Олимпиадите по математика и информатика не са ехо от социализма, те са среда за откриване и развитие на таланта



Дата20.12.2017
Размер218.31 Kb.
Размер218.31 Kb.

Олимпиадите по математика и информатика не са ехо от социализма, те са среда за откриване и развитие на таланта / Интервю на акад. Петър Кендеров – Председател на Световната федерация на националните математически състезания, реализирано от Галя Маринова на 19.09.2007 г. / ИРИОН / www.pueron.org


Олимпиадите по математика и информатика не са ехо от социализма, те са среда за откриване и развитие на таланта
Интервю на акад. Петър Кендеров – Председател на Световната федерация на националните математически състезания, реализирано от Галя Маринова на 19.09.2007 г.
Тази година на няколко пъти чухме добри новини за представянето на наши ученци на олимпиади по математика и информатика. През май разбрахме, че българските ученици са завоювали 6 медала на олимпиада по математика, проведена в Гърция на остров Родос, и че България е заела първо място в отборното класиране. През юли на 15-тата Балканска олимпиада по информатика, която се проведе в град Кишинев, Молдова, всички участници от българския отбор са получили медали. В края на същия месец на 48-мата Международна олимпиада по математика в Ханой, българските участници са спечелили 2 златни, 3 сребърни и 1 бронзов медали. През август пък, отборът на България участвал в 19-тата Международна олимпиада по информатика в Загреб, Хърватско, спечели 2 златни и един сребърен медали. Треньори на тези отбори са колеги на акад. Петър Кендеров от Института по математика и информатика към БАН. Тези новини за постиженията на български ученици в областта на математиката и информатиката са радостни, но като че ли минават някакси между другото. Затова решихме да разговаряме с акад. Петър Кендеров специално на тази тема, за да надникнем по-отблизо в света на математическите състезания, да разсеем някои наши съмнения и подозрения, с което да спомогнем златото, спечелено от нашите млади сънародници да блести още по-ярко.

За отправна точка по темата ни послужиха 3 статии на акад. Петър Кендеров [1,2,3], които публикуваме или даваме линк към тях на сайта на ИРИОН www.pueron.org , за да са достъпни за повече хора.
Галя Маринова: Акад. Кендеров, ще започна разговора нестандартно, т.е. като нахвърлям някои провокативни въпроси, които ми идват на ум, когато стане дума за състезания. Наскоро при посещението си в Канада попаднах на един местен вестник, който публикува две статии [4,5] посветени на представянето на канадския национален отбор по математика на 48-мата Международната Олимпиада в Ханой. Направи ми впечатление това, че членовете на този отбор в по-голямата си част са деца на скорошни имигранти в Канада – сребърният им медалист е с руски произход и се казва Александър Реморов, пристигнал в Канада с родителите си през 2004 г., треньорът на отбора е с произход от Хонк Конг. Как си обяснявате това?

акад. Петър Кендеров: Обяснението е просто. Децата на имигрантите са заразени от устрема на родителите си за успех на всяка цена и те са по-мотивирани от родените американци, които имат тенденция към по-бръз и лесен успех – интересите им са предимно в областта на икономиката, правото и по-рядко медицината. Успехът на международната олимпиада по математика дава право на стипендия в Масачузетския Технологичен Институт (MIT), един от най-престижните в Америка и в света. Размерът на стипендията за MIT е над 35 000 $ на година и е впечатляващ за децата от семейства с ограничени възможности.

Галя Маринова: Това обяснение изглежда правдоподобно на пръв поглед, но няма ли и други причини? В една от статиите Ви [1], която прави преглед на състезанията по математика пише, че тези състезания се провеждат най-напред в Унгария, Румъния, дори България. Дали няма някаква форма на социализъм в системата на олимпиадите? Защо всъщност родените американци по-рядко участват? Може ли да се търси аналогия в друг вид състезания, например знае се, че най-красивите момичета по правило не участват в конкурсите за красота защото родителите им ги предпазват от изкушенията на победителите на такива конкурси, които в някои случаи се озовават на договор в харемите на близкоизточните султани, или пък съдбата на редица наши изявени спортисти, които бяха галеници по времето на социализма, а във времената на прехода видяхме голяма част от тях в ролята на мутри или назначени бизнесмени, нерядко финиширайки с фатален край. Да търсим ли елитни наши математици сред нашумелите напоследък банкови измами или измами с източване на банкови сметки, кражби от кредитни карти, фалшификации, пране на пари и други, които периодично се разкриват в Европа и САЩ и ролята на наши сънародници не е на страната на закона, макар и те да не са лишени от някои забележителни умения, недалеч от математиката и информатиката?

акад. Петър Кендеров: Не приемам, че участието в олимпиади по математика и информатика е свързано с политическата система, била тя социалистическа или друга. Системата на олимпиадите създава възможност талантът да бъде идентифициран и да се развие. Системата на математическите олимпиади няма също така пряко отношение към професионалната и жизнена ориентация на младежите. Дали по-късно някой от тях е бил привлечен да работи за мафията, това ние не знаем и не се наемаме с отговорност за такова развитие.

Галя Маринова: Вие сте председател на световна федерация за математически състезания. Като такъв, Вие имате глобален поглед към цялата система на олимпиадите. Това е система, която идентифицира най-добрите математици у нас и по света. Защо се прави това? Тази идентификация не крие ли риск? Какво ги правите тези млади хора след като ги идентифицирате? Не се ли подлагат те на допълнителен риск от самия факт на идентификацията? Да не говорим пък за това, че рискувате да бъдете упрекнат, че събирате брилянтни студенти за американските университети в ущърб на европейските или българските.

акад. Петър Кендеров: Ако нещо се опитваме да постигнем, то е по-скоро в друга насока, а именно да привлечем тези надарени млади хора към работа в науката и научните изследвания. Наблюденията ни показват, че участието на младите хора в математически олимпиади повишава шансовете им за насочване и реализация в областта на науката. Ако говорим за рискове, риск от идентификация има и когато една учителка пише отлична оценка на ученика. Ние не можем и не се наемаме да контролираме живота на тези млади и надарени хора. Ние само им помагаме да развият своите вродени математически заложби и таланти. Победителите в състезанията имат шанса да учат в престижния Масачузетски Технологичен Институт защото той им предлага стипендии, но в бъдеще може и някои Европейски университети да намерят интерес в привличане на брилянтни студенти по този начин и да предложат интересни стипендии. Факт е, че дори един единствен брилянтен студент има позитивно въздействие върху една студентска група, той с примера си увлича своите колеги и мотивира преподавателите си да дадат най-доброто от себе си. Обективно всеки университет има интерес да привлече за свои студенти медалистите от математическите олимпиади.

Галя Маринова: Върви ли съвместно с подготовката за математически олимпиади някаква идеология, целяща да хармонизира развитието на елитните математици, да ги насочи в една или друга посока?

акад. Петър Кендеров: Ако ние се опитваме да предписваме, кое е добро и кое е зло, това ще ни върне в епохата на социалистическото мислене. Категорично заявявам, че ние не култивираме никакви политически, нито идеологически догми, нито обвързаности върху нашите млади участници в международни състезания. Напротив, извън системата на състезанията, те имат пълна свобода да се развиват, както намерят за добре, те самите и техните родители.

Галя Маринова: Ще ме извините, но няма да Ви спестя още един неприятен въпрос свързан с олимпиадите по математика, както и с всички други състезания за ученици. Знаем, че задачите за състезанието се подготвят от преподаватели по математика, които са хора като всички други с техните слабости. Не се ли изкушават да дадат предварително задачите, решени или не, на един от отборите? Чувала съм за такива оплаквания от участници в олимпиади. Това разбира се напълно опорочава състезанието, обезценява стойността на евентуалните получени награди и демотивира редовите участници.

акад. Петър Кендеров: Въпросът с изтичането на информация за задачите, които ще се паднат на едно състезание винаги е стоял. Не може да се даде 100% гаранция. Налага се да заложим на доверието към членовете на комисията, която формулира задачите. Освен това проверяваме сред решенията дали няма повтарящи се познати за нас решения, което е сигурен признак за изтичане. Ако желаем хората да уважават нашите състезания сме длъжни да спазваме спортсменско поведение.

Галя Маринова: Благодаря Ви, че не отклонихте нито един от трудните въпроси, сега да се заемем с по-тривиалните и позитивни въпроси. Каква е историята на международните състезания по информатика?

акад. Петър Кендеров: Тази година се навършват 20 години от първото международно състезание по информатика, не сме установили да има друго международно състезание преди него. Първото се проведе в България през 1987 г. във връзка с една конфененция “Децата в информационния век”, която беше спонсорирана от UNESCO. От това състезание се породи първата международна олимпиада за ученици, която се проведе през 1989 г. пак в България. Аз съм бил председател на журито и на двете състезания. На предстоящата конференция “Дай шанс на таланта” искаме малко да се каже за тази първа конференция. Ентусиазмът беше голям и в организаторите и в участниците. Постепенно натрупахме опит и ето, че вече 20 години има международни олимпиади по информатика. Тази година българският отбор спечели 3 медала на международната олимпиада по информатика – един златен, един сребърен и един бронзов. Един от нашите участници остана без медал, но беше много близко по показатели до медал. Отборът ни се класира на 6-то място.

Галя Маринова: Какво се иска от участниците в една олимпиада по информатика?

акад. Петър Кендеров: Журито задава една задача обикновено с практическа насоченост, например да се направи програма за управление на лифтове. Наскоро публикувах една статия [3], където съм описал по-подробно опита ни от олимпиадите по информатика. Написах я по покана на наш колега Пламен Недков, който издава това списание в Европа, а преди 20 години самият той участва като представител на Комитета по наука и технически прогрес и същевременно като колега от БАН в първото състезание по информатика. Първата задача на международната олимпиада по информатика беше китайска, китайските колеги я бяха предложили. Има една поредица от клетки, например 10. Две от клетките (съседни една друга) са празни, а в другите клетки са разположени в произволен ред символите А и B. Целта е чрез (евентуално неколкократно) преместване на два съседни символа в празните клетки, да се подредят отляво надясно 4-те А и след това 4-те B. Въпросът беше да се реши тази задача, да се каже кога е възможно да се реши, кога не е възмножно да се реши. Участниците имаха на разположение компютри и възможност да програмират на C или на Паскал по техен избор и да си компилират програмата. Ние от журито проверявахме тестовите примери и логиката на програмата, за да не би някой участник да решава само тестовите примери, да не би да е имало изтичане на информация, което винаги е един риск при такъв род състезания. За щастие тогава не сме регистрирали случаи на изтичане на информация. Получихме чудесни решения. Един българин, казваше се Тончев, беше направил пълно решение заедно с доказателствата, но ние като жури го класирахме на второ място, защото програмата му нямаше коментари и входът и изходът не бяха удобни за поребителя. Не знам нищо за съдбата на този участник. Ние класирахме на първо място едно момче Емануил, който и сега е в България, защото той беше решил правилно задачата и същевременно беше направил разбираема програма с коментари и с вход и изход, които бяха удобни за потребителя.

Галя Маринова: А за математическите олимпиади, как стои въпросът? Вие сте председател на една международна организация, коя е тя и с какво се занимавате в нея?

акад. Петър Кендеров: Световната федерация на националните математически състезания. Тя няма правомощия да организира международни състезания. Тя е напълно доброволна. Целта на организацията е да даде възможност хората, които се занимават с организацията на математически състезания да обменят опит помежду си, да видят другите, какво правят, да използват техните задачи.

Галя Маринова: В статията си [2] оприличавате тази организация на мрежа на мрежите.

акад. Петър Кендеров: Да, мрежа на мрежите, защото хората, които организират едно състезание формират една мрежа. Световната федерация свързва състезания, следователно е мрежа от мрежи.

Галя Маринова: Запознах се с две статии [1,2], които сте писал през 2006 г. по въпросите на състезанията по математика, едната [1] е била изнесена като пленарен доклад на Световния конгрес на математиците в Мадрид, а другата [2] представлява встъпителното Ви слово пред Конгреса на Световната федерация на националните математически състезания, който се е провел миналото лято в Кембридж. Те са близки по съдържание и в голяма степен втората статия се съдържа в първата. По мое мнение първата е по-добре структурирана и на мен тя повече ми харесва, като изключим един факт, че в нея сте писал нещо за Комсомола. Питам се, не можеше ли да го пропуснете Комсомола? Това да не е в изпълнение на закона за социалистическото развитие на българската наука?

акад. Петър Кендеров: Споменал съм Комсомола, защото исторически по времето на социализма това беше единствената оторизирана организация за работа с младежта. Представката “Ком” не е чак толкова важна. Има и някои полезни дейности, които са били реализирани по линия на Комсомола, като например ТНТМ-то (Техническо и научно творчество на младежта).

Галя Маринова: Вие и комсомолски деятел ли бяхте?

акад. Петър Кендеров: Не, комсомолски не съм бил. По-късно ме въведоха в дейността на комунистическата партия. Грешка беше според мен, че когато се разпусна Комсомола се унищожи и ТНТМ-то, а трябваше то да се съхрани отделно. Защото, какво спечелихме от това, че закрихме ТНТМ-то? Истината е че по целия свят има аналогични дейности. Тези дни получих един материал от Австралия, където министърът промотира така наречения Science Fair (научен панаир) и предлага преимущества за тези, които участват. Руснаците са взели едно време идеята от американците, където тази идея е възникнала в началото на миналия век. Аз участвах в ТНТМ-то в нашия институт. Студентите и младите научни сътрудници участваха с много хубави разработки. Може би и Вие сте започнала да се занимавате с наука чрез ТНТМ-то?

Галя Маринова: Не, никога не съм участвала в ТНТМ-то. Не е ли по-добре сега да дадете друго по-съвременно име на инициативата за младежки научни и инженерни проекти, просто за да избегнете негативните асоциации с комунистическото минало на тази дейност, която като други дейности през комунизма вероятно е била изкривена?

акад. Петър Кендеров: Казва се ТНТМ и не трябваше да го махаме. Тези, които виждат само черно и бяло, те са истинската пречка за Бъгария. Тяхната логика е, че ако нещо го е имало при социализма, следователно е лошо и трябва да се унищожи. По същата логика сега не щат да асфалтират и пътищата. Което е било хубаво трябва да се съхрани, а не да се унищожава.

Галя Маринова: Добре. Ние се гордеем с Вас за това, че са Ви поканили на Световния конгрес на математиците да четете този пленарен доклад за математическите състезания, поне аз се гордея с това, още повече че сте едиствения български математик с такава покана. Но още по-забавна и вълнуваща ми се вижда другата конференция [6], тази на Световната федерация, която се е провела в Кембридж. Разкажете ни повече за нея. Дори начинът, по който са били посрещнати участниците е бил оригинален, а също и тематиката.

акад. Петър Кендеров: Безспорно организаторите бяха проявили въображение, за да направят нещо, което ще се помни, а и мястото предлага идеални възможности за това, защото всеки от студентските си години и от професионалния си живот е чувал за Кембридж или най-малкото е забелязал, че много от най-известните учени са се появили и са работили в Кембридж, човек, като попадне там е обхванат от една приемственост с предишните поколения и не случайно се казва, че в Кембридж и стените помагат да бъдеш учен, но разбира се центърът на тежестта на конференцията не беше Кембридж, това беше формата, рамката. Както на всички предишни подобни конференции, центърът на тежестта и на тази конференция, която беше пета по ред, беше да се обменят идеи между участниците от различни страни.

Галя Маринова: Да се върнем към оригиналната идея на организаторите при посрещането на участниците в конференцията.

акад. Петър Кендеров: Всеки участник получаваше по една карта, по която да се движи и да наблюдава зданията, които са украсени с различни орнаменти, а в орнаментите винаги има някаква симетрия, а симетриите се управляват от така наречените групи на симетрия и се очакваше участниците да разпознаят, колкото се може повече такива симетрии, от които да опитат да съставят математически задачи. Това беше много добро пожелание, но аз не чух някой до края на конференцията да излезе с нова задача възникнала от наблюдението на орнаментите по сградите на Кембридж и на симетриите, които могат да се открият там.

Галя Маринова: Но е трябвало да откриете места, където са работили известни математици?

акад. Петър Кендеров: Да и това беше част от играта. В Кембридж е институтът на Исак Нютон. Или пък мястото, където е работил съветският учен Капица. Бил е в Кембридж на специализация, след което е останал да работи там. Направили са му една чудесна лаборатория, в която да се занимава с явлението свръх-проводимост. Към средата на тридесетте години на миналия век, той се е върнал в Москва, за да се види с майка си. Но не е могъл да излезе от Съветския съюз, защото Сталин не му е разрешил. (Г.М.: Това е то, прехваленият комунизъм!) Капица е пострадал от това нещо и западните му колеги решават, че той трябва да продължи научната си кариера и му изпращат в Съветския съюз цялата лаборатория, даже с подобрени уреди. И Капица е човекът, който се проявява, когато опира ножа в кокала. Съветският съюз печели войната благодарение на съветските учени, не на друго – те успяват да направят по-здрава броня от германската и по-добро оръдие, кумулативния снаряд го направиха те, знам, кой го е направил.

Галя Маринова: Да кажете, че Архимед е помагал да се печелят войни, ще повярвам, но това което твърдите тук не ми е известно.

акад. Петър Кендеров: Станало е по същия начин. Учените, които са живели в СССР по онова време са спечелили войната.

Галя Маринова: А не е ли вярно друго, че Съветският съюз е присвоил редица технологии от Германия, след като армията му е навлязла в тази страна?

акад. Петър Кендеров: Това е отделно. То също е вярно. Съветският съюз присвоява техниката, заводите, Америка – хората - учените и конструкторите.

Галя Маринова: Добре, а как протече самата конференция в Кембридж? На сайта пише, че участниците са се разделяли по групи и са си правили математически състезания. За какво става дума, каква беше идеята?

акад. Петър Кендеров: Самите доклади на конференцията се отнасяха за състезания. Разделянето по групи беше една илюстрация към доклад за едно особено състезание. Целта му е да се включи екипен принцип при решаване на една поставена задача. Участниците в състезанието се разделят на отбори. Ние бяхме стотина участници и се формираха тридесетина екипа по 3 състезателя в екип. Оформиха се три групи, всяка от които включва по един състезател от екип. Първата група решава началото на поставената задача, всеки състезател предава получения резултат на своя съотборник от втората група, който ползва този резултат, за да продължи решението по-нататък и след това той на свой ред предава своя резултат на съотборника си от третата група, който решава третата част от поставената задача.

Галя Маринова: Доколкото разбирам става въпрос за един вид щафета при решаването на математически задачи. А Вие като председател на федерацията само наблюдател ли бяхте или участник? Имаше ли студенти и ученици на Ваше разположение или самите преподаватели играеха ролята на състезатели?

акад. Петър Кендеров: В Кембридж нямаше с нас нито студенти, нито ученици. Преподавателите, които участваха в конференцията играеха ролята на състезатели. Когато през 1994 г. същата конференция се проведе в България, тогава с нас имаше ученици, които помагаха да се симулират състезанията, става дума за проведеното тогава състезание по математическа лингвистика. Но сега нямаше деца. Имаше само учители, преподаватели, професори, които се занимават с подготовката и организацията на състезания по математика.

Галя Маринова: На снимките от конференцията [7] се вижда едно младо момче от България. То също ли е преподавател?

акад. Петър Кендеров: Да, това е Ивайло Кортезов, хабилитиран преподавател от Института по математика и информатика. Той представи едно много оригинално състезание, което беше подготвил послучай влизането на България в Европейския съюз. На учениците се дават 30 различни математически задачи като условието на всяка задача е написано на различен език (български, английски, френски, италиански и т.н.). Екпериментът беше направен в Софийската математическа гимназия и учениците успяха да решат за определеното време 28 от 30-те задачи, без да ползват речници. Те успяха да се ориентират в заданията на задачите независимо от езика, на който са формулирани. Състезанието е с много европейски контекст и показва, че математиката позволява да се разбираме и без да познаваме определен език.

Галя Маринова: Музиката е едно от универсалните средства за общуване, което не изисква познаването на различни езици.

акад. Петър Кендеров: Да, но ето че освен музиката и математиката е едно универсално средство за общуване и то доста предизвикателно. Европа на математиците ще се обедини по-лесно от останалите.

Галя Маринова: Универсалността на математиката е световна, не само европейска, същото може да се каже и за света на математиците. Но да се върнем на щафетното състезание по математика, което проведохте на конференцията в Кембридж. Как бяха формирани отборите? На национален принцип ли? Вие като председател на Световната федерация само наблюдател ли бяхте или рискувахте да участвате в състезанието?

акад. Петър Кендеров: Разделиха ни на групи по 3-ма на случаен принцип. Аз самият участвах. Другите български участници бяха в други отбори. Аз това състезание всъщност не го харесах много. Идеята е интересна, но този случаен принцип на разделяне на отбори пречи тримата участници да се възприемат като истински отбор. Ние нямахме време да се опознаем да разберем, кой в какво е най-добър, нито сами да си разпределим частите на задачата, кой да решава пръв, кой втори, кой трети. Състезанието беше замислено да култивира екипния подход. Това е хит сега в Европа. Другите състезания подхранвали индивидуализма, а това според модните европейски тенденции не било правилно. За мен това са познати тези, напомнят ми социалистическото говорене в България. За съжаление знам, че този подход ще се провали в Европа, както се провали в България, но на този етап не обезкуражавам ентусиастите на колективния принцип. Може пък да излезе нещо от този експеримент. Състезанието, което предложи колегата Ивайло Кортезов също може да се направи като европейско. Много е подходящо. Оказва се, че младите хора от всички европейски страни могат да участват заедно в такова многоезично състезание и могат да се разберат без огромната армия от преводачи, само на базата на математиката. Това ще развие същевременно и езиковите умения на децата, ще развият усет за структурата на езика, кое би могло да е прилагателно, кое съществително, кое глагол, формулите ще помогнат да се досетят за някои неща, да ги отгатнат.

Галя Маринова: А Вие как се справихте в щафетното математическо състезания? Как се представи отборът Ви?

акад. Петър Кендеров: Отборът ми се справи добре, но аз самият не се справих много добре. В това състезание е залегнал един американски принцип, а именно за по-добър се смята този, който е по-бръз. Всичко трябва да се прави вярно и бързо. Аз лично този принцип не го приемам, защото според мен бързането води до грешки.

Галя Маринова: Това щафетно математическо състезание ли беше основното Ви занимание по време на конференцията или имаше и други представени състезания?

акад. Петър Кендеров: Основната цел на тези конференции е да се сподели опитът в различните страни. Например една американка, която работи в Бей (залив) Ереа до Сан Франциско сподели техния опит в областта на математическите състезания. Работят с деца и са установили, че децата още от 5-6 годишна възраст възприемат абстрактните математически понятия и дори понянятията за множество, мощност на множество, число, брой и други, се възприемат по-лесно от тези деца още преди да са учили традиционната математика в училище. Личеше си, че са много ентусиазирани и окрилени. Попитах ги, кой работи в тяхната група. Оказа се, че там работи една българка от Русе - Звезделина Станкова, която замина преди време за САЩ. Тя е стълбът на тази група, тя им организира състезанията, всъщност прилага опита на русенската математическа школа, разбира се, с някои нови надстройки.

Галя Маринова: Кога според Вас е най-правилно едно дете да започне да участва в математически състезания? Кога ще е най-добре за детето, не за състезанието? Необходими ли са мерки срещу свръх-амбициите, които биха могли да доведат до неприятно развитие за детето при евентуален неуспех?

акад. Петър Кендеров: Децата участват всеки ден в състезания, не по математика, а състезания, които са същностна част от техните игри – кой ще тича по-бързо, кой ще скочи най-далече и други подобни. Но не мога да отговоря с научен аргумент, кога точно е най-добре за едно дете да започне да участва в математически състезания. Според американските участници в конференцията, може да се започне работа с деца още в предучилищна възраст. Ние залагаме на естествените способности на детето и дори на участниците в международните олимпиади обясняваме ясно, че става дума за едно състезание, за един вид игра и не е необходимо да се влагат свръх амбиции, не става дума за битка на живот и смърт. Щом те са добре подготвени, ще се представят добре. Това е важното.

Галя Маринова: Как е в България, от каква възраст предлагате математически състезания у нас? Вие самият кога започнахте да участвате в математически олимпиади?

акад. Петър Кендеров: В България децата могат да започнат да участват в математически състезания още от отделенията – за втори-трети клас вече има специални математически състезания. Например “Зимните математически празници”. Що се отнася до мен, аз съм завършил гимназия през 1960 г. По това време международната олимпиада по математика не беше много популярна сред учениците в Пазарджик. Аз участвах в една олимпиада и стигнах до окръжно ниво и то без никаква специална подготовка. Но не съм имал успехите на сегашните ни ученици. Първата международна олимпиада по математика в България се проведе през 1975г. След констатирането на някои проблеми в организацията й, мен ме назначиха за отговорник по олимпиадите. Тъкмо беше свършил мандатът ми на партиен секретар на Факултета по математика в СУ и ме назначиха на този пост.

Галя Маринова: Партията ли Ви назначи?

акад. Петър Кендеров: Бях назначен за ръководител на “Екип за извънкласна работа” от акад. Любомир Илиев, директор на Единния център по математика и механика при БАН. Наистина го възприемах и като партийно поръчение.

Галя Маринова: Къде има информация по тези въпроси? Аз намерих един Ваш сайт [8] – Европейско Кенгуру се казва, на който има много оскъдна информация за състезанията. Това ли е официалният Ви сайт и не е ли редно да си направите един много по-професионален сайт, който да се актуализира и да бъде на разположение на всички ученици, които се интересуват от допълнителни занимания по математика и в частност от състезания по математика?

акад. Петър Кендеров: Сайтът, за който говорите е на Съюза на математиците и той наистина не е довършен. Но сега ние имаме един финансиран проект, който ще ни позволи да си направим един много по-добър сайт. Истината е, че в момента няма официален сайт на математическите състезания.

Галя Маринова: Как разбират в такъв случай децата и техните родители, че ще има състезание по математика?

акад. Петър Кендеров: Това е хубав въпрос. Аз твърдя, че всички деца разбират своевременно, че ще има състезание по математика. Информацията се публикува. Министерството на образованието има календарен план на събитията.

Галя Маринова: Вие с Министерството на образованието и науката ли работите върху организацията на математическите състезания?

акад. Петър Кендеров: Разбира се. Без санкцията на Министерството на образованието, никой няма право дори да стъпи в училищата. Ако едно събитие не е признато от МОН, така че да влезе в Календарния план на МОН, то няма никакъв шанс да се реализира, никой учител няма да му обърне внимание, никой директор на училище няма да отдели ресурс за неговото провеждане. В Календарния план на МОН са предвидени 17 национални и 17 регионални състезания по математика.

Галя Маринова: Как се започва участие в такова състезание по математика? Ако някое дете реши да се включи за пръв път в такова състезание, то не познава системата, как разбира как да се включи? От учителите си ли?

акад. Петър Кендеров: Не може дете, което ходи на училище да не разбере, че се прави олимпиада. Всяка година се прави олимпиада – първи, втори, трети кръг. Тези, които са най-добри на първия кръг отиват на втория. Това трябва да стане ясно на всички участници.

Галя Маринова: Във всички училища ли се правят олимпиади или само в някои?

акад. Петър Кендеров: Във всични училища са задължени да проведат олимпиади. Не могат да откажат на децата тази възможност. Първият кръг е училищния и той се провежда навсякъде. Напоследък започнахме да го организираме по градове, това го реши МОН за да спестява усилия. Но първият кръг е училищен и всички деца знаят, че има такъв.

Галя Маринова: Участието в олимпиада изисква ли допълнителна подготовка на учениците от страна на техните учители. Върху какъв материал са задачите на олимпиадата – върху този, който се учи в училище в съответния клас или върху друг допълнителен материал.

акад. Петър Кендеров: В някои училища, където има по-добри учители, те подготвят учениците специално за участие в олимпиади. Ако няма такива учители, децата се подготвят сами или пък ходят в едни специализирани Центрове за работа с младежта, там където са останали такива, преди се наричаха Станции на младите техници, които бяха към ТНТМ. Задачите на първите три кръга на олимпиадите са съставени изключително на базата на материала, който се учи в училище по програма. Не излизаме извън учебния план.

Галя Маринова: Има ли такива Центрове за работа с младежта?

акад. Петър Кендеров: На някои места има. Положителното, което е било, то ще се върне. Не трябва някои положителни практики в образованието, които са съществували да се идентифицират със социализма и заедно с него да се отхвърлят без да се вникне в тяхната същност. ТНТМ-то беше нещо хубаво и доказателство за това е, че сега отново започва да се възражда тази дейност.

Галя Маринова: Като заглавие е било хубаво, но как е било реализирано, е отделен въпрос.

акад. Петър Кендеров: Не е въпросът в заглавието. Същността му е била хубава, има универсална стойност и затова отново ще се наложи, независимо под какво име. Защото това е една форма, коята дава възможност на децата да развият това, което им е дадено “отгоре”. За тази цел трябва да се положат целенасочени усилия. Талантът не може да се развие спонтанно. Знам, че повече би Ви харесало, тогава нищо да не се е правило, но ето правило се е ТНТМ. Нещо, което много ми хареса на конференцията в Кембридж беше, че участваха няколко млади българи – единият беше Ивайло Кортезов, освен него участваше и една учителка от Софийска математическа гимназия. И двамата получиха финансова подкрепа за участието си от страна на Световната федерация. Дано интересът на младите хора да продължи и занапред.

Галя Маринова: Няма съмнение, че е добре младите хора да се насочат към такива занимания като математика и други извънкласни дейности, вместо към това, което им се натрапва през последните години от така наречената чалга култура. Може би това би било най-интересното и полезното във Вашата работа, а именно да привлечете интереса на децата и младежите към такива градивни занимания, където да вложат своята енергия и любопитство, вместо чалга-мероприятията, които са така лесно достъпни.

акад. Петър Кендеров: Директна конкуренция с дискотеките и с нарко-дилърите ние не можем да издържим. Винаги ще има повече деца, които ще ходят на дискотеки, отколкото да се занимават с математически състезания.

Галя Маринова: Тази теза е много интересна. Защо се подценявате? И не смесвате ли с лека ръка ходенето на дискотека с наркотиците, това са занимания от различно естество, които не са пряко свързани помежду си. Ходенето на дискотека е сравнително безобидно забавление, всеки от нас го е правил, а наркотиците са нещо много по-вредно и по-опасно.

акад. Петър Кендеров: Поради житейския си опит. Как да бъде обратното, когато всички знаят, кой е наркодилърът пред училището и той продължава да си седи там безнаказано, а родителите, чиито деца са пострадали не вземат никакви мерки да го отстранят от там. Не знам, как става това. Аз не съм оптимист, че ще се пребори някой с това явление.

Галя Маринова: Да, но все пак Вие предоставяте на децата една възможност.

акад. Петър Кендеров: Да, но не е заговор срещу децата, с цел да им отклоняваме вниманието от дискотеките. Ние искаме онези деца, които имат естествена възможност и желание да я развият в областта на математиката и информатиката, да получат шанс за това. Нашата среда, българската среда да им даде възможност да си развият качествата. Какво друго още те ще правят със своето свободно време, с кого още ще се съюзяват, това ние не можем да го контролираме по никакъв начин. По тази причина не се и състезаваме с никого. Ние искаме за доброто на децата, този ресурс, който се появява с човека и изчезва с остаряването и със смъртта, да бъде открит и развит, което е предпоставка да бъде използван. Дали България ще го използва е съвсем друг въпрос.

Галя Маринова: Използва ли го България този ресурс? Използва ли го ефективно?

акад. Петър Кендеров: Аз мисля, че от тези хора, които са минали на математически състезания, като ги разпита човек, много малко от тях биха отговорили, че това е било загуба на време. Аз не познавам такъв човек. Всички те смятат, че с нещо им е помогнало това. Ето Ви един пример, наскоро един архитект, който като ученик е участвал редовно на олимпиади, стигал е до международна олимпиада, сподели, че това му помага професионално и до днес – помага му да се ориентира по-бързо в проблемите, да ги забележи по-бързо, по-добре от другите да се аргументира.

Галя Маринова: Акад. Кендеров много Ви благодаря за интересната беседа и за отделеното време. Ще следим и занапред проявите на нашите млади математици и информатици и ще им стискаме палци на международните състезания. Ще се радваме да получим данни и за тяхното професионално и лично развитие, след като минат възрастта на ученическите състезания.
Ползвана литература

[1] Petar S. Kenderov, “Competitions and mathematics education”, Proceedings of the International Congress of Mathematics, Madrid, Spain, 2006, European Mathematical Society, pp.1583-1598/ download paper

[2] Petar S. Kenderov, “World Federation of national Mathematics Competitions: Why, How and Where to?”, Presidential address, 5th Conference of WFNMC, July 22nd 2006 (8 pages) download paper

[3] Petar S. Kenderov, Bulgaria – Birthplace of International Competitions in Informatics for School Students. (devoted to the 20th anniversary of the first international competition in programming organized in Bulgaria), IT STAR Newsletter, www.starbus.org/NL/index.htm, Autumn 2007 Issue, pp.3-5



[4] Patrick White, Bright minds find right equation to solve mathematical apathy, Globe Life, Tuesday, August 7, 2007, pp.L1 /download paper

[5] Patrick White, Numeric passion: from Russia, with love, Globe Life, Tuesday, August 7, 2007, pp.L2 /download paper

[6] WFNMC 2006 web site http://www.wpr3.co.uk/wfnmc/info.html

[7] WFNMC 2006 Photo gallery, http://www.amt.canberra.edu.au/wfnmcpho3.html

[8] Европейско кенгуру 2007, http://www.math.bas.bg/smb/kenguru/index.htm


/10




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница