Предупреждението



страница2/8
Дата01.02.2017
Размер2.06 Mb.
Размер2.06 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8
Глава втора

КОГАТО УЧЕНИТЕ СЕ

ПРИСЪЕДИНЯВАТ КЪМ ПОСВЕТЕНИТЕ

"Ще дойде време, когато хората няма да гле­дат вече света като предмет достоен за възхищени­ето и почитта им."

Триславния Хермес


"Остават ни още само едно или две столетия, за да можем да се борим срещу днешните заплахи и перспективата за едно безкрайно намалено човечест­во."

Кой екзалтиран ясновидец е могъл да хвърли в лице­то на света едно толкова тревожно пророчество? Кой ли лош предзнаменовател е посмял да предскаже пропа­дане в такъв кратък срок?

За нещастие на душевното ни спокойствие, тази присъда не е излязла от устата на мрачен предсказател, търсещ реклама. Тя е извлечена от "Вашингтонския призив", текст, съставен и подписан съвсем наскоро, през 1992-а година, от хиляда и петстотин учени с международна известност, между които стотина лау-реати на Нобелова награда...

Вижда се, че това далеч не е група от смахнати. Непрестанно бдящи до леглото на болната ни Земя, тези хора знаят всичко за състоянието й. Трудно е за неверниците и блажените оптимсти да отхвърлят като неоснователни страховете, почиващи върху ста-тистическа и емпирична оценка на сегашната ситуация.

Честността обаче ме подтиква да уточня, че всички учени не са потвърдили заключенията на този "Вашингтонски призив". Някои, в голямото си великодушие стигат дотам - да ни дадат отсрочка от петдесет години, дори век...

Но в дешния ритъм на свирепа експлоатация на планетата, всички са крайно песимистични за шансове­те ни за оцеляване. Това безпокойство изглежда впрочем изпитва известно затруднение да разтърси общото без­различие, въпреки всички предупреждения. Ако човечес­твото и неговите ръководители не осъзнаят бързо спешността на ситуацията, учените общо взето ни казват, че не отговарят вече за нищо... А някои се боят, че вече сме достигнали крайната точка.

Защото заплахите, които тежат върху нашата Синя планета са толкова многочислени, че не знаем вече с коя да се занимаваме с предимство. При това много от тях - ако не всички - са били обявени от векове и дори хилядолетия, но ние сме се престрували на глухи, не сме искали да отворим очи. А най-обезпокояващото според мене е, че познавайки причините, ние все така не пра-вим нищо или толкова малко, за да предотвратим ужас­ната участ, която си готвим. Дали е твърде късно да за­държим невероятното ускоряване на опасностите?

Защото навсякъде виждам, че сме влезли в "съкра­тените времена", времената, в които всичко се ускорява. Случайност ли е, че годината 1991-а позна голям брой катастрофи без прецедент дотогава? Не аз твърдя това, а Центърът за документация и информация на застраховките: наброяват се повече от стотина навод­нения, урагани, вулканични изригвания и земетресения, кьм това се прибавят петдесет големи пожара, още толкова значими земни срутвания, четиридесет и чети­ри корабокрушения, двадесет и осем въздушни катастрофи... Никога светът не бе имал да плаща подобен еко­логичен и човешки данък. И 1992-а година не беше по-ми­лостива, далеч сме от това.

Според мен става дума все още за обикновени "пре­дупреждения", колкото и смъртоносни да са те. Това, ко­ето ни оставят да предричаме спеииалистите на биосферата е между другото още по-тревожно... И така, по ирония, те само преписват в шифровани данни това, ко­ето пророците заявяват от векове и векове.

Да си спомним ужасното изречение на Свети Йоан, говорещо за бъдещия Апокалипсис: "Дойде време­то да се съдят мъртвите и да се погубят губителите на земята..."


* * *
Първата заплаха, за която искам тук да спомена, би била най-хипотетичната, ако едно скорошно откритие не й бе дало изведнъж нова потенциалност. През 1989-а година, трима френски астрономи открили в далекогле­да на телескопа си в обсерваторията на Лазурния Бряг астероид с големи размери, който се отправя към Земя­та! На този звезден обект те дали името Тутатис, ве­роятно за да напомнят за стария ужас на предците ни: галите, за които се казва, че не се бояли от нищо, освен да не им падне небето на главата.

Ще намери ли този ужас оправданието си? Невъз­можно, ще ми кажете... При това, подобно явление не ще бъде без прецедент. Оше през март 1989-а година това едва ни отмина, тъй като астероид със средни размери около триста метра в диаметър, кръстен 1989 FC, мина на около 700 000 километра от планетата ни. Това е два пъти разстоянието от Земята до Луната. Няма защо да изпадаме в ужас, ще ми се възрази. Наистина разстоянието изглежда повече от разумно: във всеки случай то беше достатъчно, за да ни спести всякакво неприятно последствие. Но в космически мащаб може да се каже, че снарядът е минал близо. В случай на сблъсък със Земята, 1989 FC би могъл да издълбае кратер с пет­стотин метра дълбочина върху диаметър от петнадесет километра и да създаде ударна вълна, способна да из­трие всякаква следа от живот върху повърхнина, съот­ветстваща на Ил дьо Франс(20) .

Факт е, че нашата Слънчева система гъмжи от астероиди и разни комети. Днес се счита, че стотина из­между тях, с различни големини, описват орбита, която пресича тази на Земята. А напредъкът на астрономия­та ни кара редовно да откриваме нови. За наше щастие, планетата ни е снабдена с ефикасен механизъм за защи-та: метеоритите, които се приближават твърде близо са спирани и накрая унищожавани от плътните слоеве на атмосферата ни. Тогава те падат под форма на час­тици или евентуално на безобидни камъчета.

Но тази защита не винаги е достатъчна. Случаят вече се е представял. Няма нужда да се връщаме към от­давнашни времена, за да го припомним: през 1908-а година, метеорит, за щастие, с малка големина паднал в Сибир, близо до Тунгузка. Пътниците на транссибирския влак видели голяма огнена топка да пресича небето. По пътя си тя опустошила тайгата на десетки и десетки километри, чупейки дърветата като кибритени клечки. Метеоритът се разпаднал преди да докосне земята, но експлозията накарала почвата да трепери, докато мощ­ната струя поваляла колибите на тунгузиите, трошей­ки вратите и прозорците на шестдесет километра в кръг. Жителите сметнали, че се е сбъднал един стар си­бирски мит, разказващ, че Земята ще бъде унищожена от огнен потоп... За "късмет" този метеорит паднал в слабо населена зона. Да си представим катастрофата, която той би предизвикал, прелитайки над някой голям град!

И така, нека повторим, става дума за метеорит с малка големина. Учените са се опитали да изчислят ще­тите, които би причинило небесно тяло с маса хиляда милиарда тона или еквивалента на куб със страна от десет километра. Енергията, отделена при сблъсъка, би повишила температурата на атмосферата до двеста градуса. Ударът, произведен от стълкновението би при­чинил титанични трусове. Ако метеоритът падне в мо­рето, пак няма да сме по-добре. Огромни приливи ще за­леят земите под вълна, висока колкото Айфеловата кула, която ще отнесе всичко по пътя си. Тектонските пластове ще се сблъскат, поглъщайки континенти, ще се отворят зеещи пукнатини и всички вулкани ще се съ­будят, бълвайки потоци от лава.

Разбира се, един такъв катаклизъм остава малко вероятен. Според астрономите възможността е много слаба. От това не следва, че не би могъл да връхлети утре... Още е възможно да се открият на Земята, дока­то ерозията не ги е напълно заличила, останките от широки кратери, причинени от древни метеорита. В Мексико един от кратерите достига почти двеста ки­лометра в диаметър. Геолозите считат, че се е форми­рал преди около шестдесет и пет милиона години - сму­щаваща дата, тъй като съответства на изчезването на динозаврите... Тези, които са оцелели от самия катаклизъм, са умрели при последвалото застудяване на плане­тата. Вероятно, ударът е причинил превръщането в прах на огромни скални маси в стратосферата. Този прах се е разпрострял и оформил в небесата плътен глой, не позволяващ повече преминаването на слънчеви­те лъчи и каращ температурата на нашето земно кълбо да пада. Много животински видове, а също и растител­ни, сигурно са били зачеркнати от картата. Ерата на динозаврите била приключила. Един цикъл свършвал, друг щял да види бял ден. В геологията този период съо­тветства на кредотерциерния преход...

Вижда се, че е достатъчен един метеорит с диаме­тър от един километър, за да причини не окончателно­то избухване на Земята, но катастрофа, почувствана в планетарен мащаб. Сблъсъкът би издигнал много високо в небето огромен гейзер от десетки хиляди скални пар­чета, които ще паднат после отново с голяма скорост. Този нажежен дъжд би могъл да доведе до смъртта на милиарди хора, както и до разрушаването на жилищата и изчезването на растителността и на реколтите. Не загатва ли Нострадамус за явление от този вид, когато пише в предговора на "Пророчествата" си: "Огън, при­несен с камъни ще падне в такива количества, че не ще може никой да остане на никое място, ако не иска да бъде зашеметен"?

Падането на метеорит не е ли обявено също и в глава VII, стихове от 8 дo 11 в "Апокалипсиса" на Свети Йоан? "Нещо като голяма планина, пламнала в огън, се хвърли в морето и третата част от морето ста­на кръв"(21) Или малко по-нататък: "Стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище и ця­лата луна стана като кръв; небесните звезди падна­ха на земята, както когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини. * "

Ако небесата са разгневени, нищо чудно, че наказа­нието идва от небето...

Дали Тутатис, наскоро откритият астероид, ще бъде небесният гняв? В момента, в който пиша тези ре­дове, научавам, че е минал на разстояние, около десет пъти по голямо от това, което ни дели от Луната. Ще има ли скорошно минаване? Дали това е изпусната сре­ща под форма на предупреждение? Ако не е Тутатис, би могло да бъде брат му...

Коранът също загатва за подобно събитие: "Небе­сата ще се сринат и ще паднат на парчета... Земята и планините, отнесени във въздуха, ще бъдат отвед­нъж превърнати в прах." Този облак от прах, повдиг­нат от сблъсъка на астероид и от вулканичната дейност в четирите краища на планетата ще скрие вероя­тно Слънцето за няколко дни.
* (Употребата на минало време е честа в све­щените пророчества. Тя не означава, че събитията са се случили. Става дума за видения извън времето, като че ли в мащаба на световната история тези неща са били вече вписани.)

Ще видим ли тогава прос­ловутите "Три дни на Йехова", тези три дни на мрак, за които ни говори Библията?

Можем да си представим различен сценарий, водещ до същия резултат. Сътресението, предизвикано от звездно тяло, би могло да отмести оста на Земята. Че­тем в Исайя (глава 2, стих 20): "Земята се съкруши съв­сем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтър­си. Земята ще полита като някой пиян и ще се люлее насам-натам като колиба; беззаконието й ще натегне вър­ху нея."(22) Тази промяна на оста би могла да възпрепятс­тва или прекрати временно въртенето на Земята по отношение на слънцето. Едната половина на глобуса ще се е окаже тогава изложена на лъчите на Слънцето, дока­то другата половина ще бъде потопена в пълен и вледе­няващ мрак. И отново "Трите Дни на Йехова..."

Разбира се, това тук са само предположения. Няма никаква причина да се плашим... докато някой метеорит не се приближи твърде близо до нас. Свещените книги нямат за цел да ни ужасяват, а да ни предупредят и да ми подтикнат към бдителност. Но ако Космосът желае така, нашият път ще кръстоса отнова този на Тутатиc или на друг астероид и Небето ще ни падне на главата...

Нека следователно чакайки, да обръщаме едно око кьм звездите. Няма да загубим нищо, дори ще спечелим, ако обръщаме очи към небосвода.
* * *
За наше нещастие, Земята е изложена на много по-малко хипотетични и още по-неотложни опасности от падането на метеорит. Предимството все пак е, че имаме повече влияние над тях, отколкото над орбитата на една звездна маса...

Заплахата номер едно, тази, за която всички учени са съгласни, е свръхнаселеността. Никоя област може би не ни дава по-добра представа за внезапното и феноме­нално ускорение на опасноста, в която сме изпаднали. Защото демографският бум е скорошен факт, който съ­ответства грубо на ерата на Рибите, ерата на размно­жението. В продължение на хилядолетия общият брой на човешкия род е оставал крайно малък. Счита се, че по времето на Христос световното население е било от порядъка на двеста милиона човешки същества. През 1750-а година то било нараснало с още седемстотин ми­лиона. После изведнъж в този край на Кали-Юга, идва по­демът. Този демографски бум се дължи отчасти на бла­годеянията на науката, която най-сетне успя да намали детската смъртност и да удължи границата на живот. Така минахме от 1,1 милиарда в 1850 година към 2,5 ми­лиарда в средата на следващия век.

После демографията стана галопираща. През 1975 година прекрачихме прага на четирите милиарда, дванадест години след това този на петте милиарда, а днес последните оценки изтъкват цифрата 5,6 милиарда. Всеки ден се раждат 220 000 бебета! Две на секунда... Астрономическата цифра от десет милиарда жители на Земята, вчера все още в областта на чистата фантасмагория, днес често е обявявана за около 2050-а годи­на.

Когато знаем, че половината от днешното населе­ние на глобуса живее пред прага на бедността, дори е непрестанно заплашвано от глада, в правото си сме да се запитаме каква участ ще бъде отредена на този из­лишък от пет милиарда души. Как ще можем да задово­лим нуждите им, когато толкова хора днес имат едва с какво да преживяват? Най-ужасното за казване е, че днешната бедност на една огромна част от човечест­вото е единствената причина за отсрочката ни: ако ця-лата планета живееше в същия "смъртоносен ритъм" като богатите страни, в плен на демона на необуздано разсипничество, можехме вече да напуснем дома си.

Да си спомним за това изречение от санскритската епопея "Махабхарата" (12-а песен, 248, 13-17), кое­то, предвид нашето положение, отеква по страшен на­чин: "Унищожението на човешкия род ще стане кога­то Създателят няма да намери вече други средства, освен пълно разрушение на света, за да сложи край на гибелното и непредвидено размножаване на живи­те същества!"
* * *
Защото, ако увеличаването на населението продължава в необуздан ритъм, това на хранителното ни производствa не може да следва същия темп. Пропастта между гърлата за изхранване и ресурсите ни става все по-дълбока. Днес гладът не нанася само страшни опустоше-

ния в Сомалия: той заплашва голяма част от Афри­канския, но също и от Азиатския и Южноамериканския континенти. Да послушаме ясновидеца Жан дьо Ватигеро, който в началото на XVI-u век очерта в "Либер Мирабилис" (Книгата на Изненадите) ужасяваща карти­на на нещастията, които трябва да бележат края на ХХ-и век: "Ще има изненадващ и жесток глад, който ще бъде толкова голям и такъв по целия свят и най-вече в Западните области, за какъвто, още от за­почването на света, никога не се е чувало да се го­вори." Предзнаменование, на което Нострадамус ще се отзове в 67-ото четиристишие на Първата си Центурия :


"Големият глад, който чувствам да приближава,

Често ще се мени, после ще е всеобщ,

Толкова голям и дълъг, че ще изскубват

От дървото корена и детето от гърда."
Както ни съобщават тези двама ясновидци, Запа­дът, където изглежда, че цари изобилието, не е защитен от оскъдицата. Тя би могла да бъде резултат от прекъс­вания в хранителната верига, такива, каквито създават посегателствата ни към околната среда или на заразява­не на земите след ядрен конфликт...

За миг в сляпото си доверие в "прогреса" бяхме по­вярвали, че прочутата Зелена революция ще разреши всички проблеми. Благодарение на науката щяхме да мо­жем да увеличим по сензационен начин добива от земе­делските култури и да нахраним така всички деца на Зе­мята. Създадоха се хибридни видове, които могат да дават реколта дo тpи пъти годишно. Така се надявахме да поддържаме равновесието между демография и храни­телно производство. За жалост, днес знаем, че тази мечта бе утопична. Водената надпревара изглежда пред­варително загубена. Още по-зле, тази Зелена революция макара околната среда да се изложи на рискове поради усиленото използване на химични торове и пестициди... Многобройни са пророчествата, които ни предвещават, че един ден дърветата няма да носят вече плодове и че обработваемата земя ще бъде намалена до тънка непро­дуктивна обвивка.


* * *
Демографският бум нямаше да бъде катастрофа сам по себе си, ако нямаше за последствие разрушаване­то на околната ни среда. Свръхнаселеността повлича действително със себе си цяла свита от бедствия. В слабо развитите страни прекомерната паша довежда до разрастването на пустинята, а в богатите страни все­ки ден десетки квадратни километри обработваеми земи са загубени в полза на бетона.

Със заблудено от неутолим глад съзнание, ние из­черпваме с нарастваща скорост ресурсите, които земя­та беше предоставила на наше разположение. Пилеем, без да пресмятаме, хвърляме през прозорците природни­те енергии като петрола или въглищата, експлоатира­ме без свян минните богатства. "Земята ще бъде ува­жавана единствено заради минералните й богатства.", ни казва "Вишну Пурана", индийски текст, дати­ращ от няколко века преди Христос...

Само че ние, които считахме тези запаси за неиз­мерими, забелязваме с изумление, че днес изчерпването на петролните ресурси се изчислява на няколко десетки години. След петдесет години, според някои, осемдесет най-много, според други, при ритъма на днешната ни консумация вече нама да има една капка петрол. И това е само един пример измежду другите. Планетата ни не е използваема до безкрайност. Следователно, налага се ко­ренна промяна на поведението и на консумацията ни като задължително условие за оцеляването ни.

Нехайството на хората обаче продължава да нана­ся ужасни удари на Земята. Видяна от самолет, тя днес е неузнаваема. Свръхнаселеността, отново тя, стимули­ра безразсъдния процес на изсичане на горите. Дървета­та, тези дървета, които се опитват да се извисят към Четвъртото Вибраторно Ниво, шумолейки с посребре­ни листа, са изсичани с милиони хектари всяка година. Знаем ли, че Северна Америка се е гордяла с около 3,2 милиона квадратни километра гори преди пристигането на европейците? Днес вече са останали само 0,2 милио­на...

Колкото до тропическите гори, прилични на пред­пазен колан, обкръжаващ глобуса, тяхното планирано из­сичане се осъществява в смущаващ ритъм. Тези на Брега на слоновата кост и Нигерия са почти изчезнали. Ще бъде същото и за цялата планета след петдесет години. Когато знаем до каква степен съществуването ни е за­висимо от тези обширни горски площи, можем да се за­питаме за участта на човечеството. Не заслужава ли то да бъде наказано за това, което някои наричат "най-голямото биологично престъпление, извършвано някога от човека"? Да си спомним за проклятието на Исайя, глава 33, стих 1: "Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, който постъпваш коварно, а с тебе не са постъпили коварно? Когато престанеш да раюряваш, ще бъдеш разорен." Цели цивилизации ще изчезнат, огромни площи ще бъдат превърнати в трън­ливи месности или в пустини от изкореняванията на го­рите u земеделската свръхексплоатация. Дърветата няма вече да са тук, за да превръщат въглеродния двуо­кис в кислород. Без тяхното действие атмосферата ще бъдe пренатоварена с този въглероден двуокис, който ще задълбочи парниковия ефект, предизвиквайки затоп­ляне на планетата. Когато знаем, че повишаването с един градус на температурата на глобуса ще предизвика наводняването на страни като Бангладеш, Холандия или Полинезийските атоли, има за какво да потръпваме...

Изсичането на горите поставя в опасност и други жизнени ресурси. Неизброими растителни и животинс­ки видове ще бъдат унищожени заедно с гората. За тях няма да съжаляваме от сантименталност, а защото представляват потенциален резерв на култури, лекарс­тва, на нови влакна и продукти. Знаем ли, че царевица­та, например, служи за производството на аспирин, на пеницилин, на хартия и пластмаси?

Навсякъде сме безсилни свидетели на фантастично прахосничество на запаси, които, добре управлявани, биха могли да осигурят съществуването ни за още много хилядолетия.
* * *
Човекът е измърсил Синята планета, която скоро вече няма да заслужава името си. Обърнал се е без скру­пули срещу Океана - този, който Омир ни представя като бащата на всички богове. Сладка или морска, вода­та е "основата на всички неща", е писал Талес от Милет: тя дава живот, оживотворява, възстановява, оплодотворява. Незачитането и лекомислието, с които раз­пиляваме това съкровище, говорят много за поведение­то ни по отношение на живота.

Дълго се успокоявахме, възхвалявайки възстанови­телните способности на морето. Твърдяхме, че то може да смели и измие всичките боклуци, които изсипва­ме в него: употребени води от градовете, мръсотии от заводите, дивашки изливания от корабите, петролни петна, пестициди и различни химични продукти, донесе­ни от течението на водите. Стигнахме дори дотам да хвърляме в него ядрените си отпадъци, преструвайки се, че вярваме, че там ще бъдат напълно безопасни. Днес Франция, най-ядрената страна в света, просто не знае какво да прави с радиоактивните си отпадъци.

Наскоро светът се развълнува, научавайки, че има много атомни подводници, заседнали на дъното на океа­на. Тези съветски или американски отломки биха могли да изиграят ролята на бомби със закъснител в близост до бреговете ни. Безсъвестност на начинаещите ма­гьосници... Неизброими руски военни кораби, изоставени поради липса на кредити за поддръжката им, гният в постоянните си пристанища, изливайки горива и други токсични продукти.

Много регионални води са в смъртна опасност. Риб­ните им запаси не се подновяват. В древните легенди е казано, че китовете и делфините били неземни бозайни­ци, доведени от боговете в моретата ни, за да наблюда­ват състоянието на планетата. Какво ще стане, ако тези интелигентни животни изчезнат, унищожени от морската токсичност?

Когато не отравяме водите, ги подхранваме твърде много. Фосфорът, под формата на фосфат, не е токсичен сам по себе си, но е свръхобогатяващо средство, чиято прекомерна употреба причинява размножаване на водораслите, които на свой ред предизвикват дезоксидация на водата, отговорна за масови гробници. Така извес­тното червено водорасло "Осиилатория рубенсенс", на­ричано също така "Бургиньонска кръв", днес задушава го­лям брой от езерата ни. "И третата част от морето стана кръв", ни казва Свети Йоан.

Заплахата важи и за водата, предназначена за кон­сумация от човека, която се разваля! Ще ме обвинят пак, че искам да всея паника, но знаем ли, че в Париж ка­чеството на водата от крана не отговаря вече по много параметри на установените от правилника норми? В нея се намират нитрати и остатъци от пестициди в пет пъти, по-голямо съотношение от това, което беше преди петнадесет години. Би могло да произтече чувст­вително увеличение на раковите и кръвни заболявания... И Ню Йорк в питейната вода се отбелязват степени на алдивъглерод, опасен невротоксин, по-високи от установените от международната Здравна организция... И чо­вечеството така "пие насила отровени серни води"

(Нострадамус, Х-а Центурия, 49-о четиристишие)(23) .

Явлението е планетарно, засягащо както селата, така и градовете. В центъра на Сибир се простира езе­рото Байкал, най-дълбокото в света. Тази уникална еко­система днес е представена като тежко болна, почти в агония, задушена от отпадъците на заводите за дърве­сини и целулоза. "Водата ще започне да липсва", ни казват почти всички пророчества.

Щом земята и водата са отровени, храната ни също е. Кой може да каже точните последствия върху организма ни и в частност върху невроните ни на всич­ки токсични вещества, които поглъщаме волно или не­волно? Месото съдържа синтетични хормони, използва­ните в земеделието инсектициди са свързвани днес с левкемията, със спонтанните аборти, както и с различ­ни нервни смущения. Всяка година близо един милион души са отравяни от пестициди с варварски имена. Знаем ли, че всяка сутрин, прецеждайки кафето си или попарвайки пакетче чай, поглъщаме количества, незна­чителни наистина, диоксин, който се използва за избел-ване на хартия? Множество оцветители, чиито канце­рогенни "качества" бяха доказани, до ден днешен не са оттеглени от пазара... Според някои специалисти, голя­мата част от раковите заболявания се дължи на разпа­дането на околната среда и на хранителния ни режим... Безполезно е да се втурваме към "биологичните" зелен­чуци, те са също така заразени, тъй като растат в съ­щите почви като другите и са поливани със същите води. В индустриализираните страни поглъщаме близо десет грама различни химически прибавки за един килограм консумирана храна.

Безполезно е също да практикувме усилен пост, за да се предпазим по-добре. Въздухът, който дишаме, е също опасен. Направените проучвания върху население­то, живеещо в близост дo промишлени центрове, показват драматично увеличаване на главоболията и на хор-моналните смущения...

Атакувайки имунната ни система, тези токсични вещества ни правят по-уязвими за вирусите. Кой може да твърди, че те не са освен това и частични фактори за болестите на съвремието, каквито са градската аг­ресивност, стресът и депресиите? Трябва ли да чакаме поколение от мутанти преди да реагираме? Земята рис­кува да извърши самата тя едно станало необходимо пречистване.

* * *
Но нека спрем тук отегчителния списък на еколо­гичните проблеми, които ни затрупват. Ще трябва една цяла книга, твърде обезкуражаваща, за да се изложат не-изброимите мъки на Синята планета.

"Земята жалее и повяхва... Тя е осквернена от жителите си, защото престъпиха законите, не зачи­таха повелението, нарушиха вечния завет"', ни казва Исаия в глава 24-а, стихове 4 и 5. Страховете на Триславния Хермес днес са повече от потвърдени. Той е писал в своя Corpus Hermeticum: "Хората няма да гледат ввче света като достойния предмет на тяхното въз-хищение и почит... Ще бъде презирана и няма вече да се тачи тази цялост на вселената, несравнимо тво­рение на Бог, славно съграждение, сътворение на ця­лото добро, направено в безкрайно разнообразие на форми, инструмент на волята на Бог, който щедро раздава своята милост в творението си, където се съчетава в едно единно цяло, в хармонично разнооб­разие всичко, което може да се изложи на погледа, което е достойно за почит, за възхвала и за лю­бов..."

Забравихме че Гея, нашата земя хранителка, е едно цяло живо същество. Модерният човек се е откъснал от природата: той е поискал да направи от нея предмет из­вън самия себе си, над който би могъл следователно да господства по своя воля. По пътя е забравил, че собстве­ното му оцеляване зависи от хармонията, която поддър­жа в жизнената си среда.

Най-скорошните научни теории изглежда все пак извършват в тази област истинска революция. Така анг­личанинът Ловлок разглежда Гея като жив организъм, който в качеството на такъв разполага със саморегули-ращи средства, сравними с физиологичните механизми на човешкото тяло, за да поддържа необходимите за съ­ществуването му условия, благоприятни за развитието му. Това означава, че съществува пълна симбиоза между организмите, живеещи на Земята и заобикалящата ги среда. Най-простият и най-познат пример е без съмне­ние този за поддържането на почти постоянно ниво на кислорода. Това поддържане се дължи на компромис меж­ду консуматорите на кислород — човека и животните, и консуматорите на въглероден двуокис, каквито са рас­тенията. За Ловлок, "системата Гея има много общи

точки с физиологията на топлокръвните животни: ат­мосферата може да бъде сравнена с белите дробове на планетата, водната система, включително реките и океаните, с кръвта от кръвоносната система." Живите организми са в известен смисъл детекторите на Земя­та. Взаимодействията между различните видове регули-рат метаболизма на планетата. Една природна катаст­рофа, като изригването на вулкан или сеизмична водна вълна може временно да наруши това равновесие, което животът ще се заеме да възстанови.

Накратко, Земята е "разумна", което езотериците не спират да заявяват. Не става дума, разбира се, за човешки разум, а за "биологичен", дори "космичен" разум...

За нещастие, бруталното действие на хората опасно подрива механизмите, които са позволили на Гея да поддържа хомеостазията си. Въпреки саморегулиращите си способности, днес екосистемата ни се намира, за първи път в историята си, в истинска опасност, разстроена

от понесените агресии. Ловлок не се колебае от този момент да говори за "човешка напаст". Но той отправя също предупреждение: ако Гея е способна на големи щедрости, когато я уважаваме, тя може да си отмъсти за грубостите, които й налагаме. "В интерес на човечес­твото е да живее в добро съгласие със Земята. Ако не, Гея ще продължи да съществува... но с нова биосфера, в която човешките същества може би няма да участват..." Какво отмъщение!

* * *
По какъв начин Гея би могла да приведе в изпълне­ние това отмъщение? Учените несъмнено имат своя версия, езотериците имат... да кажем по-"оживена" та­кава. Синята планета разполага с четири елемента, кои­то я предпазват и които биха могли да станат инстру­ментите й за борба срещу човешката напаст. Тези еле­менти са земята, водата, въздухът и огънят, изобразени от свастиката, този пречупен кръст, който така злопо­лучно е бил присвоен от нацизма. Свастиката, атланти­чески символ, който откриваме и в Централна Америка, и в далечна Азия, е съставена от четири избити клона, които, въртейки се около центъра, изобразяват създателския вихър, развитието на света около отправната точка - Бог. Хитлер е взел този символ, но е обърнал по­соката му на въртене. От положително, въртеливото движение е станало отрицателно и разрушително...

Четирите елемента на Гея са обслужвани от духо­ве. Така земята притежава Гномите си, които, според легендата, могат да бъдат Визуализирани под формата на малки на ръст таласъми, живеещи под земята и ожи-вяващи скалата. Колкото до Ондините, те царуват във водата, прилични на русалки с дълга опашка на риба. Въз­духът е обитаван от Силфите, вид големи птици с ог-ромни крила, с тънко и грациозно тяло. Накрая Саламан-дрите, вид гущери или дракони-джуджета, се развиват в огъня и се хранят с него.

Тези духове са нещо като душа на нещата, те пред­ставят предпазващите енергии, действащи в природа­та. Лишени от собствено съзнание и самоличност, те били създадени само за да осигурят опазването на Земя­та. Обикновено не се показват и са дори строго невиди­ми за тези, които не вярват в съществуването им, но понякога се проявяват...

Миналата година се връщах от Токио със самолет и, както винаги, бях седнал до прозореца. Гледайки навън, долових внезапно много странно свистене. Естествено, отначало помислих, че това идва от мотора. Наведох се малко и в продължението на крилото видях нещо като много източен огромен облак. Изведнъж този облак взе формата на птица и избяга с едва доловим плясък на криле...

Знам, че в това може да има нещо необикновено за неосведомения читател. Но това. което вземаме за неодушевена материя, наистина притежава душа и скрити

животи. Кристалите, морските водовъртежи, пламъци­те, бриза дори, са скривалището и знаците на тези мис­териозни същества. Когато бях дете, в Бретан селяни­те казвах, че когато се оре една нива, трябва винаги да се оставя един необработен ъгъл, за да могат таласъми­те и феите на земята да ходят да танцуват там. Кол­кото до Башелар(24), той твърдял, че тези духове "идват при нас, когато ги извикаме с имената им". В действи­телност, те са доловими само за съществата, които са преминали моста, който ни свързва с отвъдното, за тези, всъщност, които са запазили удивлението и възхи­щението към света.. Не ни ли казва в крайна сметка това Библията? "Ако не станете като децата, няма да елезете в небесното царство."


* * *
От добронамерени духове, Гномите могат да се променят в злонамерени. Тяхната първа задача е била да помагат на хората, но те биха могли да се разбунтуват срещу тях. За да се освободи от хората, вредните пара­зити, Земята ще разтърси обвивката си. Всички проро­чества ни предсказват ужасни земетресения. Ясновиде­цът Жан дьо Ватигеро пише в Книгата на Изненади­те: "Земята, обхваната от страх, ще изпита на много места ужасяващи разтърсвания и ще погълне всичко живо: Множество градове, крепости и замъци ще рухнат и ще бъдат сринати." Захария ни предвеща­ва отварянето на гигантски процеп, който напомня на разместването на тектонските пластове: "Маслино­вата планина ще се разчупи през средата от Изток до Запад в огромен пролом. Половината планина ще отстъпи към. север, а другата към юг."

Сеизмичната активност на планетата никога не е била толкова силна, както от двадесетина години на­сам. От западния американски бряг до Кавказките пла­нини, от Китай до Египет вече не минава и ден без ня­кой трус, макар и слаб, да бъде усетен в някое място на глобуса. Сурат 67 от Корана ни пита така: "Сигурни ли сте, че този, който е в небесата, няма да отвори земята под стъпките Ви? Тя вече трепери." А сурат 99 ни казва още:


''Когато земята затрепери от силен трус,

Когато разтърси всичките си товари,

Човекът ще се запита: Какво й е?

Тогава тя ще разкаже каквото знае,

Това, което твоят бог ще й вдъхне."
Ондините ще подадат ръка на Гномите. Знаем, че земните катастрофи са последвани от гигантски сеиз­мични водни вълни, от опасни "цунами". Хората си спом­нят винаги катастрофата във валпарезо, в Чили, през 1952-а година. Вълна с височина около четиридесет метра се бе разбила с трясък върху този град, отнасяй­ки всичко по пътя си - хора и къщи. Тласъкът на тази вьлна идвал от Сибир, на около петнадесет хиляди кило­метра от там...

"Морските вълни отиват към далечните брегове да ужасят нациите", четем в пророчеството от Пре-мол, което, намерено в едноименната обител през 1783, предсказва с необикновена яснота скоковете в история­та на Франция, включително Революцията и Наполеоно-вата империя. Жан дьо Ватигеро, пак той, ни обявява от своя страна, че "Морето ще забучи и ще се издигне срещу света",

А какво казват учените? Затоплянето на планетата, пряко последствие от парниковия ефект, ще предиз­вика разтопяването на ледниците и впечатляващо изди­гане на нивото на моретата. Цели области, острови и страни ще бъдат наводнени, а океаните ще слеят води­те си.



"Вишну Пурана" също ни предупреждава за порой­ните дъждове: "Гигантски облаци ще покрият Земята. После, чрез безкраен потоп, ще удавят във вода це­лия свят. Този дъжд ще удави земята в продължение на дванадесет години и човечеството ще бъде унищожено. Земята ще прилича на огромен океан."

Все пак, християните би трябвало да имат причи­на да се надяват, че тези наводнения ще бъдат ограни­чени и че поне част от земите ще останат над водата. Защото след Потопа Бог е казал на Ной: "Поставям за­вета си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята." Но истина е, че ние не спазвахме този завет, тъй като престъпихме условието, което ни канеше да признаем Създателя като единствен господар на живота... Ще видим ли тогава Ондините да удавят света?

Едно нещо е сигурно, това, че Силфите няма да се покажат по-снизходителни. Тези толкова нежни същес­тва могат да се превърнат в безпощадни врагове. Не е ли въздухът този, който носи самолетите? А ако Сил­фите започнат да се мръщят на усилието? Както ви­дяхме, последните години отчитат рекорден брой въз­душни катастрофи.

Но действието на Силфите няма да се ограничи до тук, далеч не. Те могат да породят бури и урагани: за­топлянето на планетата с един градус ще удвои често­тата на циклоните. Силфите могат също да направят земята негодна за всякаква сеитба, помитайки и отвявайки тънката обработваема обвивка, която я покрива. Могат да рзпръснат на хиляди километри радиоактивни частици, както това се видя след злополуката в Чернобил. Господари на атмосферата ни, Силфите могат да спрат да филтрират ултравиолетовите лъчи, да ни осъдят да загинем изгорени в истинска пещ... На сън съм виждал хората покрити с черни петна и изгаряния, при­чинени от слънцето.

Най-вече, Силфите могат да разнесат всякакви ви-дове непознати вируси или токсични продукти: "Възду-хът ще бъде заразен и развален поради злата умисъл и безнравствието на хората" ни казва Жан дьо Ватигеро. "Естественото движение на въздуха ще бъде почти изцяло променено и объркано поради заразните болести. Хората, така както и животните, ще бъ­дат поваляни от различни недъзи и от внезапна смърт. Ще има неописуем мор."

Човекът разполага днес с впечатляващо снаряже­ние от смъртоносни газове. Многобройни злополуки дос­татъчно го доказаха. Да си спомним за Севесо. през 1976-а година(25): една много силна отрова, диоксин, била изпусната в атмосферата. В засегнатия от токсичния облак периметър птиците падали от небето, домашни­те животни измрели и мястото трябвало незабавно да бъде евакуирано. Хората страдали от ужасяващи тумо-ри. Най-засегнатите били затворени в зона, достъпът до която бил забранен. Земята била толкова напоена с тази отрова, че трябвало да я изтръгват с помощта на булдозери, което, впрочем, се оказа твърде недостатъч­но. Бяхме свидетели на драматично увеличаване на вро­дените недостатъци и изложените лица днес още са жертви на дълготрайните последици. Впоследствие нау­чихме, че бидони с диоксин се въргалят из френските сметища.

После дойде Бопал(26) , 1984-а година. Един много летлив газ, метилов изоцианат, излетял от резервоар на завод за инсектициди. Навсякъде наоколо хиляди хора били със засегнати дробове и започнали да повръщат кръв, докато газът им изгарял очите. Счита се, че тази "злополука" е дала около десет хиляди мъртъвци, но също и двадесет хиляди хора с недъзи, и двеста хиляди засег­нати лица, които още страдат от смущения в зрението или от болки в корема. Жените страдат от гинеколо­гични усложнения и смущения на бременността...

Севесо, Бопал... Коя ще бъде третата голяма хими­ческа катастрофа? Днес военните разполагат с газ с рядка сила: две хилядни от грама са достатъчни да бъде убит човек, петдесет килограма биха могли да изтрият френското население от картата. Излишно е да тичаме да си купим противогаз. Той няма да ни бъде в помощ, тъй като някои от тези продукти могат да проникват през порите на кожата...

Света Хилдегард(27) ,голямата пророчица на XII-и век, игуменка на бенедиктинките от Бинген, ни предве­щава "голям облак, който ще разпространи ужасява­що зловонна и наистина адска миризма."

Но Силфите никога няма да бъдат по-могъщи от момента, когато ще се обединят със Саламандрите на огъня...

Пророчествата са почти единодушни. Те смятат огъня за привилегированото оръдие на божия гняв. "Огън се накладе в гнева ми, е писано във Второзакониешо и ще пламне дори до най-дълбокия ад, ще изгори земя­та с произведенията й."

Потопът причинил първото унищожение на света, пламъците ще извършат второто. Това неизменно присъства в легендите и на най-ранните цивилизации: от алтайските народи до индианците - ацтеки или амазонци, от маздеистките текстове(28) до "Алокалипсиса" на Свети Йоан, където виждаме как седмият ангел "зас­тана пред олтара, държейки златна кадилница... напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята". Клод Леви-Страус(29) цитира мит на индианците Ге, според който Луната откраднала една огнена диадема от слънцето. "Диадемата й изгори ръцете и тя я из­пусна на земята. Цялата савана се запали и живот­ните бяха изгорени."

Латинският поет Лукен също е дал израз на този страх: "Огънят ще унищожи света, нищо няма да убегне от гнева на пламъците в деня, когато небето и земята ще бъдат разбъркани в една обща жарава."

Колкото до източниците на това възпламеняване, те биха могли да бъдат много. Вече споменахме за пре­минаването на метеорит, който, повишавайки значително атмосферната температура, би причинил сти-хийни пожари по четирите краища на глобуса, освен ако не отклони леко орбитата на Земята, излагайки я опас­но на безпощадните лъчи на Слънцето... Но най-големи­те рискове са по-близки до почвата ни. Знаем например последиците от изпълването на средиземноморската гора с храсталаци. За едно поколение опустошените от огъня области във Франция се утроиха. Ще си спомняме също и за огромния пожар, който се разрази в Скалисти­те планини в Съединените Щати. Никога, както изг­лежда, Саламандрите не са били така активни...

Но хората не остават назад. Пожарите, причинени от убийствената им лудост, не могат вече да се избро­ят. След Виетнам ни е известно всичко за бомбите с на­палм. Днес разполагаме с бомби с фосфор, които горят докато стигнат гола земя. А многобройни пророчества предвещават унищожаването на големите столици от огъня на войната. Свети Сезер от Арл (470-542) споме­нава така края на Париж: "Желязото и огънят пристя­гат Вавилона на Галската държава, който пада в го­лям пожар."

Най-ужасяващ, разбира се, остава атомният огън, който, по всяка вероятност, ще изиграе решаваща роля. Странно е да намерим предсказанието за това в текст, датиращ от XVII-u век и наречен "Пророчество на Нез­найния Монах": "Изгарящи лъчи, по-изгарящи от най-нажеженото слънце на екватора, движещи се железни крепости и летящи кораби, пълни с ужасни снаряди и стрели, смъртоносни падащи звезди и жупелен огън ще унищожат големи градове." Би ли могло да се опи­шат по-добре ядрените оръжия, танковете, гигантски­те бомбардировачи и ракетите, които съставляват мо­дерните ни армади?

Възпламеняващият огън би могъл също да обознача­ва неутронната бомба, която освобождава енергията си под формата на лъчи, способни да преминат през стени­те и метала, както стрела минава през мрежа. Неутро­ните разрушават клетките на тялото и организмът тогава се оказва като разтопен: "Дишането ми като огън ще ви пояде, намираме в Исайа, глава 33, стихове 11 и 12, и племената ще бъдат вар що гори, като от­сечени тръни, които изгарят в огън."

Този ядрен апокалипсис не се ли намира и при Свети Йоан? В глава 8, стихове 10 и 11 той ни говори за "звезда, която гореше като светило, а името на звездата е Пелин и падна върху третата част от реките и върху водните извори, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха..." Вече привлякох внимание­то Ви в "Траектория", че тази дума "Пелин" се превеж­да на украински с име, което отеква като тръбене от Апокалипсиса: "Чернобил" .

Тъй като заразява земята и водите, тъй като е огън и невидима заплаха, която се разпръсва из въздуха, ядрената катастрофа ни се явява като унищожителен съюз на Гномите, Ондините, Силфите и Саламандрите...

В началото на построяването на ядрените центра­ли ние всички слушахме как най-добрите специалисти научно ни уверяват, че възможностите за злополука са не повече от една на милиард. Днес вече имаме вписани в списъците си: Киштин през 1957-а година, Тре Мил Исланд през 1979-а, Чернобил в 1986-а и други инциден­ти с по-малък обхват... Как да останем спокойни? Изпра­вени пред очевидността, специалистите преразгледаха теориите си. Много от тях оценяват като равни въз­можностите за по-голяма ядрена злополука от сега до края на века.

Накратко, вече не си поставяме въпроса как да поп­речим на подобни злополуки, а как "най-добре" да ги из­живеем. В началото на тази глава аз изразих страха, че сме стигнали до крайна точка...
* * *
Трябва ли да кажем, че Земята ще изчезне? Много се надявам, че не. Все пак, най-лошият от сценариите не е за изключване. Всичко, което е родено, трябва да умре и Земята няма да избегне това правило. Знаем, че само­то ни Слънце не е вечно и че надеждата му за живот е оценявана на още около пет милиарда години, което ни дава време да се подготвим... В гибелта си Слънцето ще доведе, разбира се, и тази на Земята. Това обаче няма още да бъде краят на света. Избухването на тази звезда ще освободи място на други планети, на други звезди... Големият космически цикъл ще започне отново. Убеден съм, че съществуват в далечните галактики хиляди оби­тавани, развити съзвездия, които ще поемат щафетата.

Във виденията, които ми внушават астралните ми пътувания, получих представа за една друга планета, на­речена Трая, която е била първата лаборатория на циви­лизация в нашата галактика. На тази планета, която била разположена между Марс и Юпитер, Елохимите, тези древни богове, за които ни говори еврейската Биб­лия, са извършили един първи опит за човешка колониза­ция. Трая се развила, жителите се умножили, но накрая се разбунтували и се отвърнали от създателите си. Въз­препятствана в изкачването си в пo-висше Вибраторно Ниво, Трая избухнала преди около пет милиарда години, предизвиквайки астероидните бомбардировки, от които всички планети от Слънчевата система пазят следи: това са кратерите, които виждаме на Меркурий, Вене­ра, Марс, Луната... А някои от тези звездни тела са съз­дали астероидния пояс около Юпитер, газообразната планета.

Много след този неуспех, Елохимите, вдъхновени от Божествеността, предприели нов опит на Земята (ще се върнем на това в следващата глава). Днес ние се намираме в същия решаваш завой, който Трая не успяла да преодолее. Ако Земята не може да се издигне по вибраторната стълба, тя ще бъде заплашена от избухване. Тъй като вибраторната степен на Космоса е твърде висока, а тази на Земята твърде ниска, неизбежно ше има разрив..., както когато кристална чаша, подложена на много силна музикална нота, се счупва, неспособна да се извиси в хроматичната гама.

Но още не сме стигнали дотам. Апокалипсисът, който ни дебне, ми изглежда пo-скоро като пречистване, извършвано от Гея. Земята ще се разтърси, за да изхвър­ли токсичните продукти, които й инжектира човешка­та напаст. Става дума не за крайно унищожение, а за реструктуриране и възраждане преди Новото Време.


* * *
Какво ще стане тогава? Вместо да отнесе плане­тата със себе си, би ли могъл човекът да изчезне от по-върхността на Земята? За нещастие, вярвам, че това е напълно възможно. "Ние, иивилизаииите, сега знаем, че сме смъртни", казваше Валери. Оттогава сме преодолели още една степен: вече знаем, че иелият човешки род е смъртен... Ерата на динозаврите е приключи-ла, тази на човека би могла да отстъпи мястото на царството на насекомите, чиято издържли-вост на температурни промени и на високи степени на радиоактивност познаваме.

Най-приемливият сценарий все пак е, че Земята ще отстрани един значителен дял от човечеството, но една част ще оцелее. "Мнозина ще се чистят и избел­ват и ще бъдат изпитани", ни казва Даниил. "Тогава Земята ще бъде оставена за угар на хората."



"А ония от тях, които избягнат, като се изба­вят, пророкува Езекийл в глава 7, стих 16, "ще бъдат по планините като гълъбите по долините, всичките плачещи, всеки за беззаконието си..."

А Исаиа (глава 26, стих 20): "Дойдете, люде мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът.. Защото, ето, Господ излиза от мяс­тото си, за да накаже жителите на земята за безза­конието им."

Апокалипсисът на Свети Йоан (глава 7, стихове 2 и 4) ни дава сведения за тези, които ще бъдат предпазе­ни: "Бог извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: "Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог." И чух числото на подпечата­ните, сто и четиридест и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните."

Те ще имат за задача да съградят отново Земята. Съществуването им може да бъде отначало несигурно, но Познанието ще бъде запазено. Все пак, това няма да бъде първият път в историята на света, когато подоб­но премеждие се случва...






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница