По повод 150 години от рождението на Константин Величков



Дата24.04.2017
Размер213.55 Kb.
Размер213.55 Kb.

По повод 150 години от рождението на Константин Величков (1855-3.11.1907)

Йордан Колев


КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ – ТВОРЕЦ И ДЪРЖАВНИК
Творецът Константин Величков се осъществява като поет, белетрист, драматург, есеист, критик, преводач и художник. Неговите съчинения (събрани в 10 тома) впечатляват с високи естетически достойнства, с безупречния художествен вкус на своя създател. Пише с възторг за дейците на Априлското въстание, искрено възхвалява добродетелите на обикновените българи, естетически идеализира селския бит, хората на труда и истинските народни водачи - така писателят е в пълна хармония както с народностния дух на българската литература по това време, така и със своя демократичен идеализъм [4]; [5]; [10]; [13]. Той е талантлив художник, чийто живописни творби имат високи художествени качества и непреходна историческа стойност. Негови картини се съхраняват в Националната художествена галерия (там е най-добрата му работа - “Флорентинец”), в Къщата-музей “Константин Величков” в Пазарджик и на други места в страната и чужбина [11]; [12].

Държавникът Константин Величков, безкористен идеалист и възвишена личност, внася ценно демократично съдържание в проведените от него реформи в образованието, науката и културата. Водеща цел на управленските му дейностите е създаването на “една интелигенция, мощна по знания, дух и характер”. На българския учител - продължава младият министър – “комуто се дължи така много за народното и политическото ни възраждане, принадлежи днес, чрез възпитанието, което ще се даде на учащата се младеж, да се приготвят поколения, които да бъдат достойни да се ползват от придобитата свобода и да я направят оръдие на всестранен и плодотворен прогрес” [3, 1895, г. II, ян., кн. V, с. 386]. Съответно неговите експерименти са ангажирани както с преустройство на системата на народно образование и възпитание на новата българска интелигенция, така и със “строителство” на националната култура и наука [6]; [7].
I. Директор на народното просвещение в Източна Румелия (X.1884-6.IX.1885)

През 1884 г. Консервативната партия печели парламентарните избори - популярният интелектуалец Константин Величков е назначен за директор на народното просвещение и се доказва като достоен приемник на своя предшественик Йоаким Груев. Той има широки планове за реформиране на образованието и за издигане културното дело в Областта [7].

Държавникът Величков донякъде отстъпва от своите предосвобожденски разбирания за децентрализация в управлението на образователната система – традиционно предоставя издръжката на народните училища на общините и местното самоуправление, тъй като според него те “най-добре знаят нуждите си”, но въвежда цялостен контрол върху тяхната учебно-възпитателна работа, дори открива нова служба – съветник-инспектор, чиято длъжност е отблизо да контролира работата на учителите и пряко да ръководи и насочва цялостното развитие на учебното дело в Областта. Той се застъпва за увеличаване кредита на Областния училищен съвет и по този начин увеличава неговите управленско-административни възможности.

Директорът Величков често и внезапно посещава училища и в общуването с деца, учители и директори се представя като човек с широк управленски замах, притежаващ стабилни педагогически знания и солиден преподавателски опит. Той умее на място да дава конкретни и ценни напътствия за подобряване на учебно-възпитателната работа в училищата и за самоподготовката на учителите. Проявява особен интерес към ученическите рисунки, към обзавеждането на училищните кабинети, проверява състоянието на учебните помагала, годността на учебниците и учебно-техническите средства, наблюдава за реда и чистотата в ученическите пансиони. Постоянно набляга за доброто състояние на физическото възпитание на децата във всички училищни степени. Делови и истински загрижен за състоянието на народното образование, той несъмнено е, макар и нечакан, много желан гост на учителството.

През този свой първи управленски период Константин Величков работи в тясно сътрудничество с народните учители, търси и цени тяхното мнение. В плановете си за просветни реформи в Областта Константин Величков вписва проблема за общ правопис като първостепенна задача [9, с. 42]. Той изпраща специално окръжно писмо до народните учители, а после отново включва същия въпрос и в дневния ред на учителските събори. К. Величков настойчиво се стреми да създаде общ правопис и трайно да го въведе в училището, културата и публичното пространство, защото се надява чрез него да се повиши езиковата култура на българина и да се тласне напред целия културен живот на страната, да се съдейства за националното единство на българския народ.

К. Величков прави опити и относно следващия жизнено важен проблем на началното училище – учебниците. В Областта всеки издател подготвя и издава свой учебник, а учителят в началните отделения е принуден самостоятелно да избира необходимите му учебници измежду разпространяваните на книжния пазар. Това положение създава проблеми в процеса на обучение и големи трудности при административния контрол върху качеството на учебниците и работата на учителя. Според Величков лошото качество на учебниците и техните произволни разновидности се отразяват зле преди всичко на подготовката на учениците, като много от тях дори не знаят да четат. Той прави сериозен опит административно да уреди проблемите около издаването на учебници и тяхното научно качество, но късият срок на неговото управление не му позволява да го доведе до успешен край [9].

К. Величков амбициозно подхожда и към другия “болен” проблем на народното училище – приложението на задължително обучение в Източна Румелия. Още в закона на Й. Груев законодателят постановява задължително откриване от общините на първостепенни начални училища. Затова новият директор насърчава народните учители да обсъждат и да предлагат мерки за изпълнение на изискванията за задължително образование. Обаче обективните обществено-икономически условия в Областта са на такова ниско равнище, че самата идея е утопия. Въпреки отчайващата образователна ситуация, Величков приема тежкия си жребий с отговорна ангажираност, което показва колко сериозно възприема работата си – като апостолска мисия на народен учител.

В своите обширни организационни планове Константин Величков предвижда откриване и на нови професионални училища [9]. Според неговото разбиране тяхната задача е да подготвят младежите за производствена работа в различните отрасли на промишлеността и земеделието. Младата държава е обект на закономерната за периода чуждестранна търговска интервенция (нов и неразработен пазар), затова амбициите на българското правителство са да се устои на тяхната пазарна конкуренция, като се развиват собствени производствени мощности. Разбира се, че освен добра материално-техническа база и ръководни кадри трябват и подходящо обучени работници – именно такава е социалната мисия на замислените от Величков професионални училища.

К. Величков планира законодателни мероприятия и провежда важни реформи предимно в средното образование и в педагогическите училища. Подготвя съвместно с Областния училищен съвет няколко нови законодателни инициативи: Законопроект за Областно юридическо училище; Законопроект за училищните съвети; Проекто-програма за областните гимназии. Той успява да увеличи кредита на областните гимназии, открива нови училища, по негово настояване се запазва държавното педагогическо училище в Казанлък [9]. К. Величков се стреми за областните гимназии и педагогическите училища да се подбират най-добрите учители, на които да се дава съответно и най-доброто възнаграждение. Той изисква особено гимназиите да се обзавеждат по европейски образец – в техните сгради следва да се организират просторни кабинети, да има машини и технически уреди, както и да са създадени всички необходими педагогически условия за правилното и ефикасно обучение.

Най-важната реформа на Константин Величков в системата на средното образование е прокарването на Законопроект за народните средни училища. Проектът е разработен от екипа на Йоаким Груев, но той не успява да го внесе за гласуване в Областното събрание. Новият директор на народното просвещение в общи линии е съгласен с основните постановления на предшественика си, но прави някои свои преобразувания и едва в новия му вид го внася в Парламента.

Главната промяна в системата на средното образование, предвидена в Законопроекта на Величков е свързана с уеднаквяване на програмното съдържание за средните училища с учебния материал, който е включен в долните гимназиални класове. Така на учениците от началното училище се гарантира възможността в съответствие с придобитите от тях знания да преминават в класовете на средното училище, а учениците от последните класове на средното училище да могат да продължават образованието си направо в горните класове на гимназиите. Замисълът на тези юридически положения е да се позволи на по-широк кръг деца от народа да продължават образованието си до различни училищни степени и по-лесно да преминават между тях.

Другата цел на реформата на средното образование е да се даде практическа насоченост на процеса на обучението, за да съответства подготовката на младите поколения на новите икономически условия след Освобождението. Тенденцията за свързване на общообразователния характер на средните училища с трудово обучение отговаря напълно на производствените потребности и на целите на просветната политика на правителството – подготовка на грамотна средна класа – фирмената буржоазия и собствениците (ръководителите) на малки производствени предприятия.

Със Закона за народните средни училища и в системата на средното образование се въвежда обучение по ръчна работа за момчетата, а за момичетата – ръкоделие [9, с. 29]. Целта и задачите на трудовото обучение обаче не е подрастващите да овладеят определен занаят или професия, а с разнообразните упражнения в ръчен труд отрано да се приучват към физическа работа. Освен възпитание в трудолюбие, новият учебен предмет придава ловкост и гъвкавост на движенията, развива сръчни похвати за манипулиране с простите оръдия на труда. По този начин у децата се изграждат трайни умения и качества за работа с различни сечива и с разнороден обработваем материал.

Константин Величков има големи амбиции не само творчески, а и управленски да съдейства за развитието и модернизирането на българската наука, литература и изкуство в Областта [11, с. 36 – 37]. Той добре познава житейските несгоди на културните дейци и затова с всякакви средства се стреми да облекчи незавидната им участ: отделя от бюджета финансови средства за изграждане и стабилизиране на читалищата, библиотеките и театъра; убеждава Областното събрание да отпусне кредит за подпомагане на талантливи живописци и литературни творци; по негово настояване се отпускат награди за хора на изкуството, за методици и съставители на учебници и педагогически трудове; успява да издейства съдбовна помощ за театралната трупа в Пловдив.



II. Министър на народното просвещение (9.XII.1894-26.VIII.1897)

Министър Константин Величков лично ръководи и вдъхновява огромното по обем законодателно-административно дело на МНП. Голяма част от неговите просветни реформи и управленски мероприятия са запазени от следващите министри или предизвикват други училищни реформи и структурни преобразувания в системата на народното образование. Главните педагогически приноси на К. Величков са свързани с откриването на Държавното рисувално училище, осъвременяването на средното девическо образование и опитите за иновации в системата на основното образование.



1. Структурни реформи на образователната система

1.1. Закон за рисувалното училище

Идеята за създаване на рисувално училище отдавна занимава Константин Величков. Още като директор на народното просвещение в Източна Румелия я обсъжда с Иван Мърквичка (тогава учител по рисуване в Пловдивската гимназия). След като е избран за министър на народното просвещение, вече му се открива реална възможност за осъществяването на дълго мечтания проект. Той внася в Народното събрание Законопроект за откриване на рисувално училище и в негова защита държи бляскава реч - с право определяна за една от най-хубавите парламентарни речи. Вдъхновена и убедителна, патетична и съдържателна, тази реч разкрива дълбоките му убеждения за голямото образователно значение на изкуството - “изградило оная великолепна триумфална арка, през която минаха науката и свободата и хвърлиха своите зари върху человечеството” [11, с. 39]. Солидно образованият и талантлив министър ясно осъзнава необходимостта от рисувално училище и ползата, която то може да допринесе на Отечеството. Той дотолкова лично е ангажиран с идеята за рисувално училище, че заявява в Парламента намерението си, ако законопроектът не бъде приет, да напусне правителството.

Въпреки истеричната пропаганда на цялата опозиция, законът на Величков е приет. “Целта на това училище е да приготвя: художници по пластичните изящни изкуства; учители и учителки по рисуване, чертане и краснопис за гимназиите, специалните и класни училища; рисувачи по различни клонове на художествената индустрия (иконопиство, резба, декоративно изкуство, керамика, златарство, тъкачни индустрии и пр.)” [2, 1896. г. I, март, кн. 3, с. 209 - 210: Указ № 4 - чл. 2]. Съобразно избраната цел училището се организира “на два главни отдела: отдел за художници и учители по рисуване и отдел за рисувачи по художествена индустрия. Всеки отдел се състои от общ курс и специални курсове” (чл. 3 и чл. 4).

Прозорливостта на министър Константин Величков е доказана във времето от творческите успехи на Държавното рисувално училище, което обучава талантливи живописци, скулптори, графици, донася много международни награди и отличия и печели почитатели в чужбина.



1.2. Закон за средното девическо образование

Следващото важно педагогическо дело на Константин Величков е преустройството на девическото средно образование, тъй като въпреки усилията на неговите предшественици девическите гимназии в България си остават “едно куцо хилаво създание – полусредно съвсем повърхностно образование и такова също “специално педагогическо”.” [1]. С Указ № 10 от 1897 г. е утвърден Закон за средното девическо образование [2, 1897. г. II, март, кн. 3, с. 291]. По-важните законодателни решения в него са, че девическите гимназии се състоят от 7 класа (чл. 2), които се “делят на два курса – долен и горен, като долният “трае 5 години, а горният – 2 години” (чл. 3); “горният курс се разделя на 2 отдела – общообразователен и педагогически” (чл. 4), като общобразователният отдел може да бъде научен или литературен.

Първата особеност на тази структурна реформа на министър Величков е създаването на петокласни девически училища. Целият курс на средното образование продължава 7 години, а разделянето на обучението по профили започва в VI клас. Така първите 5 учебни години остават едно завършено цяло – в V клас на девическите гимназии приключва изучаването на общите учебни дисциплини, което позволява условното обособяване на долния курс на девическата гимназия и като петокласно девическо училище със завършен цикъл на средно образование: на ученичките се издава диплома за завършено средно образование. Тъй като по това време в България пълни девически гимназии има само в най-големите градове, на практика се ограничава достъпът до тях за момичетата от по-малките градове и от селата. Новият структурен вариант дава шанс на повече общини да разкриват такива средни петокласни девически училища, а завършилите ги местни момичета (при желание и финансови възможности) по-лесно могат да продължат образованието си в горния курс на някоя пълна девическа гимназия.

Втората особеност на този просветен закон е диференцирането на горния курс в два специални отдела, като всеки има своя образователна цел, свой учебен план със съответни учебни дисциплини и учебни програми:

* Общообразователният отдел подготвя за следване във висшите училища;

* Педагогическият отдел подготвя учителки за основните училища.

Съответно се диференцира и образователното съдържание - общообразователно (класическо) и педагогическо (реално). В общообразователния отдел повече учебни часове се отпускат за история на литературата (обща и българска), история на цивилизацията, психология, логика и етика, математика, естествена история и др. В педагогическия отдел преобладава хорариумът на часовете по педагогика, практически упражнения, гражданско учение, хигиена, популярна медицина.

1.3. Законопроект за основните училища

Най-важното социално поръчение, отправено от обществеността към министър Константин Величков е да поправи грешките, допуснати със закона на Живков в системата на основното образование, чието приложение предизвиква хаос в обучение. Съгласно постановлението на закона от 1891 г. учениците са задължени да посещават училище до навършване на 12-годишната си възраст, затова там, където няма горен курс (а често и средният курс е непълен), учителите се стремят да компенсират липсващите отделения със сбиване на учебния материал. В резултат отчайващо изостава умствената подготовка на учениците, чиято неграмотност е удивляваща – повечето от тях не могат да осмислят и да предават същността на прочетения текст. Особено тревожно е равнището на ученическите знания по двата най-важни предмета – български език и смятане [6].

К. Величков подготвя Законопроект за основните училища в Княжество България, с който “отваря” структурата на системата за основно образование, като въвежда в нея два йерархизирани курса – долен курс с 4 отделения и горен курс с два или три класа. Основната идея на този законопроект е да се намали срокът на такова безсмислено пребиваване в училище на вече поотрасналите момчета и момичета, тъй задължителното обучение в повечето случаи е само една формалност и времетраенето му (6 или 4 години) е без съществено значение за развитието на децата. Според авторът на законопроекта по-важна за учениците е перспективата да достигнат по-висока степен на основното си образование и по този начин да разширят своите шансове както за продължаване на обучението в средни училища, така и за започване на по-добра работа в някое предприятие. Именно в такъв дух на качествено усъвършенстване е и същинската част на реформата на министър Величков – въвеждане на класове в структурата на основното образование: в класовете всяка учебна дисциплина се преподава от учител-специалист и научното съдържание вече е на несравнимо по-високо равнище! Следва да се посочи, че това е пръв опит да се подготвят условията за обособяване на нова образователна степен – т. нар. прогимназия [7].
2. Управленски иновации

Едно от най-значимите нововъведения на министър Величков в управленската структура на образователната система е учредяването на Висш учебен съвет и Постоянна учебна комисия към него – 25.VIII.1895 г. [3, г. III, с. 72]. Висшият учебен съвет трябва да заседава веднъж в годината – от 5 август до 1 септември, а Постоянната комисия следва да функционира редовно [3, г. III, с. 143; 83]. Съставът на Учебния съвет се състои от 36 учители и просветния министър, а Комисията – от 5 доказани личности, като двама се назначат пряко от министъра, а останалите се избират от Висшия учебен съвет. Българските учители са призовани към избори на кандидати за членове на Висшия учебен съвет: за пръв път те получават възможност пряко да посочат своите най-достойни представители. Но чудесната инициатива на Константин Величков остава неразбрана от българското учителство [8].

Министър Величков подготвя и издава амбициозен Правилник за Висшето училище в София [2, 1896, г. I, ноември, с. 1109 – Указ № 88]. Тази управленската иновация цели към вече съществуващите три факултета (историко-филологически, физико-математически и юридически) да се разкрият още два – медицински и богословски. С Правилника се урежда винаги деликатният въпрос за студентските стипендии и се увеличават постоянни заплати за професорите.

По инициатива на К. Величков Постоянната учебна комисия при МНП издава Инструкция за изпитите в средните учебни заведения [2, 1896, г. I, март, кн. 3, с. 219]. С нея се запазват ежедневните устни проверки в час, но се дава предимство на писмените работи, които трябва да се прилагат по всички учебни дисциплини (с изключение на гимнастика, пеене, цигулка, рисуване, ръчна работа и ръкоделие). Писмените изпити са многобройни: внезапни изпити – един път на месец; класни писмени упражнения (писмени изпитвания) – дават се по преценка на учителя; срочни композиции - най-малко три за учебната година; годишна главна композиция.

По начало писмените разработки са особено трудни дори за учениците в средните училища, без да се споменава и правописът им, който винаги е в плачевно състояние - именно тази констатация не само на Величков е основен мотив за предприетите строги мерки. В специално окръжно писмо, приложено към инструкцията, министърът аргументира целта на новата изпитна система: ученикът да се научи да разсъждава, да се упражнява не само в устно разказване, а и в писмено изложение на мислите; да се развива не само механическата памет, а и творческо-аналитичното мислене на подрастващия.

Инструкцията за изпитите предизвиква не само ученическо недоволство и бунтове, а и остра отрицателна реакция на обществеността. Обществените протести постигат желания ефект – на своята III сесия Висшият учебен съвет отменя инструкцията за изпитите и получава съгласието на министъра. В педагогическата практика на средните училища се запазват само два писмени изпита – един около Коледа и един около Великден. Годишните изпити остават само устни, като се допуска освобождаване от тях с успех поне 5.



3. Мероприятия за повишаване педагогическата култура на българските

учители

Следва първо да се отбележи, че министър Величков полага големи грижи за издигане стандарта на педагогическите училища в България. Например с неговото авторитетно съдействие педагогическото училище в Казанлък модернизира своята материално-техническа база; подкрепя и материално подсигурява педагогическите училища в Лом и Силистра; създава нови 4-годишни педагогически училища за подготовка на основни учителки. Професионалният ефект от управленските мероприятия на Константин Величков за укрепването на педагогическите училища е изразен и чрез въвеждането в учебно-възпитателната практика на ново и научно по-добре подготвено попълнение на българското учителство.

Освен повишаване качеството на педагогическото образование, министър Константин Величков се опитва да прецени и уреди всички по-важни организационни и методически въпроси, които имат отношение към качеството на учебно-възпитателната работа на българските учители. С многобройните окръжни писма, наредби и правилници той води енергична борба за преодоляване на учителската немарливост и безотговорност, за премахване на причините за ученическата неуспеваемост. Например:

* Преразглежда и реформира системата за подготовка на учителски кадри и на ръководни училищни дейци.

* Прави подобрения в образователното съдържание на учебните планове и програми.

* Усъвършенства качеството на учебните помагала и обзавеждането на училищните кабинети.

* Въвежда правото на МНП да определя и разпределя учебниците, от които да се ползват учителите в процеса на обучение.

* Разрешава важни организационни проблеми на училищните библиотеки и читални.

* Изисква качествено подобряване на успеха и дисциплината на учениците. Започва изследвания относно взаимовръзките между дисциплината в училище и нравственото възпитание на децата.

* Разработва нови постановки по организацията на извънучилищното време на учениците.

Константин Величков е единственият министър на народното просвещение, който значително разширява училищната мрежа в страната, успешно свързва всички училища в една система и издига качеството на тяхната педагогическа работа на по-високо научно и духовно равнище. Той се занимава в детайли със структурата на образователната система, с различните видове и степени училища, с техните специфични задачи и материално-техническо състояние, със съдържанието на учебните програми – както по обем, така и по качество. Министър Величков открива нови начални и класни училища в Южна България, издига на по-голяма висота качеството и на гимназиалното образование в държавата, насочва се към реформиране на общообразователните възможности на професионалните училища.

Организираните от министър Величков педагогически курсове по ръчна работа, земеделие и овощарство (временни и задължителни) повишават квалификацията на народните учители и съдействат за цялостното осъвременяване на българското училище. Курсовете по ръчна работа запознават учителите и учителките с целите на ръчната работа като учебен предмет: възпитаване на любов и уважение към труда, а не подготовка на майстор-занаятчия. Ръчният труд трябва да закалява физически учениците и да формира у тях знания и способности за технологичната употребата на работните инструменти. На тези практически курсове учителите и учителките изучават модерната методика на преподаване на ръчен труд в класните стаи. Те усвояват и съответната организация на училищните работилници - инвентар, система и ръководство на дейностите; безопасността на труда и пр. [2, 1897. г. II, юни, кн. 6, с. 710]. В курсовете по земеделие и овощарство учителите и учителките първо се запознават с целите, задачите и организацията на основните за българските условия селскостопански дейности. После детайлно усвояват методиката на тяхното преподаване в училище. Ново изискване на министър Величков е учителите и учителките специално да изучават организацията и ръководството на въведените от него училищни градини – и като средство за възпитание и физически труд на децата, и като нова форма за подобряване на качеството на местното земеделие [2, 1897, г. II, април, кн. 4, с. 415]. Министър Величков се обръща с подходящи указания към учителите и учителките да бъдат в помощ на селските стопани и местните общини. Със своя професионален опит и научни знания народните просветители могат да допринесат твърде много за издигане равнището на селското производство в страната, за повишаване добива на селскостопанска продукция, а най-вече - да съдействат за по-добър живот на местните селяни. Така и в практическата насока на своята реформаторска дейност К. Величков подчинява задачите на училището на икономическите и стопанските нужди на страната [2, 1897, г. II, септ., кн. 9, с. 1015].

Константин Величков основава към МНП списание “Училищен преглед”. Предназначението на новото списание е да запознава обществеността в страната и най-вече българските учители с всички инициативи и мероприятия на министерството. Неговото издаване се възлага на Постоянната учебна комисия към Висшия учебен съвет [2, 1896, г. I, ян., кн. 1, с. 6 – Правилник за издаване на сп. “Училищен преглед”].

Според проекта “Училищен преглед” следва да има два отдела – официален и неофициален. Официалният отдел е със задачата да обнародва законите, правилниците, инструкциите и окръжните писма, издавани от министъра и МНП. На неговите страници могат да се публикуват и рапортите на училищните инспектори по направените от тях проверки около състоянието на учебното дело. Очакванията са функционирането на официалният отдел да се отрази положително върху състоянието на учебно-възпитателната практика в българското училище. Широката гласност на дейността на МНП, зачестилите инспекторски проверки, публикациите на резултатите от тях е не само своеобразна публична отчетност на управленските органи, а и средство за повишаване качеството на учителския труд. Неофициалният отдел на “Училищен преглед” получава публицистичната мисия да представя актуални статии за изследвания върху образователното дело в България и чужбина, да помества рецензии и отзиви относно предвидени за отпечатване учебници, да дава гласност на публикации за педагогически и психологически иновации и др. т.

Списание “Училищен преглед” продължава да излиза (до 1949 г.) и след като Величков напуска министерството на посвещението. В годините все повече разгръща своята уникална образователна функция и засилва впечатляващото си сътрудничество на администрацията на българското училище. Днес неговите запазени екземпляри представляват истински алманах на българското образование и са безценно съкровище за всеки историко-педагогически изследвач [7].
III. Радетел за национална култура

Министър Величков осъществява значими инициативи за развитието на литературата, театъра и изобразителното изкуство в България. Неговата активна управленска дейност е насочена за обогатяване на националните фондове на науката и културата.

К. Величков подготвя, прокарва и прилага важния Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки [2, 1898. г. II, март, кн. 3, с. 281- Указ № 9]. Съгласно постановленията на този закон по два екземпляра от всяко печатно издание трябва да се изпращат за съхранение в Народните библиотеки в София и Пловдив. Едновременно с влизането в сила на новия закон за депозиране на печатните издания министърът се обръща с призив към всички българи и особено към учениците и студентите да издирват и спасяват книжовното богатство на родината – стари вестници, книги, брошури и др.т. Това навременно, енергично и остроумно действие спасява много културни ценности, защото буквално цялата нация се вдига да открива и съхранява духовните знаци.

Радетел на българската наука, Константин Величков организира издаването на списание “Българско отечество” [2, 1896, г. I, февр., кн. 2, с. 115 – Правилник за изработване на “Българско отечество”]. Неговите задачи са научно-популяризаторски – да събира всички нови научни проучвания, да ги систематизира и да ги популяризира сред широките маси. По настояване на просветния министър начело на редакционния комитет застава ректорът на Софийския университет.

Под прякото председателство на К. Величков функционира комисия, която има за задача да реформира правописа на българския език. В състава й са включени филолози, писатели и учители – общо 20 най-видни специалисти на национално равнище.

Като предан деец на народната култура Константин Величков подпомага издигането на българския театър. През този период няколкото артисти, обединени идейно и творчески в трупата “Сълза и смях”, водят вдъхновено, но мизерно съществуване. За да ги поощри той увеличава държавните субсидии на театралната трупа от 30 000 лв. на 50 000 лв., с което внася известно (макар и временно) подобрение в тяхното битие. Моралната подкрепа на министъра на народното просвещение също е желана и особено ценена от артистите. Обичан и уважаван като творчески събрат, той често е гост на театъра. С негово съдействие в трупата се учредява и Управителен комитет.

Константин Величков е първият министър, който отпуска 4 стипендии за следване по драматично изкуство в чужбина - знаменателно събитие в тежненията на българския театър. След като добре познава българските нрави, той се ангажира с лично участие в комисията за конкурса на кандидат-стипендиантите, поема председателския пост и със своята честна и принципна позиция дава велик шанс на наистина най-добрите сред претендентите – Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Гено Киров – тези първи стипендианти после блестят с таланта си на театрална сцена и сътворяват нова епоха в българската културна история [12, с. 267 и с. 272].

С най-искрена радост Константин Величков посреща идеята на Михайлов – Стоян за основаване на българска опера. Против това забележително начинание обаче се обявяват видни интелектуалци - Антон Страшимиров, Ив. Попов, Йосиф Шмаха и др., като изтъкват за аргументи предположенията си, че операта ще засенчи театъра [12]. К. Величков застъпва обратното становище – убеден е, че операта може възможно най-благоприятно да се отрази върху развитието и на българската драма и театър. Затова изказва своето горещо желание час по-скоро да види открита българската оперна сцена и обявява готовността си да работи за великата кауза.



През 1894 г. в България се основава първото художествено сдружение – Дружество на художниците в България. Константин Величков става един от първите негови членове, наред с Иван Мърквичка, Антон Митов, Борис Михайлов. Той взема дейно участие и в редактирането на списание “Изкуство”, като на неговите страници отпечатва свои стихове и картини [7].
В заключение може да се приеме, че най-ценното в историческото наследство, което Константин Величков оставя със своя всестранен талант и всеотдайна политика, е неговата мащабна практическа дейност в културата и образователното дело – верен на възгледите си за самобитност и националност, той сполучливо задоволява крещяща духовна потребност на своето време. Вгражда цялата си личност в опити да съдейства за напредъка и обогатяването на следосвобожденската българска литература, за създаването на професионално равнище на родното изобразително, театрално и певческо изкуство, за реформирането на националните педагогически теории и модернизирането на българското образование.
ИЗТОЧНИЦИ И ЛИТЕРАТУРА:

  1. Ден, г. I, 1891. Шумен, с. 459.

  2. Училищен преглед.

  3. Учител.

  4. Величков, К. Съчинения в пет тома. Ред. кол. Б. Делчев, Ив. Сестримски, Ил. Тодоров. С., 1986.

  5. Зарев, П. Панорама на българската литература. том II, С., 1977.

  6. Колев, Й. Европейският идеал в просветната политика на България (1878-1944). Благоевград, 2004.

  7. Колев, Й. Министри на народното просвещение. Константин Величков. Поредица монографии. Благоевград, 2000.

  8. Колев, Й. В защита на Константин Величков. – Педагогика. 7/2000.

  9. Негенцов, Х., И. Ванев. Образованието в Източна Румелия 1879 – 1885. С., 1959.

  10. Попвасилев, С. Константин Величков – личност и творчество. Казанлък, 1926.

  11. Попвасилев, С. Константин Величков – живот и дейност. С., 1947.

  12. Ц. Гинчев, Мих. Георгиев, К. Величков, Т. Влайков, Ц. Церковски в спомените на съвременниците си. Ред. Д. Минев. С., 1964.

  13. Юруков, Д. Константин Величков. С., 1921.


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница