Политическата биография



Дата18.11.2017
Размер32.25 Kb.
Размер32.25 Kb.

СЛЯПА БАБА
Крайно време е данните от гласуванията на отделните депутати по различни законопроекти да бъдат публично достъпни чрез страницата на парламента в интернет. Историята на гласуванията (voting records) представлява политическата биография на един политик. Всеки кандидат трябва да ни представя тази своя биография, а не да ни разправя планове за светлото бъдеще, когато реши да ни кандърдисва да упражним правото си на избор.

Всъщност представата за „правото на избор” се променя в различни исторически контексти. Античното „право” да избираш не е никаква право, а право-задължение, което не можеш и да си помислиш да не упражниш. Разбирането за „избор”, доминиращо през Западноевропейското средновековие, не предлага алтернативи, а възможност със собствена Воля да следваш Единствено Правия Път. Както социализмът даваше „възможност” да подкрепиш на избори Единствената Партия и нейния Единствен Кандидат.

Само че не е ли време политиката ни да излезе от средновековието? Модерният избор означава информирано вземане на решение чрез директно сравнение между алтернативи на базата на значими за избиращия критерии. Така, като влезем в интернет страницата на магазина за преносими компютри, ние можем да изберем два, три, пет модела и да сравняваме цената, твърдия диск, видео картата, гаранцията, клетките на батерията, или цвета, ако щете. Така можем да избираме и телевизорите, и телефоните, и пералните машини, и кафеварките. Но и застраховките, банковите лихви, магистратурите в университета. Но не и политиците. Защо? Колко по-тъпи са компютрите от депутатите, общинските съветници и министрите?

Качването на данните с историята на гласуванията на отделните депутати в интернет страницата на парламента, ще позволи във всеки един момент всеки журналист, анализатор, лобист или гражданин да може да направи бърза справка съответния политик „за”, „против”, или „пас” е по въпросите за ГМО, здравната реформа, хазарта, заменките. Така гражданските организации, неформалните обединения, групите за натиск, браншовите съюзи ще могат да сравняват историята на гласуванията на отделни политици, които претендират, че защитават интересите им. Да се обзаложим ли за размера на ножицата между думи и дела?

Защото публичната институция с обичайно най-нисък рейтинг у нас (Народното събрание) няма да успее да генерира обществено доверие единствено въвеждайки дисципилнарни мерки. Полу-празната пленарна зала, слабата работа на комисиите и гласуванията с чужди карти са симптоми, а не причина за метастазите, довели до ниския рейтинг на парламента. Не система с биометрични данни, но и дебел фелдфебел със свирка в уста и палка в ръка да сложат в пленарна зала, обществената ефективност на тази институция няма да се промени и на косъм. Дисциплинарните мерки са като хитиновата обвивка – удържат целостта на мекотелото, защото си няма собствен гръбнак.

А хитинова обвивка ще е нужна на парламента до тогава, докато тази институция продължава да отказва да се превърне в среда за публично отстояване на граждански интереси. Проблемите на парламента идват от това, че отделни депутати, политически групи (често пъти и несъвпадащи с партийното разделение) защитават клики, лобита и мрежи, чийто интереси трябва да бъдат скрити, защото са публично нелегитимни. А са нелегитимни, защото ощетяват и ощърбяват общото благо. Така се стига до добре познатото ни разминаване между декларирани в публичното пространство позиции и реално политическо действие (изразено чрез гласувания в комисии и/или в зала). Масово разпространеният правен нихилизъм у нас е заложен още в ДНК-структурата на закона в неговата ембрионална форма.

Липсата на бърз и лесен публичен достъп до историята на гласуванията на отделните депутати предоставя в ръцете им неформални властови ресурси за изнудване на заинтересовани групи, бизнеси, включително и политически сили.

Компютърът и кафеварката са важни и влияят върху живота ни, но депутатите влияят повече. Затова е важно, като вляза в интернет, да мога да избера две, три или пет имена на кандидати за моя глас и да видя тяхната история – „за”, „против”, „чудя се”, или „в момента няма връзка с този номер” пише срещу тези законопроекти и политики, които са важни за мен. Не е чак толкова сложно – вижте тук, например - http://www.washingtonvotes.org/

Този народен представител, който пръв качи на личния си сайт историята на гласуванията си ще влезе в историята. Партията, която направи това за своята парламентарна група ще докаже на практика, че е модерна. Въпросът е това да стане норма и да не може да не се прави нито от парламента, нито от общинските съвети по места.

Достъпът до историята на гласуванията не е панацея. Но в пакет с нов избирателен кодекс, закон за лобизма, регулярен експертен и граждански мониторинг върху работата на парламента, спазване на принципите на добро управление може да превърна парламента от параван, зад който някои скрито се ритат по кокалчета, в агора за защита на общия интерес. Така и изборите няма да са за избирателите игра на сляпа баба.








Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница