Отчетна информация за изпълнение на нсрбир по области област благоевград



страница2/69
Дата01.02.2017
Размер11.44 Mb.
Размер11.44 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   69

1.1.4. Добри практики в областта на образованието и тяхното въздействие:

Имайки предвид, че много трудно се променят стереотипите на ромите след известна възраст, особен акцент е работата с ромите от ранна детска възраст чрез обхващането им от 3-годишна възраст в целодневните детски градини. В тази връзка Общински съвет - Община Камено е определила едни от най-ниските такси в област Бургас за ЦДГ, съобразени с възможностите на социално слабите родители.

Община Айтос има приета програма за интеграция на ромските деца в образованието, като интегрираните в смесени училища ромски деца са над 156. През 2014 г. много успешно е реализиран проект „Интеграция на учениците от ромското общество” чрез сдружение „Знание - Айтос” с партньор ОУ „Атанас Манчев” и ОУ с. Мъглен. В проекта взеха участие 277 ученика от ОУ „Атанас Манчев” от 1-ви до 8-ми клас и 20 ученика от ОУ с. Мъглен в рамките на 130 учебни часа на ученик получиха занимания в клуб „Компютърно обучение и интернет”, „Български език”, „Английски език”, „Изобразително изкуство”, „Здравно образование” и „Танци”. Успешно се реализира и проектът „Да направим училището привлекателно за младите хора” с участието на 239 ученика от ОУ „Атанас Манчев” от 1-ви до 8-ми клас в 16 групи в област на извънкласна дейност „Хуманитарни науки”, „Здравословен начин на живот”, „Комуникативни умения на роден език”, „Умение за самостоятелно учене и събиране на информация”, „Културни компетентности” и „Дигитални компетентности”. В момента приключва и спечелен проект от юни 2014 г. по проект Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”- схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Вземи живота си в свои ръце”. Наименованието на проекта е интегриране на уязвимите групи на пазара на труда. В дейностите по изкуства на община Айтос се включват ромските празници и обичаи. В община Айтос във връзка с Международния ден на ромите – 8 април, се постави началото на ромския фестивал, посветен на ромската култура и занаяти, където се представят ромските обреди, обичаи и занаяти. Изводите са, че ромските деца участват в културния живот на общината и обичат да се изявяват.

В община Поморие за по-добро усвояване на новите знания и подготовката на уроците за следващия ден учениците посещават полуинтернатни групи, разкрити към училищата. В училищата е изградена стабилна система за връзка със семействата и службите. При трудности в намиране на семействата и комуникацията с тях се сезира отдел „Закрила на детето” при дирекция „СП” и специалист от общинска администрация за намиране на детето и вземане на съответни мерки семейството да изпълнява задълженията си. В края на учебната година всички класни ръководители, съвместно с педагогическия съветник, посещават домовете на ученици с поправителни изпити с писмена информация за датите на изпитите и предхождащите ги консултации. Във всички училища на територията на община Поморие учителите и някои от директорите са преминали средносрочен курс на обучение „Работа в мултиетническа среда”. Проведени са обучителни семинари за повишаване квалификацията на педагогическия и помощен персонал по отношение интеграцията на децата от етническите малцинства.

По изпълнени проекти от Община Бургас за периода 2008-2012 г. в кварталите и съставните селища с компактно население от ромски произход на територията на община Бургас – кв. Победа, кв. Горно Езерово и с. Рудник са създадени клубове „Активен родител“ и инициативни комитети с участието на неформални лидери в общността. През активни или пасивни дейности, свързани с подкрепа на образованието на ученици от семейства на български граждани от ромски произход и други такива в уязвимо положение, са преминали родители на ученици от 12 учебни заведения.
1.1.5. Изводи:

Необходимо е по-добро планиране на дейностите, по-голяма активност и контрол в изпълнението им с цел постигане на реални резултати и по-голямо взаимодействие с неправителствения сектор.


1.2. ЗАЕТОСТ:

Високият процент на безработица сред населението от ромски произход в общините е сред най–сериозните проблеми. Наблюдава се изоставане в образователно–квалификационното равнище на ромското население, което се дължи на множество фактори. Ниският коефициент на образованост е фактор, генериращ криминогенно поведение и неконкурентна способност на пазара на труда. Общините водят целенасочена социална политика, като се ангажират с реализирането на редица социални проекти и практики, свързани с осигуряване на заетост на безработни лица, по–голяма част, от които са от уязвимите групи.


1.2.1. Действия:

- Насърчаване, повишаване на образованието сред общността, квалификация и преквалификация на безработни и работещи роми в съответните професии, обявени на пазара на труда.

- Разработване на проекти по програми за заетост на национално, регионално и местно ниво и в проекти на Агенцията по заетостта за осигуряване на обучение и заетост на безработни лица, голяма част от които са без квалификация и в уязвимо социално положение.

- Увеличаване на бройките за трудови медиатори от ромски произход към бюрата по труда. На първото заседание за настоящата 2015 г. на Областния съвет по етническите и интеграционни въпроси представителите на бюрата по труда в областта дадоха висока оценка за работата на трудовите медиатори от ромски произход и предложиха тяхната бройка да се увеличи, защото и резултатите им са съществени.


1.2.2. Въздействие на мерките:

- Задълбочава се социалният и гражданският диалог по привличане на партньори сред ромската общност.

- Осигурява се заетост проект „Подкрепа за заетост” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, по регионални програми „Култура и културно историческо наследство”, по Европейски проект на МТСП „Подкрепа за достоен живот” за лични асистенти и „Помощ в дома“, по Национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”, по Национална програма „Старт на кариерата” и др.


1.2.3. Планове за периода 2014-2017 г.

- Продължава процесът на планираните дейности съгласно общинските планове.

- Насърчаване на заетостта чрез реализиране от общините проекти, национални и регионални програми.


1.2.4. Добри практики:

Със съдействието на община Созопол бе осигурен безплатен транспорт за летния туристически сезон за работещите от с. Крушевец, и с. Зидарово до близките туристически комплекси. Разработване на Регионални програми за заетост, осигуряване на транспорт за пътуващите през летния туристически сезон, организиране на трудови борси са само част от добрите практики в община Созопол.


1.2.5. Изводи:

Повишаване предлагането на работни места и заетостта в общините е основна цел на регионалните програми за заетост и е специфичен инструмент на политика на пазара на труда, посредством който се преодолява проблемът безработица при уязвимите групи. Едновременно с това се дава възможност за предприемане на действия, водещи до преодоляване на негативните тенденции, свързвани с последствията върху пазара на труда от икономическата криза.


1.3. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:

Проблемът със здравеопазването на гражданите от ромски произход и гражданите в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация, е един от най-сериозните. Той е комплексен и се определя от различните условия и възможности на общините в областта. Като основен проблем се очертава ниската здравна култура и фактът, че голяма част от представителите на ромската общност не са здравно осигурени и нямат лични лекари. Няма навици за посещение при стоматолог, както и за консултиране на децата с дентален специалист. На територията на общините подготвените здравни медиатори са недостатъчни. Бременните жени от ромски произход не ходят редовно на женска консултация, след това не водят и децата си на детска консултация. Това е една от причините за честото боледуване на децата им, както и по-високата смъртност сред ромското население. С най-голяма честота на заболеваемост сред ромското население са: сърдечно-съдовите заболявания, заболяванията на дихателната система, стомашно-чревните инфекции, инфекциозните заболявания и хепатит, които са свързани с лошите битови и хигиенни условия.


1.3.1. Предприети действия:

- Съвместно с РЗИ, ДСП, общопрактикуващи лекари, НПО и други институции се реализират различни имунизационни и здравни кампании, насочени към профилактика на различни заболявания, както и кампании, свързани с осигурителните права и задължения на българските граждани.

- Все повече се осъзнава ползата от здравните медиатори за работа в общността и почти във всички общини са разкрити работни места за здравни медиатори.

- Обвързването на детските надбавки с представяне на имунизационния картон води до пълноценно прилагане на имунизациите.

- Осъществяване на прегледи с мобилни кабинети и др.
1.3.2. Въздействие на мерките:

В резултат на предприетите мерки информираността на населението от социално уязвимите групи относно техните здравни и социално осигурителни права и задължения е повишена. Подобрена е здравно профилактичната дейност сред ромското население.


1.3.3. Планове за периода 2014-2017:

- Продължава процесът на планираните дейности, съгласно общинските планове.
1.3.4. Добри практики:

В община Приморско периодично се провеждат и безплатни кардиологични и профилактични прегледи сред ромското население. Извършват се прегледи за рак на млечната жлеза и прегледи за рак на маточната шийка. Периодично се отпуска социална помощ от общинския бюджет на социално слаби семейства, болни и възрастни хора от уязвимите групи.


1.3.5. Изводи:

- Да се провеждат кампании за семейно планиране.

- Необходимост от мобилни кабинети в някои общини.
1.4. ЖИЛИЩА:

Във всички общини и голяма част от съставните селища има обособени квартали с преобладаващо ромско население, разположени в покрайнините на населените места. Терените, обитавани от ромско население, попадащи в регулация на града, са с различен процент. Има и такива терени, които не попадат в регулация, но въпреки това изграждат постройки, които попадат под ударите на закона. Населението от ромски произход живее в пренаселени жилища с недобри материално-битови и санитарно-хигиенни условия. Много често постройките са незаконни и, за да са спази закона срещу незаконното строителство, биват събаряни. Тези акции водят след себе си социално напрежение. Във всяка община е налице проблем, свързан с неактуализирани кадастрални карти. Другият проблем е, че при изявено намерение на община да построи социални жилища за население от уязвимите групи среща голям обществен отпор. Структурата на собствеността ограничава възможностите на общинските власти да провежда социална жилищна политика Населението от съответните жилищни квартали не желаят изграждането на такива жилища, заради опасения от пренаселване с ромско население, опасения за криминални прояви и социално напрежение. Друг проблем е, че там където са настанени в общински жилища семейства от уязвимите групи, те не заплащат месечните си наеми. Има общини в бургаска област, които са предоставили възможност и подпомагат желаещите семейства да закупят общинските жилища.


1.4.1. Предприети действия:

- Актуализация на кадастралните карти по общини.

- Рехабилитация на съществуващите социални жилища.

- Разработват се проекти по различни програми и фондове, насочени към облагородяване на ромските квартали.

- Осигуряване на редовно сметопочистване и премахване на нерегламентираните сметища на терените, обитавани от ромско население.
1.4.2. Въздействие на мерките:

Създават се условия за подобряване на жизнения стандарт. Възпитава се чувството на добър стопанин в обитателите на социални жилища.


1.4.3. Планове за периода 2014-2017 г.:

- Актуализация на кадастралните карти по общини.

- Мотивиране на общността сама да подобрява своите жилищни условия с почистване, озеленяване, изграждане на санитарни помещения в домовете.

- Премахване на нерегламентираните сметища, особено на входните и изходните райони на селата.


1.4.4. Изводи:

Основен проблем е незаконното застрояване и пренаселеността на обитаваните постройки.


1.5. БОРБА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА:

За гарантиране правата на гражданите и в частност на ромското население с цел ограничаване и ликвидиране на дискриминацията общините работят с Комисията за защита от дискриминация - Бургас. Всеки месец има изнесени приемни по места. Съвместна инициатива на Комисията за защита от дискриминация и Местните комисии БППМН са презентациите в училищата по общини на тема „Младежта в действие срещу дискриминацията“. Прожектират се кратки филми за „Уроци по толерантност“. Местните комисии за БППМН си сътрудничи и с Комисията за трафик на хора. Най-засегнатата целева група са хората в уязвимо социално положение. Организират се информационни и дискусионни срещи. Прожектират се филми за трафик на хора. Друга форма за борба от дискриминация е реализирането на кампании чрез масови мероприятия, като: традиционно честване на празника на Етническата гордост и толерантност - Рома прайд, Международния ден на Толерантността и Майчиния език и др.


1.5.1. Предприети действия:

- Превантивна работа на полицията и обществеността, съвместно планиране на работни срещи срещу разпространението на наркотици в кварталите със смесено население.

- Обучение по правата на човека и правата на детето в училище.

- Усилване на дейността на общинската комисия за БППМН чрез включване на представители и от ромската общност или НПО в комисията.

- Запознаване на ромската общност със Закона за дискриминация чрез срещи с регионалния представител на КЗД.
1.5.2. Въздействие на мерките:

Действията на общинските администрации са насочени на принципите за недопускане на дискриминация по пол, възраст, етническа принадлежност, вероизповедание, икономическо положение и др.


1.5.3. Планове за периода 2014-2017 г.:

- Продължава изпълнението на посочените превантивни действия.

- Още по-активна работа за преодоляването на негативните обществени нагласи и срещу ксенофобията.
2. ФИНАНСИРАНЕ:

Проблемите на прехода и икономическата криза от последните години промени социалния статус на населението в страната, а ромите обрече на задълбочаваща се бедност и изолация, несигурност и маргинализация, които поставиха под съмнение ценностната им система. Това наложи изключително отговорно отношение на всички заинтересовани и институции и НПО при изпълнението на Областната стратегия за интеграция на ромите /2012-2020/. За реализиране на общинските планове се използват всички възможности за финансиране: средства от държавния и общински бюджети, европейски фондове. Видимо е от отчетите е, че постигнатият напредък по основните приоритети е посредством разработени проекти по Европейски фондове, по националните и регионални програми. Приоритетно се търсят възможностите на Европейските фондове за изпълнението на заложените интеграционни мерки.

Тези тенденции във финансирането ще продължат и в следващия програмен период. Успешната интеграция на ромското население изисква да се подхожда комплексно: паралелно да се работи по основните приоритети – образование, здравеопазване, жилища, заетост, борба с дискриминацията, като се осигури по-активното участие на ромите в създаването, изпълнението и оценката на мерките за тяхната интеграция и социализация.
ОБЛАСТ ВАРНА
ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАПРЕДЪКА

ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА И ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ 2012-2020 Г.



Текстът е подготовен въз основа на информацията, получена от 12-те общини, намиращи се на територията на област Варна, както и от държавни институции, НПО, агенции и органи отговорни за изпълнението на стратегическите документи и се отнася за периода 2013- 2014г.
С решение от 1 март 2012 г. се прие Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 от Народното събрание. (Държавен вестник, бр. 21 от 13 март 2012 г.) Областната стратегия за интегриране на ромите в област Варна (2012-2020), приета през месец януари 2013г. следва целенасочен интегриран подход към гражданите в уязвимо положение от ромски произход. Територията на област Варна включва 12 общини, най-голямата от които е община Варна. Стратегията изпълнявана чрез Планове за действие, разработени от районните администрации на общините е документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за социална интеграция на ромите и на другите граждани в уязвимо социално положение на областно равнище. Тя съответства и пряко кореспондира с други областни стратегически и програмни документи и създава условия за тяхното реализиране - Областната стратегия за развитие на област Варна за периода 2005-2015 г., доклад за междинна оценка на Областната стратегия за развитие на област Варна за периода (2005-2015 г.), актуализиран документ за изпълнение на Областната стратегия за развитие на област Варна (2011-2013 г.), Областна стратегия за развитие на социалните услуги в област Варна (2011-2015 г.) и други стратегически документи на регионално ниво. Стратегията е изработена в резултат на сътрудничеството на отговорните публични институции с гражданския сектор и в частност ромски и други неправителствени организации, работещи в областта на етническите и интеграционните въпроси. Тя обхваща 6 приоритетни области на интеграционната политика: образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост, върховенство на закона и недискриминация и култура и медии, които съответстват на националните и европейските приоритети в сферата на интегрирането на маргинализираните етнически групи. Регламентирани са маханизми за мониторинг и оценка на областната стратегия и общинските планове - създадено е звено за мониторинг и оценка с представители на областна администрация, експерти от общинската администрация, НПО и др.

За осъществяване на интеграционните политики в Областна администрация Варна е създаден Областен съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси /ОССЕИВ/ Варна, учреден на 14 април 2000г., като орган, който подпомага областния управител във формирането и реализирането на областна политика по отношение на етническите и интеграционни въпроси. С решения на Общинските съвети в 12-те общини, намиращи се на територията на област Варна са изградени 12 общински съвета за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, които играят ролята на регулатор за преодоляване на конфликти на малцинствата, свързани с безработицата, образованието, социалната проблематика, които имат приети от Общинските съвети Планове за действие в изпълнение на областната стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход в уязвимо социално положение и други граждани, живеещи в сходна на ромите ситуация за периода 2015-2020г. В Областна администрация Варна е учреден Обществен форум за взаимодействие с неправителствения сектор, чиято цел е добрата координация между държавната власт и неправителствения сектор при обмен на информация и набелязване на приоритетите за развитие на Варненска област за новия програмен период. Връзката между държавната администрация на местно ниво и неправителствените организации е Областният информационен център и участието на сдруженията от обществения и неправителствения сектор при изработване на стратегически документи на областно ниво, свързани с програмен период 2015 -2020г. , който разполага с информационни материали за реализираните проекти на граждански сдружения от Варненска област.



Създаването на условия за равнопоставеност и адаптация на деца и ученици от ромски произход в образователната среда е приоритет за регионалния инспекторат по образованието и директорите на училищата на територията на общините от областта, който активно си взаимодействат с другите регионални институции като Държавна агенция за закрила на детето, териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане, ОД на МВР , НПО, граждански сдружения и др. Училищата и детските градини, в които се обучават деца и ученици от различен етнически произход, разработват и приемат на педагогически съвет програма за образователна интеграция, спрямо актуализираната Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.

Доброволно деклариралите принадлежността си към ромския етнос във Варненска област към 01.02.2011 г., възлизат на 13 432 души (3.2 % от общия брой граждани отговорили на въпроса). Ромският етнос е на трето място по численост след етническите българи – 371 048 души (87.3 %) и етническите турци – 30 469 души, или 7.2 % . Самоопределилите се като роми при преброяването от 2011 г. живеят предимно в селата – 8 413 души (62.6 %) и надвишава значително живеещите в градовете роми, които са 5 019 души. Най-голям е делът на самоопределилите се като роми в общините Провадия (17.3 %), Аксаково (12.7 %) и Вълчи дол (12.3 %). С най-нисък дял роми са общините Белослав (0.6 %), Варна (1.1 %) и Долни чифлик (2.6 %). На територията на областта няма общини без жители, самоопределили се като роми. Най-компактните групи ромско население живеят в община Варна – 3 535 души, община Провадия – 3 381 души и община Аксаково – 2 309 души. Струпване и изолация на ромски общности се наблюдават в множество села в голяма част от общините в областта. Най-голям е броят на лицата, живеещи в обособени ромски общности в: община Варна – град Варна, село Каменар; община Провадияград Провадия, селата Бозвелийско, Градинарово, Блъсково, Снежина, Житница; община Аврен – селата Синдел и Дъбравино; община Долни чифлик – град Долни чифлик, селата Гроздево, Старо Оряхово, Детелина и Горен чифлик; община Вълчи дол – селата Бояна, Михалич и Радан войвода; община Аксаковоград Игнатиево и село Слънчево; община Дългопол – град Дългопол, селата Величково и Камен дял; община Бяла – село Дюлино. В тези населени места са се обособили изолирани ромски квартали, като повечето са съставени изцяло от представители на ромската общност. В тях са налице разнообразни рискови фактори, подкрепящи бедността – слабо владеене на български език, ниско или липсващо образование и квалификация, нередовно посещаване и ранно отпадане от училище, трайна безработица и липса на трудови навици и умения, ограничени възможности за реализация на пазара на труда, лоши битови условия и липса на достъп до образователни, здравни и социални услуги. Характеризират се с най-голям брой многодетни семейства, непълнолетни майки, лица на продължително социално подпомагане, деца настанени в институции.

Област с административен център гр. Варна не е от областите с най-голям дял на самоопределилите се като роми, но като се има предвид привлекателната сила на гр. Варна като голям икономически, туристически и търговски център, абсолютният брой на тази общност не е малък. Образователната структура на ромите, в сравнение с другите етноси, се отличава с изключително висок процент на нискообразовано - 92.2 % и неграмотно население. Голяма е разлика между завършилите начално образование роми и значително по-малкият им брой с придобито основно образование, факт, който сочи и един от основните проблеми на представителите на този етнос, свързан с отпадане от училище. Образователната политика в област Варна е насочена към пълноценната интеграция на ромските деца и ученици, чрез създаване на условия за равен достъп до качествено образование извън училищата в обособените ромски квартали. Работата по обхващане на ромските деца от предучилищна и училищна възраст в детски градини и училища е непрекъснат и продължителен процес в съответствие с нормативната регламентация и стратегическите документи в тази сфера.

Когато се направи сравнителен анализ с предходните години данните показват, че броят на децата, чийто майчин език не е български в училищата, намиращи се в райони със струпване на компактни ромски общности като с. Каменар, в р-н „Одесос” / т.нар. квартал „Максуда”/; в р-н „Вл. Варненчик”/ т.нар. „Гъбена махала”/ и в район „Аспарухово” нараства с от 5% до 30% и към 2013 е следният: По експертна оценка, извършена по проекти1, реализирани в общинските училища, най-голям е броят на учениците от ромски произход в: ОУ “Отец Паисий” и ОУ “Добри Войников” – 100%, ОУ “Иван Рилски” – 80%, СОУ “Любен Каравелов” – 80 %, СОУ “Елин Пелин” – над 50%, НУ “Васил Левски” – 40%. В I ОУ и ОУ „Ст. Михайловски” относителният дял на учениците от ромски етнически произход е приблизително 20%, а в ОУ “Константин Арабаджиев” – 17 %. В подготвителните групи на същите училища броят на пет и шестгодишните деца, чийто майчин език не е български е значително по-висок. Детските градини с най-висок брой деца в подготвителна група са ОДЗ „Боров кът” с. Каменар - 30 деца от 33 - 90%, и ОДЗ 6 „Боров кът” – 21 от 50 – 42% /Данните са от анкета по проекти за образователна интеграция/2. Тенденцията на увеличаване броя на децата и учениците в образователната система е резултат от активната политика на въздействие върху нагласите, средата и субектите, свързани с процесите на интеграция – институции, родители, учители и деца. Осигуряването на условия за постигане на максимален обхват на подлежащите и качественото обучение на децата и учениците е в основата на провежданата местна политика. Целодневната организация в детските градини осигурява на децата, обхванати в детска градина, условия за максимално развиване на умения и получавани на знания по български език чрез специфичните педагогически методи за обучение в предучилищното образование. За учебната 2012/2013 година са обхванати 98% от родените деца по постоянен адрес. От тях 2580 са посещавали детска градина на целодневна организация, 413 деца – в подготвителни групи в училища, от тях 59 са на целодневна организация. Към 1 септември 2013 година броят на обхванатите е както следва: 377 в училища, като от тях 60 са на целодневна организация, 2948 са на целодневна организация в 52 общински детски градини. Процентът на петгодишните деца-билингви от общия брой обхванати в детски градини е сравнително нисък – 7%. , в училищата този процент е значително по-висок - 25.6%. Причините за тази разлика са свързани със специфичните за общността етнокултурни характеристики, както и с десоциализирането на някои семейства поради крайна нищета.



Равният достъп на децата от общността до качествено образование и ранната им интеграция, като основен приоритет, се решават с целенасочени програми и неформални образователни форми. Община Варна стимулира училищните ръководства, които водят политика на десегрегация, но същевременно, отчитайки трудностите при работата с големи групи деца, невладеещи български език, през учебната 2012/2013 година във Формулата за изчисляване на средствата по държавен разходен стандарт бе отразен коефициент „детска градина/училище с над 30% деца/ученици, чийто майчин език не е български”; Целта на тази стъпка е постигане на по-висока степен на мотивация и компетенция на работещите в детски градини и училища със смесени групи и паралелки и увеличаване броя детски градини и училища, приемащи ученици-роми.

Конкретните дейности на училищата, където броят на учениците от ромски произход е преобладаващ / ОУ ,,Добри Войников - с. Каменар; СОУ „Любен Каравелов - гр. Варна; Първо ОУ - гр. Варна/ за постигане на целите на Стратегията по приоритет „Образование“ Оперативна цел 1 „Обхващане на ромските деца и ученици в задьлжителна училищна възраст и мотивирането им за стремеж към образователна интеграция чрез качествено обучение в позитивна мултикултурна образователна среда" са: И трите училищни ръководства са идентифицирали основните фактори, водещи до непостъпване и преждевременно отпадане от училище. Разработили са методология за наблюдение, отчитане и планиране на механизми за въздействие съобразно броя на децата от малцинствен произход в училищата. И трите училища проследяват развитието на своите възпитаници, но нямат изградена система за мониторинг. В някои от тях действат образователни медиатори, но оценката от тяхната работа от страна на директорите не е изцяло положителна. Причина за това е фактът, че медиаторът не разбира напълно своите функции или, че неговият авторитет не е достатъчно голям, за да въздейства в общността. В трите педагогически екипа учители и директори са повишавали квалификацията си по отношение работа в мултикултурна среда и работа с деца билингви. Училищните ръководства нямат правомощия да сьздават програми за насърчаване на отговорно родителско отношение към образователната интеграция и отработването на конкретни умения и отношения. Приобщаването се осъществява частично и то чрез доброволното участие на родителите в училищни мероприятия - отбелязване на национални, сезонни или друг вид празници, спортни съревнования, доброволен труд за ремонтни дейности в училищата. Учителските екипи работят целенасочено за мотивацията на учениците от малцинствен произход за продължаване на образованието в следваща образователна степен. Изводите са, че приоритет в желанията на родители и ученици е овладяването на занаят или професия, т.е. добиване на практически умения - гарант за оцеляване.Училищата имат възможност да се възползват от програми и проекти на национално ниво свързани с интеркултурното образование, човешките права, принципи и ценности на гражданското общество. За съжаление тази възможност не се използва пълноценно, защото според ръководствата на училищата проектите са тромави, изискват голям обем документалност и са обвързани със срокове на действие. Това лишава от възможност в тях да се включват по всяко време граждани от малцинствен произход, желаещи да повишат своята грамотност. (Например: Проект ,.Нов шанс за успех) В посочените три училища има въведен целодневна организация на учебния ден. Училищата срещат трудности при създаването на подготвителни групи от деца между 3 - 6 годишна възраст. Причина за това е нежеланието на родителите да пускат децата си в тези групи поради езиковата бариера. Използват се предоставените от Община Варна, Дирекция „Превенции" модули по превенция на насилието, както и възможностите за реализиране на проекти към общинските образователни програми. Полагат се усилия за повишаване на ефективността на механизмите за обхващане на всички деца в задължителна училищна възраст чрез участие на родителите в периодични родителски срещи, дни на отворените врати, когато родителите могат да задават въпроси и да разгледат материалната база в училищата. Изследваните училища не са работили по проект „Нов шанс за успех' през учебната 2013/2014г. Ангажираните родители на деца от малцинствен произход в училищните настоятелства са малко, поради нежелание на самите родители. Към изследваните училища има създадени подготвителни групи с цел изграждане на положителна нагласа към образованието. В изследваните училища има младежи над 16-годишна възраст, обучавани в самостоятелна форма на обучение. В две от изследваните училища се провежда лятно училище. Организирани са групи по СИП и клубове по интереси, които се обвързват със запознаване особеностите на различни етноси - културни, фолклорни, занаятчийски и др. Правят се опити за реинтегриране на отпаднали ученици чрез предоставяне на възможности за компенсиране на пропуснатия учебен материал. Екипите работят с деца със затруднения в усвояването на учебния материал. Конкретните дейности на посочените три училища за постигане на целите на Стратегията по приоритет „Образование“ Оперативна цел 2 „Създаване и гарантнране на устойчиви механизми за институционално взаимодействие и обществена активност в подкрепа на образователната интеграция на ромите и на гражданите в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация: Училищните ръководства нямат правомощия да разработват нормативна база, осигуряваща механизми за сътрудничество между институции, СГО и НПО. В посочените училища има създадена технология за събирането на информация, която да е в основата на бъдещи анализи, отчитане на резултати и планиране на мерки за бъдещи действия, отнасящи се до етническо включване. Приемът на деца в училища извън районите с компактно ромско население е свободен. В изследваните училища не са провеждани разяснителни кампании сред българското мнозинство (където има такова). Наблюденията на ръководствата са, че голяма част от учениците предпочитат да се самоопределят от турски етнически произход, а не от ромски произход. В същото време в бита отбелязват както ислямските, така и ромските празници. Училищните екипи имат възможност да повишават своята квалификация и почти целите са се включвали в курсове, семинари. обучения, касаещи работата с деца-билингви. Училищните екипи са работили и работят по проекти, но броят на проектите не е достатъчен. Затруднеността им идва от факта, че включването в проект е енергоемко и времеемко, изисква голям обем документално оформяне и е обвързано със строго регламентирани периоди. Връзките на училищата са с : Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе", Социална асоциация „Свети Андрей", Сдружение „Съучастие", Асоциация „Човешки права- стъпка по стъпка". Взаимовръзките с НПО и организации се отчита като недостатьчно от ръководствата на трите училища. Провежданите съвместни конференции, кръгли маси и срещи-разговори са недостатъчно популяризирани и в тях не участват училища от областта, имащи същите цели и стратегии за развитие. Това прави мероприятията изолирани и епизодични, отразени формално във варненските медии. В посочените училища работят по следните национални програми и проекти: НП „Училището - територия на учениците" - I училище; НП ,.На училище без отсъствия" - 1 училище: НГГ „С грижа за всеки ученик1' - I училище; П „Нов шанс за ус-пех" - 0 училища;П „Учене в толерантност" - 0 училища; Схема BG051PO001-4.1.05 ,,Образователна вдтеграция на децата и учениците от етническите малпинства" - 1 училище. В посочените училища са приложили чл. 139, ал. 1 от ППЗНП, както следва: По чл. 139, ал. 1,т.1 - „забележка" - 136 наказзни ученици от З училища; По чл. 139, ал. 1, т.2 - „извършване на дейности в полза на училището" - 56 наказани ученици от 3 училища; По чл. 139, ал. 1, т.З - ..предупреждение за преместване в друто училище" - 22 наказани ученици от 3 училища; По чл. 139, ал. 1, т.4 - „преместване в друто училище" - 1 наказан ученик от 3 училища: По чл. 139, ал. 1, т.5 - „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение - за ученици, навършили 16-годишна зъзраст'; - 6 наказани ученици от 3 училшца. Брой училища, в които средният брой неизвинени отсъствия на ученик за учебната
2013/2014 г., е от 5 до 10, съответно в: Първо ОУ - гр. Варна . Брой училища, в които средният брой неизвинени отсъствия на ученик за учебната
2013/2014 г., е над 15, съответно в: ОУ „Д. Вовников" - с. Каменар; СОУ „Л. Каравелов" - гр. Варна.

Брой ангажирани ученици в извънкласни дейности - общо за трите училища:



Вид дейност

Брой ученици

Танцова трупа

49

Театрална трупа

88

Хор

35

Отбор

18

Общо ангажирани ученици

190

Отчита се ангажираност на ученици в отделни, частни за училищата дейности, като екскурзии, състезания, концерти, изложби – съвместни начинания с други училища или читалища. Брой родители, ангажирани в училищния живот и дейности, средна стойност за трите училища -28,3 %.

Проведено е изследване в училищата и детските градини на територията на областта, както следва:



Информация за напуснали (отпаднали) ученици no учебни години



Учебна година

Общ брой ученици

Брой напуснали (отпаднали) ученици

% напуснали (от общия брой ученици)

1

2010/2011

47 972

334

0,70 %

2

2011/2012

47 323

330

0,70 %

3

2012/2013

47 042

392

0,83 %

4

2013/2014 47 284

218

0,46 %

Изводи:



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   69


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница