По-малко лекари заминават в чужбина



страница1/11
Дата08.12.2017
Размер0.65 Mb.
Размер0.65 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
15.01.2016
Национални вестници



По-малко лекари заминават в чужбина


24 часа  стр. 17  

През 2015 г. намалява изтичането на лекари от България към чужбина. Това съобщи здравното министерство, като се аргументира с новата наредба за специализациите.

Документът е в сила от януари 2015 г. и задължава болниците да наемат специализантите си на трудов договор. Оттогава до края на 2015 г. са наети 1204 специализанти - 857 от тях са новозавършили, а 347 са прехвърлени от старата наредба по условията на новата. Базите за обучение са обявили 923 места, а висшите училища са обявили над 200 места по неклинични специалности.

През 2015 г. министерството е издало 364 удостоверения на български лекари за придобита професионална квалификация, които да послужат за работа в ЕС. През 2014 г. удостоверенията са 411. "Това показва, че промените в наредбата за специализациите са успешна стъпка по посока задържането в страната на младите лекари", твърдят от МЗ.



ВМА стопи дълга си с 2/3, пуска избор на екип


24 часа  стр. 7  

Военномедицинската академия стопи дълга си от 106 млн. лв. през декември 2014 г. на 31,8 млн. лв. сега, съобщи началникът й ген. проф. Николай Петров. Това е резултатът от реформа, затегнат контрол и предоговаряне на договори. ВМА все още дължи плащания на40 фирми, на едната - 20 млн. лв. През 2016 г. ще вдигнем приходите, спешната и психиатричната помощ ще се плащат от държавата, въвеждаме и избор на екип, каза ген. Петров.


Проф. Елисавета Наумова:

Изследване на имунитета спестява боледуване


Опитваме да въведем скрининг за новородените

Любомира Николаева

24 часа  стр. 18  



Проф. д-р Елисавета Наумова, дмн, е национален консултант по клинична имунология и началник на Клиника по имунология в УМБАЛ "Александровска". Тя е и президент на Европейската федерация по имуногенетика (EFI) - за първи път в 30-годишната история на EFI начело на организацията застава лекар от Източна Европа. Основните цели на федерацията са развитие на имуногенетиката като медицинска дисциплина, подпомагане на научно-изследователската дейност и разработване на стандарти за добра медицинска практика и критерии за акредитация по специалността. Преподава на студенти по медицина и специализанти.

Голямата част от кариерата на проф. Наумова е свързана с Александровска болница. Има 2 специалности - по вътрешни болести и по клинична имунология. Специализирала е в реномирани университетски болници в Европа и САЩ и прилага опита в имунологията и трансплантационната медицина у нас.

Носител е на медийно отличие за развитието на бъбречната трансплантация в България, на наградата "Проф. д-р Стоян Киркович" на Медицинския факултет на МУ- София, неколкократен носител на приза "Лекар, на когото българите вярват", присъждан по номинации на читателите на в. "24 часа" и др. награди.

- Проф. Наумова, проблем с имунитета ли е причината за омагьосания кръг на честите настинки с хрема, болно гърло, дихателни проблеми, от който се оплакват много хора в момента?

- Честите вирусни инфекции и техните усложнения, както и влошеното общо състояние на организма на фона на отпадналост и намалена трудоспособност са най-типичните симптоми, които пораждат подозрения за затруднено функциониране на имунната система. Най-често те стават причина за търсене на имунни дефицити -първични (предизвикани предимно от генетични мутации) или вторични (следствие на множество различни състояния и заболявания).



- Изброените оплаквания трябва да ни подсетят да потърсим консултация с имунолог?

- Това са сигнали да го направим неотложно. Но още по-добре е човек да не чака да стигне до положението, в което вече е опитал всичко. Разумното е да знае във всеки основен период от живота си какво е състоянието на имунната му система. Така може да избегне много от проблемите в омагьосания кръг, за който говорите. Една от основните задачи на имунологичната общност сега е аргументирано да убеди обществото и институциите в страната, че е нужен периодичен контрол на имунната система.



- Чрез изследване ли?

- Да, но не може да се направи еднократно и до края на дните си да гледаме на резултата като на константа. Най-малкото защото имунната система има особености в различните възрасти.

До 1 година бебето е сравнително защитено

По време на бременността майчиният организъм го е снабдил до голяма степен с нужните му имуноглобулини. Но това е и времето, в което може да се проявят вродени дефекти, които медицината нарича първичен имунен дефицит. За щастие, генетичните дефекти в тази област не са масови. Обаче при установяването им трябва да се преоцени ваксиналната стратегия.

С тази цел правим опити да въведем скрининг за Т- и В-клетъчните дефицити при всички новородени, както се прави по света. Надявам се скоро да е факт и у нас, тъй като вече сме включени в такава програма.

- Какви са особеностите на имунитета в следващите периоди от живота?

- През ранното детство - докъм 7 години, имунната система е все още незряла. В същото време зачестяват "срещите" й с различни вируси, бактерии, гъбички и това води до по-чести инфекции. Но когато станат прекалено чести, е проблем. И не само за малките, въпреки че в традиционния случай с всяко боледуване организмът сам се "имунизира" за известно време срещу конкретния причинител.



- Колко често е "нормално" да боледуват децата и възрастните?

- Дори при работеща имунна система децата се разболяват около 8 пъти в годината, а възрастните - по 3-4 пъти. Това не е изненадващо, ние живеем в непрекъснат контакт с патогени, които имат потенциал да ни разболеят. При децата имунната система става пълноценна чак към края на пубертета. Обикновено в рамките на целия живот вирусите са по-сериозното предизвикателство от бактериите. Те са в състояние да улеснят възникването и на други заболявания, свързани с дефект във функцията на имунната система.

След 65-годишна възраст прогресивно намаляват възможностите на имунитета.

Заради променящото се състояние на организма са наложителни изследвания поне във всеки от основните житейски етапи.



- Кой е типичният пациент на имунолога?

- Най-често това е човек, опитал всичко друго и стигнал до извод, че вероятно причината за здравословните му проблеми е в компетентността на имунната системата. В повечето случаи е така, но не е нужно да се изчаква крайният етап, за да се реши на "проверка". При хроничните възпаления са възможни необратими промени в органите и тъканите. Също така изследването на имунитета е профилактика на автоимунните и онкологичните заболявания, в основата на които стои това постоянно възпаление.



- При кои ранни сигнали да търсим консултация с имунолог?

- Не е нужно да се появят симптоми, те говорят за настъпили сериозни промени, понякога изявени, а друг път още невидими, но на практика положили основите на автоимунни реакции или туморен процес. Както всеки от време на време си прави т.нар. пълна кръвна картина, така трябва да изследва и имунната си система за вторичен имунен дефицит. Най-малкото ще може при нужда имунната система да бъде подпомогната, ако работата й е затруднена. Достъпът до информация в интернет дава на хората самочувствието, че са в състояние сами да направляват имунната си система например, чрез безконтролен прием на някоя хранителна добавка. Голяма и, за съжаление, опасна заблуда. Едно псевдоусипване на имунитета не дава очаквания резултат

Но има и още по-лоша новина - свръхмодулирането може да провокира туморогенеза или автоимунен процес, при който имунната система приема за враждебни нормални клетки на собственото тяло и ги атакува. Прави впечатление, че онкологичните диагнози будят най-голям страх у хората, а не се знае, че автоимунните заболявания днес са 2 пъти по-чести от раковите

Не съветвам никого да се упражнява в самолечение. В България има подготвени специалисти и достъп до изследвания, които установяват точното състояние на имунната система. При нужда от подпомагаща терапия се дават препоръки или пациентите се насочват към лечение в клиника.



- Достатъчни ли са специалистите и лабораториите?

- Имунологията на Александровска болница е най-старата в страната, но консултация и изследване може да се направи във всички университетски центрове, предлага се и на няколко други места.



- Може ли човек да се насочи към имунолог по своя преценка?

- Голяма част от пациентите идват сами за консултация, други са "подсетени" от личния си лекар. Но здравната каса не сключва договори за доболнична помощ с имунолози.



- Но самоинициативата за профилактика при това положение предполага здравна култура и финансова възможност да се заплати консултацията.

- За съжаление, да, въпреки че имунологичен контрол може да спести много усложнения и скъпи терапии, които впоследствие са се оказали неподходящи за имунния статус на пациента. Многократно нашата общност е предлагала чрез достъп по здравна каса да се разшири възможността за изследване на имунната система. Отговорът е, че ограничените средства не го позволяват. Въпреки това не се отказваме да мотивираме на всички нива защо като краен резултат ще се спестят и лични, и обществени средства.



- Докато това се случи, на какво да обръщаме по-голямо внимание като лична профилактика?

- Грижата е индивидуална в зависимост от факторите, които обсъждаме, но има и някои общовалидни правила. На първо място е профилактичното изследване. На второ - консултацията с имунолог при често или продължително боледуване. Важни, но подценявани са рисковете за имунната система при хроничен стрес и еднообразно непълноценно хранене

По отношение на влиянието на средата е добре и да се избягват доказано вредните за защитната ни система фактори като прекаленото излагане на слънчева радиация и други лъчения, на химически отрови. Това не предполага човек да се опитва да се потопи в безметежно спокойствие или да се вманиачава в диети. Достатъчно е да си изработи механизми за разтоварване на напрежението и да се храни разнообразно, без да преяжда.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница