Основи на научния комунизъм Маркс и Eнгелс – творци на научния комунизъм



Дата23.05.2017
Размер88.72 Kb.
Размер88.72 Kb.

Основи на научния комунизъм

Маркс и Eнгелс – творци на научния комунизъм

Научният комунизъм израсна от потребностите на класовата борба на работническата класа като теория и програма за революционното движение на работническата класа. Затова историята и съдържанието му, неговата същност могат да бъдат правилно разбрано само във връзка с историята на работническата класова борба и на цялото освободително движение. Научният комунизъм възникна и се развива в непримирима борба с враждебната буржоазия и с най-различните ревизионистични и догматични люшкания.

Историческите условия за възникване на научния комунизъм

Основни предпоставки за възникването на научния комунизъм бяха развитието на капиталистическия начин на производство, изострянето на класовите противоречия в буржоазното общество и излизането на работническата класа на арената на политическата борба. Ленин характеризира периода от историята на международното работническо движение, когато възникна научният комунизъм по следния начин: “Първият период е зараждането на социалистическите идеи и зачатъците на класовата борба на работнич. Класа. Дълга и упорита борба на крайно многобройни социалистически учения и секти. Социализмът търси своя път, търси себе си. Класовата борба на пролетариата, който едва започва да се отделя от общата маса на дребнобуржоазния “народ”, има характер на отделни избухвания от ода на въстанието на лионските тъкачи. През този период работническата класа също само опипва своя път”.

Да си припомним историческата обстановка през първата половина на 19 век. Из цяла Европа се надигаше като висока вълна революционното движение, основна сила на което в повечето страни беше работническата класа. Работническата класа за пръв път излизаше като самостоятелна обществена сила със свои класови политически и икономически искания. Особено значителен размах придоби това движение през периода на революциите от 1848 г.

Но революционните битки през 1848 г. разкриха и слабостта на работническата класа. Тя беше оплетена в дребнобуржоазни илюзии и нямаше своя революционна партия. Революционната научна теория още едва се формираше. Утопичните учения не можеха да посочат на пролетариата път към победата. Революцията от 1848 г. показа несъстоятелността на всички шумни и пъстри форми на домарксовия социализъм.

През първата половина на 19 век в движението на работническата класа се набелязват две основни линии.

От една страна, се предприемат опити за създаване на масови политически организации на работническата класа. През 1840 г. в Англия възниква Националната частна асоциация, чиято дейност представлява важен етап в историята на работническото движение. С пораждането на чартизма Англия, както казва Ленин, “даде на света първото широко, действително масово, политически оформено, пролетарски-революционно движение”.

Броят на членовете на чартистката асоциация стига близо 40 000 души. Тя имала свой устав, ръководен орган (изпълнителен комитет), въведени били членски вноски. Чартистите заявявали, че трудът е източникът на богатството, че народът е единственият източник на власт. На чартистите липсвала научно разработена революционна теория, ясна и конкретна политическа програма, осветляваща по-близките и крайните цели на борбата на работническата класа. Организационните принципи на чартистите също не били устойчиви. Когато революционната вълна от 1848 г. се отлива, това движение запада. Урокът от чартистката организация показва, че ролята на ръководител на работническата класа може да изпълни само партия, въоръжена с прогресивна революционна теория и организационно сплотена.

От друга страна, през този период във Франция възникват тайни дружества, повече или по-малко конспиративни заговорнически политически организации, в които участвали и работници. В тези организации се възраждат традициите на движението “Заговор на равните” от времето на френската буржоазна революция. Правят се немалко опити да се съчетае практическата дейност на тези организации с пропагандирането на идеите на утопичния социализъм и комунизъм. Но тези опити не дават що-годе доловими резултати. Те са само симптом за и на зрялата потребност на работническото движение от научна революционна теория и от революционна партия.

Най-ярки пропагандатори на идеите на утопичния комунизъм във Франция са Огюст Бланки, Етиен Кабе и Тодоро Дезами. В публикуваната пез 1840 г. книга “Пътуване до Икария” Кабе заимства старата схема от съчиненията, посветени на пропагандиране на утопичния идеал, той описва едно пътуване до несъществуваща страна, в която е премахнато социалното неравенство, господства трудът и животът е организиран върху комунистически принцип. Идеята на утопичния комунизъм се пропагандира в списанията “Егалитер” и “Юманитер”. Тези идеи проникват сред работниците. Под тяхно влияние възникна например тайното дружество “Работници-уравнители”.

Организациите на френските работници посяха семената, които дадоха по-късно обилна реколта. К. Маркс пише с голяма топлота и уважение за френските социалистически работници: ‘’…в техните уста човешкото братство не е фраза, а истина, и по загрубелите им от труд лица сияе към нас човешко благородство”. Изучавайки опита от революционната борба на организациите на работническата класа във Франция, К. Маркс стига до важен извод: “Когато се обединяват помежду си комунистическите работници, целта им е преди всичко учението, пропагандата и т.н. Но благодарение на това у тях същевременно възниква нова потребност, потребност от общуване, и онова, което се явяват като средство, става цел”.

Така в самия живот, в хода на практическата борба възникнаха предпоставките за създаване на работническа партия, която да обединява пропагандистките и организаторските задачи.

В началото на 19 век. Идеите на утопичния социализъм и комунизъм, намерили широко разпространение във Франция и Англия, проникват също и в Германия. Те идват тук, през онзи период, когато класовата борба на работническата класа вече е достигнала значителен размах. Някои от немските утописти обръщат внимание на този извънредно важен факт в социалния живот. Пръв немският комунист-утопист – шивашкият калфа Валхелм Вайтлинг (1808 – 1871), чието произведение “Германия на хармонията и свободата”. е наречено от Енгелс “блестящ дебют на немските работници, пише за работническата класа като нов месия, който ще разруши прогнилата сграда на капитализма – обществения ред, изграден върху експлоатацията. Той ще отправи изворите на сълзи към морето на забравата и ще превърне земята в рай. Същевременно в съчиненията на Вайтлинг има много мистика – той постоянно апелира към християнството и християнските добродетели, изхожда не от законите на общественото развитие, а от благи пожелания.

В Германия от онова време се правят също тъй многобройни несполучливи опити да се “допълни и задълбочи” утопичният социализъм и комунизъм чрез тогавашната идеалистическа философия, да се обединяват помежду си.

За да се създаде научна теория за общественото развитие, беше необходимо традициите на френския социализъм и самите принципи на немската класическа философия не просто механично да се обединят, а да се подложат на коренна творческа преработка. Трябваше при критиката на буржоазния строй да се стигне до неговите основи – капиталистическите икономически и социални отношения. Трябваше да се въоръжи работническата класа с научна програма за социалистическото преобразуване на обществото.

К. Маркс започва тази работа с критика на теорията за държавата и правото, а после задълбочава изследването си на политическата организация на обществото до неговата социална и икономическа основа. По-късно той резюмира хода на мислите си така: “Моето изследване завърши със заключението, че правните отношения, както и държавните форми, не могат да бъдат разбрани нито от самите тях, нито от така нареченото общо развитие на човешкия дух, че напротив, те се коренят в материалните условия на живота, чията целокупност Хегел, по примера на англичаните и французите от 18 век, нарича “гражданско общество”, и че анатомията на гражданското общество трябва да се търси в политическата икономия”.

Маркс пристъпва към въпросите на политическата икономия от широки философски позиции. Още в своите “икономическо-философски ръкописи от 1844 г.” Той почти стига до разкриване на характерните черти на капиталистическата експлоатация, като подчертава “враждебната взаимна противоположност” между трудовите обществени отношения и пълното му освобождение са възможни само след събаряне на света на частната собственост. Самият ход на историческото развитие води до революция, до еманципиране на работниците, а това съдържа в себе си общочовешката еманципация. Като освобождава себе си, работничеката класа освобождава и цялото общество. По-късно Маркс и Енгелс развиха тези идеи в стройна научна теория.

МАНИФЕСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ”



Основните идеи на научния комунизъм бяха формулирани от Маркс и Енгелс още в ранните им трудове, написани до 1848 г.: “Светото семейство”, “Положението на работническата класа в Англия”, “Немска идеология”, “Нищета на философията”, “Принципи на комунизма” и др. Те намериха концентриран израз в “Манифест на комунистическата партия”, обнародван през 1848 г.

През 40-те години Маркс и Енгелс водят упорита работа за комунистическа просвета на работниците и за сплотяване на разпокъсаните комунистически групи. През 1846 г. по инициатива на Маркс бяха създадени Комунистически кореспондентски комитет. Чрез този комитет става обсъждането на научни въпроси, следи се за социалистическата пропаганда, установяват се връзки между немските, френските и английските социалисти. През онези години Маркс и Енгелс навлизат в работническите движения, печелят последователи сред интелигенцията, добиват влияние в Съюза на справедливите, който съществува отначало като тайно обединение предимно на немски занаятчии и работници и който прилагаше заговорническа тактика. В Съюза се чувства силно влиянието на Вайтлинг. Маркс и Енгелс се стремят да превърнат Съюза на справедливите от дребнобуржоазна организация в действително революционна комунистическа организация. В резултат на продължителната боба срещу дребнобуржоазните сектантски представи те успяват да убедят ръководителите и членовете на Съюза на справедливите да се откажат от заблудите си и да пеминат на правилни позиции. На Лондонския конгрес на Съюза на справедливите през лятото на 1847 г. се вземе решение за реорганизирането му в Съюз на комунистите. Вместо девиза “Всички хора са братя” се приема призивът “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”. В края на 1847 г. Съюзът на комунистите възлага на Маркс и Енгелс да изработят програма на Съюза. В изпълнение на тази задача Маркс и Енгелс написват “Манифест на комунистическата партия”.

Манифест на комунистическата партия” е първата програма на първата в света комунистическа партия. Революционната теория получава конкретна програмна разработка.



Маркс и Енгелс посочват, че политическата борба на работническата класа има за цел да се завземе властта и да се сложи край на господството на експлоататорите. Повече или по-малко скритата война вътре в обществото се превръща в открита революция и работническата класа установяват свое господство чрез насилствено събаряне на буржоазията. Социалистическата революции не е автоматичен резултат от общественото развитие, а проява на нарасналата сила на работническата класа, на нейната организираност, съзнателност и подготвеност, резултат от нейната класова политическа борба. Ето защо по-голямо внимание се отделя на въпроса за партията на работническата класа. “За да се окаже работническата класа в решаващия момент достатъчно силна и да може да победи, необходимо е тя да образува обособена партия, отделна от всички други и противопоставяща се на тях, съзнаваща се като класова партия”, - пише Енгелс.

В “Манифеста” е формулирано централно изискване на революционната политика и тактика на партията: комунистите се борят в името на най-близките цели и интереси на работническата класа, но същевременно в движението на днешния ден те отстояват и бъдещето на движението. Комунистите нямат никакви други интереси, отделни от интересите на работническата класа. В теоретично отношение те имат пред останалата маса на пролетариата предимството, че разбират условията, хода и общите резултати на работническото движение. Тяхната задача се състои в това, да изработват у работниците колкото е възможно по-ясно съзнание за противоположността между буржоазията и пролетариата. На практика комунистите са най-решителната политическа организация, винаги подтикваща към движение напред.

Като решават по революционен път социалните проблеми в национално-държавните рамки, комунистите същевременно защитават общите, интернационалните интереси на работническата класа. Тя не може да се бори срещу всички прояви на национална ограниченост, срещу буржоазния национализъм и шовинизма. Маркс и Енгелс решително се обявяват срещу националното потисничество като една от жестоките прояви на антагонизмите в експлоататорското общество. Те са убедени, че заедно с унищожаването на антагонистичните класи ще отпадне и потисничеството на една нация от друга. Маркс и Енгелс изхождаха от обстоятелството, че работническата класа и нейната партия могат да стигнат до победа, като сплотяват около себе си широките маси, демократичните елементи. В “Манифеста” се казва, че “комунистите навсякъде поддържат всяко революционно движение против съществуващия обществен и политически строй...Комунистите навсякъде работят за обединяване и разбирателство между демократичните партии от всички страни”.

Манифест на комунистическата партия” прави равносметка на всичко, което е било постигнато от работническата класа, от прогресивната революционна мисъл в навечерието на революционните буи от 1848 г., и набелязва историческите перспективи на работническото движение. “В това произведение – казва Ленин за “Манифеста” – с гениална яснота и яркост са обрисувани новият мироглед, последователният материализъм, който обхвана и областта на социалния живот, диалектиката като най-всестранно и дълбоко учение за развитието, теорията за класовата борба и за световноисторическата революционна роля на работническата класа, твореца на новото, комунистическо общество”.



(следва Научният комунизъм и опитът от революцията от 1848 г.)

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница