Проект 2008/108471 "Здравословни, безопасни и екологични условия на труд"



Дата10.04.2017
Размер266.84 Kb.
Размер266.84 Kb.


Проект 2008/108471 "Здравословни, безопасни и екологични условия на труд", България



КОМИТЕТИТЕ И ГРУПИТЕ ПО УСЛОВИЯ НА ТРУД: СЪСТАВ, ДЕЙНОСТ, ПРОБЛЕМИ
Анализ на данни от изследване в енергетика
1. Контекст
1.1. Законодателна рамка

В процеса на преговори за присъединяване към ЕС и през годините на ефективно членство в него, България направи значителна крачка към хармонизиране на законодателството в областта на безопасност и здраве при работа чрез транспониране на рамковата директива и другите свързани с нея директиви. Законът за безопасни и здравословни условия на труд (ЗБЗУТ) беше приет през 1997 г. и след това беше многократно допълнян и изменян, като последните изменения са от февруари 2010 г. Счита се, че българското законодателство вече напълно е транспонирало Рамковата директива по безопасност и здраве при работа на ЕС (89/391/EEC) и свързаните с нея Директиви в тази област. Реформата на законодателството по безопасни и здравословни условия на труд беше инициирана и осъществена на основата на широко участие и консенсус на социалните партньори.

В края на 2008 година бяха предприети нови законодателни инициативи, целящи подобряването на законодателната рамка по безопасността и здравето при работа и социалния диалог, включително промени в Закона за безопасни и здравословни условия на труд и Кодекса на труда и приемане на Закон за инспектиране на труда. Беше приета и Национална стратегия за безопасност и здраве при работа 2008 -2013 и две Национални програми за безопасност и здраве при работа за 2009 г. и 2010 г. в съответствие със Стратегията на общността по безопасност и здраве 2007-2012 г.

Новата законодателна рамка цели подобряване на условията на труд, осигуряване на благосъстояние при работа и качеството на труда, като се отчитат промените на работното място и възникването на нови професионални рискове. Цел на Националната стратегия е намаляване на трудовите злополуки с 25% до 2013 г., като се очаква, че изпълнението на Националната програма за 2009 г. ще доведе до 8% намаляване на броя на трудовите злополуки. Постигането на тази цел е от особено значение, като се има предвид, че макар и намаляващ, през последните години, броят на трудовите злополуки е все още висок.


1.2. Институционална рамка на социалния диалог по безопасност и здраве при работа и участието на работниците

Важен фактор за подобряване на условията на труд е социалното партньорство и разширяването на участието на работното място. Новата рамка по БЗР е изградена на основата на разбирането, че социалният диалог е важен ресурс за реализиране на целите на политиката и защитата на правата на работниците.

Институционалната рамка на социалния диалог и работническото представителство, свързана с осигуряването на БЗР на всички равнища – от предприятието до национално ниво, е изградена със създаването на Национален съвет по условия на труд, Браншови и регионални съвети по условия на труд и Комитети и групи по условия на труд в предприятията.

Въпреки това, в практиката съществуват редица проблеми. И най-доброто законодателството не е достатъчно за създаването на добри условия на труд, то е само една необходима и важна първа стъпка. Предизвикателството, което стои и пред правителството, и пред работодателите и синдикатите, е неговото ефективно въвеждане в действие и спазване. Допълнително предизвикателство е, че редица от изградените органи на социално партньорство не функционират достатъчно ефективно. Това се отнася и в значителна степен за КУТ и ГУТ, при изграждането и функционирането на които има значителни проблеми. В много предприятия те са само „на книга”.


1.3. Мотиви за провеждане на изследването на КУТ

Опитът на редица европейски страни показва, че дейността на КУТ, ако е добре организирана и се осигурят ресурси, механизми и инструменти за повишаване капацитета на работническите представители, може да окаже положителен ефект върху резултатите от политиката по БЗР и да спомогне за устойчивото развитие на предприятията.

В нашата страна липсват изследвания и достатъчно достоверна статистика както по отношение на броя на изградените КУТ, така и по отношение на дейността, ефективността и проблемите, с които се сблъскват КУТ и ГУТ, като органи за работническо представителство и участие в предприятията.

В този контекст, изследването, провеждано в рамките на съвместния проект на КНСБ и LO, цели да проучи ролята и функционирането на КУТ и ГУТ в шестте пилотни сектора и да очертае възможните насоки за работа на КНСБ за изграждане на капацитета на КУТ и подкрепа на развитието на социалния диалог в областта на безопасността и здравето при работа.

Допълнителен аргумент за необходимостта синдикатите да обърнат по-сериозно внимание на проблемите на КУТ са данните от последното изследване на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа.

Изследването е представително за страните от ЕС, в това число и за България. То показва, че България е страната, в която (преди нас е само Гърция) относителният дял на посочващите, че безопасността и здравето при работа през последните години са се влошили, е най- висок 56%, като всеки десети е на мнение, че са се влошили много. Само 15% посочват, че са се подобрили.




Заедно с това, изследването показва, че информираността за рисковете на работното място е най-ниска сред страните членки на ЕС. Само около 1/3 от българите са много добре информирани (6%) или донякъде информирани (26%) за рисковете, съпътстващи тяхната работа.

Изследването показва също и, че безопасността и здравето не са сред най-важните ценности при търсенето на работа. Това, разбира се, е обяснимо, като се има предвид ситуацията в България - ниското равнище на доходи и повишаващите се равнища на безработица в условията на криза. Но това е и сериозен индикатор, че работниците са склонни на компромиси по отношение на безопасността и здравето при работа.

Като цяло, контекстът, свързан с БЗР в страната, може да се опише по следния начин:

Има закони и стратегии, но те не се въвеждат достатъчно ефективно в действие.

Има изградени органи за социален диалог на всички равнища, но част от тях функционират формално.

Има признати права на работниците, но те не се познават достатъчно или работниците, по различни причини, съзнателно се отказват да се борят за тяхното спазване.
2. ЦЕЛИ И МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Специфични задачи на изследването, предприето в рамките на проекта, са:

  • да проучи изграждането, функционирането и конкретните насоки на дейност на КУТ/ ГУТ в предприятията от 6-те отрасъла, в т.ч. и в енергетиката;

  • да идентифицира основните фактори, които пречат или подпомагат успешното им функциониране;

  • да идентифицира потребностите от обучение и институционална подкрепа; и

  • на тази основа да очертае необходимите действия на различните институции, които могат да помогнат за подобряване на ефективността им; както и

  • да предложи основни насоки за учебните модули и рамката на мрежата на КУТ/ ГУТ, която ще бъде изградена по проекта.

Изследователските методи, които екипът на ИССИ използва, включват различни методологически инструменти:

Анализ на законодателството и документи на различни институции – ГИТ, НОИ, работодателски и синдикални организации, Министерство на труда и социалната политика и други.

Вторичен анализ на изследвания в областта на условията на труд и социалния диалог.

Анкетно проучване в 6-те отрасъла - с представители на работниците в КУТ/ ГУТ. Анкетната карта включва 34 въпроса, насочени към получаване на информация за: предприятието; дейността на КУТ; основните рискове на работното място; основни фактори, които подпомагат или затрудняват дейността на работническите представители и профил на представителите на работниците в КУТ/ ГУТ.

SWOT анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за дейността на КУТ, като основа за развитие и разработване на обучителните модули и на рамката за изграждане на мрежата на КУТ.
3. ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО
3.1. Обхват

В изследването в енергетиката са обхванати представители на работниците в КУТ от 16 предприятия от енергетиката :


АЕР ЕАД БРИКЕЛ, ЕАД ДП РАО СОФИЯ, Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ, ЕНЕЛ ОПЕРЕЙШЪНС БЪЛГАРИЯ АД, ЕСО ЕАД - МЕР ШУМЕН, ЕСО ЕАД ВАРНА, ЕСО ЕАД ЯМБОЛ, ЕСО ЕАД МЕР-ПЛОВДИВ МЕПР, ТЕЦ МАРИЦА-ИЗТОК 2 ЕАД, НЕК ЕАД КЛОН ВЕЦ ГРУПА РОДОПИ, ТОПЛОФИКАЦИЯ, ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Б.Я АД – МОНТАНА, ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Б.Я АД ПЛЕВЕН, НЕК- МОНТАНА, ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ АД - София.
3.2. Характеристика на предприятията

Преобладаващата част от участващите в изследването членове на КУТ – 75% - работят в големи предприятия, а около 1/5 - в средни.


Размер на предприятията според броя на заетите


Почти половината от участниците в изследването – около 45% работят в държавни предприятия, около 1/3 работят в предприятия със смесена собственост - българска и чуждестранна. Под 2% работят в общински предприятия. Най-малко са представителите от частни чуждестранни предприятия - 4,2%, както и от поделения на МНК – 4,2%.

Форма на собственост на предприятието


3.3. Условия на труд в предприятията

Като основен рисков фактор на работната среда в енергетиката най-голяма част от участниците в изследването - 79,2% - посочват полагане на нощен труд/работа на смени Следват висок риск за живота, посочен от 62,5%. На трето място като рисков фактор е посочен шумът от 58,3%, а всеки втори посочва и високи/ниски температури на работната среда и висок риск за здравето.

Сред по-често споменаваните рискови фактори са също и: неудобни работни пози - 45,8% и вибрации 29,2 %. Прави впечатление, че почти всеки втори от анкетираните (45,8%) извежда като един от сериозните рискови фактори на работното място стреса от претоварване с работа и стреса, поради недостиг на време (33,3%). Съвсем малко са тези, които отбелязват тормоз или грубо отношение и насилие.

Сериозен проблем, свързан с безопасността и здравето при работа в енергетиката в страната, е все още сравнително високият брой на трудови злополуки. Според 65,2% от анкетираните в техните предприятия е имало трудови злополуки през последните три години, като 46,7% от тях посочват от една до пет трудови злополуки, а между 5 и 10 злополуки посочват 53,3%. Заедно с това, 25,0 % посочват, че в предприятията им има трудови злополуки с фатален край.

Макар че през последните три години броят на трудовите злополуки в страната намалява, в енергетиката той се увеличава. По данни на НОИ (2008 г.) трудовите злополуки са 98 (2,6% от общо за страната), като има една злополука с фатален край. През 2009 трудовите злапалуки са 105 (3,5% от общо за страната), като 5 са довели до смърт. ПРез първото тримесечие на 2010 г. злополуките са 33, като се увеличава относителният им дял в общо за страната (3,8% от общо за страната) и 1 смъртна злополука.
Политика на работодателя по БЗР

Част от въпросите в анкетната карта целяха да се получи информация доколко работодателят изпълнява заложените в закона задължения, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд и за създаване на условия за ефективно представителство на интересите на работниците в КУТ.

Анализът на данните, свързани с оценка на политика на работодателя по ЗБР, показва, че според над 75% до 95 % от анкетираните работодателят има:


  • програма за подобряване на условията на труд (91,7%);

  • програма за опазване здравето на работещите (75%);

  • програма за намаляване и елиминиране на риска (78,3%) и

  • прави оценка на риска (95,8%);

  • отнася се сериозно към работата на КУТ (78,3%)

Над 80% от респондентите считат, че работодателят



  • въвежда ясна и прозрачна политика по БЗР (87%) и

  • създава условия за участие на работниците в КУТ (83,3%)

  • ангажиран е достатъчно с подобряването на условията на труд (82,6%)


По-нисък е делът на респондентите, които считат, че работодателят:

  • подкрепя исканията на синдикатите за подобряване на работната среда (58,3%)

  • инвестира в подобряване на работната среда (60,4%) и


Заедно с това, само около 40% отбелязват, че работодателят информира редовно КУТ – 42,9% и персонала - 43,5% за предстящи промени в предприятието.


3.4. Комитети и групи по условия на труд – създаване, състав и дейност

Следващият кръг от проблеми, които бяха включени в изследването, се отнасят до създаването и състава на КУТ.

Преобладаващата част от тези органи са изградени в периода 1997 -2000 г. (54,5%). Заедно с това, важно е да се отбележи, че близо 1/3 от КУТ са изградени през 2008 и 2009 г. (36,4% ).

Състав: Според ¼ от респондентите (25%) органът за представителство на интересите по условия на труд се състои от 6 души, също толкова посочват, че КУТ се състои от 7-8 души, а според 45,8% - съставът на КУТ включва 10 души.

Синдикалните членове са добре представени в КУТ - според 83,3%, от респондентите в КУТ има над 5 синдикални членове, а между 3 и 5 синдикални членове са посочени от 16,7% от респондентите. Тези данни означават, че не само квотата на работниците в КУТ е изцяло представена от синдикалисти, но и част от представителите на работодателя са синдикални членове. Това, което обаче буди известни съмнения при отговорите е високият дял на посочилите, че 9 или 10 члена на КУТ са синдикални членове – около 20%, тъй като поне работодателят не е синдикален член.

За ефективността на дейността на КУТ можем да съдим по броя на проведените заседания през последната година. Най-голям е относителният дял на посочилите, че КУТ е провел 3-4 заседания (70,9%), като 66,7% са провели по 4 заседания, което отговаря на законодателното изискване. Делът на посочилите, че са провели само едно-две заседания през последната година е 16,6%. Само един човек е посочил, че КУТ не е провел нито едно заседание.

Свидетелство за сериозно и отговорно отношение към функцията на представител на работниците е и времето, което всеки един представител отделя за отговорностите си. Всеки трети посочва, че отделя 1-2 часа (33,4%), между 4 и 10 часа отделят 37,5%, а над десет часа – 21% от отговорилите. Само 2 души са посочили, че въобще не отделят време.

Като цяло, според 87,5% от анкетираните, в работата на КУТ преобладава атмосфера на сътрудничество, само един човек е посочил отношения на и на сътрудничество и конфронтация, а двама души не могат да преценят.

Сред най-често обсъжданите проблеми в КУТ са:


  • мерки, свързани със здравето и безопасността на работещите – 91,3%;

  • обсъждане/ планиране дейността на КУТ/ГУТ- 78,3%;

  • състоянието на трудовия травматизъм – 78,3%;

  • констатациите и предписанията на контролните органи - 78,3%;

  • анализите на здравното състояние на работещите - 73,9%.

По-рядко се обсъждат:

  • резултатите от оценката на риска – 65,2%;

  • планиране и организация на обучението на работещите по БЗР – 60,9% ;

  • планираните промени в технологията, организацията на труда и работните места – 52,2%.


3.5. Условия за реализиране на дейността на КУТ, осигурени от работодателя

Анкетната карта съдържаше и блок от въпроси, посветени на проучване на това доколко работодателят изпълнява законодателно определените си задължения по създаване на условия за осъществяване на дейността на КУТ.

Като цяло, между 83 и 92% от анкетираните считат, че работодателят е създал необходимите материално-технически условия за дейността на КУТ, в това число, осигуряване на: помещение за работа (91,7%;); канцеларски материали и оборудване (83,3%; %); телефон/ факс (79,2%); достъп до интернет (79,2%).

Значителна част от анкетираните (между 79 и 95%) оценяват, че работодателят създава необходимите условия за реализиране повечето от законодателно определените права на членовете на КУТ, в това число по по отношение достъпа до: ежегодно обучение - 83,3%, информация по условията на труд - 81,8%, анализите на трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост - 91,7%, оценката на риска - 95,8%, констатациите/ предписанията на контролните органи - 91,7%.

Работодателят създава условия и за реализиране на други права на членовете на КУТ, като както и да правят предложения за отстраняване на опасностите или за временно ограничаване на риска - 71,7%, както и да изискват работодателят да предприеме необходимите мерки -79,2%.
Условия за реализиране на правата на членовете на КУТ, осигурени от работодателя


Достъп до:

Напълно

Отчасти

Не

Първоначално обучение

75,0

16,7

8,3

Ежегодно обучение

83,3

8,3

8,3

Наличната информация по УТ

81,8

13,6

4,5

Анализите на трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост

91,7

4,2

4,2

Констатациите/ предписанията на контролните органи

91,7

4,2

4,2

Оценката на риска

95,8




4,2

Други права










Да изискват работодателят да предприеме необходимите мерки

79,2

12,5

8,3

Да правят предложения за отстраняване на опасностите или за временно ограничаване на риска

85,7

9,5

4,8

Да се обръщат към контролните органи, ако считат мерките на работодателя недостатъчни

59,1

36,4

4,5

Да участват в проверките на контролните органи

65,2

21,7

13,0

Заедно с това, прави впечатление, че значително по-малко от представителите на работниците (между 43 - 67%), които считат, че работодателят създава напълно необходимите условия за реализация на такива права, като: достъп до първоначално обучение - 75,0%, да се обръщат към контролните органи, ако считат мерките на работодателя за недостатъчни - 59,1%, както и да участват в проверките на контролните органи - 65,2%

Според нас, обаче, тук повече може да се говори за недостатъчна активност и настоятелност от страна на представителите на работниците или за непознаване на правата им, отколкото за ограничаваща правата им политика на работодателя.

Преобладаващата част от членовете на КУТ оценяват, че работодателят създава сравнително добри условия за реализация на такива функции на КУТ, като: тримесечно обсъждане цялостната дейност по БЗР, възможност за предлагане мерки за подобряване на дейността по БЗР, за участие в разработването на програми за информиране и обучение по проблемите на БЗР, възможност да следи трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост.


Представителите на работниците са по-критични към работодателя, в частност, по отношение на създаването на условия за реализиране на функциите на КУТ за: извършване проверки по спазване на изискванията за БЗР и за обсъждане планираните промени в технологията, организацията на труда и работните места и за предлагане решения в съответствие с тях на решения, свързани с опазване на здравето и осигуряване безопасността на работещите.
Условия за реализиране на функциите на КУТ, осигурени от работодателя




Напълно

Отчасти

Не

Да обсъжда всяко тримесечие цялостната дейност по БЗР

97,1




8,3

Да предлага мерки за подобряване на дейността по БЗР

91,3

4,3

4,3

Да участва в разработването на програми за информиране и обучение по проблемите на БЗР

86,4

4,5

9,1

Да извършва проверки по спазване на изискванията за БЗР

65,2

30,4

4,3

Да обсъжда планираните промени и да предлага решения по БЗР

69,6

21,7

8,7

Да следи трудовия травматизъм и професионалната заболеваемост

87,0

8,7

4,3

Независимо от посочените недостатъци, свързани с дейността на КУТ, между 50 и 70 % от анкетираните отчитат значителен ефект от неговата дейност, в частност по отношение на:



  • Подобряване УТ – 75,0 %

  • Повишено знание и информираност на работниците за проблемите по БЗР – 70,8%

  • Навременно решаване на проблемите по ЗБУТ – 66,7%

  • Намаляване на броя на трудовите злополуки – 58,3%

  • по-доброто спазване на трудовите права на работниците – 58,3 %

  • намаляване на конфликтите по БЗР – 50,0%;

  • Навременно решаване на проблемите по ЗБУТ – 66,7%

  • Подобряване УТ – 58,6 %

  • Повишено знание и информираност на работниците за проблемите по БЗР - 58,6%

  • Намаляване на броя на трудовите злополуки – 50,0%.

Значително по-малък ефект, според анкетираните, има дейността на КУТ по отношение на: по-добро съобразяване на политиката на работодателя със законодателството - 33,3%; намаляването на отсъствията по болест- 25,0% и създаване на възможност за опазване на околната среда – 16,7%. Всеки пети (20,8%) обаче, не може да прецени ефекта от дейността на КУТ.
Според анкетираните основните трудности, с които се сблъскват при осъществяване на дейността си на представители на работниците, са свързани главно с липсата на достатъчно време – 30,8% и ресурси – 38,5% и с подценяване на дейността на КУТ от работниците - 30,8%.

Много по-малко са тези, за които трудностите са свързани с липсата на необходимите знания и опит (15,4%,), подценяването на дейността на КУТ от работодателя (15,4%) или с липсата на подкрепа от страна на синдикатите в предприятието (15,4%).


Ефективността на дейността на КУТ зависи до голяма степен от подкрепата, която те получават от различните органи и институции, главно от синдикатите и от органите за социално партньорство по БЗР на различни равнища. Получените резултати показват, че най-голяма помощ представителите в КУТ получават от работодателя, другите служители, които се занимават с проблемите на условията на труд, колегите и синдикалните организации в предприятието.

(75,9%), следвани от работодателя (68,4%).


Институционална подкрепа на дейността на КУТ


Получавате ли подкрепа от:

Да

Не

Не е търсил

Ръководството на СО

81,8

4,5

13,6

Работодателят

90




10

Други отговорни за БЗР служители

89,5

 

10,5

Службите по трудова медицина

55,0

15,0

30,0

Колегите

89,5

 

10,5

ГИТ и поделенията й

26,3

26,3

47,4

Отрасловата синдикална

федерация



52,6

10,5

36,8

Отрасловия/ браншов съвет по УТ

20,0

20,0

60,0

Регионалния съвет по УТ

12,5

25,0

62,5

Значително по-малко от анкетираните посочват, че получават помощ от службите по трудова медицина, отрасловата синдикална федерация, контролните органи – ГИТ и поделенията й. И, ако 20% посочват, че са получили помощ от отрасловия съвет по условия на труд, то само 12,5% са получили съдействие от регионалния съвет по условия на труд. В интерес на истината, трябва да подчертаем и, че подкрепа от тези органи почти не е търсена.




    1. Оценка на потребностите от обучение

Резултатите показват, че представителите на работниците в КУТ имат сериозна потребност от обучение. Дори и тези, които са преминали през задължителното по закон обучение, посочват, че имат потребност от допълнително обучение. Пет области се очертават като приоритетни:

Œ видове рискове и оценка на риска - 62,5%

 добри европейски практики по ЗБУТ - 62,5%

Ž същност и мерки за борба с насилието и стреса на работното място – 62,5%

 добри национални/ отраслови практики в областта на БЗР – 58,3%

 законодателство по БЗР - 54,2%

Макар и от по-малко от анкетираните, са посочени и други области, където е необходимо обучение, в това число:

‘ трудово законодателство - 50,0 %

’ комуникационни умения – 45,8%

“ умения за работа в екип – 41,7 %

” специфични вредности на работното място - 29,2%.

Наред с обучението, като възможност за повишаване на знанията и опита се разглежда и мрежата на ГУТ/ГУТ, която е предвидена по проекта.

Готовност да се включат в мрежата изразяват 83, 3%, главно, защото: § очакват да получават актуална, полезна информация, която да подпомогне дейността им

§ Да обменят опит и добри практики

§ Да повишат компетентността си и да бъдат по-ефективни в работата си § Да получават качествена и навременна методическа помощ

Само 16,7% не биха се включили в мрежата, защото: нямат интернет връзка или достатъчно време за пълноценно участие.


3.7. Фактори за подобряване дейността на КУТ

Сериозната потребност от обучение се вижда и от факта, че осигуряването на повече обучение за членовете на КУТ е посочено от най-много анкетирани – 66,7 %, като първостепенен фактор за подобряване работата на КУТ. Повече от половината от респондентите посочват като фактори, които могат да повишат ефективността на дейността на КУТ, и: използване на добрите национални и европейски практики – 62,5 %, повишаване информираността и активността на работниците – 50,0%, по-силна подкрепа от страна на синдикатите на различни равнища при решаване на възникнали проблеми – 50,0%



Сред другите фактори за подобряване работата на КУТ са посочени също и :

  • по- големи възможности за влияние върху вземането на решения – 41,7%

  • по-пълно въвеждане в действие и спазване на законодателството – 37,5% %

  • разработване на конкретни мерки за превенция на риска – 37,5%

  • преодоляване на формалния характер на дейността на КУТ / ГУТ – 37,5%

  • по-голяма възможност за изразяване на интересите на работниците и служителите по БЗР – 33,3 %

  • разработване на цялостна програма за подобряване на УТ с ясни отговорности на всички заинтересовани – 29,2%

  • по-тясна връзка и помощ от ГИТ – 16,7 %

  • създаване на по-добри условия за работа на КУТ/ ГУТ - 8,3%

  • по-пълно въвеждане в действие и спазване на законодателството – 32,8%

  • разработване на конкретни мерки за превенция на риска – 25,9%

  • по-тясна връзка и помощ от ГИТ – 17,2 %

  • разработване на цялостна програма за подобряване на УТ с ясни отговорности на всички заинтересовани – 17,2%

  • по- големи възможности за влияние върху вземането на решения – 15,5%

  • създаване на по-добри условия за работа на КУТ/ ГУТ - 12,1%


3.8. Профил на представителя на работниците в КУТ

Социално - демографската характеристика на участниците в изследването дава възможност да се очертае профилът, макар и не представителен, на представителя на работниците в КУТ.
Сред представителите на работниците преобладават мъжете (. 66,7%), a жените са 33,3%, което е много добро представителство, като имаме предвид, че в отрасъла заетите жени са около 32,5%. Това означава, че е постигнат сравнително добър джендър баланс на представителите на работниците в КУТ.

Около 92% от представителите са със средно специално (37,5%) и висше

образование (54,2%). Със средно общо образование са останалите 8,3%.

Преобладават хората в активна трудова възраст с превес във възрастовата група – 41 - 50 години (39,1%) и в тази от 51 до 60 години, които са 30,4%. Респондентите във възрастовите групи 31 - 40 години са 26,1%, а над 60 години са 4,3%от респондентите. Най-обезпокоителното обаче е, че няма представители до 30 години.

В изследването са представени работници и служители с различен по продължителност стаж в предприятието, но преобладават тези с над 20 годишен стаж (50,0%), следвани от тези със стаж от 11 до 15 годиини – 22,7%, със стаж от 4 до 10 години са 18,2%.

Включените в изследването са представени във всички длъжностни групи, но определено преобладават представителите на изпълнителски длъжности - 72,7%, а на ръководни длъжности са 27,3% от респондентите.

Значителна част от участващите в изследването представители на работниците и служителите в КУТ са синдикални членове (79,2%).Членове на КНСБ са 58,3%, на КТ Подкрепа – 16,7% и на друг синдикат – 4,2%.

Почти половината от участниците в изследването са с по-малък опит като членове на КУТ – от 1 до 2 години - около 45%, всеки трети е с опит от 3 до 5 години, а делът на членовете на КУТ с опит над 6 години е 25%.

Независимо от опита си като представители на работниците, 65,2% от тях са проявили активност и по тяхна инициатива са предприети действия, довели до подобряване на УТ (в т.ч., подобряване на параметрите на работната среда, работно облекло, ЛПС и др.).

Повечето са участвали в обучение по БЗР, организирано от работодателя – 65,4%, синдикатите - 3,8% или от други органи – 3,8%. Заедно с това, обезпокоително е, че 26,9% не са участвали в никакво обучение.

Само 2,6% нямат достъп до Интернет, а 48,7% - имат достъп в службата и също толкова - в дома си.
Обобщавайки, можем да кажем, че типичният представител на работниците в КУТ в енергетиката е:

мъж, на възраст между 41 и 60 години с висше образование и със стаж в предприятието над 20 години, представен във всички длъжности с определен превес сред изпълнителските.

Той е член на синдикат и, макар че не е с много голям опит като представител на работниците в КУТ, проявява висока активност - по негова инициатива са предприети действия, които са довели до подобряване на условията на труд.
4. SWOT - АНАЛИЗ НА ИЗГРАЖДАНЕТО И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА КОМИТЕТИТЕ ПО УСЛОВИЯ НА ТРУД И СОЦИАЛНИЯ ДИАЛОГ ПО БЗР
Проблемното и критично представяне на изводите и препоръките от отделните раздели на анализа чрез последователното прилагане на инструментите на SWOT- анализа дава възможност да се очертаят силните и слабите страни на дейността на КУТ във връзка с представителството на интереси и социалния диалог по условията на труд, да се идентифицират насоките на приоритетните дейности за реализиране на заложените в проекта цели и задачи, както и да се предложат някои отправни идеи за бъдещото успешно развитие на мрежата на представителите на работниците в КУТ.

Целта, в крайна сметка, е да се постигнат подобрени резултати от работата на КУТ на основа на провеждането на обучителните семинари, обмяната на опит с Норвежките синдикати и изграждането на мрежата на КУТ .




Силни страни

Слаби страни

  • Законодателство, хармонизирано с европейската законодателна рамка по ЗБУТ

  • Добре институционализиран социален диалог на всички равнища

  • Възможност за влияние на социалните партньори върху законодателството, свързано със ЗБУТ

  • Институционализация на работническото представителство по БЗР в предприятието чрез КУТ

  • Ангажираност на социалните партньори към БЗР, в т.ч. и по отношение необходимостта от повишаване на ефективността на КУТ

  • Добре подготвен експертен състав на синдикатите на всички нива, който може да окаже помощ и да предостави обучение на представителите на работниците в КУТ

  • Ангажирани и мотивирани представители на работниците в КУТ

  • Сравнително добре развит капацитет и познания на представителите на работниците



  • Въвеждането в практиката на законодателството и стратегията

  • Недостатъчна обвързаност и координация на органите по БЗР на различни нива

  • Изградените органи в отделните отрасли не работят достатъчно ефективно

  • КУТ, особено ГУТ в много предприятия, главно в МСП, са изградени формално и не работят ефективно („само на книга”).

  • Задължителното обучението, предвидено по закон не е достатъчно да обхване промените в законодателството, произтичащите от членството задължения и бързите промени в технологиите и организацията на труда, водещи до нови рискове

  • Липса на активност и настойчивост от страна на КУТ за реализиране на законодателните възможности и права




  • Липса на информация за броя, състава и проблемите на КУТ

Възможности

Заплахи

  • В предприятията, където няма синдикални организации КУТ, макар и да нямат право на колективно договаряне, са единствените органи, които могат да представляват и защитят интересите на работниците по БЗР




  • Създаване на база данни за избраните представители на работниците и служителите като подсистема на Общата система за резервни кадри на КНСБ




  • Осигуряване на информация и достъп до успешни европейски и национални практики в областта на БЗР

  • Засилено сътрудничество, обмяната на опит и добри практики по проекта с Норвежките синдикати

  • Интернет-страница на проекта

  • Обучителни семинари и експертна помощ за развитие на капацитета на членовете на Националната мрежа




  • Разработване на обучителни и информационни материали в приоритетните области, идентифицирани в изследването




  • Липса на финансови и човешки ресурси

  • Ниска степен на информираност на работниците и служителите по проблемите на БЗР и осъзнаване на връзката между качеството на работната среда и качеството на трудовия живот.

  • Липса на подкрепа от страна на работниците на дейността на КУТ

  • Недостатъчна активност и ангажира­ност от страна на синдикатите на различни равнища към КУТ

  • Ново възникващи рискове

  • Гъвкавите форми на заетост могат да се въвеждат без необходимата сигурност, т.е. контролът върху БЗР може да бъде затруднен

  • Липсата на интерес и мотивация у младите работници както за синдикално членство, така и за поемане на отговорности по отношение на БЗР чрез участие в КУТ

  • Продължаването на кризата може да подкопае постигнатото партньорство по подобряване на условията на труд, поради липса на финансови средства за превенция на рисковете и подобряването на условията на труд


5. НЯКОИ ИЗВОДИ
Резултатите от изследването показват актуалността и необходимостта от реализирането на този проект, защото потребността от обучение в различни области е категорично изразена, а създаването на мрежата на КУТ среща твърда подкрепа от участниците в изследването и ръководството на браншовата синдикална федерация. То се разглежда като възможност за повишаване информираността, знанията и опита и, в крайна сметка, ефективността на дейността на представителите на работниците и служителите в КУТ и подобряване на условия на труд в предприятията.

Анализът идентифицира необходимостта от:

  • Подобрена координация по вертикала и хоризонтала в системата на КНСБ с цел по-ефективно формиране, развитие и използване на експертния и организационния състав на КНСБ за оказване помощ и съдействие на развитието на органите по условия на труд на всички равнища и осигуряване на синергичен ефект на предприеманите от тях действия.

  • Оптимизиране на достъпа на представителите на работниците в КУТ до информация, обучение и методическа помощ, на основата на задълбочено проучване на потребностите и изследвания.

  • Разработване на обучителни модули и информационни материали на основата на идентифицираните потребности.

  • Обмяна на опит и запознаване с добрите национални и европейски практики по отношение развитието и институционализирането на социалния диалог в областта на БЗР.

  • Изграждане на целеви бази данни в няколко направления: методически документи, законодателство, статистическа информация, обучителни и информационни материали, резултати от изследвания, добри практики, които ще бъдат ползвани от мрежата.

Основни приоритети на синдикатите

  • Повишаване на информираността на работниците и служителите за ролята и значението на дейностите, свързани с БЗР и за важността на тяхната подкрепа за работническите представители в КУТ.

  • Активен социален диалог на всички равнища.

  • Изграждане на капацитета на представителите на работниците чрез информиране, обучение, обмяна на опит и добри национални и европейски практики.

  • Разширяване на институционалната подкрепа на КУТ и КУТ, в частност от страна на синдикалните организации и органите за социално сътрудничество в областта на условията на труд.

Като краен продукт от реализацията на проекта, очакваме да постигнем подобрена дейност на КУТ и добавена стойност в областта на безопасността и здравето при работа както за работниците и работодателите, така и за икономиката като цяло.

Н.с. Надежда Даскалова, доктор по икономика






Проект с финансовата подкрепа на Правителството на Норвегия чрез Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България




Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница