Предупреждението



страница6/8
Дата01.02.2017
Размер2.06 Mb.
Размер2.06 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8
Глава шеста

ТРЪБЕНЕТО НА АПОКАЛИПСИСА

"Тогава ще се изгуби рибарската лодка."

Нострадамус


Предупреждение по повод на тази глава
Бог ми е свидетел за цялото ми страдание и безпокойството ми при съставянето на редовете, ко­ито следват. Имах ли право да ги напиша? При това тук няма нищо измислено. Това е само резулта­тът на десетилетия четене и медитации в светли­ната на Древното Знание, потвърждаващи събития­та, които ми бяха показани в Седмото Вибраторно Ниво и които обосноваха връщането ми на Земята. Едно чувство за божествен ужас ме накара за миг да се съмнявам в необходимостта да разбуля това, но докато пишех тези страници около масата ми дойдо­ха Двадесет и Четимата Старци, величествени, властно сочейки с пръст към листа хартия, заповяд­вайки ми: "Пиши!"

Подчиних се на тяхната повеля. Но това бе ужасяващо. Искам да кажа също на твърде крехките читатели: ако нямате силата да отворите очи и да видите, тогава бързо прескочете тези няколко стра­ници, предназначени за смелите души, които ще раз­берат по-добре спешността да умножат молитвите си, за да бъде смекчено всичко това.
Ето, че дойде последното действие, това на края на Времената. Невъзможно е да го възприемем, без веднага да се роди един въпрос в съзнанието ни, един въпрос, който намираме формулиран в 129-и сурат на Корана: "Те ще те запитат, казвайки: кога ще дойде този фатален час?" В тази област ислямският текст призо­вава Пророка към предпазливост. Ролята му не е да даде датата на края на света: "Какво знаеш ти? Краят му е познат само на Бог. Ти си натоварен само да пре­дупредиш тези, които се боят от него."

Факт е, че би трябвало да сме доста безразсъдни или доста самонадеяни, за да твърдим, че можем да опре­делим с точност сроковете си за края на света. В Новия Завет Матей също ни подканва да се откажем от всяко предвиждане: "А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец."

Нека запомним това: Никой не трябва, нито може да се осмелява да предскаже часа, в който ще отекне последната тръба на Апокалипсиса. Затова пък е позво­лено да твърдим, сравнявайки пророчествата и истори­ята на човечеството, че всички етапи, предвещаващи Апокалипсиса, днес са преодолени. Да, нашата цивилиза­ция се е отдалечила от вярата и традицията. Да, ние сме се обърнали към фалшиви доктрини. Да, ние предпо­четохме лесните удоволствия пред правия път, насилие­то пред уважението към другия. Да, ние разрушихме Зе­мята... "Треперете," казва Девата в Ла Салет, "вие, ко­ито проповядвате, че служите на Исус Христос и които вътре в себе си се обожавате самите вас,тре-перете, защото Бог ще ви предостави на неприятеля си."

Последните десетилетия не съответстват ли действително на началото на мъките - initia dolorum - за което ни говорят пророчествата? Този век, който е наречен, не без право, най-насилническия в човешката история, не обединява ли всички ужаси, на които е спо­собен човекът? Дошло е времето да платим сметката на грешките ни и на неизброимите ни престъпления. Кармата, натрупана от човечеството, е стигнала тег­ло, никога непостигано до сега и Земята не ще съумее да понесе още дълго гнета на тази човешка напаст.

Страниците, които следват, рисуват една доста мрачна картина на съдбата ни. До такава степен, че може би попадам под прицела на остротата на Жан Ростанд(56) , който казваше за себе си, че е "голям опти­мист, що се отнася до бъдещето на песимизма". Аз, оба­че, се смятам повече за прозорлив, отколкото за песи­мист. Защото една далечна светлина, от която не от­късвам очите си, никога не е преставала да разкъсва тъмнината, която ме връхлетява... И знам, че няма да имаме много такива пътеводители, за да ни водят през големите предстоящи премеждия.

Разбира се, последните съставляват само един ве­роятен сценарий... за съжаление потвърден от повечето пророчества. А, както видяхме в тази книга и през веко­вете, тези пророчества са се оказвали впечатляващо достоверни. Поради какво заслепение бихме отказвали още да им се доверим? В моя случай тази политика на щрауса е още по-невъзможна, тъй като пророчествата се припокриват от лични видения, спомена за които и очевидността им не мога да прогоня. Напротив, тези видения ме спохождат с по-голяма сила всеки ден, без съмнение, за да ми покажат неизбежността на осъщес­твяването си.

Не можем да знаем кога точно ще се стовари гос­подната ръка, това е ясно, но нека си спомним изречени­ето от Корана по повод на всички, които се питат за близостта на края на Времената: "В деня, когато го видят, ще им се стори, че са останали на земята само една вечер или една сутрин."
* * *
Не сме ли чули вече да отекват трите удара на вестителя? Или поне първите два... Както в театъра, трагедията на Апокалипсиса има закодираните си встъпления. Тук вдигането на завесата изглежда трябва да бъде обявено от много големи исторически събития: трите планетарни кризи, каквито са войната от 1914-1918 година, тази от 1939-1945 година и накрая, Трета­та, предстояща световна война. Всичките са били пред­речени. Тъй като първите две са се състояли, третата изглежда силно вероятна, да не кажа повече от това. Може би дори е вече започнала...

В манастира "Гандершайм", в Сакс живеела през Х-и век една монахиня, станала известна поради трансовите си видения. В един ръкопис, озаглавен "Tuba Secolorum", "Тръбата на Вековете", сестра Хросвите споменавала воюващите страни в един голям конфликт: "Народите ще паднат пред теб, Германия, и мощта ти ще бъде толкова голяма, че целият свят ще се съюзи против теб." Монахинята давала и точна дата ма тази "развръзка": "когато умре 225-я папа." Този 225-и папа, според източниците, не е никой друг, освен Пий X, умрял през 1914-а година.

Съставено през XVII-и век, вече цитираното про­рочество на Незнайния Монах разглеждало ХХ-и век като "най-странния от всички векове, защото хора­та ще бъдат луди сами за себе си и ще се унищожа­ват едни други". След една първа война "когато снаря­дите ще падат от небето", Незнайният Монах предве шавал "втора война, по време на която цялото сът­ворение ще бъде преобърнато. Ще се случат големи нещастия с богатствата и благата и много сълзи ще бъдат проляти, хората ще са без душа и без ми­лост."

Естествено, тези предупреждения били взети на серозно едва след събитията... Днес ни заплашва Трета световна война. Като съвпадение, което разбира се не е единствено, третият гонг на Вестителя удари на също то място като първия. През 1914-а година, Европа плам на вследствие на убийството на ерцхерцога Франсоа Фердинанд от сръбски студент в Сараево. Днес Сараево отново е центърът на хрониките. Барутницата на Бал каните, която мозайката от националности и религии прави толкова нестабилна, ще бъде ли, както в начало то на века, огнището на планетарен конфликт?

Във всеки случай, това е, което Нострадамус пред сказва недвусмислено в 82-то четиристишие на IV-a Центурия "Тълпа се приближава към Есклавония..." Есклавония не е нищо друго, освен старото име на Сло­вения, северна провинция на бивша Югославия. Магът от Салон-дъо-Прованс добавя в същото четиристишие: "Големият пламък не ще може да се угаси." Днес всички наблюдатели се боят от разрастване на сърбо-хърватския конфликт. Дали една намеса на великите сили ще пробие абцеса или ще сложи огъня в барута? Ре­шението е трудно. Докато чакаме, оставяме да се из­вършват престъпленията и огънят се разпространява: ще бъдем ли в състояние да го угасим навреме ?

Друго грешно съвпадение? Също в Югославия се случи една от най-скорошните появи на Девата, в сели­щето Междугорие, само на няколко десетки километра от Сараево... Появите започнали през юни 1981-а година на един хълм в околностите му и продължили в църква­та на селото. Много хора в пълен екстаз видели ясно си­луета на Богинята-Maйka. Интересен за отбелязване факт е, че облеклото на явяващата се Дева се е изменил с течение на годините. Тя носела някога ослепително Пяла рокля, или синьо наметало, обсипано със златни па­мети. Вече е облечена само в рокля от черно сукно, като че ли за да ни призове към строгост и разкаяние, и пла­че... В Междугорие Девата съобщила послания и тайни за предстоящите събития. "Дойдох към вас като Царица на мира, за да кажа на света, че става въпрос за спасението му." Малкото селище скоро станало голямо място за поклонение. Вярващите се стичали със стоти­ци хиляди. През 1985-а година, обаче, епископите се про­изнасят по случая. Те отказват да признаят явяванията. Може би се боят да не дискредитират авторитета на Църквата...

Още веднъж гласът на мира е задушен. Може да се помисли, че решително не желаем да чуем нищо. Знаем, че третата и последната тайна от фатима все още не е била разгласена, макар да подозираме, че става дума именно за известяването на Третата световна Война. Като един-ствени пазители на посланието, папите упо­рито са отказвали да предадат точното му съдържа-ние. Разбираме в известен смисъл желанието им да не вся­ват паника, но не би ли трябвало все пак да предупредят народите?

Навсякъде отекват военните приготовления. "Ужасен звън на оръжие!" издига глас Свети Сезер от Арл. Пророчеството от Премол, след като е обявило многобройни погроми и развръзки (тази на Втората све­товна Война), се жалва така: иНе е ли достатъчна, Господи, една такава хекатомба, за да уталожи гне­ва ти? Но не. Какъв е този шум на оръжия, тези ви­кове на война и ужас, които донасят четирите вя­търа?"

Една огромна надежда, обаче, се бе родила през 1989-а, след падането на желязната завеса. След като двамата Големи сложиха край на съперничеството си, рисковете от един общ конфликт изглеждаха оконча­телно отстранени. Празнуваше се настъпването на "нов световен ред", който трябваше да ни гарантира си­гурността. Защо не препрочетохме тогава посланията на Девата в Ла Салет? Преди да избухне истински вой­ната, казва ни тя, "ще има лъжлив мир в света, хора­та ще мислят само как да се развличат". Ние всички повярвахме на този "лъжлив мир", аплодирахме срутена­та стена в Берлин. Но много бързо трябваще да замлък­нем, "пакс американа" ни въвличаше в период, пълен с опасности, както го доказа тази война в Залива, която Нострадамус беше предсказал: "Под отсрещната вави­лонска страна голямо ще е изливането на кръвта и земя и море, въздух и небе ще са несправедливи."

С ужас откриваме, че голяма част от средните сили имат възможността да пуснат в ход катастрофа­та. Знаем ли дори точно кои разполагат с атомно оръ­жие? След края на статуквото на студената война, ние сме изцяло в зона на тежки конвулсии и националистични предявявания на права. С изключителна прозорливост Нострадамус е отбелязал този повратен момент в 57-ото четиристишие на II-а Центурия: "Преди конфликт ще падне голямата стена..."


* * *
Една от характеристиките на Балканите е, че са точката на среща - и често на сблъсък - на две цивили­зации, едната северна и славянска, другата арабска. След като дълго са били смъртни врагове, те са се сближили с течение на вековете. Така видяхме по време на послед­ните десетилетия руснаците да оказват военна помощ на арабските нации срещу Израел.

Тук, по мое мнение, в Близкия и Среден изток се на­мира второто огнище - след Сърбия - на следващата Война. Първи на прицел е, както видяхме, градът Еруса­лим. Самият Исус Христос е предсказал в Евангелието от Свети Лука (глава 21, стих 20), че "Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят време­ната на езичниците". Столицата на Израел е осъдена също и от пророчеството от Премол: "Гръм разтвори облаците и видях Ерусалим под ужасяваща буря, и стените му бяха паднали под ударите на тарана, и кръвта се лееше по улиците, защото врагът бе ста­нал негов господар." С това завладяване ще започне

" нечестието и осквернението".

Араби и народи от бившия Съветски Съюз ще сключат военен съюз, едните, фанатизирани от религи озния интегризъм, другите, подгонени от мизерията и от задушливата смрад на един комунизъм, който смята ме за умиращ, но който само чака възможността да се възроди от пепелта си върху бунището на социалното и икономическо разложение. "Арабинът и Унгария ще се обединят", ни казва Нострадамус в 63-ото четиристи шие на Х-а Центурия. Преди това, (V-a Ценпурия, 73-о четиристишие), той предвещаваше преследването на Църквата и християнските населения, когато "араби и полони ще са обединени". Полоните са вероятно поля ците, част от цялото.



"Ориенталецът ще излезе от леговището си", ни предупреждава още Нострадамус (Н-а Центурия, 29-о четиристишие). А този "ориенталец" е както народът, който идва от Изток, така и от Ориента.

"Гледай добре и слушай, казва Дева Мария в Амс тердам, Ориентът е срещу Запада. Европа, пази се!"

През 1972-а година, Джоана Сауткот, младата дъ щеря на един английски благородник от Девъншир, меж­ду другото и магьосница, имала кратко и внезапно проз рение, засягащо края на Времената: "Щом дойде източ­ната война, знайте, че краят е фатален." Две армии, едната дошла от Изток и Север, другата от Юг и от Ориента ще се устремят в посока към Европа. В Ста­рия Завет пророкът Езекиил (глава 38) ни описва с точ­ност разгръщането на вражеските войски, които той нарича Гог и Магог и ни припомня, че ръката им ще бъде въоръжена от Бог.



"Ето, аз съм против теб Гоге, от земята на Магога, княз на Мохос и Тувал. Ще me влача след себе си. Ще туря кука на челюстите ти и ще те из­веда, с цялата ти войска, коне и конници, всички на­пълно въоръжени - едно голямо пълчище с щитове и щитчета, всички употребяващи ножове. Персийци, етиопяни и ливийци с тях, всички с щитове и шлемо­ве, Гомера и всичките му пълчища, дома на Тогарма, от най-далечните му страни на Север, и всичките му пълчища, и много народи с тебе. Приготви се, да. Приготви себе си, ти и цялото пълчище, което се е събрало при тебе, и стани им военачалник.

След много дни ще бъдеш наказан. В последните години ще дойдеш в земята, която е била отървана от ножа и е била събрана от много племена върху Израилевите планини, които са били непрекъснато пусти. Но Израил биде пренесен насред племената и те всички ще живеят в нея в безопасност. И ти, като възлезеш, ще дойдеш като вихрушка. Ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всички твои пълчища, и много племена с тебе."

Тези страни, освободени от войната и обединени в многонационална общност, не са ли именно Европа? Или става дума за Организацията на обединените нации?

"Апокалипсисът" на Свети Йоан, последната от книгите на Новия Завет, посветена на крайната участ на човека, ни предоставя поразително описание на заво­евателите, за които е говорила още Библията. Знаем, че разказа му показва Йоан от Патмос(57) издигащ се на небето, за да съзерцава от там грандиозните и трагич­ни сцени от края на Времената. Книгата на божиите на­мерения се оказва открита на апостола, който отваря последователно седемте й печата. При отварянето на седмия, той открива наказанието, което Бог ще изпра­ти на хората. Седем тръби ще известят различните му етапи. Когато отеква петата, "скакалци" изскачат от дима. Но скакалци напълно символични, които неминуе­мо напомнят самолетите ни и други модерни военни ма­шини! "И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им имаше корони, подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица... При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът от крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой. Имаха и опашки, подобни на скорпиони и жила."

Когато се чува шестата тръба, нова армия се поя­вява "за да убият третата част от човеците... И числото на воюващите конници беше двеста милио­на... Те носеха като огнени, яцинтови и жупелни наг­ръдници; и главите на конете бяха като глави на лъ­вове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел. От тия три язви, - от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, - биде избита третата част от човеците."

Неизброима, изключително екипирана армия и още по-неудържима, тъй като ще върви по многобройни фронтове. Докато руснаците помитат Германия и цяла северна Европа, мюсюлманите ще напредват чрез мно­жество средиземноморски настъпления. "Персия се об­ръща да завладее Македония", ни казва Нострадамус (II-а Центурия, 96-о четиристишие). Докъде ли ще стигнат? "От Дунава и Рейн ще дойде да пие голя­мата камила", добавя пророкът (V-a Центурия, 68-о че­тиристишие). Тази камила символизира арабската ар­мия, която следователно би трябвало да осъществи връзката със славянските войски по бреговете на тези големи европейски реки.

По на запад, мюсюлманите ще открият отново за­воевателните пътища на древните маври. Испания ще бъде завзета, според 55-о четиристишие на V-a Центу­рия на Нострадамус:


"От великата страна Арабия

Ще се роди могъщ с мохамеданския закон

Да измъчва Испания, Конкеста, Гренада

Повече по морето от лигустките хора."
Иберийският полуостров ще бъде, следователно, подчинен на ислямския закон, завладян от либийския на­род (лигустки). Опитите за съпротива ще бъдат заду­шени: "Далеч от Иберия, в кралство Гренада, отблъс­нати Кръстове от хора - мохамедани", четем в 20-о четиристишие, Ш-а Центурия.

Италия ще понесе същата участ (I, 9):


"От ориента ще дойде Пуническото сърце

Да разсърди Адриа и римските наследници,

Придружено от либийската класа,

Мелитски храмове и близки Острови."
Не е нужно да се превежда: това пуническо сърце са картагенците, североафриканците, които, подразне-ни от положението в Адриатика, море, миещо Югосла­вия и от отношението на папите - "наследници" на Рим, изпращат флотата си (класа) да щурмува Италия. Мели-тите са може би "мелкитите", име, което мюсюлмани­те давали някога на католиците. Така войната би опраз­нила християнските църкви и островите на Средиземно море.

Главната цел, обаче, е седалището на папството. Жоаким дьо флор, учен, поет и философ от ХИ-и век, му предсказва тежко наказание: "Рим, привилегирован град за всяка християнска дисциплина, е изворът на всички нвчвстия на християнството. Първо него ще удари божията присъда."


Жан дьо Ватигеро пророкува, че първосвещеникът ще трябва да избяга презглава от Светия Град и че той и приближените му ще имат късмет "ако могат да намерят убежище, където всеки да може да яде с близките си само хляба на болката в тази долина на сълзите".

Ето кое потвърждава пророческото видение, кое то имал папа Пий X на смъртното си легло през 1914-а година: "Видях един от приемниците ми, който бяга­ше, прекрачвайки тялото на братята си. Той ще на­мери убежище някъде инкогнито и след кратък отдих ще умре от жестока смърт." Това стремително отс­тъпление, последвано от бруталния край на първосвеще ника, е неизменно във всички предсказания. А този папа е разбира се Петър Римлянинът, 112-я от пророчеството на Свети Малахия, начело на Християнството по време на това "сетно преследване".


Щом Рим бъде опустошен из основи, мюсюлманите ще продължат пътя си. "Ще мине Апенинските върхо­ве и ще види Галия. Ще прониже небето, водите и снега, и всеки ще удря с тоягата си", пише Нострадамус (II, 29).

Разделена, зле подготвена, Франция ще бъде неспо­собна да се защитава срещу този нашественик. Това ни казва известното четиристишие:


"Поради галския раздор и нехайство

Ще се отвори път на Мохамед,

С кръв земя и Сенска вода ще се напоят,

Фосейското (58) пристанище с платна и ладиии ще се покрие."
Фосейското пристанище е очевидно Марсилия, зав­ладяна от противниковите кораби. Простата география ще направи тогава от Франция място за съсредоточава­не на всички вражески укрепления. Нашественикът ще пристигне през Пиренеите, по морето, през Италия, Калканите и Германия.
"От пет места франция, нападната от неприятели,

Тунис, Аржел (59) развълнувани от персийците:

Лион, Севилия, Барселона ще паднат

Венецианците не ще имат вече флот."
Иракците (персийци), ще са надигнали (развълнува ли) другите арабски нации като Тунис или Алжир. Голе мите испански градове, после и френските, ще паднат. без да могат да дочакат помощта на Италия, поставени и тя под същото робство.

Париж не ще може да се държи дълго. Разрушаване то му е обявено навсякъде. Жан дьо Ватигеро вижда "превземането, разкъсването и опустошаването на сто­лицата и господарка на цялото кралство на французи те." "Париж ще бъде истинско клане", казва една ано нимна религиозна жена, чиито сборник от пророчества, публикуван през 1882-а год. й донесъл прозвището "Bъз торжената от Тур(60) ". Градът ще бъде опожарен и окървавен, ще се бият от улица на улица, от къща в къща. Хората с най-голям късмет ще намерят убежище в избите, в каналите и в неизброимите пещери и карие­ри на парижкото подземие. Истинското наказание ще изчака още малко...


След дълги колебания американците, жертви на вътрешни безредици, все пак ще се намесят, за да се опитат да спасят Европа, или това, което е останало от нея. Войната ще бъде тогава наистина световна. Навсякъде ще се бият: "бедствията ще бъдат от Се­вер до Юг, От Юг до Запад и от Запад до Изток", казва Девата в Амстердам.

Никоя нация не ще може да устои на този адски ви­хър. Жан Лъо Роайе, една религиозна жена, живяла през XVIII-u век, била обявила, че идването на Антихриста ще бъде предшествано от кръвопролитни войни: "На­родите ще се надигнат срещу народите, нациите срещу нациите, ту разделени, ту обединени за да се вият за или против същата страна."

В този стадий на конфликта, съюзяванията ще бъ­дат предмет на непредвидими обрати. Войната няма да бъде вече само война на нация срещу нация, а война на раси, на градове, на кланове. Всички пророчества предс­казват това ужасяващо изкривяване. Като това от Премол: "Хората и народите са се надигнали едни срещу други. Войни, войни! Цивилни войни, външни войни! Какви ужасяващи сблъсъци! Всичко е траур и смърт..."

Девата от Ла Салет също се опасявала от тези братоубийствени боеве: "Франция, Италия, Испания и Англия ще бъдат във война. Кръвта ще тече по улиците, французинът ще се бие с французин, итали­анецът - с италианец. След това ще има обща вой­на, която ще бъде страховита. Ще се убиват, ще се изтребват взаимно даже в домовете."


В този точно хаос ще се намеси внезапно Всемогъ­щият. Многобройни пророчества наблягат действител­но на двойния характер на божието наказание. Първо -войните и революциите, после - планетарният катак­лизъм, който ще срине всичко... или почти всичко.
* * *
За да накаже хората, Бог първо се е задоволил да до­веде до крайност войствените им страсти, без съмне­ние за да ги изправи веднъж пред тяхната чудовищност. Вторият етап е цялостното прочистване на тази опустошена планета. Божията намеса няма да се осъществи, както наивно си го представят някои, по "личен" начин. Нека се откажем веднъж за винаги от антропоморфните възгледи за Небесното всемогъщество. Да забравим тези образи от Епинал, които обясняват Потопа, показ­вайки ни един брадат и бузест Бог, плюещ на Земята.

"Ужасяващият сблъсък" ще се извърши по много ма­териален, физически начин, чрез посредничеството на четирите стихии - водата, земята, въздухът и най-вече огънят. Последният, както видяхме, ще бъде привилеги­рованият инструмент на скорошното унищожение.

Още халдейската Сибила, голямата познавачка от древността, заплашвала: "Ако не ме слушате, огънят ще слезе на Земята. Ето знаците, които ще го възвестят: при изгрев слънце ще се видят саби, ще се чуе бучене и страховити шумове. Огънят ще изпепели цялата Земя, ще унищожи цялата човешка раса, всички градове, реките и морето. Ще изгори всичко и ще превърне света в черен прах."

Какъв ще бъде точно произходът на този огън? Сценариите са многобройни. В разгара на световен кон­фликт, помисляме разбира се за атомна експлозия. Пора­ди недостиг на ресурси, притиснати от поражението, някои нации рискуват да прибягнат до това колкото опустошително, толкова и самоубийствено оръжие, тъй като повлича противниковия отпор и верижни реа­кции.

Написани преди векове и векове, индийските проро­чески книги имат в това отношение странен отзвук. Така "Рамайана" ни предоставя видението за "непозна­то оръжие, железен гръм, гигантски посланик на смъртта, който изпепели всички членове на расата на Вришнис и на Андакас". Това оръжие щяло да се представи под формата на "единствен снаряд, зареден с мощта на Вселената. Нажежен дим, приличен на десет хиляди слънца се издигна в цялото си величие". След експлозията, индийският текст споменава "лазур­ните облаци във форма на яйце или светлинно къл­бо". Могат ли да се опишат по-добре атомните гъби?

От моя страна, аз не изключвам по никакъв начин тази ядрена катастрофа. Не повече от гигантски трус "какъвто не е имало никога, откакто човек живее на земята" ("Апокалипсис" на Йоан). За годината 1992-а се наброяват не по-малко от седемдесет смъртоносни зе­метресения: Калифорния, Индонезия, Египет, Никара­гуа... Към тях се прибавя събуждането на вулканите. Зе­мята вече бучи... В този случай, унищожителният огън от пророчествата би бил разтопена лава.

Можем, обаче, да се боим това земетресение да не бъде "просто" последствие от още по-страховит катак­лизъм - влизането в нашата атмосфера на астероид, който ще помете планетата или дори ще влезе в стълк­новение с нея. Когато подхващат темата за "знаците на края на Времената", пророците не говорят ли за ко­мета, видима от всички? Тя би могла да се приближи твърде близо, както е предсказано в това четиристишие на Нострадамус (II, 41):
"Голямата звезда ще гори седем дни

Облак ще направи да се появят две слънца

Великанът цяла нощ ще вие

Когато големият първосвещеник замине в нова земя."
Гадателят от Салон-дъо-Прованс ни дава тук цен­но хронологично указание: второто слънце, което зап­лашва да изгори всичко на Земята, ще се появи малко след като папата, подгонен от арабското нашествие, напусне Рим.

Тази комета откриваме отново във Втората тай­на на Девата от Фатима: "Когато видите нощ, осве­тена от голяма непозната светлина, знайте, че това е знакът, който Бог ви дава, че е близко нака­занието на света." На това послание откликва проро­чеството на известния италиански ясновидец Жан дьо Ватигеро: "Ще се видят в небето многобройни и много изненадващи знаци. Ще се сблъскат звезди, ко­ето ще бъде знакът за унищожаването и избиването на почти всички хора". И още това разкритие на Дева­та, появила се пред очите на Вероника, една млада аме­риканка от Бейсайд, в щата Ню Йорк: "Наказанието, което ще бъде изпратено върху човечеството, дете мое, ще бъде голяма огнена топка, която се спуска през небето и която хвърля златисти частици..."

Метеорит като знак и инструмент на божия гняв... Когато Третата световна война бъде в разгара си, ще ни остава само да дебнем, както ни подканва Нострадамус (X, 60), деня, в който "ще се появи около Малката мечка, недалеч от Рака, косатата звезда"...
Малко значение има, в крайна сметка, точното ес­тество на голямото бедствие. Сигурното е, че всичко ще върви бързо, много бързо. Всички пророци са съгласни по тази точка: катаклизмът ще бъде "моментен, крат­котраен, но ужасен". Ана-Мария Тайги, религиозна жена от ордена на "Светото Триединство", обявила в края на XVIII-и век в Италия: "Този, който от любопитство отвори прозореца си в момента на бедствието или който излезе от вратата, ще падне мъртъв в същия миг." Не е ли това същото, което казва Падре Пио(61) ,говорейки в името на Христос: "Ще ви дам един знак, за да ви посоча началото на големия съд: в една студена зимна нощ ще направя така, че да отекне гръм, който ще накара планините да треперят. Тога­ва затворете прозорците си и не поглеждайте на­вън..."

Катастрофата ще прекъсне рязко боевете и тери­ториалните апетити. Завоевателският дух ще угасне, задушен от ужаса. Хората ще бъдат играчки на пореди­ца от катаклизми: сеизмични водни вълни, земетресе­ния, дъждове от камъни и огън, смъртоносни газове... Да чуем по-добре Софония, един от "по-малките" пророци на Стария Завет, в глава 1, стихове 15 до 18:




"Ден на гняв е оня ден,

Ден на смущение и на утеснение,

Ден на опустошение и на разорение,

Ден на тъмнина и на мрак,

Ден на облак и на гъста мъгла,

Ден на тръба и на тревога

Против укрепените градове

И против високите кули при ъглите.

Аз така ще наскърбя човеците

Щото ще ходят като слепи,

(защото са съгрешили против Господа);

Кръвта им ще се излее като прах

И месата им като нечистотии.

Нито среброто им, нито златото им

Ще може да ги избави."
Пророчеството от Премол, в така драматичния си стил, се ужасява от тези нови природни бедствия: "Е какво, Господи! Ръката ти не спира! Не стига ли толкова ярост към хората при толкова димящи раз­валини? Спри, Господи, спри! Твоите градове се раз­рушават сами."

Действително, това ще бъде последният удар за повечето големи градове. Включително и Париж... Принц Хохенлох(62), обект на пророчески видения, писал в едно писмо, датиращо от 1828-а: "Париж ще бъде унищо­жен. Огънят, който падна върху Содом и Гомор ще падне и върху него и за да го разруши, небето ще се обедини със земята. Париж ще бъде погребан под дъжд от жупел и там ще се вижда само гибел."



"Столицата ще изчезне в пламъците" казвала също Света Одил(63).

През 1846-а младата овчарка Мелани Калва, петна-десетинагодишна, видяла Девата в Ла Салет. Петдесет години по-късно, тя отишла в Париж по случай тази го­дишнина. Разхождайки се по кейовете, получила внезапно видение, което споделила с приятелката, която я прид­ружавала: "Виждате ли Сена? Ако знаехте колко хора ще дойдат тук и ще бъдат хвърлени в нея! И не толкова тези, които ще бъдат хвърлени там - със сигурност ще има такива - а повечето ще идват да се хвърлят, съвсем подлудели, бягайки от огъня, който ще бъде надвиснал над града! Те ще се хвърлят там като луди от ужас, вярвайки, че така ще избег­нат този заплашващ ги огън".


* * *
Мракът ще последва пламъците. Големият катак­лизъм ще потопи действително Земята в период на аб­солютна чернота, която ще трае, според писанията, три дни и три нощи. "Блестящите тела ще намалят сиянието си", казва Захария (14, 3). По същия начин, в момента на смъртта на Христос на Кръста, Слънцето се затъмнило и настанала тъмнина в продължение на три часа.

Тези три мрачни дни ще се дължат без съмнение на невероятната маса частици, изхвърлени в атмосферата, ако както пo-горе изказах хипотезата, не са последица от промяната на оста на Земята, вследствие сблъсването с астероид. Нашата полусфера няма да види вече Слънцето, докато Азиатският и Австралийският кон­тинент ще се пекат под безмилостните му лъчи. Тази промяна на оста намираме спомената в Нострадамус:


"Ще видите рано или късно да става голяма промяна

Крайни ужаси и наказания

Ако Луната, водена от ангела си

И небето се доближи до наклон."
Каквато и да е причината и какъвто и да е произходът им, Трите Дни на Йехова ще бъдат сигурно най жестокото от всички изпитания. Тези, които ще са оце лели от войната и от вълненията на планетата, ще бъ дат ли още достатъчно силни - физически и морално за да понесат скръбта, която изглежда ще се излее от небето? Мнозина не ще могат да понесат да чуват да отекват в тъмнината воплите на умиращите.

Кой текст по-добре от "Волуспа", поема от север­ната митология, писана около IX-и век, ни описва този момент, в който пропадат едновременно светът и човешкият разум?


"Планините се срутват,

Хората се лутат към ада,

И небето се разтваря,

Слънцето се затъмнява,

Земята пропада в морето,

Звездите примигват във висините на небето...

Братята ще убиват братята,

Роднините ще избият собствените си роднини,

Светът ще стане извратен

Човекът ще се провали, ударен от човека."
Какви съвети ни дават свещените текстове и пророчествата за поведението, което трябва да следва­ме? "Идете в пукнатините на скалите", казва Ста­рият Завет, "и в пещерите на земята."

Монахинята от Гандершайм, сестра Хросвите, описва от своя страна така условията за оцеляване: "Те ще копаят дупки като къртици, докато във въздуха се разпространява мирисът на смъртта."

Действително, ще бъде ненужно да се търси спасе­ние. Четем в "Апокалипсиса" на Свети Йоан, че ще бъ­дат пощадени само и последно 144000-те праведни, кои­то Господ ще се е погрижил да бележи по челото, преди да повреди Земята... Но през това време, в този неопису­ем хаос, който ще последва огъня и нощта, оиелелите -избраните праведни - ще бъдат подложени още на хиля­да изпитания и наказани според делата си. "Тези, които са се отнасяли към знаците ни като към лъжи, ще бъдат предадени на позорни страдания", предупрежда­ва Коранът (сурат 23). "Далечният ще умре от мор и ближният ще падне от нож, а който остане и бъде обсаден ще умре от глад. Така ще изчерпя яростта си над тях.", казва Йехова в книгата на Езекиил, стих 12 от глава 6.

"А ония от тях, които избягнат," казва още Езе­киил, глава 7, стих 16 и следващите "като се избавят, ще бъдат по планините като гълъбите по долините, всичките плачещи, всеки за беззаконието си. Всички ръце ще отслабват и всички колена ще станат като вода. Ужас ще ги покрие. Срам ще има по лицата на всичките и плешивост по главите на всички тях. Среброто си ще хвърлят по улиците и златото им ще бъде като нечисто нещо: те няма да наситят ду­шите си нито да напълнят червата си."

На същото е наблегнато и при пророка Исайа, къде­то краят на мрака не слага край на болките на хората: "Жителите на земята изгоряха и малцина, човеци ос­танаха. В гради остана пустота. Защото всред зе­мята, между племената, ще бъде подобно на плода, пад-нал при отърсването на маслина, подобно на по бирка, когато се свърши гроздобер. Но аз рекох: Чез на! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; да, коварните страшно коварствуваха. Страхът и ями, и примка е върху тебе, о земни жителю. Който бяга от гласа на страха, ще падне в ямата и който въз лиза отсред ямата, ще се улови в примката."


Какъв вид човечество ще продължи да живее на зе­мята? Този, който ни описва "Лунга-Пурана"(64) едва заслужава това име: "Хората ще се избиват яростно помежду си. На края тук и там ще останат групи от хора, които ще се избиват, за да се ограбват взаимно. Неспокойни и объркани, те ще изоставят жените си и домовете си. Ще са лишени от закон, от срам, от любов. Ще живеят от корени и плодове, ще бъдат облечени в дървесна кора, листа, животин­ски кожи. Вече няма да употребяват пари. Ще са гладни, болни и ще познаят отчаянието."

Хората ще бъдат доведени до канибализъм. Добих ужасната увереност в това чрез виденията, които ми внушиха Двадесет и Четиримата Старии преди да ме изпратят на Земята за последното ми прераждане. Тези образи за нещастие видях потвърдени от Нострадамус. В едно вече цитирано четиристишие, той ни казва, че гладът ще бъде така всеобщ, че ще откъсват детето от гръдта на майка му за да го изядат. "Човекът ще бъде людоед за човека", четем в 75-ото четиристи­шие на II-а Центурия.

Пророчеството от Премол довежда до крайност описанието на това човешко падение: "Упадъкът се разрастваше, хората се превръщаха във влечуги и се къпеха и живееха в тези кални води."

От този момент вече не става въпрос за война на националности или на религии. Всеки се опитва да оце­лее в този нов свят без вяра нито закон. Време на физи­ческа и морална мизерия... Това ни казва и Амос: "Ето, идат дни, когато ще изпратя глад на. земята. Не глад за хляб, но за слушане думите Господни. Хората ще се скитат от море до море да търсят словото Господно и ще обикалят от север до изток, но няма да го намерят."


* * *
Възползвайки се от този безпорядък, ще се появи един човек, една привидно чудотворна фигура ще подчи­ни цялата Земя: Антихристът!

Твърдейки това, знам, че противореча на всички "официални" хронологии на края на Времената. Моето самобитно схващане ще ми струва без съмнение това, да бъда яростно обвинен от поддръжниците на ескато-логичното(65) православие. Те действително поставят идването на Антихриста след това на Великия Монарх и на Великия Папа, две личности, които, както ще ви­дим, ще успеят да възстановят хармонията на Земята.

Никога не съм можел да се присъединя към тази хронология, която ми изглежда съвършено нелогична. Зле си представям, действително, как благотворното дело на тези двама суверени - единият светски, другият ду­ховен би отворило вратата за Лукавия. Ако Великият Монарх успее да задуши безредието и да наложи по братски чувства на Земята, трудно приемам, че може внезапно да отстъпи мястото на пагубните намерения на Антихриста.

Обратно, съвършено допустимо е една силна, даже сатанинска фигура, но умело прикрита отначало като "спасител", да успее да се наложи пред оцелелите, обеди нени в няколко варварски клана. Ето души, между които Антихристът ще може лесно да руши... 84-ото четиристишие на Първата Центурия на Нострадамус изглежда налива вода в моята мелница: "Когато луната потъм нее до дълбок мрак (дни на Йехова), брат й се обагря в ръждив цвят. Големият, (Антихристът), скрит дълго във мрака, ще насочи меч в кървавата рана."

Кога точно ще дойде той? Нека останем предпазливи... Трябва ли да проследим прочутите стихове на 72 ото четиристишие, Х-а Центурия на Нострадамус, за които се е ляло толкова мастило:

"В годината хиляда деветстотин деветдесет и девета, месец седми, от небето ще дойде голям крал на страха."

Този крал на страховете би могъл да определя как­то кометата на Деня на Йехова, така и Антихриста. Ако следваме моята теория, въпросът не е толкова въз­лов, тъй като двете събития са едновременни или поч­ти. 1999... Разплащането днес изглежда съвсем близко. Би ли могъл краят на Времената да дойде така бързо? Нека се задоволим тук да отбележим, че обръщайки 1999, получаваме 6661, или числото на Звяра, противо­поставено на Божественото единство...

Казват, че Антихристът ще бъде на тридесет и три години в момента на възшествието си - същата възраст като Христос при смърттта си. "Синът на ги­белта" трябва следователно да е жив в този час...

По време на медитациите си видях един младеж, живеещ в Лондон, който изненадва най-високопоставе­ните личности с дарбите си на "магьосник". Той вече разширява психическото си въздействие, както и лично­то си състояние. Отрицателните вълни, излъчвани от него, са най-силните, които някога съм долавял. Само лош магъосник с необикновени способности ли е той или би могъл да бъде Антихристът, който вече дебне своя час? Често препрочитам и си задавам въпроси върху за­гадката на 76-ото четиристишие, VIII-а Центурия на Нострадамус:


"По-Лукав от Краля в Англия

Роден на мрачно място ще вземе империята със сила:

Подлец без вяра, без закон ще окьрвави земята,

Времето му приближава тъй скоро, че въздишам."
Още веднъж, въпреки проблясващите видения, ще се въздържа да датирам края на нашата ера, както да твърдя, че Антихристът е този или онзи.По-интересно ми се струва да се запитам каква ще бъде истинската природа на този Антихрист. Простосмъртен или мета­физичен образ на злото? Преди всичко ми изглежда, че той трябва пo-скоро да бъде анти-Xpucт, този, който се противопоставя на Христос, отколкото Антехрист, този, който е "преди", следователно който би предикч твал завръщането на Христос(66). Истинската му цел необявена в началото на господството му - ще бъде да заличи Христовото послание. Той ще бъде крайното въп лъщение на Звяра от Апокалипсиса, това символично чу довище, възползващо се от всички начини, за да донесе словото на Сатаната.

Изскочил от хаоса, този Звяр дълго ще се престру ва на ангел. Антихристът ще очарова тълпите, в очите на които ще изглежда като човек на Провидението Според пророчествата, той ще сложи край на вражди те, твърдейки, че иска да спаси Земята. В действител ност, този "Принц на Неправдата" ще доведе до гибелта им всички, които ще се съгласят да го следват. А много ще го последват, защото ще съумее да се накичи със всички съблазни. Смущаващо красив, изключително умен, той скоро ще се наложи чрез чудотворството си и ще стане Великия Помирител, привличайки към себе си подкрепата на всички, включително на вярващите. За­щото този "син на погибелта", както го нарича Свети Павел, ще съумее да се представи като църковен и мо литвен човек.

Той дори ще избърши чудеса. Сибилата от Тибур(67) ,в първите векове на християнството, казвала за Антихриста, че "чрез магическите си пожертвувания той ще изненада вярата на мнозина, които ще видят чрез гласа му огън да слиза от небето." Действител­но ще изглежда, че предизвиква светкавици, гръм, град, че обръща планини, че отклонява реките. Той ще се преструва, че изцелява недъгавите, че прогонва демони­те и понякога, че възкресява мъртвите. Той ще бъде квинтесенцията на лъжливите магове, които се мно­жат в наши дни. Когато знаем какъв успех постигат тези "чудотворци" в днешния уреден свят, как да се учудваме, че една изключителна личност с умение, вдъх­новено от Лукавия, разпростира властта си над изгубе­ните орди, излезли от ужасите на Трите Дни Мрак?

Дарбите му ще му позволят следователно да под­чини това, което ще остане от човечеството и от во­дачите му. Той ще има толкова повече слушатели, колко­то проповедите му стават по-изкушаващи. Човек на Църквата, наистина, но на една Църква на идолопоклон-ническото удоволствие. "Можете да правите това, което ви се хареса," казва той според света Хилдегард. "Откажете се от постите, достатъчно е да ме оби­чате, мен, който съм вашият единствен Бог."

На обожателите му остава да се впуснат в отх­върлянето на всякаква духовност, за да се отдадат по-добре на послушната лекота. Така Антихристът накрая ще наложи своя политически и обществен закон. Пръв той ще приложи идеята за универсална заплата, равна за всички и програма, която ще му донесе, разбира се, пълно одобрение, предвид състоянието, в което ще се намира планетата.

Едва тогава, когато ще е установил пълната си власт, Антихристът ще открие лукавството си. Хора­та ще забележат, че единствената му цел е била да ус­трои гибелната си власт над света Ще се покаже най-сетне като Антихрист, тоест като антивеликодушие, антилюбов. "И ще погубва чудесно," казва Даниил в стиховете 24 и 25 в глава 8, "ще успее да поквари сил­ните и светите люде. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си."

Принцът на неправдата ще намери начина да ус­тои, използвайки покварата, чудесата и най-вече теро­ра. Всички, които посмеят да издигнат глас срещу него, ще бъдат убивани.

Монахът Адсон писал през 954-а на кралица Жерберж, съпруга на краля на Франция Луи IV д'Утрьомер: "Това опасно премеждие ще трае три години и поло­вина, четиридесет и двата месеца на Апокалипсиса."


Четиридесет и два месеца, хиляда двеста и шест­десет дни, това е също и времето, което Свети Йоан дава на Двамата свидетели, дошли да тъпчат(68) Свеще­ния град, за да се противопоставят на властта на Звяра. Тези двама свидетели са превъплъщенията на Енох и Илия, патриарха и пророка, които имат това общо, че са били някога издигнати на небето, без да минат през смъртта. Енох е надарен с колосална сила, докато Илия е лъчезарен младеж. Двамата свидетели ще се изправят срещу Антихриста, без обаче веднага да го победят. Те ще бъдат убити в Рим, построен отново от Антихрис­та, който ще е направил от него седалище на планетарното си господство. Труповете им ще бъдат изложени на погледите на всички.

С това последно престъпление, обаче, Принцът на неправдата ще подпише смъртната си присъда. Света Хилдегард ни разказва края му така: "Когато Синът на погибелта изпълни всичките си намерения, той ще съ­бере вярващите и ще им каже, че иска да се качи на небето. В самия миг на това изкачване, гръмотевичен удар ще го порази и ще го убие. От друга страна, планината, където ще се установи, за да осъществи изкачването си, незабавно ще се покрие с облак, кой­то ще разпространи непоносим и наистина адски ми­рис на поквара, което, при вида на трупа му, покрит с гнилости, ще отвори очите на голям брой хора и ще ги накара да признаят жалката си грешка."


Дали чудото - истинско, каквото представлява унищожаването на Антихриста, е знакът за божието милосърдие? Без съмнение. Тогава човечеството изглеж­да е отишло до края на нечестието, на страданието, но също и на наказанието. И оцеляват праведните. 144000-те праведни от "Апокалипсиса" на Йоан(или повече, или по-малко, както ще видим, това зависи от нас). За тях Бог решава да сложи край на голямото наказание. Да си припомним стих 22, глава 24 от Евангелието на Свети Матей: "И ако да не се съкратиха ония дни, не би се избавила ни една твар, но заради избраните, ония дни ще се съкратят..."

Ужасните премеждия, за които говорихме, трябва да ни открият "ново небе, нова земя". Като титул на тази глава цитирах стихът на Нострадамус: "Тогава ще се изгуби рибарската лодка..." Рибарска, означава разбира се Рибите. Защото в края на тези изпитания, ще приключи ерата на Рибите, "нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка. Първото премина." (69)





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница