Предмет и задачи на политическата психология. Политика и власт същност и особености



страница4/4
Дата10.05.2017
Размер0.9 Mb.
Размер0.9 Mb.
1   2   3   4

решителност и находчивост при вземането и отстояването на политически решения. Народът обича неговите ръководители да проявяват решителност;

  • създаване на напрегнати ситуации чрез “словесни кампании” и предприемане на “решителни действия”. За същата цел може да служи и “конструирането” на врагове, с които лидерът се бори, предприемайки решителни мерки;

  • предприемане и участие в граждански планове и проекти;

  • даване на смели обещания на народа;

    Установено е от проведените изследвания, че лидерите, които проявяват решителност, които обещават на народа добра перспектива са популярни и обичани.

    По принцип лидерите са митологизират, когато действията им се оценяват положително. Лидерът не може да греши. Причините за неизпълнението на обещанията се свързват с непримиримостта на враговете.

    Най-добрата стратегия за поддържане на мита е отрицанието и отхвърлянето на обвиненията и контранападението. За всеки пропуск, за всяка грешка трябва да се намерят виновни и те да бъдат санкционирани.

    Лидерът трябва да бъде мъдър, отзивчив и високо етичен човек. Това е крайно необходимо за да бъде обичан и по-лесно да се постигне неговото митологизиране.

    Митологизирането се използва най-вече в случаите, когато политическите ръководители нямат необходимите качества, за да се утвърдят като лидери на определена партия или държава.

    Като вид дейност политическата комуникация е особено необходима когато трябва да се стимулират масите за извършване на конкретни политически действия.


    1. Политическо идеологическо въздействие – същност, особености, проблеми.

    Условно политическото въздействие върху народа на дадена страна може да се раздели на две основни направления:



    1. тактическо, свързано с предприемане на конкретни мерки за стимулиране на гражданите да подкрепят или да се противопоставят на определени политически идеи.

    Това се постига главно чрез политическата комуникация с населението. Тя се провежда винаги по конкретни поводи. В нея се включват активно ръководствата на партиите и партийния актив.

    В една партия, управляваща или в опозиция трябва да има готовност за реализиране на политическа комуникация с населението по конкретни поводи.

    2. стратегическо, свързано с популяризиране на определена политическа идеология, с възможностите и перспективите за нейното практическо реализиране при управлението на дадена страна.

    За усвояване на всяка идеология е необходима целенасочена и продължителна разяснителна работа с населението. Приобщаването на значителна част от народа към дадена политическа идеология гарантира трайна политическа подкрепа на политическата сила, която я пропагандира и се подготвя за практическото й реализиране в управленската дейност.

    По своята същност политическото идеологическо въздействие е насочено към постигане на промени в масовото съзнание. Това е свързано с приемането и отстояването от големи групи от населението на нови политически идеи. Веднъж разработени и усвоени политическите идеи играят ролята на ориентир по отношение на политическите действия, които трябва да се предприемат. На тази база външните императиви (задачи, указания, разпоредби), спазвани от определена политическа сила се превръщат сравнително лесно във вътрешни императиви. Това е крайно необходимо за съкращаване на пътя от разпореждането до мотивирането на конкретен политически ангажимент. И не само това. Почти се изключва възможността за колебания, за прояви на неувереност при предприемане на масови политически инициативи за подкрепа или за отхвърляне на определени политически идеи.

    Политическото идеологическо въздействие е особено необходимо при популяризиране и утвърждаване на демократичната форма на управление. Главно при демократичната система на управление се изключва насилието при укрепване на политическата власт. На гражданите се дават широки политически права, които те трябва да умеят да използват.

    При демократичната система на управление се разчита твърде много на възможностите на гражданите да се ориентират успешно в политическата обстановка, и да изберат самостоятелно и без принуждение своя път за политическо ангажиране.

    Политическото и идеологическото въздействие на партиите е насочено главно към масовото съзнание. То налага тази дейност да бъде съобразена с някои основни психологически закономерности, които обуславят формирането и развитието на масовото съзнание. В основни линии те се свеждат до следното:



    • в масовото съзнание винаги битуват, т.е. реално съществуват както твърде общи, така и отделни елементи от реалната социална действителност. Възможността да се обсъждат и оценяват отделни елементи може да внесе определени смущения в общественото мнение. Например, налице са много успехи, но има и сериозни пропуски, които правят впечатление и разколебават гражданите. Това може да се отрази неблагоприятно на тяхната политическа активност.

    Тази опасност реално съществува. Тя може да изненада винаги ръководствата на политическите партии. Това се отнася най-вече за управляващите политически партии. Това налага ръководствата на тези партии да обръщат по-голямо внимание на положителните тенденции при практическото реализиране на дадена идеология, а не на детайлите. Те трябва да се позовават преди всичко на успешното функциониране на дадена политическа система.

    • не всички граждани са готови бързо и задълбочено да усвоят определена политическа идеология. Те винаги могат да се стъписат и разколебаят под влияние на ежедневните трудности, които срещат. Това реално може да доведе до отлив на привърженици и последователи на дадена идеология.

    Тази закономерност показва, че гражданите се нуждаят както от нови знания, така и от постоянна подкрепа. Трябва да им се обръща постоянно внимание на реалните и значими предимства на определена идеология и на съответната система за управление.

    В такива ситуации не бива да се прекалява с обяснения и оправдания. Тяхното често използване също може да разколебае гражданите по отношение на предимствата на определена политическа идеология.



    • масовото съзнание е силно обременено от реалната социална практика. Главно по тази причина са напълно възможни колебания относно очакваните положителни резултати от внедряването на определена политическа идеология.

    Всичко това налага пред гражданството да се поставят задачи с по-близка перспектива за реализиране. Успешното изпълнение на тези задачи укрепва тяхното доверие както в идеологията, така и в политическата сила, която я отстоява.

    Известно е от проведени психологически изследвания, че в масовото съзнание трудно могат да се задържат идеи за реализирането на които е нужна жизнедеятелността на цяло поколение.



    • в масовото съзнание по-лесно се приемат идеи, които имат подчертано експресивен характер. Това са главно идеи, които са близки до мислите и желанията на хората, до техните чувства. Главно по тази причина масовото съзнание сравнително лесно се приобщава към политически идеи, които трасират пътя на обществото към по-добър живот. Това е една от съществените причини гражданите лесно и бързо да се приобщят към идеологическите идеи, които изясняват възможностите за изход от социални и икономически кризи.

    Съобразяването с тази закономерност предполага ясни и точни идеологически позиции, съобразени със състоянието на обществените отношения и обществената практика. Те трябва да помогнат на гражданите да разберат, че има и по-добри алтернативи на управлението в дадена страна.

    Този подход трябва стриктно да се спазва от партиите, които за в опозиция.



    • масовото съзнание е твърде неустойчиво и непоследователно, когато реалната политическа действителност трябва да се оценява от позициите на определени идеи, които не са проверени в практиката.

    Част от гражданите или не са сигурни в своите идеологически знания, или им е много трудно да направят реална оценка на определена политическа дейност. На тях им е много по-лесно да приемат и подкрепят лозунги, отколкото да оценяват предимствата и недостатъците на различните идеологии. В такива случаи, те по-често действат под напора на своите чувства, отколкото на своите мисли. Тази психологическа закономерност показва, че е крайно необходим диференцирания подход при политическото идеологическо въздействие. Едва ли е нужно всички граждани да се запознати обстойно със същността на дадена идеология. По-голямата част се интересуват главно от практическите последици, т.е от реалната полза от използването на дадена идеология в управлението на страната.

    Това са някои основни психологически закономерности, познаването на които улеснява политиците при реализирането на политическо идеологическо въздействие. Тяхното спазване гарантира по-голяма ефективност от пропагандната дейност на политическите партии.



    3. Социално-психологически предпоставки за постигане на политическо влияние.
    В предишната точка от лекцията беше анализирана само една от възможностите за целенасочено влияние върху масовото съзнание – възможността да се оказва влияние чрез системно и целенасочено даване на идеологически знания. Тази възможност се реализира чрез политическия елит на политическите партии и политическите движения. Тя предполага много добра научна идеологическа подготовка на партийните кадри, непосредствено ангажирани в партийната пропаганда.

    Освен тази възможност, реално политическо влияние се постига и чрез други възможности, насочени към временни или по-трайни промени в общественото мнение и общественото настроение. В критични периоди от развитието на дадена страна тези промени могат да играят много важна роля за постигане на висока политическа активност, крайно необходима на политическите сили за спечелване на политическо доверие и за неговото използване за оказване на политически натиск, или за спечелване на избори.

    Успешното използване на различни възможности за влияние върху масовото съзнание се постига както на базата на системни проучвания върху практическия опит на партиите и политическите движения аз постигане на политическо влияние върху народа (електората), така и чрез добро опознаване на социално-психологическите закономерности, които обуславят това явление.

    Познаването на социално-психологическите закономерности, обуславящи успехите и неуспехите на политическото влияние, дава възможност тази специфична политическа дейност да се постави на стабилни научни основи.

    Изясняването на тези закономерности от политическата психология се е постигало както чрез изследвания на резултатите от политическото влияние на партиите и политическите движения, така и чрез използване на постиженията на социалната психология при изясняване на същността и специфичните особености на масовите психични феномени: масова психика, обществено настроение, обществено мнение, слух и мълва. Тези психични феномени със съвместния живот на хората, и с общуването в големите човешки общности.

    Проучвайки поведението на тълпите в периоди на социални, икономически и политически кризи Г. Льобон разкрива два типа елементи в психиката на масите:



    1. Устойчиви вярвания и убеждения, свързани с конкретни знания и с опит, предаван от поколение на поколение.

    2. Мненията и мислите на хората, които постоянно интерпретират, т.е. взаимно си влияят при ежедневното общуване.
    Тези два типа елементи не са неизменни. Те се променят под влияние на реалната обществена практика. Последната влияе както върху индивидуалното, така и върху общественото съзнание.

    Руският психолог А. Улодов общественото съзнание на всекидневно и теоретично. Теоретичното съзнание, в което се включват и политическите знания е по-устойчиво, по-трудно се променя. Всекидневното съзнание е по-неустойчиво. В него се включват мислите и възгледите на хората.

    Френските социални психолози Г. Тард и Г. Льобон са изследвали обстойно и феномена емоционалност на тълпите. Те обръщат особено внимание на чувствата и афектите, като причина за импулсивното поведение на масите.

    Освен чувствата и афектите в масовата психика битуват и по-трайни емоционални състояния. Особено силно е влиянието на общественото настроение. То е устойчиво състояние на големи маси от хора.

    Общественото настроение се поддържа и стимулира както от външни фактори (природна и социална действителност), така и от вътрешни фактори, свързани с формите на взаимодействие между хората. Общественото мнение се влияе много силно от общуването и от дейността на масмедиите, чрез механизмите на внушението, заразяването и подражанието.

    Настроението влияе много силно върху всекидневното съзнание. То битува в обществената психика под формата на умонастроение. Това показва, че настроението влияе непосредствено върху възприятията, представите и оценките на хората.

    От характера на настроението на масите зависи както тяхната политическа активност, така и тяхната апатичност и безразличие към определени политически събития, или към определени инициативи на политическите партии.

    Що се отнася до политическото поведение на масите (големи групи от хора), общественото настроение влияе със следните сови социални функции:



    • оценъчна функция – оценка на факти и събития

    • контролно охранителна функция – приобщаване към определен тип поведение

    • евристична – възприемане на новопоявили се обществени потребности

    • интеракционна

    • регулативна – влияние върху други психични процеси.

    Общественото мнение е рационалния аспект на умонастроението като форма на масова социална нагласа. Според руския психолог Ковалев то е съждение за обществените и политически събития, които засягат интересите на масите.

    Българският социален психолог Минчо Драганов изтъква, че общественото мнение е елемент на състоянието на масовото съзнание в даден момент. То засяга нагласите на индивидите към определен обект, определена дейност или определена личност.

    Чрез общественото мнение се изразява отношението на масите към текущи или предстоящи политически събития.

    При липсата на социални и икономически конфликти, и при спокоен ход на политическите събития, общественото мнение е силно поляризирано. При политически натиск то става по-организирано и по-компактно.

    Конформността е мощен фактор за унификацията на индивидуалните мнения. Освен това бързо обезличаване може да се постигне и при оценката външни събития, или очакване на промени, свързани с предстоящи събития.

    Оформянето на общественото мнение по даден проблем винаги е свързано с активни комуникативни действия. Тези действия могат да протичат стихийно, но могат да бъдат инициирани и от определена политическа сила.

    Съществена роля за формиране на обществено мнение по конкретна политическа дейност играе и партийната пропаганда. При нея освен информацията за политически събития, се използват и различни трикове при нейното поднасяне и интерпретация:


    Управляващата политическа сила е длъжна да работи за формиране на правилно и позитивно обществено мнение за нейната дейност. Тя трябва да предотврати разпространението на неверни слухове.

    В реалната политическа практика винаги трябва да се отчита и да се използва целенасочено резултативната и прогностичната функция на общественото мнение. За политиците е много важно да знаят как се приемат техните инициативи и свързаните с тях политически действия.

    По отношение на прогностичната функция, Макиавели пише: “Не без значение гласът на народа бива наричан глас божи, защото едно всеобщо мнение предсказва събитията по такъв начин, че човек може да повярва в съществуването на вродена сила за предсказване на доброто и злото”.



    Слухът и мълвата същи се отнасят към феномена масова психика. Слухът е непроверима информация, която се предава от човек на човек. Благоприятни предпоставки за разпространение на слухове се създават при усилване на социалното напрежение, и при липсата на прецизна информация за политически събития и отношението към тях.

    Най-често слуховете паразитират върху човешките предразсъдъци и екзистенциални страхове. Хората са податливи на слухове, тъй като искат бързо да преодолеят своята неосведоменост.

    Слуховете могат да се разпространяват и когато липсва точна информация за политическите събития. Но те могат да се използват и целенасочено от определена политическа сила за разколебаване на доверието в дейността на управляващата партия или коалиция. В такива случаи те се използват целенасочено за предизвикване на политическо напрежение.

    Мълвата също се разпространява при липса на стабилна информация. Тя се разпространява при наличие на глад за политическа информация. При мълвата, за разлика от слуха, е налице несигурност при оценките и предположенията. Хората се произнасят за нещо с догадки, без да го познават добре. Освен това при слухът е налице и ясно изразена заинтересованост от неговото разпространение.

    На базата на така представените социално-психологически закономерности, свързани с влияние на структурните елементи на масовата психика върху политическото поведение на гражданите, биха могли да се направят следните изводи:



    • Независимо от усилията за развитие на индивидуалното и общественото политическо съзнание, за политическото поведение на гражданите ще продължават да играят и основните структурни съставки на масовата психика.

    • Влиянието на масовите психични явления се усилва неимоверно много когато е ограничена информацията за реалната дейност на политическите партии и политическите движения.

    • В периоди на масово отчуждение от политическата дейност, политиците могат да използват и някои предимства на масовата психика, насочени към подобряване на настроението и към позитивна промяна на общественото мнение. Всичко това налага политическите сили постоянно да следят за състоянието на масовата психика.

    • Управляващата политическа сила трябва да отстранява бързо неудачите в своята политическа дейност, като по този начин предотвратява настъпването на по-дълбоки разстройства в масовата психика, водещи до спад в общественото доверие към нейната дейност. Това е особено необходимо, когато се предприемат резки промени в политическия живот и в системата за управление.

    • В политическото идеологическо въздействие винаги трябва да се отчита и това, че хората много се разделят със стари менения, стереотипи и модели на поведение. Новите идеи много често се приемат със скептицизъм и недоверие. При това положение масовото съзнание може да бъде не стимулатор, а задържащ фактор за политическото поведение на масите.

    В реалната политика винаги съществуват два диаметрално разположени подхода, що се отнася до съобразяване с особеностите на масовото съзнание:

    - политика на открито, честно и правилно отношение към гражданите, и активни усилия за преодоляване на изненадите, свързани с масовото съзнание.



    - политика на нечестност, на прикриване на недостатъци, на манипулиране на общественото съзнание за удължаване на присъствието на определена политическа сила като управляваща.



    Сподели с приятели:
  • 1   2   3   4


    ©zdrasti.info 2017
    отнасят до администрацията

        Начална страница