Превенция на изоставянето на детето и мерки за реинтеграция. Услуги и помощи. Увод



страница1/4
Дата18.11.2017
Размер0.81 Mb.
Размер0.81 Mb.
  1   2   3   4

Превенция на изоставянето на детето и мерки за реинтеграция. Услуги и помощи.

УВОД
Извеждане на дете от семейството му и предприемане на мерки по закрилата му се налага винаги, когато има провал на родителските грижи да осигурят на детето минимално адекватни условия за живот и развитие. Даването на определение за минимално подходящи условия на живот е деликатна задача и е много важно те да се оценят във всеки специфичен случай, т. е. прилагайки индивидуализиран подход. Най-общо това е задоволяване на основните потребности на детето: храна, подслон, медицинска грижа, образование, както и да се отчитат етно-културалния аспект и социо-икономическите условия, в които се намира семейството.

Оценката на актуалната невъзможност на семейството и перспективата в бъдеще то да се погрижи за детето си трябва да се разглежда в три насоки: 1) какво е родителското поведение, което води до специфични физически увреждания или наранявания на детето, или до някои определими емоционални разстройства в резултат на несправяне на родителите(или обгрижващите); 2) има ли формирани специфични маладаптивни начини на функциониране на детето - емоционални, физически, интелектуални или поведенчески; 3) какво е родителското действие или бездействие независимо дали е целенасочено или непреднамерено, което излага/поставя детето в риск или ситуация, неподходяща спрямо възрастта и развитието му. От изключителна важност е да се прецени дали семейната ситуация е резултат на бедност или причината за нея е друга (дали семейството не може или не желае да се грижи за детето си).


Семейният кодекс, а вече и Законът за закрила на детето ни дават правото да се погрижим за децата, чието нормално развитие, здраве, образование или живот са застрашени. Независимо от всички трудности вече разполагаме и с легална рамка, която ни позволява и задължава при съществуващ риск за децата те да бъдат изведени в сигурна среда, извън семействата им. Винаги в такива ситуации се налага подготовка на детето за преминаване на алтернативна грижа извън семейството му, за да може то да се справи с трудностите породени от ситуацията на сепарация, както и да се справи с конфликта на лоялност по отношение на родителите си. Подготовката на детето най-общо може да се разглежда като: подготовка за новата ситуация и справяне с емоционалната страна на проблема и временната (трайната) загуба на родителите; грижа за идентичността на детето и личната история.

Предотвратяването на изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции е една от най-важните дейности за изпълнение на държавната политика в областта на обществената грижа за деца, насочена към намаляване броя на децата в специализираните институции и гарантиране правото им да растат в семейна среда1. Превенцията и мерките за реинтеграция на изоставени деца са част от общите политики за защита правата на децата. Затова настоящата разработка има зa цел да разкрие разпоредбите на основните законови и подзаконови нормативни актове, които уреждат превенцията на изоставянето и мерките за реинтеграция на децата. Като за изпълнението й ще бъдат реализирани следните задачи:



  • Разкриване на законодателната рамка регламентираща защита правата на децата;

  • Разглеждане на най-рисковата група деца и родители и определяне на услуги и помощи за превенция на изоставянето;

  • Определяне на мерки, които могат да бъдат полезни при реинтеграцията на децата в семейството и обществото.


ГЛАВА 1 Превенция на изоставянето на децата – характеристики и възможности за подобряване на законодателната рамка.
1.1. Национална Рамка

Регламентацията на обществените отношения, свързани със закрилата на детето е базирана на принципите, определени в българската Конституция - ”Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.” и чл. 47, според който ”Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.” (ал. 1) и ал. 4 ”Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото”.

Основният принцип, прокламиран в Конституцията и доразвит в специални закони и подзаконови нормативни актове е, ангажиментът на държавата да защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот, като предвижда и осъществява мерки за закрила правата на детето, както в семейна среда, така и чрез настаняването му в специализирана институции.

Законът за закрила на детето (ЗЗД), приет през 2000 г.2 поставя закрилата на детето в центъра на държавната политика и урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в такива дейности3. В него е залегнала следната философия за детето – детето правен субект, а не пасивен обект на грижите на държавата и обществото. С приемането на ЗЗД България започва изграждане на нова система за закрила на детето, която обхваща всички правни сфери, свързани с лицата под 18 години. Стремежът на законодателя е да обхване целия възможен спектър от правата, принципите и мерките за закрила на детето. След приемането на ЗЗД, в съответствие с неговите разпоредби са приети Правилник за прилагането на ЗЗД и Устройствен правилник на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).



Основната цел на Семейния кодекс4 (СК) е всестранната защита на децата и възпитаването им и закрилата и укрепването на семейството (чл. 2). Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване; настойничество и попечителство. В членовете от 49 до 67 е уредена материята, засягаща осиновяването на деца; настойничеството и попечителството са уредени от чл. 109 до 128. Според СК ключов орган при осиновяването са Регионалните дирекции „Социално подпомагане” (РДСП) и Дирекциите „Социално подпомагане” (ДСП): РДСП водят регистри на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване (чл. 53в, ал. 1), както и на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване [чл. 57б, ал. 1]. РДСП и ДСП участват активно в процеса на осиновяване. Производството пред съда за вписване в регистъра по осиновяване може да започне по предложение на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане [чл. 53д, ал. 1]. Представител на РДСП участва в производството. ДСП разяснява на лицата, които желаят да осиновят дете, последиците от допускането на осиновяването преди даване на съгласие от тях. ДСП извършва социално проучване на лицето за годността му да осинови дете. За резултатите от проучването се изготвя доклад [чл. 57а]. ДСП осъществява съдействие и наблюдение след осиновяването, като наблюдава отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси. За наблюдението се изготвят годишни доклади, които се предоставят на съответната РДСП [чл. 63а].

Закрилата на детето се осъществява и въз основата на други държавни актове, отнасящи се до децата и семейството. Това са на първо място нормативните актове, регламентиращи системата за социално подпомагане в България. Основен в това отношение е приетият през 1998 г. Закон за социалното подпомагане5 (ЗСП) и подзаконовата нормативна уредба към него, които регламентират функционирането на една от основните административни структури [органи] за закрила на детето по ЗЗД – Агенцията за социално подпомагане (АСП) и дирекциите ”Социално подпомагане”, както и Правилника за прилагането му и Устройствения правилник на АСП. С този Правилник за прилагане на ЗСП се уреждат реда и процедурите за даване на социални помощи и предоставяне на социални услуги в общността и в специализирани институции. Предоставянето на социални помощи и социални услуги е уредено в ППЗЗД. В правилника са регламентирани условията и реда за регистрация на лица, предоставящи социални услуги, включително и такива за деца. Регистрацията се прави след получаване на лиценз за социални услуги за деца, от ДАЗД. Правилникът регламентира и обществения контрол на системата за социално подпомагане, както и върху качеството на всички социалните услуги в съответствие с утвърдените критерии и стандарти, с изключение на специализираните институции за деца.

ЗСП регламентира общата рамка на общата политика за социално подпомагане. Министерският съвет определя държавната политика в областта на социалното подпомагане. [чл. 4, ал. 1, ЗСП] Министърът на труда и социалната политика има правомощия самостоятелно да разработва, координира и провежда държавната политика в областта на социалното подпомагане. [чл. 4, ал. 2, ЗСП] Държавната политика в областта на социалното подпомагане се осъществява в сътрудничество с областните администрации, органите на местното самоуправление и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в тази област. [чл. 4, ал. 3, ЗСП] Това сътрудничество се осъществява чрез Съвет за социално подпомагане – обществен консултативен орган към министъра на труда и социалната политика.

Независимо от факта, че по отношение на социалните услуги за деца ЗЗД предвижда определени правомощия на председателя на ДАЗД, той/тя или съответните представители не са включени в механизма за сътрудничество при осъществяване на държавната политика в областта на социалното подпомагане.

В общините, с решение на общинския съвет, се създават обществени съвети, които оказват съдействие и помощ при извършване на дейностите по социално подпомагане и упражняват обществен контрол върху тяхното осъществяване. [чл. 35, ЗСП]. Според ППЗСП, основната мисия на обществените съвети е „упражняване на обществен контрол при осъществяване на дейностите по социално подпомагане” [чл. 52, ал. 1, ППЗСП].

ЗСП и ЗЗД съвместно регламентират режима за лицензиране на доставчици на социални услуги за деца. Съгласно ЗСП на вписване в Регистъра на АСП и съответно на лицензиране по ЗЗД подлежат:

1) български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица; и

2) чуждестранни физически или юридически лица от държавите-членки на Европейския съюз, или от други държави-страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, регистрирани като търговци съгласно националното си законодателство [чл. 18, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ЗСП, чл. 43в, т. 1 от ЗЗД].

Така от режима за лицензиране, съответно регистриране са изключени държавата и общините. Този подход е твърде спорен от правна гледна точка, още повече, че влиза в пряко противоречие с Конституцията на Република България, според която ”Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.” [чл. 19, ал. 2].

Така основната регламентация на институционалната система за закрила на детето включва два закона – ЗЗД и ЗСП и съответните подзаконови актове.

Законът за семейни помощи за деца6 урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, както и реда за тяхното предоставяне. Семейните помощи за деца се отпускат от ДСП със заповед на директора на дирекцията. Целевите помощи за учениците също се отпускат от ДСП със съдействието на училищните ръководства. Изпълнението на закона е възложено на Министерския съвет, който приема правилник за неговото прилагане.

Други нормативни актове, които се отнасят към дейностите по закрила на детето, са Законът за народната просвета7, Законът за интеграция на хората с увреждания, Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и съответните подзаконови актове по прилагането на ЗЗД – Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца, Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция и др .

Националната правна уредба, регулираща обществените отношения, свързани със закрилата на детето включва изключително голям брой нормативни актове от различен ранг – закони, правилници за прилагане на законите, наредби и др. Съществува и голямо разнообразие на органите, на които е възложено приемането, съответно издаването на отделните актове.

Предвид динамиката, произтичаща от процеса на хармонизиране на законодателството с правото на Европейския съюз и прилагането на общото европейско законодателство, това разнообразие на нормативни актове, свързани със закрилата на детето създава условия за непоследователност в прилагането и, дори съществуване на взаимно противоречащи си норми.

Необходимо е усъвършенстване на структурата и съдържанието на нормативната уредба, още повече, че съгласно Закона за нормативните актове ”Обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.” [чл. 10, ал. 1]. При планиране на мерките за усъвършенстване в препоръчително да се направи цялостна кодификация на нормативната уредба и синхронизиране на механизмите по последващо издаване на подзаконови актове.

Уеднаквяване на режима за лицензиране, съответно регистрация на доставчиците на социални услуги за деца, при спазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България по отношение осигуряването на еднакви условия за осъществяване на дейността за различните доставчици на социални услуги за деца.

Включване на председателя на ДАЗД в механизма за сътрудничество при прилагане на политиката за социално осигуряване.
1.2. Административна Рамка.
Административната организация за прилагането на политиката за закрила на детето включва две основни административни структури – Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Агенцията за социално подпомагане (АСП) – изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика.

Основните функции и оперативното изпълнение на мерките за закрила на детето се изпълняват от отделите ”Закрила на детето” (ОЗД), които са структурно звено в областните дирекции ”Социално подпомагане” (ДСП) на АСП. Формалното разделение на функциите в АСП се осъществява по вертикала – регионални дирекции ”Социално подпомагане” (РДСП), ДСП и ОДЗ.

Основната мисия на АСП е ”изпълнение на държавната политика по социално подпомагане”, безспорно важен елемент от политиката за закрила на детето е социалното подпомагане на деца особено, деца в риск или в неравностойно положение, но също така е вярно, че обхвата на политиката за закрила на детето излиза от рамките на социалното подпомагане. Всъщност, основен акцент на актуалната политика за закрила на детето е именно социалното подпомагане и работата с деца в риск или в неравностойно положение. Така, на практика, една голяма част от децата остава извън фокуса на общата политика за закрила на детето.

Съгласно ЗЗД, председателят на ДАЗД ръководи, координира и контролира прилагането политиката за закрила на детето, включително лицензиране и контрола на дейността на български и чуждестранни юридически лица – доставчици на социални услуги. На практика, правомощията на председателя на ДАЗД, свързани с ръководство и координиране на политиката за закрила на детето не са самостоятелни и се осъществяват чрез друг орган на изпълнителната власт – министъра на труда и социалната политика. Собственото правомощие на председателя на ДАЗД – контрол по прилагане на политиката за закрила на детето, в голяма степен наподобява правомощията на ”държавните комисии”, които осъществяват ”контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет”. Аналогично функциите на ДАЗД, особено на главна дирекция "Контрол по правата на детето", по-скоро съответстват на функциите на администрация на ”държавна комисия”.

Анализът на развитието на системата за закрила показва значително разпокъсване на функциите и дублиране на елементи между Агенцията за социално подпомагане (АСП), в рамките на която Отделите за закрила на детето (ОЗД) отговарят за оперативното изпълнение на мерките за закрила, и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). В същото време са запазени и функционират норми8 и структури9, които са остарели и залагат на философия, която е в противоречие както с Конвенцията за правата на детето на ООН, така и с останалото законодателство за закрила на детето.

Работата в много Отдели за закрила на детето (ОЗД) в момента е изключително незадоволителна. Този факт се подкрепя от множество изследвания които са правени от различни български и международни организации. Към 31.12.2010 г. работещите в отделите за закрила на детето са 750 човека, от които социалните работници са едва 450 за цялата страна. Съгласно данните на Агенцията за социално подпомагане от доклада им за 2010 г10., един социален работник у нас работи средно по 112 случая. С оглед осигуряване на качество на социалната работа, следва да се приближаваме към европейските стандарти, водещи до добри практики, при които един социален работник отговаря и работи по 20-30 случая. Заплатите на социалните работници в ОЗД са едни от най-ниските в сферата на помагащите професии, като много често те не получават никакво въвеждащо или поддържащо обучение, както и професионална супервизия.

Броят и разпределението в страната на социалните услуги за деца и семейства продължават да бъдат изключително незадоволителни. Ситуацията е изключително тежка особено в малките населени места, където децата и семействата нямат почти никакъв достъп до консултиране, социална подкрепа, придружаване и настаняване в случай на риск или нарушаване на права. Качеството на съществуващите социални услуги много често е незадоволително и не допринася за реална защита и интеграция на деца в риск. 104 нови социални услуги за деца и лица в риск останаха без финансиране за 2010 г.

Нормативната уредба възлага различни правомощия във връзка със закрилата на детето на множество органи, най-вече от системата на централната изпълнителна власт. Между органите в системата за закрила на детето лисват надеждни механизми за координация, а разпределението на правомощията не е балансирано – приоритет имат по-скоро въпросите, свързани със социалната политика и контрола, докато позитивните елементи са поставени на втори план.

Административната организация за прилагане на политиката за закрила на детето не съответства на общата логика на политиката за закрила на детето – основната мисия на АСП е ”изпълнение на държавната политика по социално подпомагане”, докато предметът на политиката за закрила на детето е значително по-широк. Въпреки определените правомощия във връзка с предоставянето на социални услуги за деца, председателят на ДАЗД не е включен е механизма за сътрудничество при прилагането на държавната политика в областта на социалното подпомагане.

На практика, председателят на ДАЗД и съответно Държавната агенция за закрила на детето имат правомощия, които са характерни за държавните комисии по Закона за администрацията11.

Моделът на системата за закрила на детето показва, че той не осигурява условия за провеждане на ефективна политика за закрила на детето и налага предприемане на целенасочени, стратегически ориентирани мерки за трансформация, най-вече по отношение разпределението на правомощията между органите в системата за закрила на детето и в начина за организиране на администрацията за прилагане на политиката.

Необходимо е възприемане на широката концепция за закрилата на детето, включваща всестранно гарантиране на правата и задоволяване и потребностите на детето като индивид, личност и гражданин12.

Разграничаване на общите мерки за гарантиране правата на детето от тези насочени към деца в риск или в неравностойно положение, вкл. социалното подпомагане.

Развиване на политики с фокус върху превенцията и подкрепата на родителите, а не наказания и поставяне на етикети като „безотговорни”.

Повишаване ефективността на системата за закрила на детето чрез ясно очертаване и ефективно разпределение на правомощията и отговорностите на органите за закрила на детето и осигуряване на адекватен професионален капацитет за ефективно функциониране на системата.

Разграничаване на функциите, свързани с закрилата на детето от социалните услуги.

Определяне на набор от “универсални услуги” с разработени и одобрени базови изисквания за качество и финансови стандарти, до които всеки жител на страната да има гарантиран достъп.

1.3. Стратегическа Рамка.
Държавната политика за закрила на детето се осъществява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето, разработена в съответствие с принципите, определени в ЗЗД [чл. 1, ал. 3, ЗЗД]. Въз основа на приетата Национална стратегия за детето Министерският съвет ежегодно приема Национална програма за закрила на детето [чл. 1, ал. 3, ЗЗД]. Всяка община ежегодно приема общинска програма за закрила на детето. [чл. 21, ал. 1, т. 1, ЗЗД и чл. 3, ал. 1, ППЗЗД].

Така, съгласно ЗЗД – на национално ниво, се приемат два основни документа, определящи държавната политика за закрила на детето: Национална стратегия за детето (приема се от Народното събрание, по предложение на Министерския съвет) и Национална програма за закрила на детето (приема се от Министерския съвет, по предложение на министъра на труда и социалната политика и председателя на ДАЗД) [чл. 1, ал. 3, ЗЗД]; на общинско ниво, ежегодно се приема общинска програма за закрила на детето (приема се от съответния Общинския съвет по предложение на съответната дирекция ”Социално подпомагане”).

През последните години се работи активно в областта на закрилата на детето – Република България стана страна по редица международни правни инструменти, бяха приети и множество различни национални стратегически документи. През 2003 г. 13 правителството приема първата Национална стратегия за детето за периода 2004-2006 г., или четири години след влизането на ЗЗД в сила. Национални програми за закрила на детето са приемани за 2004 г.14, 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г.

В периода след началото на 2003 г. са приети и в момента се актуализират и редица други документи – Национална стратегия за превенция и противодействие на асоциалното поведение и престъпленията на малолетни и непълнолетни15, Национална стратегия за защита правата на децата на улицата16, Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и защита на жертвите, Национален план за действие срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел 2003-2005 г.17, План за намаляване броя на деца, отглеждани в специализираните институции в Република България 2003-2005 г.18, План за работа с просещите деца, Национална програма за социална интеграция и професионална реализация на младежите – възпитаници на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, Национален интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето 2006-2009 г. През м.февруари 2008 г. Народното събрание прие нова Национална стратегия за детето за периода 2008-2018 г., а на 24 февруари 2010 г. Министерски съвет прие стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България”.


1.4. Превенция на изостяването на детето.
"Превенция” е изпреварваща мярка за предпазване и закрила на дете в  риск от нарушаване на неговото право на нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, осъществявана от различни институции и на различни нива.

Основната цел на работата по превенция е предотвратяване на изоставянето и институционализацията, а именно за държане на детето в семейството му, където това е възможно, а когато това не може да се случи – изчерпване на всички възможни варианти за алтернативно настаняване преди предприемане на настаняване в инстит уция. Към момента няма международно прието определение за „изоставяне” и често се получава объркване относно какво точно се има предвид. За целите на настоящата разработка е използвано следното определение за „изоставяне”:

когато самоличността и местонахождението на родителите са неизвестни;

детето е оставено самό от родителите в условия, причиняващи му сериозна вреда; или родителят/те не успява да поддържа връзка с детето или да му осигури адекватни грижи за нормалното му развитие”

В ЗЗД се дава приоритет на мерките за закрила в семейна или близка до семейната среда. Настаняването в специализирана институция се определя като крайна мярка за закрила, когато всички други възможности са изчерпани.

Стъпките, които социалните работници предприемат за предотвратяване на изоставянето на дете се определят от Правилника за прилагане на ЗЗД, както и от специална наредба (Приложение 1), която определя условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция.

Работа по предотвратяване на изоставянето на дете и настаняването му в институция се предприема от социалните работници в ОЗД винаги, когато съществува такъв риск, независимо от възрастта и развитието на детето, при съобразяване на най-добрия интерес на детето.

Значителна част от дейностите по предотвратяване на изоставянето трябва да започват още с раждането на дете, при което има риск да бъде изоставено и настанено в институция.

За голяма част от децата на възраст от 0 до 3 години, които се отглеждат в домовете за медико-социални грижи (ДМСГД), входът към институцията е родилното отделение.

Ето защо, за успеха на действията, които се предприемат от социалните работници по предотвратяване на настаняването в ДМСГД на новородени деца в риск да бъдат изоставени от изключително значение е междуинституционалното сътрудничество и координация на действията с лечебното заведение и медицинските работници на ниво родилно отделение.

От правна гледна точка под изоставено дете се разбира дете, останало без грижата и на двамата си родители поради тяхната смърт, поради това, че родителите са неизвестни или лишени от родителски права. Дори и при наличието на известни и живи родители детето може да се окаже във фактическо състояние на изоставеност, ако не получава необходимите за отглеждането и възпитанието му грижи и издръжка.


От психологична гледна точка, когато детето е изоставено съществуват две ситуации:

1. между детето и майката/родителите е съществувала емоционална връзка на привързаност, но поради житейски събития (смърт, развод, житейска безизходица, свързана с липса на средства и подкрепа) майката се отказва от родителските си права, обикновено в полза на бъдещото отглеждане и развитие на детето.

2. Другата възможност е свързана със символичния дефицит: биологичните баща или майка на детето не могат да го посрещнат, когато то се появи, на полагащото му се място в символичната структура на семейството - т. е. по различни причини те не могат да изпълнят функцията си на родители.

От социална гледна точка изоставени деца обикновено са тези, които живеят в специализираните институции за деца (домовете) или на улицата - т. е. в контекста на социалната проблематика изоставено дете се явява синоним на "домско" дете, което живее и се отглежда в социално заведение или на улицата.
От гледна точка на социалната проблематика и политика явлението изоставяне най-често се разглежда във връзка с риска от институционализация на децата. В този смисъл е важен анализът на причините, водещи до институционализация на децата, т. е. до откъсването от естествената им среда. Не всяко настаняване в специализирана институция води до изоставяне на детето, но отделянето от семейството му повишава риска в тази посока.

Според "Социална оценка на грижите за деца в България" 2009г., основните причини, обуславящи риска от институционализиране на децата са бедността и липсата на алтернативни социални услуги, предлагащи подкрепа на семействата на деца в неравностойно социално положение и на семейства, чиито деца имат специални нужди.

Рискът от институционализиране на децата от семейства в неравностойно социално положение (които получават помощи по Указа за насърчаване на раждаемостта и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане) се обуславя от ниското качество на живот и влошения социално-психологически климат в тях.

Друга рискова група деца, застрашени от изоставяне, са децата с физически и/или интелектуални затруднения.

Рискът от институционализиране на децата с увреждания е свързан с липсата на психологическа и социална подкрепа на техните родители още на ниво родилен дом.
Най-разпространената социална услуга за отглеждането на тези деца е настаняването им в специализирани институции. В тях обаче не се предлага специализирана и адекватна грижа за децата с аутистични и психични смущения.
Подкрепата на родителите, изразяваща се в предоставянето на точна информация за увреждането на детето, неговата специфика и перспективи на развитие, намалява значително риска от настаняване в институционална среда.

За децата с лоша грижа от страна на родителите/настойниците настаняването в институция представлява единствената реална социална услуга.


Дори настаняването се осъществява трудно поради липсата на система за идентифициране на децата, жертви на домашно насилие, и механизъм, който да посредничи между детето и правораздавателната система.

Не съществуват съвременни услуги, помощ и подкрепа за деца с отклоняващо се поведение, както и за деца, застарашени от такова.


Спрямо тези деца се предприемат набор от мерки и наказания. Санкционират се прояви на деца, които са по-скоро сигнал за помощ (деца, преживели насилие; просия, бягства от специализирани институции).

Децата на улицата имат ограничен достъп до гарантираните от Конвенцията на ООН права на детето и от конституцията права на образование, здравеопазване и защита от насилие. Предлаганите услуги се свеждат основно до посрещане на спешните им потребности и не се работи по предотвратяване на причините за отиването им на улицата.

23,8% от децата в институции, които имат семейства и родители, са постъпили в тях поради бедност. Институциите задоволяват основно потребностите на детето от образование, здравна помощ, подслон и храна. По тези показатели грижата в тях е по-добра от тази в семействата в неравностойно социално положение.
Най-големите предимства на живота в институция за децата се свеждат до материалните условия, а тези на живота в семейството - до сигурността.

Истински изоставените деца се срещат на изхода на институцията. За 8,81 % от децата в специализираните институции през 2009 г. изходът от тях се е оказал вход към следваща институция. Такава е съдбата на децата с увреждания, чиито родители са се отказали от тях и на които много трудно се намират осиновители.



Изоставянето на детето от родителите в повечето случаи, от гледна точка на преживяванията му, може да се приема за форма на насилие, обединяваща пренебрегване и психическо насилие. Изоставянето веднага след раждането причинява страдание на детето, което вече има своята история с жената, която го е родила. Изключително важно е да се подготвя раздялата и на психично ниво, за да се намали това страдание.

Въпреки усилията на държавата, на практика системата от институционална грижа все още остава широко отворена. Броят на постъпилите в институции деца от 0 до 3 годишна възраст за 2009 г. е 2094, от които 1416 са деца до една година. По този начин се нарушават „Насоки за алтернативните грижи за деца” на ООН, приети на 11-та сесия на Съвета по правата на човека на ООН 19, която определя „В съответствие с преобладаващото мнение на експерти, алтернативната грижа за малки деца, особено за децата под 3 годишна възраст, трябва да се предоставя в среда от семеен тип”.



Звено "Майка и бебе" предлага подслон и подкрепа на бременни жени и майки, при които съществува риск от изоставяне на дете поради икономически, социални или здравни причини. Дейността на Звено "Майка и бебе" има за цел да съдейства за развитие на връзката майка-дете и създаване на условия за отглеждане на детето в семейна среда. Предоставят се следните услуги:


  • Настаняване и подслон. Настаняването в ЗМБ се предлага за период от 6 месеца, като основните критерии за получаване на услугата е желанието на майката да се грижи за бебето си; наличие на проблеми или прекъсната връзка с бащата на детето или собственото й семейство; сериозни социални, икономически или битови проблеми, които могат да доведат до изоставяне на детето в институция. За всяка от майките, настанена в ЗМБ, се изготвя структурирана индивидуална програма в съответствие с плана за действие на ОЗД и договорения индивидуален план за предоставяне на услугите.

  • Здравни консултации относно емоционалното и здравословното състояние по време на бременността и следродовия период, информация за пре-наталния и пост-наталния период и за развитието на детето; здравни грижи за детето, хигиена и здравословно хранене.

  • Социо-правни консултации във връзка с правата и задълженията на майките, правните разпоредби, касаещи тяхното положение, социално-защитни механизми, възможностите за финансово подпомагане и други услуги, предлагани за жени в тяхното положение.

  • Психологическо консултиране, което цели да предостави емоционална подкрепа, помощ за намаляване на стреса и придобиване на увереност и сигурност в собствените възможности на майките.

  • Мотивационен тренинг има за цел да помогне на майките да осъзнаят нуждата и необходимостта детето да расте и да се развива в семейна среда, да има контакти с родителите си и евентуалните последици от изоставяне на детето.

  • Обучение в родителски умения подготвя младите майки за справяне с различните етапи от живота на техните деца, полагане на адекватни грижи за децата и тяхното възпитание.

  • Свързване със семействата на настанените майки с цел възстановяване на нарушените или загубените връзки или решаване на наличните проблеми в отношенията с родителите, бащата на детето и други близки, както и осигуряване на подкрепа за майката от страна близките й.

  • Посредничество – осигуряване на съдействие и практическа подкрепа за настанените в звеното майки при решаване на здравни, социални и материално-битови проблеми: свързване с личен лекар, бюра по труда, социални служби, полиция и т.н.

  • Грижи за децата на настанените майки. Персоналът на ЗМБ предоставя грижи за децата на настанените майки, свързани с тяхното здравословно състояние, психическото и физическо развитие. По-големите деца се включват в образователни и възпитателни програми.

     Пълноправното обществено положение на самотните майки трябва да се превърне в приоритет на социално- отговорните институции, за да растат техните деца в социална равнопоставеност, защото те са част от бъдещето на България.

Звеното предлага временно подслон, емоционална и психологическа подкрепа, и обучение в родителски умения на млади самотни майки. Това не е нов тип институция, където майките да развиват зависимост към грижите и подкрепата на персонала, а място, в което те ще осъзнаят своята отговорност към детето, ще се научат на самостоятелност, ще придобият увереност в собствените си сили и умения за справяне с проблемите на всекидневието20.

Организацията, предлагаща услугата, ще има екип от социални работници и психолог. Този екип ще работи основно в родилните отделения на съответния град и ще има добри партньорски взаимоотношения със семейните лекари и женските консултации, от където ще получава информация за целевата група.
Майките, които желаят да продължат работата с екипа по превенция, ще бъдат насочвани към звеното "Майка и бебе", когато не могат да се върнат при семейството си или няма къде да отидат. Освен желанието на майката да запази детето си, тя трябва да отговаря и на следните критерии, за да бъде настанена в Звеното:

1. Възраст на майката - до 25 години, но е възможно да се настани майка и над тази възраст;

2. Проблеми или прекъсната връзка с бащата на детето, или собственото и семейство;

3. Първо раждане, а ако е следващо - да няма деца, настанени в специализирана институция;

4. Бременни момичета в последните месеци на бременността;
5. Липсата на подслон е основната причина, която може да доведе до настаняване на детето в институция и др.;

Екипът на звеното "Майка и бебе" трябва да има изградена добра междуинституционална мрежа, за да може да окаже максимална подкрепа на майката тя да запази детето си.

Какъвто и да е изходът от престоя в Звеното, той ще бъде в интерес на детето. Тази услуга би помогнала да се прекрати порочната практика, да се настаняват деца в институциите на Министерството на здравеопазването за временно отглеждане, след което те преминават през цялата система на държавна грижа и не могат да бъдат осиновени поради липсата на декларация за осиновяване от майката.
1.5. Специфични законови регулации и практики за деца от 0 до 3 години.

Като цяло правният статут на децата от 0 до 3 г. се урежда от общите разпоредби, относими към малолетните и непълнолетните лица. Изключение правят някои подзаконови актове, с които се създават особени права за децата от тази възрастова група.



В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал.1 от Закона за лечебните заведения държавата създава домовете замедико-социални грижи, в които се осъществяватмедицинско наблюдение и специфични грижи за деца. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на домовете за медико-социални грижи за деца в домовете се приемат деца от 0 до 3-годишна възраст. Настаняването на дете в такъв дом се извършва с решение на районния съд. Допустимо е временно и спешно настаняване на деца със заповед на директора на дирекция„Социално подпомагане“, като в случая са приложими условията и реда, установени в чл. 27 от ЗЗД и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. В домовете за медико-социални грижи за деца могат да бъдат приемани за лечение и деца с ниско тегло поради недоносеност със съгласието на техните родители или настойници (чл. 17, ал. 5 от ПУДДМСГД).

Специална разпоредба се съдържа и в текста на чл. 43, ал. 1 от Наредба№1/2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания. В съответствие с този текст обучението и възпитанието на децата с нарушено зрение и на децата с увреден слух от 0 до 6 години се осъществява съгласно из-искванията на Наредба № 4/2000 г. за предучилищно възпитание и подготовка, както и по индивидуални програми за ранно въздействие и ранна рехабилитация, утвърдени от директорите на съответните учебни заведения.


1.5.1. Системата на подкрепа на семействата с малки деца

Сред основните граждански права, гарантирани от Конституцията на Република България (КРБ) е особената закрила, с която се ползваженатамайка. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал. 2 от КРБ държавата е длъжна да осигурява на майките платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи. При бременност, раждане или осиновяване, в съответствие с разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), всяка жена, която работи по трудово правоотношение има право на отпуск в размер на 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Кодексът на труда установява и закрила от уволнение на работник или служител, който ползва отпуск поради бременност, раждане или осиновяване на дете (чл. 333, ал. 6 от КТ). В този случай уволнение е допустимо само на основание чл. 328, ал.1, т.1 от КТ – при закриване на предприятието.

Майчинството е един от осигурените социални рискове съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване. В този риск се включват изплащането на обезщетение поради бременност и раждане и на обезщетение за отглеждане на малко дете.

Обезщетението за отглеждане на малко дете има за цел да осигури минимален доход на майката в периода след изтичане на отпуска за бременност и раждане до навършване на 2-годишна възраст на детето. Съгласно чл. 164, ал. 1 КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Майката може да избира дали да ползва този отпуск, или не, кога и за какъв период да го ползва, както и дали да прехвърли ползването му на друго лице. Изплащането на обезщетението зависи от това, дали майката ще ползва отпуска по чл. 164 КТ.
За отглеждане на детето (след като изтече отпуска поради бременност, раждане или осиновяване) отпуск до навършване на 2-годишната му възраст, може да се разреши и на бащата или осиновителя, или на родителите на майката или бащата (респ. На осиновителите), ако те работят по трудово правоотношение (чл. 164, ал. 3 от КТ). През време на отпуск до навършване на 2-годишната възраст на детето, на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.

В случаите, когато не се ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване. Размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете след изтичане на срока за обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете е определен от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната годна. За 2011 г. паричното обезщетение в тези случаи е 240 лева (чл. 11 от ЗБДОО за 2011 г.).


1.5.2. Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД)

Законът заема съществено място в системата на подкрепа на семействата с малки деца. С него се уреждат условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното предоставяне.

В закона са установени следните видове помощи за семейства с малки деца:


  • Еднократна помощ- при бременност, при раждане, за отглеждане на близнаци до навършване на една година; за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка;

  • Месечни помощи – за отглеждане на дете до навършване на една година; за дете до завършване на средно образование;

  • Целеви помощи – за ученици; за безплатно пътуване с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки;

  • Месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Законът за семейните помощи за деца предвижда възможност месечните и целевите помощи да се предоставят в пари или под формата на социални инвестиции. Право на семейни помощи за деца имат семействата на български и чужди граждани, които отговарят на специфичните нормативни изисквания, изрично посочени в ЗСПД, както и семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Правото на семейни помощи възниква за семействата с месечен доход, по-нисък от определения в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

Условията и редът за отпускане, изплащане, възобновяване, изменяне и прекратяване на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца се уреждат с Правилника за прилагане на закона за семейните помощи за деца. Размерите на месечните и еднократните помощи по смисъла на ЗСПД се определят в Закона за държавния бюджет за съответната година.
1.5.3. Закон за кредитиране на студенти и докторанти

Специфична подкрепа за семействата с малки деца се открива и в Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Законът урежда условията и реда за кредитиране на студенти докторанти с държавна финансова подкрепа. Съгласно чл.5, ал.2 от закона правото на кредит за издръжка възниква за родител – студент или докторант – при раждане или при пълно осиновяване на дете по време на обучението. Една от материално правните предпоставки да възникне за държавата задължение да заплати на банката кредитор непогасената част от общия размер на задължението по договора за кредит е раждането или пълното осиновяване на второ или следващо дете от родител, който е получил кредит за обучение по този закон, в рамките на 5 години от изтичане на гратисния период (чл. 27, ал.1, т.3 от ЗКСД).


1.5.4. Закон за здравното осигуряване (ЗЗО)

Някои облекчения от общия режим, специално за родители с малки деца, предвижда и Законът за здравното осигуряване (ЗЗО). Така, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от същия закон, здравноосигурителните вноски на осигурените лица във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ са за сметка на работодателя. За оказването на медицински грижи при бременност, раждане и майчинство се заплаща от здравноосигурителната каса (чл. 45, ал.1 от ЗЗО).

В Наредба№46/1995 г. за прилагане на чл. 1, ал. 4 от правилника за прилагане на Закона за народното здраве е предвидено общинските бюджети да осигуряват изцяло изплащането на лекарствените средства, необходими за домашно лечение на деца до 1-годишна възраст за всяко заболяване (извън случаите, по приложения към наредбата), а за деца от 1 до 4-годишна възраст – изплащане на 75 на сто от стойността на лекарствата, по списък, съгласно приложение към наредбата.
1.5.5. Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

С нова разпоредба от 2008 г. (ДВ, бр. 106/2008 г.) за първи път в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се въведе данъчно облекчение за млади семейства. Разпоредбата на чл. 22а от закона е многократно изменяна и към момента предвижда възможност младите семейства да приспадат от годишните си данъчни основи направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно с това са налице и някои допълнителни условия. От данъчното облекчение се ползват семейства, от които единият съпруг не е бил навършил 35-годишна възраст при сключване на ипотечния кредит, както и ако ипотекираното жилище е единствено за семейството.

ЗДДФЛ изключва от облагаемия доход помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт, както и сумите, получени на основание на Закона за семейни помощи за деца, и за издръжка, получени от правоимащи лица съгласно разпоредбите на

Семейния кодекс (чл. 13, ал.1, т. 15 и т. 17 от ЗДДФЛ). В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при раждане на дете, сключване на граждански брак общо до 2400 лв. (чл.24, ал.2, т.11 от ЗДДФЛ).


1.5.6. Закон за защита от дискриминация

Специална закрила на майката при бременност и отглеждане на малко дете предвижда и Законът за защита от дискриминация. В съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от закона работодателят не може да отказва приемането на работа на служителка или работничка поради бременност, майчинство или отглеждане на дете.

Наред с гарантираното от Кодекса на труда право на майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете (респ. на лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ или за отглеждане на дете) да заеме същата или равностойна длъжност, която е заемал преди това, ЗЗДискр. предвижда правото намайката да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имала право, ако не е излизала в отпуск на посочените основания (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДискр.). При същите условия, ако след завръщане от отпуск за бременност, раждане и/или отглеждане на дете е въведена технологична промяна, работодателят е длъжен да осигури на завърналата се от отпускмайка обучение за придобиване на съответната професионална квалификация. (чл. 15, ал.2 от ЗЗДискр.)
1.6. Социални услуги за превенция - деца от 0-3 години

С оглед на спецификата на възрастта в този раздел ще се направи анализ на социалните и на здравните практики и услуги.


1.6.1. Социални дейности и услуги за първична превенция

Първичната превенция включва услугите към цялото население, техният обхват, качество, достъп. На това ниво се развиват услугите от универсален тип, които са предназначени за цялото население и са атестат за благосъстоянието на обществото. На това ниво е трудно да определим „чисто" социалните услуги, доколкото достъпът до здравеопазване, до образование, труд и тяхното качество има характер на социално достояние, но не би могло да се определи като социална услуга. От гледна точка на генералната превенция тези услуги са насочени към подкрепа на родителстването, което е важно за цялото население сега и в бъдеще. Тази подкрепа може да се изрази в няколко групи услуги като - услуги за по-добро качество на отношението родител - дете, за заместване на родителя при изпълнение на други негови роли, главно трудови, и поощряване на отговорното родителство. Би могло да се предполага, че всяко семейство следва да има достъп до социални услуги, които го подкрепят в ролята му на родител, като :


Услуги за подготовка за семеен живот и отглеждане на дете

Анализът на ситуацията в нашата страна показва, че тези услуги са далеч от универсални. В тази област съществуващите услуги са спорадични, без стандарт за съдържание, видове и пр. Отглеждането и възпитанието на децата у нас не се възприема като обществен ангажимент, освен когато последиците от тях започват да се проявяват като проблеми в поведението на децата. Институциите си служат със силно генерализирани и в този смисъл без ясно съдържание понятия като „нормално" семейство, „традиционно" възпитание, което е по-скоро израз на отсъствието на една обща минимална концепция за добро родителстване. Може би това е и една от причините за трудното пробиване на услуги от типа „Училище за родители, Колежи за родители, курсове за родители, групи за споделяне на родители и пр." По отношение на качеството е трудно да се определи, тъй като няма стандарти за качество, но анализът на практиката показва, че те са от два типа - с превес на необходимите познания и умения от гледна точка на физическото здраве на детето, т.е. преди всичко от медицинска гледна точка и „училища", в чиито програми преобладава подготовката на родителите за психическото здраве на детето. Такива програми се посрещат с интерес от бъдещите родители. Училището за родители в КСУДС в гр. Шумен например съществува вече седем години, проведени са общо 25 курса с над 300 участници. Участниците са бременни жени с различен социален статус, по-скоро среден. И в други Комплекси за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) и в ЦОП са развити услуги за бременни жени и млади майки, които имат добри резултати, но те не са обезпечени и не е ясно как могат да се развиват и предоставят, тъй като КСУДС са насочени към групи в риск, с всички последствия от този факт за достъпа до тези услуги



Здравните консултации се организират в градовете и не винаги са достъпни за майките и родителите от малките населени места

Има необходимост услугите за добро родителстване да се насочат към бащите и към ва-лоризиране на тяхната роля, а не само към майките.



  • Услуги за подкрепа на млади родители

Освен училищата за родители, които би трябвало да предлагат услуги и за тях, важни са и посещенията на млади майки от специално подготвени екипи. Тъй като у нас няма добре развита политика в тази област услуги от този тип или отсъстват, или са фрагментарни, или все още се развиват само като семейно планиране и по-скоро в групата на услугите, насочени към рискови общности.

  • Социални услуги за работещи родители

Съществуващите услуги като ясли имат нужда от преосмислянето им като социални и като услуги, а не само като заведения, в които основно работи медицински персонал. Става дума за въвеждане на работно време, съобразено с интересите на работещите родители, а не на персонала, възможност за ползване на услугите частично, почасово и пр., за промяна в качеството на грижата. Въведените чрез програми по заетостта алтернативни обществени услуги в тази област, като програми за подкрепа на майчинството или така наречените фамилни центрове, би трябвало да се развиват по посока на устойчивост и достъп. Също така има добри европейски практики за нови услуги за работещите родители в подкрепа на майчинството и те трябва да се развиват.
Обобщен анализ за услугите от първо ниво

  • Съществува недостиг на услуги от този порядък по отношение на социалните потребности на хората, няма гарантиран набор от услуги за по-добро родителстване, който да е достъпен за всеки родител и семейство21.

  • Няма гарантиран достъп до такива услуги. Необходимо е да се развият този тип услуги, както в тяхната „стационарна" форма, така и в мобилна,„амбулантна форма", за да могат те да достигнат до всички хора.

  • Има нужда от развиване на интегрирани или междусекторни услуги (между здравни, образователни и социални).


1.6.2. Социални услуги за вторична превенция - услуги в подкрепа на рискови групи

Тези услуги целят превенция на риск и са насочени към определени целеви групи, които са идентифицирани като рискови. Основните цели тук са, превенция на насилието и превенция на изоставянето на деца. Изграждането на система за закрила у нас доведе до развиване на тези услуги в рамките на различни проекти. Важна характеристика за тези услуги е, че са услуги в общността по отношение на децата, т.е. не се налага децата да бъдат настанявани в институция, за да се ползват от тях директно или индиректно, чрез родителите си. По същество това са преди всичко: информиране, консултиране, учене, придружаване, подкрепа. В редки случаи услугите предвиждат и временен подслон. За набор от тези услуги се разработиха методически стандарти - Дневен център за деца на улицата, звено„Майка и бебе". Те се разработиха след апробиране от различни НПО в рамките на проект „Реформа за повишаване на благосъстоянието в България" на МТСП, т.е.

след определен период на практикуване, което позволи да се използват различните подходи и опит в страната.


  • Социални услуги за бедни родители, за самотни родители и такива с нисък родителски капацитет

Към тези целеви групи са насочени преди всичко услуги от типа информиране, консултиране, учене, придружаване. Те се предоставят в рамките на услугата Център за обществена подкрепа. Тук следва да се осигури връзка между социалното подпомагане и услугите, включително услугите и програмите за заетост, за да се подкрепят родителите, както и да се отдаде предпочитание на позитивния подход пред рестриктивния. Има необходимост от нова услуга или дейност, механизъм, който да гарантира тази връзка. Като ресурс може да се приеме наличието на практика в развиването и предлагането на тези услуги, наличие на стандарти за качество за някои от тях и осигурено финансиране в рамките на ЦОП. Например, най-често в услугите за превенция се включва консултирането, понякога придружаването до услуги на други институции и по-рядко съдействие за ползване на услугите по заетостта. Точно тук би следвало да става дума за набор от услуги, които да се координират от управляващия случая или от доставчика, но без такава координация и мобилизиране на всички социални ресурси превенцията по-често се проваля. В някои ЦОП се развиват програми за добро родителстване, ориентирани към семейства с риск да използват телесно наказание. Достъпът до тези програми е като мярка за закрила по ЗЗД.

Развива се новауслуга, предназначена едновременно за деца и родители, която позволява да се осъществяват дейности, в зависимост от специфичните потребности, като подкрепа за развитие на връзката майка и бебе, на уменията за родителстване, на социални умения.



  • Услуги за превенция на изоставяне

Тези услуги стартират от родилните отделения, където се очаква от медицинския персонал да идентифицира рискови родилки и да сигнализира ОЗД. Те от своя страна, самостоятелно или с помощта на доставчици, информират и консултират тези майки. Съществува и услуга „Звено Майка и бебе", която осигурява възможност за предоставяне на индивидуализиран пакет от услуги в тази област, включително временен подслон. Ефективността на тези услуги е обвързана с наличието на повече услуги на първо ниво и на връзка със здравните услуги в подкрепа на майчинството. В действителност често рисковите майки остават извън обсега на тези услуги тъй като не се регистрират като бременни и стартирането на превенцията в родилно отделение е твърде късно за не малка част от тях. Необходимо е, от една страна, да се усъвършенстват здравните и социални услуги в подкрепа на майчинството и от друга, да се разработят механизми за гарантиран достъп на всички бременни жени до тях. Рисковите групи би следвало да се стимулират в ползването на тези услуги, което ще позволи и ранна диагностика на рискова бременност и ранна превенция на изоставянето22.

Когато се говори за превенция на изоставянето следва да се идентифицира една нова рискова група родители, които предоставят грижата за децата си на други хора-заминават на работа, лечение и пр. Тук има нужда от развитие на услуги като информиране, правно консултиране, психологическо консултиране и пр.



  • Услуги при развод

Тези услуги се предоставят най-често в рамките на ЦОП. Те могат да се отнесат и към първата група услуги, т.е. да са достъпни като услуги за всички хора, които разделяйки се като съпрузи искат да останат заедно родители на своите деца и имат нужда от подкрепа в това си желание. Такива услуги следва да се предоставят и при проблемни разводи, които застрашават доброто на детето, то е жертва на най-малко психическо насилие. Те могат да се предписват на родителите от ОЗД и съда. В практиката на ОЗД и на доставчиците вече има много случаи на рисково поведение на родителите към техните деца по време на развод и те трябва да имат доброволен или предписан достъп до услуги като: медиация между родителите, семейно консултиране, осигуряване на защитено пространство за срещи с някой от родителите, т.н медиирани срещи. На практика сега такъв достъп има само в някои от големите градове в рамките на ЦОП, но без единен стандарт за набор съдържание и качество.

  • Услуги при осиновяване

Осиновяването като процес и неговата последваща подкрепа са важно средство за превенция на насилието над осиновените деца, и психическо и физическо. Нормативно изглежда, че най-добрият интерес на детето е гарантиран. Тъй като няма обаче ясна методика и процедурата за избор на най-подходящо семейство, практиката показва, че „изборът"е по-често на дете за семейство, а не обратното, което може да се реализира като насилие над бебетата. Децата многократно се представят пред различни семейства, които ги оглеждат, докосват, прегръщат, връщат23. Процедурата не гарантира закрила на детето, вероятно поради респекта към нуждаещото се семейство от една страна и от друга, поради недооценяване на причинената вреда на детето (то е малко и не разбира). Последиците от изоставянето, от недобрата подкрепа на осиновителите често водят до поведенчески проблеми при децата, които могат да доведат до рисково възпитателно поведение от страна и на родителите и на институциите за грижа. Услугите за подкрепа на осиновяването намират все по-голямо разпространение основно чрез ЦОП, където се провежда задължителното обучение на кандидатите за осиновители. Вероятно е по-добре и оценката да се делегира на специализирани доставчици, както се случи с кандидатите за приемни семейства, това би довело до повишаване качеството. Актуалният проблем там е освен все още достъпът, и преди всичко качеството на обучението, подкрепата, които би следвало да гарантират правата на децата и вземане на решение в най-добър за детето интерес. Възможността за разсиновяване е най-сериозното, но не единствено доказателство в тази посока. Превенцията на разсиновява-нето и закрилата на осиновените деца налагат развитието на задължителен набор от услуги и то не само в след осиновителния период, а и по-късно.

  • Услуги за деца с увреждания

Анализът вече показа, че тези услуги имат най-бързо разпространение в страната и за радост не само в техния резидентен тип. Важно е да се отбележи, че освен неравномерното развитие, което характеризира всички услуги в общността, все още тези услуги се нуждаят от нови стандарти за качество, които да гарантират правата на децата с увреждания за достъп до общо образование, живот в семейна или близка до семейната среда и пр. Вместо дневните центрове да се превръщат в детски градини за деца с увреждания, би трябвало в максимална степен детските градини от първото ниво да могат да приемат деца с увреждания и дневните центрове да предоставят специализирани почасови услуги24.

  • Специализирана психо-терапевтична и психиатрична помощ за деца в ситуация на риск

Такива услуги има в рамките на здравното осигуряване, но на практика те са крайно недостатъчни като набор, като качество и като достъп. Степента на недостатъчност при тях граничи с пълно отсъствие и много често деца с психични проблеми се настаняват в ДДМУИ, където се третират като умствено изостанали. Тук има нужда от специален професионален анализ и спешни мерки за развитие на такива услуги.
Обобщен анализ за услугите от второ ниво

  • Има практика при предоставянето на повечето от услугите, за някои от тях има развити стандарти, има стандарти за тяхното финансиране в рамките на ЦОП. По вид услуги те саразработени - индивидуално или групово информиране, учене, консултиране, придружаване, подкрепа, медиация, временно настаняване. Различават се основно по целите си - превенция на изоставянето, на насилието, проблемно поведение, на отпадане отучи-лище, въвличане в трафик и пр.

  • Очертава се необходимост от развитие на „мобилен" тип форми на тези услуги, за да се улесни достъпът и услугите да достигнат потребителите, когато потребителите не могат или не искат да „дойдат". Необходимо е разработване на услугата „работа в общността" като услуга в областта на превенцията на различни рискове.

  • Необходимост от„отваряне" на услугите от първото ниво като училища, ясли, детски градини, структури за свободно време и интереси за децата с увреждания, за да се избегне вторичната изолация чрез дневни центрове за деца с увреждания

  • Необходимост от стандарт за качество, финансиране и възможност за възлагане на външни доставчици на услугите, които са между сферите на здравеопазване или образование и социална подкрепа каквито са услугите за превенция на ХИВ и СПИН, за репродуктивно здраве, превенция на проституция и пр.

  • Основен е проблемът за достъп на всички хора до тях. Необходимо е разработване на минимален задължителен набор от услуги, които могат да се предоставят на различни места в ЦОП, в ЦСРИ, в някои домове и пр.

  • Необходимо е да се осигури връзка между социалното подпомагане и социалните услуги, включително услугите и програмите за заетост, за да се подкрепи родителстването, както и да преобладава позитивния подход пред рестриктивния. Има необходимост от нова услуга или дейност, механизъм, който да гарантира тази връзка.


1.6.3. Социални услуги за третична превенция - услуги за деца и семейства, които са преживели или преживяват сериозен проблем.

Тези услуги целят превенция на рецидива на проблемите и техните последици чрез оказване на специализирана помощ свързана с проблема. Това са услуги, които целят ресоциализация, рехабилитация, реинтеграция. Важно за тези услуги е да се отбележи, че те често се предоставят в рамките на специализирани институции, т.е. предвиждат извеждане от семейната среда. Важно е също да се отбележи, че тези услуги би трябвало да включват в съдържанието си и услугите от предишните две нива, което в много голяма степен определя тяхната ефективност.



  • Услуги за родители, извършили насилие към своите деца

Обикновено към тази категория родители се прилагат наказващи мерки, ако е налице съдебна процедура по ЗДН, НК, ЗИН, ЗБППМН, или в рамките на ЗЗД като предписание от ДСП/ОЗД. Помагащи програми и услуги се предлагат изключително рядко от някои ЦОП25. Съществуването им показва отново тяхната необходимост. Тези програми са насочени основно към родители, които използват телесно наказание и упражняват физическо насилие над децата си. Важна характеристика на тези услуги е необходимостта от високо специализиран персонал, подготвен за компетентна интервенция за преодоляване на риска от рецидив или от много сериозни последствия. За родителите, извършители на сексуално насилие би следвало да се мисли за програми в местата за лишаване от свобода.

  • Спешен прием

Това е услуга, която се предоставя в рамките само на някои ЦОП в страната. Услугата предполага подслон, подкрепа, кризисна интервенция и се предоставя до един месец. Тя е с капацитет не повече от 8 души, което я прави по-ефективна от настаняването в услуга от резидентен тип. За тази възраст спешният прием се осъществявала в такава услуга само заедно с възрастен, най-често майката.

  • Резидентни услуги

Децата, нуждаещи се от алтернативна грижа са от две големи групи - изоставени от родителите си или изведени от семейства, поради някаква форма на насилие, най-често негли-жиране. В нашата страна, за разлика от другите европейски страни26 преобладава групата на изоставените деца, често поради бедност на семействата. Сред услугите от това ниво за децата от 0-3 г. преобладават услугите от т.н. резидентен тип и то в най-традиционния им интернатен тип - големи домове. ДМСГД са предимно в областните градове, в малки населени места са ДДМУИ, с преобладаващ колективно-типизиран подход на грижа. ДМСГД, където се настаняват децата от 0-3 г., нуждаещи се от алтернативна грижа, са медицински заведения, които не могат да осигурят индивидуализирана грижа, имат изключително силен ефект на хоспитализация и са вредни за децата в тази възраст. Малките домове от семеен тип за бебета имат също по-скоро негативен ефект, защото са само за бебета и повтарят в умален вид негативите на ДМСГД.

Приемните семейства са услуга, насочена към децата и целяща осигуряване на семейна среда за временно отглеждане, до преодоляване на проблема в биологичното семейство. След последните изменения на ЗЗД през 2009 г. броят на приемните семейства се е увеличил близо седем пъти. У нас бележи сериозно развитие нейната форма за настаняване при близки и роднини. През последната 2011 година все повече се налага практика на настаняване на бебета, включително директно от родилен дом в приемни семейства27. Бебета се настаняват или когато тяхното родно семейство временно се нуждае от подкрепа и чрез приемната грижа му се оказва помощ, или като грижа до осиновяване. Натрупаният опит има нужда от сериозно проучване и осмисляне.
Обобщен анализ на услугите от трето ниво

  • Услугите са центрирани към децата, няма достатъчно услуги към семействата.

  • Преобладават услуги от интернатен тип, с ниско качество на грижа, неподготвен персонал и с методология, която крие риск от допълнителна изолация.


Обобщени изводи от прегледа на услугите и тяхната роля за гарантиране на правата на децата у нас

Този преглед показва, че:



  • На всички нива има проблем с гарантиран достъп до набор от услуги.

  • Има напредък в услугите, които касаят децата и семействата в риск. Те се нуждаят от гарантиране на качество и осигуряване на достъп. Необходимо е също тяхното диференциране като отговорности на местно или на регионално ниво. Все още няма единна практика и висока компетентност при управление на случай от Отдел „Закрила на детето" и ясни отношения между водещия случай и доставчиците на услуги. На много места Отделите „Закрила на детето" играят ролята и на водещи случая и на доставящи услуги, което поставя под въпрос качеството и на двете роли. Взаимодействието междудържавните и другите доставчици на услуги и услугата като същност са нерешени въпроси.

  • От сериозно развитие по отношение на качеството се нуждаят т.нар. услуги от нивото на третичната превенция и тяхното разделяне като отговорности между държавата и областните власти. Услугите от резидентен тип вероятно трябва да се планират и управляват на областно ниво.

  • Най-сериозен е дефицитът на услуги на ниво на обща превенция. Тези услуги би трябвало да са изцяло в компетенциите и отговорностите на местните власти на ниво община.

  • Много сериозен е дефицитът на услуги свързани с потребности в областта на психичното здраве на всички нива.

  • Децентрализацията на услугите - има сблъсък на отговорности и компетенции от една страна, и недостиг на капацитет от друга.

  • Нужда от мониторинг на качеството на услугите.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница