Педагогически факултет, катедра „Начална училищна педагогика



страница1/3
Дата26.04.2017
Размер0.62 Mb.
Размер0.62 Mb.
  1   2   3

Великотърновки университет „Св. Св. Кирил и Методий”

Педагогически факултет, катедра „Начална училищна педагогика”

===================================================================




МАРИАНА ГАТЕВА МАНДЕВА

ФОРМИРАНЕ ОСНОВИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ ЗА ПИСМЕНА ПРЕРАЗКАЗНА ДЕЙНОСТ НА ПЪРВИЯ (БЪЛГАРСКИЯ) ЕЗИК – НАЧАЛЕН ЕТАП НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН

АВТОРЕФЕРАТ

на

ДИСЕРТАЦИЯ

за присъждане на научната степен доктор на науките

Област на висше образование: 1. Педагогически науки

Професионално направление: 1.3. Педагогика на обучението по...

Научна специалност: Методика на обучението по български език и литература

В. Търново, 2014

Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на 30.09.2014 г. на заседание на катедра „Начална училищна педагогика” при Педагогическия факултет на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”.

Дисертацията се състои от: увод, четири глави, заключение, благодарности, ползвани съкращения, ресурси, приложение (отделно тяло). Обем: 544 страници и 105 страници приложна част


Защитата на дисертационния труд ще се проведе на заседание на утвърденото научно жури на 07.01.2015 г. от 12 часа в зала 409, корпус № 5, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в отдел „Научноизследователска, художественотворческа и издателска дейност” на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” – Ректорат, етаж 5, стая 505.
АКТУАЛНОСТ НА ПРОУЧВАНАТА ПРОБЛЕМАТИКА

По въпроса за образованието ще кажа, че то е най-важното нещо, с което ние - хората, можем да се занимаваме.

Е. Линкълн

Образованието на ХХІ век е „изключително средство” (Ж. Делор) за демократичното развитие на човечеството - за израстване на личността и за изграждане на връзки между индивидите, групите и нациите. Неговите четири „стълба” са: да живеем заедно (to live); да придобиваме знания (to learn); да действаме (to make); да бъдем (to be). Това са „генерални компетентности” (И. А. Зимная), необходими в глобализиращия се свят. Актуален и днес се оказва древният афоризъм, че образованието е оставащото след „забравяне” на всичко научено.

За да се отговори на потребностите на ученика за настоящето и бъдещето, в процеса на училищното обучение се изграждат ключови компетентности. Те са инструмент, чрез който младият европеец се справя с предизвикателствата на динамично променящия се живот. Първа (несъмнено най-важна!) ключова компетентност е ключовата компетентност Общуване на роден език. Нейното „друго име” е грамотност. Грамотността е фундаментално човешко право. Тя е основен фактор за личен и обществен просперитет. Има решаваща роля за способността на човека да се развива и да учи през целия живот, да участва пълноценно в обществото и да живее независимо, отговорно и успешно. Грамотността е инструмент за повишаване производителността на населението в трудоспособна възраст, което води до икономически растеж и подобряване на социално-икономическите фактори.

През последните години различни фактори провокират актуализирането на тази тема у нас – постиженията на българските ученици в националното външно оценяване и в международните изследвания, както и констатирането на пряка зависимост между равнището на грамотност и социално-икономическите и демографските фактори. Показателна за значимостта на проблема е и репозицията в научния дискурс в областта на езиковото образование. Фокусът на внимание се измества от граматично ориентираното обучение към „утрешното обучение” (А. Петров) - прагматичното (комуникативно ориентираното) обучение. Българският език се разглежда като инструмент за израстване на личността и за развитие на общността още от старта на детето в училище. В този контекст изключителна актуалност добива въпросът:



  • как още от първите години на обучението в училище да пробудим у ученика желание да превърне четенето и писането в интелектуална способност за навлизане в дълбочината на нещата, в базисни културни умения.

Богати възможности има образователната грижа над писмената преразказна дейност на детето, стартираща веднага след началното ограмотяване - от 2. клас. Преразказът е дискурс, намиращ място в комуникативното пространство на всяка човешка култура. Оттук следва, че обучението по писмено преразказване в етапа 1. – 4. клас е отклик на потребностите на живота. Чрез него се усъвършенстват уменията на детето за: (1) качествено възприемане и извличане на информация от чужд писмен дискурс (наратив); (2) създаване на собствен писмен дискурс (преразказ). Удовлетворяват се комуникативни потребности на малкия ученик в разнообразни области на речева дейност и сфери на общуване. Откроява се перспектива за езиково и социокултурно израстване на детето в следващи етапи и степени на образованието. Същественото обаче е:

  • адекватно ли е провежданото обучение по писмено преразказване в началните класове на изискванията на света, в който живеем, и на потребностите на детето за настоящето и бъдещето.

Проблемът е поставян в отделни педагогически изследвания, но като цяло все още не са дадени ясни отговори как обучението по писмена преразказна дейност в началните класове се „вписва” в съвременното европейско езиково образователно пространство.

Трябва да се има предвид, че изучаването на българския език като първи език и като втори език, вкл. и особено в етапа 1. – 4. клас, е съпроводено със специфики от различно естество – социолингвистично, психолингвистично, социокултурно естество. Следователно необходим е отговорен, диференциран изследователски подход към проблема. Тъй като социокултурна идентичност се гради чрез първия език, в дисертацията с предимство се разглежда въпросът за обучението по писмено преразказване в начална училищна възраст на първия (българския) език.

Представените разсъждения са в подкрепа на актуалността на проучваната проблематика - в обществен, теоретичен и практически аспект. В тях прозира мотивацията за провеждане на настоящото научно педагогическо изследване – да се съдейства езиковото обучение в началното училище да се обнови така, че да осъществява пълноценна подготовка на детето за живота.

МЕТОДОЛОГИЯ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Проблем на изследването е: обучението по първия (българския) език като средство за многомерно изграждане на ученика, за стимулиране на личностния му и социален растеж.

Обект на изследването е: компетентността за писмена преразказна дейност на първия (българския) език като инструмент за многомерно изграждане на детето от начална училищна възраст, за личностен и социален растеж чрез повишаване на грамотността.

Предмет на изследването е: модел на експериментално обучение за формиране на базисна компетентност за писмена преразказна дейност на първия (българския) език в началния етап на основната образователна степен, който стимулира многомерното изграждане на ученика, личностното и социалното му израстване чрез поставяне основи на функционална грамотност.

Цел на изследването е: чрез теоретично обосноваване, разработване и апробиране модел на експериментално обучение по писмена преразказна дейност на първия (българския) език в начална училищна възраст да се поставят основи на функционална грамотност оше от старта в училище, чрез което да се генерира многомерно изграждане на ученика, личностен и социален растеж.

Приетите хипотези гласят: (1) ако се обоснове теоретично, ако се разработи и практически се изпробва модел на експериментално обучение, чрез което децата от начална училищна възраст се учат да решават разнообразни комуникативни задачи от своя живот чрез писмена преразказна дейност на първия (българския) език, ще се поставят основи на функционална грамотност; (2) това ще импулсира многомерното изграждане на малкия ученик, ще даде тласък на личностния и социалния му растеж.

За изпълнение на целта и потвърждаване на хипотезите изследването решава две групи задачи.

І. Задачи с теоретичен характер

1. Да се обоснове значението на образователната грижа над писмената преразказна дейност в началните класове за многомерното изграждане на детето, за личностното и социалното му израстване. Да се откроят перспективи за езиково и социокултурно развитие на ученика в следващи етапи и степени на училищното образование.

2. Аргументирано да се посочат предимствата и дефицитите на обучението по писмено преразказване предвид действащите нормативни документи по български език и литература за началния етап на основната образователна степен.

3. Да се изградят теоретични основи на експериментално, прагматично ориентирано обучение по писмено преразказване в начална училищна възраст, съобразени с актуални образователни политики и практики на европейско и на национална равнище, както – и със съвременни научни изследвания (лингвистични, педагогически, методически изследвания).

ІІ. Задачи с практически характер

4. Да се конструира и проведе анкета с начални учители, за да се синтезират изводи за съществуващи „слаби звена” в провежданото обучение по писмено преразказване в началния образователен етап.

5. Да се конструират и практически да се изпробват диагностични инструментариуми за измерване равнището на компетентност на децата за писмена преразказна дейност на първия (българския) език на „входа” във 2. клас и на „изхода” в 4. клас.

6. Да се апробира модел на експериментално, прагматично ориентирано обучение по писмена преразказна дейност на първия (българския) език в началния етап на основната образователна степен, посредством което се формират основи на функционална грамотност.

7. Да се докаже ефективността на експерименталното обучение и да се осъществи начално внедряване в училищната практика и интеграция в теорията.

8. Да се откроят перспективи за разширяване и обогатяване на изследователската работа – в ситуация, когато официалният български език е втори език за малкия ученик.

Приоритетни за изследването са практическите задачи.



Основни тези на изследването са: (1) днес образованият човек е не само и не толкова „знаещ човек”, колкото човек с утвърден светоглед, осмислящ и отстояващ присъствието си в живота; (2) от гледище на езиковото образование същественото е да научим ученика още от първите години в училище чрез българския език да отговаря, да приветства, да преразказва, да изказва предположения, да се шегува в разнообразни автентични комуникативни ситуации, за да живее отговорно и успешно.

За аргументиране на тезите се търси интердисциплинарно изследователско поле. Приема се синергетичният подход, чрез който събитията във възпитанието, обучението и образованието се разглеждат като система с определени структурни компоненти и техните функции спрямо един друг.

Основен метод на изследването е експерименталният метод. Той е метаметод по отношение на всички останали ползвани методи. Прилаганите методи на изследване се класифицират в три групи според равнището на познание: (1) методи за теоретични изследвания (теоретичен анализ, контент анализ на нормативната документация по български език и литература за 1. – 4. клас); (2) методи за емпирични изследвания (педагогически експеримент, анкета, наблюдение, дидактически тест, оценъчни скали, метод на експертните оценки, интервю, емпиричен анализ); (3) методи за математическа и статистическа обработка на резултатите от изследването (непараметричен У-тест на Ман-Уитни; честотно разпределение, описателни статистики). Предвид това, дали се ползват, или не количествени методи със статистически анализ, прилаганите методи на изследване биват: (1) качествени методи; (2) количествени методи. Търсеният ефект е доказване на хипотезите чрез единство на дълбоко съдържателно разглеждане на изучаваните явления и процеси и количествен анализ и количествена проверка.Спазени са изискванията към методите на всяко научно педагогическо изследване и съответните процедури за тяхната проверка.

Математическата и статистическата обработка е направена от Сашко Арабаджиев – гл. експерт (психометрия и анализ) към Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование, гр. София.

Изследването е проведено през 2008 г. – 2014 г. Протича в четири етапа: (1) планиране и организация на изследването; (2) провеждане на изследването; (3) представяне и анализ на резултатите; (4) начално внедряване в практиката и интеграция в теорията.



Мото, вдъхновяващо изследователската работа и придаващо й смисъл, е метафората на проф. К. Димчев: „Обучението по български език – система, широко отворена към света!”. Най-пагубно за бъдещото развитие на разглежданата система би било тя да бъде „затворена” в себе си, в рамките на изучаването на езика за самия език. Преходът от „иманентната” лингвистика „в себе си и за себе си” към антропологично ориентираната лингвистика съдейства за обосноваване на методически системи, съобразени с нуждите на „говорещия човек”, който е истински живо същество, само при условие че има духовен живот. „Утрешното обучениепо български език е система, транслатор на перспективни научни идеи в обществената практика. Негова амбиция е у ученика да се формират възгледи и убеждения за света, за отношението на личността към него, за обусловената от тези възгледи жизнена позиция – в сферата на познанието, на емоционалните отношения, на практическите действия.

ПРИНОСИ НА НАУЧНОТО ПЕДАГОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

Приноси с теоретичен характер

1. Аргументирано са откроени образователните предимства и дефицити на провежданото обучение по писмено преразказване в началното ни училище.

2. В този контекст са изградени съвременни теоретични основи - лингвистични, социални, психолого-педагогически, методически основи, на образователната грижа над писмената преразказна изява на малкия ученик.

Приноси с практически характер

3. Конструирани са и са апробирани диагностични инструментариуми за измерване равнището на компетентност на децата за писмена преразказна дейност на първия (българския) език на входа на обучението по писмено преразказване (2. клас), на изхода в отделните му етапи (2., 3. и 4. клас), както и на финала на началния етап на основната образователна степен.

4. Разработен е и практически е изпробван модел на прагматично ориентирано обучение за формиране основи на компетентност за писмена преразказна дейност на първия (българския) език – начален етап на основната образователна степен. (4.1) Диференцирани са съдържание и цели на обучение; конкретизирани са очаквани резултати. (4.2) Разработена е технология на обучение, чрез която ученикът индивидуално и кооперирано „прави неща” чрез четенето и писането в автентични комуникативни ситуации от своя живот. (4.3) Откроени са перспективи за езиково и социокултурно израстване на детето в следващи етапи и степени на образованието.

5. Осъществено е начално внедряване на експерименталното обучение в училищната практика. Концепцията е интегрирана в теорията.

6. Очертани са перспективи за развитие на изследователската работа - в ситуация, когато официалният български език е втори език за детето от начална училищна възраст.

7. Аргументирано са откроени препоръки за осъвременяване на българското образование.

СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИЯТА

Дисертационният труд се състои от: увод, четири глави, заключение (изводи и препоръки), благодарности, ползвани съкращения, ресурси (412, от които: 381 на кирилица, 31 на латиница; 361 книжни ресурси, 52 интернет ресурси), приложение (отделно тяло). Дисертацията съдържа 544 страници, на 46 от които са представени таблици, фигури, графики, условни знаци, благодарности, ползвани съкращения, списък ресурси. Приложението е съставено от 105 страници. Съдържа 12 приложения, илюстриращи емпиричното педагогическо изследване - анкетна карта, дидактически тестове, система експериментални уроци по етапи и равнища на обучение, продукти на дейностите по проекти, общи протоколи на експерименталната и контролната група ученици от заключителната проверка на резултатите и др.



ОСНОВНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИЯТА

В увода е защитена актуалността на проучваната проблематика – в обществен, теоретичен и практически контекст. Дефинирани са: проблемът, обектът, предметът, целта, хипотезите и задачите на изследването. Представени са неговите основни тези. Диференциран е приетият подход за изследване на събитията във възпитанието, обучението и образованието. Конкретизирани са и са класифицирани методите на изследване. Представени са етапите на изследователска работа.



Първата глава на дисертацията е озаглавена Писменият преразказ като езиков феномен и като комуникативно явление (дискурс). Нейна задача е да изгради актуален теоретичен лингвистичен континуум на обучението по писмено преразказване – начален етап на основната образователна степен. Състои се от пет параграфа. Анализирана, систематизирана и синтезирана е информация относно следните главни проблеми: (1) общуването/комуникацията като универсална форма на човешкото битие, определяща за съществуването на обществото и на отделния индивид; (2) езикът като семиотична система от знаци и като инструмент за общуване; (3) текстът, дискурсът, писменият преразказ като лингвистична единица и комуникативно явление. Изяснени са ключови понятия. В последния параграф от тази глава на дисертацията са систематизирани важни за изследването изводи.

1. Общуването възниква по силата на обществената потребност в определена социална общност и осигурява колективна дейност. Обединява комуникативен, интерактивен и перцептивен компонент.

2. Чрез комуникацията се осъществява обмен на знакови структури, чрез които се пораждат смисли.

3. Основно средство за общуване (комуникация) в човешките общества е езикът. Чрез своите функции (познавателна, комуникативна, експресивна, апелативна, метаезична, фатична, поетическа) той служи за идентификация на индивида и за обединяване на хората в стремежа им за осъществяване на общи цели. Постига се активност във всички сфери на живота. Езикът не съществува извън културата и социалната структура.

4. Българският език е официален език в Република България, както и един от официалните езици на Европейския съюз. Чрез него се моделира речевото поведение на ученика като социална интеракция, като когнитивен процес, като социокултурна идентификация и изява в динамично променящия се живот. Той е „пръв и главен предмет” (Т. А.-Балан) в нашето училище.

5. Лингвистичните изследвания разглеждат езика двуаспектно: (а) като структура („статика”) и (б) като функция („динамика”). От една страна, езикът е система от знаци и правила за нейното функциониране. От тази гледна точка знаковите средства на общуването са в „комуникативна готовност” (М. Москов). От друга страна, езикът-код е инструмент за общуване - реч. Тя е последователност от взети от езика знакови единици на общуването в конкретния езиков материал в тяхното комуникативно използване.

6. Основно понятие във връзка с общуването/комуникацията е текстът. Текст е всяко знаково образувание, което е преднамерено създадено, отличава се със строежна и смислова автономност и със способност за осъществяване на самостойна комуникативна функция в конкретна ситуация на общуване.

7. Свързано с понятието текст е понятието дискурс. Дискурсът е интегрирано цяло на текста и на социалния контекст. Той е едновременно речево поведение, проявявано в конкретен социален контекст (дискурсът като процес), и резултат от речевото поведение, следствие от употребата на езикови средства (дискурсът като продукт).

8. Езиковият текст има водеща роля в процеса на общуване поради статуса на езика в човешките общества. Той е и инструмент за общуване, и произведение на това общуване. От тази гледна точка съвременните лингвистични изследвания го описват като: (а) „текст в действие, в активна употреба”; (б) „готов продукт, поставен в комуникативни условия”.

9. Писменият преразказ е вид езиков текст/дискурс. От една страна, той е „текст в активна употреба”. Предвид целите и изискванията на определена социална интеракция чрез речева дейност (речеви актове) достоверно се препредава информация, представена в чужд наративен текст, за адресат, незапознат с нея. Общуването се осъществява в комуникативна ситуация, в която някой разказва нещо на някого (наративна ситуация). Ситуацията на света, в който се случва разказваното събитие, винаги е различна от ситуацията, в която протича разказването. Разгледан като „готов продукт”, писменият преразказ е релевантен с различни подмножества езикови текстове. Всеки писмен преразказ е пресечна точка на признаци от различни групи и може изчерпателно да бъде описан чрез признаците, които го изграждат.

10. С определящо значение за изследването е метафора, използвана в широк кръг лингвистични изследвания (И. Бъргър, В. Бък, Дж. Потър) – метафората за текста, респ. писмения преразказ, като „работилница” за „създаване” на света и на Аз-а в разнообразни области на социалната комуникация.

Втората глава на дисертацията е озаглавена Обучението по писмено преразказване в началните класове – реалност и предизвикателства. Състои се от четири параграфа. Анализирана, систематизирана и синтезирана е информация относно следния кръг проблеми: (1) писменото преразказване и писмените преразкази в дидактическия дискурс в началните класове; (2) модернизацията на образованието в началното училище и обучението по писмено преразказване; (3) обучението по писмено преразказване в началните класове в контекста на съвременното езиково образование. Изяснени са ключови за изследването понятия. На този фон в последния параграф от тази глава на дисертацията са откроени изводи с определящо значение за изграждане на актуални теоретични основи на образователната грижа над писмената преразказна дейност на детето от начална училищна възраст.

  1. Обучението по писмено преразказване, провеждано в училище, в частност в началния му етап, е рефракция на потребностите на живота. То е средство за развитие на личността в много посоки. Чрез овладяването на техниките на подробното и на краткото писмено преразказване на художествено/научнопопулярно повествование у ученика от начална училищна възраст се изграждат комплексни компетентности (когнитивни и метакогнитивни, комуникативноречеви и културологични компетентности), позволяващи му с „думи да върши дела” (О. Дюкро) в разнообразни комуникативни ситуации от своя живот – както в училищни, така и в извънучилищни условия.

  2. Инструмент и продукт на писмената преразказна дейност е ученическият писмен преразказ. Той е прозаично повествование, което най-често носи общите жанрови белези на разказа. Конкретният ученически писмен преразказ е средоточие на характеристики по различни класификационни признаци във връзка със спецификата на рецепция и на пресъздаване на текстовия първоизточник.

  3. На основата на контент анализ на нормативните документи по български език и литература – начален образователен етап, се стига до извод, че провежданото обучение по писмено преразказване е неудовлетворително за постигане на резултат, адекватен на изискванията на динамично променящия се живот и на свързаните с това потребности на ученика. Синтезирано казано: речевата проява на детето остава „затворена” в дидактизирана форма.

  4. При осъвременяването на обучението по писмено преразказване е важно да се съхранят образователните предимства на действащата нормативна документация. Наред с това на преден план е задачата да се преодолеят образователни ограничители. „Посоката” на промяната е една – изграждане на органична връзка между обучението по писмено преразказване и „живото” общуване на ученика от начална училищна възраст. Става дума за прагматична преориентация на обучението, адекватна на съвременното разбиране за образован човек – човек с изграден светоглед, способен да общува и действа в разнообразни ситуации от динамично променящия се живот.

  5. Модернизирането на обучението в началното училище, в частност по писмено преразказване, не може да се конструира без съобразяване с типологията на детето от 1. – 4. клас. Новата роля на ученик генерира динамично съзряване в социален и в психологически план. Преструктурира се Аз-ът, овладяват се структурните компоненти на учебната дейност, усвояват се обществени ценности и норми на поведение в по-широк социален контекст.

  6. Началният училищен период се свързва с интензивно развитие на компетентностите за общуване чрез родния език. Усъвършенстват се уменията за възприемане и създаване на устни дискурси и се осъществява ограмотяването на малкия ученик. Прави се първата важна стъпка за формиране на функционална грамотност.

  7. В съгласие с устойчивите тенденции за масовост, откритост, хуманизация, демократизация, непрекъснатост и стандартизация, проявяващи се в европейското образователно пространство, при обучението в началното училище се прилага ориентиран към ученика и фасилитаторен подход. Фокусът е върху детето и неговото учене. Това дава възможност да се достигне същината на личностното осъществяване в многобразните му индивидуални проявления, построени на базата на взаимното разбиране, уважение и сътрудничество. Важна роля в образователния процес се отрежда на интерактивността и интегративността. За целта се ползват адекватни форми и методи на обучение.

  8. Обучението по български език в училище, и конкретно по писмено преразказване в 1. – 4. клас, се вгражда в нов, европейски лингво-методически континуум – континуум на муртикултурни отношения, на мулти- и плурилингвизъм. Днес владеенето на Е1 и Е2 представлява единно явление, а билингвалният индивид е обичайна реалност. Актуалност добива триадата първи език – втори език – чужд език.

  9. Училищното обучение по български език като обучение по първи език се превръща в обучение по език – дискурс – култура, учещо детето как чрез езика се стои „на стража пред доброто” (В. Стефанов). Дава активен принос за това, езиковото обучение да се превърне в нещо повече от изучаване на езици и да обхване и предаването на културните и на други ценности в съвременните общества.

  10. В училищното обучение по български език като първи език се осъществява преориентация от знаецентристки подход към компетентностен подход. Обучението се насочва към създаване на условия за овладяване на комплекс от компетентности, осигуряващи потенциал и способности за устойчива и ефективна жизнена дейност в условията на съвременното усложнено социално-политическо, пазарно и информационно пространство.

  11. Комплексността на речевите актове води до полиподходност – във взаимовръзка и функционална зависимост са лингвопрагматичният, лингвокогнитивният и лингвокулторологичният подход. В етапа 1. – 4. клас приоритет има лингвопрагматичният подход. Това обаче не отменя задачата възможностите му да се допълват и обогатяват чрез приложението на другите два подхода. Търсеният ефект е пълноценно, хармонично развитие на малкия ученик като езикова личност със специфичен тезаурус, граматикон, прагматикон и емотикон.

  12. Актуалните тенденции в училищното обучение по български език водят до засилване на интереса към текста. В съвременните социокултурни условия на него се разчита за постигане на многостранно въздействие върху развитието на младата личност. Това актуализира въпроса за т.нар. уроци за текста. Те предлагат вариативни конструкции и взаимодействия, разкрепостяващи детето, насочващи го към реални и желани възможности за активна и пълноценна дейност. Притежават основните качества на всеки съвременен урок по български език. Наред с това специализираните уроци, в които децата се учат да създават писмени текстове (преразкази), имат свой облик, продиктуван от етапите, през които преминава създаването на вторичния писмен текст, и свързаните с това комуникативноречеви умения/компетентности.

  13. Ключово за изследването е разбирането: широко разпространеното схващане, че комуникативната компетентност е цел на обучението по първия (българския) език в училище, в т.ч. и в етапа 1. – 4. клас, е неприемливо. Комуникативността е средство за постигане на целта – оптимално езиково и социокултурно израстване на ученика.


Сподели с приятели:
  1   2   3


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница