Оценка на развитието на логистиката в българия въз основа на международни сравнения



Дата16.11.2017
Размер143.93 Kb.
Размер143.93 Kb.

Начин за цитиране:
Димитров, П., Оценка на развитието на логистиката ж българия въз основа на международни сравнения, В: Димитров, П., (ред.), Раковска, М., (ред.), Логистиката Настояще и Бъдеще, С., ИБИС, 2011, с.14-23.


ОЦЕНКА НА РАЗВИТИЕТО НА ЛОГИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА МЕЖДУНАРОДНИ СРАВНЕНИЯ
Проф. д-р Павел Димитров

Университет за национално и световно стопанство

Увод

Обективната оценка на степента на развитие на логистиката в дадена страна е от съществено значение за предприемането на адекватни действия на фирмено и национално ниво за нейното усъвършенстване. Един от най-важните критерии в това отношение са международните сравнения. За съжаление съществуващата статистическа отчетност (национална и международна) не позволяват преки международни сравнения в областта на логистиката, поради което този проблем се решава с използване на информация, получена главно от научни изследвания. В това отношение съществуват разнообразни източници на информация, които имат различна познавателна стойност и предоставят различни възможности за международни сравнения в областта на логистиката1. Сред тях се открояват няколко изследвания, които заслужават да бъдат отбелязани.

На първо място, това са национални доклади за състоянието и развитието на логистиката в редица страни. Най-утвърдените сред тях са годишните доклади за състоянието на логистиката в САЩ, които се разработват вече в продължение на 20 години от 1990 г (последният е от 2010 г)2. От 2004 г. това изследване се спонсорира от Съвета на професионалистите по управление на веригата на доставките в САЩ. Съществен елемент на тeзи доклади е проследяване на тенденциите в изменението на логистичните разходи в икономиката и влиянието върху тях на състоянието и развитието на отделните елементи на логистичната система – запаси, транспорт, складиране, информационна система и други. В различните години, в зависимост от актуалните проблеми, се извежда въпрос, който се изследва по-детайлно. За доклада от 2009 г., например, това е отражението на икономическата криза върху логистиката. Тази методология и структура на изследване, с различни модификации, се използва и от редица други страни, които периодично разработват национални доклади за развитие на логистиката – Канада, Финландия, Унгария, Австралия, Южна Корея, Южна Африка, Индия, Тайланд, Малайзия и други. Тези доклади позволяват обобщено (на национално ниво) сравнение на развитието на логистиката в дадена страна в сравнение с други страни, които разработват аналогични доклади. За съжаление тази възможност все още не използвана в нашата страна.

Второ, обзорни изследвания на Международната група за изследване на глобалното производство (МГИГП). Тези изследвания се провеждат чрез унифициран въпросник. В проучванията на Международната група за изследване на глобалното производство (МГИГП) участват учени от над 20 страни от всички континенти на света. Обект на изследване са производствени фирми. Набирането на данни се осъществява по унифициран въпросник и по единна методология, които периодично се актуализират. Въз основа на набраната информация се създава международна база от данни‚ която се предоставя на всички участници‚ в изследването. До сега са проведени три проучвания през 1988-1990 г., 1993-1995 г., 2000-2002 г. и в момента е в ход четвъртото. България е представена в първите две проучвания и се предвижда участие в четвъртото. Независимо‚ че въпросникът на МГИГП е разработен за нуждите на проучване на практиката по управление на производството‚ набраните по него данни позволяват оценката на степента на развитие логистиката. Някои от възможностите за оценка на развитието на логистиката в България въз основа на базата данни на МГИП са изложени на втората международна конференция “Логистиката в променящия се свят”3.

Трето, обзорни изследвания на логистичния сектор. Сред тях се открояват провежданите от 1996 г. ежегодни обзорни изследвания на развитието на логистичния сектор и пазара на логистични услуги от консорциум, включващ Georgia Institute of Technology, CapGemini, SAP, DHL. Първоначално изследванията обхващат само американски фирми, от 2002 включват фирми от Западна Европа и Тихоокеанска Азия, от 2004 – от Латинска Америка, а от 2005 – от Южна Африка и Близкия Изток, като обхватът е изключително голям - над 1500 компании. Вече е публикуван 15-тия годишен доклад4. Тези изследвания дават възможност да се оцени степента на развитие на логистичния сектор и пазара на логистични услуги в дадена страна в сравнение със състоянието в различните географски региони. Възможностите на посочените изследвания в значителна степен са използвани за оценка на степента на развитие на логистичния сектор и пазара на логистични услуги у нас5.

От няколко години се появи изключително ценен източник за международни сравнения в областта на логистиката. През 2007 г. след няколко години подготовка Световната банка за първи път публикува “Индекс на логистичната производителност” (Logistics Performance Index)6 за 150 страни, а през 2009 за 155 страни. Предназначението на “Индекса на логистичната производителност” е да допълни индексите на Световния икономически форум – “Глобалният индекс на конкурентоспособността” (Global Competitiveness Index) и “Индексът на бизнес конкурентоспособността” (Business Competitiveness Index)7.

Целта на настоящия доклад е да демонстрира някои от аналитичните възможностите на “Индекс на логистичната производителност” за оценка на развитието на логистиката в България

1. Същност и методически особености на “Индекса на логистичната производителност” (ИЛП)
Инициативата за създаването на “Индекса на логистичната производителност” (ИЛП) е на Световната банка (Департамента по международна търговия и транспорт) и на Училището по икономика в Турку (Финландия). ИЛП се основава на анкетни проучвания, които се провеждат с активното съдействие на Международната федерация на асоциациите на спедиторите (FIATA) и Асоциацията на глобалните експресни доставчици/превозвачи” (GEA) и финансовата подкрепа на правителствата на Финландия, Норвегия, Швеция и Великобритания.

Той се изчислява въз основа на показатели, които характеризират състоянието на логистиката на отделните страни в шест области8:



  • ефективност на митническите процедури - скорост, простота, предвидимост на формалностите;

  • качество на транспортната и комуникационната инфраструктура;

  • проблеми при организиране на международни пратки;

  • компетентност на местния логистичен сектор;

  • способност за проследяване на международни пратки;

  • навременност и надеждност на доставките.

Данните се събират чрез анкета на представители на глобалните логистични оператори - големите международни спедиторски и куриерски фирми (1000 през 2009). Субективните оценките са допълнени с обективни данни за състоянието на посочените области. Всяка от посочените области се оценява по петстепенна скала от 1 до 5. Общият индекс на логистичната производителност също заема стойности между 1 и 5 и се получава като обикновена средна аритметична от шестте области.

Намеренията на инициаторите са на всеки 2-3 години да се провеждат изследвания на “Индекса на логистичната производителност”. Целта е да се създаде международна база от данни, съпоставима в две направления – между страните и във времето.

Изложената накратко методология на разработване на “Индекса на логистичната производителност” показва, че той не предоставя информация за степента на развитие на логистиката на фирмено ниво - в производствените и търговските фирми, а представлява информирана оценка на глобалните логистични оператори за логистичната “дружелюбност” на страните, в които те оперират и на страните, с които извършват търговски операции. Логиката при неговото разработване се основава на разбирането, че логистичната “дружелюбност” на страните е от съществено значение за участието в международната търговия и привличането на чуждестранни инвестиции, което в крайна сметка води до икономически растеж.

“Индексът на логистичната производителност” предоставя съпоставима оценка за състоянието на логистиката в отделните страни и дава възможност за анализи и разработване на политики за развитие на отделните области на логистиката.

Въвеждането на “Индекса на логистичната производителност”, освен че е признание за важността на логистиката в глобализиращия се свят, позволява на отделните страни да оценят логистичните си системи, в сравнение с другите страни и да предприемат необходимите действия за привеждане на националните си логистични системи в съответствие с тенденциите в света.
2. Позиция на България по “Индекса на логистичната производителност” в света и Европа
Досега са публикувани резултатите от две изследвания на “Индекса на логистичната производителност” – през 2007 и 2010 (което реално се основава на данни за 2009 г.

Двете изследвания са доста сходни по обхват. През 2007 г в него са включени 150 страни, а през 2009 г. – 155 страни. В първото изследване класацията се води от Сингапур, а във второто от Германия. В челните позиции и при двете изследвания са водещите страни от ЕС, и света (Табл. 1).


Таблица 1. Първите 10 страни по “Индекс на логистичната производителност” през 2010 и 2007

Страна

ЛПИ 2010

ЛПИ 2007

Място

Стойност

Място

Стойност

Германия

1

4.11

3

4.10

Сингапур

2

4.09

1

4.19

Швеция

3

4.08

4

4.08

Холандия

4

4.07

2

4.18

Люксембург

5

3.98

23

3.54

Швейцария

6

3.97

7

4.02

Япония

7

3.97

6

4.02

Великобритания

8

3.95

9

3.99

Белгия

9

3.94

12

3.89

Норвегия

10

3.93

16

3.81

Източник: World bank The Logistics Performance Index and Its Indicators, 2007; 2010 (www.worldbank.org)
И при двете изследвания е разкрита положителна корелация между степента на развитие на отделните страни (измерена с показателя “брутен вътрешен продукт на глава от населението”) и индекса на логистичната производителност. Независимо от това, кой от двата показателя е причина или следствие, очевидно е, че по-високата степен на развитие на логистиката съответства на по-висока степен на икономическо развитие.

България е включена и в двете изследвания, което ни позволява да направим сравнения, както във времето (между 2007 г и 2009 г.), така и с други страни.

През 2007 г. България е на 55-та позиция (индекс 2,87) от 150 страни, а през 2009 г на 63 –та позиция (индекс 2,83) от 155 страни, т.е. налице е влошаване, както на относителната позиция на страната спрямо другите страни, така и по стойност на логистичната производителност. И в двете изследвания България е след всички страни-членки на ЕС.

Определен интерес представлява сравнението на България с другите страни в две направления – със страните от Източна Европа (новите страни-членки на ЕС) и със страните от Балканския полуостров. Двете сравнения имат различна познавателна стойност.


3. Логистиката в България в сравнение със страните от Източна Европа (новите страни-членки на ЕС)
На Фиг. 1. е представено подреждането на страните от Източна Европа въз основа на индекса на логистичната производителност.

Класацията сред източноевропейските страни-членки на ЕС през 2009 г. се води от Чехия, следвана от Полша, Литва и Словакия. Тези страни, заедно с Естония и Литва подобряват позициите си по степен на развитие на логистиката.

Данните от Фиг.1. красноречиво говорят за изоставането на България в областта на логистиката в сравнение с всички страни от Източна Европа, които са членки на ЕС. Нещо повече, България е в групата от няколко страни (Унгария, Словения и Румъния), при които е налице влошаване на показателя.


Фиг. 1. Място на България по “Индекса на логистична производителност” сред източноевропейските страни-членки на ЕС.
4. Логистиката в България в сравнение със страните от Балканския полуостров

Степента на развитие на логистиката в страната е сред най-важните фактори при вземането на решения за чуждестранни инвестиции.

Сравнението със страните от Балканския полуостров въз основа на индекса на логистичната производителност е представено на Фиг. 2.

Най-напред в класирането по “Индекса на логистична производителност” е Турция, следвана от Гърция и Румъния. България заема четвърта позиция. Този резултат потвърждава резултатите от някои независими изследвания9 на привлекателността на страната за чуждестранни инвестиции, които показват, че недостатъчно развитата логистика (в т. число логистичната инфраструктура) са причина страната да получава по-ниски оценки от някои други, съседни на нас страни – Гърция, Турция, Румъния.

Данните от Фиг. 2. показват относително по-добрата позиция на България в сравнение с балканските страни, които не са членки на ЕС. Това, което прави впечатление е, че с изключение на България, Гърция и Румъния, всички други страни подобряват логистиката си.

Фиг. 2. Място на България по “Индекса на логистична производителност” сред страните от Балканския полуостров

Приведените данни за “Индекса на логистична производителност” за страните от Балканския полуостров свидетелстват за неблагоприятна картина за региона като цяло, в. т. ч. и за България. Известно е, че логистиката е силно свързана с международната търговия и разходите по нейното осъществяване. Фактът, че България е заобиколена от страни с ниска степен на развитие на логистиката, ще влияе отрицателно на осъществяваната от български компании логистика при международната търговия.


4. Компонентите на “Индекса на логистичната производителност” на България и тяхното изменение във времето
Определен интерес за разкриване състоянието на логистиката в страната представлява анализът на компонентите на “Индекса на логистична производителност” на България и тяхното изменение във времето.

На Фиг. 3. е показано изменението на компонентите на “Индекса на логистична производителност” за страната като стойност, а на Фиг. 4. като място на България в класацията на всички страни за 2007 г. и 2009 г.



Фиг. 3. Изменение на компонентите на “Индекса на логистична производителност” на България за 2007 г. и 2009 г. по стойност на показателите за съответните компоненти.


Фиг. 4. Изменение на компонентите на “Индекса на логистична производителност” на България за 2007 г. и 2009 г. по място на страната в общата класация по съответния компонент.
Освен незавидната позиция на страната в сравнение с другите страни по компоненти на логистичната производителност, данните показват, че с изключение на способността да се обработват и придвижват международни пратки, по всички останали компоненти е настъпило влошаване. То е незначително за така наречената “логистична компетентност”, който е показател за степента на развитие на логистичния сектор в страната.

Най съществено е изоставането в областта на навременността на доставките и инфраструктурата. Тъй като навременността на доставките, освен другите фактори, в най-голяма степен зависи от логистичната инфраструктура и нейния най-важен компонент транспортната инфраструктура, незавидната 93-та позиция по тези показател от общо155 страни е изключително обезпокояващ факт.

Зад показателя “проследяване на товари” се крие степента на използване на информационни технологии в логистиката, особено технологии за автоматична идентификация на стоките (бар-код технологиите и радиочестотната идентификация) и комуникационни технологии. Това е област, в която се инвестира изключително интензивно в света. Влошаването по-този показател, макар и несъществено, се дължи на изоставане в сравнение с останалите страни.

Прави впечатление, че по “Индекса на логистична производителност” България е много по-напред в класацията (55-та позиция от 150 страни през 2007 и 63 от 155 страни през 2009 г.) в сравнение с “Глобалния индекс на конкурентоспособността” и “Индекса на бизнес конкурентоспособността”, които за 2007-2008 г. съответно са: 79-то място от 121 страни и 83-то място от 127 страни. При интерпретацията на този факт трябва да се има предвид различната методология на изчисляване на съответните индекси. Независимо от това, тези данни навеждат на извода, че в някои отношения (развитието на логистичния сектор, например) развитието на логистиката в България изпреварва икономическото развитие. Този извод се потвърждава и от други наши изследвания10.


Изводи
Проведеният анализ позволява да се направят следните по-важни изводи:

Първо, България сериозно изостава както от водещите страни, така и от Източноевропейските страни-членки на ЕС по степен на развитие на логистиката като цяло, така и по отделни компоненти.

Второ, от всички аспекти на оценка на логистиката, най-сериозно е изоставането в областта на: логистичната инфраструктура (и нейния основен компонент – транспортната инфраструктура) и свързаната с нея надеждност на доставките;

Трето, очертава се обезпокоителна тенденция на увеличаване на изоставането в сравнение с другите страни.

Четвърто, България е заобиколена от страни с ниска степен на развитие на логистиката, което ще оказва отрицателно влияние върху развитието на логистиката в страната
Публикуваните данни за Индекса на логистичната производителност и неговите компоненти предоставят широки аналитични възможности. Те позволяват както да се оценява моментното състояние, така и прогресът във времето на отделните страни в сравнение с други страни и света като цяло.

Независимо от своите ограничения, “Индексът на логистичната производителност” е ценен източник на информация за степента на развитието на логистиката в дадена страна. Единната методология на неговото разработване и големият обхват (по отношение на обхванатите страни) предоставят разнообразни аналитични възможности, някои от които бяха демонстрирани в този доклад. С публикуването на следващи издания на индекса аналитичната и познавателната стойност на този показател ще нарастват.


Литература

  1. Димитров П., Бочева М. Логистичната практика в България - Какво можем да научим от базата данни на Международната група за изследване на глобалното производство (МГИГП). В Димитров П. (ред.) “Логистиката в икономиката на преход”‚ Албатрос‚ София‚ 1999. стр.219-232

  2. Димитров П. Проблеми и перспективи на развитието на логистиката в България, УНСС, 2010.

  3. Димитров, П., К. Величкова, М. Раковска, Развитие на логистичния сектор в България, Университетско издателство „Стопанство”, C., 2008.

  4. Arvis J-F, Mustra M., Ojala L., Shepherd B., Saslavsky D. Connecting to Compete 2010. The Logistics Performance Index and Its Indicators. World Bank, 2010.

  5. Asakaite I., Celik B. . Mapping of Logistics Infrastructure of Central and Eastern Europe for Automotive Industry. Goteborg University, 2006.

  6. CapGemini, Georgia Institute of Technology, Panalpina, Eyefortransport 2010 Third Party Logistics: Results and Findings of the 15th Annual Studу.

  7. Wilson R. 21st Annual State of Logistics Report. CSCM, 2010.

  8. World bank The Logistics Performance Index and Its Indicators, 2007; 2010 (www.worldbank.org).

  9. World Economic Forum The Global Competitiveness Report 2007-2008. (www.gcr.weforum.org).




1 За по-подробен преглед виж. Димитров П. Проблеми и перспективи на развитието на логистиката в България, УНСС, 2010.

2 Wilson R. 21st Annual State of Logistics Report. CSCM, 2010

3Димитров П., Бочева М. Логистичната практика в България - Какво можем да научим от базата данни на Международната група за изследване на глобалното производство (МГИГП). В Димитров П. (ред.) “Логистиката в икономиката на преход”‚ Албатрос‚ София‚ 1999. стр.219-232

4 CapGemini, Georgia Institute of Technology, Panalpina, Eyefortransport 2010 Third Party Logistics: Results and Findings of the 15th Annual Studу.

5 Димитров, П., К. Величкова, М. Раковска, Развитие на логистичния сектор в България, Университетско издателство „Стопанство”, C., 2008.

6 World bank The Logistics Performance Index and Its Indicators, 2007; 2010 (www.worldbank.org)

7World Economic Forum The Global Competitiveness Report 2007-2008. (www.gcr.weforum.org)

8. Arvis J-F, Mustra M., Ojala L., Shepherd B., Saslavsky D. Connecting to Compete 2010. The Logistics Performance Index and Its Indicators. World Bank, 2010


9 Asakaite I., Celik B. . Mapping of Logistics Infrastructure of Central and Eastern Europe for Automotive Industry. Goteborg University, 2006.

10 Димитров П. Проблеми и перспективи на развитието на логистиката в България, УНСС, 2010.


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница