Помагало по дисциплината



страница1/5
Дата17.11.2017
Размер0.76 Mb.
Размер0.76 Mb.
  1   2   3   4   5

ПОМАГАЛО

по дисциплината

ОРГАНИЗАЦИЯ, УПРАВЛЕНИЕ И ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ФИРМИТЕ НА МЕДИЙНИЯ БИЗНЕС

Въведение.


Медиите, при пълното господство на стоково-паричните отношения, би трябвало да се разглеждат като пълноценни стопански предприятия, т.е. за да съществуват, те трябва поне да имат толкова доходи, колкото и разходи. Нормалното е да реализират печалба. Неосигураването на това условия означава, че медиите не могат да реализират и своите обществено-социални функции и цели.

На практика, за да осигури някаква независимост на националните медийни организации от пазарните изисквания, главно държавата, но и някои обществени организации, поемат издръжката им. Остава обаче условието, те (медиите) да се вместват в някакви граници на разходите и да реализират колкото се може повече собствени приходи.

Ролята на медиите в информационните общества е основополагаща. Те масовизират информацията, която става основа на изграждане на мненията и действията на членовете на обществото. Особено бурно е сега и ще бъде развитието на медиите, свързани най-тясно с авангарда на комуникационните технологии – интернет. В изложението те се наричат интернет-медии, докато останалите, „традиционни” медии: вестници и производни, радио, телевизия (включително и кабелната) – печатни и ефирни медии.

Управлението на всяка една от тях има своите особености, но с цел извеждане на общото, някои от тях (особеностите) се игнорират в курса. Най-общото и особеното за дейността на предприятията в медийния бизнес е, че не потребителите на медийните производи носят приходите на медиите. Или поне не основната част. Основната част от приходите идва от тиражирането на реклама, съответно от рекламодателите. С други думи казано, реализацията на медийните продукти не носи директно приходи, както е нормално при пазарните отношения. Приходите се опосредстват от интереса към изявите на медията, което я насочва към търсенето на масовостта, някой път за сметка на морала, истината и справедливостта.

Атрактивността е разковничето на съществуването на медията, но успешното й управление минава през познаването и прилагането на пазарните закони и принципите и методите на управление на хора и техника. Работещите в медиите, и особено техните управляващи, трябва да имат интердисциплинарна (а може би трансдисциплинарна) подготовка – от „дребнавото” и „затормозяващото” счетоводство до бляскавите каскади на атрактивността на гребена на човешкия интерес. Това е валидно както за многолюдните медийни организации, така и за тези, чийто членски състав – е, не може по-малко, се състои от един човек.

Продуцентството – присъщо на управлението на медиите, като обособена дейност и терминология е слабо познато у нас, главно поради социалистическото ни минало. Тогава, поради стремежа на държавата да канализира цялата обществена енергия в нужните направления, не беше прието да се поощряват странични инициативи в областта на културата. Не че я нямаше дейността като такава, макар и да се наричаше по друг начин. Най-общо продуцент при производството на аудиовизуални произведения беше държавата, респективно партията, чрез специално проверени за подобни длъжности хора.

Свидетел съм на множество опити да се „икономизира” културната сфера, с цел да се облекчи държавната издръжка и да се активира вялия обществен интерес към казионната култура и официозните културни дейци. Подобните опити се проваляха съзнателно, главно поради липсата на доверие в системата от културни ценности от българите и поради познати лични съображения на тези, които трябваше да проведат реформата. Основната причина е, обаче, всеобщата забрана от частно икономическо предприемачество, а именно такова се явява продуцирането на културните и други подобни обществени дейности.

С продуциране сега у нас се занимават хора, повечето, от които не са учили за това. По-добрия случай е, когато това са творческите лица от определените области на културата – главно на режисьорите приляга, въпреки че световната практика е показала, че не това е идеалната комбинация.

Тази локална наша ситуация съвпада с глобалния процес на взривоподобното развитие на медийни форми и формирования, опосредствани от глобалната електронна мрежа – наричани в изложението интернет-медии. Явлението е толкова ново и изненадващо, донякъде, че още няма за него достатъчно сериозни проучвания и сериозни научни изводи и публикации. Засега се приема, че продуцирането на интернет-медиите се доближава в голяма степен до практиката на телевизионното продуциране и затова се от там се „прехвърлят” някои научни изводи и практики.

Целта на курса е съвсем скромна. Изучавания материал се отнася по-скоро към задължителните умения на продуцента. Това са тези умения и сръчности, за които казват, ако направя аналогия с шахматен коментар – „позицията е печеливша, останалото е въпрос на техника”. Но именно добрата такава техника отделя големите от редовите. Курсът само запознава обучаващите се с основните проблеми, които възникват при реализацията на медийни проекти – печатни, ефирни, електронни, дигитални и пр. Както се вижда, широтата на видовете медии е твърде голяма, което затруднява дори извеждането само на общите за всички тях постановки. Акцентът е върху продуцирането на цялостна медия, защото по-лесното е основните положения да се приложат и при продуцирането на отделни медийни проекти и предавания.

Въпреки тези уговорки, породени от естеството на учебния курс, се надявам, че след завършването му, обучаващите ще могат да се ориентират в „джунглата” на медийното производство и че, дори, ще имат самочувствието да опитат.


  1. Понятие за медия и медийно предприятие.


Няма общоприето определение за понятието медия и производните от него. Може би защото самият обект, за който се търси наименованието търпи такова развитие, че никой не знае съвременното му състояние.

Едно от латинските значения на думата е „носител” и най-честото срещано определение в „Чичо Гугъл” е: средство за масова информация, средство за масово осведомяване, средство за масова комуникация. По силата на тези опити за определения, медии са и кварталната клюкарка, Дон Базилио (ария на клеветата), Фигаро и какво ли още не. Интернет също е обявен за медия и се сетете какво казваме със словосъчетанието „интернет медии”.

Според една широко разпостранена класификация основните видове средства за масова информация са:

  1. Традиционните печатни издания - като книгите и периодичните издания (научни сборници, алманаси и пр.);

  2. Печатните медии - вестниците и списанията,

  3. Електронните медии - радиото (радио каналите) и телевизията (ТВ каналите), информационните агенции, Интернет (интернет изданията, блоговете) и др.

  4. Фотографията също може да бъде включена в последната група поради това, че в случая тя се явява средство за визуално представяне на материалите.

Терминът се отнася и до организациите, които контролират всички тези тези технологии, като телевизионните или радиостанциите, както и издателските компании.  Мобилните телефони, компютрите и интернет понякога се наричат с термина медии от ново поколение (New-age Media).

Интернет медиите са в състояние да постигнат масово осведомяване сами по себе си поради многото услуги, които предлагат. Поради тази причина много масови медии днес вече имат присъствие и в интернет, като по този начин се постига по-лесна достъпност.

Външната заобикаляща ни среда също може да представлява форма за масово осведомяване, посредством поставени билбордове, плакати, табели. Формите на публични срещи, митинги и събирания също могат да се разглеждат като форма на средствата за масова информация.

Що се отнася до организациите, които стопанисват медиите хаос почти не съществува, защото принципите на функционирането им са обусловени от стоково-парични отношения. Законите, уреждащи тази сфера не правят разлика между постъпленията и разходите на предприятията за медийни производи и предприятията за производство на обувки, например.

Освен нормалната отраслова отлика на извършваните дейности в областта на медиите, особеното при тях е, че основните приходи не идват от пряката продажба на производа. Както отбелязах по-горе, преобладаваща част (от приходите) се опосредстват от тиражирането на рекламни послания. Колкото по-въздействащи и търсени са медийните продукти на една медия, толкова по-скъпо ще продава тя възможностите си за рекламно информиране на медийните си клиенти – ползвателите на медийна информация.

Голям процент от продукта на медиите са културните и естетическите критерии на етапа на развитие на човешкото общество – бидейки до голяма степен творчески продукт, но съвсем не е задължително успехът и остойностяването му да са висококултурни и високоестетични. Даже напротив. Обикновенно печеливши и агресивно налагащи се са медийните послания, които в малка степен се влияят от висок морал и висока естетика.

Въздействието на медията е решаващо за нейното съществуване, но то трудно се поддава на измерване, въпреки множеството методики, които предлага теорията – дори такива с непосредствена обратна връзка.

Успехът е в зависимост от намерената „ниша” на аудиторен интерес и главно, за съжаление, дори тази ниша интересува евентуалният рекламодател, чиито цели са прозаични – продажбите, и разбираеми.

Истинско чудо е съчетанието на естетически издържаните медийни послания с голяма пазарна стойност.

Медийният бизнес в преобладаваща си част е „лъскав”, но същевременно изключително тежък и е истинско предизвикателство на занимаващите се с него да запазят моралната си и естетическа чистота.




  1. Особености на интернет медиите.

Безспорно, интернет-медиите ще завладеят информационното пространство. Това става главно поради техните две основни преимущества пред другите медии:

  1. Най-лесната „консумация” от потребителите в сравнение с останалите медии;

  2. Използване на целия опит и изразни средства за тиражиране на информация от останалите медии.

В резултат на революцията в комуникационните технологии и главно на могъщата „ракета носител” – електронната глобална мрежа, интернет-медиите имат възможност безпрепятствено (почти) да предоставят за улеснено ползване информация. С развитието на терминалите-посредници между човека и дигиталната среда, които ще стават все по-невзискателни за употреба и все по-ергономични, още сега се набелязва тенденцията да е по-трудно да избягаш от медиите, отколкото да ги намираш. Освен в посока разпространение, развитието е плашещо ускорително и в посока величината на обема информация, който може да се пренася все по-бързо. Като допълнение, технологиите позволяват идентификация и дислокация на потребителите.

Падат ограниченията за използване на всички познати и близки до човека медийни изразни форми. Нещо повече. С помощта на не толкова сложни устройства, интернет-медиите могат да включат активно човешките рецептори за информация в комбинация - зрение, слух, осезания. Приоритетите на досегашните медии – печатни, музикални и визуални въздействия, са достъпни за дигиталните медии с изключителното преимущество, че се предоставят за много по-свободно ползване, неограничено по място, време, етикет и обществени условности.

„Консумацията” на информацията става все по-индивидуална и ... самотна. Не само поради персоналифицирания терминал, а и поради възможността информационното послание да е адресирано персонално. Едновременно с това, двустранната и многостранната комуникация между индивидите, между индивидите и институциите и между институциите става бързо и облекчено, елиминирайки разстоянията и голяма част от обществените условности-препятствия.

Всичко това определя основно макросредата, в която да функционират интернет-медиите, и формира особеностите им:



  1. Лесно достъпни и близо до индивида;

Потребителят, подобно на водата, която гравитира по най-достъпния начин, е склонен да получава информацията по най-лесния способ. В човешката история доминиращия най-лесен способ се е променял от устното повествование, писаният текст, печатния текст, дигиталната комуникация. Поради особеностите си, всички тези способи имат място за съществуване, но само навикът поддържа техният сравнително значителен обем. Не случайно, именно новите поколения най-вече се ползват от интернет-медиите. Бидейки близо до индивида, тези медии имат по-голям шанс в развитието си да завоюват доверието на потребителя и да създадат навици за ползването им регулярно.

  1. Разнообразни форми на предоставяне на информацията;

С дигиталната техника и специализираните програми с лекота могат да се съчетават различни занимателни, информиращи и обучаващи способи, взаимствани от печатните и ефирните медии. Увеличават се възможностите за намиране на най-подходящия начин за поднасяне на всеки вид и жанр информация. Нещо повече. Благодарение на възможностите за обратна връзка е възможно ползването и на игровия вариант за постигане на определени внушения и поощряване на груповата комуникация.

  1. Предоставяне на реални услуги (и покупко-продажби) без откъсване от терминала;

След увеличаване на сигурността на електронните бизнес комуникации – главно електронните разплащания, освен чисто информационни, медиите биха могли да оказват на потребителите и платени – било по традиционните начини, било по електронен път, услуги и игри. Тези възможности ще стават все повече и ще се ползват все повече. Съответно и допълнителните приходи от тях не бива да се подценяват.

  1. Интересът на ползвателите към медията може, сравнително с другите медии, най-точно да се определи;

Технологията позволява да се отчитат ползвателите по интернет, което дава точна представа за интереса към нея. При преговорите с рекламодателите тази информация е основна за установяване на рекламните тарифи. Тя дава възможност и за коригиране съдържанието и формите на поднасяне на информацията с оглед увеличаване на интереса, както и информация за насочване на авторекламата на медията.

Въпреки възможностите за активно „досаждане” на потребителите – чрез формите на спам, все пак интернет-медията се ползва „на повикване”;

Печатните и ефирните медии имат по-големи възможности за натрапчиво присъствие – например, радио на обществено място. Потреблението на информацията от интернет-медиите е предимно индивидуално и до голяма степен целенасочено – предварително се знае, какво се търси. Рядко е случайното попадане на интересни неща.


  1. Юридически печатните и ефирните медии са по-добре уредени.

Благодарение на натрупания опит, статута, правата и отговорностите на традиционните медии са правно регламентирани. Глобалната електронна мрежа има проблеми в правната си регламентация, особено когато се прави бизнес чрез нея. Сегашната и бъдещата й роля съвсем не съответства на идеята за нейното създаване – безплатна среда за доброволно обменяне на информация.

Тези особености на функционирането на интернет-медиите влияят и върху начина на стопанисването и управлението им. Влиянието е многостранно и в различни посоки.

1. Издръжката на тези медии е най-малка в сравнение с останалите и с различна структура. Намалени са много нуждите от трудови ресурси, от техническа поддръжка на оборудването, от консумативи, от транспорт и оперативни пари. Малки са нуждите и от първоначални вложения са започване на функционирането и няма „животоскъсяващи” процедури на разрешения, регистрации и подобни. Напълно възможно е и го има в практиката, един единствен човек да стопанисва и обслужва няколко интернет инициативи.

2. Самото функциониране на интернет-медиите се извършва в една по-спокойна и предвидима среда, което предполага едно по-облекчено планиране и бюджетиране на традиционните дейности. По-лесно се изработват нормативите и по-лесно може да се организира оперативен контрол върху тях.

3. От друга страна конкуренцията е много голяма, което предполага и изисква значителни усилия и средства за иновиране на производите и поддръжката им конкурентноспособни. Разходите по иновациите много трудно се поддават на оперативно планиране, тъй като динамичното развитие на комуникационните технологии и дигиталните изразни средства изискват определени реакции и средства, на които не се знае достатъчно определено предварителното направление.

В тази ситуация подходящо е бюджетирането на дейностите в рамките на годишния бюджет да се извършва по метода „гъвкаво бюджетиране по дейности”, а специално конкретните задачи по иновирането да се бюджетират като отделни поръчки на „база нула”.

Приходната част на бюджетите на интернет-медиите имат по-голяма възможност да се формират директно от ползвателите – чрез предоставянето на различни платени услуги. Иначе и тук приходите са от рекламодатели и спонсори, които не са непосредствените потребители и поръчват тиражирането на реклама и други информационни послания, е в зависимост от привлекателността и полезността на съответната интернет-медия, изразено в брой посещаемост.

Даниел Еймор в своята книга „Електронния бизнес – еволюция и/или революция” посочва следните преимущества на бизнеса в интернет:



  1. Глобален достъп и глобален пазар;

  2. Разширяване и подобряване на деловите контакти;

  3. Възможност купувача да се запознае безплатно с образци от стоката – ако това са, например, програмни продукти, аудио и видео материали и пр.

  4. Намаляване на разходите и съответно ниски продажни цени;

  5. Улсняване на преходите от един вид в друг вид информация при търсене на най-въздействащата и полезна такава;

  6. Съкращаване на времето на излизане на новата стока на пазара – съответно на адаптиране на производителя й;

  7. Повишаване на равнището на любителите на съответна търговска марка – повече информация за новостите и подробности по любимия продукт.

Според същия автор, предприятията, правещи бизнес в интернет, могат да се разделят на шест категории – етапи на развитие:



  1. Наличие на собствена WEB-страница;

  2. Наличие на структуриран WEB- сайт;

  3. Опити за електронна търговия;

  4. Начало на истински електронен бизнес;

  5. Разширен електронен бизнес – използване на наличните технически пособия от бита на купувача за връзка с нашият бизнес – чрез снабдяване със съответни микросхеми;

  6. „Един свят – един компютър” – Всичките технически пособия, които ползва проекто-купувача са свързани в едно цяло, в една единна технология и информационна среда.



  1. Медииен бизнес проект

Най-общо, под инвестиране разбираме, влагането на финансови средства за проект с цел тяхната възвращаемост в по-голям размер след определено време.

Базово правило при инвестирането и при започването на бизнес със собствени и привлечени средства е, че парите се влагат едва тогава, когато по проекта могат да се получат по-големи чисти печалби (след приспадане на данъците) от лихвите по депозитите в банката. Има смисъл парите да се рискуват, защото лихвите по депозитите се смятат за едни от най-сигурните вложения, само при по-големи норми на печалбата. При това правило трябва да се отчете и фактора инфлация – т.е нарастването на печалбата във времето трябва да изпреварва ръста на инфлацията.

Факторът време има голямо значение при инвестирането, тъй като колкото по-дълъг е срокът за откупуването (възвръщането на вложените средства), толкова по-рисков е инвестиционният проект - по-несигурни стават очакванията за печеливша възвращаемост. Задължително, при оценката на разходите, приходите, печалбата и икономическата рентабилност от реализацията на един инвестиционен проект, трябва да се оценяват времевите измерения. Тази дейност се нарича дисконтиране и обикновенно чрез нея се оценяват алтернативните варианти за инвестиции.

Поради изключителната важност на решението за инвестиции, икономическата и управленска теория му отделят голямо внимание и предлагат множество подходи и методики за избор на бизнес посока и бизнес поведение.

Популярна и стандартна методическа последователност за анализ и сравнение на инвестиционни проекти предлага Н. Николов. Тя включва следните дейности: 1) Сравняване на средната годишна рентабилност на инвестициите (по проекта) със средната банкова лихвена ставка; 2) сравняване на проектите от гледна точка на застраховането от инфлационни загуби; 3) сравняване на срока за откупуване на инвестициите; 4) сравняване на размера на необходимите инвестиции; 5) Сравняване от гледна точка на стабилността на постъпленията; 6) сравняване на рентабилността на инвестициите като цяло за определен период (примерно пет години)

Критериите за взимането на инвестиционно решение могат да се представят по следния начин:



  1. Липсата на по-изгодни алтернативи (лихвите по депозитите);

  2. Минимизиране на риска от загуби при инфлация;

  3. Кратък срок за откупуване на инвестиционните разходи;

  4. Ниски разходи за проекта;

  5. Осигуряване на стабилност (или концентрация) на постъпленията;

  6. Висока рентабилност на проекта общо;

  7. Висока рентабилност след дисконтиране;

Като се ползва този набор от критерии и като се комбинират отделните критерии в различни съчетания, се изясняват преимуществата на инвестиционните проекти и се обосновава изборът на един от тях.

Изборът на инвестиционен проект се влияе и предопределя от възприетата мисия и стратегия на търговското предприятие. Например, дали ще се предпочетат малки, но стабилни и переспективни приходи или ще се търси бързата и висока норма на печалбата за сметка на повишения риск. У нас, най-честият случай е наличието и избора на печеливш и рентабилен проект, но липса на дъстатъчно средства за реализацията му. Налага се мъчително търсене на привлечени средства със съответно изчисляване на допустимото намаляване на първоначалната рентабилност на проекта с необходимостта тя (рентабилността) да се раздели с кредитора. Външно това се изразява чрез отчитане на съотношението между вътрешните и външни източници на финансиране. Ползването на заемни средства за реализация на проекта повишава чистата рентабилност на собствените средства, вложени в него, ако средната рентабилност на инвестициите от двата източника (собствен и привлечен) е по-голяма от цената на кредита (средната ставка на лихвата на кредита, таксите и други плащания около привлечените средства).

Само по себе си се разбира, че при такава важност на избора на инвестиционен проект, теорията разработва множество методи на оценка. Най-популярната класация ги дели на статични и динамични.

Статични методи.

Те не отчитат стойността на парите във времето, оперират със средни стойности в рамките на една година, което влиза в несъответствие с много по-голямата продължителност на инвестиционния цикъл. Статичните методи се използват само за ориентировъчни оценки при относително краткотрайни (като възвращаемост) и нискокапиталоемки проекти. Това ги прави особено подходящи за бърза оценка на проектите и от неспециалисти икономисти или управленци.

Най-използвани са показателите за норма на рентабилност – на база очаквани продажби и на база капиталовложения, и срок за откупуване (изплащане) на капиталните вложения.


Печалба преди данъците * 100

Норма рент. на база продажби =

Продажби

Смисълът на показателя е колко печалба се получава – в процент, на 100 лева продажби.

Норма рентабилност Печалба преди данъците и лихвите * 100

на база капиталовложения =

Инвестиран капитал
Този показател, под формата на процент, отразява печалбата, която се получава на 100 лева капиталовложения, а под формата на коефициент – печалбата на 1 лев капиталовложения.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница