От доц д-р Цветомира Венкова



Дата24.04.2017
Размер55.24 Kb.
Размер55.24 Kb.

СТАНОВИЩЕ

от доц. д-р Цветомира Венкова

за дисертационния труд „Свързващи думи и изрази в писмения български-английски междинен език на ниво напреднали - контрастивно корпусно изследване“

на Румяна Любомирова Благоева,


докторант на самостоятелна подготовка

към катедра „Англицистика и американистика“,

ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“,

в научна специалност: 2.1. Филология (Английски език)


Дисертационният труд на Румяна Благоева основно изследва доколко текстовете, писани от българи, изучаващи английски език на ниво напреднали, са свързани и естествени. Авторката се вглежда в тези текстове не за да търси лексикални и граматически грешки, а с оглед на много по-интересната им страна - за да сравни цялостната им организация с тая на текстове, създадени от носители на езика в подобна ситуация.

Основната цел на авторката е да потърси начини за описание на интуитивните оценъчни термини чрез обективни критерии. Като маркери тя избира да анализира четири от най-показателните изреченски логически конектори: in fact, actually, of course и thus, които проявяват значителна устойчивост при всички текстове. Поставената цел е убедително и аргументирано постигната в хода на изследването.

Дисертацията се състои от 254 стр. текст, 8 стр. приложения и подробна библиография. Текстът е оформен в четири глави, като следва ясна логическа последователност. Прави впечатление, че четвъртата глава е твърде дълга спрямо предходните, но това може да се обясни с факта, че тя съдържа най-важните емпирични данни и теоретични интерпретации.

В увода ясно е формулирана целта на изследването. На читателя първо е предложен за четене автентичен текст, създаден от българин, изучаващ английски език. Въз основа на прочита на този текст убедително е показано колко важно е да се обясни възникналото интуитивно усещане за нещо липсващо или по-скоро – за нещо излишно. Това интригуващо начало на работата е показателно и за по-нататъшния стил на изложение – увлекателен, носещ ентусиазма на авторката. Особено ценно е, че при поставянето на целта, разликите в двата типа текст са само отправна точка, а основно е търсенето на обяснения за причините, които ги пораждат, както и на адекватни мерки за тяхното отстраняване.

Впечатляваща е осведомеността на Р. Благоева за предходните изследвания, свързани с междинен език, като основополагащите съчинения на Андрей Данчев и разработките на други езиковеди в областта на анализа на грешките относно различни видове конструкции, граматически категории, модалност, и др. Авторката посочва, че докато при тях количеството на изходните езикови данни е ограничено поради ръчната обработка, то нейното изследване може да се опре на новите езикови компютърни технологии и на наличието на огромни електронни масиви от текст, наречени корпуси.

В първа глава Р. Благоева представя и убедително мотивира своята теоретичната рамка, основаваща се на постановките „междинен език“ по Селинкър, „текст и текстуалност“ на Богранд и Дреслър, както и „колокация“ и „колигация“ по Синклер и други автори. Много интересни са разсъжденията на стр. 22-23 за връзката между лексикон и граматика. Тук може да се добави, че има тенденция към тяхното интегрирано разглеждане, което тръгва още от т. нар. лексикалистка хипотеза на Чомски от 1981 г. и намира израз в редица нетрансформационни синтактични модели, като генерализираната фразово-структурна граматика, лексикално-функционалната граматика, опорната фразово-структурна граматика и др. По този начин може да се направи връзка към това отношение не само от гледна точка на текстовата лингвистика, но и на синтаксиса, с когото пряко са свързани разглежданите конектори. В същата глава е направен е подробен анализ и класификация на конекторите по Халидей и Хасан (1976). По-нататък в текста авторката уместно е споменала и някои утвърдени синтактични класификации на тези конективи, тъй като анализът на техните семантични, словоредни и функционални особености хвърля допълнителна светлина върху възприетата класификация на Халидей и Хасан. По отношение на българския език е добре да се цитира монографията на Йордан Пенчев „Въвеждащи и вметнати думи и изрази в съвременния български език“ (1966). Освен това предходни интересни резултати, свързани с темата, може да се открият и в защитената към катедрата дисертация на Д. Тодорова (2012) относно кохезията.

Втора глава е посветена на методологията на изследването. Много точно, ясно и изчерпателно са дадени принципите на корпусната лингвистика. Цитирани са важни разработки, дискутирани са основни схващания за корпусите относно тяхната структура, анотация и др. Бих добавила, че цитираният Макенъри (2002) има издадена и по-нова книга от 2011 г., съдържаща още данни и анализи. Дисертационният труд съдържа много добър исторически преглед на корпусите, който може да се допълни и с най-новите анотирани корпуси под формата на банки, а също и с възможностите за интерактивно онлайн ползване. Актуално звучи информацията на авторката за нови корпуси на изучаващите езика, включващи около 1000 заглавия, от 2014 г. Това подчертава още веднъж актуалността на темата на дисертацията.

Третата глава, посветена на корпусните данни, съдържа много конкретна информация, която е подробно анализирана. Вижда се, че Р. Благоева е работила с богат материал от четири корпуса, добре описани с оглед на тяхната адекватност към изследването. Подробно са разгледани критериите на корпусна организация, и по-точно общите - ниво на владеене на езика, възраст, контекст на обучението, конкретните - пол, роден език, регион, владеене на други езици, както и променливите - тема и време на писане.

Заглавието на четвъртата глава е „Емпирично изследване“, което според мен малко омаловажава приноса на авторката, тъй като по същество освен емпирично, в нея има и статистическо, както и теоретично изследване.

Главата започва със статистически анализ, който е много задълбочен и прецизен. Особено важно е, че резултатите са изчислени в проценти, защото това елиминира разликата в обемите на корпусите, когато се работи с абсолютни стойности. Резултатите са систематизирани в таблици, графики и диаграми, които са ясно структурирани и имат висока информативна стойност както за отделните единици, така и за общите тенденции в текстови аспект.

Втората част на четвърта глава прави анализ по отделни конективи. Изчерпателно са обяснени особеностите на тяхната употреба от езиковедска гледна точка въз основа на семантичните, лексикалните и словоредните особености на английския език. Посочени са конкретни модели на употреба на разгледаните съюзи от българи. Направено е прецизно разделно описание на най-честите конективи с оглед на изразяваните семантични отношения, поляритета на контекста, словоредната позиция, схемите на употреба, участието в кохезивни вериги, както и някои ограничения.

Особено приносен е анализът на влиянието на междинния език на българите, свързан с особеностите на родния език, повлияващи конкретни параметри на английския текст. Показателно е сравнението между честотите на английски конективи и техните български смислови еквиваленти, като например на in fаct и на неговите български съответствия всъщност, действително, в действителност, наистина, фактически. Чрез тези сравнения Р. Благоева очертава много подробно интерференцията на родния език. Този тип анализ би могъл още да се разшири още повече като на понятието „междинен език“ се даде по-подробна теоретична мотивация. При всеки съюз е потърсен богат набор от български еквиваленти, които са много полезни и от гледна тока на преводаческата практика.

Друг съществен принос на дисертационния труд е семантичният анализ на българските еквиваленти по признаците „потвърждение“ и „контраст“. Важно е, че задълбочено се описват и водещи психологически мотиви на пишещия текста, като например, че иска „да покаже сложни лексикални и синтактични комбинации“, че отделя „недостатъчно внимание на значението и логическото развитие на идеите“ (стр. 168), че има „желание да потвърди и да придаде значимост на дадена идея, съотношение или лично мнение“ (стр. 173), или че „съзнателно търси по-лесна конструкция за изразяване на определено значение“ (пак там ) и др. Освен това интересно е и тестването на това дали дадено различие спрямо носителите на английския език е характерно само за българи или и за носители на други езици (стр. 238). Като цяло семантичната и комуникативната страна на анализа е много силна. Анализират се и темо-ремните отношения, направени са прецизни описания на словореда и са откроени водещите контекстови обкръжения. В синтактично отношение разглежданите конективи са много точно зададени в рамките на фразовата структура, като се посочват конкретните функции, стойностите на признака „финитност/ нефинитност“, както и елипсата.







Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница