Ограниченията на човешкия поглед



Дата08.02.2017
Размер26.58 Kb.
Размер26.58 Kb.

Ограниченията  на  човешкия поглед

 

(есе)



Велина Филипова – 8-ж клас

                

              

                Понякога си задавам въпросите:Ограничени ли сме ние,децата на двадесет и първи век? Можем ли да надникнем извън предела на погледа си? Можем ли да разберем болката на другия и способни ли сме да бьдем съпричастни?Ще се опитам да дам отговорите и да докажа,че човек може да строши оковите,да заличи преградите, да прескочи границата на възможностите на погледа, стига само да иска да направи добро.

                 От материална гледна точка ние,съвременните деца,нямаме ограничения.Имаме необходимото,за да бъдем информирани: интернет, телевизия, вестници, списания...почти всичко е достъпно за нас без възрастови ограничения, без значение социалното положение и т.н. Но ако надникнем извън тази рамка, ще видим, че всъщност много от нас са тесногръди, ограничени като хора, неспособни да видят и усетят красивото и истинското в живота. За мен те са посредствени,незначителни и с бедна духовност,защото не умеят да разбират болката на другия и да я почувстват като своя собствена.

                В последните години всеки се стреми към материално превъзходство, като на пиедестал се поставят не човешките ценности, а блясъкът, луксът и парите, които изместват безвъзвратно моралните устои, възпитанието и добродетелите, които като че ли не се ценят толкова.На почит са високите токчета, марковите дрешки, скъпите коли и ...богатите татенца. Напоследък е доста нашумяло мамините синчета и щерки да получават наготово всичко, което поискат, без дори да положат и минимално усилие, без труд, без честност. Пример за това е образът на Мими Тромпеева  от разказа “Дамата с рентгеновите очи”. Тя е надута, глуповата и ...богата. Държи се надменно и цени само външното, преходното. ..

Всички сме чували истории за хора,които са  приемани /например в някой български университет/ без изпит. Как ли става това? А после неусетно и така завършват своето образование - отново без усилие, без труд,без честност. И сякаш животът им поднася една неизстрадана, щастлива съдба. Облечени с марки на световни дизайнери, те подминават истински значимото, това което остава в съзнанието на останалите, а именно: да разбереш какво тормози другия и да му подадеш ръка, когато има нужда. За мен това е смисълът на живота: да цениш даденото от природата, да си благодарен и да помагаш. Онзи ден, прелиствайки новата книга на Дан Браун”Изгубения символ”, попаднах на един много хубав и интересен цитат. Той гласи: ”Да живееш без да проумееш смисьла на живота, е все едно да обикаляш из огромна библиотека, без да докосваш книгите.”  Тук е мястото, кьдето искам да изразя своето отношение по проблема на хората с увреждания. За мен техният истински проблем не е, че природата ги е лишила от някой крайник, сетиво и т.н., а  това, че ние, здравите, се отнасяме към тях с пренебрежение и неприязън. Те се чувстват отхвърлени от обществото, заради  неправилното възпитание, глупостта и ограничеността на много българи. Вървейки по улиците, често срещам хора в инвалидни колички, които се притесняват, дори срамуват от положението си. Един ги е погледнал с пренебрежение, друг- с отвращение, трети- със съжаление. Не трябва ли да изпитваме гняв към отвратилия се, към съжалилия? Не знам дали съм права относно този проблем, но се надявам,че повече хора ще започнат да мислят като мен и като народите в западните страни. Знам, че там всичко е по-различно от тук, но много ми се иска ние, българите,  да започнем да се променяме и един ден бедните духовно хора, да се осъзнаят, да станат по-благородни и по-хуманни.

             В творбата на Светослав  Минков “Дамата с рентгеновите очи” е застъпена темата за обезценяването на стойности като любовта и семейството. Тя звучи твърде актуално и днес, макар публикувана през 1934г. Нека не бъдем като неговите герои, нека бъдем малко по-земни. Трябва да се научим да ценим и малките радости,за да бъдем по-усмихнати и добри.



 
                                                                                                                                                                                            

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница