Примерни тези по 25. Въпрос запишете в 2-3 изречения посланията на стиха поанта „



Дата01.03.2017
Размер61.12 Kb.
Размер61.12 Kb.

ПРИМЕРНИ ТЕЗИ ПО 25.ВЪПРОС

1.Запишете в 2-3 изречения посланията на стиха поанта „ пътят е страшен, но славен " от стихотворението „На прощаване в 1868 г." на Хр. Ботев.

Стихът съдържа най-красивата поетическа представа за пътя на борбата не само в Ботевата творба, но и в българската поезия, защото героят е избрал смъртта като достоен път към безсмъртието. Антитезата в стиха е изградена с помощта на противопоставителния съюз „но", който категорично отхвърля усещането за трагизъм. Белязано от идеята за свободата, „страшното" придобива смисъл на прекрасно, защото винаги е съпътствано от „славното" - увенчало подвига.



2.Запишете в 2-3 изречения какви са посланията на думите на Бръчков от V глава на повестта „Немили-недраги" от Нван Вазов - „България няма да забрави своите храбри синове!"

Думите на Бръчков от V глава на повестта „Немили-недраги" от Иван Вазов - „България няма да забрави своите храбри синове!", са двусмислени. С тях младият хъш се опитва да успокои гордата и самотна душа на мъченика Странджата преди неговата смърт. Уверен е, че Знаменосеца ще остане в съзнанието на поколенията като герой, като храбър мъж, като „предтеча на зорницата на българското освобождение". В същото време тези думи имат скрит смисъл, защото съдържат укор към потомците, забравили националните герои. Отразили безпаметството на следосвобожденското време, думите на поета Бръчков звучат и като укор: „България забравя своите храбри синове!".



3.Какво разкриват мислите на баба Илийца: „Да направя това добро... клетнику!... Беки и бог се умилостиви и поживи детето "?

Мислите на баба Илийца разкриват, че тя живее според Божиите повели. Да прави добро, за старата жена е естествен християнски и човешки дълг. Героинята на Вазов знае, че на доброто Бог отвръща с добро особено ако човек е обрекъл себе си на другите, ако е съумял да намали страданието на ближния си.



4.Запишете в 2-3 изречения внушенията на стиха „Беласица стара и новий Батак " от I част на одата „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов?

Беласица стара и повий Батак " от I част на одата „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов са двете имена, свързани с трагични исторически събития, при които българите са претърпели поражения и са дали много жертви. Местността Беласица напомня за ослепяването на Самуиловите войници през 1014 година, а Батак е известен с жестокото клане на населението в църквата, където се е надявало да намери спасение.



5.Запишете с 2-3 изречения внушенията на израза „ общия позор " от четвърта строфа на стихотворението „Българският език" от Иван Вазов?

Метафоричният израз „общия позор" от четвърта строфа на одата „Българският език" от Иван Вазов изразява възмущението на лирическия говорител към всички онези (чужденци и българи), които отричат достойнствата на родния език, устоял на превратностите на времето и съхранил нацията ни. Във Вазовите стихове отекват паисиевска болка и гняв срещу срамуващите се от българското, срещу отказващите се от „своя род и език". „Общият позор" е едно трагично послание за поредица от предателства, народностно отричане и за чуждопоклонничество.



6.Запишете в 2-3 изречения защо Алеко откроява само един образ сред природолюбителите - този на осемдесет-годишната старица.

Писателят откроява (се спира) само (на) един образ сред природолюбителите - този на осемдесетгодишната старица, която едва пристъпва. Прикрепяна от внуците си, тя е изпълнила последното си желание - видяла е Ниагара. Според хуманиста няма възрастови граници за човешките мечти, за копнежа по щастие.



7.Запишете в 2-3 изречения какви са внушенията на израза „Иречек едва ли се е съмнявал, че гостът му разбира „ тия работи ", с който завършва „Бай Ганьо у Иречека" от Алеко Константинов.

От изповедта на Бай Ганьо за проф. Иречек става ясно, че „тия работи" означават, че властта в България е само трамплин за печелене на бързи пари (на келепир). Политици и съдии - всички те, са корумпирани и използват политиката за лични облаги. Затова героят на Алеко се стреми да бъде до силните на деня, за да заеме някакъв пост и да натрупа пари.



8.Запишете в 2-3 изречения посланията на стиха „за сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла" от „Неразделни" на Пенчо Славейков

В баладата „Неразделни" от Пенчо Славейков посланията на поантата „За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла", са свързани с философското прозрение, че силата на любовта е над смъртта. Любовта е съзидание, тя твори живот и след смъртта, издигайки се над преходното, делничното и битовото. Поантата на творбата се е превърнала в афоризъм (сентенция) за най-силното човешко чувство.



9. Запишете в 2-3 изречения посланията на израза „твоя свят олтар "от„Заточеници" на Пейо Яворов.

В елегията „Заточеници" от Пейо Яворов изразът „твоят свят олтар" отправя символични послания за светостта и мъченичеството, които обгръщат героите с ореола на саможертвата. В езическите храмове на олтара са се извършвали жертвоприношенията, а в християнските храмове олтарът е Божият трон, пред който се поставят свещени духовни дарове. Следователно заточениците са „служители на дълг синовен", които приемат родното пространство като „свят олтар", а родината като своя майка и божество (като Божия Майка), за чиято свобода се бият срещу поробителите.



10. Напишете в 2-3 изречения какви са внушенията на израза песен млада, волна, широка като полето, света като любовта " от разказа „По жътва" на Елин Пелин.

Образът на песента - „ песен млада, волна, широка като полето, света като любовта ", от разказа „По жътва" на Елин Пелин е израз на най-съкровените за човека ценности - волността, надеждата и любовта. Олицетворението, инверсията и образният паралел между песента и човешкия свят имат силно емоционално въздействие и особено символно значение. Сравненията на песента с полето и любовта разкриват единството между природата и човека, пресъздавайки красивия свят на творчество, съзидание и хармония.



11.Запишете в 2-3 изречения внушенията на израза „ тъжен празник " от разказа на Елин Пелин „По жътва".

Според семейния празничен календар погребението на Пенка наистина е тъжен празник, но в контекста на разказа на Елин Пелин „По жътва" това словосъчетание е използвано като оксиморон. То отразява безкрайната мъка на влюбения Никола, на селяните и метафорично на полето по загубата на най-свидната жертва - Пенка, „селско дете обичливо". Нарушеното единство между човек и природа е подсказано по пътя на образния паралелизъм. Не само селската общност дава своето жертвоприношение, но и полето страда, защото в него умират плодовете на човешкия труд.



12. Запишете в 2-3 изречения какви са внушенията на израза „бяла като сняг" от разказа на Йордан Йовков „По жицата”

В разказа „По жицата" от Йордан Йовков изразът „бяла като сняг" разкрива чрез краткия епитет „бяла" изключителното и необикновеното в образа на лястовичката и заедно със сравнението „като сняг" изгражда емоционалния връх в новината, донесена отдалече. Силата на народното поверие е открила надежда в необикновената поява на птицата спасителка. Символиката й в съчетание с белия цвят води до идеята за божествено чудо и за спасение.



13.Запишете в 2-3 изречения внушенията на израза „Пак жертва!" от разказа на Елин Пелин „По жътва".

Трагичният възглас „Пак жертва!" от разказа на Елин Пелин „По жътва" е спонтанен и трагичен вик на изтерзаната селска душа. Той отразява една страшна закономерност в живота на отрудените хора - поредното жертвоприношение, по-страшно от природните бедствия и глада. Графично откроено, риторичното възклицание и наречието „пак" внушават послания за безнадеждност и обреченост на обикновения човек пред силата на природата, олицетворена чрез образа на немилостивото слънце.



14.Запишете в 2-3 изречения внушенията на израза „заветният хълм ", употребен в края на лиро-епическата част на одата „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов.

Изразът „заветният хълм", метонимия на бранителите, в края на лиро-епическата част на одата „Опълченците на Шипка" от Иван Вазов отправя послания, че върхът ще остане в съзнанието на българина със своите свещени завети. В трагичния момент, когато битката за прохода може да бъде загубена, опълченците показват своята духовна сила, нравствено превъзходство и самопожертвователност в името на България. Подвигът на бранителите на върха ще се помни от поколенията и ще се превърне в легенда както историческия подвиг на спартанците при прохода Термопили.





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница