От здравия разум до поетическото безумие



Дата16.02.2017
Размер28.7 Kb.
Размер28.7 Kb.


От здравия разум до поетическото безумие
(Интерпретативно съчинение)

Историята е съхранила спомените от много войни – и успешни и неуспешни. В българската литература военните действия са повод за написването на редица художествени творби, различни по жанр, но еднакво въздействащи и пресъздаващи атмосферата.

Иван Вазов е роден през 1850г. и твори в предиосвобожденската и следосвобожденската епоха. В проблематиката на първия български роман – „Под игото” – една от основните теми обхваща проваленото дългоподготвяно с ентусиазъм освободително въстание. Поезията е красота, а поетите са творците, които пресъздават красивото и увековечават в стиховете си героичното. Стихът е мястото, където самопожертвувалият се герой намира своето безсмъртие. Обаче понякога здравият разум и поезията са две абсолютни противоположности. Величието в поезията е падение в разума; гордостта в поезията е срам според законите на разума; славата за поетите е позор в пространството на разума и героичното за поезията е безумие в здравия разум.

Началото на откъса е построен от поредица от съобщителни изречения. Въвеждащото изречение отразява неуспешното съпротивление срещу разгрома на предприетите военни действия. Борбата се превръща в „панически страх”. Използваният епитет „панически” засилва тягостното усещане на уплаха и ужаса, превзели душите на бунтовниците. Вазов за разлика от Христо Ботев не възхвалява безкрайно и поетично героичните подвизи.

Априлското въстание е наречено „трагически безславно”. То е извадено от контекста на останалите еднакво нещастни и свети въстания и е отделено от тях по друга величина.

Любовта към Отечеството е неописуемо голяма в идеалите на българина по време на османското иго. Точно тази привързаност и мощна обич ражда Априлското въстание. Вазов определя въстанието като „недоносче”, защото подготовката за успешното му провеждане е недостатъчна. Любовта към родината се оказва тежък опиат и въздейства на народа: „ започнато под упоението на най-пламенна любов”. Съдбата на бунта е трагична. Метафоричното сравнение на въстанието с дете засилва и доказва желанието и грижата, с която въстанието започва.

След поредицата от съобщителни изречения започва емоционално натоварена част с възклицания. Цялата искрена вяра, надеждата за промяна, огромната сила и истинският ентусиазъм са емоциите, които са натрупани и съхранени в изстрадалите души на измъчения народ. Възклицанието – „ всичко отиде в един миг!” показва разочарованието по загубената борба и напразния „капитал от няколко страдалчески века.”

Краткостта на Априлското въстание го лишава от история. Ужасът от пагубния завършек на „недоносчето” е в градираща изброяемост – „ А колко мъченици! Колко жертви! Колко смърт и падения! Да, и малко героизъм, но какъв героизъм! Но какъв героизъм!”. Тежкия стил в похвата на писане на Иван Вазов много точно пресъздава настроенията и описва картината. Архаизмите в речта му подсилват тежестта на изказа.

При споменаването на „Батак!” авторът сякаш се сепва. Това е единственият символ на всеобщата народна революция. Именно на Батак сме най-близо до изживяното, то е „собствено и нарицателно”.

Втората част на откъса представя хипотетична ситуация „ Ако това движение с нещастните си сетнини не бе довело до Освободителна война, то…” Въстанието се оказва ключов момент в историята и съдбата на родината. То е тази последна и жизнено необходима част от пъзела на схемата за освобождението.

Здравият разум би нарекъл борбата безумна, защото направените жертви са напразни; народите биха се срамували от слученото, а историята би го нарекла „престъпление”, защото тя е „куртизанка”.

Вазов извежда поезията като опрощаваща сила, която единствено би „простила и увенчала с лаври героически…”. Тя би признала „въодушевлението” на обикновените „анадолски абаджии”, които героически се понасят към „средногорските височини”. Многоточието - „с черешовите топове…” създава усещането на незавършеност, безкрай, недоизказаност.

Според автора това е „едно поетическо безумие”, логично спрямо случващото се нещастие.

Вазов нарича българския народ „млад”, чак го сравнява с младите хора и обобщава, че всички те са поети – възхваляват и виждат красотата на героизма.



„Под игото” е роман, отразяващ действителността по време на турското робство. Породената дълбока любов към родината и всичко родно, като основна характеристика на бунта. Хоризонтите на здравия разум се отличават от тези на поетическото безумие, но свободата като краен резултат е най-важна.

Диана

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница