Призован за цар



Дата19.02.2017
Размер20.51 Kb.
Размер20.51 Kb.

Призован за цар

Дори и да си скрит, Бог пак ще те намери за Своята работа. Може би ти не си там, където избират цар, но ти определено стоиш на мястото, на което те е поставил в този момент Бог. Не подозираш, че Божият избор е паднал на теб. Така стана и с овчарчето Давид, което не знаеше, че Бог търси цар за Израел, а си пасеше овцете. Той обичаше да прави това. Но Бог го беше избрал.

І Царе 16:11-12 „Тогава Самуил рече на Есей: Присъстват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овците. И Самуил каза на Есей: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата, догде не дойде тук. И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.” Ти вероятно си мислиш: „Е, ето го, вече е цар! Вече е на служение на престола.” Ами, не, по-долу Давид извърши странно служение, против което аз и ти може да недоволстваме.

Ето какво стана: І Царе 16:18-20 „Тогава едно от момчетата проговори, казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек; и Господ е с него. Тогава Саул проводи пратеници до Есей да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овцете. И тъй, Есей взе осел натоварен с хляб, и мях с вино, и едно яре, та ги прати на Саул със сина си Давид.”

Къде беше пак Давид? От къде отиде при Саул? „Тогава Саул проводи пратеници до Есей да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овцете.”

Моля? С овцете ли? Какво? Та, нали бе помазан за цар?

Аз и ти също сме помазани да сме царско свещенство, но първо служим при овцете, които имат нужда от нас. И пак сме царе. Така служението на Давид започна, като свиреше на Саул, когато го нападнеше зъл дух.

Мисля си за това, че между хората, при които Бог ни е поставил, има такива, които ги нападат зли духове. И какво правим тогава? Свирим с Божият инструмент или вземаме голямата сопа на самозащита и започваме да налагаме и този дух още повече вилнее? Е, за съжаление така се случи и при мен. Да се защитя; да накарам да ме разберат; да се самоизтъкна, че не съм виновна. И какво? Да, позна – злият дух вилнееше, докато не взех арфата да засвиря и неговата сила да спре. Забележете, че се казва: „И Господ е с него.” Така каза момчето за Давид. А днес какво казва Словото? Пак същото, че няма да ни остави до свършека на века. Бог е с нас.

Свиренето е вземане власт над всяка нечиста сила, която действа в непокорните. Опитах точно това – да свиря и да възгласявам Божията слава и сила, и врагът няма власт. Никога не съм си и представяла, че това Слово може да крие лично за мен такова откровение: „И когато злият дух от Бога беше на Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттегляше от него.” (ст. 23)

Господи, нека да свиря с Твоите инструменти и злите сили да напускат местата, където се намирам. Да бъда покорна и уповаваща на Теб и на Твоята сила. Понеже никое оръжие, скроено против мен, няма да устои.


Благословен да Си Ти, Господи, всякога силен и могъщ!
19 юли 2008

Илияна Киркова

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница