Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 24. 02. 2017 Национални вестници



страница1/16
Дата24.01.2018
Размер0.97 Mb.
Размер0.97 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
24.02.2017
Национални вестници


Д-р Илко Семерджиев, вицепремиер и министър на здравеопазването:

В България трябваше да има само 200 болници

Десислава НИКОЛОВА

Капитал  стр. 34-35  



Д-р Илко Семерджиев е създател на Националната здравноосигурителна каса и нейният първи директор, както и учредител на Българския лекарски съюз, в чийто управителен съвет е три мандата. От 1999 до 2001 г. е министър на здравеопазването в кабинета на Иван Костов. От 2001 г. досега е учредител и председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване. Магистър е по стоматология и здравен мениджмънт, специализирал е фирмено управление, обществено здравеопазване, управление на здравното и социалното осигуряване в САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Ирландия и др. През 2003 г. учредява доброволен фонд за здравно осигуряване.

Вероятно за пръв път министър на здравеопазването е и вицепремиер, какъв ангажимент поехте по отношение на социалната политика и здравеопазването?

- Не е точно така. Първият здравен министър и вицепремиер беше Никола Василев в правителството на Ренета Инджова, което също беше служебно. Това за мен е оценка, че здравеопазването е фундамент, който се нуждае от приоритетност. Ако трябва да подреждаме социалните приоритети, на първо място са животът и здравето, на второ - образованието, и на трето - социалната солидарност и справедливост.



Кой ви покани за участие в служебния кабинет и какво поиска от вас?

- Покани ме президентът. Първоначално поиска разговор за системата на здравеопазване, моята оценка за това, което се случва в нея в момента, както и за това, което би трябвало да се случва. След няколко разговора получих директна покана.



Какво според вас трябва да се случи в момента в социалната сфера за краткия мандат, имате ли програма?

- За два месеца мандат е твърде амбициозно да се създаде програма, но може поне да се утвърди стил на координация, на съвместно обсъждане на общите проблеми и взимане на комплексни решения.



Кои са вашите теми за този кратък срок?

- Националният рамков договор и общественото здравеопазване. На първо място трябва да променим наредбата, която касае пакета медицински услуги, и бих искал онова решение на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), което касае "служебния" рамков договор, да прерасне в истински национален рамков договор и да е предмет на договаряне, а не на едностранно администриране, както досега. Ние направихме няколко сериозни предложения, за да улесним процеса. Първото е отпадането на пръстовия автентификатор в извънболничния сектор. В рамките на преговорите, които официално стартираха в министерството, бяха напълно удовлетворени претенциите на лекарския съюз за увеличаване на финансирането на болничната помощ спрямо закона за бюджет 2016 с общо 188 млн. лв. Част от тези средства идват от резерва за 2017 г., като освен за болнична помощ увеличаване на средствата ще има в специализираната извънболнична и в денталната помощ. Това бяха първоначалните искания на БАС. Третата предпоставка за НРД е механизмът да смекчим лимитите.



С така разпределения резерв ще могат ли да се увеличат цените на част от клиничните пътеки?

- Не е много сигурно. Оказа се, че касовото изпълнение на бюджета на НЗОК за 2016 г. е далеч над законово регламентираните разходи. Ако по закон болниците са имали 1.343 млрд.лв. бюджет за 2016 г., по касов отчет те са разходвали фактически 1.613 млрд. лв., т.е. имаме 270 млн. преразход - това е пълно опровержение на теорията на министър Москов, че пръстовият автентификатор спестява пари. Ние не можем да престъпим закона.



С какво пръстовият отпечатък гарантира, че няма да се източва касата?

- Той няма нито контролна стойност, нито информационна стойност, освен това дублира картовата идентификация, защото пръстовият отпечатък реферира към ЕГН, към НЗОК и нейната база данни, т.е. създадени са две бариери за ползване на медицинска помощ и нито едно предимство. И не на последно място - дигиталните измами са по-лесни от всички останали. Какво контролира пациентът? Буквално нищо. Но имаме още един "бонус" към това нищо и то е обявяването за нищожно на правното основание, с което е въведен този пръстов автентификатор. На 16 март ще има заседание на петчленен състав на ВАС и ще имаме окончателен отговор дали пръстовият отпечатък нарушава българското и европейското законодателство. Междувременно искам да кажа, че освен 477 хил. лв., похарчени за софтуер в НЗОК, болниците са инвестирали над 4 млн. лв. за пръстови скенери, биометрични контролери и лаптопи, за да снемат пръстови отпечатъци. В извънболничната помощ това би струвало на колегите около 30 млн. лв., като там ще трябва да се купят и четци за лични карти. НЗОК декларира, че и със сегашния сървърен капацитет не може да обработва данните, които пристигат от болниците.

Софтуерът за пръстови отпечатъци периодично блокира и здравната каса отказва да плаща за приети по това време болни.

- От НЗОК казаха, че има цикличност - почти всеки понеделник и четвъртък се получава свръхнатоварване и блокаж. Понеже се стигна до противопоставяне дума срещу дума с моя предшественик, официалните данни на НЗОК дали има икономии излязоха. В месец октомври преди въвеждането на пръстовия отпечатък болниците са получили 126.9 млн. лв., през ноември -137.1, което е с 10.1 млн. лв. повече от предния месец, а през декември - 138.5 млн. лв., т.е твърдението за 1 млн. икономии на ден в резултат на въвеждане на пръстов отпечатък е абсолютно невярно.



Споменахте общественото здраве като ваш приоритет, какво ще стане с ваксините и имунизационния календар?

- Най-тежко стои проблемът, който наследяваме с търговете за ваксини. Вместо търгът да бъде обявен най-късно през октомври 2016 г., това се случва в последния ден на мандата - 26 януари 2017 г., като в тръжните условия отново са поставени изискванията, заради които фирмите не се явиха на търга през 2015 г. Има и още един неблагоприятен факт. Докато през миналата година министерството е платило за ваксини 49 млн. лв., през тази година министър Москов е планирал в бюджета само 24 млн. лв. за ваксини. Също така е успял да намали бюджета на министерството за капиталови разходи. През миналата година те са били близо 24 млн. лв., сега са 15 млн.лв. и по-голямата част от тях вече са изпратени по съответните лечебни заведения, без да бъдат одобрени предварително план-сметки. Сега установяваме кои са.



Съобщихте, че няколко поколения са останали неваксинирани при кризите с липса на ваксини и около вноса на турските ваксини.

- Доскоро имахме 96 до 97% имунизационно покритие, след последните две години сме паднали под 50%. Затова планираме и компенсаторни действия, за да можем да наваксаме изоставането. Няма нещо драстично и фатално, но все пак не е приятно.



В какво състояние заварихте системата и министерството?

- В нормативен хаос. Огромно количество нормативни актове на министерството не само са оспорени в съда, но са и отменени. Законът за здравното осигуряване получи санкции и в Конституционния съд. На второ място, намален е достъпът до здравеопазване на българските граждани, включително се появи и феноменът централизирана в НЗОК листа на чакащите. Системата е тежко лимитирана - от ниво лечебни заведения, през ниво отделения, та до ниво легла. Напълно е преобърнат принципът - вместо парите да следват пациента, а той да има свободен избор на лекар и лечебно заведение, пациентът следва неизчерпаните лимити и търси в коя болница са останали свободни легла. Заварихме един преучреден командно-административен модел на здравеопазване, в който министърът неправомерно е иззел всички функции, включително и тези на НЗОК, и на лекарския съюз. По тази причина той може и да е доволен, но всички останали не са.



Назначили сте общи събрания на държавните болници, в какво състояние са?

- Там са другите големи проблеми. Установихме, че към края на 2016 а. дълаовете на държавните болници са 417.4 млн. лв., от които 150 млн. са просрочени. Дълговете на общинските са 91.6 млн., от които 42.2 просрочени. При това няма данни нито за редукция, нито за увеличение за броя на хоспитализациите, те са в един и същ диапазон. Виждаме пробив в бюджета на НЗОК за болнична помощ и едновременно с това нарастване на дълговете и неразплатените задължения.



Как си го обяснявате?

- С лошо управление, изключително лошо управление. Затова написах писма до болниците с държавно участие, с които изисквам плановете за финансово оздравяване. Изтеглихме общите събрания, за да намерим решение около подписването на НРД и да гарантираме финансова устойчивост на системата.



Предшественикът ви предложи държавата да плати дълговете на болниците...

- Това би било тотално неуважение към данъкоплатеца, към закона и е абсолютно неглижиране на здравия разум. Доброто управление няма алтернатива, а данъкоплатецът не е брашнен чувал. Държа да кажа, че който не се справя със задачите си, няма място в управлението. Всеки трябва да знае, че законите за държавния бюджет и за бюджета на НЗОК са закони, а не врата в полето.



Скандалните арести във фонда за лечение на деца и "затварянето" на фонда за нуждите на болните беше една от емблемите на досегашното управление. Как намирате работата на фонда?

- До края на тази седмица ще разгледаме доклад по темата и другата седмица ще има решения. Не обичам да говоря, преди да съм се запознал с точната информация.



В програмите си повечето политически партии са записали здравна реформа и демонополизация на здравната каса. Как си представяхте реформата, която започнахте през 1998 г.?

- На първо място, това, което можеше да стане, но беше пресечено през второто полугодие на 2001 г., беше възможността за приватизация на държавните и общинските болници. Те затова бяха преобразувани в акционерни дружества. A3 въведох договорно финансиране през НЗОК на 200 болници. Понеже беше спряна възможността те да бъдат приватизирани, беше изградена Втора, паралелна частна болнична мрежа, сега болниците са над 360, и 1.457 млрд. лв., заложени в бюджета на НЗОК за тази година, трябва да се делят не на 200, а на 360. Стотици хора говорят за демонополизация на НЗОК, което е невъзможно. Това е нонсенс. Касата може единствено да бъде поставена в конкурентна среда, не може да бъде демонополизирана. Ако доброволните фондове, които до 2013 г. бяха 21 броя, бяха станали конкуренти в Задължителното здравно осигуряване на НЗОК, тогава НЗОК щеше да бъде поставена в конкурентна среда и принудена да подобри практиките си. Но и това е безвъзвратно пропилян шанс. В тази си част програмите на партиите са неизпълними.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница