Предупреждението



страница5/8
Дата01.02.2017
Размер2.06 Mb.
Размер2.06 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8
Глава пета

КОГАТО СИНЯТА

ПЛАНЕТА СЕ ОБВИЕ

В ЧЕРНО...

"Хайде, деца мои, събудете се от този сън, за­щото всеки момент светът може да бъде разрушен."

Послание на Девата в Сан Дамиано, 1967


Професията ми на моделиер ми даде твърде рано възможността да осъщестествя многобройни пътува ния в чужбина. Така още от шестдесетте години можах да посетя четирите континента, за да представям моу ните си колекции. Неутолимо любознателен към всички култури, към всички пейзажи, аз изучавах света с нас лаждението на Бодлер, мечтаещ за млада гигантка, чии то "разкошни форми би могъл да обхожда на воля".

Не бях единствен опияняващ се от тези великоле­пия и от "могъщото вдъхновение" на Природата. За пър ви път в Историята на човечеството, благодарение на снимките, направени от астронавтите, едно поколение мъже и жени откриваше с възхищение необикновената красота на своята Синя планета.

За съжаление, скорошните ми пътувания - от Русия до Бразилия, от Канада до Япония, породиха в мене доста различни впечатления. Днес Земята представя едно съвсем друго лице. Навсякъде почувствах да се раз пространява бързо една еднообразна сивота. Видени от небето, градовете на целия свят ми се явиха покрити с пласт сгурия, ако не дори изгубени под мръсотиите.

При една от последните мисии на американската космическа совалка една астронавтка също установи промяната, на която е жертва нашата планета. Газоветe, изхвърляни от промишлеността ни правят на места атмосферата непроницаема за инфрачервеното термич­но лъчение. Наблюдавайки Земята от пространството, се забелязва, че спектралните им"подписи" се разпрос­тират все повече и повече

Убеден съм обаче, че химическото замърсяване не е единствената причина за това. Чернотата, която от своя страна долавям, е също така и тази, която се изпа­рява от мрачните ни, злъчни или откровено зли души. Всеки път, когато една мисъл прекосява съзнанието ни, мие действително излъчваме трептение, наречено "ег-регория". Когато са отрицателни, тези "егрегории" за­мърсяват душевното ни пространство и това на обкръ­жението ни. Знаем колко заразително може да се окаже лошото настроение". Влезте в стаята или в бюрото на някой, който "предъвква злобата си" (изразите никога не са случайни) и ще почувствате на раменете Ви да се стоварва тежест. Събрани в мащаба на един град или на една страна, тези отрицателни вълни образуват истин­ски похлупак, който тежи върху психическия ни живот но почти осезаем начин и поражда на свой ред омраза, завист, острота...

В "Траектория" разказах как, преди около две годи­ни, вървях спокойно из една улица в Париж и се озовах като че ли пленен от мрак по-плътен и по-лепкав от те-чен катран. Минувачите бяха изчезнали, всичко наоколо беше само мръсотия. Когато тази ужасяваща покривка се докосна до тялото ми, нададох вик Веднага тъмнина­та се разсея. Открих отново светлината на улицата... и няколко смаяни погледа, отправени към мене!

Всичко това бе продължило едва няколко секунди, предполагам. Когато се прибрах у дома, препрочетох откъсите, засягащи Трите дни на Йехова и разбрах, че бях изпитал под формата на видение това ужасно за­тъмнение, което ще се възцари на хубавата Синя плане­та, когато падне небесният гняв.

Оттогава не преставам да наблюдавам това обез­покояващо було, което потъмнява цветовете на света. "Това мрачно време ще се помрачава до края си", ни казва "Вишну Пурана". Всичко на Земята се старае да се издигне към светлината на Четвъртото вибраторно ниво, а ние натежаваме, затъваме в непроницаемостта на материята. Как да не стане разрив?


* * *
Здрачът вече се спуска над тази ера на Рибите, об­речена от цикъла на времената. Но макар това премина ване от една ера в друга да е неизбежно, то ще доведе до нашата гибел само в рамките, в които допринесем за това. Облаците, които се скупчват над съдбата ни, са само резултатът от нашата собствена злина.

Главният виновник е това отрицателно чувство, което разяжда съзнанието ни - егоизмът. За да му при дадем по-добър вид, често му даваме по-ласкателното име "индивидуализъм". Но именно той е този, който сла­га наочници на мислите ни и снижава вътрешните ни трептения.

Ако Прометей е бил символът на достиженията в зората на Времената, Нарцис със сигурност е този на края на Кали-Юга. Неудовлетворени от това, че забравихме за божествено-то, ние изопачихме и обществена­та сфера, за да се интересуваме вече само от себе си. Преобладаващата религия е без никакво съмнение кул­тът към собственото аз. Културизъм до крайност, при­саждания на младост и многократен лифтинг: "mens sana in corpore sand" Става дума за съвсем друго нещо в схващанията ни. Става дума за това да изглеждаме, за сметка на това да бъдем. Вече не искаме да остаряваме, не искаме да умираме, нито да предадем опита си, нито dа делим каквото и да било. Социалният успех не е вече наградата за добре извършена работа, а добиването на власт, на материална мощ, на надменния разкош. И ос­тавете на мира, моля ви, съзнанието ми! При най-малко­то потрепване на душата им, обожателите на Егото се втурват при "психото" си, което ще им протегне ус­лужливо огледало: "Говорете ми за мене, само това ме интересува!" Искаме да сме добре в кожата си, тук и сега и всеки за себе си.

А къде е Земята в това себелюбие? Земята и жи­телите й — другите - бъдещето на света, тоест наше­то бъдеще? Никой не се безпокои сериозно за това или твърде малко! Точно това обаче ще ни погуби, колектив­но, следователно индивидуално. Всеки дълбок егоист се намира в смешното положение на човек, който се труди върху вътрешността на къщата си до най-малкия де­тайл, без да си дава сметка, че външно свличане на поч­вата рискува да я погълне. Как биха могли днешните чо­вешки същества да забележат състоянието на обкръжа­ващия ги свят, когато са непрестанно заети да следват перипетиите на своето повърхностно "аз"? О, разбира се, те са чували да се говори за екологичната катастрофа или етническите сблъсъци, които опустошават пли-нетата. Те дори следят развитието им в медиите, но интересът им никога не надминава стадия на краткот­райното удивление между страницата за представлени­ята и тази за спорта. При нужда се пролива една сълза върху толкова нещастия или се почерпва от тях нещо, с което да се оживи една светска вечеря - да покажеш, че си в течение. Да бъдат информирани - ето една програ­ма по мярката на тези суетници, но да се намесват, да се отдадат, да воюват., това е свръх силите им. Най-вече не ги безпокойте, те спят!

Обкръжаващият ни егоцентризъм днес е най-голямото препятствие за планетарната мобилизация, за ко­ято се застъпват учените, както и посветените. Как впрочем да накараш да те чуят хора, които се разхож­дат по улицата с уолкмен на ушите, или които се затва­рят в удобно оградената си "черупка"? Да "общуваме", казвате? Но всички новости на съвременния живот, от автоматичните разпределители до минитела(48) не це­лят ли да ограничат възможно най-много контактите ни с другите? Другите? Добре е дори само да ги понася­ме, при условие, че си стоят в ъгъла и на сигурно разсто­яние. Ако ли не, ще защитаваме територията си - наци­онална, етническа, религиозна. Часът на всеобщия ин-тегризъм и на криминалните чистки удари. Дали това е вече началото на голямата война от края на Времената?

Някои ще си помислят без съмнение, че в повечето "демократични" страни не сме стигнали дотам и че, дори напротив, се представяме като благодетели на едните и защитници на правата на човека за останала­та част от планетата. Начин да се измъкнем чрез ня­колко навременни намеси. Какъв пример обаче предлага­ме ние, които даваме уроци? Нашата цивилизация вече се подчинява само на един лозунг: материалното благо­състояние! И индивидуално... Защото не става дума в ни­какъв случай за идеал за всеобщо благоденствие, а за ин­дивидуален разкош, който се осмеляваме да наричаме щастие. Не зная вече кой казваше, че търсенето на ин­дивидуално щастие, което няма амбицията да се разп­ростре върху околните, е само "мечта на крадец". Така пие преследваме целите си, без да ни е грижа за тези, ко­ито ще трябва да стъпчем по пътя.



"Този, който притежава много пари, ще бъде господарят на хората", казва "Вишну-Пурана", имайки предвид края на Кали-Юга, вестител на голямата катас­трофа. "Да натрупаш богатство ще бъде най-споде­ляната цел. Съзнанието на хората ще бъде заето главно от търсенето на материални придобивки и на власт... Духовните ценности ще западат от ден на ден, светът ще стане покварен. Единствено собстве­ността, богатството ще присъждат власт, физичес­кото здраве ще е единственият извор на благогове­ние и страстите ще са сексуални. Лъжата и лицеме­рието ще бъдат средствата за успеха."

Повлечена от култа към собственото "аз" по нак­лонената плоскост на лесните удоволствия, нашата ци-вилизация бавно се плъзга към извращаването на страс­тите. Един известен морал на усилието и търсенето бе заменен от хедонистичния принцип "всичко, веднага". Наркотик, секс, игри завладяват планетата, утежнявайки om ден на ден кармата на човечеството u никоя бап ка никога няма да може да "изпере" тази чернота. Омра зата блика в песните, насилието завладява дори и игри те, предлагани на децата, любовта губи шансовете си за оцеляване. "Върнете се сега всеки от лошия си път и от злите си дела", ни заклева пророкът Еремия. Но koй си спомня за него? Предпочитаме пред клетвите му примамливите призиви на рекламата, колите за golden boys, чревоугодничеството на фона на интимна среща, еротизма в услуга на препарати за почистване. "Егоист, егоист!", крещят разбунтуваните, но и очаровани жени в една оперна постановка. "Станете дяволски изкуси­телни!", съветва едно прелестно, но гримирано като дя­волица момиче, за да ви продаде марка чорапи.

Разбира се, в целия този маркетинг трябва да ос­тавим място за хумора. Но този хумор, доколкото той отразява дълбоките ни наклонности, не ми изглежда не винен. Колкото до "дяволски", ние вече сме. И ще станем още повече, ако не променим манталитета си. И така ще постелем червената пътека пред Антихриста, това предвещано проявление на Сатаната. Когато той се по­яви, ще бъде твърде късно да се каем: "Вие ме извикахте, ще каже той, ето ме..."
* * *
Цялото това изобилие от зле поделен лукс, както и от извратени удоволствия, ме кара неудържимо да мис­ля за "Прочутата проститутка" от Апокалипсиса на Свети Йоан, която е "облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери... И ни челото й имаше написано това име: великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята." Този разкошен град бил обречен на гибел, защото всичко там почивало върху временни ценности. Богатствата или властта били развратили човека, задушавайки в него всякакво духовно измерение. Но този град е също и сим-вол в цялата история на човечеството. Библията е из-пълнена с намеци за други градове от този тип, разру­шени от гнева на Йехова, по примера на Содом и Гомор, където царял порокът. И навсякъде е казано, че в момен­та на големите сътресения наказанието на "новите Вавилони" ще се извърши по още по-ужасен начин.

Случайност ли е, че днес град като Лос Анжелес, един от най-покварените на планетата, столица на илюзията и на измамата, където господстват култът към тялото и към парите, където наркотикът и насили­ето се изплъзват от всякакъв контрол, е разположен върху земна пукнатина, която би могла да причини уни­щожаването му за няколко минути? Едгар Кейс, големи­ят американски ясновидец, предсказал, че тази неизбеж­на катастрофа ще се случи преди края на века. Геолози­те знаят добре, че това пророчество би могло да се осъ­ществи и че Сан Франциско ще се окаже също в опас­ност.

Много средиземноморски градове рискуват да поне­сат същата участ. Не са ли станали те също съвременни Вавилони? Не са ли виновни, например за ужасни еко­логични замърсявания? Бетониране, мръсни канали, изх върляне на отпадъци, тежки метали... Средиземно море вече е признато като едно от най-замърсените в света регионални морета. При това точно в тази баня идват да се топят всяка година милиони лица в търсене на... на какво точно? Вече не знаем какво. Освен това, утежня­вайки всичко, тази част на света е поставена под режи­ма на гигантска мафиотска корупция: съмнителните строителни операции разрушават крайбрежието, дока­то игралните зали и нелегалните лаборатории за нарко­тик се заемат с разрухата на душите. Още Нострадамус е оплаквал съдбата на тази област (Х-та Центурия, 60-о четиристшиие).
"Оплаквам Ница, Манего, Пиза

Савона, Сиена, Капуа, Модена, Малта

Освен кръвта и меча за подаръци

И огън, земетръс, вода, нещастна нощ."
Или, в 6-о четиристшиие на VII-а Центурия:
"Неапол, Палермо и цялата Сицилия

От варварска ръка ще се обезлюди,

Корсика, Салерно и острова Сардиния,

Глад, чума, война, край на страшни злини."
Една нощ - nolte (49) - ще е достатъчна да се уни­щожи Италианският полуостров и френският Лазурен Бряг. Но и много други градове ще бъдат засегнати. Про­рочеството от Премол, което вече цитирахме, беше предсказало междуособните конфликти, които съсипаха търговския и културен блясък на Ливанската столица: "Ти, прелестна Тир" - на юг от Бейрут - "която се изплъзваш още от бурята, не се радвай в гордостта си. Изригването на вулкана, който гори вътрешнос­тите ти, наближава." Същото това пророчество от Премол предупреждава u града Ерусалим, стара столица на Юдея, близо до Палестина, окупиран днес от израел­ците и чиято твърдост в непримиримостта познаваме: "Ерусалим! Ерусалим! Спасявай се от огъня на Со-дом и Гомор и от клането на Вавилон." Ерусалим, за който още Захария (глава 12, стих 3) ни казваше каква опасност би представлявал за сигурността на света, както днес го показват палестинският проблем и Инти-фадата, "революцията на камъните" : "Ще направя Ерусалим отегчителен камък на всичките племена. Всички, които се натоварят с него, ще се смажат."

И това не е всичко. И други големи градове изглеж­дат заплашени. В първата им редица пророчествата се съгласуват да поставят Париж, "Вавилон на Галия" и Рим, на който те дават отново епитета "Голямата Проститутка". Ще имаме възможността да се върнем на това по-късно...


* * *
Би трябвало, разбира се, да се съвземем, да се борим срещу тази разпуснатост на страстите, това мошеничество на безразличните към мизерията богаташи, този стремеж към присвояване на привилегиите. Как да го постигнем, обаче, когато цялата система осигурява утвърждаването на един такъв начин на съществуване? Всекидневно сме подтиквани от истински рекламни удари към свръхконсумация, чиито последици за околнатa среда са скривани от нас. Въвлечени сме в една надп­ревара за притежание, която изглежда без край. Така японците произвеждат днес толкова телевизори, че не знаят вече на кого да ги продават. Световната индуст­рия, обаче, не закъснява да намери разрешение на това пренасищане: сменят се нормите, създава се високоразделителната способност, ще трябва да се обнови "склад". И планетата на свой ред атакува с ентусиазъм. Във всички области богатите страни днес са затрупани от свръхизобилие от излишни предмети.

Конкуренция, надпревара, рентабилност - такива са ценностите, които нашето съвремие успя, чрез какъв ли фокус, да преВъздигне до небето. Вече се развиваме в свят на акули, на ловци на премии или на глави, на "рейдъри(50) и див холдинг. Всички удари са позволени и този, който няма душата на убиец, е осъден на провал. В замя­на на това, трябва да се преструваме на изненадани и обезпокоени, когато едно общество, основано на такива ценности, поражда по-реално, по-кръвопролитно наси­лие, което се установява из улиците на всички големи градове. "Родителите ядоха зелено грозде и на деца­та зъбите се раздразниха", ни казва Старият Завет. На насилията от предградията отговаря институцион-ната война, която позволява на едните да разчистят сметките си с другите под покровителството на меж­дународни интервенции. Продадохме на безценица оръ­жие на най-съмнителните режими, американците го предлагат в свободна продажба и всеки си дава вид, че е шокиран, когато купувачът има лошия вкус да го упот­реби.

Днес труповете покриват телевизионните ни ек-рани и ние не им обръщаме внимание. Гледайки, един пъ­тешественик, дошъл от миналия век, не би се усъмнил и за момент, че е попаднал право в Апокалипсиса. Направете този опит, гледайте информационните предавания малко отстрани. Там ще видите едно след друго сраже­нията в Югославия, атентатите, свързани с наркотици в Колумбия, откриването на масови гробове в Руанда или в Камбоджа, кървавите размирици в Заир или в Лос Анджелес и етнически битки по четирите края на Земя­та, и така нататък. Без да говорим за здравния бюлетин все по-алармиращ - на планетата ци, с близката му нищета и глада в Сомалия или Судан. И всичко - доукрасено от викове на отчаяние, отправени от смазани населения, на фона на издигащ се фанатизъм и дървени ези­ци. Опасностите се увеличават, предупрежденията се умножават и при все това, ние не реагираме.

Пред подобна сила на инерцията ми изглежда малко прекалено лесно да обвиняваме медиите, в частност те­левизията, чиито големи заглавия или картини банализират ужаса. Ние сме тези, които сме загубили способ­ността си да се ужасяваме. Питам се дори дали поняти­ето "телезрител" не подтиква да объркваме действи­телността с фикцията. Всичко става обикновено зрели­те, като че ли "двадесет часовият" изобразява прост­ранството "трагедия", бързо забравено в развлеченията, които следват и които окачествяваме лекомислено като глупави, докато участваме в резултатите при из­мерванията им. Развличаме се от смехотворни подвизи (кога ли ще бъде прекосен Атлантика в арестантска кола?), боготворим долнопробни идоли, тези идоли, кои то Библията наричаше "нищожества, неслужещи за нищо". Ако перефразираме един лауреат на Нобеловата награда, ще се окажем сравнени с поколение, което поз­нава "точната цена на всичко и истинската стойност на нищо".

Как бихме могли, изправени пред подобни измами, да оиеним спешността на положението, да бъдем чувст вителни към сигналите за опасност, които при това са вече тук, пред очите ни? Нека си спомним за обръщени ето на Исус Христос към фарисеите (Евангелие на Свети Матей, глава 16, стих 2): "Като се свечери, ду­мате: времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: днес времето ще бъде лошо, за­щото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената - не можете!"

Знаменията на Времената... Телевизията си поста вяше между другото за цел, в началото, да бъде за нас прозорец към света. Понастоящем твърде често тя е вече само фенер-мираж, който ни мами с бездушни оази си. Тя повлича зрителите по една бавно спускаща се спи рала, хипнотично извиваща се линия, която ни осъжда на апатия, докато, навън, се разиграва участта на човечес­твото. По-горе цитирах една странна епитафия, наме рена в едно английско гробище върху плоча от XVI-и век "Когато картините изглеждат живи и бъдат оживе­ни от собствените си движения, тогава половината свят ще потъне в кръв." Дали телевизията, след ради­ото, представлява прословутия Звяр от Апокалипсиса на Свети Йоан, който ще царува на Земята, поробвайки хоратa преди края на времената?


В "Траектория" споменах за шока, който бях полу­чил, посещавайки Ню Йорк за първи път през шестде-сетте години. В сърцето на града, върху фасадата на един небостъргач, можах да видя три гигантски свете­щи цифри. Три шестици или 666: кодираното име, дадено в апокалипсиса на "Звяра", по повод на който са си пос­тавяли толкова въпроси.

Стоях там, спрял пред това число, неспособен да разбepa присъствието му на тази стена. Тогава ми обяс­ниха, че става дума за херцовата честота, избрана за първото радиопредаване...

Внезапно получих чувството, че всичко идва на мястото си във виждането ми за нещата. За мен няма­ше никакво съмнение, че херцовите вълни, кръстени на името на Звяра, изобразяват начина за разпространени-ето му първо радио, после телевизионно: "И позволи му се да даде дишане на зверовия образ (51) така, щото зверовият образ да продума", казва Йоан. Този образ, който се оживява и следователно мърда и говори, какво друго би могъл да бъде, ако не телевизионният образ или цък този, на всички информационни и електронни мрежи за комуникация, с които разполагаме понастоящем?

Нека никой не се заблуждава: не твърдя, че телеви-зията и информатиката са творения на дявола, нито че аниматорите или техниците им са подчинени на Сата-ната. Казвам, че пътищата на Демона са също така необясними и че Злото е могло да намери в зле управлявано­то ни съвремие фантастични начини за разпростране­ние. В началото тези изобретения, както и всички изоб­ретения на науката, имаха очевидни положителни стра­ни, даже благородни намерения. Всичко, което благоприя­тства диалога и общуването може да сближи хората и педагогическите, професионални или просто развлека­телни предимства на тези нови технологии остават неоспорими. Само че не сме се предпазили достатъчно от Звяра, който, за да съблазнява по-добре, напредва мас­киран, разчитайки на човешките слабости и заблужде­ния. При него ставало въпрос на първо място да пороби човешкия род. Като че ли е успял: днес телевизионните програми, както банките от данни, образуват паяжини, които разчертават цялостта на планетата, както ня­кога електромагнитните снопи, събудени от Синовете на Белиал. Никой от нас не може да твърди, че им се е изплъзнал. "Кой е като тоя звяр и кой може да вою-ва против него?" се пита "Апокалипсисът" на Свети Йоан (глава 13, стихове 4 и 7). "Даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ."

Мнозина ще ме обвинят, без съмнение, в архаизъм или демодиран катастрофизъм поради тази реч и все пак... не съм единственият. който я държи. Да се изобли­чи отравянето на умовете от медиите и контрола на хората от информатиката, това интелектуалци, писа­тели, учени и религиозни лица вече са правили. При слу­чай, самата преса и телевизия се отдават на това уп-ражнение по самокритика. Но предупрежденията остават без последствия.

При все това, няма ли за какво да потръпваме, виждaйкии какво се очертава? Знаем например, че всички ние сме многократно картотекирани в компютър. Наш пас­порт в света е станала магнитна кредитна карта. Без нейния код не можем да направим нищо. И така, какво четем в Апокалипсиса на Свети Йоан? "И принуждава­ше всички, малки и големи, богати и сиромаси, сво-бодни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име." Обвинявате ме в неправилно тълкувание? Наскоро, изправени пред уве­личаването на кражбите на кредитни карти, световни­те банки разгледаха проекта за електронен чип, който да бъде вмъкнат в пръстите на ръката и който би поз-волил на всеки да прави покупките си, а също и да отва­ря колата или къщата си. Кредитната карта ще стане биологична...

Колкото до медиите, дълго искахме да вярваме в обективността на информациите им: след румънската революция и войната в Залива загубихме много от илю-зиите си. Ние сме изцяло манипулирани, в един или друг край на веригата, от страхотна машина за потенциална дезинформация и фанатизация. Коя власт ще бъде дос­татъчно силна, за да уравновеси четвъртата власт? Старият Завет проклина многократно тези, които "получават доверието на народа, като го лъжат". "Не ги слушайте! Те ви мамят, те разправят за ви­денията на ума си, които не идват от устата на Господа!"

Не се ли проявява, впрочем, Звярът все повече и по-вече? Навсякъде триумфира един цинизъм, в който няма нищо философско, а който е в услуга на вулгарността и безразличието. Кой смее още да твърди, че аудиовизуал ната комуникация е привилегировано място за разисква ния на идеи и за равнопоставеност на мненията? От къснати от действителността, "застъпниците" само се преструват, че разискват, докато всъщност всички са съгласни със запазването на статуквото и привилеги ите на всеки един от тях.

Ще бъда ли още обвиняван, че очерням картината, щом скърбя, че виждам днес младите да изоставят кни гите заради касети с видеоигри? Кой родител не се е из плашвал от халюциниращия поглед на децата си, хипно тизирани от адското примигване на тези електронни образи? Днес научаваме, че "злоупотребата" с тях е опасна за здравето и че предизвиква понякога епилеп тични кризи...

Дали се насочваме към едно лоботомизирано об щество? Греша ли, когато се безпокоя, чувайки информа тиците да ни говорят за близкия етап, на "мислените светове"? Зрителите ще станат актъори, но в един въ ображаем свят. С една каска-лента на очите, с тяло, об вито от чувствителни електроди, те ще могат истин ски да влязат в образа в три измерения и там да хващат предмети, да изживяват повече или по-малко програми рано приключение с партньори по техен избор. Този способ отваря изключителни перспективи в областта па игрите и на пълната сетивна илюзия. Ще можете да иг раете тенис, да посетите Пекин, да избиете всичките си съседи и да изживеете най-лудите си еротични им пулси..., без и за миг да напускате фотьойла си. Тук няма нищо нелогично: индивидуалното щастие е трябвало да намери крайния си завършек в самотното удоволствие. Но то ще се извършва за сметка на движението и ясно­тата на разума. Можел ли е Звярът от Апокалипсиса да мечтае за по-добър начин на контрол от тази машина за мечти? Хората ще живеят вече само с въображаеми об­рази. Триумф на оскотяването, абсолютен опиум, поява на роботизирания човек...

Така би могло да се установи царството на Звяра (ако то не е вече започнало). Поне това са образите и вижданията, които ми внуши числото 666. Впоследствие, един детайл дойде да допълни тълкуванието ми: на­учих, че 666-666 е бил номерът на телефонната линия, свързваща президента Никсън с Нийл Армстронг - пър-вият човек стъпил на Луната. Откриваме отново идея­та на херцовите вълни, но към нея се добавя понятието за човешката горделивост: стъпвайки на лунна почва, не е ли повторил човекът грешката на строителите от Вавилон? Не е ли положил всичките си усилия да покаже, че вече не е зависим от тази Синя планета, грижата за която му е била поверена?

Това остава, разбира се, едно лично тълкувание, да-леч без да е единствено по рода си. Във всички времена числото на Звяра е пораждало многобройни хипотези -от най-научните, до най-чудноватите. Гематрията, част от кабалата, основана върху съответствията между математика и азбука, е могла да изтъкне, че чис­лото 666 крие имената на Нерон или на Цезар. Верен на понятието ми за многофункционален символ, аз, от своя страна, съм склонен да приема различни заключения. Винаги съм имал, обаче, предпочитание към простотата. Понякога трябва да умеем да приемаме нещата в първичния им смисъл и затова се изненадвам, че не сме за­помнили най-очевидното обяснение, което доказва всич­ки конкретни варианти... Битието ни казва, че в начало­то било Словото: това е божията Дума, която е дала живот на света, тя е първопричината на живота и лю­бовта, предадена на Сътворението. В края на времена­та, обратно, се появява Числото (противоположно на 7, 6 е антисъвършенството, Злото). 666, може би, обявява действително вземането на надмощие на смятането над говора, лишен внезапно от способността си да изра­зява Съществото. Днес информатизацията на общест­вото извършва този поврат. Това е победата на робота над естетическата мисъл, заместването на едно общес­тво с човешко лице от безстрастната диктатура на машините...

Съществува ли начин да отклоним това пагубно развитие на човечеството? Какво да правим, освен да "внимаваме да не бъдем изненадани" от деня на катаст­рофата? Към това ни подканва Лука в Новия Завет (гла­ва 21, стихове 34 и 35): "Но внимавайте за себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, от пи­янство и житейски грижи, и ви постигне "оня ден" внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят върху лицето на цялата земя."
* * *
Много хора чувстват смътно тази заплаха. От там произтича едно неразположение, което ги парализи­ра, едно дълбоко, ирационално безпокойство, което нито общата медицина, нито психиатрията биха могли да из­лекуват. И тъй като не искаме вече да живеем с въпро­си, тъй като ни трябва щастието веднага, на каквато и да е цена, се обръщаме към "магьосниците". Парадокс за края на ерата на Рибите: човекът отказва да вярва в Бог - освен в случай на фанатизъм, за който ще говорим отново - а се хвърля към лъжепророците. В името на на­деждата в чудеса, пожелани единствено в полза на собс­твеното му благосъстояние, той отваря широко врата­та за чудотворци от всякаква величина от най-чуднова­тите до най-опасните. Източни псевдо-мъдреци, савойс-ки гуру, будистки монаси от предградията, фокусници на духовното, йоги, страдащи от артрит, панаирджийс­ки врачки, викачи на първопричинен вик(52), абракадабра-телепати, лечители-шарлатани - изборът е наистина труден. Всички се възползват с повече или по-малко ци­низъм от безпокойството, което характеризира наша­та "ера на празнотата", според израза на един модерен философ.

Тези лъжепророци не са всички, впрочем, злонамере­ни в началото. Някои - те са редки - искрено мислят, че се трудят за облекчаването на моралното отчаяние на сьвременниците си. През шестдесетте години в Париж можеше да се срещне случайно из кафенетата един из­вестен Анж Сикламан, който казваше, че е изпратен от Господ, за да спаси света. Начинът му на действие беше нежността. Той твърдеше, че скоро един нов конти­нент щял да изплува в Тихия океан и щял да има формата нa сърце...

Други лъжливи магове също се излагат на присмех, например почитателите на Малката Пирамида, които се разхождат цял ден из Сан Франциско с островърха шапка на главата, за да уловят пространствените въл­ни... Или пък верните на лука, които почитат в този зе­ленчук символа на безсмъртието на човешката душа...

Най-смешното (или най-обезпокояващото) е, че всички тези шарлатани имат собствени средища, къде­то могат да се чуят лекции върху "цветното зеле и ан-тистресовата борба" или върху "кабалистичният про­чит на светския алманах", още за посвещаване в проро­ческата иридология или за магнетизиране на яйца в желе... Не се смейте! Преувеличавам съвсем малко.

Само че шегата често се обръща в кошмар. Без съмнение, сами изненадани от доверчивостта на клиен­телата си, лъжепророците се превръщат в търговци в храма. "Те чародействат за пари", ни казва Михей (гла­ва 3, стих 11) в Стария Завет. "Всеки от тях се е предал на сребролюбие", добавя Еремия (глава 6, стих 13). Ако убеждават жертвите си в суетата на матери­алното притежание, то е, за да си го присвоят по-добре. В Евангелието на Свети Матей (глава 7, стих 15), Хрис­тос ни предупреждава да се пазим от "лъжливите про­роци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а от­вътре са вълци-грабители".

Толкова гуру, проповядващи бедността като път за достигане на мъдростта, се возят в "Ролс Ройс" и обикалят света, отсядайки в кралски апартаменти и луксозни резиденции. Обхванати от лудостта на величи­ето, тези мегаломани издигат с много средства и за тяхна собствена слава църкви и огромни статуи. Опия­нени от способността за влияние над човешкия дух, коя­то откриват в себе си, те не закъсняват да я използват възможно най-зле. Манипулациите им, от икономическо, духовно или чувствително естество, повличат по-сла­бите до пределите на лудостта. Или дори до смъртта... Спомняме си за Храма на Народа, намираш, се в Гвианска-та джунгла: основателят му, Джим Джоунс, принуди хи­ляди членове на сектата си на колективно самоубийст­во. "Изгладнелите вълци се втурват от планината и идват да изядат овцете, които разкъсват даже пос­ред оборите," ни казва пророчеството от Премол.

Днес във Франция съществуват стотици секти, в Съединените Щати - хиляди... Невъзможно е да се изре­ди пълният им списък, всеки ден се създават нови. Само­то им разпространение е знак за неизбежността на края на Времената: "Ще бъдат боготворени фалшиви богове във фалшиви храмове, в които самовластно ще се издават заповеди за пости, поклонения, нака­зания, даряване на благата, строгост в името на лъжливи религии", четем във "Вишну-Пурана". Всички тези лъжепророци постилат пътя на този, който ще бъде техен господар, този, който ще доведе до нейния връх дяволската съблазън: Антихриста. Когато окулт­ните сили биват непрекъснато викани, те най-накрая отговарят. А тези, които смятаха, че ги опитомяват, скоро ще станат техни роби. Защото не се играе безна­казано със заклинанията...

Трябва ли, обаче, да хвърляме камъка по тези, кои­то се оставят да бъдат люляни от песента на злокобните сирени? Общо взето, става дума за лица - най-вече млади - дезориентирани и уязвими. Ако сектите са започнали да се размножават по този начин, то е преди всичко, защото е имало пространство за заемане. Не са ли се задоволили те да запълнят празнотата, оставена от отстъплението на институционната Църква?

Твърдя, действително, че тя се провали в задачата си. И че не е на висотата на кризисното положение, кое­то изживяваме. Как да се учудваме на това? Това е съ­щата Църква, която с векове е фалшифицирала учение­то на първите християни. Тя е тази, която, от събори до папски послания, се е старала да изопачи посланието за любов към Христос. Виждали сме я да дава най-лоши­те примери, между другото тези на инквизиционния те­рор и на лукса, излаган на показ от безскрупулни прела­ти.

Това бавно извращаване бе без съмнение неизбежно. Според космическия закон, на който не убягват църкви­те, трябва всичко, което е било създадено, да понесе разрухата на времето. Като религия на ерата на Риби­те, християнството, такова, каквото го познаваме, дос­тига края на надбягвянето изтощено, лишено от съдър­жанието си. Трябва да кажем в негова полза, че бе подло­жено на голямо изпитание през последните векове. Ху­манизмът на Ренесанса намали божественото, за да даде по-големи размери на личността. Векът на Просветле­нията възвеличи човешката рационалност. Нашата съв­ременна епоха най-после осигури триумфа на сциентизма и атеизма... Днес, както е могъл със съжаление да го установи Андре Фросар, "християнската вселена е по­тънала така дълбоко в забравата, че корабокрушението й вече не прави дори вълни".

Папата изглежда примирен да потъне с кораба си. Вместо да започне необходимата реформа за преминава­нето от една ера в друга, вместо да внесе аргументи срещу моралното обезверение, приспособени към време­то, Църквата е застинала в позициите на миналото. Срамежливите увещания в съвременната служба да си подадем ръце в Христовия мир, не биха били достатъч­ни за едно ново възприемане на "християнското милосър­дие". Вярващите са в правото си да се надяват на по-за-дъбочен прочит на книгите, на представа за догмите, изчистена от всякаква воля за могъщество. Без съмне­ние, в това отношение те очакват много от "новия" Ка-техизис. Там намират в повечето случаи само повторе­нието на отживели възгледи. Още по-зле, много редките обновления определено противоречат на основните принципи на първоначалната Църква. Така се стига до там, да се признае като законно, в известни случаи, смъртното наказание. Това ли е единственият начин, който сме намерили, недостойно отстъпление към вар­варствата от миналото, за да спечелим отново разоча­рованите от католицизма? Забравила ли е папската Власт, че една от Десетте Заповеди наставлява "Не убивай"? Тя, понастоящем, се излага на предупреждение­то на Свети Матей: "Не съдете, за да не бъдете съде­ни..."

Закостенялост е още и когато Катехизисът пос­тавя като догма: "всички форми на гадаене трябва да бъ­дат отхвърлени" Аз пръв ще изоблича ексцесиите и ша-ралтанството не си спомням, че самият Павел казваше В първото послание към Тесалонците(53) (глава 5, стих 20):"Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте, дръжте доброто." Пазя в паметта си и този великолепен пасаж от Петър във Второто му Послание (глава 1, стих 19), който носи в себе си цялата изключителна на­дежда за ерата на Водолея: "И така, пророческото сло­во повече се потвърждава за нас и вие добре прави­те, че внимавате за него, като за светило, което свети в тъмно място, догде се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви."


Наблягам върху християнството, защото то е пре­обладаващата религия в ерата на Рибите. Принадлежащ, поне в настоящото ми прераждане, към тази ера, аз ви­наги съм се чувствал дълбоко християнин. Но христия­нин от началото на Времената, пазител на едно посла­ние за любов, не за унищожение, господство или омраза. И така, както юдейството и исляма, в зората на голе­мия срив, който ни дебне, християнството се оказва из­кушено тук и там от един вид интегризъм. Рим несъм­нено осъжда това отношение, но Рим не се стреми да се върне към чистотата на първите християни. "Апока­липсисът" на Свети Йоан открива един строг призив към ред: "Всичките църкви ще познаят, че аз съм, кой­то изпитва вътрешности и сърца, и ще въздам на всеки от вас според делата му."

Пак в тази пророческа книга четем за парицата Езавел, която отклонява съпруга си от почитането на истинския Бог: "Дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си." Рим, съвременната Езавел, ще плати тежко заслепението и твърдоглавие­то си. Свети Йоан казва още: "Горко, горко, граде ве­лики... Понеже в един час дойде съдбата ти!"

Това разрушение изглежда съвсем близко, ако се вярва на необикновеното пророчество на Свети Малахия този примат на ирландската църква, приятел на прочу­тия Свети Бернар дьо Клерво, живял в първата част на XII-и век. В пророчеството, което носи името му, той установява последователността на 111 папи, които трябва да дойдат един след друг след Целестин II-и от 1143-а до края на времената. Става дума за списък от 111 латински изречения, всяко отнасящо се до един пър-восвещеник. Има ли нужда от няколко убедителни при­мера за предсказателния характер на тези изречения? Стотното, съответстващо на Григорий XIV, папа от 1830-а до 1846-а, било "De Balnae Etruriae", което оз­начава "От Балн в Етрурия". И така Григорий XIV при­надлежал към религиозния орден на Камалдулите, чието седалище се намира в град... Балн в Етрурия(54).

На Климент XIII, избран през 1758-а, било отреде но (в ХII-и век, нека да припомним!) изречението "Rosa Umbriae". А преди да стане папа, той е бил губернатор на един град в Омбрия, чийто символ е розата. Последо­вателят трябвало да бъде "Ursus Vetox": това бил Кли­мент XIV, произхождащ от семейство, чиито герб изоб­разявал бягаща мечка. Инокентий XII, папа от 1691-а до 1700-а, бил наречен в изречението "греблото до врата". А името му не било друго, а Растело, "гребло" на италиа­нски...

Колкото до последните папи... Йоан XXIII (1958-63), според Малахия, бил "Pastor nautaque'', което озна­чава "пастор и лодкар" той бил патриарх на Венеция, градът на лодкарите. Изречението за последователя му Павел VI (1963-1978) било "Flos florum", "цвете на цве­тята", което означава лилия: гербът му е образуван от три лилии и, освен това, той бил родом от град Флорен­ция, чийто символ е лилията. "De medietate lunae" -"половината на луната" - било предназначено за Йоан-Павел I-и. Той бил избран по време на полулуние и умрял един месец по-късно. Господството му траяло следова­телно само от едно полулуние до друго.

Колкото до Йоан-Павел II, за него е " De labor е solis", "работата на слънцето". Дали значението на това изречение ще се появи по-късно, в края на царуване­то му? Или пък става дума за алюзия с неуморната му дейност на пътешественик в един свят, в който слънце­то никога не залязва? Никой папа, действително, не е обхождал толкова много земята от един континент до друг, целувайки понякога почвата, като че за да й поиска прошка за собственото си безсилие. Нека се пази! Някои четиристишия на Нострадамус (които цитирах в "Тра­ектория") обявяват убийството на полския папа, което вече едва не се случи.

Освен всичко това, според Свети Малахия, Йоан-Павел II е 110-тия папа от 111 или 112 обявени: ще обясним защо е този "допълнителен" папа, без "прозви­ще" в пророчеството. Каквато и да е причината, оста­ват може би още само един или двама папи преди Апока­липсиса. Дали християнският свят - такъв, какъвто го възприемаме днес - клони към края си? Едно смущаващо пророчество идващо от Свети Анселм(55) ни предуп­реждава: "Нещастие за времената, когато буквата "К" ще бъде славословена между стените на Рим!" Всеки знае, че полското име на Йоан-Павел II е Карол...

Какво ще се случи после? Последователят на Йоан-Павел II е описан като "De gloriae olivae", "славата на маслиновото дърво". Някои виждат тук особен знак на признание. Маслиновото дърво е, по традиция, символът на еврейския народ. Тази "слава на маслиновото дърво" би могла да означава възкачването на евреин на върхов­ния престол на Католическата Църква. А нямаме ли ние във Франция епископ, който е бил някога от еврейско ве­роизповедание?

Като казах това, не ми се струва, че "славата на маслиновото дърво" ще бъде последният първосвещеник. Защото в края на дългия си списък, Малахия уточнява: "При последното преследване на светата Римска Църква, на престола ще бъде Петър Римлянинът. Той ще води на паша овцете си всред многобройни пре­междия. Когато минат тези премеждия, градът със седемте хълма (Рим) ще бъде разрушен и Страшният съдия ще съди народа му."

Трябва ли да заключим от това, че християните ще бъдат отново преследвани във вярата им и в упраж­няването на религията им? Възможно е... Но сигурното във всеки случай е, че тази религия отмира, защото е предадено естеството й. Катедралите са осквернявани от орди туристи, младите не се интересуват вече от Бог, или се обръщат към секти, които се отнасят до Бог по екзотичен и скверен начин. "Когато се върна на тази земя," казва Христос в Стария Завет, "ще е ос­танал ли още някой да вярва в мен?" Самият Свети Павел ни беше предупредил: "Преди да бъде наложено голямото наказание, трябва да настъпи вероотстъпничеството." Понастоящем всичко е готово за послед­ното действие.


* * *
"Църквата ще бъде в ужасна криза. Светата вяра в Бог - забравена. Всеки човек ще иска да се води сам от себе си и да бъде висшестоящ на подоб­ните си." Това пророчество, което обобщава неверието на нашето общество и надменния егоизъм на хората, е извлечено от посланието, предадено от Девата на два-ма млади овчари близо до Ла Салет, в Алпите в Дофине, през 1846-а година. Ще последват други откровения на Девата, като в Амстердам през 1946-а: "Религията ще трябва да води тежка битка. Искат да я унищожат; това ще бъде направено с такава ловкост, че никой, или почти никой няма да забележи."

Във всички времена Девата се явявала на хората и особено на децата, поради чистотата на душите им. Никога, обаче, тези появи не са били толкова чести, кол­кото от ХIХ-век насам. Рационалните умове са поискали да обяснят тези "феномени" с внезапните разпалвания на религиозната вяра в населението. Не трябва ли да ги отдаваме повече на безпокойството на Девата пред увеличаващия се атеизъм, който характеризира края на Кали-Юга? Не са ли те допълнителен знак за неизбеж­ността на големите премеждия? Всичко това става в действителност, като че ли Девата опитва едно пос­ледно усилие, за да ни предупреди, за да ни насърчи да по­емем отново пътя на Бог, ако още има време за това. Като богиня-майка, тя е преди всичко милосърдие, тя се застъпва в наша полза и се опитва да ни отвори очите за катастрофалния ни избор.

От два века са били установени няколко хиляди появи на Девата по света. Много са имали за местонахож­дение Франция или Италия, а някои са били признати дори от самата Църква. В Париж, на улица "Дю Бак", през 1830-а Девата обявила на една млада религиозна жена: "Целият свят ще бъде съкрушен от нещастия от всякакъв вид." Същите са предупрежденията в Лурд, през 1858-а и Фатима през 1917-а. А също и в Ва­ньо, Белгия (1933-а), или в Боренг, и така нататък.

Навсякъде посланието е еднакво. Девата се гневи на нехайството на хората, на суетата им, на липсата им на духовен живот. "Вождовете, водачите на божия народ, изоставиха молитвата и покаянието и Демо­нът помрачи разума им", казва Божията Майка в Ла Салет. "Нека епископите започнат да действат! Пека заповядат на свещениците си да се обърнат към младежта, за да я предпазят от това съвремен­но езичество"', обявява тя в Амстердам. "Този матери­ален свят тича към своята гибел."

Появите на Девата са едно последно насърчаване, една молба, пълна с любяща милост, която, обаче, може при случай да приеме тежестта на ужасна заплаха: "Ако народът ми не иска да се подчини, аз съм принудена да отпусна ръката на сина ми..."

Всички пророчества още и още са ни предупрежда­вали. Ще останем ли глухи и слепи до края? Когато дой­де денят, няма да имаме никакво смекчаващо вината об­стоятелство. "Това е наистина пируването на пороч­ните" , извиква пророкът Амос.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница