През последните години Втората световна война се е превърнала в обект на множество спекулации и дискусии



Дата01.02.2017
Размер33.3 Kb.
Размер33.3 Kb.

Един от нас

(Есе)


През последните години Втората световна война се е превърнала в обект на множество спекулации и дискусии. Дали заради мащабите, последиците или все още живия спомен именно тази война се смята за най-знаковото и разтърсващо събитие в историята на човечеството. Макар да живеем в 21 век, време на демокрация, равенство и разбирателство, белезите на онова време все още не са напълно изчезнали и до днес ни напомнят, че годините на антисемитизъм, расизъм, хаос и смърт не са толкова далеч от нашето време. Вземайки милиони жертви, унищожавайки редица градове и села и всявайки страх и смут, Втората световна война се е превърнала в нарицателно за разруха и анархия.

За съвременния ученик обаче, чийто свят се върти около оценки, избора на университет и създаването на успешна кариера, начинът на живот и споменът от времето на войната остават твърде далечни. Много от младите хора изграждат своята представа за Втората световна на базата на руски и холивудски продукции и все по-рядко на базата на действителни факти от учебниците по история. Именно поради това днешният ученик често свързва този период с имена на определени личности, с битки при дадени градове и се възхищава на куража и смелостта на руските, американските и английските войници. В това няма нищо лошо,но по този начин, величаейки чуждите войски, забравяме своите собствени, български герои.

Моята родина не е била „велика сила“, нито пък е разполагала с такава военната мощ. Въпреки това участието на България във Втората световна война е от огромно значение за нейното по-нататъшно развитие. Мнозина наши съграждани често критикуват и омаловажават участието на народа ни във военния конфликт. Тъжното обаче е, че говорейки за войната, сме склонни да си спомняме само хората, които я започват, а забравяме онези, които са бранели достойнството на собствената ни родина, а защо не и на собствените ни семейства. Използвам случая да почета всички български войници, жертвали живота си за да защитят близките си; на онези, които опазили името на държавата ни неопетнено; на онези, които до последен дъх защитавали най-скъпото си - родината. Хора като тях будят у мен чувства на патриотизъм и ме карат гордо да произнасям името България.

Един от тези войници е моят дядо. Той взима активнo участие в Отечествената война, а доказателство за това е неговият медал. Имам огромното щастие и чест да се докосна до редица негови снимки и бележки от този период. В тях той разказва за живота на фронта, за новите познанства, но най-вече за смелостта на българския войник. Дядо ми е бил част от 39-и пехотен Солунски полк при град Неврокоп и участва в сраженията при Смоларе, Струмица и Костурно. От 11.IX до 23.X. 1944 година като кандидат подофицер-командир на отделение той е участвал в боевете, които полкът води при с. Ново село, Струмишко. От 23.X до 24.XI. 1944 година е участвал като доброволец в състава на дружина от Пиринския народногвардейски полк град Разлог в боевете срещу германците в района на с. Смоларе и с. Костурно. В своите спомени той е написал, че навсякъде населението ги е посрещало като освободители с цветя, хляб и сол и със сълзи на очите им пожелавали победа и да се върнат живи и здрави. С цената на всичко моят дядо, тогава 22-годишен, се хвърля в боя с едничката цел на опази честта на държавата, в която той е вярвал и която е обичал. Научавайки историята му, придобивам една малко по-различна, малко по-лична представа за войната. Мисълта, че мой кръвен роднина е могъл да загине на фронта, ме кара да мразя войната все повече. Ако той като много други наистина бе загубил своя живот на едва 22 години, нямаше да е започнал и половината от това, което приживе е постигнал, нямаше да е създал майка ми, семейството ми. Къде щях да бъда аз?

Войната създава хаос и настройва едни хора срещу други. Войната руши. Войната отнема животи и човешкото у човека. Войната обаче създава и герои. Един от тези герои е и моят дядо. Съумявайки да съхрани себе си и предаността към родината, той се превръща в пазител на наследството ни. Превръща се в една от онези личности, чийто житейски път символизира едни иначе много прости ценности, които днес много малко от нас развиват, а именно - смелост, жертвоготовност и преданост към дома. Така аз разчитам подвига на един обикновен човек, успял да надвие страха в името на нещо по-велико - родината.

Макар че не познавам моя дядо, който умира много преди да се родя, оценявам неговия подвиг като проява на кураж и смея да твърдя, че неговото дело се нарежда до това на други наши герои. Въпреки че не го познавам, той успя да ми предаде едни от най-важните уроци в живота: да не се предавам, да се боря за това, което обичам, и никога да не забравям България. Делото на моя дядо може да послужи за вдъхновение на много млади хора, които днес се срамуват, че са българи и предпочитат да напуснат родината. Хора като него пазят спомена за славна България и за славните българи. Хора като него ни напомнят, че смелостта се появява и в най-тъмните времена и че единствените, които могат да допринесат за победата сме самите ние. Именно поради това смятам, че без съмнение мога да се посоча за внучка на един наистина достоен българин - Алексей Анев.



Албина Томова, 11е клас, Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“, Благоевград



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница