Посвещава се на 170-годишнината от създаването на училище "Неофит Рилски"



страница1/5
Дата16.11.2017
Размер0.78 Mb.
Размер0.78 Mb.
  1   2   3   4   5


Посвещава се на 170-годишнината от създаването на училище “Неофит Рилски”


гр.Твърдица, 2006г.

Литературните текстове са подбрани от преподавателите по български език и литература Румяна Генчевa и Галина Балканска

Техническо оформление на изданието - Евгени Методиев и преподавателите по информатика в СОУ “Неофит Рилски” Маргарита Кисьова и Павлина Чучулигова
Илюстрация на заглавната страница Стоян Димитров
Снимки Нели Бояджиева
Проектът е осъществен в компютърния кабинет на

СОУ “Неофит Рилски”






Училището през годините...
1836г. - Основано училището в Твърдица;

1910г. – Открита прогимназия;

1955г. – Открита гимназия

1970г. – Училището е наградено с орден “Св.св. Кирил и Методий”;

1977г. – Открита е новата училищна сграда

1990г. – За втори път е връчен орден “Св.св. Кирил и Методий”.



...и днес
Обучават се 680 ученици от 56 квалифицирани педагози;

Изучават се английски, френски и руски език в трите училищни степени;

Училището разполага с два компютърни кабинета с локална мрежа и интернет;

В часовете по СИП – занимания по:

- конструиране и моделиранe на облеклото;

- фризьорство;

- дървообработване;

- компютърна грамотност.



Уважаеми читатели,

Нашият училищен алманах вече има своя история. Не много голяма, но достатъчна, за да ни накара да се почувстваме щастливи, че успяхме да реализи-раме идеята творбите на учениците ни да не останат затворени в тетрадките и класните стаи, че техните послания ще достигнат до някого.

А как всъщност възникна идеята за този сборник?

Към нея ни подтикнаха изявите на нашите ученици, които години наред печелят литературни конкурси и олимпиади, чрез перото си пресътворяват све-та около нас, а като се замислихме - с приключването на всяка учебна година, ця-лото това безценно детско творчество е обречено на забрава. А то, уверявям ви, заслужава да бъде прочетено!

И така през миналата учебна година, с помощта на новата компютърна база на училището, бяха събрани и издадени най-добрите творби, представени и наградени на литературни конкурси. Така поставихме едно ново начало, надя-вайки се то да се превърне в традиция. И успяхме! Все повече и повече стават младите поети, писатели и журналисти в училище, все повече се множат успехите им и ето че сега държите в ръцете си втория брой на училищния алма-нах , който посвещаваме на 170-годишнината от създаването на нашето училище и 50-годишния юбилей на гимназията.

В настоящото издание представяме най-доброто от ученическите тетрад-ки и от участията на учениците ни в общинския кръг на олимпиадата по лите-ратура. В него ще откриете историята на училището от 1836г. до наши дни, ще прочетете за големите успехи на нашите ученици през годините. А в най-вълну-ващата част "В света на изящната словесност", ще имате възможността да се докоснете до необятния детски свят, който понякога е трудноразбираем и труднодостъпен за нас – възрастните. В своите стихотворения, разкази и есета, учениците поставят тревожни и болезнено актуални въпроси, изказват и умело защитават своите позиции. Ще се изненадате колко истина, мъдрост и сила може да има в детските слова.


Петранка Минчева

Директор на СОУ "Неофит Рилски"






В света на изящната словесност


РАДОСТИНА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА е родена на 01.05.1987 г. в гр. Сливен. Ученичка е в ХІІ клас на СОУ “Н. Рилски”. Проявява литературни интереси и ежегодно участва в конкурси и олимпиади.

Отличена е с ПЪРВА НАГРАДА на литературния конкурс “За път душата ми е жадна” на ХГ “Дамян Дамянов” Сливен през 2006 г.

През 2005 г. е удостоена с ВТОРА НАГРАДА от конкурса “Щастието – безкраен път” на ХГ “Дамян Дамянов” Сливен.

Носител е на ТРЕТА НАГРАДА на НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС “Европа в училище” на МОН през 2005 г.

ТРЕТА НАГРАДА от литературния конкурс по случай 25-годишнината на СОУ “Йордан Йовков” Сливен.

Публикува във в.”АЗБУКИ” и в. “Гимназист”.



● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●

ЛИЧНОСТИТЕ, КОИТО ПРОМЕНЯТ СВЕТА

(есе)
Xората сме така устроени, че всеки един от нас мечтае да стане известен, да постигне нещо в живота. Много малко обаче са тези, които успяват да спечелят искрено уважение и доверието на останалите, доказвайки им, че не мислят само за собствените си нужди.

Повечето живеят така, че на тях да им е добре и не се интересуват дали някой страда от отношението и поведението им. Не бива да е така, защото всяка една погрешна дума или постъпка спрямо другия, ни се връща многократно. Едва кога-то останем съвсем сами, осъзнаваме злините, които причиня-ваме със самовлюбеното си и егоистично държание. Разбираме колко губим, като пренебрегваме нещата, които определят смисъла на нашия земен живот, а това са именно любимите ни хора, близките, приятелите и всяко едно нещо, което ни носи щастие и душевно удовлетворение.

Много малко са тези, които мечтаят да променят нещо в нашия ограничен и объркан свят. Такива хора си поставят за цел да поведат живота ни в друга, по-добра за нас посока. Те не мислят за себе си, забравят чувствата и желанията си и се посвещават на една велика идея – да живеят и творят в името на другите.

Странно защо тези донкихотовци много рядко срещат раз-биране от хората и намират свои последователи сред тях. Та-кива личности или са обявявани за луди и никой не се вслуш-ва в техните слова, или са наказвани и гонени до края на живота си. Хората смятат, че в тях се е вселил Сатаната, той ги кара да се отричат от вярата и да повеждат след себе си беззащитните грешници, които не биха могли да се пред-пазят от злото им влияние. С това черно клеймо на челото се раждат и умират личностите, които по някакъв начин се опит-ват да променят човешкото ежедневие, да поправят греховете ни и да ни поведат по нов, по-добър житейски път.

Неразбирането и отчуждението от идеите на такива “странни” хора не са нещо неочаквано. Те са “пионери”, кои-то наред с откривателската си работа трябва да приемат и орисията да живеят в общество, което не е достигнало висо-тата на тяхното хуманно и безкористно мислене и все още не е готово да ги последва.

Разбира се утопия е да мечтаеш, че откривателите, пре-образователите на света могат да бъдат разбирани и послед-вани от своите съвременници. Нужна е промяна в нравствената система, пренареждане на моралните ценности, открояване и утвърждаване на Доброто като поведенчески модел. Докато не изчезнат алчността, завистта, желанието за надмощие над другите, добрата стара Земя ще се гърчи в адски мъки и ще заплаща със страдание за грешките човешки, ще очаква своя пастир – спасител; ще се лута безцелно и ще пропилява дните си.

В дълбоката древност откриваме имена на хора, надживе-ли ограничеността на себеподобните си, изпълнени с желание и готовност да изчистят срама от името “човек”, да отмият греховете и да възкресят човечеството за един нов, истински живот. Отхвърляйки учението на Исус и неговите апостоли, хората са се погребали живи, погубили са безценния дар, който им е бил пратен, за да ги излекува от ужасната бо-лест, която ги е заразила със страшни навици и ги е отдале-чила от Бог. Убивайки Божия син, те са унищожили последната си възможност да станат наистина най-съвършеното създание на тоя свят, но не за да се чувстват като господари, а за да се грижат за останалите по-нисши същества. Явно това е било само една мечта, която човекът с един замах е сринал, избирайки грешния път и предавайки Божията любов.

Сега изкупваме насъбраните грехове, като се самоизяж-даме един друг и правим всичко възможно да унижим и стъп-чем другия, без да се замислим, че така вървим с бързи кра-чки към гибелта на човешкия род. Всеки се опитва да промени света, да се издигне в очите на останалите и да стане гос-подар. Някои обаче превръщат това във фикс идея и стигат до страшни разпри и дори войни.

Адолф Хитлер например наистина променя света със свои-те изкривени, расистки идеи. Той предизвиква световна война с опита си да реализира безумната си мечта “за чиста гер-манска раса” и почти довежда човечеството до неговата ги-бел. Много невинни жертви взема лекомислието и властта на Хитлер, но и той както всеки, опитал се да промени нещо в човешкия живот, бива погълнат от мнозинството, което не позволява да се месят в установените норми.

Това доказва, че не само добрите, но и лошите сред личностите, които се опитват да променят света, са премаз-вани от обществото. Дори и да успеят да променят нещо в чо-вешкия свят, то ще е прекалено незначително, но винаги е достатъчно, за да бъдат запомнени. Хората запазват спомена за извършеното от тези личности. Техните подвизи, без зна-чение добри или лоши, остават в съзнанието ни, даваме ги за пример в определени ситуации и се поучаваме от тях.

Някои допринасят повече за нашето добруване, други по-малко, но всички се помнят и преповтарят. Например открити-ята на околосветските пътешественици, изобретенията на уче-ните и всичко останало, свързано с нашия живот не могат да бъдат загърбяни, забравяни и изоставяни. Хората имат нужда от удобствата, които им създават тези личности. Всеки ден използваме електричеството, транспортните средства, телефо-на, компютрите и всички онези необходимости, които улесня-ват и подобряват нашия живот. Всяко едно откритие намира своето място в човешкия живот благодарение на хората, които го поставят там. Не можем да се оставим по течението, да се носим безцелно и да пропиляваме живота си в нехайство и безразличие към останалия свят. Много е важно всеки да си постави определена цел и да се стреми да я постигне през дните от земния си път.

Хората се раждат, за да променят света, да го изграж-дат, подобряват, улесняват, но в същото време и за да го рушат. Всяка една човешка дейност, колкото полезна може да е за нас, толкова може да вреди на заобикалящата ни околна среда и да води към нашето бавно самоунищожение. Ето защо преди да предприемем някаква важна стъпка, винаги трябва добре до обмислим какви биха могли да бъдат последствията дори от една мъничка и незначителна грешка. Мечтаейки и стремейки се да променим света, трябва да внимаваме да не се самонакажем със собствените си действия.

● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●



ЛЮБОВТА - ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ОПОРА И ПЪТ КЪМ САМОПОЗНАНИЕ ЗА ЙОВКОВИТЕ ГЕРОИ
Xуманистът Йовков търси вечното и непреходното в ко-лективното битие и в духовнонравствената ориентация на на-цията. Той разкрива най-съкровените кътчета от душата и съзнанието на героите си, кара ги да се борят срещу остаре-лите морални закони, за да запазят своята идентичност, под-тиква ги към извършването на грях в името на любовта. Тази специфична особеност придава допълнителен магнетизъм и нра-вствена извисеност, характерни за Йовковите герои. Овладя-вайки страстите и поривите на личността, хуманистът Йовков подкрепя опитите й да проникне в тайнствения смисъл на при-родата и битието, желанието да остойности индивидуалното си съществуване. Той вярва във възможностите на човека да пре-открие себе си, да преконструира нравствения си модел на световъзприемане и така да стане по-добър и полезен както на самия себе си, така и на останалите. Това духовно пре-раждане може да бъде осъществено чрез любовта. Тя е онази пречистваща сила, която крепи човека в борбата му да стане по-добър, превръща се в начин на живот за Йовковите герои. Любовта е не само чувство, за тях тя е дълг, порив на сър-цето, самосъзнание за национална принадлежност, преданост пряко повелите на разума, готовност да се понесе жертвата, защото тя е принесена пред олтара на отечеството.

Различни са превъплъщенията на любовта в Йовковото творчество. Тя се е превърнала в екзистенциална опора за човека, в път към спасението и духовното пречистване. Поня-кога любовта е греховна и непозволена от обществото, друг път се изразява в саможертвена готовност, в борба за въз-мездието на потъпканата бащина обич, във вярност към пър-вата любов до последния час на живота, дори това да озна-чава потъпкване на обществения ред и отхвърляне на колекти-ва. Йордан Йовков разбира любовта в широки граници. От една страна тя е истина, доброта, нравственост, красота, а от друга - фатално привличане, подтикващо към лудост и извърш-ване на грях. Любовта е кълбо от противоречия, от душевни и житейски парадокси, от съдбоносни решения и отчаяни жесто-ве. Тя няма граници, изразява се в безкрайна свобода на ду-ха, която няма да бъде отнета на този, който я притежава. Йовковите герои са запленени от тази свобода. Тя витие на-всякъде около тях и им дава сили да се борят срещу закос-тенелите разбирания на обществото.

В сборника “Старопланински легенди” най-добре е пред-ставена именно любовта, която дава волност и духовна сила на героите, за да се справят с всяка една несправедливост. Тук светът около човека е натоварен с ролята да дава импул-са, който активира човешките страсти и чувства. Разумността е изтикана на заден план, затова и реакциите на героите са често неочаквани. Светът на “Старопланински легенди” е свят на приказното и романтичното, на естетичното и обаятелното, на възкръсналите от фолклорното и митологичното съзнание представи за най-значимото в националния характер. Те се изразяват в представите за красота, волност, дързост, неус-трашимост, отстояване на личните природни и емоционални права, браненето на независимия житейкски избор без оглед на последиците, проитичащи от него. Героите от “Старопла-нински легенди” имат дълбоко магнетично излъчване и прите-гателна сила, произтичащи от първичната им природна хубост, от стихийната същност на душите им.Те са поставени на гра-ницата между реалното и романтичното, готови са да направят своя екзистенциален избор, да определят сами посоката, ко-ято ще следват, за да достигат до самопознанието и духовно-то пречистване. Някои от тях правят това чрез психическо израстване, а други - чрез цялостна промяна в начина на световъзприемане, постигната чрез нравствено просветление.

В разказа “Шибил” се срещаме с герои - въплъщение на родовия и фолклорния естетически идеал, които са красиви както физически, така и духовно. Тук се представя идеята за безсъзнателното, магичното и магнетичното привличане. Пси-хологическите детайли (усмивка, поглед) внушават магнетич-ното въздействие на героите. Те са идеализирани като пример за нравствена сила и решителност. У Шибил настъпва духовен прелом. Той се отказва от традиционното поведение, за да се обрече на самота. Шибил следва инстинкта на страстта. За него значимо е не това, което се вижда, а това, което се усеща. Действителността за героя е подменена с имагинерна, магичнa реалност. Той извървява пътя на самопознанието и достига до духовно израстване, което му дава възможност да приеме смъртта, осъзнавайки, че тя е необходима, за да за-плати за земните си грехове и да стане добър, достоен да обича. Прекъснатата връзка с реалността, подмяната й с фик-ционалната действителност, потискането на първичния ин-стинкт за самосъхранение са предпоставки за трагичната ги-бел на героя и доказателство за непреодолимата сила на лю-бовта и красотата. Смъртта на героите е закономерен от со-циално-икономическа и нравствено-философска гледна точка акт. Но тя е тържество на красотата и любовта, изведени до ранга на всепобеждаваща сила, която живее и след смъртта им. Те са щастливи в един друг свят, защото това приживе е непозволено; пристъпили са границите на морала, а това е грях, който не им дава възможност да изживеят любовта си.

Обречени на гибел, но истински и духовно извисени бла-годарение на силата на любовта и познанието на собствените си способности, са и други Йовкови герои, като младата ци-ганка Божура от едноименния разказ. Тя гордо изстрадва и заплаща с живота си за събудената жажда за щастие в едно общество на неравенство, сурови нрави и предубеждения. Про-изходът на Божура е друг и обществото не може да приеме лю-бовта между нея и Василчо. Тя може да е най-красивата жена в селото, но е обречена на нещастие заради различието в произхода си. Красотата на Божура е красотата на отворените простори, на първичното и неопитоменото, дива красота - из-пълваща и неовладяна. Красотата на другата героиня – Ганаи-ла - е добре отглеждана, скрита в стерилните пространства на дома, като красота на културно растение, за което се по-лагат грижи. Потъвайки във вира, тя го превръща в идеално огледало на взаимността, в земна проекция на космически ци-къл, в който любовта и животът имат само едно измерение – вечността.

В разказа “През чумавото” откриваме сходно представяне на любовта. Тя отново е път към постигане на безсмъртна сила, даваща възможност на Тиха да се пребори със страха от болестта и да остане до любимия си. Героинята не се страху-ва от смъртта, от чумата. Тя изпитва ужас при мисълта, че ще бъде разделена от Величко и е готова да го последва, за да намерят щастие заедно дори и в друг живот: “...Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтаря, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. От-зад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и дигаше десни-цата си.”. Това е дълбоко психологически момент, картина на духовната сватба на двамата влюбени. Техният съюз е нераз-рушим, защото е подкрепен от Бог. Той извършва акта на ду-ховно бракосъчетание, за да разкрие безграничната сила на любовта, която свързва завинаги героите в споделения от тях свят на вечна любов.

В различен от този аспект е разкрита любовта в разказа “Кошута”. Тук тя е представена като духовно лутане, като противоречивост на разума и първичното привличане. Двете героини от разказа са коренно различни и това предизвиква вътрешния конфликт в душата на Стефан, водещ до извършване-то на грях. Грехът е отрицание на реда, но според Йовков влечението към него е изначално заложено у човека и може да се преодолее чрез обичта. Това е извечният драматичен кон-фликт, очертаващ стойностните параметри на човешкото и из-граждащ Йовковия мит за човека.

В един друг разказ, който не е част от цикъла “Старо-планински легенди”, са представени отново измеренията на любовта, но по коренно различен начин. В “Песента на коле-летата” любовта е разкрита като дълг към другите и себеот-даване в името на общото благо. Тя е начин да приемеш Дру-гия, както приемаш себе си и чрез собствения си труд да бъ-деш полезен на хората. Сали Яшар е точно такъв тип герой. Той успява да вложи душата си в каруците, които създава. Героят съживява чрез любовта си към занаята своите произве-дения и така кара хората да го обичат и приемат като тво-рец.

В разказа “По жицата” се срещаме с герой, подобен на Сали Яшар, но поставен в различна ситуация. Петър Моканина доказва любовта си към хората и съпричастността към техните страдания и неволи чрез загрижеността си за болната Нонка и нейното семейсто. Той приема техните нещастия като свои и търси искрица надежда, за да им помогне да се преборят с тях. Неговата любов е много по-различна от тази на остана-лите Йовкови герои. Тя се изразява в готовността да помогне и в себеотдаването на героя, за да смекчи мъката на изстра-далото семейство. Любовта е представена като дълг към дру-гите, като хуманно отношение и състрадание към тяхната бол-ка. Това е едно от многобройните й лица, изразяващо се в духовна сила, нравствено самопознание и готовност за себе-отдаване.

Завладяващ е магнетизмът на различните лица на любовта в Йовковите разкази. Ведъж тя е представена като изпепеля-ваща сила, друг път като Божия дарба, но винаги е най-важна и ръководеща в живота на героите. Любовта се е превърнала в екзистенциална опора и път към самопознание, който те са длъжни да извървят, за да достигнат до истинското щастие. По пътя на усъвършенстването и откриването на себе си Йов-ковите герои се опознават, намират своето предназначение и достигат до нови простори. Те осмислят живота си чрез лю-бовта и откриват щастието и духовното спасение благодарение на нея. Така любовта се превръща в безгранична свобода. Това придава и модернистичното звучене на Йовковите разка-зи. Любовта е сложен лабиринт, в който не е известно пред-варително какъв ще бъде крайният изход, но героите вече са здраво оплетени в него и трябва да стигнат до края, какъвто и да е той. Тя се превръща в магическа сила, която управля-ва човешкия живот в опора за героя и път, по който той из-вървява своето съществуване.

Разказите на Йовков са модернистичен опит да се открие смисълът на човешкия живот. В тях откриваме всички онези екзистенциални проблеми, познати на човечеството, но пос-тавени по по-различен и по-интересен начин. Именно това им предава особено звучене и превръща героите им в идеализиран пример за човешко поведение. Те са символ за подражание и олицетворение на поучителната и безгранична сила на любов-та. Йовков като типичен писател хуманист вярва в максимата, че “любовта ще спаси света” и подчинява цялото си творчесто на нея. Именно заради това неговите герои са останали живи и до днес и се превръщат в безсмъртна част от народната ни памет.

● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ●



ИЗМЕРЕНИЯТА НА ДОБРОТО

(есе)
Човек живее в общество и непрекъснато е принуден да съобразява себе си и поведението си с другите. В днешно време категориите Добро и Зло силно се разминават, но про-дължават да запазват своята територия в ценностната система на хората. За много съвременници Доброто се изразява в за-доволяване на всички желания, на материалните и физически потребности. Назад остават проблемите на обществото, мисъл-та за другия и колкото повече ние навлизаме в територията на високите технологии, толкова повече се превръщаме в без-чувствени роботи, в машини за пари и удоволствия, без у нас да остава и капчица човещина и доброта.

Е, има и други, коренно различни хора, които все още не са продали душите си и разширяват границите на Доброто чрез опитите си да променят нещо в нашия объркан свят, да ни направят достойни да се наречем “най–висшето божие съз-дание”. Често такива личности остават неразбрани и отхвър-лени, защото обществото ни не е достигнало тяхното духовно развитие, зашото те са надживели времето, в което живеят. Ако не можем да преосмислим и променим нравствените си цен-ности, ние оставаме слепи за новите идеи на тези хора, пре-небрегваме ги и сами се обричаме на живот, изпълнен с мно-гобройни трудности и проблеми.

Ако не осъзнаем, че именно различните, тези от нас, които мислят не за собствената си изгода, а за благото на целия човешки род, са истински добрите хора, ще си останем жалки подобия на човека. В действията на тези хора няма ко-рист и егоизъм. Техният пример трябва да се превърне в пъ-тепоказател за начина на живот на останалите. Който не мис-ли за другите, явно никога не е изпитвал блаженото удовлет-ворение да помогне на човек в беда, да усети, че е бил по-лезен за някого.

Многобройни са примерите в световната и нашата литера-тура за такива добри, безкористни личности, които винаги са готови да се притекат на помощ ако срещнат хора в беда.

Ето Петър Моканина от Йовковия разказ “По Жицата”, ко-йто приема чуждата мъка като своя собствена. Макар да знае, че няма бяла лястовица, той продължава да вдъхва надежда в душите на бедните селяци и да ги насърчава да не се отказ-ват в търсенето на лек за болната си дъщеря. Душата на ге-роя е чиста и отношението му към чуждото страдание го изви-сява нравствено, поставя го над хорското лицемерие и без-различие. Моканина не може да помогне по никакъв друг на-чин, освен с морална подкрепа да вдъхне искрица надежда в сърцата на окаяните родители. Неизмеримата му доброта го превръща в герой еталон за висша нравственост и в пример за подражание.

Хората като Моканина в реалния живот са рядкост. Ако ги има, те са унижавани и подтискани от обърканото ни об-щество, а поведението им остава неразбрано и отхвърлено. Но все пак те не са напълно изчезнали. Има ги в историята ни и ние продължаваме да си припомняме и преповтаряме техните имена и подвизите им. Кланяме се пред тях, но едва ли всич-ки разбираме техня начин на живот.

Хората, които са се борили и са отстоявали правото ни да имаме собствен език и държава, са най-точният пример за човешки добродетели. Те са притежавали всичко, което ние нямаме и към което би трябвало да се стремим. Тяхното мис-лене е много по-различно от нашето и ги прави достойни за дълбок поклон от страна на целия български народ. Не бива да забравяме и омаловажаваме подвизите на борците за нашата физическа и духовна свобода. Личности като Паисий, Левски, Ботев, Вазов и всички останали борци за доброто на българ-ския народ, завинаги остават в историята ни и ние трябва непрестанно да се поучаваме от примера им.

Няма граници и точно определение за Доброто. Всеки го разбира по свой начин, но винаги има едно неизменно условие – изпиташ ли удовлетворение от постъпките си, спечелиш ли уважението и одобрението на останалите можеш да бъдеш сигу-рен, че си истински добър човек. Доброто се изразява не са-мо в преследване на личната изгода, но и в живота в полза на другите. То е нещо преходно и всеки го обяснява по свой начин, но не винаги нещо, което е добро за нас, е добро и за останалите. Винаги трябва да се съобразяваме с чувствата на другите. Ако понякога се случва да срещнем злоба и лице-мерие от тяхна страна, не бива да променяме визията си за света. Все се намира някой, който да се опита да те обиди или нарани, но отвърнеш ли му с една човешка усмивка, по-казваш, че стоиш много по-високо от дребнотемието на ежед-невието, че си истински човек и можеш да преодолееш проб-лемите, без да се превръщаш в дребен, молещ се и треперещ човечец.

Ето това е Доброто. То живее в душите на хората и никой не може да определи неговите граници. Звучи малко тривиално или като в сапунен сериал, но аз вярвам в това че Доброто винаги побеждава. А вие?


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница