Право (ОП) е необходим съставен елемент на гп. То е правна форма на стоково-паричните отношения, на възмездната размяна на продуктите на труда. Оп го разглеждаме в три смисъла: оп като обективно право



Дата18.11.2017
Размер115.34 Kb.
Размер115.34 Kb.

Облигационното право (ОП) е необходим съставен елемент на ГП. То е правна форма на стоково-паричните отношения, на възмездната размяна на продуктите на труда.

ОП го разглеждаме в три смисъла:

1.ОП като ОБЕКТИВНО ПРАВО т.е. като част от действащото ГП на РБ. То включва в себе си всички ПН които са приети от органите с нормотворческа компетентност-НС,МС,министрите и ръководителите на ведомства, на които е присъща тази дейност.

ОП представлява съвкупност от ПН, които уреждат имуществени и  някои неимуществени отношения между равнопоставените ГПС,свързани с придобиване и ползване на вещи, извършване на работа и услуги, отношения произлезли от причиняване на вреди и неоснователно обогатяване.

Предмет на ОП-характерно за ОПО , че има две страни-1.кредитор и 2.длъжник

Кредитора има право да вземе от длъжника, който е задължен от своя страна да даде нещо\dare\, да изпълни нещо \facere\.

Правните последици се изразяват в това,че едната страна има права ,а другата задължения , съответстващи по обем. Те се намират във взаимна , корелативна връзка.Когато д-ра е двустранен ,всяка стана се явява кредитор и длъжник.

ОПО има собствено съдържание-пр.на вземане и право на задължение.ОПО имат релативен х-р, те са относителни.

Система на ГП-разпределението на ГПН по институти и тяхното логическо подреждане.ГП като обективно действащо право е съвкупност от ПН ,които уреждат статута на ГП субекти и всички о-я на равнопоставеност м\у тях с изключение на трудовите и търговските.

Източници на ОП са всички норми , които регулират обл. о-я .Те биват законови и подзаконови.Към първите спадат Конституцията, ЗЗД, ЗОДВПГ, зтсу.Там където закона е делегирал права се издават наредби, правилници, инструкции за приложение на з-ните. 



ОБЛИГАЦИОННО ОТНОШЕНИЕ. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ. 

ЗЗД не дава законово определение на понятието облигационно отношение (ОО).Обикновено определят ОО като правоотношение м\у две лица (страни), по силата на което едното, наречено кредитор, има право да иска от другото, наречено длъжник, една престация, т.е. едно действие или бездействие - според едни автори, един резултат - според други,с който се задоволява негов признат правен интерес.

Обща характеристика на ОО:

1.Налице е връзка м\у два правни субекта, като тази връзка е правна.

2.Едното лице е титуляр, а другото лице дължи определено поведение, това е условно защото по-често връзката е двустранна.

3.ОО съдържа за кредитора едно субективно право, което той нарича облигационно право, право на вземане или само вземане.

4.ОО е относително защото удовлетворяването на това право кредиторът може да иска само от длъжника си, само спрямо него той има претенция за осъществяване на определен резултат. Длъжникът пък вижда в ОО правна необходимост да престира. То има за него значението за дълг. В негови очи тази необходимост носи името задължение, обвързаност. Той трябва да извърши това, за което е обвързан (ob-ligatus), за да бъде развързан, освободен от задължението си.

Всъщност и кредиторът, и длъжникът виждат едно и също нещо, но го наблюдават от различни зрителни ъгли. За длъжника съдържанието на ОО съставлява правното задължение за престиране; за кредитора то съставлява неговото субективно право, неговото право да иска да му се престира, т.е. неговата претенция.

Видове облигационни отношения.

Според проф. Кожухаров ОО биха могли да се разгледа в широк и тесен смисъл.

1.В тесен смисъл. всяко ПО предполага право на един и задължение на друг т.е. правото което включва основното право на кредитора да иска определено поведение от длъжника и съответстващото основно задължение.

2.В широк смисъл. Той включва други субективни права и правни задължения, които са свързани или произтичат от ЮФ. Така могат да се обхванат цяла серия странични права, задължения и възможности, които възникват в полза на кредитора или на длъжника върху основата на установената вече между тях правна връзка и които се намират в тясна зависимост от нея - в зависимостта, в която се намират правни последици към юридически факт.

   ОО може да бъде просто и сложно- с едно или няколко СП или ПЗ

Класификация с оглед източника на ОО:

1.С оглед на тези произлезли от д-р - договорни ОПО

2.Произлезли от деликт-  деликтни

3.Произлезли от неоснователно обогатяване

4.Произлезли от водене на чужда работа без пълномощно

  2.;3.;4.-се наричат недоговорни. 

Източници на ОО по нашето право са:

1.Договорите.Те са най-важните източници на ОО

2.Едностранни волеизявления са също основание за възникване на ОО.

3.АА.Те могат да бъдат източници на ОО.През 50-те и 60-те години са основни под формата на планови задания.Сега отпадат.

4.Съдебни решения- по чл.19(3)от ЗЗД

5.От семейно-правна връзка.Например задължение за издръжка или наследствено разпореждане. 

6.От непозволено увреждане също възникват ОО.  В/у всеки гражданин тежи задължението да не вреди другиму.Този, който е увредил другиго с умишлено или небрежното си действие или бездействие, е длъжен да го обезщети за причинената вреда.Този, чиято вещ е причинила другиму вреда, трябва да я поправи.Чл.45;49;50.

7.Неоснователно обогатяване е също основание за възникване на ОО.З-нът не допуска да се разместват блага от едно имущество в друго без оправдание и във вреда на някое лице.Затова, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне; който е платил чуждо задължение по погрешка, има право да иска платеното обратно-чл.55 и сл.

8.От водене на чужда работа без пълномощие също възникват ОО:заинтересованият например е длъжен да изпълни сключени от негово име д-ри да обезщети управителя, да му заплати необходимите и полезните разходи, които е правил ит.н\чл.60--62\

Видове договори:

1.Едностранни и двустранни. Критерий е това дали едната или двете страни по д-ра имат задължения.При едностранните задължена е само едната страна, а другата има само права (заем за послужване;договор за поръчка)  Двустранните (продажба; замяна).Повечето д-ри са синалагматични. А те са тези д-ри, при които правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани и обусловени(ако едната не се задължи и другата не би се задължила- генетично; изпълнението на задълженията трябва да стане едновременно- функционално).

2.Несъвършени двустранни д-ри - те по принцип са едностранни, но страните са се уговорили задължения да възникват и за двете страни(д-р за поръчка с уговорка, че възнаграждение ще се дължи на довереника).При тях по принцип се прилагат правилата за едностранните д-ри.

3.Според това дали е налице еквивалентно разместване на имуществените ценности биват възмездни и безвъзмездни.Възмезден е този д-р, при който всяка от страните по него се задължава с\у насрещна престация.Не е необходимо двете престации да са еквивалентни.Д-р за продажба, наем, залог, за превоз ит.н.Безвъзмездните са тези д-ри с които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация.Такива са д-ра за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и т.н.

4.С оглед на това дали формата за действие е елемент на ФС д-рите се делят на формални и неформални.При формалните д-ри е необходима определена форма.

Неформалните- з-нът не изисква форма за действителност. При тях може да се използва формата за доказване(разписка).

5.Според това дали за сключването на д-ра е необходимо някакво фактическо действие-консенсуални и реални.

Консенсуални са тези д-ри , за чиято валидността необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете страни.Д-рът е сключен с простото съгласие на волите на двете страни.

Реален е този д-р за чиято действителност е необходимо вън от съгласието още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА , предмет на д-ра.

6.Комутативни и Алеаторни .Критерият е в зависимост от това дали към момента на сключване на д-ра са известни облаги, които ще получат страните .Комутативните- известни ; алеаторните- неизвестни, зависи от едно бъдещо несигурно събитие

7.Според това дали основанието е елемент от ФС на договора- Каузални и Абстрактни. Основанията, които може да има един договор са три:

- да се придобие едно СП

- да се надари едно лице

- да се погаси един дълг

Основанието не е елемент от ФС на д-ра.

8.Главни и Акцесорни. Дали са самостоятелни или са обусловени от някакъв предшестващ д-р. 



1. Облигационно право. Понятие, предмет, система и източници.

 

            Облигационното право може да се разглежда от четири аспекта:



1) обективно право;

2) субективно право;

3) наука;

4) учебна дисциплина.

Темата има за предмет обективното облигационно право.

 

            1. Понятие за облигационно право.



                        1.1. Облигационното право като част от гражданското право. Гражданското право има за предмет нормите с общо действие във всички дялове на гражданското право. Облигационното право като система от норми е част от гражданското право, а гражданското право е една от съставките (най-важната) на частното право. Облигационното право не е самостоятелен отрасъл от правото на Република България, а е част от гражданското право, следователно принципите на гражданското право се прилагат в облигационното право.

                        1.2. Предмет.

След като гражданското право (облигационното право) е система от норми, въпросът е какво регламентира тя.

                                   1Л. Василев определя предмета на гражданското право (облигационното право) като имуществените отношения и свързаните с тях неимуществени отношения.

                                   2) Таджер определя като предмет самите облигационни отношения като правни отношения (а не като обществени отношения).

                                   3) Може да се поддържа становището на Л. Василев: Облигационното право (гражданското право) урежда обществени отношения (имуществени и лични неимуществени), които имат за страна държавата, физически лица, юридически лица (без търговците). Това становище изхожда от ЗНА, който посочва, че правната норма урежда обществени отношения.

                        1.3. Определение.

Облигационното право може да се определи като система от норми (част от гражданското право), които уреждат имуществените и свързаните с тях неимуществени отношения, които не са предмет на търговското право, между равнопоставени субекти.

                                   - Тази съвкупност от правни норми урежда движението на благата, стокообмена между граждани, юридически лица и държавата, способите за осъществяване на оборота в имуществените отношения, а не тяхната статика.

                                   - Облигационното право регламентира и отговорността при неизпълнение на договорите, отговорността при причиняване на вреди без да е сключен договор (деликтна отговорност), отношенията свързани с доброволното предприемане на чужда работа в чужд интерес (гестия) и неоснователното обогатяване.

            2. Система.

Системата е подреждане на институтите на един дял от правото с оглед на тяхната връзка, последователност и единство. Гражданското право като система включва общите правила, вещно, облигационно, наследствено и семейно право. Облигационното право има своя система - включва също обща и особена част. Тази система заслужава висока оценка. Тази система избягва повторенията и изключва възможността за пропуски и грешки в тълкуването на нормите, които не са систематично подредени.

                        1) Обща част:

                                   - основни правила - от тях са изведени и общите начала на гражданското право (няма граждански кодекс);

                                   - източници на задълженията (облигационните отношения) - юридически факти, от които се пораждат задълженията: 1) договори (двустранни сделки), едностранни волеизявления (към тях се прилагат правилата за договорите - чл. 44); 2) извъндоговорни източници (деликти, неоснователно обогатяване, гестия);

                                   - действие на юридическия факт - регламентира се изпълнение, неизпълнение на задължението, отговорност по неизпълнение;

                                   - прехвърляне на вземания и задължения;

                                   - погасяване на облигацията;                              

                                   - особени облигационни отношения (солидарни, неделими, алтернативни);

                                   - обезпечения - поръчителство, залог и ипотека.

                        2) Особена част.

 Особената част на облигационното право се намира в ЗЗД и други закони. Тук се включват различните видове договори, които се обособяват в отделни групи:

                                   - транслативни договори - прехвърлят вещни права (продажба, замяна, прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, дарение);

                                   - реални договори - учредяват облигационно ползване върху вещ (заем, наем, влог);

                                   - договори свързани с услуги или извършване на определени материални действия - изработка, поръчка (това е договор, пълномощното е едностранна сделка);

                                   - извъндоговорни отношения (деликт и др.).

            3. Източници на облигационното право. Следва да се различават от източниците на облигационни отношения.

                        3.1. Нормативен акт и обичай. Нормите, които уреждат облигационните отношения, представляват в своята съвкупност обективното облигационно право. Абстрактно погледнато източниците на ОП са основно два вида:

                                   1) Властническата воля на държавата, облечена в нормативен акт.Първият български облигационен закон е ЗЗД от 1892 г. (дотогава някои облигационни правила са се съдържали в законите за ипотеките, наследството и др.), заимстван предимно от италианския граждански законник; отменен е от ЗЗД в сила от 01.01.1951 г. Действащият ЗЗД и свързаните с него закони са източници на облигационното право - властническа воля на държавен орган, облечена в нормативен акт.

                                   2) Обичайните правни норми.Обичаят също е източник, когато е санкциониран от държавата. Овластеният държавен орган не винаги създава правната норма, той може само да утвърди съществуващи обичайни правила, ако те не противоречат на закона и добрите нрави.

            Следователно източник на облигационното право е нормативният акт, който поставя в действие, изменя, допълва съществуващите облигационноправни норми. Наред с него като източник съществуват и обичайните норми.

                        3.2. Система на източниците. Липсва граждански кодекс.

                                   1) На първо място сред източниците стои Конституцията - от особено значение е чл. 19, който определя като основа на икономиката свободната стопанска инициатива и гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност

                                   2) Законови източници.

                                               а. Основен източник е ЗЗД от 1950 г. Характеризира се с логичност, последователност, пълнота на институтите, точност на текстовете.

                                                           - Има съществени пропуски: договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, рента (ненаименован договор) - сключват се на основата на чл. 9.

                                                           - Има излишни тела (поради липса на обща част): недействителност на сделките, представителство (съществува и при търговците, и в семейното право), погасителна давност - тези институти трябва да се обособят в общата част на бъдещия граждански кодекс.

                                               б. Освен ЗЗД действат и норми от други закони: ЗС (чл. 33), ЗТСУ, СК (издръжката е право на вземане), ЗН (урежда заветите, от които възникват облигационни отношения), ГПК (принудително изпълнение и др.).

                                               в. Подзаконови актове.

                                               г. Международни договори: Виенска конвенция за доставка на стоки и др.

                                               д. Правен обичай.

            4. Облигационното право може да се разглежда от още три гледни точки:

                        1) Субективно право: относително субективно право, ядрото на което се образува от правото на едната страна, наречена кредитор, да иска от другата, наречена длъжник, извършването на една престация.

                        2) Наука: има за предмет облигационните отношения, регламентирани от правните норми на облигационното право, т.е. анализира и изучава обективното облигационно право, съдебната практика по неговото приложение и историческото му развитие, с цел да развива и усъвършенства облигационноправните отношения, за да отговарят по-пълно на новите потребности.



                        3) Учебна дисциплина: предмет е също обективното облигационно право, целта е даване на комплекс от знания за тълкуване на обективното право и анализиране на съдебната практика, прилагане на облигационноправните норми и самостоятелно мислене и анализ на институтите на облигационното право.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница