Private treaties: william empson’s notes to his poems



Дата17.11.2017
Размер92 Kb.
Размер92 Kb.

Р Е Ц Е Н З И Я

на предложения за защита дисертационен труд за присъждане на

образователната и научна степен ДОКТОР
Тема на дисертационния труд:

PRIVATE TREATIES: WILLIAM EMPSON’S NOTES TO HIS POEMS

(Частни договорености: бележките на Уилям Емпсън към собствените му стихотворения)
Дисертант: Мария Петрова Димитрова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Рецензент: проф. дфн Клео Стефанова Протохристова, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”
Представеният за защита дисертационен труд на Мария Димитрова внушава респект още от пръв поглед – не толкова с внушителния си обем от 275 страници (съответни на 330 стандартни) и библиография, в която присъстват 196 заглавия, колкото със своята щастливо избрана тема. Изключително рядко явление е докторска дисертация, посветена на проблем, самата формулировка на който е вече откритие. А в конкретния случай действително се предлага научно изследване на практически непроучен литературен факт – обяснителните бележки, които Уилям Емпсън пише към собствените си стихотворения, за да бъдат включени, по изричното му настояване, в двата му поетически сборника, макар и достатъчно познати със своята необичайност и споменавани по един или друг начин в книжнината върху творчеството на известния литературен теоретик и поет, всъщност не са били обект на цялостно и задълбочено изследване, каквото Мария Димитрова предлага. Изненадата от необичайно зрялата експертиза, за която говори подобен избор, поне донякъде може да бъде неутрализирана от справка в професионална биография на докторантката, от която се вижда, че темата на дипломната й работа при завършване на университетското й образование е била посветена на поезията на Т. С. Елиът - несъмнено знак за рано развит вкус към авторефлексивната поезия на модернизма.

Текстът на дисертацията, организиран в увод, пет основни глави и заключение, е структуриран напълно в съответствие с логиката на целите и задачите, поставени в нея. Това е наложило постъпателно, своеобразно стъпаловидно разгръщане на изложението, при което всяка отделна глава подготвя понятийния апарат, постановките и тезите, които в следващата ще бъдат функционализирани и оползотворени в аргументационното изграждане. Подобна хипотактична конструкция, дискретно, но и категорично отличаваща се от обичайните паратактични схеми, по които се пишат докторски дисертации, свидетелства за наличието на максимална яснота по отношение на изследвания проблем и на етапите, по които се стига до пълноценното му изясняване, постижими едва след дълъг процес на внимателно и усърдно обмисляне на предприетото научно начинание.

Уводът обяснява и аргументира избора на темата, а първата глава, която до голяма степен също функционира като въведение, съдържа критически преглед на изследванията върху Емпсън, извежда доминиращите виждания за характера на поезията му и систематизира наличните, по-скоро частични и несистемни наблюдения върху обяснителните бележки към различните му стихотворения, а също така обосновава решението въпросните бележки на бъдат анализирани в режим на съпоставителност с авторските бележки на Т. С. Елиът към поемата му „Пустата земя“. В същата част са представени и теоретичните и методологическите опори на изследването. Тук се проявява превъзходната подготвеност на Мария Димитрова, която съчетава умело паратекстовия модел на Жерар Женет с други изследвания върху паратекстовете, от които, въпреки че техен обект са бележките към проза, фикционална или нефикционална, тя успява да изведе постановки, които да оползотвори на собственото си изследване, модифицирайки ги така, че да станат приложими към занимаващите я авторски бележки към поезия. Ориентацията основно към модела на Женет, с неговата донякъде саморазбираща се уместност, обезпечава следващата щастлива възможност за дисертацията, тъй като в неговото интегрално изследване на паратекстовете тъкмо авторските бележки към стихотворни текстове се оказват слабо звено, така че дисертантката се залавя с амбициозната задача да разшири, доразвие и прецизира изходния модел, набавяйки по този начин допълнителна цел на дисертацията си.

Във втора глава е представена цялостната автоанотационна програма на Емпсън, изведена от различните му обяснителни бележки, предисловия, писма и други текстове. Трета глава се съсредоточава върху анализа на автоанотационната практика на Емпсън, за да бъдат изведени водещите й характеристики – съотношението между анотирани и неанотирани текстове и типовете информация, обезпечавана от бележките. Предлагат се задълбочени наблюдения върху няколко конкретни казуса на несъвпадаща съотносимост между бележки и стихотворения. Основна задача на тази глава е оценката за степента на съответствие между програмата за автоанотиране и самите автоанотационни практики. Формулирана е и значимата теза, че в автоанотационната практика на Емпсън се проявяват същностни специфики от неговата поетическа идиосинкразия.

Четвъртата глава съдържа текстови анализ на обяснителните бележките с фокус върху стиловите и структурните им характеристика, както и върху спецификата на комуникационната ситуация и на читателската реакция, породени от тях, осмислени приоритетно в светлината на проблема за властта и контрола, присвоени на авторовата инстанция. В пряка връзка с изводите, направени до този момент, се преминава към следващата, пета глава, съсредоточена върху метатекстуалните аспекти на бележките и осъществена като анализ на характерната им реторика и конструираната чрез нея властова фигура на автора.

Заключението систематизира направените в дисертацията изводи относно автоанотационната практика на Емпсън и конспектира собствените съображения на докторантката за ревизия и допълване на паратекстуалния модел на Женет, изведени в хода на прилагането му върху изследвания материал.

Основната част от дисертацията представя внимателното, прецизно оглеждане на всеки значим момент от обяснителните бележки, при което определяща е стратегията на последователното полагане на обекта на анализ в различни проясняващи контексти. В съответствие с тази стратегия на разноаспектна контекстуализация отделната бележка бива осмислена не просто в естествената и незаобиколима съпоставка с конкретния поетически текст, за който са предназначени съдържащите се в нея пояснения и типа „поетическа неяснота“, която са призвани да компенсират, но и – с трудноовладяема центробежност – едновременно и в собствената им физиономичност като стилистика и смислова структура, и в светлината на по-общите тенденции, характерни за поезията на Емпсън, идентифицирани като „диалектически“ и „диалогични“, а също и в съответствие с разбирането на Емпсън за съвременната му поезия и по-общите му теоретически постановки, но същевременно и в перспективата на предходни аналогични практики на себепояснителност със специален фокус върху съпоставителния им анализ с бележките на Елиът към „Пустата земя“.

В тази посока се проявяват някои от най-важните достойнства на докторантката – едновременно всеобхватното и детайлно, научно задълбочено познаване на изследвания автор, стабилната й теоретическа подготовка, обезпечеността на собствените й търсения с надеждно прощудираната критическа литература върху творчеството на Емпсън, но и собствените й забележителни аналитична чувствителност, проницателност и прецизност на артикулациите. Между най-силните моменти от дисертацията са фините наблюдения върху стилистичната нееднородност на бележките, стигаща до степента на радикално разноречие, при което те говорят едновременно на два несъвместими езика – квалифицирани като „небрежно разговорен“ и „отличаващ се с квази-поетична компресия“, а също и разбирането за тяхната функционална нееднозначност, проявена в паралелно осъществяващи се при тях обяснителна ефективност и вторична проблематизация на поетическия текст, която всъщност отвежда към идеята за своеобразно автогенериране на необходимостта от следващи анотации.

Забележителен е усетът, с който са идентифицирани специфичните употреби на паракекстуалната стратегиия на автокритика и приплъзването им към реториката, настроена към традиционния топос на скромността. Пак към най-добрите постижения на труда могат да бъдат прибавени убедително аргументираните и вторично легитимирани от собствената им резултатност великолепни съпоставителни аналитични процедури, с помощта на които се извежда сложната, амбивалентна съотносимост между автообяснителните бележки към стихотворенията на Емпсън и тези на Елиът към „Пустата земя“. Може без преувеличение да се каже, че работата по бележките на Елиът, която е подготвила платформата за провежданите съпоставки, има стойността на самостоятелно изследване, изводите от които са важни и запазват валидността си и извън контекста на дисертацията. Особено ценен момент в тях е проблематизирането на негативната отношение на Емпсън към бележките на Елиът и извеждането на собствена, независима, солидно аргументирана и максимално прецизирана оценка. Ако в тази част, която демонстрира по най-убедителен начин аналитичните похватности на Мария Димитрова, може да се открие някаква недонаправеност, тя е в само единични моменти, когато докторантката е преценила конкретния казус като приключен – например, когато твърди, че е напълно възможно небрежната неопределеност с която Емпсън посочва източниците си в много от своите бележки, да представлява всъщност реторически жест, заимстван от Елиът (сс. 151-152), но предположението не е защитено с подкрепящ аргумент. Така е и при интерпретацията на често използваната от поета фраза of course в бележката, гласяща “Noah of course has a reputation for drinking“ (с. 144), която е разчетена еднозначно като подсказване за споделеност на знанията между автор и читател, при положение, че във въпросното „of course“ налице са достатъчно осезаеми допълнителни обертонове от регистъра на иронията.

Трудът има своята ясно изразена кулминация в Пета глава, в която е предложен великолепен анализ на метатекстуалните аспекти на обяснителните бележки, изпълнен с вещина и задълбоченост. Наблюденията върху властовата ефективност на автоанотационните практики, както и разпознаването и идентификацията на специфичните стратегии на авторов контрол върху читателя или критика, проведени в режим на системна контекстуализация – историческа (прецедентите с Ейбрахам Кули и Джордж Краб) и синхронна (литературните дебати от 30-те години на ХХ век с действащи лица Елиът и Лора Райдинг), са атестат за висок професионализъм, за увереност и овладяност на научното експериментиране.

Важно достойнство на труда е и високата степен на собствена авторефлексия, демонстрирана от докторантката. Всеки отделен ход в аргументационното развитие говори за съвършена яснота относно цялостния проект и степента му на осъщественост до конкретния момент. Завидната способност на Мария Димитрова за самооценка се проявява и в начина, по който в автореферата са изведени основните приносни моменти на дисертацията – точно, убедително, пестеливо и същевременно изчерпателно. Ако има нещо, което е останало неназовано в тази иначе толкова коректна равносметка, вероятно поради известно смущение, то е известният дисбаланс между приносите, съответни на темата, заявена в заглавието на дисертацията, и тези, отнасящи се до ревизията на паратекстуалния модел на Женет, очевидно наклонен в услуга на вторите. Без какъвто и да е момент на несъгласие или неодобрение, бих предложила едно по-различно виждане за втора основна цел на изследването именно в доразгръщането на този толкова авторитетен модел с помощта на конкретния казус, съдържащ се в обяснителните бележки на Емпсън към поетическите му творби. Но тогава дисертацията би попаднала вероятно в друго професионално направление.

Към кредитите на труда следва да се отбележи и добрата му публична представеност – направените до момента публикации по дисертационната тема са седем на брой, представят значиштелна част от дисертацията и са отпечатани без изключение в престижни академични издания.

Доколкото една рецензия, по самото й предписание, би следвало да съдържа и критически бележки, ще обърна внимание на един не особено съществен недостатък от структурно-композиционен характер, който обаче е уместно да бъде отстранен при евентуална (много препоръчителна) цялостна публикация на труда като монографична книга, Хипотактичната конструкция на дисертацията, избрана от докторантката, е напълно съответна на своеобразието на изследвания проблем и има несъмненото достойнство да обезпечава възможно най-добрата логическа последователност, при която всяка част от текста подготвя понятийния апарат, съдържателните опори и аксиоматиката на следващата. Това решение, иначе неоспоримо като уместност, за съжаление предпоставя труднозаобиколимата клопка на известна повторителност, в която е попаднало изложението и в тази дисертация. С изключение на малко случаи, в които повторното позоваване на вече коментирани явления или използвани аргументи трудно би се поддало на отстраняване, като цяло справянето с въпросното несъвършенство е въпрос на не особено сложна редакция.

Отново в режима на незадължителна препоръчителност бих споменала и известното си притеснение от определянето на двата основни модуса, чието съжителство в текстовото пространство поражда напрежението в бележките на Емпсън, като „каталог“ и „наратив“. Начинът, по който те са описани и характеризирани с. 193-194), дава достатъчно основание да разпознаем в тях паратактичния и синтагматичния модус.



И накрая, като обобщение ще преповтвърдя основните си констатации. Дисертационният труд на Мария Димитрова е солидно и оригинално научно начинание с несъмнено приносен характер. Изпълнено е с респектиращ професионализъм. Изследваният материал е анализиран системно, прецизно и с проникновение. Методологическият избор е съответен на изследваното явление, изходните теоретически постановки са не само задълбочено и творчески асимилирани, но и доразвити и обогатени – постижение, необичайно за докторска дисертация. Тезите са ясно и коректно формулирани. Изводите са значими, в определящата си част те ревизират и решително разщиряват наличните мнения за обяснителните бележки към поетическите текстове на Емпсън, но също така, при това в още по-решаваща степен, предлагат доразвит и обогатен вариант на основни положения в паратекстологията на Женет. При осигуряване на надеждна публичност, дисертационният текст би се превърнал в незаобиколим източник за всяко следващо проучване на творчеството на Емпсън.



Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница