Подготовка на открити уроци за ученици от първи клас на теми: толерантността във взаимоотношенията между хората и гневът и насилието като фактори за агресия



Дата18.11.2017
Размер35.44 Kb.
Размер35.44 Kb.

ПОДГОТОВКА НА ОТКРИТИ УРОЦИ ЗА УЧЕНИЦИ ОТ ПЪРВИ КЛАС НА ТЕМИ:ТОЛЕРАНТНОСТТА ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХОРАТА И ГНЕВЪТ И НАСИЛИЕТО КАТО ФАКТОРИ ЗА АГРЕСИЯ

Темите за толерантността и агресията са сложни психически и социални феномени, въпреки че на тях се гледа като на нещо банално и отегчително, поне що се отнася до общественото мнение по тези въпроси. Актуалните публични събития периодически спохождат образовотелно – възпитателния процес като вид напомняне, че универсалните регулатори на обществените отношения са потъпквани и поведението на учениците често са превръща в девиантно. Поради тази причина приех с въодушевление Вашата идея, госпожо Георгиева, да изнеса два урока пред децата от ръководения от Вас клас, но то беше обусловено и от здрав скептицизъм. Аргументите, с които обосновавам собствената си подготовка излагам по – долу.

Водещата лична позиция при подготовката на първия урок се състоеше в това, да се опитам да преведа сложната учебна специфика в програмата за гимназиален етап на обучение и натрупания житейски опит на един леснодостъпен и разбираем език. Тъй като, на тази възраст децата не притежават способност за абстрактно мислене, а това са теми залегнали в учебното съдържание на учениците от гимназиален етап на обучение исках да ги подтикна да разсъждават в образи. Моят замисъл в началото на урока беше, веднага след като бъде изяснено съдържанието на понятието толерантност, да им поставя задача да си я представят мисловно - в образи. По – късно мисловната представа трябваше да бъде онагледена и с готови образи – зрително, например чрез табло, изобразяваща религиозна група, и обяснено от моя страна разбирането ми за толерантност. Истинското предизвикателство, а разбира се в някаква степен и тънкост при организацията и провежданито на урока бе да намеря необходимия баланс между трудност и разбираемост, сиреч категориалният апарат, с който боравя, и който е неотделима част от темата за толерантността да присъства в своята цялост. Не бях ръководен от съблазнителната идея за тотална доминация на простия изказ и лишеността от понятия, присъщи на етиката и правото. В интерес на истината трябва да отбележа, че това бе основното ми съмнение, дали ще успея да задържа вниманието на децата, вследствие на използване на самата терминология. Дадох си сметка, че в това отношение ще бъда подпомогнат от гражданствеността на думите или от т. нар. паметови следи останали у тях. Знаех, че специфичните думи са били чувани, а също така децата интуитивно разпознават съдържанието, смисълът им, но е необходимо те да бъдат обяснени.

В моята преподавателска дейност винаги съм се ръководел от убеждението, че урокът трябва да се води като беседа. Чрез въпроси и отговори да се стимулира мисленето и това се оказа едно сполучливо решение в предварителния замисъл.

Мисловната матрица, в която поместих тези две гореспоменати тенденции – сложност и достъпност, трябваше да намерят своя израз в подхода към изпълнението на задачата, която поставих пред себе си. Не съм си поставял като задача преднамисленото вербално действие –забраните и табутата, около които можех да центрирам урока с фрази като „не правете така“, „това е забранено“ и т. н., толкова характерни за двете теми. Ръководех се единствено от мисълта да им открия смисъла на думите и да ги събера в цялостната концепция на темата за толерантността. Необходимост беше да бъда пределно кратък и ясен в изказа си, тъй като си давах сметка, че това са деца в начална детска възраст.

Въпросът, който „измъчваше“ моето съзнание бе, как да вложа емоция и страст в преподаването, нещо характерно за мен и в същото време да изглеждам емоционално уравновесен. Всеки урок става по – достъпен и по интересен тогава, когато бъде „натоварен“ от учителя със страст и плам, така че да плени въображението на учениците. Емпатията в съдържанието на урока, съпреживяването на темата е изключително условие за неговата значимост.

Вторият урок беше логическо продължение на първия, поради близостта на темите и тяхната сродна същност. Това ми даде основания при подготовката на урока за човешката агресия и насилие да надградя и да се възползвам от методи и средства, с които да стане не само още по – интересно, но учебното съдържание да се превърне и в лесно усвояемо. Фигуративното обяснение, чрез визуално средство, с чертеж на дъската за писане, при който се обяснява прехода от (не)толерантност към насилие беше значим замисъл от моя страна. Поставих си за задача да създам условия за самомотивацията на учениците в рамките на учебния час чрез симулативни игри на вербално ниво, както и да стимулирам представите им за насилието и гнева невербално. Бях воден от разбирането, че игрите в рамките на учебния час са абсолютно условие за достъпност и разбираемост на съдържанието на преподавания материал. Ето защо се ръководех единствено от възможността за максимално участие на учениците, а това се оказа един добър подход, от гледна точка на последващата и преживяна действителност.

Това, което обединява и двата урока е позитивното психическо умонастроение, което ситуацията изискваше от мен, доколкото тя беше единствено в моите представи. Никога не бях преподавал на ученици в тази възрастова група и това беше основната трудност, която трябваше да преодолея. Необходимо за мен бе, да си създам психическа нагласа, с която да предразположа класа към внимание и целенасочена дейност. Исках учениците да усетят и да почувстват моята отдаденост и умение за себеизява. Още преди процеса на преподаване у себе си развих убеждението, че трябва да се въздържам от действия, които осъзнавам като ненужни или вредни в самия ход на урока и да запазя хладнокръвие в сложни и трудни обстоятелства. Опитах се да си създам представа, какво ме очаква, както и да предам на учениците увереността и самообладанието излъчвано от мен.



Мартин Стефанов Сракмаджиев

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница