Под манастирската лоза” – книгата за живота



Дата16.11.2017
Размер51.7 Kb.
Размер51.7 Kb.

ПОД МАНАСТИРСКАТА ЛОЗА” – КНИГАТА ЗА ЖИВОТА

Книгите са като хората. Науката и мъдростта са дело на миналото. Настоящето е винаги било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост.”



1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ ЗА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО: „Най-философското творение на Елин Пелин”, „книга за истините на живота”.

2. ПОДТИК ЗА НАПИСВАНЕ – вуйчото свещеник, с когото в детството си Елин Пелин често се е разхождал и от когото е слушал много истории за монаси, попове.

3.ЖАНРОВА ХАРАКТЕРИСТИКА: сборник от разкази, които са всъщност притчи, т.е. иносказателни произведения с нравствено-поучителен характер; Исус е говорел на хората чрез притчи.

4. СТРУКТУРА: започва с мото, което е откъс от псалм; състои се от 11 разказа, като първият играе ролята на въведение, експозиция – в нея авторът уточнява мястото/манастира, двора, под лозата, около масата/; запознава ни с отец Сисой, който после ще влезе в ролята на РАЗКАЗВАЧ на историите.

5.КОМПОЗИЦИЯ- на принципа на матрьошките; разказ в разказа; започва с „Отец Сисой”.

6. ГЕРОИ – не селяни и техните притеснители кметове, богаташи, чиновници, а божи служители, под чиито раса живеят хора от плът и кръв.

7. ТЕМИ: екзистенциалните въпроси/ живота и смъртта, същността на човека, доброто и злото, грешно и праведно, любов, престъпление и наказание, вяра и безверие.../.

8. ИДЕИ, ПОСЛАНИЯ:

а. Човекът е единство дух и тяло, той трябва да „храни” двете части на съществото си;

б. Човекът е черно и бяло зърно – живее на границата на греха и правдата, на съмнението и вярата; той не е съвършен, носи ангелското и дяволското; той е такъв, какъвто го е създал Бог, такъв, какъвто е животът

в. Злото е необходимо, защото как без него ще разберем кое е доброто

г. Любовта е солта на живота

д. Всичко, което се прави с мярка, не е зло.Животът трябва да се живее така, както изисква естествената човешка природа.

9. СИМВОЛИ, ЗАЛОЖЕНИ В ПЪРВИЯ РАЗКАЗ

а. лозата – растение от райската градина, т.е. сакрално; символ и на знание, мъдрост; „под лозата” създава усещане за тишина, спокойствие

б. трапезата – съвместява материалното и духовното;

в. виното е символ на Христовата кръв, на причастието; от гледна точка на езичеството то опиянява и под негово влияние човекът се освобождава, разсъждава, философства.

10. ОСОБЕНОСТИ НА ПОВЕСТВОВАНИЕТО: Азово/разказите са от 1л., ед. ч./

11.ОСНОВЕН ТОН – Елин Пелин не отрича, не заклеймява божите служители и техните слабости, грехове. Героите си той надарява с разбиране, обич, защитава правото на човека да живее по волята на своите природни импулси, т.е. ХУМАНИЗМЪТ, ЖИЗНЕЛЮБИЕТО определят тона на творбата.
Занемелите камбани”
1.Заглавие – навява асоциации за божа обител, настройва за празник, тържественост; оксиморонът подготвя и за нещо необичайно, мистично…

2. Теми и проблеми: Разказ размисъл за греховно и праведно, за вярата и безверието, за показността и скромността, за любовта, греха и изкуплението; за божествената намеса, когато редът, хармонията, човещината се нарушат, пренебрегнат, когато сляпо се служи на канона.

3. Образна система

а.Образът на игумена:

в навечерието на християнския празник Успение Богородично той е завладян от мисълта за организацията на честването; грижи се за чистотата на храма, за неговата украса, иска всички да усетят тържествеността на ритуалите, защото църквицата носи името на Божията майка; притеснението, припряността му се обуславят и от желанието за външна показност – ще дойдат много хора, а може и самият владика, т.е. иска да бъде похвален, забелязан от висшестоящите /”Ще дойдат всякакви хора – и прости, и знатни. И Владиката може да дойде.”/- акцентът е поставен не върху духовното , а материалното;



- влиза в конфликт с жената, тъй като тя е пренебрегнала традицията да не се влиза в църквата преди да ударят камбаните; външния вид на посетителката също дразни и ядосва свещеника – тя е с боси кални нозе, дрипава; незначителен е дарът й на фона на богаташките дарове;

ИЗВОД:противопоставят се зрима и вътрешно човешка чистота, показност и съкровеност, празничност и отчаяние, богатство и бедност;

- късно разбира грешката си, осъзнава се…

б. Образът на камбаните:

- знак за тържественост, за оповестяване началото на храмовия празник, за влизане в черквата и започване на литургията

- на фона на всеобщото очакване на мига са представени немите камбани; изумление и страх, ужас обхващат душите на миряните; тълкуването е дадено от самия игумен – сторили са грях и Бог ги наказва, санкционира; упрекът в началото е към другите, божият служител не допуска той да е виновен, т.е. проявява самонадеяност, гордост.

- уплашен, объркан, свещеникът влиза в църквата, вдига захвърлената от него самия малка игличка, закача я на завеската и чудото става- камбаните запяват….

- хармонията е възстановена, пътят към Бога е открит, единението с него е възможно, защото любовта, съчувствието, милосърдието са неговите лица. Човекът се е върнал към себе си, към своята истинска същност.

ИЗВОД: Постигнато е познание чрез изстрадване на собствените грешки и заблуди в търсене на абсолютната хармония със света и с Бога

ЧОРБА ОТ ГРЕХОВЕТЕ НА ОТЕЦ НИКОДОМ”


1.Заглавие – съвместява две думи от материалния и духовния свят; акцентува върху храната, в преносен смисъл и на душата.

2.Теми, проблеми – същността на човека, ценностите в живота му, върху правилния избор на всеки от нас, съмненията, колебанията, разкаянието, стремежът да се живее по повелите на Бога.

3. Идея: човекът е дух и плът, той има тяло и душа, които трябва да „храни” – отказът от едно от двете начала е противоестествено и води до терзание, скръб, неудовлетвореност; грехът е част от човека, така както доброто е вътре в него; животът е „чорба” от бяло и черно, от грях и праведност.

- Какво нещо е човек!

- Черно зърно - отговорих аз.

- И черно, и бяло - усмихна се отец Сисой.

4.Образи и символи:

а. Отец Никодим – скромен, тих човек; мъдър; опитва се да живее по правилата; има чувство за самокритичност и честно си признава лоши постъпки и помисли, разсъждава върху собственото си поведение, наблюдава се, изследва …

б. белите рози, които той засажда и отглежда с голяма любов, на които се радва и възхищава са спомен за една девойка от собствената му младост; те са символ на красотата, нежността, любовта; оставяйки по едно бяло цвете всеки ден на пейката, свещеникът пожелава на случайния минувач да изпита такива благи чувства.

в. бобените зърна – черните отецът е слагал, за да означи греховете, които е извършил или помислил да направи, а белите са за деянията, които умът и душата му не са могли да определят точно добро или зло е:

Върху пейката на ливадата зад манастира оставям всеки ден всеки ден по една бяла роза за тоя, който я намери. Нека й се радва една непозната душа, както се е радвала някога тя - бяло зърно.

Една мисъл не ми дава мира - защо избягах от живота. Спасих ли себе си, или се погубих - бяло зърно.

Като спасява човек душата си, не погубва ли тялото си - бяло зърно.

Мисля и не знам кое е върховното в човека - душата или тялото. Не са ли те всъщност неразделни и не тържествува ли душата пред влеченията радостни на тялото - бяло зърно.

г. молитвеника – той е поставен над гърнето; символ е на вярата, на търсене на опрощение, на помощ от Всевишния.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница