Определението за карта1 Станислав Василев



Дата18.11.2017
Размер228.28 Kb.
Размер228.28 Kb.

Определението за карта1

Станислав Василев

УАСГ, София

Катедра “Фотограметрия и картография”

The Definition of the Map

Stanislav Vasilev

UACEG, Sofia,

Department ‘Photogrammetry and Cartography”
Едва ли има термин, свързан по-тясно с картографията от термина ‘карта’ и едва ли има учебник или по-обширно изследване в областта на картографията, което да не включва дефиниция на този термин. За изминалите столетия в развитието на картографията можем да се очакваме, че това основно понятие ще бъде дефинирано еднозначно и ще има съгласие между учените за точния смисъл който се влага в термина ‘карта’; за това кое може да се нарече ‘карта’ и кое - не, както и кои са нейните основни качества.

През 1998 година J. H. Andrews публикува в Internet списък от 321 определения за карта от 17-ти до 20-ти век, събрани от различни енциклопедични и специализирани издания. При разглеждането на тези дефиниции прави впечатление, че между отделните определения има големи различия дори по елементарния въпрос: какво е картата: изображение, чертеж, картина, модел, мислена абстракция и т.н. В същото време някои определенията се повтарят в продължение на близо три века, например:

Изображение на небесно тяло, на Земята или на някаква част от тях върху план или върху плоска повърхност.” (Edward Phillips, The new world of words, 6th ed., by J.K., London, 1706 г.).

Изображение на Земята или на част от нея върху плоска повърхност.” (Alexander Reid, A dictionary of the English language (Edinburgh, 1844 г.)).

Изображение върху равнина на Земята или на всяка част от нея.” (Burlington dictionary [Bridlington, 1994 г.]).

Към определенията на Andrews са добавени най-известните определения за карта в руската литература и всички те са разгледани, с цел да се състави едно по-пълно определение за карта.


1. Често срещани твърдения в дефинициите

1.1 На какво се оприличава картата?


Най-лесно се дефинира нещо, когато то се оприличи с даден по-общ клас обекти и след това се посочат специфичните му черти, които го обособяват от останалите обекти в класа. Затова ще започнем разглеждането на определенията за карта с обекта, на който тя се оприличава.

Първо трябва да се подчертае, че картата е предмет, за разлика от картографирането, което е процес. В много от определенията това не е видно и картата се описва чрез процеса, при който тя се създава. Например, в 15 определения се твърди, че картата е представяне на нещо върху равнината а в други 25 картата се представя като скициране, а в 14 се говори за описание. Затова определенията, описващи картата като процес няма да бъдат коментирани по-долу.

Най-често в определенията се използва термина ‘изображение’, т.е. картата е изображение (235 пъти). В ‘Речник на българския език’ (Чолакова и колектив 1990 стр. 414) са дадени три значения на тази дума: 1. Художествено пресъздаден образ; 2. Образът, ликът на някого или на нещо отразен върху огледална, водна или друга отразяваща повърхност; 3. Възпроизвеждане, пресъздаване на нещо. В ‘Съвременен тълковен речник на българския език’ (Буров и колектив 1995, стр. 405) са споменати само първите две значения: художествено пресъздаване и отражение. Но само третото значение може да се използва за определяне на същността на картата, въпреки, че е твърде общо.

В 52 определения картата се определя като чертеж.

Плосък чертеж на земната повърхност или на част от нея.” (Highroads dictionary (London, Nelson, 1951)). “Мащабен чертеж на част от Земята.” (Department of the [U.S.] army technical manual (n.p., March 1956), p. 3). “Плосък чертеж на Земята или на част от нея, показващ планини, реки и др.” (R.J.Woodward, The plain English dictionary (London and Glasgow, 12th impression, 1961)).

Под чертеж се разбира “изображение на нещо в една плоскост в черти” (Буров и колектив 1995, стр. 1327), т.е. това е специфично изображение, изпълнено с определени средства. Определено може да се каже, че не начина на оформянето на картата я различава от останалите изображения.

Без много колебание можем да отхвърлим този термин, като определящ същността на картата, тъй като картата може да съдържа снимки, рисунки, светлосенки и други графични обекти, които не могат да се вместят в понятието ‘чертеж’.

В други 41 случая картата е представена като картина (picture), например: “Вид картина (образ), който може точно да покаже всички различни части на нашата Земя.” ([Thomas Harrington], A new introduction to the knowledge and use of maps (3rd ed., 1774, 4th ed., London, 1775), p. 1) или “Географска картина на която сушата и моретата са очертани точно по географска ширина и дължина.” (William Kenrick, A new dictionary of the English language (London, 1783)).

В английския език думата picture има повече значения, отколкото думата картона в българския език, като включва освен рисунка и фотография, образ, филм и други значения.

От разглежданите дефиниции за карта само в пет случая се използват термините ‘модел’ или ‘моделиране’. Въпреки, че не можем да знаем какъв точно смисъл са вложили авторите на определенията в тези понятия, ясно е, че те са се опитали да обяснят термина ‘карта’ чрез нещо по-общо. По-долу ще бъдат цитирани тези пет определения:

1) “Опростен модел на част от земната повърхност.” (L. Rodwell Jones, ‘Commodity maps’, Geographical Teacher, xi (1922), p. 223). Съчетанията ‘опростен модел’ си е чиста тавтология, защото всеки модел по дефиниция е опростен, идеализиран, абстрахиран и т.н.

2) “Картата е най-простия, най-елегантен и информативен начин за представяне на данни, разположени върху повърхнина. Тя е двумерен модел, който човешкият ум разпознава и разбира с картинна яснота, но съдържащ още както количествена, така и качествена информация.” (T. A. Margerison, Computers and the renaissance of cartography, London, 1976, p. 3). Да се постулира, че картата е най-най сигурно би раздразнило специалистите от други области, а и противоречи на основополагащия в съвременната наука принцип IRENA2. Важен момент в тази дефиниция е посочването, че картата съдържа допълнителна количествена и качествена информация.

3) “Като мащабен модел, картата проектира сферичната повърхност върху равнина и представя реалните обекти (свойства) чрез графични символи.” (Mark Monmonier and George A.Schnell, Map appreciation, Englewood Cliffs, 1988, p. 9).

4) “Холистично3 представяне на реалното пространство. Картата е изначално и главно една интелектуална абстракция, на реалното пространство, но след това тя задължително трябва да бъде споделена (комуникирана), т.е. моделирана и кодирана във форма, която позволява да бъде използвана от човешките възможности и/или възможностите на цифровото пространствено възпроизвеждане.” (M. Visvalingham, reported in British Cartographic Society, Newsletter, 1989). По-късно ще коментираме подобна дефиниция, затова тук само ще посочим термина ‘кодиране’, който се среща много рядко в определенията, е една от същностните черти на картата.

5) “Пространствено изображение на околната среда. Под ‘изобразяване’ ние разбираме нещо, което е представя околната среда, което я описва, което е както подобен, така и опростен модел.” (P. C. and J. O. Muehrcke, Map use: reading, analysis, and interpretation, 3rd edition, Madison, 1992, p.2). В тази дефиниция се опива вида на модела - подобен и опростен. За съчетанието ‘опростен модел’ вече стана дума по-горе, но фактът, че картата е пространствено-подобен модел считаме за съществен.

1.2 Пространствен обхват на картата


Голяма част от дефинициите указват, че върху картата се изобразява Земята или часът от нейната повърхност. От разгледаните над 320 определения, в 262 се употребява думите Земя, земна повърхност, повърхността на Земята, небесно тяло и други, които показват какъв е обектът, който се изобразява върху картата. Според нас, указването на предмета на картата е неправилно по следните причини: 1. Възможните приложения на картите трудно могат да се изброят. Съществува направление в медицината “Мозъчна картография”, при което се използват общите принципи за създаване на карти, за да се изработи карта на мозъка. Карта може да се направи на всеки обект, за който имаме достатъчно пространствени данни. 2. Принципно е некоректно в дефиницията на определен обект да се описва за какво може да се прилага. Ако една карта не изобразява повърхността на Земята или на някоя планета тя престава ли да бъде карта?

1.3 Материал на картата


В част от дефинициите се посочва, че картата е изчертана на хартия или на друг подобен материал, например: “Представяне на повърхността на земята или на част от нея или на целите или част от космическите тела, най-често изчертана върху хартия или друг материал.” (John Ogilvie, The imperial dictionary of the English language (London etc., n.d. [c.1885]))и Поради това, че когато дефинициите са писани не е имало друг метод освен изработването на карти върху твърд носител, такова упоменаване е разбираемо. Но днес, когато все по-голяма част от картите се използват в цифров вид, дефиницията на карта не трябва да включва такива твърдения.

1.4 Мащаб и проекция на картата


В част от дефинициите за карта мащабът и проекцията са указани като основни нейни свойства, които я характеризират и обособяват сред останалите. Примери за такива дефиниции са:

Изображение на земната повърхност или на част от нея, нейните физически и политически особености; или на небето, описани върху плоската повърхнина на хартия или на друг материал, като всяка точка от чертежа съответства на географска точка или на точка от небето, в зависимост от зададени мащаб и проекция.” (Henry Bradley (ed.), A new English dictionary on a historical basis, vi Mandragora-matter (Oxford, 1905)).

Изображение върху плоска повърхнина на част или на цялата земна повърхност, което показва физическите, политическите или други особености, при което всяка точка от чертежа съответства на някакво географско място в зависимост от дефинирани мащаб и проекция.” (Ben Butterfield, Maps and mapping, (Nelson Doubleday, n.p., 1966), p. 64).

Графично изображение върху равна повърхнина на земната повърхност или на част от нея, което показва географските обекти върху нея. Те са позиционирани в зависимост от предварително установени геодезически основа, координатна мрежа, проекция и мащаб.” (Stella E.Stiegler, A dictionary of the earth sciences (London, 1976)).

Графичното изображение на цялата или на част от земната повърхнина или на други небесни тела, посредством знаци и символи или фотографски изображения, в някакви определени мащаб и проекция.” (Claude Z.Westfall, Basic graphics and cartography (Orono, Maine, 1984), p. 3).

Инструмент за комуникация, който предава информация за обектите в пространството чрез картографски знаци, които са изобразени според мащаб и проекция, в съответствие с пространствената структура на съответните обекти от реалността.” (D.Ucar, ‘Semantics of the map’, Cartographic Journal, xxix (1992), p. 153).

Естествено, мащабът и проекцията са много важни и същностни черти на картите върху хартия. Но за картите в цифрова среда те не са толкова съществена характеристика. Данните за местоположението на обектите от картата в цифров вид обикновено се съхраняват в реални координати в компютъра. Поради това, те могат да се разпечатат или изобразят на екрана в различни мащаби и проекции. От друга страна, част от обектите са изобразени с точкови знаци, без техните размери да са показани мащабно.

Аналогично може да се подходи и към проекцията: съществуват компютърни системи, които позволяват данните да се съхраняват в географските им координати и извършват изчисленията за разстояние и ъгли по тези координати. Така не се налага използването на проекция и из се избягват грешките заради деформацията на картната проекция. Предполагаме, че в бъдеще този начин на работа в цифрова среда ще стане основен.

Съвременните ГИС позволяват да се трансформира изображението от една проекция в друга и от един мащаб в друг. Например, системата AutoDesk Map позволява данните да се съхраняват в една проекция, мащаб и координатна система, а да се работи с тях в други.

Поради тези съображения, да се твърди, че картата е изображение в определени мащаб и проекция е неточно, а в някои случаи – невярно. В цифрова среда понятията мащаб и проекция придобиват други измерения, в сравнение с класическата картография. По-точно е да се каже, че между картографските изображения и техните оригинали от реалността съществува определено условно математическо съответствие по отношение на местоположение, форма и големина.


1.2 Някои съвременни определения за карта


Ще разгледаме по-подробно някои от най-известните и най-често използваните определения в картографската литература, като ще потърсим общото и различното в тях. Те ще бъдат критично коментирани, за да се изтъкнат техните качества и слаби моменти.

2.1 Дефиниция на Салищев


Естествено е да започнем със знаменитото определение на К. А. Салищев, което фигурира в множество учебници по картография на различни езици: “Картата е математически определено, обобщено, образно-знаково изображение на земната повърхност върху плоскост, което показва разпределението, състоянието и връзката между предметите и явленията в природата и обществото, обобщени и характеризирани в зависимост от предназначението на всяка конкретна карта.” (1990).

В това определение могат да се отбележат следните моменти:

Картата, според Салищев, е ‘изображение на земната повърхност’. И без много да се напряга човек може да намери множество примери, при които карти се създават и на други обекти: други космически тела, ледници, подземни обекти и т.н. Както беше отбелязано по-горе, в дефиницията не следва да се ограничава приложението на картата до най-често срещаните случаи.

Салищев акцентира върху три основни свойства на картата: математическа определеност, обобщение и образно-знаково представяне на данните. Чрез математическо описание се дава връзката между обектите от реалността и техните изображения върху картата. Изобразяването на тези обекти се извършва чрез образи (пространствено-подобни изображения, като снимки, рисунки, чертежи и др.) или чрез условни знаци, описани в легендата. Дали, обаче, обобщението е основна и определяща характеристика на картата? Терминът се споменава два пъти в определението, което би трябвало да внуши неговата голяма значимост и че то е вътрешно присъщо на картата. Обобщението е част от процеса на генерализация, заедно с подбора на обектите и абстрахирането от техните индивидуални характеристики. Състои се в замяната на единични същности с обобщаващи понятия, например, улиците и кварталите да бъдат заменени с един условен знак за населено място. В този аспект се обобщават предимно обектите с изкуствен произход. Не е ясно, например, как биха могли да се обобщят няколко реки в събирателно понятие. Ето защо, за естествените обекти обикновено се извършва подбор, като се избират най-съществените от тях. Освен това, ролята на обобщението намалява при едромащабните карти. На тях обикновено се изобразяват единични обекти. Поради казаното по-горе, считаме, че е по-точно вместо да се твърди, че картата е ‘обобщено изображение’, да се каже, че тя е ‘генерализирано изображение’.

Едно много важно свойство на картата, изпуснато от Салищев е пространственото подобие между обектите и техните знаци. “Разпределението, състоянието и връзката” между обектите от реалността могат да се опишат с математически или статистически средства, да се поставят в таблици и да се характеризират със знаци, които да не показват разположението в пространството на обектите. Тогава биха изпълнени изискванията на дефиницията, но това не би било карта.

В определението се казва, че върху картата се изобразяват предмети и явления от природата и обществото. Т.е. само реално съществуващи обекти. Тук могат да се отправят две възражения: от една страна, върху картата могат да се изобразяват и обекти, които вече не съществуват, които са в проект или са съвсем измислени. От друга страна, върху картата всъщност се показват обекти, обитаващи вътрешния свят на автора на картата, които могат и да не съвпадат с този на неговите съвременници. В средновековието, а и по-късно не е било рядкост да се измислят дори цели континенти, за да се запълнят празни места по картата.

В края на дефиницията се показва още една съществена характеристика на картите – те се изработват с конкретно предназначение. Всяка карта се създава с определена цел и следва да се оценява в контекста на тази цел. Аналогично, в определението може да се добави и факта, че картата се създава за определени ползватели. Една учебна карта, например, ще бъде различна, ако е създадена за студенти и за ученици в началните класове; картите за слепи, за слабо виждащи също се различават от останалите. Начинът на използване от трета страна също има съществено отражение към вида на картата. Стенната карта и диплянът обикновено много се различават по външен вид и количество на данните върху тях. Поради казаното по-горе, считаме че по-точно би било, ако дефиницията завършва така: ‘... в зависимост от предназначението, потребителите и начина на използване на всяка конкретна карта.’

Горните критични бележки нямат за цел да намалят значението на това знаменито определение – то е изиграло съществена роля за разбирането на картата при поколения от картографи. Но забележките имат за цел да покажат, че определението на картата не може да се изгради върху нейните характеристики, предмет и методи. Винаги могат да се намерят карти, които да не отговарят на тях или обратно, в такова определение да се включват и обекти, които не са карти, например, планове, фотоснимки, рисунки и т.н.


2.2 Работна група по картографски дефиниции към Международната картографска асоциация


Холистично представяне и интелектуална абстракция на геометричната реалност, проектирана (замислена) за да предава информация за определена цел или цели, която трансформира съответните географски данни в един краен продукт, който е визуален, цифров или осезаем.” (ICA Working Group on Cartographic Definitions, quoted in ‘Commentary’, Cartographica, xxvi (1989), p. 115).

Най-напред следва да се отбележи, че съчетанието ‘геометрична реалност’ не заслужава да бъде вземано на сериозно. Вече беше показано, че геометричното пространство и пространството на представата са различни неща (Поанкре 1902, стр. 49, 52). Реалността е в главата на картографа и използва пространството на представата, докато геометричното пространство е винаги абстрактно. По-горе терминът ‘реалност’, без определението ‘геометрична’, достатъчно добре описва какво се изобразява върху картите.

В дефиницията, подобно на тази на Салищев, е пояснено, че картата се създава с определена цел, т.е. всяка отделна карта се създава за да изпълнява строго определена роля. Указано е и най-важното предназначение на картите – да служат като носител на информация за определена част от реалността.

Едва ли е било необходимо в дефиницията да се уточнява, че върху картата се трансформират географски данни. Вече беше казано, че картата има по-широк обхват от изобразяване на географските обекти: от една страна на нея се оформят социални, исторически, културни и други обекти, информацията за които не може да бъде наречена географски данни (картите имат както общогеографско, така и тематично съдържание); от друга страна карти могат да се съставят и на други планети, данните за които не са ‘географски’, както и на обекти с много по-големи или с много по-малки размери.

Представени са и трите основни начина за представяне на картите: визуален (хартиени или екранни карти), цифров (цифровата карта в базата данни на компютъра) и осезаем (релефни карти, карти за слепи и други подобни).

Представата, че картата е само информационен носител има дълбоки корени. Преди години се явявах на изпит по Картография и професорът, който провеждаше изпита ме попита: “Как така чрез картографският метода на изследване от картата се извличат данни, които не са заложени пряко от автора на картата? Така не се ли печели информация, което противоречи на закона за Запазване на информацията?”. Естествено, отговорът ми беше такъв, какъвто очакваше професорът: “В случая не се печели информация, защото тя е неявно заложена върху картата и чрез картографския метод на изследване тя става явна, подобно на изображението на снимка, потопена във проявител.” Такива виеватости са характерни за ‘нормалната наука’, както я описва Томас Кун, в период, когато учените се опитват да пригодят ‘господстващите теории’ към новите данни, на които те не съответстват (виж Кун 1962а,б). Ако се приеме постановката, че картата не е просто носител на информация, а информационен модел, т.е. че тя може да бъде използвана за изучаване на изображението и получените данни да са валидни в някаква степен за реалните обекти от действителността, то няма нужда да си задаваме въпроса: ‘Не се ли нарушава Закона за запазване на информацията’, според който не може да се получи нова информация само чрез трансформация на сигнала. В случая ние не просто трансформираме картата, а изучаваме изобразените върху нея обекти, като разпростираме полученото знание върху обектите, които те представят на картата.

Поради изложеното в горния параграф не можем да се съгласим, че картата е само ‘проектирана да предава информация’, защото в тази дефиниция е изпусната втората, не по-малко съществена характеристика на картите – тяхната познавателна същност като модел на реалността.

Със съчетанието ‘холистично представяне’ авторите на дефиницията искат да подчертаят една от съществените особености на картата. Особена роля има основната идея на холизма за йерархичната подредба на действителността, за цялото съставено от отделни части. Върху картата ние не изобразяваме местността, например, чрез обектите, намиращи се в нея: реки, градове, планини, гори и т.н. Не описваме самата местност, а само нейните съставни части. По този начин получаваме данни за общото, като изобразяваме съставящите го. Холизмът в картографията има и друго измерение: легендата се състои от графични знаци; знаците пък се състоят от графични примитиви, графичните примитиви могат да се състоят от точки (например, при растерно изобразяване на картата). С други думи, съдържанието на картата има йерархична подредба, при която цялото се описва от съставящите го части.

Но най-интересна е първата част на определението: картата е ‘интелектуална абстракция’. Това на пръв поглед влиза в противоречие с края на дефиницията: може ли една интелектуална абстракция да бъде визуална, цифрова или осезаема? Думата ‘абстракция’ идва от латинската дума ‘abstractus’ (‘отвлечен’) и в най-широк смисъл означава мисловен процес, при който се изпуска част от наличната информация, за да се наблегне на оставащото, с цел да се използва то в последващите мисловни действия. А в по-тесен смисъл, ‘абстракция’ означава мисловен процес, отвличащ се от единичното, случайното и несъщественото, подчертаващ общото, необходимото, същественото с цел да се получи обективно познание. (Шмит и Шишков 1991, стр. 14). Наистина абстрахирането е основна характеристика на картата, но дали картата представлява абстракция и то интелектуална? Терминът ‘интелект’ произхожда от латинската дума ‘intellectualis’ (‘умствен4) и означава нещо отнасящо се към психическия живот на човека, към разума му, нещо духовно, умствено. (Спиркин и колектив, 1984, стр. 197). Следователно, в определението специално се подчертава, че картата е духовно преживяване и умствен процес.

От обясненията до тук едва ли стана ясно как чрез вътрешно духовно преживяване може да се предава информация. Но ако разгледаме всяка част от определението сама за себе си, тя се отнася до картата: наистина знаците върху карта не се възприемат буквално като геометрични линии и фигури, а интелектът на човека ги подменя с означаваните от тях обекти от реалността. В този аспект картата не е съвкупност от знаци и изображения, а средство да се възбудят определени представи в мозъка на човека и той да възприеме определена информация. Крайната цел на картата не е тя да съдържа дадени геометрични построения, а читателят да получи определена представа за това, което създателят на картата се е опитал да изобрази.

В същото време картата е и някакъв материален обект (хартия, мастило) или има материална основа (компютър, монитор). Тя е и средство за комуникация, защото е ‘проектирана да предава информация с определена цел’.

Обяснението на тези противоречия е просто: авторите са се опитали да дадат едно пространно определение на картата, като са навлезли и в четирите квадранта на Уилбър: Картата е някаква физическа същност – визуална, цифрова или осезаема, която има холистично представяне (първи квадрант); тя е ‘интелектуална абстракция’ (втори квадрант); служи като средство за комуникация между хората (трети квадрант) и може да се използва с ‘определена цел или цели’ (четвърти квадрант). Объркването идва от факта, че в едно изречение е направен опит да се погледне на картата от четири различни посоки – четирите квадранта на Уилбър. А както човек не може едновременно да гледа напред, назад, наляво и надясно, така и не може да възприеме дефиниция, която едновременно му представя няколко изгледа на картата.


2.3 Дефиниция на John Keates


Двумерно графично изображение, което показва локализацията на нещата в пространството, такива каквито са, във връзка с повърхността на Земята. Тя се отличава спрямо другите начини за представяне в две измерения – като картинни изображения и диаграми – в две принципни направления. Първо, тяхната перспектива е ортогонална проекция на тримерната земна повърхност върху равнина. ... И второ, тя не описва или рисува индивидуалните неща, а ги изобразява чрез знаци, които разполага в класове и категории. В допълнение, тъй като Земята има форма, близка до сфера, то всяка карта много повече от една много малка площ включва някаква деформация и затова си служи с някакъв систематичен метод за представяне на сфероидалната или сферичната повърхност в равнината. ... Онези карти, на които не е изобразена координатна мрежа все пак са базирани на източници на информация, произлизащи от карти в някаква координатна система.” (J. S. Keates, Cartographic design and production, 2nd ed., Harlow, 1989, p. 3).

Това е едно по-просторно обяснение на понятието карта, в сравнение с разгледаните по-горе дефиниции. Спираме се на него не защото е по-точно и вярно от горните две определения, а защото е много популярно. Книгата на Keates има поне 11 издания и е използвана за обучение на голям брой картографи.

В това определение са допуснати някои слабости, които вече бяха коментирани: ограничава се приложението на картите само до повърхността на Земята; споменава се, че картата ‘показва локализацията на нещата в пространството’, но не се казва, че освен това се изобразява тяхната форма, размери, качествени и количествени характеристики; описва картата като ‘двумерно графично изображение’, като по този начин изключва тримерните модели – както цифрови, така и релефните карти.

Правилно е посочена обаче математическата обусловеност на картата, която според определението има две измерения: първо, картата “... си служи с някакъв систематичен метод за представяне на сфероидалната или сферичната повърхност в равнината” и второ, всяка карта е базирана на някаква координатна система. Макар и казано с други думи, това са две много важни свойства на картата: 1) математическото съответствие (указано в дефиницията като ‘систематичен метод’) между обектите от действителността и образите им върху картата и 2) измеримостта на изображението (възможност за получаване на числови характеристики от образите или моделите, които да са в някаква степен валидни за самите обекти), което в дефиницията е указано с това, че всяка карта е базирана на някаква координатна система, дори и върху нея да не са пряко изобразени координатни линии или кръстове.

Друга важна характеристика на картите, дадена в определението е класификацията: обектите върху картата се описват не толкова чрез индивидуалните си особености, а чрез знаци, които са еднакви за цяла група (клас) обекти. Това, което в най-голяма степен отличава картата от другите подобни на нея изображения е знаковата система, чрез която се описват обектите.

2.4 Определение на John Campbell


Една абстракция на действителността, използвана за анализиране, съхраняване, обмен на информация за разположението и взаимовръзките между физически и социални феномени, които са разположени върху повърхността на Земята.” (John Campbell, Introductory cartography, USA, 2nd ed., 1991), p. 2).

В това определение картата отново е представена като средство за комуникация, но освен това се посочва, че картата може да служи и за анализ на данните, т.е. получаване на нова информация за действителността, и за съхранение на информацията. Тук следва да се прецени дали съхранението на информацията е отделна цел, с която се използва картата или е определен етап за постигане на останалите две цели – анализ и обмен на информацията. Всъщност нито една от двете цели не може да се осъществи, ако информацията не е съхранена – тя нито може да бъде анализирана, нито предадена на останалите. А дали някой би създавал карта, само заради това да съхрани определени данни, ако няма идея впоследствие да използва данните - или за да ги анализира, или за да могат други да ги възприемат? Поради тези две причини считаме, че използването на картите за съхранение на информация не е тяхна основна функция – съхранението на данните е етап от използването на картите, както тяхната класификация, генерализацията и описание чрез знакова система.

В дефиницията е направен опит да се укаже какво е изобразено на картата: “... разположението и взаимовръзките между физически и социални феномени .... И наистина, обектите, изобразени върху картата най-общо могат да се изобразят на а) физически същности, като реки, градове, температура и т.н. и б) социални явления (образование, демография, исторически събития) и абстракции (проекти, климатични зони и др.). Но в същото време характеристиките, които се показват на тези обекти в дефиницията са ограничени само до ‘разположението и взаимовръзките’, без да се посочват техните индивидуални характеристики.

2.5 Дефиниция на Taylor


Изображение или абстракция на географската реалност и инструмент за представяне на географска информация по един от следните начини: визуален, цифров или сетивен.” (D. R. F. Taylor 1991, quoted by C. Board, Report of working group on cartographic definitions 1991, ICA Newsletter, in Cartographica , xxix, 1992, p. 54).

Цитираме тази дефиниция, защото в нея картата е разгледана от две страни – като абстрактна представа в мозъка на човека и като инструмент за комуникация. В останалите аспекти дефиницията повтаря някои от разгледаните по-горе, затова няма да се спираме по-подробно на нея.


2.6 Многоезичен речник на техническите термини в картографията


Изображение, обикновено мащабно и в плоска среда на избрани материални или абстрактни особености върху или във връзка с повърхността на Земята или на небесно тяло.” (International Cartographic Association Commission II, Multilingual dictionary of technical terms in cartography (Wiesbaden, 1973), p. 7. Quoted in Stamp and Clark (1979). Confirmed by R.W.Anson, chairman, ICA publications committee, 17 March 1994).

Берлянт (2001, стр. 5, 6) цитира едно определение от по-старо издание на речника (от 1973 г.), което описва картата като: “Умалено, обобщено изображение на повърхността на Земята, другите небесни тела или на небесната сфера, построено чрез математически закон върху равнина и показващо чрез условни знаци разположението и свойствата на обектите, свързани с тези повърхности”. По-долу ще разгледаме само по-актуалната дефиниция, а чрез сравнение на двете определения можем да си направим изводи за промяната в разбирането на авторите на речника.

В много малко от дефинициите за карта се отбелязва нейното основно свойство ‘избирателност’. То означава, че върху картата се изобразяват само онези обекти и характеристики, които са значими в контекста на създаваната карта. Това е ключова характеристика за разбиране на творческия характер на картографирането.

В определението се казва, че върху картата се изобразяват материални или абстрактни особености (features). Но освен тях има и такива, които имат както материална основа, така и абстрактна същност. Това са социалните явления и процеси, например, войни, въстания, демографски процеси и други).

В своето определение Салищев разглежда ‘предметите и явленията в природата и обществото’, като изпуска абстрактните (мислени, въображаеми, проектни и дори измислени) обекти. Според нас могат да се обособят три групи обекти: Първо, физическите предмети и природните явления. Второ, социалните процеси и явления, които макар, че имат и физическо проявление се дефинират като такива от човешките понятия. Например, физически войната и въстанието имат едни и същи смисъл и само човешките категории ги обособяват едно от друго. Трето, това са абстрактните обекти, които съществуват само в главата на един или повече хора, но нямат физическа природа.

В повечето определения се казва, че върху картата се изобразяват обекти, лежащи на повърхността на Земята. В това определение формулировката е малко по-различна: ‘върху или във връзка с повърхността’, като се включват и онези, които са под или над земната повърхност (например, проводи, тунели, подземни течения и др.).

Това определение поставя под съмнение едно от основните свойства на картата. Като се казва, че картата ‘обикновено’ е мащабно изображение, може да се направи извода, че някои карти не са мащабни. От съвременна гледна точка едно изображение, което няма мащаб може да бъде рисунка, скица и т.н., но не и карта. В исторически аспект, първата известна европейка карта, с изобразен на нея мащаб, е план на Виена от 1422 г. Но тя всъщност няма измерителна стойност. Ето защо, първата европейска карта, на която строго е съблюдаван мащабът, се явява планът на гр. Имола, изработен през 1502-1503 от Леонардо да Винчи (1452-1519 г.). Поради това, строго погледнато, всички карти от древността и повечето от Ренесанса нямат право да се наричат ‘карти’. Бунге (1961, стр. 60 – 62) ги нарича ‘предкарти’, поради липсата на възможност за измерване по тях и на математически мащаб. Поради установилата се традиция обаче, те се приемат като карти, затова не следва да се оспорва думата ‘обикновено’ в разглежданото определение.

2.7 Дефиниция на Dogan Ucar


Инструмент за комуникация който предава информация за част от пространството чрез картографски знаци, които са подредени и възпроизведени в определен мащаб и проекция, в съответствие с пространствената структура на представените обекти от реалността.” (D. Ucar, Semantics of the map, Cartographic Journal, xxix, 1992, p. 153).

Това е едно прагматично определение, което дефинира картата като ‘инструмент за комуникация’, т.е като уред за извършване на нещо. В случая ударението се поставя не върху самата карта като краен продукт от картографирането, а на факта, че картата служи като посредник между автора и читателя на картата.


2.8 Дефиниция на Michael Wood


Символно изображение на географската реалност, представящо избрани обекти или характеристики, което е резултат от творческото усилие на картографите и проектирано за използване когато пространствените взаимовръзки имат особено голямо значение.” (quoted in Michael Wood, Whither maps and map design, Bulletin of the Society of Cartographers, xxvii, 1993, p. 8).

В това определение виждаме две особености. Първо, показано е, че създаването на картите е творчески процес, за разлика от чертането, например. Второ, указано е че картите са най-полезни за описание на пространствените взаимовръзки между обектите.

Друг важен момент е указанието, че върху картата се изобразяват и определени характеристики на обектите, т.е. не само пространствената определеност на обектите, но и техни вътрешно присъщи черти, които не са свързани с пространството.

В английския език често термина ‘symbol5 се използва като синоним на знак (sign). Но символ и знак са различни термини (виж Шевалие и Геербранд 1991). Символът е знак, който е трайно, а не условно или случайно свързан с обозначавания от него обект. Например, короната е символ на царската власт, но е знак в герба на България. В случая можем да предположим, че Wood е имал предвид, че картата е знаково изображение.


Заключение


Разгледани бяха някои от най-известните определения за карта, като бяха посочени някои от техните слабости: обвързване на картата с определен обект - земната повърхност;

оприличаване картата на изображение, чертеж, скица и т.н.; описание на картата като двумерно, плоско и т.н. изображение, което е характерно за хартиените карти; посочване на конкретен носител - хартия и т.н



В същото време са отбелязани някои от характерните черти на картата, които са удачно посочени в определенията. Целта на това изследване е да се поставят основите на едно по-общо определение за карта, в което да бъдат избягнати тези неточности. Налага се изводът, че за да бъде коректно, определението за карта не трябва да се обвърза с определен обект (земната повърхност) и начин на представяне на информацията (върху хартия, плоско, мащабно).

Цитирана литература:

Берлянт, Александър М. 2001. Картография. Изд. ‘Аспект пресс’, Москва, 2001 г.

Буров, Стоян и колектив 1995, Съвременен тълковен речник на българския език, 2-ро издание. Изд. ‘Елпис’, София, 1995 г.

Бунге, Уйлям 1961. Теоретическая география. Изд. ‘Прогресс’, Москва, 1967 г. Първо издание: ‘Theoretical Geography’, Lund, 1962.

Салищев, Константин А. 1990. Картоведение. Издателство МГУ, 1990 г.

Спиркин, А. Г. и колектив 1984. Словарь иностранных слов. Изд. ‘Русский язык’, 11-то издание, Москва, 1984.

Чолакова, Христина и колектив 1990. Речник на българския език в 14 тома. Издателство на БАН, 1972 – 2000, София.

Шевалие, Жан и Геербранд, Ален 1991. Речник на символите. Изд. къща ‘Петриков’, София, 1995.

Эстерле, Отто 2001. Новое представление о пространстве и времени в рамках целостной парадигмы. Източник: http://www.n-t.ru/tp/ng/np.htm.


1 Статията представя част от дисертационния труд на автора ‘Основи на картосемиотиката

2 In Reality Exists Nothing Absolute - В реалността нищо не е абсолютно (виж Эстерле, 2001)

3 Холизмът възприема всички сфери на действителността (физическа, органична, психическа и т.н.) като образуващи една стъпаловидна цялост, въпреки принципната разлика помежду им; в противовес на монизма, който застъпва принципното метафизическо еднообразие на всички сфери от действителността и на плурализма, който акцентира върху тяхното същностно различие и дори невъзможност за взаимодействие.

4 В различни речници открихме и други преводи на латинската дума: разбиране, разум, но всички се свеждат до умствената, духовната дейност, затова предпочетохме този превод.

5 “Symbol - a sign, mark, object, etc used to represent something” - знак, белег, обект и т.н., използван за представяне на нещо. (Oxford Student’s Dictionary of Current English, Oxford Univercity Press, 1989)





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница