Програма на кнсб първи раздел: обществено-политически предизвикателства и приоритети а. Вътрешно-политически и икономически предизвикателства



страница1/9
Дата17.11.2017
Размер1.52 Mb.
Размер1.52 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

ПРОГРАМА НА КНСБ


ПЪРВИ РАЗДЕЛ: ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРИОРИТЕТИ
А. ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
1. Актуалният политически контекст

2. Ролята на социалния диалог

3. Активизация на гражданското общество и нови форми на взаимодействие и сътрудничество

4. Кризата и алтернативите подходи в икономическата политика
Б. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ


  1. За социално измерение на глобализацията

  2. Новите измерения на европейската интеграция


ВТОРИ РАЗДЕЛ: КНСБ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ
А. ИКОНОМИКАТА И ПАЗАРЪТ НА ТРУДА

Европейската икономика все още страда от редица дисбаланси, които оказват сериозен дестабилизиращ ефект върху растежа и заетостта. ЕС се намира пред прага на „капан на ликвидността“, който е непреодолим вече 7 години. При тези параметри на растежа той не може да гарантира изместване на равновесието към потенциалното равнище на производство. Средната безработица в съюза е на обезпокоително високо равнище, а липсва и умерена инфлация в „здравословния диапазон” за стимулиране на растежа. За да се поддържа същият растеж от предходните години, е необходимо безработицата да спада с по 1% на годишна база, а такава ясно изразена тенденция няма. Въпреки че политическите и експертни среди в Европа (и особено ЕКП) изтъкват важността на инвестициите и създаването на нови, качествени работни места за излизане от задънената улица, засега статичността на европейската икономика остава котвата, която не позволява едно по-динамично развитие.

Реакцията на България не беше последователна и достатъчно убедително аргументирана. В подкрепа на това твърдение могат да се споменат - незадоволителният принос на активните мерки и политики на пазара на труда, честите промени на макроикономическите прогнози, актуализациите на държавния бюджет, както и липсата на ясна дългосрочна визия за преструктуриране и развитие на икономиката. Въпреки че, статистически погледнато, 2015 г. бе най-добрата по отношение на пазара на труда от 2008 г. насам (броят на заетите се увеличи с повече от 50  хил. души), има редица притеснителни тенденции и констатации в макроикономически план.

На първо място, структурните дефекти и несъответствието между търсене и предлагане на работна сила продължават да забавят процеса на възстановяване. Дълготрайната безработица застрашава да остави постоянно извън пазара на труда големи контингенти от нискообразовани и слабоквалифицирани работници. Равнището на младежка безработица, макар че спадна до 21%, остава далеч от предкризисното си ниво от 12%. Не се предприемат адекватни мерки за ограничаването на тези диспропорции, което може да окаже негативни ефекти за икономиката в дългосрочен план.

На второ място, икономическият растеж от 3%, който бе регистриран през 2015 г., изглежда добро постижение на фона на предишните незабележими ръстове, но погледнато в детайли, много малка част от него се дължи на вътрешното потребление. Останалото е функция на нарасналия износ, който не може да се разглежда като дълготраен източник на растеж, с оглед слабите ни конкурентни позиции на международните пазари. Трябва да разчитаме на фактори, които носят перманентен растеж, а не на такива, дължащи се на конюнктурни изменения.

Трето, корекциите в бюджета и увеличените правителствени разходи за сметка на дефицит и ново повишаване на външния дълг са силно рискови. Страната ни е на второ място в ЕС28 по прогресивно нарастване на дълга. Още по-притеснително е, че се наблюдават негативни изменения в структурата външен-вътрешен дълг, с тенденция на превес на външните задължения.

Не на последно място, приключването на първия период по усвояването на еврофондове наля доста плащания в икономиката. Този процес няма как да се повтори в следващите 5 години - фактор, с който трябва да се съобразяваме. Същевременно насочването на средствата от еврофондовете в стратегически за страната приоритети остава съществено допълнение на ограничения паричен национален ресурс.

С оглед постигането на оптимални резултати, КНСБ призовава за ускорено повишаване капацитета на институциите и бенефициентите по усвояване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове чрез използване на пълния набор от финансови инструменти, както и за мобилизирането на вътрешен инвестиционен ресурс за: научноизследователска дейност, технологично развитие и иновации, повишаване конкурентоспособността на малките и средни предприятия, инвестиране в нови източници на икономически растеж, индустриалния и селскостопанския сектори и др.

КНСБ, чрез своите представители в комитетите за наблюдение на оперативните програми, ще следи и съдейства активно за насочване и ефективно ползване на средствата към операции с висок икономически и значим и устойчив социален ефект. Настояваме за ясна визия за следващите няколко десетилетия, като се възползваме от възможностите за формиране и осъществяване на политики с висока степен на въздействие, съфинансирани от Европейския социален фонд.
Нашата визия в средносрочен план е, че: към 2022 г. България трябва да има изравнени позиции (60% от средното равнище на ЕС-28) по показателите „БВП на глава от населението в СПС”, „Производителност на труда на 1 нает в СПС”, „Средна работна заплата в СПС”, „Компенсация на наемния труд на 1 нает в СПС”. Това ще осигури в задоволителна степен търсения от нас кохезионен ефект, при хармонично съчетаване на икономически и социални цели .
7. Макроикономически политики и двигатели на растежа
7.1. Предизвикателства
7.1.1. За КНСБ опитите за разделяне на „Европа на две скорости”, появата на центробежни сили и опасността от нарушаване интегритета на ЕС, с произлизащите от това негативни последствия за икономиките на европейските държави, е едно от основните предизвикателства пред макроикономическото равновесие. Успоредно с постигането на високи темпове на растеж, което очевидно ще отнеме повече време, отколкото предполагахме, трябва да се научим да прогнозираме и управляваме кризите, с оглед избягването на подобни дълбоки и продължителни рецесии. В тази връзка ще се повишава все повече отговорността по вземането на координирани важни решения на европейско и национално равнище за отделните държави членки.

7.1.2. Прилаганата от страна на българското правителството пасивна, неутрална позиция, не може да доведе до успех. В ситуация, в която ЕС се чуди как да задоволи претенциите на „старите и големите”, на кого и с колко да помогне от „новите и малките”, ние не можем да разчитаме да бъдем привилегирована държава. Крайно необходима е самостоятелна и целенасочена икономическа политика в рамките на общите европейски приоритети.

7.1.3. Липсата на ефективен социален диалог за нови икономически решения превръща държавните бюджети в един механичен израз на числа, без зад тях да стоят ефективни политики и мерки. Държавният бюджет не се използва достатъчно като стимулиращ икономическия растеж инструмент. Прекалено ниските планирани бюджетни дефицити ни поставят в челото на страните на ЕС, но те няма да допринесат за икономическо съживяване. Свръхконсерватизмът е пречка пред икономическото възстановяване и превръща държавните бюджети в „мъртъв“ инструмент за икономическо съживяване и растеж.

7.1.4. Привличането на чуждестранни инвеститори е непосредствено и важно предизвикателство пред икономиката на страната ни. За КНСБ определянето на приоритетните икономически сектори за държавно въздействие и секторите за привличане на чуждестранни инвестиции се подчинява на общи критерии, като: значимост на сектора в световен мащаб – рентабилност и възможност за разкриване на нови работни места; производства с висока добавена стойност; наличие на относително добре подготвена работна сила; добри национални традиции в тези области; присъствие на крупни международни компании от тези сектори в страната ни; висок експортен потенциал; добри климатични условия; достъп до някои важни природни ресурси.

7.1.5. Обезпокоителни за нас са инициираните от страна на държавата действия в областта на приватизацията и концесионирането - твърди намерения за приватизация на железопътните товарни превози, продължаващи действия за концесиониране на морските пристанища и софийското летище, опити за приватизация на част от предприятията в областта на енергетиката, с голяма вероятност процесът да засегне и българските пощи.

7.1.6. Засилената активност на държавата в областта на приватизацията и концесионирането предполага много внимателно да се прецени балансът между необходимост на конкретната продажба/концесия за подпомагане на фиска и рисковете за нарушаване на националната сигурност. В особено силна степен това важи за раздържавяването в енергетиката, концесионирането на транспортната инфраструктура (въздушна, морска и железопътна), приватизацията/ концесионирането на пощенските услуги. Допълнително, продажбите в условията на криза са силно застрашени от занижени цени в името на бърз приход за подпомагане на бюджета.

7.1.7. Огромно предизвикателство за нас е приложението на решенията и задачите в глобален план по климатичните промени и необходимостта от намаляване на вредните емисии и развитие на възобновяемите енергийни източници. Българската икономика все повече ще трябва да се съобразява с екологичните стандарти. Дългото подценяване на европейските изисквания за опазване на околната среда доведе до затваряне не само на отделни производствени мощности, но и на цели предприятия. Проблемът е изключително остър в един от най-важните отрасли на българската икономика, какъвто е енергетиката.

7.1.8. Новите възможности за генериране и предоставяне на информация променят начина на живот, на работа и мислене. Изискванията се увеличават на всяко ниво – от индивидуалното през екипното до глобалното. Това налага преоценка на редица смятани за безспорни досега модели на управление и генериране на концептуално нови организационни решения. Бизнес модели, като т.нар. „икономика на платформите“, „споделена икономика“, „3D принтиране”, освен че изместват фокуса от търсенето към предлагането на труд, повдигат допълнително сериозни въпроси - за пространственото разделение на производството и услугата, за организацията на работа.

7.1.9. В бъдещето на труда ролята на технологиите е основна. Иновациите и автоматизацията се имплементират в ежедневните услуги и в производството, а новата индустриална революция се основа на използването на микрочиповете и роботиката. Технологиите и иновациите вървят ръка за ръка с добавената стойност и растежа, като в резултат - натрупването на богатство позволява реинвестиране в научноизследователска и развойна дейност и последваща производителност на труда. Такъв напредък днес се наблюдава в целия широк спектър от технологии, включително зелените и енергийни технологии, биотехнологии и биоинженерство, нанотехнологиите и материалознанието, информационните технологии и науката „големи данни”.

7.1.10. Държавите, които най-рано могат да си позволят новата технология, на практика ще си осигурят и по-ниски разходи за труд и по-висока производителност. В някои области обаче заетите ще страдат от сериозно разминаване между уменията, които притежават и изискваните за тяхната позиция. В развитите икономики технологичните постижения са в полза на висококвалифицираните служители, заети в техническите сфери. Работните места в трудоемките индустрии са най-застрашени. Последствията от дерегулацията на пазара на труда и сигурността по отношение запазване на работните места на хората са сред основните предизвикателства пред нас.

7.1.11. В същото време технологията силно редуцира транзакционните разходи, правейки стоките и услугите по-евтини и по-достъпни от всякога – при това във възможно най-широк спектър. Проблемът за свръхпроизводство обаче придобива нови измерения, а рисковете от възникването на огромни дисбаланси са реални, ако не се намерят нови ефективни решения за балансирано търсене и предлагане, производство и потребление.
7.2. Приоритети и цели
7.2.1. КНСБ счита, че правителство, синдикати, работодатели, НПО и академична общност следва да обединят усилията си в търсене на начин за подобряване на икономическата ситуация чрез изработване на мерки за възстановяване и растеж, контрол върху тяхното изпълнение и периодичната им актуализация. Икономическата политика трябва да се институционализира в широко-представителен орган. Инструмент за това е например създаването на Национален борд за устойчиво развитие, оглавяван лично от министър-председателя на страната.

7.2.2. Стимулирането на вътрешното потребление е важен фактор за смекчаване на последствията от несигурната среда, която предоставя износа като фактор за икономически растеж. Въпреки традиционно добрите позиции в износа, които регистрирахме, той не може да бъде фактор на дългосрочен растеж.Именно затова трябва да се стимулира вътрешното потребление повече, а оттам ще се подобри и конкурентоспособността на икономиката.

7.2.3. Стратегически важно за нас е да определим националните си приоритети по отношение развитието на икономическите сектори. Като държава с ограничен ресурс, изборът на приоритетните сектори за държавно въздействие ще подпомогне целеполагането и ще концентрира усилията и потенциала в най-важните икономически сфери. Всепризната е необходимостта от разработване на програма за реиндустриализация на страната. В това отношение КНСБ и работодателските организации имат множество анализи и предложения, които могат да бъдат полезни в търсенето на консесусни и рационални решения на национално и секторно ниво.

7.2.4. Въпреки силното нарастване на дълга в последните години, смятаме, че бюджетен дефицит в рамките на допустимия размер и използването на дългови инструменти в разумни граници може да изиграе положително въздействие върху българската икономикаоще - не само за покриване на стари задължения и фискални параметри, а за инвестиции в индустрия и инфраструктура, с ефективна възвръщаемост и създаващи добавена стойност. КНСБ смята, че дефицитът сам по себе си не е задължително лошо нещо при условие, че формирането му води до икономически растеж и реализирането на дългосрочни стратегически цели с премерен риск.

7.2.5. Като важен източник за приток на свеж финансов ресурс за инвестиции в икономиката трябва да бъде използван Инвестиционният план на Европейския съюз (т.нар.“План Юнкер“), при това обръщаме сериозно внимание на възможностите, които разкрива прозорецът „Инфраструктура и иновации” за възстановяването и обновяването на важни икономически сектори, като енергетика, железопътен транспорт, ВиК и др.

7.2.6 Провежданата устойчива данъчна политика има още резерви за осигуряване на бюджетни приходи. Ще продължим да пазим ниската данъчна тежест върху труда в страната. Това обаче не значи, че няма резерви за оптимизация на данъчната система. КНСБ ще продължава да предлага мерки, като: въвеждане на прогресивно подоходно облагане и на семейно подоходно облагане.

7.2.7. Един от значимите приоритети, които КНСБ си поставя, е борбата срещу всякакви господстващи пазарни влияния (монополи, олигополи и др.). Подобни диспропорции на пазарната среда вредят както на конкуренцията при производството, така и на конкуренцията при заплащането на фактора труд.

7.2.8. Трябва да намерим възможните начини за допустима държавна, с оглед максимално възможно избягване закриването на производствени мощности поради неспазване сроковете в европейски директиви за покриване на определени екологични изисквания. Ние поддържаме изграждането на незамърсяващи околната среда енергийни мощности, които използват енергията на водата, вятъра и др., но този процес трябва да се развива постепенно, за да не допуснем ценови шок, поради бързото навлизане на т.нар. „зелена енергия”.

7.2.9. В процеса на дигитализация на икономиката човешкият фактор трябва да има водеща роля и наша приоритетна цел е да не допуснем той да бъде изместен изцяло от машините, роботите и изкуствения интелект. Това означава, че следва да се определи в дългосрочен период ролята на технологиите в целия производствен цикъл, в тясна връзка с регулативните и управленски функции на човешкия фактор. КНСБ ще насърчава активния обществен диалог за изготвяне и координиране на общи действия в тази насока.

7.2.10. Трябва да изградим надеждна система от ясни критерии, по които да разграничаваме устойчивата от неустойчивата промяна в процеса на дигитализация и отражението й върху социалните измерения. На базата на тези критерии, КНСБ ще формулира свои диференцирани политики в тази област. Важна наша цел е изготвянето и поддържането на постоянна експертиза в това направление, защото обвързаната компетентност в процеса по вземане на решения ще продължи да играе решаваща роля за качеството на взетите мерки.

7.2.11. Ключов за нас остава въпросът – как да съчетаем двата привидно противоречащи си процеса – на дигитализация на икономиката и на хуманизация на работата. Решаването на тази сложна дилема ще ни даде възможност да постигнем максималния икономически ефект (проиводителност и растеж) при запазване на изконните човешки ценности, свързани с достойния труд, възможностите за самоусъвършенстване и поддържането на благоденствие.
7.3. Задачи и действия
7.3.1. Без да поставяме под въпрос макроикономическата стабилност и разумната фискална политика, КНСБ ще продължава да настоява за ръст на доходите, съобразен с цикличността, икономическата конюнктура и темповете на растеж. Това ще става, както по повод на съответните годишни държавни бюджети, така и чрез договаряне на препоръчителни индекси за ръст на работните заплати в частния сектор.

7.3.2. Бързото възстановяване на притока на чуждестранни инвестиции в България е една от основните задачи пред страната ни. КНСБ ще търси широк експертен дебат за определяне на приоритетните за държавно въздействие и за чуждестранни инвестиции икономически сектори. Сериозни анализи в тази посока нареждат сред тях: електрониката и електротехниката; информационно-комуникационните технологии; металургията; машиностроенето; химическата промишленост; транспортната инфраструктура; селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост; фармацевтиката и туризмът.

7.3.3. По отношение на приватизацията и концесионирането КНСБ ще продължава да настоява за:


        1. високоекспертна държавна преценка за това, дали приватизацията/ концесионирането на предлагания обект не застрашава националната сигурност;

        2. задължителни социални клаузи в приватизационните и концесионните договори, консултирани със синдикатите, които да не допускат спад в доходите и заетостта на хилядите работници и служители, заети в приватизиращите се фирми;

        3. изпълнението на социалните клаузи от новите собственици да е обвързано с неустойки, чиито размер е достатъчен, клаузите да бъдат изпълнявани.

7.3.4. КНСБ поема като свой важен ангажимент предоставената му от Препоръката на МОТ значителна роля в процеса на преход от неформална към формална икономика. При проектирането, изпълнението и оценката на политиките и програмите, които са от значение за неформалната икономика, включително нейното формализиране, синдикатът ще се консултира с представителните организации на работодателите и ще насърчава активното участие на всички заинтересовани правителствени и неправителствени организации.

7.3.5. КНСБ се ангажира с активно включване в разработването на микс от политики на национално равнище, включително макроикономически, данъчни, индустриални политики, политики на пазара на труда и социалната защита, и други социални политики - с цел създаване на официални работни места и улесняване на прехода от неформална към формална икономика. Тези политики трябва да бъдат разработени чрез съдържателен социален диалог. За тази цел синдикатът ще разчита на техническата, консултативна и експертна помощ на МОТ, с подкрепата на Бюрото за работнически дейности на МОТ (ACTRAV).

7.3.6. КНСБ ще подкрепи и активно ще се включи в системите за мониторинг на дигитализацията на ЕКП и МКП, като предлага анализи на случаи и конкретни политики съобразно протичащите на национално и корпоративно ниво процеси в страната, както и ще ползва добри чуждестранни практики и ефективни мерки за адресирането им, адаптирането им и прилагането им в България.

7.3.7. Във връзка с това Конфедерацията ще разработи стратегическа политическа рамка, която да гарантира, че експанзията на дигиталната икономика допринася за включващ растеж. Предизвикателствата и възможностите на технологичната промяна ще бъдат оценявани и на тази база ще се предлагат законодателни инструменти и регулации, насочени към максимално широко обществено споделяне на ползите от иновациите.

7.3.8. КНСБ ще изисква от правителството да оказва силно въздействие в следните основни икономически направления на дигитализацията:

7.3.8.1. Развитие на потенциала на иновациите чрез активно включване на социалните партньори;

7.3.8.2. Разработване на рестриктивни регулатори, насочени към бизнес модели, които се опират на ниско заплащане на труда, прекариални отношения на заетост и аутсорсинг-инструменти;

7.3.8.3. Противопоставяне на огромния пазарен натиск, който оказва концентрираният контрол върху интернет-инфраструктурата, мрежите и данните, в нарушение на конкуренцията;

7.3.8.4. Насърчаване на инвестициите в ИКТ и иновации – двигатели на ръста на производителността и заетостта;

7.3.8.5. Рестриктивни мерки към инвеститори, залагащи на краткосрочно финансиране с висок марж на печалбата;

7.3.8.6. Глобалните онлайн платформи да назначават отговорни представители на ръководството в държавите членки, в които те са активни;

7.3.9.6. Изработване на детайлна дефиниция на дигиталната икономика, с оглед пълното й включване в статистическата национална рамка за измерване и информационно обезпечаване.

7.3.9. Принципите и политиките за достоен труд, разпростирането на компетенциите и ползите от дигиталната икономика трябва да намират отражение в краткосрочни 2-годишни планове за действие на КНСБ, базирани на три основни стълба:

7.3.9.1. Събиране и обработка на информационен масив – с ползване на данни от мониторинга на протичащите външни и вътрешни процеси;

7.3.9.2. Разработване на прогнози – с акцент върху промяна на бизнес моделите и отражението им върху заетостта и включващия растеж;

7.3.9.3. Развитие на системни политики – с оценка на ефектите от промените в трите основни сектора - селскостопански, индустриален и услуги.

7.3.10. КНСБ се ангажира с активно участие в Национален проект, който да се реализира в рамките на Инициативата на МОТ „Бъдещето на труда” с хоризонт 2019 г. Под ръководството на МТСП и с участието на социалните партньори, научната общност и други заинтересовани организации, следва да се проучи степента на готовност на страната ни да посрещне предизвикателствата на дигиталната икономика и промените в пазара на труда, които предстоят.

7.3.11. Сложността на подобна трансформация изисква интердисциплинарен подход към изследване на процесите и прогнозиране на промените. КНСБ счита, че изследователската част на проекта трябва да даде достатъчно аргументиран отговор на няколко важни икономически проблема с фундаментален характер:

7.3.11.1. За състоянието и материалната основа за провеждането на подобен преход, с разкриване на връзката „растеж - технологични иновации” в контекста на нехомогенното разпространение на новите технологии и политиките по хармонизация в рамките на ЕС;

7.3.11.2. За риска слабо-развитите и неподготвени икономики да понесат изключително тежки негативи (вкл. и още по-голямо засилване на неравенствата в обществото) с предложения за политики по превенция. 

7.3.11.3. За „ефекта на замяната" на работна ръка с нови технологии. Проблемът не е - дали е налице някаква степен на замяна (каквато несъмнено ще има), а по-скоро какъв е характерът на този ефект и къде са границите на компромиса.

7.3.11.4. За „алтернативната цена" на фактора труд и времевата гъвкавост на работниците, загубили работата си, доколкото времевата гъвкавост е фактор за формиране на „алтернативната цена" и дългосрочната безработица. 



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница