Предмет и задачи на политическата психология. Политика и власт същност и особености



страница2/4
Дата10.05.2017
Размер0.9 Mb.
Размер0.9 Mb.
1   2   3   4
ВТОРА ГЛАВА


Политика и политическа дейност.


  1. Обект и субект на политиката и политическата дейност.

2. Исторически промени в политиката и политическата дейност.

3. Политика и политическа дейност в периоди на промени в обществените отношения и обществената практика.



  1. Основни научни теории за политиката и политическата дейност при демократичното управление на обществото.

  2. Индивидуална и обществена активност при демократичното управление на обществото.



1. Обект и субект на политиката и политическата дейност

Политическата дейност във всяка страна е насочена към защитата и задоволяването на определени политически, социални и културни интереси. Това се постига както чрез непосредствено участие в системата за управление, така и чрез различни средства за противодействие на наложена система за управление.

Различията в политическите интереси са предпоставки за съществуването на различни партии и политически движения. Тяхната дейност винаги е свързана с отстояване на определени позиции както по отношение на обществените отношения и обществената практика,така и по отношение на установената система на управление на държавата.

Създаването и утвърждаването на политическите партии почти винаги се е постигало под влиянието на определена политическа идеология, изясняваща предимствата и перспективите на определен тип обществено устройство, както и на определена система за управление на политическата власт.

Вече създадени, партиите постепенно се превръщат в основни субекти на политическата дейност. Обект на тяхната дейност са всички граждани, неангажирани в партийно-политическа дейност.

Политическите партии се стремят към постоянно разширяване на своето влияние върху гражданите. Това най-често се постига чрез използване на следните прийоми:



  • пропагандиране на политически идеи чрез средствата за масова информация;

  • организиране и провеждане на събрания, на митинги и манифестации;

  • организиране и провеждане на протестни движения, когато партията се намира в опозиция;

  • усилия за постигане на сътрудничество с други политически партии и движения. Тези усилия са особено характерни за периодите на подготовка в участие в парламентарни избори.

Успешната и многопосочна политическа дейност при демократическите системи на управление се обуславя от това,че при тях е изключен политическия произвол и са гарантирани политическите свободи на гражданите. Това се постига чрез последователното решаване на следните проблеми:

  • гарантиран суверенитет на народа – право на избори смяна на своите управници;

  • управление,основано на съгласието на управляваните т.е.на субектите на определена политическа дейност;

  • власт на мнозинството;

  • гарантирани права на малцинствата;

  • гарантирани основни човешки права;

  • свободни и честни избори;

  • равенство на всички граждани пред закона;

  • процесуални гаранции,еднакви за всички граждани;

  • независимост на трите върховни власти : законодателна,изпълнителна и съдебна;

  • социален,икономически и политически плурализъм;

  • висока култура на политическото общуване в обществото- толерантност и търпимост във взаимоотношенията между политическите партии.

Прецизният научен анализ на формите на управление показва,че само при демокрацията може да се гарантира спазването на тези основни принципи. Те са гаранция и за постигане на по-голяма политическа активност на гражданите.

Политическата активност на гражданите е особено характерна за периодите на подготовка и провеждане на парламентарните избори. По този повод Джийн Къркпатрик, бившата представителка на САЩ в ООН пише: “Демократичните избори не са нещо символично. Те са съревнователен, периодичен,широкообхватен, решаващ акт, чрез който лицата, отговарящи за главната роля в управлението на страната, биват избирани от граждани, които могат свободно да критикуват правителството, да публикуват критичните си гледища и да предлагат алтернативни решения”.

Парламентът е особен субект на политическата дейност в дадена страна. В него,чрез дискусиите и дебатите при приемането на законите, си дават среща различните идеологии и политически възгледи. В парламента се утвърждават и ли оспорват както подходите така и резултатите от политическата дейност.

Политическите дискусии и дебати в парламента, ретранслирани чрез средствата за масова информация, се отразяват на политическата активност на населението. Политическото сътрудничество и добрите резултати от парламентарната дейност най често са позитивен стимулатор. Политическото безсилие и особено острата политическа конфронтация стимулират политическото безразличие.

Значителна роля за постигане на по-голяма политическа активност на гражданите играе и изпълнителна власт – министерски съвет и президент. Успехите в тяхната дейност правят гражданите не само съпричастни, но и по- активни при реализиране на провежданата политика.

Главно от успехите на изпълнителната власт зависи дали управляващата политическа партия ще увеличава или намалява своя политически авторитет.

Успехите на всяка политическа партия,включително и ангажирането и във властта,зависят от два основни фактора:



  • умението на лидерите на партиите да се налагат на политическата сцена, пропагандирайки и отстоявайки определена политическа идеология;

  • стабилизиране на партийните структури- ръководни органи и низови партийни звена. Постоянните политически борби дестабилизират партиите и реално водят до отслабване на тяхното влияние в обществото. При такива условия се дестабилизира и властта, ако партията е ангажирана пряко в държавно управление.

Редица изследователи, политолози и политически психолози, свързват влиянието на политическите лидери с тяхната политическа харизма. Авторитетът им се определя не само от тяхната дейност, но и от съчетанието на личностните качества, които имат.

Макс Вебер определя харизматичното като власт по силата на определени лични качества на един човек. Главно поради това той се оценява от съпартийците, а по някога и от народа като изключителен и незаменим.

Харизматичните личности могат да бъдат както диктатори, така и изключително ценни ръководители през периоди на социални кризи и при усилия за утвърждаване на демократичната форма на управление.



2. Политически промени в политиката и политическата дейност
Демократичната форма на управление и на политически живот, която се наложи като трайна тенденция в живота на обществото не е свързана с някакво еволюционно, постъпателно движение. Елементите на демократичното управление са се утвърждавали постепенно едни след други.

През своето историческо развитие човешката цивилизация се е доближавала до демокрацията и след това се е отдалечавала от нея. Демократичните форми на управление са се сменяли с диктатури и тоталитарни режими. Макар и бавно до към 20-те години на ХХ век в света успешно се развиват около 29 страни с демократична форма на управление.

Отливът от този процес започва през 1922 година с идването на Мусолини на власт в Италия. За две десетилетия диктаторски режими се установяват и в други страни на Европа. В края на Втората световна война чистите демокрации в света са само 12.

Непосредствено след тази война се откроява втори цикъл на нарастване на демокрациите в света. Той продължава около 20 години.През този период страните с демократични форми на управление се увеличава от 12 на 36, т.е увеличават се три-пъти.

През 60-те и 70-те години на ХХ-то столетие не във всички страни с демократична форма на управление обществените проблеми се решават успешно. При остра политическа конфронтация и противоборство режимите в шест страни са заменени с диктатура и управлението в тях се поема от военни хунти. През този период в редица страни има и граждански войни, което се отразява негативно върху процесите на демократизиране на управлението.

Активен процес на утвърждаване на демократични режими и управление се наблюдава през 80-те и 90-те години на ХХ век. Това е свързано с разпадането на Варшавския блок и установяване на демократични форми на управление в бившите социалистически страни от Източна Европа, както и в някои от бившите съветски републики. Около 30 страни тръгват по пътя на демокрацията и в тях се утвърждават принципите на парламентаризма и политическия плурализъм.

Промените в обществените структури в условията на демократично управление преминават през три исторически етапа:


  • земеделска ера – ХІХ век до 80-те години

  • индустриална ера – ХХ век до 80-те години

  • информационна ера – продължава до днес

През първата ера не се наблюдава остро политическо противоборство, както и сериозни социални и икономически противоречия.

Вторият етап започва след социалните революции в Европа и гражданската война в Америка. Характерното за този етап е бързото развитие на индустрията, в следствие на което възникват и градовете. Оформя се и нова обществена прослойка – на наемните работници(т. нар.пролетариат), която съответно заема своето място в политическото пространство, чрез създаването на множество работнически, партии намесващи се активно в управлението. Паралелно с това се създават и социалдемократически и комунистически партии. Политическата дейност и активност на левите партии се стимулира и от бедността, която съпътствува циклите на застой в индустриалното производство.

През информационната ера развитието на обществените отношения се влияе много силно от свободното пазарно стопанство. Настъпват чувствително цикличните кризисни явления. Информацията започва да играе определяща роля както в производството, кака и в пазара на стоки и услуги.

Информацията започва да играе много важна роля и в политическата дейност, в дейността на политическите партии и организации. Масово се създават научноизследователски центрове които разработват информационни доктрини за големите политически партии.

През информационната ера нараства и политическото влияние на средствата за масова информация: вестници, радио, телевизия, интернет. Партиите и особено управляващите активно се стремят да използват тези средства за постигането на определени цели и задачи.

Активната намеса на средствата за информация в политическото пространство на отделните страните, довежда до възникването на две специфични явления в политическия живот, които са непознати за предходните ери:



  • постигане на по-голяма прозрачност по отношение на политическите партии;

  • увеличаване на опитите за манипулиране на общественото мнение чрез използуването на средствата за масова информация.

Тези промени принудиха партиите да положат усилия за разширяване на връзките с обществеността. Партийните елити се стремят да дават по-голяма публичност на своята дейност като управляващи или опозиция.

Независимо от тези промени, свързани с широкото използване на информационните технологии в политиката и управлението, дейността на партиите и обществените организации продължава да се влияе много силно от икономическите и социалните противоречия. Това е особено характерно за страните, които преминаха от тоталитарна към демократична система на управление.



3. Политика и политическа дейност в периода на промени в обществените отношения и обществената практика.
Както вече беше посочено неколкократно промените в политиката винаги са били силно повлияни от промените в обществените отношения и в обществената практика. Тази закономерност е изразена особено силно през периоди на революционни промени в собствеността и във властта на дадена страна.

Така е било в миналото така е и днес. Революциите са променяли качествено политическия живот, неговата насока, появяват се нови политически партии.

Тази закономерност за политика и политическа дейност може да бъде илюстрирана и с промените в страните от централна и източна Европа, преминали от планова в пазарна икономика. Сменя се управлението на собствеността заедно с него и политическия живот. От еднопартийни политически режими (тоталитаризъм) се преминава към многопартийна политическа система на управление.

Смяната на собствеността протече много болезнено за всички бивши социалистически страни. Тя реално доведе до рязко съкращаване на производството и до масова безработица. Създадоха се благоприятни условия за развитие на корупция на всички етажи на властта. Всичко това неминуемо доведе до повишаване на общественото напрежение, както и до остра политическа конфронтация.

Политическата конфронтация се усили и от упоритите опити на новите политически формирования да изолират бившите комунистически партии от политическата сцена. В почти всички страни в преход бяха направени опити за забрана на тези партии чрез приемането на съответни закони.

Нововъзникналите политически партии особено онези от тях, които се включиха в управлението поеха линията на тотално отричане на всичко, което е направено дотогава, включително и на реалните социални придобивки на населението: жилищно осигуряване, социално осигуряване – пенсии, безплатна медицинска помощ, безплатно образование и др.

Това беше погрешен политически ход. Той реално не допринесе за изолирането на бившите комунистически партии от политическото пространство. Напротив допринесе главно за задълбочаване на политическата конфронтация.

Политическата конфронтация през преходния период, е съществена причина той да се забави и да се реализира неимоверно трудно. Това са условия, при които много трудно се стига до единомислие и единодействие между основните политически сили по външно и вътрешнополитическите приоритети на съответните страни.

Политическата конфронтация, продължила повече от едно десетилетие, реално доведе до отчуждаване на интелектуални елит от управленческата дейност в държавите.

В управлението навлязоха много кадри без политически и управленски опит, без стабилна професионална подготовка.

Политическата конфронтация и трудното достигане на основните цели на прехода към пазарна икономика и пълноценна трудова заетост се отразиха негативно на политическата активност Така например по данни на социологическите проучвания на общественото мнение над 40% от пълнолетното население на страните в преход отказва да участва в парламентарните избори. Не е малък и относителния дял на гражданите, които не са се отказали от участие в изборите, но трудно могат да се ориентират в реалната политическа обстановка.

Без преодоляване на политическите кризи в страните, които се намират в преход, много трудно може да се постигне стабилизиране на демократичните процеси в управлението. Въпреки декларациите, властта в тези страни ще продължава да се използва за решаването на вътрешнопартийни проблеми.

Трудно ще се постигне и истинско разделение на властите, както повеляват принципите на демокрацията.

Много опасно е когато политическата конфронтация в страната се предизвиква и използва от външни сили. Тогава реално може да бъде застрашен и националния суверенитет на дадена страна.



4. Основни научни теории за политиката и политическата дейност при демократично управление на обществото.
Основна отличителна особеност на демократичната форма на управление е, че се дават твърди гаранции за пълноценен личен и обществен живот на хората. Това се постига чрез стабилното нормативно решаване три основни проблема: свобода, ред и равенство.

Чрез конституциите на страните при конституционните форми на управление се гарантира свободата на волеизявлението на личността. Имат се предвид главно нейните предпочитания по отношение свободата на съвестта, религиозните вярвания и свободата на словото. Хората постепенно се освобождават от страха свободно да изразяват своите желания и намерения.

При демократичната форма на управление държавата поема трайно ангажимента за опазване на социалния ред, защита на собствеността и живота на гражданите. Това се постига главно чрез дейността на правозащитните органи.

В почти всички страни с демократично управление опазването на обществения ред и защитата на гражданите се оценява от общественото мнение като приоритет на политическа задача.

Значима придобивка при демократичната форма на управление е политическото равенство на гражданите. В тези страни всички граждани имат право и политическо сдружаване и на участие в живота на политическите партии и организации. Единствено ограничение се прави само в случаите, когато тази дейност е насочена против обществения ред и сигурността на страната.

Що се отнася до политическата свобода безспорни са предимствата на демократичната пред тоталитарната форма на управление.

В модерните демокрации категорично се отрича социалното равенство, разбирано като равенство в социалния статус – приблизително еднакви доходи, съчетани с безплатни образование и здравеопазване. За идеолозите на модерната демокрация този принцип не стимулира гражданите към активна трудова дейност. Той се е оказал и сериозна причина за управляващите в бившите социалистически страни да постигнат по-голяма трудова активност, да интензифицират труда на работниците (постигане на по-голяма производителност).

Популярна е тезата на политолозите от редица западни страни, с развита демократична система, че “социалното равенство” трябва да се отнася главно за старта при социална реализация на личността.

Съществува и мнение, че социалното равенство трябва да се търси и на изхода от социалната реализация на личността. Става дума за вторично преразпределение н доходи, регулирано от държавата и насочено, към подпомагане на лица с ниски доходи. Тази идея е много популярна за левите политически партии – социалистически и социалдемократически.

Съществуват специфични различия в политическата дейност и в двата модела на демократично управление на обществото: мажоритарен и плуралистичен.

При мажоритарния тип на демократично управление властта се поема от политическа партия или политическа коалиция, която е спечелила мнозинството в парламента. При този тип управление, народът участва при взимането на решение чрез:


  • всеобщи избори;

  • референдум;

  • допитване до народа при решаването на важни общодържавни проблеми;

  • разширена система за граждански инициативи чрез подписки, петиции и др.

При плуралистичния метод се разширяват чувствително възможностите на гражданите за участие в управлението. Дава им се по-голяма възможност да изразяват своето мнение чрез участие в различни граждански сдружение, движения и др.

При тази форма на управление задължително се създават и центрове за събиране на общественото мнение. Освен това властта задължително се съобразява и с общественото мнение при взимането на важни решения.

Научните изследвания показват, че плуралистичният модел е по-подходящ за либерално ориентираните общества, както и общества с по-сложна малцинствена структура.

При мажоритарния модел се наблюдава по-голяма активност на политическите партии, а при плуралистичния по-голяма е активността на гражданските сдружения.

Но и при двете форми на демократично управление могат успешно да се реализират както леви, така и десни политически организации. Смяната им е благоприятно условие за внасяне на корекции в системата на управление, за преодоляване на криза в управлението, а също така и за постигане на по-голяма политическа активност.
5. Индивидуална и обществена активност при демократичното управление на обществото.

Освен двете основни понятия – политика и политическа дейност, в политологията и в политическата психология се използва и още едно понятие политически процес. Чрез това понятие се изяснява генезиса на политическото съзнание в онтогенетичен и филогенетичен аспект.

Формирането на индивидуалното и обществено-политическото съзнание се реализира чрез осъзнаването на ролята и значението на груповите, обществените и националните интереси. Става дума за това, че не е възможно да се реализират всички милиони интереси без те да станат неразделна част от груповите, а след това и от обществените.

Човечеството е изминало дълъг исторически път докато осмисли и осъзнае ролята и значението на човешката общност за оценяването и нормалното съществуване на индивида и социалната група. В началото през периода на родово-общинния строй това е ставало спонтанно, плавно при осигуряване на храна и защита при възникнала опасност. След това през робовладелския строй е осъзната и необходимостта и от създаване на определена организация за управление на живота в по-големите човешки общности. Това е особено характерно за живота на градовете-държави.

Политическият процес, специфично явление за живота в човешките общности, е налице още в родово-общинния строй, но реално политическа дейност, свързана и със създаването на властови структури се провежда през робовладелския строй. Робовладелецът е живо заинтересован от съществуването на такива структури.

Освен осигуряването на по-добри възможности за живот и дейност на индивида и групата, политическият процес много силно се влияе и от такива фактори като:



  • това са противоречия в различните сфери на обществения живот (икономика, образование, култура и др.) без разрешаването, на които е невъзможно съществуването на общността;

  • това са противоречията между различните дейности, които се реализират в дадена общност;

  • това са противоречията между интересите на индивидите, социалните групи и по-големите социални общности.

Тези противоречия и тяхното преодоляване, играят важна роля в политическия процес, показват, че политическата дейност прониква във всички сфери на политическия живот: стопанство, образование, наука, изкуство, обществен ред, национална и държавна сигурност и др. Решаването на противоречия в тях е невъзможно без политическа воля, а следователно и без държавна намеса.

Основната психологическа закономерност, която обуславя формирането на индивидуалното и обществено-политическото съзнание, и играе важна роля за политическата активност на хората е свързана с превръщането на частния интерес в всеобщ, обществен. На практика това означава да се реализират две съществени неща:


  • да се осъзнае и приеме, че индивидуалния интерес може да бъде и обществен;

  • да се осигури максимално широка подкрепа при неговото задоволяване. Самата подкрепа може да бъде насочена както към укрепване на вече установена политическа власт, така и към нейното разрушаване.

Колкото по-мащабни са задачите, свързани със задоволяването на определен обществен интерес, толкова по-голяма, по-всеобхватна и по-организирана трябва да бъде обществената група, която се заема с тяхното реализиране. В политологията и политическата психология се говори за разширяване на обществената подкрепа на политическите инициативи, замислени от политическите партии или реализиране от органи на държавното управление.

Самата политическа активност зависи както от степента на осъзнаване на определени интереси, така и от подготовката за извършване на определени действия при неговото задоволяване. Колкото повече хора се приобщят, толкова по-добре за крайния резултат.

Политическата активност може да бъде организирана и направлявана от определени групи партии, организации, държавни органи, но може да бъде и стихийна. Условия за стихийна политическа активност при военни конфликти, при бедствия, при тотални сривове в икономиката и в дейността на определени държавни органи и др.

Установено е от проведени изследвания, че при стихийната политическа активност не винаги се постигат добри резултати.


В заключение няколко извода:


  • най-съществения резултат от политиката и политическата активност на хората е формирането на съзнание за принадлежност към общността, както и готовност за саможертва при отстояване на обществените интереси;

  • осъзнаване на изключителната роля на организираната човешка общност и най-вече на държавата за успешното задоволяване както на личните, така и на груповите и обществените интереси;

  • осъзнаване на необходимостта на политическа организация, която да организира и направлява хората при реализиране на техните общи интереси;

  • осъзнаване на необходимостта от държава, която да организира живота на определена общност. И не само това, човек осъзнава, че трябва сам да участва при решаването на общодържавните проблеми;

  • осъзнаване противоречията между индивидуалните и груповите интереси от една страна и общодържавните от друга. Човек много често се чувства ощетен от държавните органи. Това го подтиква към плахост и към търсене на подкрепа от лица, които също не одобряват определени политически действия. Този протест може да има и организиран характер;

  • Всяко несъгласие и всеки протест по отношение на дейността на определени държавни органи е благоприятна предпоставка за активното им включване в политическата дейност;

  • Осъзнаване на необходимостта от междудържавно сътрудничество при решаване на глобални, регионални и световни проблеми. Това се постига успешно, когато интересите на държавата съвпадат с интересите на други държави или на група държави.

При решаването на този проблем освен твърда поддръжка на определени инициативи на държавните органи, са напълно възможни съмнения, колебания, разочарования и др. Те могат да доведат до организиран протест и натиск върху държавните органи, да прекъснат определени връзки, и да се откажат от изпълнението на определени ангажименти.


ТРЕТА ГЛАВА
Политическите идеологии и тяхното влияние върху политическата психология.


  1. Същност и особености на политическите идеологии.

  2. Основни видове политически идеологии.

  3. Политическите идеологии и глобалните проблеми на съвременния свят.

  4. Взаимно влияние на политическите идеологии и научните изследвания на политиката и политическата дейност.

5. Политика и политическа психология.



  1. Същност и особености на политическите идеологии.

Политическият процес възниква и се реализира под непосредственото влияние на условията на живот. Политическият подход и политическата дейност са необходими само и тогава, когато личността или социалната група трябва да приобщят своите интереси към обществените, за да гарантират успешното им задоволяване. Политиката винаги е играла ролята на посредник между личността и средата.

Освен от реалната социална практика, свързана с обединяване и консолидиране на усилията на повече хора, политическият процес се стимулира и развива и под силното влияние на политическите идеи и политическите идеологии.Чрез тях хората по-ясно виждат перспективите на своите усилия за утвърждаване на определен обусловен порядък и система на управление.

В политическите идеи и политическите идеологии винаги се обобщава определен опит от реализирана управленческа дейност. Наред с това в тях ясно се откроява и стремежът на създателите им да защитят определени интереси на господстващи социални групи, прослойки или класи.

Макар, че повечето от политическите идеологии са създадени от изтъкнати учени, в тях почти винаги се открива политическа апологетика, т.е пристрастие към определена социална група или класа. Всичко това показва, че чрез идеологията обособените социални слоеве в обществото, се стремят да наложат своите интереси.

Във всяка политическа идеология се прави оценка на реалната политическа практика, на нейните позитивни и негативни страни, прави се оценка и на други политически идеи, които са реализирани в практиката, като в повечето случаи преобладават негативните оценки.

Новите политически идеи най-често се представят като сигурно средство за постигане на политически прогрес. По този начин се осигурява по-лесното приобщаване на хората към тяхното реализиране.

В почти всички идеологии се правят опити чрез промени в системата за управление да се решат важни социални проблеми. В това отношение най-често се търси решение на такива проблеми като:



  • Собствеността и нейната защита;

  • Преодоляване на остри социални проблеми каквито са безработицата, здравеопазването, грижата за подрастващото поколение;

  • Права и свободи на гражданите;

  • Форма на управление на гражданите и др.

Идеологиите могат да оказват както позитивно, така и негативно влияние върху обществения прогрес и политическата дейност. Силно позитивно влияние върху обществения прогрес и политическата дейност е имал хуманизмът от епохата на Възраждането. И до сега са непреходни неговите идеи за защита правата на гражданите и за създаване на светска държава.

Такава позитивна роля е играл и национализма и някои религии, когато са се насочвали към консолидацията на определени народи. Разбира се има и периоди, когато религията и национализмът се използуват активно за промяна на режимите на управление в отделни страни и за реализиране на експанзионистична политика. Така например национализмът беше използуван много активно за противопоставянето на страни от бившия социалистически лагер, за стимулиране разпадането на СССР и Югославия и др.

Известно е противоборството между католицизма и източното православие, което се отразява и на отношенията между страни с католически и източноправославна ориентация. По стара традиция католическата църква е склонна да се намесва в управлението на държавите. Известни са и преследвания на лица, неприемащи църковната догматика.

Особено опасни са завоевателните стремежи на ислямския фундаментализъм. Освен в Близкия изток той прави упорити опити да се намесва и в живота на някои европейски страни.

С твърде негативни последици за обществения прогрес и за управлението са такива идеологии, като: расизъм, фашизъм, комунизъм. В тях са налице опасни претенции за господство на една раса над друга, за превъзходство на една идеология над друга, както и за постигане на световно господство. Тези идеологии стимулират редица войни, свързани с прояви на изключителна жестокост.

Народите ги отхвърлиха, макар че затова бяха дадени и много жертви. Във връзка с това би следвало да се изтъкне, че всички идеи за постигане на световно господство са пречка за обществения прогрес. Реално те са пречка и за развитието и утвърждаването на демократичните форми на управление.

Всички идеологии, независимо от техния характер, се разпространяват и популяризират чрез средствата на пропагандата. Пропагандата издига в култ и масовизира основните ценности на идеологията. Използуват се митинги и демонстрации, ритуални шествия и др. За пропагандирането на идеологиите определена роля играят и лидерите на партии, приели на въоръжение една или друга идеология.

Доверието в лидера играе много важна роля за приемането на определена политическа идеология.

Силно средство за пропагандирането на определена идеология е негативният образ на противника, на партията, която стои на противоположните идеологически позиции. Колкото този образ се направи по-непривлекателен, толкова по-лесно се възприемат новите идеи.

През последните десетилетия на столетието при пропагандирането на политически идеологии се използуват активно възможностите на средствата за масова информация: радио, кино, телевизия. Обръща се особено внимание на срещите и разговорите сред лидерите – изразители на определена политическа идеология..

В съвременната пропаганда стана много актуално да се афишира пред зрителите и слушателите всеки, макар и незначителен случай на засвидетелствувано внимание и изразена подкрепа към лидера от страна на вътрешни и международни авторитети. . Информациите за проведените срещи се изтъкват (натрапват) многократно, като се акцентува върху факта, че е засвидетелствано особено уважение (на пример срещата на лидера с друг висш държавник е продължила 1 час по-дълго от предвиденото в протокола).

В съвременната пропаганда много силно се акцентира върху постиженията, реализирани под ръководството на политическите партии и техните лидери. Слабостите най-често се предоставят като незначителни грешки, които лесно могат да се преодолеят. Опозиционните партии използуват точно обратния подход, отхвърлят постиженията и акцентират главно върху допуснатите грешки.


  1. Основни видове политически идеологии

Според преобладаващата част от изследователите на политическите идеологии най-добра и реална оценка на техните преимущества и недостатъци може да се направи, ако се диференцират (класифицират) по признака суверенитет, т.е независимост. В тези случаи с основание се изтъква, че колкото независимостта е по-широко обхваната, толкова идеологията е по-перспективна с оглед на политическото развитие на дадена страна.

За съжаление този подход не се спазва при всички лансирани и упражнени в управленската дейност идеологии. При значителна част от тях е налице ясно изразена тенденция за ограничаване на суверенитета на гражданите. Това са идеологии, които обслужват основно тясно съсловни или тясно класови интереси. По признака суверенитет, т.е. независимост и приоритет за участие в политическия живот, политическата идеология се разделя на пет подгрупи:


  • гарантиран суверенитет на народа – идеология на демокрацията, развивана и утвърждавана от древността до наши дни;

  • гарантиран суверенитет на личността – идеологията на либерализма, развивана и утвърждавана от епохата на буржоазните революции, та до наши дни;

  • гарантиран ограничен суверенитет – суверенитет на една политическа партия или класа – фашизъм, комунизъм, на една религиозна прослойка – ислямски фундаментализъм;

  • гарантиран суверенитет на националното мнозинство – национализъм;

  • гарантиран суверенитет на отделна раса – расизъм.

Разбира се в реалната политическа практика, при лансирането на политически идеологии или възгледи, могат да се лансират и да се отстояват и други приоритети. Така например:



        • приоритет – опазване и защита на околната среда – зелени партии в различни европейски страни;

        • приоритет – ограничаване приемането на чужди граждани (ограничаване емиграцията) – националистически политически идеологии – последователи на партията на Жорж Люпен във Франция, на неофашистите в Германия и др.;

        • приоритет – традиции и културни ценности в бита – консерватизъм;

        • приоритет – отстояване на монархически традиции в страни, преминали на републиканско управление – различни монархически партии и движения.

Дълготрайно отражение върху политическия живот са оказали и продължават да оказват четири идеологии - либерализъм, консерватизъм, радикализъм и социализъм.



Най-същественото за либерализма е свързано със стремежът да се гарантира свободата на действие на всеки гражданин. През ХІХ век от позициите на тази идеология е отстоявана главно икономическата свобода - икономически либерализъм. През ХХ век либерализма обръща голямо внимание на политическата свобода – политически либерализъм. В края на ХХ век освен на политическата свобода, се обръща внимание и на необходимостта от социално насочена политика – гарантиране на пълноценен живот на всички граждани – социален либерализъм.

Най-същественото за консерватизма е свързано с отстояване на идеята за защита на ценностите и придобивките от миналото. От позициите на тази идеология се отхвърлят резките, революционните промени в обществото и в политическата дейност.

В чисто философски план консерватизмът се развива и утвърждава под силното влияние на религиите. Те се против намесата в естествения ход на нещата в природата и обществото, програмиран от висшето същество – господ. Консервативните идеи се срещат в политиката на много страни. Това най-често се случва, когато на власт са политически партии със силен религиозен оттенък, т.е партии силно повлияни от определена религия. Най-дълготрайни са традициите на консервативна Англия.

Радикализмът винаги е отстоявал идеи противоположни на консерватизма. Според представителите на радикалните политически школи обществото и политиката се нуждаят от постоянни промени.

Радикализмът стои и в основата на острото политическо противоборство. Последното може да бъде ориентирано, както и на дясно и да се отстоява от десни партии, така и на ляво и да се отстоява от леви партии.

Социализмът като политическа идеология се оформя през ХІХ век и се доразвива през ХХ век. Като политическа идеология социализма се противопоставя и отхвърля либерализма в икономиката. Според идеолозите на социализма либерализма в икономиката не гарантира еднакви условия за пълноценен социален живот на всички граждани.

Социализмът като идеология се развива в два варианта:



  • революционен, който е характерен за марксистката философия. При него нищетата и мизерията в обществото могат да се премахнат само по пътя на резките революционни промени;

  • демократичен, който отхвърля необходимостта

от радикална промяна в обществото. Социална справедливост и социален просперитет за всички граждани може да бъде постигнат само в социално ориентирана държава.

Този подход е разработен във философските и политическите възгледи на Бернщайн и Кауцки. В реалната политическа практика се отстоява от ново ориентираните социалистически и социалдемократически партии.

В края на ХХ век се наблюдава интересно явление в политическите идеи – конвергенция на идеологиите. То е свързано с заимстването на идеи от различни идеологии.

В реалната политическа практика вече трудно може да се намери идеология в чист вид. Така например почти е невъзможен чистият консерватизъм или радикализъм в политическата практика. Политическите дейци от този тип трябва да се съобразяват с промените в практиката.

С най-голяма популярност сред политическите идеи си остават либералните и социалдемократическите възгледи. Показателно е например, че в управлението на страните преобладават либерални, социалистически и социалдемократически партии. Техните успехи в управлението са свързани с това, че либералните партии приемат и реализират социалистически идеи при управлението на социалните процеси, а социалистическите съответно либерални. Социалистическите и социалдемократическите партии допускат по-голям либерализъм в икономиката и в политическия живот.

По всяка вероятност конвергенцията между социализъм и либерализъм ще доведе до по-нататъшно усъвършенствуване не само на политическата дейност, но и на обществения живот в отделните страни. Ще се променят решително и международните отношения. Постепенно конфронтацията ще се замени с многостранно сътрудничество и това ще бъде подчинено не на теснопартийни, а на общонационални и международни интереси. Глобалните процеси, които протичат в световната икономика изискват това.




  1. Политическите идеологии и глобалните проблеми на съвременния свят.

Политическите идеологии са възникнали при управлението на отделни страни. В основни линии главно там се е реализирало и тяхното усъвършенствуване.

Осъществяването на политическо ръководство в отделните страни под влияние на различни идеологии не е било пречка да се реализира и междудържавно сътрудничество. Заедно с това идеологиите са били и съществени причини за конфронтации, включително и за военни конфликти.

Изпращаме ХХ столетие с повсеместни усилия за преодоляване на конфронтациите и за налагане с военна сила на системи за управление в отделни страни. Насилственото налагане на политически идеологии вече е не само неприемливо, но и практически невъзможно

Политическата и военната конфронтация е неприемлива и се отхвърля категорично от повече страни. Конфронтацията постепенно се заменя със стремеж към сдружаване и сътрудничество между страните. В това отношение твърде показателен и заразителен е примера на страните, включили се в Европейския съюз.

Тенденциите на обединяване и сдружаване на страните е обективно обусловен процес. Причините за това в основни линии се свеждат до следното:



  • в съвременната икономика протичат глобални процеси, които не могат да се решат при условията на сомоизолация и конфронтация. Новите производствени технологии се утвърждават и реализират чрез използуване на научния производствен потенциал на повече страни;

  • пълноценното и ефективно използуване на земята, на енергийните и водните ресурси на планетата също предполага не конфронтация, а сътрудничество;

  • сътрудничеството е необходимо и за по-пълноценното и по-ефективното използуване на трудовите ресурси както в отделни континенти, така и в света като цяло;

  • екозащитата е друг проблем с изключително значение за живота на планетата. Екопроблемите трудно биха се разрешили без активно международно сътрудничество;

  • преодоляването на военната конфронтация е следващия проблем със световно значение. Военните конфликти вече застрашават не отделни региони, а бъдещия живот на нашата планета;

  • сътрудничеството между страните е необходимо и за преодоляване подтисничеството и геноцида в световен мащаб. Човечеството през третото хилядолетие трябва да се развива при гарантирани свобода на всички граждани.

Тази жизнена необходимост може да се реализира не чрез конфронтация, а по-пътя на активно международно сътрудничество. Решаването на тези глобални проблеми може да се постигне успешно, ако не се променят както идеологиите, така и насоките на политическата дейност в отделните страни. Това е така, тъй като при условията на глобални световни процеси управлението във всяка държава не може да се реализира като автономен процес. Това винаги ще бъде повлияно от състоянието на световната икономика и на международните отношения.

Всичко това налага много активно да се използува международен политически опит за подобряване на управлението във всяка отделна страна. Това не пречи при конкретното реализиране на политиката да се използува и националния опит и традиции.

Нужно е не толкова универсализиране на управленските подходи и на звената за управление, а най-вече сътрудничество при решаване на трудни проблеми от активните структури на властта – законодателна, изпълнителна и съдебна.

Промени по всяка вероятност ще настъпят и в политическите идеологии. Старите идеологии ще слизат постепенно от политическата сцена и ще се заменят от нови, които гарантират по-добри възможности за решаване както на националните, така и на световните икономически проблеми.



  1. Взаимно влияние на политическите идеологии и научните изследвания на политиката и политическата дейност.

Взаимното влияние между политическите идеологии и научните изследвания на политиката и политическата дейност е безспорен факт. Това влияние винаги е двупосочно.



Предназначението на всяка политическа идеология е да обслужва политическата дейност на определено съсловие, на определена класа или прослойка в обществото. В идеологията те търсят и ориентир и оправдание за всичко онова, което искат да постигнат, ръководени от своите по-общи интереси.

В политическите идеологии се отразяват и определени национални интереси. Такъв характер има например стремежът за утвърждаване предимствата и ръководната роля на определени нации, стремежът към световно господство на определени държави и др.

Във всяка политическа идеология се съдържат и определени научни знания: философски, социологически, правни, икономически и психологически. В тези знания винаги се съдържа обобщен научен и практически опит.

Тези три съставни елементи се съдържат във всяка политическа идеология, независимо от времето, през което е създадена. Те се променят главно съдържателно, в зависимост от политическите интереси, които се отстояват и научните постижения на естествените науки.

Веднъж възникнали и утвърдили се в политическата практика политическите идеологии оказват влияние върху научните изследвания в областта на философията, социологията, правото, психологията и икономиката. Реално възможни са три варианта на влияние на политическите идеологии върху научноизследователската работа по тези науки:



  • стимулиращо влияние – отнася се главно за идеологиите тогава, когато се гарантира по-голяма лична свобода и се търсят възможности за постоянно усъвършенстване на обществените отношения и обществената практика;

  • задържащо влияние – отнася се да за идеологиите, в които се пледира ограничаване на свободата, за расовата, класова и религиозна ненавист, за използуване на средствата за насилие при реализиране на управленската дейност;

  • апологетично влияние – отнася се за случаите, когато учени от различни области на научното знание полагат усилия да оправдаят една или друга идеология или система на управление. Това е особено характерно за “научната” подкрепа на националистическите политически теории. Това обикновено се постига чрез така наречените квазинаучни изследвания.

В една политическа идеология е резултат от системни научни изследвания на учени, работещи в различни научни области или на учени н универсална научна подготовка в областта на социалните науки и психологията. Второто е по-характерно за древността и епохата на Възраждането, а първата за двадесетото столетие.

На съвременният етап от развитието на науките за човека и за обществото всяка една от изброените науки може да играе важна роля както за усъвършенствуване на идеологиите, така и за създаването на нови идеологии.

При психологията това е свързано с развитие на всички фундаментални и приложни клонове на тази наука. След тях особено силно е влиянието на психологията на личността, на социалната психология и на политическата психология.

Развитието на политическата психология даде възможност по емпиричен път и с използуването на количествени методи, да се изследва политическото поведение на индивида и групите при практическото прилагане на различни идеологии, т.е. при различни системи на управление.

Началото на тези изследвания е поставено през 1968 година в Йейлският университет в САЩ. Понастоящем такива изследвания се провеждат и в други страни.

Философията и социологията подпомагат развитието на политическите идеологии главно чрез изследванията си върху човешката същност и механизмите за регулиране на междуличностните и обществените отношения.

Философските и социологическите изследвания подпомагат идеологиите чрез изследванията си върху морала и моралните норми. Това особено се отнася за усвояването на политическите норми и за регулиране на обществените отношения с политически средства. В политиката винаги е актуален проблемът за свободното волеизявление и за принудата при възприемането на политическите идеи и тяхното претворяване в практически действия.

Големите и непреходни политически идеологии винаги са били силно повлияни от основните критерии на човешкия морал – хуманизъм, справедливост, взаимно доверие и взаимопомощ.

Правните науки помагат на идеологиите при изясняване смисъла и значението на нормите и нормативното регулиране на поведението и взаимоотношенията на хората.

Правните науки помагат на политическите идеологии и при изясняване смисъла и значението на правните системи за управление. Чрез тях се гарантират както правата, така и задълженията на гражданите.

Икономическите науки чрез своите изследвания подпомагат идеологиите за изясняване на общото и различното между икономическа и политическа дейност. Научните икономически теории дават възможността политиците правилно да решат проблема за политическата намеса или ненамеса в икономиката. Това най-вече се отнася за пазарните отношения, за икономическите кризи, за безработицата и др.

Научните икономически теории предпазват политолозите от формулирането на по-крайни изводи за определена икономическа система. Такъв характер например има изводът на Маркс за “самоунищожението на капитализма”, тъй като пазарния механизъм не може да доведе до преодоляване на вътрешните противоречия на този обществен строй.

В условията на икономическа криза е нужно не унищожаване на капиталистическата система, а намаляване степента на свобода на структурните елементи на икономиката ( ограничаване на производството, пренасочване на производствени дейности и др.)

Научните постижения в областта на икономическите науки позволяват да се оценят по достойнство левите и десните, либералните и консервативните политически идеологии и политически възгледи. Нито крайното ляво, нито крайното дясно могат да бъдат универсални политически подходи, свързани с преустройства в икономиката и преодоляване на кризисни явления в обществената практика.

Всички тези констатации показват, че политическите идеологии трябва да се развиват и усъвършенствуват, както се развиват и усъвършенствува и реалния живот на обществото. Това се постига и под силното влияние на научните изследвания на психологическата, философската, правните и икономическите науки.


  1. Политика и политическа психология.

Политиката е дейност, която се организира и провежда във всяка обособена човешка организация. Тя се свързва с всичко, което трябва да се организира и реализира в държавата.

Като процес политиката започва с идентифициране на индивидуалния интерес с груповия, а след това с интересите на общността и държавата. Създадените политически органи и институции, т.е. органи за управление винаги действат от и в името на обществените или общодържавните интереси.

Всеки политически режим, независимо от това как е наложен е наложен на гражданите и как се приема от тях, реализира своите управленски цели и задачи в името на обществените и общодържавните интереси. На практика това се постига чрез използване на средствата за политическа пропаганда.

Колкото по-непопулярна е една политическа идеология и свързаната с нея политическа дейност, толкова по-активна е разяснителната работа сред населението. Политическите неуспехи винаги се компенсират с по-голяма, по-всеобхватна и по-настъпателна политическа пропаганда.

В реалната политическа практика твърде често протичат процеси на отхвърляне на определена политическа идеология и свързаната с нея политическа дейност. Самият протест може да възникне и да се реализира стихийно, но може да има и организиран характер.

Значителна част от политическите протести твърде често прерастват и в остри конфликти с органите на властта. Това са все условия, при които са напълно възможни и въоръжени сблъсъци – партизанско движение, въстания, революции и др.

При политическата конфронтация и политическия протест определени индивидуални, групови и съсловни интереси не се идентифицират с обществените от управляващата сила. Това разминаване в интересите може да засяга както вътрешната, така и външната политика на управляващата партия или партийна коалиция.

В реалната политика винаги има противопоставяне на политически идеи. Причините за това се свеждат до следното:


  • не се приема или категорично се отхвърля от част населението определена политическа идеология;

  • идеологията се приема и подкрепя, но се оценява крайно негативно политическата практика и главно дейността на управляващите партии и коалиции;

  • отхвърля се както политическата идеология, така и политическата практика.

Най-често изразеното несъгласие и протест се използват от опозиционните партии за упражняване на политически натиск върху управляващите. Обикновено крайните цели на този натиск са две:



  1. корекции в политиката;

  2. смяна на управляващата политическа сила.

При демократичната форма на управление и правова държава, този натиск се реализира чрез протести пред изпълнителната власт, или чрез парламентарни дебати. Смяната на управляващата политическа сила може да постигне чрез вот на недоверие, или чрез нови парламентарни избори (редовни или предсрочни).

Добре организирания парламентаризъм в дадена страна е условие по-лесно и по-безболезнено да се преодолеят негативните резултати от политическите конфронтации, включително и да се предотвратят кървави сблъсъци между протестиращите и органите на властта в лицето на армията и полицията.

Направеният анализ показва, че политиката винаги се реализира при определени социални идеологии, и зависи от оформеното обществено отношение към политическите идеи и политическата практика. И управляващите и управляваните трябва да осъзнаят и осмислят своя социален и политически статус и да се съобразяват с него.

Формирането на субективното отношение на личността към политиката и политическата дейност започва през юношеския период. Неговото оформяне се постига през младежкия период. През следващите възрастови периоди могат да настъпят само частични корекции.

Политиката винаги засяга интересите на личността, нейния начин на живот. Това е основна причина всяка личност на определен етап от своето развитие да оформи и определено отношение към политиката като специфичен вид социална дейност. Личността оформя субективно отношение и към конкретната политическа практика, т.е към дейността на управляващите.

Формирането на субективното отношение към политиката и политическата дейност е специфичен когнитивен процес. Той се реализира чрез ангажирането на личността в различни дейности. Върху крайните резултати от този процес много силно влияние оказва и общуването на личността със социалната среда.

Освен от придобитите политически знания и политически опит, политическата активност зависи твърде много от личностните качества. Особено силно е влиянието на насочеността на личността и особено насочеността на нейната диспозиционна система.

Политическият инфантилизъм, политическата активност и пасивност, участието или неучастието в политически партии показват, че политическите ангажименти имат строго специфично значение за всяка личност. Това зависи както от нейната подготовка, така и от нейните нагласи и склонности да се занимава с политика. Без да са безразлични, не всички граждани са склонни активно да се занимават с политическа дейност.

Успехите и неуспехите на политическата дейност са друг много важен научен и практически проблем, отношение към който има както политологията, така и политическата психология. И при политическата пропаганда и при политическата дейност, свързана с изпълнението на конкретни управленчески задачи, трябва да се отчитат и да се спазват конкретни психологически закономерности.

Решаването на тези психологически проблеми налага необходимостта в политическата практика освен постиженията на политологията, да се използват и постиженията на политическата психология. Това може да се постигне и като се развива тази наука, и като се вземат мерки за подготовката на специалисти в тази приложна област на психологията.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА


Личност и държава.


  1. Научни теории за социалното господство и държавата.

  2. Държавата – илюзии и реалности.

  3. Доверие и контрол по отношение на дейността на държавните органи.



1. Научни теории за социалното господство и за държавата




Сподели с приятели:
1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница