Приемането на различното у другия – шанс за приятелство и взаимно обогатяване



Дата13.02.2017
Размер23.09 Kb.
Размер23.09 Kb.

ПРИЕМАНЕТО НА РАЗЛИЧНОТО У ДРУГИЯ – ШАНС ЗА ПРИЯТЕЛСТВО И ВЗАИМНО ОБОГАТЯВАНЕ

ПАЛИТРАТА НА ЖИВОТА

/ Есе /

Казвам се Вая и след около месец ще навърша дванадесет години. Уча в малко, китно училище, разположено в легло от дървета, зеленина и птици. Моята майка казва, че съм родена в интересни времена и че трябва да бъда благодарна за това. Казва още, че децата са като палитра и трябва да обичаме всички цветове. Класът ми е страхотен! Имам много приятели. Понякога мисля за тях като за цветовете от часовете по изобразително изкуство. Някои не могат да стоят мирни и минута, страните им са все червени, косите - потни, а чиновете - тесни. Те са като червеното на огъня. Други са тихи и почти незабележими. Не шумят, не бърборят, често очите им следят повече времето навън, отколкото урокът вътре в класната стая. Те са като зеленото на поляните. Имам вечно влюбени приятелки. Думите извират от тях през смях и тихомълком. Успяват да изпратят усмивки във всички посоки и те се пресичат като лъчи в часа. Приличат на розови облаци. Някои деца са вечно готови за шеги, игри и забавления. Когато учителят ни по музика позволи да танцуваме на някоя от мелодиите, те скачат в лудешки танци, докато останалите скучно следят смартфоните си. Тези деца са като жълтото на слънцето. Стаята оживява и става някак по-светла. А сините ми приятели са като водопадите. Ту съсредоточени в ученето, ту устремени към дъската, топката или отговора на някой въпрос. Те винаги някак тихо бълбукат, защото са все с вдигната ръка. Моят клас е като дъга. Да не приемаме другия, е като да отричаме красотата на дъгата.



Тъжно е да делим хората по причини, създадени от възрастните. Какъв е цветът на кожата, очите или косите на даден човек? В кой храм се моли? Какъв е произходът му, къщата, автомобилът му или дрехите? Хората са добри или лоши! Лошотията не е свързана с расата или религията, а с душата. Лошият човек лъже, обижда и отрича всичко, което не разбира. Той не иска да приеме цветовете и само повтаря, че само един от тях му е любим. Аз бих попитала нетолерантните как биха се чувствали, ако светът им стане едноцветен? Ако съществува само една миризма, звук или вкус? За какво бихме използвали тогава сетивата си? Да си толерантен означава да обичаш не само хората, но и Земята. Защото тя е така многообразна и цветна, както са човеците, които я населяват. Сезоните, птиците, животните и рибите. Водите, вулканите и релефите – всичко е тъй изумително красиво, защото е различно!

Ние растем и светът расте с нас! Помня моите майка и татко като първите си учители. После в света ми дойде училището и г-жа Андреева. Днес имам много учители, предмети и приятели. Това е така, защото съм готова да приема все повече различия, да ставам по-богата на знание, приятели и цветове. Зная, че има хора, способни да ме отхвърлят, наранят или унижат заради причини, които не разбирам, а и не желая да разбирам. Това са болни от нетолерантност души, чийто свят е лишен от палитри, приятелство и обич.

Да си толерантен означава да имаш добро и приемащо сърце. Моето е такова. Обичам да рисувам, да свиря на китара и да изработвам картички. Боите, мелодиите и картичките се множат, а с тях и умението ми да ги съчетавам и да се радвам, когато имам на кого да ги подаря. Уча се да приемам всичко добро в хората и в света, а това няма как да се случи, ако ги отхвърля веднага по някакви глупави причини. Как тогава ще мога да разбера цветовете в тях? Дъгите са едно от чудесата на природата. Нека изберем да харесваме всеки цвят в тях, защото без различните цветове нямаше да има дъги. Би било тъжно, нали?

Вая Велизарова Йорданова



ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Горна Оряховица

VI клас, 11 години

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница