Правна норма



Дата18.11.2017
Размер32.81 Kb.
Размер32.81 Kb.

Правна норма-първичен градивен елемент от системата на правото.Тя е общо правило за поведение,прието от държавните органи ,отправено към неопределен кръг от лица,а изпълнението му е осигурено със силата на държавната принуда.Тя определя правата и задълженията на правните субекти и има общозадължителен характер,който се гарантира със санкционни последици.Тя е абстрактно правило.За нея е присъща възможността да бъде постоянно и многократно реализирана при наличието на юридически факти,предвидени в хипотезата и.

Структура-3 елемента:хипотеза-фактическите обстоятелства,при наличието на които правните субекти са длъжни да реализират правилото за поведение диспозиция-общото правило за поведение,което трябва да спазват правнозадължените лица,когато са изправени пред съответните юридически факти. Санкция-неблагоприятна последица,която се предвижда при неизпълнение на предписаното правило за поведение

Видове- според отделните правни отрасли--правни норми на конституционното право,на финансовото право,на административното право,на наказателното право. Според основа на метода на правнорегулиране--императивни(повечето норми на публичното право) диспозитивни(нормите на частното право).Според характера на предписанието—задължаващи,забраняващи,оправомощаващи.Според обхвата на случаите—общи и специални (при едновременно действие на двете норми специалната отменя действието на общата).Абсолютно определена(нормата трябва да се приложи независимо от конкретните условия) Относително определената(гъвкаво формулирана и преди да се приложи трябва да се направи конкретна преценка на обсоятелствата.Материални(когато съдържанието им е насочено към определяне,възникване,изменеие,погасяване или прекратяване на субективни права)Процесуални(насочено към реда на осъществяване на права и към формите на правната защита)

Конституция-Основният върховен закон,пегулиращ най-значимите общ.отношения и явяващ се база за развитие на законодателството.Тя се приема по специален правен ред от Велико нар. Събрание или пряко от народа чрез раферендум.Тя заема водещо място и останалите актове не могат да и противоречат.За върховенството на К. Следи Конституционният съд.

Видове:В зависимост от формата на държ.устройство се различават К на унитарни държави,К на федерации и конфедерации.В зависимост от реда за приемане и изменение К се различават твърди(приемат се и се изменят по специален правен ред) и гъвкави(приемат се и се изменят от обикновенният законен орган) . Писани и неписани( писм.-юридически акт и неп.-държави от Англо-саксонската)

Определяйки българската конституция тя е К на унитарна държава и е републиканска.В зависимост от реда за приемане и изменение заема междинно положение между твърда и гъвкава К.Тя е писана К

Народно събрание-общодържавен представителен орган,който включва политически представители на различните соц. Слоеве.Като бр. Се състои от 240нар.представители,осъщ. Законодателна власт и парламентарен контрол.Изборите за НС се насрочват от президента и то се избира пряко от народа по смесена изб. С-ма,която включва елементи на пропорционална и мажоритарна с-ма.

Изисквания към кандидатите за нар.представители:да са навършили 21,да не са поставени под запрещение,да не изтърпява наказание лишаване от свобода.

След провеждането на изборите резулт. Се съобщават от центр.изб.комисия и могат да бъдат оспорвани пред конституционния съд.новоизбраното нар.събрание се свиква на първо събрание от президента.Това заседание се ръководи от най-възрастния НП и целта му е организационна.На него се избират председател,заместник-председатели и се сформират парламентарните гр.



НС като автономен орган самоопределя правилата на работа,за което приема правилник за организация на дайността на НС.Мандатът е 4,като може да бъде предсрочно прекратен при настъпване на парламентарна криза(след 3 поредни неуспешни опита на НС да избере мин.съвет)В този случай президентът разпуска НС и насрочва избори за ново и назначава служебно превителство.Мандатът на НС може да бъде удължаван ако изтича по време на война или др извънредно положение,удълж. До отпадането на тези обстоятелства

В структурно отношение бълг. Нар. Събр. Е еднокамерен парламент.НС се ръководи от председател,който има важни правомощия.

Правомощия на НС-1.Законодателни-НС приема,изменя,отменя и допълва законите.Законодат процес обхваща няколко етапа:законодат.инициатива,обсъждане на законопроектите и гласуване в пленарна зала.Право на законодат.инициатива имат нар.прадставители и мин.съвет.Приема държ. Бюджет.определя по вид и размер данъците в страната.Опр. реда за предобиване на бълг.гражданство.2.Конституивни правомощия-учредяването на бр. Държ. Органи.НС избира мин съвет.Избира една трета от състава на конст. Съд.Избира част от състава на Висшия съдебен съвет.3.Контролни-НС осъщ. Парламентарен контрол върху дейността на изп. Власт( дни за парламентарен контрол;комисии;приемане на отчета на МС за изпълнение на държ.бюджет.4.Вътрешна и външна политика на страната- обявява положение на война,военно или друго извънредно положение;Разрешава преминаването на чужди воиски през бълг.територия или изпраща военни части в чужбина.Сключва междунаросни договори в определени от закона случаи.Право на амнистия.Определя официални празници.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница