«Призма» Българо-руска изжлоба, живопис Градска художественна галлерия, Варна. Откривание : 27-08-2009



Дата20.12.2017
Размер43.63 Kb.
Размер43.63 Kb.


« Призма»

Българо-руска изжлоба, живопис

Градска художественна галлерия, Варна.

Откривание :27-08-2009

Представлена от

Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед.

Една прекрасна идея на Лъчезар Радов, галерист на InDiva е събрали в пленер двама руски художници – Азат Галимов от Санкт-Петербург и Андрей Солдатенко от Свердлов и двама български художници Веско Радулов от Казальск и Анатоли Панагонов от Варна. Те пътуват и рисуват 10 дни, за да отразят в изкуствовото красотата на българската природа и селища – Варна, Ичера, Катуница, Жеравна и да ги подредят в една обща изложба заедно с картините си донесении от Венеция, Истанбул, Санкт-Петербург, Саратов. Общо 60 живописни платна предимно пейзажни композиции , откриват новите идеи и пътища за сътрудничество,, на творческото им общуване и съвместното им естетическо преживяване. Това е изложба, която ще пътува в Руссе и Пазарджик, и както казва галеристът Радов « Тя е възможност да отворим сетивата и сърцето си за тези невероятни на живописта».


« И най-прекрасните произведения на изкуството стоят по-ниско от обикновените картини на природата», е написал в своя дневник преди 200 години изкуствоведът Ал. Чичерин размишлявайки за съотношението между изкуството и природа. Пейзажната живопис в руското изкуство се развива в направлението на постигане конкретност в подражанието на качествата на реалната природа и на търсене на индивидуален характер на родния пейзаж.

Азат Галимов в живописта си се изявява като даровит пейзажист и романтичен наблюдател на градския живот. Извън традиционния възглед за пейзажа и класицистичната естетика той открива за изкуството си нови естетически проекции. Художникът сам определяя степенна на приближаване до реалността и отдалечаването от нея. Неговото умение се открива в колорита, който отразява реалността точно иживо. Пейзажите му са живи портрети на натурата и в тях погледът ни плавно следва движението на цветните преходи в пространството.

Желанието на художниците да се приближат до природата и така да се предаде на картината непосредственото чувство на нейното въздействие е в тадицията на руското пейзажно изкуство след началото на 19 в. Тази традиция и днес непрекъснато се обоготява и развива.



Андрей Солдатенко се интересува от връэката на такива елементи в живописта Като светлина, пространство, колорит, чрез които постига индивидуалност на пейзажа и достоеерен образ на естественото битие на природата или както се казва в Русия «правду местности». Той също както и Азат Галимов се обръща към «живите» чувства на зрителя посредством образа на класичиския пейзаж. Пейзажният мотив е изобразен в неговото непосредственно битие Като природен «портретен образ».

Интересът към състоянието на светлината, който стои в историята на руското и европейското изкуство се развива в различни направления към импрессионизма. При Солдатенко е налице фокусираното осветяване на картината. Очарованието, че тя е изпълнена със светлина прави детайлите й отчетливо ясни и зрително ги приближава. Камъните , скалите, тревите, листата на дърветата, цветята, водата СА поразително ясно, материално отчетливи и натурно правдиви. Неслучайно сравняват художника с Шишкин.

В пейзажите на Азат Галимов светлината влиза в пряко взаимодействие с натурата. Тя се свързва с цветовете , които в импрессионистичен маниер започват да оживяват и да преобразвят пространството в пищна цветност. Живописните мазки и щрихи носят лекота на изпълнението, отразяват живото и бързо възприятие на художника. Обичайно той рисува пейзажните си мотиви в диагонален ракурс, както е Узуновата къща. Операта и залива във Варна, и така показва прекцията на личното си възприятие за ситуацията, която наблюдава.

При Анатоли Панагонов естетиката на пейзажа се гради на реалистично вярното му претворяване. Той е истински маринист по дух и рисува морски пейзажи с прибой, огледалото на Варненското езеро, горски пейзажи, в които Като цяло отсъства човешката фигура, но се усеща човешкото присъствие. Неговите картини звучат Като разказ за красотата на българската природа. Цветовете се проявяват при точното изпълнение на рисунката и градират образите. Той рисува така, че да отличи най-характерните черти на природата, тези които са трайни. Когато наблюдаваме неговите пейзажи особенно морските виждеме, че той открива в тях главно онези състояния, при които натурата проявява своите постоянни качества. На изразяването им са подчинени и художествените средства. Цветовете в живописните му платна отразяват обективно повърхностите на реальните обекти и са резултат на внимателно изучаване на натурата. Като самобитен художник той има способността естественно да обогатява реалността с нови наблюдения.

Пейзажите на Веско Радулов изразявят артистичното му възхищение от естествената красота на натурата. В тях се наблюдава една популярна за българското изкуство етнографска тенденция, в която образите са мислени в пространствена връзка с реалността и така са изтъкнати различни черти от националната специфика на пейзажа и битовата композиция.

Творецът несъмнено притежава тънък усеет към цветовите хармонии, които посредством неговия жив и експресивен живописен маниер прдобиват художественна изразителност и цялост. Той се е ориентирал в стила хиперреализма в серията живописни платна «В едър план». В близка дистанция ни представя натурно «изписани» битови елементи – разрушении зидове на стари къщи, дървени греди, пъстроцветни ярки халища,залутани животни- кози, патици които обитават пустите сгради.

Пейзажът е изпълнен с много детайли свързани с бита на селото. Топлата колоритна гама внушава една обща смиротвореност, която преминава в дълбоко носталгично преживяване. Фолклорната предместност и природната даденост са конкретизирани и в натюрморта. Те също са наситени с емоцията на вълнуващо лирично преживяване. Картините Като цяло изобразяват естествената красота на различните повърхности и подсказват за безлюдие и идилличен копнеж към родното, българскогто. Пейзажите се възприемат реалистично, Като интимно из живяване на творца, разказеващ с образи нещо лично.

В заключение можем да кажем, че руските и българските художници в процесите на развитие на изкуството възприемат в различни периоди определении исторически обусловени форми, а изкуството им носи свойствата на национальния характер. В изложбата ясно независимо от общата тематика на некои картините се вижда как творците изявяват особеностите на националния пейзаж и индивидуалният му облик.



Независимо от живописните стилове и тенденции, които те следват в изкуството си, темата за плодородието, красотата, богата историческа културна традиция ги е обединила и е предала мащабност на изявата им: в настоящата изложба и на идеята, която ги е обединила – в изкуството на пейзажа да намерят общност в различието.

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница