Подвигът на априлци есе, посветено на 140 годишнината от Априлското въстание



Дата01.02.2017
Размер29.75 Kb.
Размер29.75 Kb.

ПОДВИГЪТ НА АПРИЛЦИ

Есе, посветено на 140 годишнината от Априлското въстание

Бачо Киро - един от най-видните дейци на Априлското въстание

Може в това въстание да са загинали много честни хора, български герои, но благодарение на тях сега ни има нас. Благодарение на тях сега ние можем да пишем,четем и говорим разбираемо.

Един от големите герои на Априлското въстание е Бачо Киро. По пътя на самообразованието и с упорит труд Киро Петров Занев израства като един виден възрожденски просветител. Доказателства черпим от това, че майка му го е изпратила в Батошевския манастир да учи четмо и писмо. Благодарение на майка си той въвежда "Рибния буквар" и таблицата за умножение. Учителят е доста авторитетна личност за времето си, получава признание и от българи, и от турци.Тъй като той се е потрудил,сега ние можем да честваме и празнуваме националните си празници. Бачо Киро има огромен принос към литературата ни. Едни от най-известните му стихотворения са "Пруско-френската война", "Пътуването ми по Влашко" и "Пътуването на Бачо Киро". Един от най-значимите модерни поети на България, Пенчо Славейков, е написал стихотворението "Поет" за него:

С оръжие в ръка бе заловен

той на Балкана и пред съд доведен.

Последен изпит беше негов ден,

и неговия отговор последен.

Той е бил един много честен,добър и справедлив човек. Битката срещу турците в Дряновкия манастир продължава цели девет дни. На петия ден българските въстаници били обзети от смут и колебание. оУсетил настроенията, мъдрият учител Бачо Киро събира четата и произнася пламенна реч, в която дори е предвидил бъдещето: „Тогава потомството ще си спомни за нас, борците, ще запише със светли букви нашите имена в историята, ще порони сълзи за нас, падналите в неравната борба.“

Словото на Бачо Киро повдига духа на юнаците. Те с голям ентусиазъм заемат позициите си и продължават успешно да бранят манастира. Противникът видял, че с гърмежи не нанася особени щети, та пробвал нещо различно – търкаляне на големи камъни от Момерините пещери, с които да повредят стените зданието, но и това не дало резултат..

Той е сред успелите да се измъкнат живи.

Голямата част от историята, която се учи в училищата е за войни, въстания, бунтове. Толкова голяма част от материала са, че човек да остане с впечатление, че друго не се е случвало. И Бачо Киро е участвал във въстания, но сега искам да го погледнем не като революционер, а като един от блестящите умове в България за времето си, а и все още, защото казаното и написаното от него е съвсем актуално. Не, не речта му пред съда, която е добре известна. Попадна ми неговото стихотворение „Размисъл“, не спирам да мисля за него и реших да се опитам да го направо поне малко по-известно. Част от него: „Какво добро сторих на своя мил народ?“ – тези думи не спират да кънтят в главата ми… Иска ми се много хора да си зададат този въпрос и добре да помислят.

А какво да кажем за отговора на четата, написан точно от Бачо Киро, когато им е предложено да се предадат? Това са толкова, стойностни думи, които съвсем спокойно могат да се отнесат и към днешна дата. Не против мирното население, а против правителството! Би било добре това стигне до очите, ушите, най-вечедо ума на всекиго, който грозно изопачава патриотизма. Защото, според мен, да си патриот означава да обичаш своето, родното, а не да мразиш чуждото. А правата си трябва да търсим и защитаваме всеки ден, колкото и да е трудно. Въстаниците се сражават достойно, но накрая битката приключва с поражение .Всички участници във въстанието – известни и неизвестни, образовани и неуки, богати и бедни, са велики. Истинската цел на Априлското въстание е да ни освободи от османско робство. Бачо Киро е осъден на смърт в гр.Търново. Но със своето достойно държание поразява враговете и недоброжелателите си. Българският патриот декламира на хубав и разбираем турски език пред съда:

Аз един Бачо Киро съм,

без страх от турчин комита съм.

Пушка на рамо турих,

Дряновски манастир намерих.

Правата си да диря излязох,

въжето си на врата сам метнах.

Избрах да пиша за Бачо Киро, защото той и още много герои родолюбци са допринесли за нашето сегашно и бъдещо развитие. Трябва всички да сме признателни за тяхната жертвоготовност, смелост ида помним делото им. Всички априлци остават в душите ни като герои, но и като мъченици в името на свободата.

Цветелина Василева Писева, 8 А клас – СОУ „Свети Софроний Врачански“



гр. Пловдив ж.р. „Тракия“ ул. „Съединение“

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница