Програма Организация и управление извън сферата на материалното производство



Дата10.05.2017
Размер86.64 Kb.
Размер86.64 Kb.

Р Е Ц Е Н З И Я
относно дисертационен труд за получаване на образователната и научна степен „доктор“ в докторска програма

Организация и управление извън сферата на материалното производство

от професионално направление 9.1. Национална сигурност
Автор на дисертационния труд: Радослав Маринов Радев

Научен ръководител: проф.д.ик.н.Стефан Ангелов Симеонов

Тема на дисертационния труд: „Организация на полицейските институции в периода 1879-1889 г.“
Изготвил рецензията: проф. д-р Владко Мичов Иванов - ръководител катедра „Опазване на обществения ред“ в Академията на МВР – гр. София

Обща характеристика и структура на дисертационния труд
Радослав Маринов Радев е докторант на самостоятелна подготовка в катедра „Психология и управление на полицията“ към факултет „Полиция“ при Академията на МВР – гр. София. Отчислен с право на защита със Заповед № 135/12.02.2016 г. Р. Радев е служител на МВР – старши полицай в Транспортна полиция. Магистър по История от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Публична администрация“ от АМВР. Историческото му образование и работата в МВР са предпоставка за компетентност по темата за полицейската институция.

Разработката е конструирана в класическа схема от увод, три глави, обособени изводи, библиография и приложения, целокупно в 222 страници в това число и 23 схеми, които са релевантни на темата и текста. Приложените архивни документи са уникални примери за дейността на полицейската институция в годините след Освобождението. За нуждите на анализа са използвани 163 източника.


Съдържанието в първата част е композирано така, че да представи логиката на организационно-правните проблеми на полицейската институция. Втората и третата част следват историческата хронология на събитията с обобщения за намереното и актуалното. Уводът съдържа всички предпоставки за разгръщане на планираното научно дирене. Експертното мнение на автора е заявено и доказано в процеса на анализа.

Авторефератът отразява същността на дисертационния труд. Кандидатът предлага четири публикации свързани с изследването, които отразяват отделни компоненти по темата.

Съдържание и актуалност на изследването

Съдържанието, формите и логиката на повествованието са обединени от формулираните цели, хипотези и достижения. Оплитането на материята в исторически и организационен план е изпълнено вещо и нагледно. Съдържанието е изпълнено в уникалния следосвобожденски стил, преплетени са история, организация и иновация, полицейската институция израства заедно с държавата. В съдържателно и научно-повествователно отношение разработката е разпределена в три основни части, обединени от поставените цели.



Глава първа на изследването представя принципно теоретично познание за полицейската служба. На анализ са подложени понятия като полиция, полицейска служба, държавна и полицейска администрация, организация на полицейската служба в МВР и др. Авторът е избрал подхода от общото към частното и сполучливо ни въвежда в същността на проблемите и детайлите на полицейската проблематика след Освобождението.

Втората част на изследването осветлява основния проблем на дисертационния труд - възникване и развитие на българската полицейска институция в България в периода 1879-1889 г. Представена е парламентарната практика в началото на самостоятелното развитие на полицията в Княжество България успоредно с развитието на органите и структурите за опазване на обществения ред в Източна Румелия. Отделени са проблемите на полицията при разрушаването на османското и налагането на руското управление, видни са особеностите при двама царе и при управлението на Стефан Стамболов.

Третата част на дисертационния труд дава представа за най-характерната особеност на обществения ред след Освобождението – феноменът на разбойничеството и борбата с него в Княжество България, Източна Румелия и в целокупна България след Съединението.

Полученият научен продукт съчетава решенията на стари и съвременни проблеми, които са актуални за съвременния преходен период и провежданата реформа в МВР.



Оценка на приносите в дисертационното изследване

Кандидатът експлоатира забравен и малко изследван проблем от далечно историческо време, който трябва да ни напомни, че сигурността, опазването на обществения ред и вниманието към полицейската институция са първостепенна национална отговорност, независимо от формата на държавно управление, съюзите в които членува България и моделите, които предлага епохата. Приносите могат да се групират в няколко основни направления.

Съчетаването на множество методи, историческата хронология, сравнителните анализи на правни актове, организационни форми и личната професионална ангажираност на автора са изградили общата конструкция на полицейската служба в МВР. Този проблем не се подлага на дискусия за първи път, но докторантът е решил да демонстрира компетентност, като се позовава на множество известни и неизвестни наши и чужди автори. Гледната точка към тази материя е върната в началното развитие на полицейската институция в България. В тази дисертация историческата дедукция е дала по-добри резултати, защото не робува на наложените щампи, копирани от чужди източници и враждебни към самостоятелния път на България автори, които се преписват безкритично.

Специално отбелязвам, че в повествованието се поддържа старият следосвобожденски стил на българите. Днес той се забравя и документите излизащи от нашите институции лъха привнесена, буквално преведена и неразбираема чиновническа синтетика. Авторът едва ли ще се похвали с пълна кесия, но достойнствата му се виждат ясно. Упоменатият стил характерен за Симеон Радев дава възхождаща картина на българската държавност, представя нейните дейци и защитници в позитивна светлина, а изобилстващите отрицателни явления са поместени така, че да представят живия живот, а не да опорочават делото на поколения българи. Р. Радев определено съчетава емоционалния устрем, образованието и възпитанието, характерни за Възраждането. Този стил ражда Третата българска държава, извисява защитниците на нейния обществен ред и ги изпраща по бойните полета за национално обединение. Очевидно е, че този именно стил не е фалшив, с него нашият народ съществува от предпотопно време и по-скоро трябва да променим днешния за да върнем царственото си предопределение на първосъздатели в Евразия.

Първа глава определено има голяма образователна стойност. Тя обобщава редица понятия в центъра на които е поставена полицейската администрация и организацията на полицейската служба. Те са изяснени в системата на държавността, като специфична дейност по осъществяване на нейните функции чрез предоставяне правомощия на полицейските органи. Реализацията им за целите на управлението по осигуряване на вътрешната сигурност и обществен ред поражда много конфликти и прави професията рискова. Това е видяно още в зората на институцията. Разбираемо е представен въпросът за структурирането на апарата, изяснени са проблемите и различията относно полицейската администрация и служба в МВР. Статиката на анализа е съчетана с историческа динамика, виждаме последователност от исторически форми, намираме чуждия и националния почерк в градежа на институциите, започнал със Закона за полицията от 1889 г.

Дисертационният труд има съвременно значение. Днес също тече реформа в МВР, която е поредна, преди да видим резултати от предишната. С особена важност отново стои въпросът за въвличането на полицейската институция и МВР в политическите борби. Втората част на дисертацията е показателна в това отношение. Заразеният с политическо противопоставяне и омраза държавен организъм се пренася върху полицията и от там се поставят под съмнение материализираните общоприети правни норми и особено осъществяването на принудителни мерки. Оказва се, че деполитизирането на полицейската институция е непосилна задача за българската действителност, според мен наложена от външни субекти. Всяка поредна власт (аплодирана от външна сила) оспорва делото на хиляди служители, обезверява и сменя ръководствата, създава лош имидж на институцията и това се пренася сред гражданите.

Принос в теорията е представянето на Търновската конституция и анализът на парламентарната практика в Княжество България и Източна Румелия като генератори в изграждането на полицията. Показан е духът на законите, пренията, мотивите за промените в актовете и ролята на двама български царе. Откроено е делото на Стефан Стамболов в качеството на министър-председател и министър на вътрешните работи.

Дисертацията показва заличаването на Османската полицейска система, налагането на руския модел, успоредното развитие на полицейските органи в две различни административни системи, изградени въз основа на Търновската конституция (за Княжество България) и Органическия устав (за Източна Румелия). Всичко това е в лоното на колосалните събития за нацията – отгласи от Възраждането и националноосвободителните борби, Освобождението, разпокъсващия Берлински конгрес, Съединението, Сръбско-българската война, промените в монархическата институция. От това време датират остатъците в манталитета от поробителя, проблемите с освободителя и настъпващата (западно)европейска тенденция. И всичко това сублимира авторски научен продукт относно периода 1879-1889 г.

В работата се откроява руският образец с висшите администратори, полицейски началници и редови служители именувани губернатор, полицмейстер и жандарм. Виждаме много институционални форми - драгунски корпус, потери, жандармерия, военна полиция, милиция, полицейски агенти, пъдари, кметове, полицейски комисари (пристави), градска полиция от конни и пеши жандарми. Виждаме нещо уникално - всичко това се управлява от Руската власт, Султана и Царя.

Авторът извисява делото на десет национални водачи и министри на вътрешните работи с висок морал, които въпреки постоянните външно- и вътрешнополитически трусове слагат темелите на българския полицейски модел. Анализът започва с министър Тодор Бурмов и завършва със Стефан Стамболов. Резултатът въпреки проблемите е вдъхновяващ – построена е Нова България с нови институции и правов ред.

Авторът отделя специално внимание на борбата с разбойничеството като основен проблем за вътрешния ред и сигурност в зората на Третата Българска държава. При малко повече въображение можем да видим и днешните му префинени (и не дотам) форми и аналози. Представени са правните актове, структурите, тактиката и резултатите постигнати в тази насока, които не са загубили значение, защото Балканите не са спокойно място за живот. На този фон още веднъж се извисява личността на полицейския служител с чувство за дълг, почтеност и себеотрицание. Подценяването и забравата на този модел за личност в полицията днес обезверява много служители, принизява ги до „чантаджии“ и слага петно върху професията, униформата и верността към Завета. Дисертантът може да бъде поздравен за поставената полемика около тези въпроси.

Критични бележки и предложения по изследването

Дисертационният труд напълно съответства на критериите за такъв тип научно съчинение. Според мен авторът е могъл да съкрати някои от повествованията, за да даде по-решителен ход на обобщенията, днешните аналогии и предложения. По-смело могат да се оценят приносите и негативите на руското управление и европейския дух на промените с акцент на националните цели и достойнства на изградената полицейска институция. Понастоящем (вероятно и след Освобождението) сред някои битува идеята, че всичко чуждо е по-добро. Тази погрешна (според мен) теза ни е довела до поредния преходен модел на МВР. Не са изведени мерки срещу партизирането на държавните институции за сигурност, а нуждата от това е очевидна – преходите около 1919, 1944 и 1989 г. повтарят манталитета от края на 19 в. Формирането на граничната стража е останала встрани от проблема, като част от полицейската институция с функции по защита на суверенитета и териториалната цялост на Нова България.



Заключение и окончателно становище по дисертационния труд

Приемам дисертационния труд като форма на научна новост относно появата, състоянието, развитието и дейността на полицейските институции в Княжество България за периода 1879 - 1889 г. Авторът демонстрира развитие на тезата от историческа, правна, организационна, управленска, морална и социална гледна точка. Получена е цялостна представа за теорията и практиката на полицейските институции в десет годишния следосвобожденски период. Системата от понятия, живите примери, обобщенията и предложенията имат съвременно значение и дидактически принос. С много труд е намерен, систематизиран и представен достъпно забравен, автентичен, архивен материал за историята и организацията на основни държавни институции, свързани с опазването на реда и вътрешната сигурност. Приложно значение имат представените еволюционни модели, организацията, структурата и функциите на полицейската система.

Бележките и предложенията продължават дискусията в науката, където успешно встъпва Радослав Радев, от когото можем да се образоваме всички. Горното ми дава пълно основание да гласувам положително и да предложа на научното жури да присъди на автора на дисертационния труд Радослав Маринов Радев на тема „Организация на полицейските институции в България в периода 1879-1889 г.“ образователната и научна степен „доктор“ по специалност Организация и управление извън сферата на материалното производство в професионално направление 9.1. Национална сигурност.

11.07.2016 г. Изготвил рецензията:


София (проф. д-р Владко Иванов)





Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница