Пламена Димитрова Илчева



Дата09.03.2017
Размер71.64 Kb.
Размер71.64 Kb.

Лоялност към компанията – защо и до кога
Пламена Димитрова Илчева

Софийски университет „ Св. Климент Охридски”

Японистика, III курс




Пламена Димитрова Илчева

СУ” Св. Климент Охридски’

Японистика, III курс


Лоялност към компанията. Жизненонеобходимо качество за служителите в компании, вече се изисква още в обявите за работа : „ Търсим организиран, отговорен човек, с опит, умение за работа в екип и лоялност към компанията.” Разбира се възрастта, външният вид, и, о, да, образованието, също имат значение. Но лоялността към компанията ... в крайна сметка това е, което движи компанията и служителите й напред към успех и развитие.

Факт: Един лоялен служител ще работи по-усърдно, ще стои до по-късно, ще вземе проблемите на компанията присърце и ще мисли по разрешението им дори след работните часове. Ако в една компания от стотина души всички служители са лоялни и постъпват по този начин, несъмнено компанията ще просперира. Ако половината са лоялни, а другата половина просто „ отбиват номер” заради заплатата, компанията ще бъде в застой. Ако по-голямата част от служителите просто идват на работа, стоят по осем часа, уж вършейки нещо, и после зарязват работните проблеми, то компанията неминуемо ще се озове пред проблем някой слънчев ден. Фактът е,че всяка компания се нуждае от лоялни служители, както живите същества – от въздух. Ако компанията е машина, тя се нуждае от всичките си болтчета и винтчета, за да върви работата гладко. И дори само едно да е в неизправност, машината също се разваля. Така и дори един-единствен нелоялен служител може, така да се каже, „ да прецака всичко”.

Примерна ситуация: недоволен и нелоялен г-н X решава, че му е дошло до гуша от юркащият го шеф и некадърните колеги, от ниската заплата и т.н. И вместо кротичко да си напусне, решава да си излезе с гръм и трясък, присвоява си ценни финансови документи и с маршова стъпка се озовава право при конкуренцията, по този начин поставяйики бившата си компания в сериозен проблем. Примерно. Съвсем не е невъзможно. Е, не всеки служител е така отмъстителен, повечето ги избива на нелоялност чрез неправилно и неефективно вършене на ежедневната работа. И по този начин компанията също е застрашена, защото някой безотговорен като нищо ще сгреши някой документ или ще обиди някой важен клиент, и върви после да оправяш кашата.

Извод: Без лоялни служители компанията е за никъде.
Но тук изниква по-същественият въпрос - как компанията да си осигури лоялността на служителите си. Което от гледна точка на служителите звучи горе-долу така: „От къде-накъде ще се скъсвам от работа за тия...” Заплатата, разбира се е добър помощник на каузата на компанията. Повечето хора работят за заплатата си и дори го правят усърдно. Да не пропуснем да уточним - зависи от заплатата. Тоест, на въпроса ”Лоялност към компанията – защо?”, отговорът „Заради парите” е най-често срещан.Нормално, те са силен мотоватор в нашия студен , консуматорски свят.

И все пак, лоялността не е нещо,което се купува с пари. Това дори е добре, защото какво ще прави горката компания, чиято конкуренция плаща повече – нима всичките й служители ще напуснат? Компанията трябва да е способна да ги привлече с нещо по-ценно от парите. Здравните застраховки, допълнителните облаги и ваканциите помагат, но и те не са най-същественото. Компанията трябва да си спечели лоялността на хората си, без да се разори междувременно, подкупвайки ги с материални благини.

За съжаление много компании не са съвсем наясно как да гопостигнат.

Пламена Димитрова Илчева

СУ” Св. Климент Охридски’

Японистика, III курс




Пример за лошо управлние: Шивашка фирма X., която още не е чула за XXI век, си мисли, че работничките са крепостни селяни, задължени единствено да работят по 12-14 часа на ден за минимална работна заплата. В допълнение им отказват не само здравните осигуровки и ваканциите, ами дори и почивките за обяд и кафе. Това, в общи линии, е определение на какво със сигурност не трябва да се прави, ако компанията иска лоялност. Въпросната компания всъщност действа срещу себе си – колкото и отчаяни да са тези жени, колкото и безропотно да продължават да теглят, в един момент ще се осъзнаят и ще избягат през глава от подобна тирания. А дори и да останат – от нечовешкото отношение вероятно ще са болни и неспособни на пълен капацитет на работа. И така компанията вместо да мотивира и подкрепя служителите си всъщност ги насъсква срещу себе си. Едва ли подобно отношение ще доведе до просперитет. По-скоро би довело до затвор. И така, на въпроса „лоялност – до кога” тези жени биха казали, „до тук”. Този пример, разбира се, е малко краен (не че не съществува).
В частта от света, където XXI век все пак е настъпил, модерните компании са изправени пред сериозен проблем с лоялността. В Япония, несъмненият лидер по отношение на икономически просперитет и на самурайска лоялност от страна на служителите, този проблем също го има. През 60те и 70те години на миналия век японците показаха на света как се гради лоялност в компанията на базата на калени през вековете методи на задружност и колективизъм. Именно японците създадоха метода на пожизнения договор, на фирментите жилища и на team-building-а. Техните служители и днес правят задружна гимнастика рано сутрин на върха на небостъргача. Сериозно. И все пак и те имат проблем с лоялността, защото с идването на XXI век дойде и краят на пожизнената заетост в една фирма. Днес едва ли някой от младите служители си мечтае да работи на едно и също място цял живот. Напротив, тенденцията напоследък е честата смяна на работни места, и дори на кариери. Така че, ако компанията иска лоялност, трябва да прояви повече творчество, за да задържи хората си.
Тези дни, младите са много по-лоялни на себе си и на своето кариерно развитие, отколкото на фирмата. И аз бих поставила своя просперитет пред този на компанията си, особено ако съм достатъчно способна и квалифицирана, за да си намеря работа, където пожелая. Моята компания трябва да ме мотивира да искам да съм й лоялна. Освен това, компанията трябва да осъзнае, че в днешните динамични времена, аз няма да остана вярна цял живот. Същото е като със срещите – мога да обичам даден човек и да съм му напълно вярна докато съм с него, но може би в един момент ще се разделим. Това не означава, че не съм била лоялна, когато сме били заедно. Тоест, компанията трябва да осъвремени представите си за лоялност, преди да я изисква от служителите си. Защото „доживот” е присъда в затвора, не реалистично изискване към квалифицирани професионалисти. Най-доброто, което можем да направим, е да дадем всичко от себе си и да си помагаме взаимно за взаимен успех.

Пламена Димитрова Илчева

СУ” Св. Климент Охридски’

Японистика, III курс




Пример за добро управление: Баланс между лоялност към компанията и към собствената кариера. Първо, компанията трябва да се увери, че нейните приоритети се приближават към моите, че нейните успехи ще бъдат и мои.
Би било добре да мога да обсъдя бъдещето на фирмата с мениджърите си и заедно да помислим и за моето бъдеще в нея. Ако съм наясно с по-широкия контекст на бизнес ситуацията, в която компанията ми функционира, ще съм по-наясно и със собствените си шансове за развитие в този сектор. Така едновременно ще съм съпричастна с проблемите на компанията, ще съм запозната със ситуацията и ще мога по-компетентно да помогна, а също ще усетя подкрепа и доверие от страна на по-високопоставените. Именно така ще дам всичко от себе си, защото ще усетя, че съм необходима и ценена.

Друго, с което компанията ще ме спечели, е възможността да повиша квалификацията си. Не искам само ваканции, а и квалификационни курсове, с които и аз ще стана по-добра, а и компанията ще спечели по-подготвен служител. Ако се окажа по-способна в сферата на допълнителната си квалификация, например, от счетоводство в мениджмънт, и проявя по-голям интерес към мениджмънта, компанията може да ми осигури и кариерно развитие. Така и аз ще се старая повече, очаквайки повишение, а и компанията ще си осигури отдаден служител.

Още един начин, с който се печели лоялност, е разумно разпределение на отговорността. Тоест, ако не ми се дава автономност за нищо, и само попълвам разни бланки, бързо ще загубя интерес. Но ако имам право да нося отговорност за даден проект, това значително ще повиши отдадеността ми. Би било добре на седмичните събрания, когато се разпределят задачите, да се попита кой от какво се е заинтересувал и иска да поеме отговорността и изпълнението, така всеки ще подходи към задачата си със съзнанието за собствен избор и повишена автономност.

Не на последно място, лоялността зависи от взаимоотношенията между колегите, висши и по-нисши служители, между хората в екипа. Огромен процент от хора напускат работа не толкова заради парите , колкото заради напрегнати отношения с колегите си. Настоящата ми компания ме спечели именно с това, че хората с които работя са толкова мили и отзовчиви, че просто сърце не ми дава да ги напусна. С тях сме не просто колеги, но и приятели. Заедно се справяме с фирмените въпроси,а после заедно се и веселим.


Една добра компания трябва да съумее да създаде такъв именно комфорт на служителите си, такава обстановка, че те просто да не искат да напуснат. А ако правилно подбере кадрите си, и те се окажат свестни и отговорни хора, те ще създадат приятелство и задружен екип, в който работата ще се върши добре. Ако екипът е задружен, компанията си спестява куп пари, които иначе би похарчила за „подкупване” на лоялност у хората си чрез заплати и облаги. А всичко, от което те се нуждаят е просто приятелство, уважение и разбиране.


Пламена Димитрова Илчева

СУ” Св. Климент Охридски’

Японистика, III курс

Лоялност към компанията – защо и до кога? За мен отговорът на този въпрос е повече от ясен. Лоялна съм на компанията си, защото интересите ни съвпадат, искаме да преуспеем в сферата, в която работим. Освен това компанията ми ме подкрепя и се старае да ме изслушва, когато имам проблем или предложение. Аз й отвръщам със същото. Работим добре заедно, екипът ми е страхотен и не бих ги заменила. Лоялността ми ще продължи дотогава, докато сме си взаимно полезни. Несъмнено някой ден ще дойде време пътищата ни да се разделят. Аз ще променя приоритетите си, компанията ми ще промени своите. Това не означава, че ще се разделим с лошо. Напротив, аз ще спечеля хубави спомени, добри приятели и богат опит. Компанията ми ще е спечелила години от моя труд, отдадеността ми и положителните резултати от работата ми. Взаимно печелим. В крайна сметка, най-добрата лоялност съществува, когато и двете страни са облагодетелствани. Докато работим заедно и сме доволни от резултатите, въпросите “ защо” и “до кога” са без значение.










Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница