Програма по дисциплината " философия на културата и религията" за специалност



Дата19.02.2017
Размер141.88 Kb.
Размер141.88 Kb.

Университет по архитектура строителство и геодезия

Факултет по Транспортно строителство

Катедра "Обществени науки"

straight connector 1


София, 09. 2016 г. Утвърждавам,

Ректор:

(проф. д-р инж. Ив. Марков)
Учебна програма
по дисциплината “философия на културата и религията”

за специалност ТСРедовно обучение – Факултет по транспортно строителство




  • Курс на обучение: І

  • Семестър: ІІ

  • Пълен хорариум на аудиторните занятия: 30 ч., упражнения 15 ч.

Метод на проверка на знанията:

  • Тест;

  • Представяне на доклад.


Разпределение на аудиторните занятия

Форма на аудиторните занятия



Часове

Общо

Седмично

Лекции

30

2

Упражнения

15

1

Всичко за годината

Лекции: 30 часа

Упражнения: 15 часа.


А Н О Т А Ц И Я

Дисциплината „Философия на културата и религията“ има за цел да изгради у студентите едно по-системно знание за човешката култура. От една страна, курсът се опитва да допълни картината за света, създавана от „точните“ дисциплини, показвайки, че цялото човешко съществуване се основава на културата в нейния най-широк смисъл. От друга страна, той се стреми да съдейства за формирането на обучаващите се като морални и граждански субекти, разкривайки им някои от най-важните аспекти на културата, които касаят индивидуалния и социалния живот. Втората половина от съдържанието на курса е посветена на философското изложение на религията като един от най-значимите в исторически план феномени на човешката култура. Поставен е акцент върху религиите, играли и продължаващи да играят най-важна роля в контекста на националния обществен живот и на европейския тип цивилизация.

Упражненията са фокусирани върху най-важните моменти от съдържанието на курса. Провеждат се под формата на изнасяне на доклад, в който всеки студент трябва да представи интерпретацията си на текст, отнасящ се до темата на семинарното занятие. Докладът служи като основа на обща дискусия, спомагаща за развитието на самостоятелно и критично мислене, както и за изясняване и усвояване на учебния материал.




Съдържание на учебната програма


1. лекции


Лек-ция №

Заглавие на темата

Съдържание

Продължи-телност

1

2

3

4

Част 1. Философия на културата

1.

Култура – от думата към понятието

1. Етимология на думата „култура“. Национализмът и колониализмът като рождени контексти на понятието за култура. Типове понятия за култура.

2. Култура и цивилизация – противопоставяне, взаимно допълване, синонимност. Цивилизацията като крайна и универсална фаза на всяка култура (Освалд Шпенглер).



1 час

1 час




2.

Културата като посредник между човека и съществуващото

3. По какво се различават човекът и животните – разумът, оръдията на труда, символите? Що е символ? Универсалността на символната способност.

4. Езикът като основна символна способност. Емоционалният език на животните и пропозиционалният език на човека.

5. Компенсационната теория на Арнолд Гелен.

6. Културата като символен свят. Континуалният и надиндивидуалният характер на културата.



1/2 час

1/2 час
1/2 час

1/2 час


3.

Културата като групова идентичност

7. Всекидневието – фундамент на човешкото съществуване. Естествената нагласа на всекидневния човек. Разликата между позициите на социалния учен и дееца във всекидневния свят.

8. Културният образец на групов живот като система от приети на доверие и общосподелени рецепти за тълкуване на света и действие в него. Квазиинстинктивната роля на културата.

9. Характеристики на всекидневното знание. Зони на релевантност.


1/2 час

1/2 час


1 час


4.

Културната другост

10. Чужденецът – социален учен по неволя и приключенец в чуждата нормалност. Налично и подръчно, представа и участие, наблюдение и разположение.

11. Невъзможността за чужденеца да различава между индивидуалното и типичното. Кога чужденецът става част от групата?



1 час

1 час




5.

Културни стереотипи и предразсъдъци

12. Има ли разлика между стереотипи и предразсъдъци?

13. Фундираността на предразсъдъците в крайността на човешкото съществуване. Предразсъдъците като част от всекидневния жизнен свят. „Добри“ и „лоши“ предразсъдъци.



1 час

1 час




6.

Културата като репресия над инстинктите

14. Чувството за вина – начало и фундамент на културата. Съвестта като източник на индивидуалното самосъзнание и на предвидимостта на индивидуалното поведение. Произходът на понятията „дълг“ и „вина“ от контекста на отношенията между кредитор и длъжник.

15. Религията като агент на принципа на реалността и социалния ред (Ницше и Фройд). Юдео-християнството като абсолютизиране на вината, обслужващо морала на самоподсигуряването и удобството (Ницше).



1 час

1 час



7.

Играта като нерепресивна култура

16. Понятие за игра отвъд целесъобразностите.

17. Раждането на културата в „утробата“ на играта – игра и култ, игра и правосъдие, игра и война, игра и наука, игра и изкуство. Игра и спорт.

18. Играта като свободно самоограничаване и пребиваване в откритостта на човешкото съществуване. Играта като противоположност на инфантилността. Играта – нерепресивна култура. Комплементарност на репресивната и нерепресивната култура.


1 час

1 час


1 час

Част 2. Философия на религията

8.

Митът

19. Митът като разказ за първоначалата и образец. Разлика между мит и митология.

20. Мит и наука. Мит и изкуство. Коренът на мита – страхът от непознатото и надвишаващото ни или убеждението в единството и неунищожимостта на живота? Времето на мита.

21. Митът като превръщане на историята в природа. Мит и зависимост, митично и демонично.


1/2 час
1 час

1/2 час


9.

Възникване на религиите

22. Степени на абстракция в оформянето на идеята за свръхсетивен свят – харизма, вяра в духове, символичен характер на религиозното действие.

23. Стабилизиране и систематизиране на божествените фигури (изграждане на пантеон). Антропоморфизмът на гръцката религиозност vs. функционализмът на римската религиозност. Соларни и хтонични божества. Богове на дома и богове на политическите обединения.



1 час

1 час


10.

Етическите религии

24. Фактори за прехода от магия към религия. Етизация на религиозния култ. Моралът като интериоризация на социалния ред. Идеята за Спасение.

25. Типология на религиите.



1 час

1 час


11.

Юдейство

26. Типологични особености – юдейството като първата монотеистична религия и първата религия на Откровението. Учение за Бога и човека. Схващане за Откровение – трансцендентността и неизобразимостта на юдейския Бог.

27. Месианската идея – предвидимо ли е идването на месията? Юдейската апокалиптика. Разбиране за време и история. Пространствено vs. исторически „мислещи“ религии.

28. Направления в юдейството.


1/2 час

1 час


1/2 час

12.

Християнство

29. Типологични особености. Схващане за Бога и човека. Какво означава твърдението, че човек съществува истински само тогава, когато е причастен към битието на Бог?

30. Събитието на Въплъщението, кръстната смърт и Възкресението като Откровение и Спасение. Християнството – религия на любовта и свободата. Християнската вяра като минаваща през възможността на разядосването. Триединството на християнския Бог.

31. Християнското разбиране за време и история. Християнството като разомагьосване на света.


1 час

1 ½ час


1/2 час


13.

Християнските изповедания

32. Православие: Основни догмати (истини на вярата). Какво е Църквата според православното разбиране? Отрича ли йерархията равенството?

33. Римокатолицизъм: Римската папска идея. Папата като Божи наместник. Специфични догматични и недогматични вярвания на католицизма.

34. Протестантство: Общи принципи. Най-разпространени форми на протестантството. Протестантската етика и духът на капитализма.

35. Сходства и различия между трите основни християнски деноминации.



1/2 час

1/2 час


1/2 час

1/2 час



14.

Ислям

36. Раждане и разпространение на исляма. Личността на Мохамед – Откровението и неговата проповед. Религиозна и етическа доктрина.

37. История на ислямската държавност. Ислямът и Европа – историческо противопоставяне и културен контакт.



1 час

1 час



Общо учебни часове

30 часа


2. Упражнения


по ред

Тема на упражнението

Съдържание

Провеждане и представяне

Хорариум

1.

Културната опосредстваност на човешкото съществуване

Има ли същностна разлика между човека и животните? Какво прави човека човек – разумът, инструментите, символът? Символ и знак. Има ли разлика между животинския и човешкия език? Културата като компенсация на биологическата непълноценност на човека (Арнолд Гелен). Човекът – „нефиксирано животно“, или свободата като съществуване в откритост. Защо човекът може да съхранява опита си отвъд конкретната ситуация? Може ли културата да ни детерминира?

Доклади и дискусия

2 часа

2.

Културата като квазиинстинктивност и идентичност

Културата като втора природа, или натурализираният свят на всекидневието. Културата като система от рецепти за интерпретация и действие в света, стабилизираща индивидуалното и групово човешко съществуване и съставляваща уникалния идентификационен „код“ на една социална група. Чужденецът – социален учен по неволя и приключенец в чуждата нормалност. Представа vs. участие, наблюдение vs. разположение. Възможно ли е човек да се избави напълно от предразсъдъците?

Доклади и дискусия

2 часа

3.

Култура и репресия

Инсталирането на вътрешната контролна инстанция на съвестта като начало на човешкото съзнание и съществуване. Пазарно-правният произход на понятията „дълг“ и „вина“. Човекът – длъжник на репрезентирания от Бога социален ред (Ницше). Религията на любовта като поставяне в зависимост (Ницше). Възможна ли е нерепресивна култура? Играта като свободно самоограничаване и пребиваване в откритостта на човешкото съществуване. Кой е истинският субект на играта? Има ли разлика между игра и спорт? Тъждествени ли са игровото и инфантилното поведение?

Доклади и дискусия

2 часа

4.

Мит и религия

Има ли разлика межу мит и басня? Митът като обяснение на света и свещено предание. Как се различават един от друг митичният и научният поглед към света? Какви са корените на мита и религията? Как религиозното мислене стига до идеята за свръхсетивен свят? Магическа vs. етическа религиозност. Има ли нужда съвременният човек от мит и религия?

Доклади и дискусия

3 часа

5.

Юдейство

Коя от десетте Божи заповеди тежи най-много? Защо юдейската култура поставя словото над образа? Какво означава това, че Бог е трансцендентен? Предвидимо ли е идването на месията? Пространствено vs. исторически „мислещи“ религии. Юдейството като основа на една критична спрямо статуквото мисъл.

Доклади и дискусия



2 часа

6.

Християнство

Какво означава твърдението, че човек съществува истински само тогава, когато е причастен към битието на Бог? Може ли християнският Бог да бъде познат без Христос? Животът на Христос като най-същностно Откровение на Бог. Спасението – магически причинен факт или разкрита пред свободата възможност? Спасяването „отвън“ като поставяне в зависимост. Разкрива ли нещо християнството за човешката същност?

Доклади и дискусия

2 часа

7.

Ислям

Откровението и неговата проповед. Религиозна и етическа доктрина. Политически аспекти на исляма. Ислямът и Европа – историческо противопоставяне и културен контакт. Същностно военнолюбив ли е ислямът? Възможна ли е ислямска модернизация?

Доклади и дискусия

2 часа

Общо учебни часове

15 часа



Литература


  1. Вебер, М. Социология на господството. Социология на религията, София, 1992.

  2. Гадамер, Х.-Г. Истина и метод, Плевен, 1997, с. 149-160, 603-630.

  3. Джордано, К. Културни групови стереотипи и предразсъдъци, в: Власт, недоверие и наследство. Скептична антропология, София, 2006, с. 289-304.

  4. Елиаде, М. История на религиозните вярвания и идеи, София, т. 1.

  5. Елиаде, М. Мит и реалност, София, 2001, с. 7-23.

  6. Елиас, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, в: Идеи в културологията, т. II, София, 1993, с. 799-809.

  7. Жилсон, Е., Ф. Бьонер. Християнската философия, София, 1994.

  8. Игълтън, Т. Идеята за култура, София, 2003, с. 9-47.

  9. Касирер, Е. Есе за човека, София, 1995, с. 47-75, 124-183.

  10. Киркегор, С. Философски трохи, София, 2003.

  11. Коев, Т., Г. Бакалов. Въведение в християнството, София, 1992.

  12. Коен, Е. Талмуд за всеки. Из учението на юудейските мъдреци., София, 2008, с. 63-85, 459-471.

  13. Крьобер, А., К. Клакхън. Всеобща история на думата „култура”, в: Идеи в културологията, т. 1, с. 451-510.

  14. Маркузе, Х. Ерос и цивилизация, София, 1993, с. 69-89.

  15. Ницше, Ф. „Вината“, „нечистата съвест“ и всичко, подобно на това, в: Към генеалогията на морала, София, с. 259-300.

  16. Сярова, Е. Философия. Световни религии, София, 1992.

  17. Тодоров, Ц. Моктесума и знаците, в: сп. Критика и хуманизъм, бр. 2/1991, с. 119-128.

  18. Уайт, Л. Науката за културата, София, 1988. с. 60-82.

  19. Хьойзинха, Й. Homo ludens, София, 2000, с. 27-62, 275-299.

  20. Шпенглер, О. Залезът на Запада, София, 1996, с. 45-100.

  21. Шютц, А. Чужденецът, София, 1998, с. 7-21.

Учебната програма е приета от Факултетен съвет на Факултет по транспортно строителство – Протокол …………………….....................


Съставил:


(гл. ас. д-р Владимир Раденков)

Ръководител катедра:

(доц. д-р Д. Йорданова)

Декан на ФТС:



(проф. д-р Владимир Тодоров)






Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница