Проект bg051PO001 07-0107-С0001 „ Екип за включваща заетост " Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси"



страница1/5
Дата08.01.2018
Размер0.77 Mb.
Размер0.77 Mb.
  1   2   3   4   5

ПРОЕКТ BG051PO001-7.0.07-0107-С0001eu_logo_bwesf_logo_graystarsstars

Екип за включваща заетост



Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”,

съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз

Инвестира във вашето бъдеще!





МОДЕЛ ЗА ВКЛЮЧВАЩА ЗАЕТОСТ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

Работен вариант


Съдържание


Въведение





  1. Обща рамка на включващата заетост







  1. Контекст на включващата заетост







  1. Подходи и форми на заетост на хората с увреждания







3. Документи





  1. Принципи на включваща заетост







  1. Модел на включваща заетост на хора с увреждания




  1. Същност на включваща заетост




  1. Основни харктеристики на включващата заетост




  1. Инструменти на включващата заетост

  2. Екип за включваща заетост




  1. Етапи на включващата заетост




Използвана литература






ВЪВЕДЕНИЕ
Едва през ХХI век, качеството на живот започва да се проучва и съобразно пряката му връзка със заетостта, професионалния живот и кариерното развитие. Работата придобива все по-голяма значимост в изследователските разработки, тъй като заетото лице е най-високо ценената социална роля в съвременното общество. За хората с увреждания работата представлява още по-голяма ценност, защото тя дава възможност за самостоятелност и за принос към развитието на общността. Безработицата, от своя страна, прави хората зависими от нивото и качеството на системите за социално подпомагане, ограничава възможностите им за лично развитие и за участие в общественото развитие. Проучванията показват, че 61% от хората с увреждания са безработни (Balfanvy, 1994), което влияе върху качеството им на живот, тяхната самооценка и нагласите на обществото към тях като към група в неравностойно и зависимо положение.

В същото време, хората с увреждания, които работят в различни форми на заетост – включена, подкрепена или защитена заетост, заетост в дома или в центрове за трудови дейности, имат положителна самооценка и оценяват по-високо качеството си на живот, независимо от устойчивата потребност от подкрепа. Изследователите смятат, че подкрепата за труд се възприема не като хуманитарен акт или акт на милосърдие, а като подкрепа, която има смисъл равнопоставено - както за лицето с увреждане, така и за обществото, за което трудът на работещия допринася.

Настоящият Модел за включваща заетост има за цел да представи философията, методите и процеса на включваща заетост за хора с увреждания като форма на заетост на реалния пазар на труда.

Моделът поставя в центъра на вниманието конкретния човек, който има нормални потребности, живее в нормална среда и търси работа в нормална трудова среда. Всеки човек с увреждане има право и може да живее и работи в нормална среда - с толкова подкрепа, колкото му е необходима.

Задача на всеки работодател е изграждането на подобна нормална среда, в която различието и увреждането не води до изолация на индивида, а се превръща в част от спецификата на работното място. В изпълнението на тази задача, обаче, работодателят също трябва да бъде подкрепен – чрез обучение, консултиране, оценка на риска и друг вид подкрепа, според конкретните потребности.

Моделът е изготвен в рамките на проект „Екип за включваща заетост”, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и е разработен в съответствие с европейските принципи за включваща заетост, както и с практическия опит на партньора по проекта – Иновиа, Австрия.

В рамките на проекта моделът ще се ползва като:


  • учебно пособие в обучението на Екип за включваща заетост;

  • методическо пособие за подготовка и провеждане на обучение на работодатели;

  • методическо пособие при консултиране на работодатели за изграждане на включваща работна среда за хора с увреждания.

Моделът може да бъде полезен на доставчици на социални услуги, работодатели, обучаващи организации и различни специалисти в областта на заетостта и социалното включване на хора с увреждания, както и на мениджъри, които желаят да развиват организациите и екипите си на основата на т.нар. „включваща организационна култура”.


  1. ОБЩА РАМКА НА ВКЛЮЧВАЩАТА ЗАЕТОСТ



  1. Контекст на включващата заетост

Значението на понятието „включващ”, описано в различни речници, описва представителството на всички единици от даден спектър, включително крайните граници на този спектър.

За да бъде разбрана и реализирана като политика и практика, включващата заетост се нуждае от по-широк, интегриращ контекст – контекста на обществения живот.

„Включващо общество” е общество, което се обединява около следните общи ценности:


  • Всички хора имат правото да участват равнопоставено в обществото;

  • Достойнството на всеки човек е признато и уважавано;

  • Способностите на всеки човек са оценени.

Целта на включващото общество е да създаде такава среда, в която хората с увреждания да имат еднакви възможности за развитие като всеки друг. Тази цел се постига чрез достъп до всички области на обществения живот, а именно:

  • Архитектурна среда;

  • Образование;

  • Заетост;

  • Здравеопазване;

  • Публични услуги;

  • Граждански организации.

Изграждането на включващо общество е дълъг и системен процес, в който отговорност имат всички заинтересовани страни.

Според авторите на т.нар. „теория на промяната”, те са:



Заинтересовани страни

Отговорности

Парламент

Народното събрание разработва и адаптира законите, които гарантират подобряване на живота на хората с увреждания.


Заинтересовани страни

Отговорности

Национално и местно управление

Правителството на национално и местно ниво осигурява достъпа на хората с увреждания до всички необходими услуги, например: достъп до образование, здравеопазване, социална закрила.

Политиките и плановете за тяхното изпълнение вземат предвид специалните потребности на тази група.



Граждански организации

Гражданските организации вземат предвид правата на хората с увреждания при застъпничество и предоставяне на услуги в тяхна подкрепа (образование, защита, участие, др.)

Религиозни институти

Църквите и други религиозни институти разпространяват посланието за ценността на всяко човешко същество, включително на човека с увреждане.

Техните дейности и услуги са достъпни за хора с увреждания.



Медии

Медиите информират за положението на хората с увреждания и популяризират в посланията си идеята за включващото общество.

Бизнес

Бизнес организациите осигуряват работни места за хора с увреждания. Те предоставят достъпни услуги без бариери.

Родители

Родителите на деца с увреждания вярват във възможностите на децата си и разбират техните права.

Общности

Хората в малките общности уважават правата на децата и възрастните с увреждания и ги включват във всички местни инициативи.

Организации на хора с увреждания

Хората с увреждания разбирт и са способни да заявяват правата си за равен достъп и участие в обществото.

Доставчици на услуги

Неправителствени и други организации – доставчици на услуги – работят с цел подобряване на ситуацията на хората с увреждания и тяхното включване в обществото.

Донорски и благотворителни организации

Организации, които предоставят безвъзмездна помощ, финансиране и услуги, взимат предвид правата на хората с увреждания в техните политики, програми, финансова подкрепа.

Както става ясно, заетостта е само един от компонентите на обществения живот, който осигурява включването на хората с увреждания. Но тя има важно значение, поради две основни свои характеристики:

  • Заетостта е основно средство за борба с бедността и социално включване на хората с увреждания. Тя дава възможност за генериране на приходи и създаване на социални контакти.

  • Заетостта създава среда за разпознаване на положителната социална роля на хората с увреждания. Хората с увреждания повишават самочувствието си и усещането на собствената си ценност. Околните виждат приноса на хората с увреждания и ги възприемат като можещи и справящи се.

  1. Подходи и форми на заетост на хората с увреждания

Основните подходи към заетостта на хората с увреждания се основават на разбирането за правото на труд на всеки човек. В резултат на прилагането на тези подходи в практиката, идеята за заетостта на хората с увреждания еволюира – от идеята за ролята на труда в живота на хората с увреждания към идеята за ролята на хората с увреждания в развитието на живота на малката общност и обществото.



В зависимост от фокуса на подхода, в практиката са развивани различни форми на заетост на хората с увреждания, между които: защитена заетост, подкрепена заетост, включваща заетост, самонаемане и други форми.
Защитена заетост. През 80-те години на ХХ век, заетостта на хората с увреждания има експериментален характер - хората с еднкви увреждания се отделят и работят в защитена среда – специализирани трудови центрове, работилници, др. Работата им се свежда до изпълнение на безопасни, еднотипни и несложни задачи. Подходът е разработен от Paul Wehman и John Bricout (1987), а практиката стартира чрез финансиране на програми за заетост на хора с интелектуални увреждания, осигурено от правителството на САЩ. Резултатите са положителни за хората с увреждания, но те не стават достояние на обществото и не променят нагласите му към увреждането.





Подкрепена заетост. През 90-те години на ХХ век подходът за заетостта на хората с увреждания навлиза в нов етап на концептуализация чрез:

  • Промяна по отношение на профила на подкрепените лица: Осигурява се подкрепа за заетост на хора с различни увреждания. Целта е привличане на повече ресурси на общността и промяна на фокуса – от фокусиране единствено върху човека с увреждане към изграждане на възможности за различни групи хора (O'Brien 1990).

  • Промяна по отношение на активността на лицето с увреждане: Моделът на подкрепена заетост поставя фокус върху социалната ценност на хората с увреждания, като допринася за промяна в социалната им роля. От ролята на пасивен потребител на услуги човекът с увреждане преминава към ролята на активен равнопоставен клиент. В тази роля основополагащи са участието, перспективите и стремежите на лицето. Целта е клиентът сам да контролира собствения процес на интеграция, като има реална възможност да прави избор, и да е в състояние да постигне самоопределение.

Тази промяна в подхода е провокирана от проучване на социалните роли в обществото, проведено от Joe Osburn през 1995 г. Според проучването, хората с увреждания често се възприемат като хора с негативна социална роля – те са „с по-ниско качество хора, бреме за обществото, изпитание за семейството. Тези негативни нагласи водят до негативни перспективи на развитие в личен и професионален план – хората не получават достъп до обществения живот, услуги, труд и кариерно развитие. Те живеят изолирано и не развиват потенциала си.

И обратно, положителните нагласи към хората с увреждания – като към хора, които преодоляват съществуващи затруднения, имат силни страни и се развиват като личности и граждани – водят до разпознаване на техния принос, а именно:

- принос към собственото развитие и живота на семейството;

- принос към живота в малката общност;

- принос към културното разнообразие и общуване отвъд съществуващите бариери;

- принос към обществото като отворена динамична социална система.

Възприемането на човека с увреждане през неговата ценност като личност и гражданин води до създаване на позитивни нагласи към социалната му роля в обществото. В този контекст на ценността на хората с увреждания, заетостта има нов смисъл и може да доведе до промяна на перспективите пред тях (Joe Osburn, Social Role Valorisation, 1995).

Промяната в подхода води до промяна на социалните практики в края на ХХ век, които създават условия хората с увреждания да влязат активно в новата социална роля – ролята на работещи и допринасящи хора (Brooke et al. 1995).

Днес подходът за подкрепена заетост е широко приет в международната социална практика и се прилага в подкрепа на хора с различни увреждания – физически, сетивни, психически и интелектуални увреждания, както и при затруднения от аутистичния спектър (Beyer et al., in press; Corbière and Lecomte 2001; Jordán de Urríes, Beyer and Verdugo, 2008; Schneider, 2008).
Включваща заетост. Подходът на включваща заетост надгражда и разширява този на подкрепена заетост, като поставя фокус върху възможностите за интегриране на хората с увреждане на реалния пазар на труда, със смислена и гъвкава подкрепа – ако такава е необходима, насочена към справяне с конкретни работни задачи на конкретно работно място.

Включваща заетост е международно понятие, което описва подхода на осигуряване на заетост за хората с увреждания на реалния пазар на труда, при който хората с увреждания се наемат при еднакви условия и отговарят на еднакви стандарти заедно с хората без увреждания (http://www.disabilityscoop.com/2011/08/04/inclusive-employment/).

В някои държави, например Австралия, включващата заетост не се разграничава от понятието „подкрепена заетост”. Понятията поставят различен фокус на един и същи процес:


  • Подкрепената заетост е фокусирана върху потребността от социална услуга за лицето с увреждане, за да бъде то наето на работа и да може да запази работното си място;

  • Включващата заетост е фокусирана върху организационната култура и върху процеса на интеграция на новия служител (с или без увреждане) чрез информиране, подбор на подходяща работа, обучение на работното място, консултиране и друг вид подкрепа, съобразно потребностите както на новоназначеното лице, така и на работодателя.

Включваща заетост е възможна само в среда на „включваща организационна култура”. Според Ball, включващата организационна култура представлява пълна и успешна интеграция на ралични хора в трудова среда. Включващата култура е не просто наемане на определен брой хора с увреждания или други „различни” хора – емигранти, дългосрочно безработни, хора с различна култура или етнос, възраст, пол, националност, религия. Тя е проявата на уважение, равнопоставеност и позитивно приемане на различието.

Основните характеристики и ценности на включващата култура, според екип на Университета в Сиракуза, са:



  • Представителство: Представяне на хора с увреждания на различни нива и позиции;

  • Гъвкавост: Уважение към различията в стиловете на работа и гъвкаво адаптиране на длъжностите към силните страни и способностите на служителите;

  • Откритост: Равен достъп до всички ресурси, възможности, мрежи и процеси на вземане на решение.

Включващата организационна култура има следните три елемента:

  • Универсален дизайн на средата – работното пространство е изградено така, че служители с увреждания да могат да работят пълноценно;

  • Планиран процес на наемане, обучение на работното място и възможности за усъвършенстване на всички служители;

  • Разработени политики и практики за достъпност на работната среда.







Други форми на заетост. Сред тях са надомната работа и самонаемането, при които хората с увреждания са ангажирани с трудови дейности, в зависимост от собствените им възможности и от възможностите на средата, в която живеят. Повечето от тях са ангажирани в тази форма на заетост, поради липсата на възможности за работа на пазара на труда. За част от хората с увреждания това е единствената въможност за работа, която може да им носи някакви приходи, но в никакъв случай не допринася съществено за социалното им включване в обществото.


  1. Документи

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е основополагащ документ в защита правото на труд на хората с увреждания, описан детайлно в Чл. 27 Работа и заетост.


Член 27 Работа и заетост

1. Държавите - страни по Конвенцията признават правото на труд на хората с увреждания, равноправно с всички останали, като това включва правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в работна среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна за хора с увреждания. Държавите - страни се задължават да гарантират и насърчават реализацията на правото на труд чрез предприемане на необходимите стъпки:

(a) забрана на дискриминация по причини на увреждане по всякакви въпроси, засягащи всякакви форми на заетост, включително условията за набиране на работна сила, наемане на работа и трудова заетост, продължаване на трудов договор, професионално израстване, безопасни и здравословни условия на труд;

(б) защита на правото на хората с увреждания, равноправно с всички останали, на справедливи и благоприятни условия на труд, включително равни възможности и равно заплащане при равна стойност на положения труд, безопасни и здравословни условия на труд, включително защита срещу тормоз и право на обезщетение за понесени морални щети;

(в) осигуряване на възможност за хората с увреждания да упражняват своите трудови и профсъюзни права равноправно с всички останали;

(г) предоставяне на възможност на хората с увреждания за ефективен достъп до общи програми по техническо и професионално насочване, до служби за намиране на работа и професионално и текущо обучение;

(д) създаване на възможности за трудова заетост и професионално израстване на хора с увреждания на пазара на труда, както и оказване на съдействие при намиране, придобиване, поддържане и завръщане към заетост;

(е) създаване на възможности за упражняване на свободни професии, частно предприемачество, кооперативни сдружения, собствен бизнес;

(ж) осигуряване на заетост за хора с увреждания в публичния сектор;

(з) насърчаване на заетостта на хора с увреждания чрез подходящи политики и мерки за преференциална заетост, икономически стимули;

(и) разумни улеснения на работното място;

(й) съдействие за придобиване на трудов опит на свободния пазар;

(к) съдействие за провеждането на програми по професионална рехабилитация, задържане и завръщане на работа на хора с увреждания.



В допълнение на Конвенцията, Европейският Съюз разработва обща политическа рамка за защита на правата на хората с увреждания. Тя включва:



  • Нова стратегия на Европейската общност за уврежданията (1996);

  • Европейска година на хората с уврежданията (2003);

  • Дългосрочен европейски оперативен план за уврежданията (2003 – 2010);

  • Европейска стратегия за уврежданията (2010-2020);

  • Харта на фундаменталните права в Европейския Съюз и други документи.

Основни области на действие на Европейския Съюз

  1. Достъп до стоки и услуги

  2. Участие като равноправни граждани в Европа и в качествени услуги в общността

  3. Равенство и борба срещу дискриминацията

  4. Заетост на свободния пазар на труда

  5. Интегрирано образование и обучение

  6. Социална защита срещу бедността и социалното изключване

  7. Равен достъп до здравни услуги и помощни средства

  8. Външнополитически действия на Европейския Съюз (разширяване, програми за регионално и международно сътрудничество)

Фокусът на подхода, основан на правата на човека, води до т.нар. „промяна в парадигмата” и нагласите към хората с увреждания.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница