Програма „визуално-пластични изкуства „ нови технологии и материали при създаването на живописната



Дата16.11.2017
Размер243.23 Kb.
Размер243.23 Kb.

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ ДЕПАРТАМЕНТ ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА ДОКТОРСКА ПРОГРАМА „ВИЗУАЛНО-ПЛАСТИЧНИ ИЗКУСТВА”
НОВИ ТЕХНОЛОГИИ И МАТЕРИАЛИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ЖИВОПИСНАТА

КАРТИНА ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XX И НАЧАЛОТО НА XXI ВЕК”
(НОВИ ТЕХНИКИ И МАТЕРИАЛИ В БЪЛГАРСКАТА ЖИВОПИС ПРЕЗ 80-ТЕ И 90-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК)
(ХУДОЖНИКЪТ ДИМИТЪР ХИНКОВ В КОНТЕКСТА НА ИНОВАТИВНИТЕ ПРАКТИКИ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА ЖИВОПИСНАТА КАРТИНА В БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА

1994-2014)


АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор” на Димитър Пламенов Хинков


Професионално направление 8.2. Изобразително изкуство

Научна специалност „Изкуствознание и изобразителни изкуства”

Научен ръководител: проф. Николай Майсторов

София, 2014 г.

Дисертационният труд се състои от 1 том текстова част и 1 том приложения с изобразителен материал. Първият том е с общ обем ......страници, които включват увод, изложение, разделено в три глави и заключение, декларация за оригиналност, цитирана литература, библиография. Вторият том включва общо .....страници с цветни и черно-бели илюстрации и индекс на използвания визуален материал.
СЪДЪРЖАНИЕ:

Увод 6

ПЪРВА ГЛАВА. НОВИ ТЕХНИКИ И МАТЕРИАЛИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЖИВОПИС 11

1.1. Основни периоди в развитието на българската живопис по десетилетия (1960-2000) 11

1.1.1. 60-те и 70-те години – първи опити за прилагане на нови техники и използване на нови материали 11

1.1.2. 80-те години – скъсване с традиционното разбиране за живопис при разглежданите автори 12

1.1.3. 90-те години – промяна на художествения модел, нови изразни средства в „пластичността“ и експерименти с повишена материална повърхност 14

1.2. Използвани техники при разглежданите автори 15

1.3. Експерименти с материал 17

1.4. Автори, творби и анализи 18



ВТОРА ГЛАВА. ИНТЕРВЮТА С ХУДОЖНИЦИ, ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ЗА ТЕМАТА 23

ТРЕТА ГЛАВА. ПОЗИЦИЯТА НА ДИМИТЪР ХИНКОВ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НОВИТЕ МАТЕРИАЛИ, ТЕХНИКИ И ТЕХНОЛОГИИ В КОНТЕКСТА НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЖИВОПИС (1994-2014 г.) 25

3.1. Мотив за обръщането към нови материали 25

3.2. Видове основи, използвани при моите експерименти 29

3.3. Експерименти с грунд 33

3.4. Експерименти с техники 34

3.5. Опити с материали в изграждането на живописната картина 35



ЗАКЛЮЧЕНИЕ 38

ИЗВОДИ 88

СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 42

ПУБЛИКАЦИИ 44

УВОД
Описание на проблема

Предмет на докторантския труд е изследване на моята работа като художник, използващ материалите като изразно средство и техниките на изпълнение при изграждане на живописната картина.

Идеята е на базата на случващите се иновативни процеси в областта на новите материали, техники и технологии в съвременното българско изкуство да анализирам своето творчество, което градя последователно през годините (1994-2014 г.)

Чрез дисертационния труд поставям основата на задълбочено изследване на процесите, повлияли развитието на съвременното българско изкуство през 80-те и 90-те години на 20-ти век. Иновативните явления в живописта търся в полето на материалите и техниките и променената концепция за живописна картина.

Правя кратък исторически преглед на 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години, като периоди, които участват в еволюирането на изобразителното изкуство до създаването на нови художествени форми в полето на експеримента.

В настоящия труд представям художници, работили през изследвания период, които променят своите изразни средства, повлияни от силата и експресивния език на новите материали и техники.


Избор на темата.

Темата на дисертационния труд съм избрал поради следните причини:



  • Темата е пренебрегвана от критиците и историците на изкуството през изминалите години и поради това е слабо изследвана. Липсва и критическа литература по нея. Въпросите за анализ на иновативните експерименти с материали и техники не влизат в обсега на българската критика. Обръща се внимание предимно на компонентите, изграждащи класическата живописна картина.

  • Да проследя процесите на развитие на използваните иновативни изразни средства при създаване на живописна картина през посочените години в докторантурата.

  • Да проследя творчеството на определени художници, като разкрия техния начин на работа от страна на използваните материали и технологии.

  • Да представя концепция за моята работа с нестандартни материали, техники и художествени форми.


Обект и цели на изследването.

Обект на настоящето изследване са моите разработки, изпълнени с нови технически и материални приоми при изграждане на живописни картини.

Целите на труда са:

  • да изясня и анализирам връзките между развитието на художествените тенденции в съвременното българско изкуство и иновативните художествени жестове на избрани художници, стартирали своята творческа работа през 80-те години на 20-ти век.

  • да изведа на преден план важността на материалите и техниките при творческия процес на автора, тъй като проблемите с използваните материали и техники са пренебрегвани за сметка на естетиката на картината, а те са част от едно неделимо цяло– идея, композиция, колорит, материя.


Структура на изследването.

Структурата на дисертационния труд следва логиката на изследването. Дисертационният труд се състои от увод, три глави, заключение, използвана литература, албум с илюстрации по темата.
Методология на изследването.

Методите на изследване са определени от спецификата на изследването, а именно: социологически методи на изследване – desk research, културно-исторически, сравнителен анализ, биографичен, описателен. Тази методология позволява да се проследят и анализират творческите аспекти на изследвания проблем, да се разгледа творчеството както на отделните автори, представени в труда, така и моето лично творчество и работа ми с нови материали и техники.
Източници, използвани в дисертационния труд.

Източниците, които съм използвал в дисертационния труд са предимно писмени, състоящи се от представени в дисертационния труд заглавия на книги, статии във вестници и списания, дискусии на художествени форуми, интервюта с известни художници, посещения на ателиета, изложби, снимки на творби, лични експерименти и други.


ПЪРВА ГЛАВА

НОВИ ТЕХНИКИ И МАТЕРИАЛИ

В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЖИВОПИС
Първата глава условно е разделена на четири основни части.

Първата част разглежда развитието на новите техники и технологии в българската живопис през отделните десетилетия.
60-те и 70-те години – първи опити за прилагане на нови техники и използване на нови материали

В периода на 60-те и 70-те години на ХХ век все още няма сериозни опити за прилагане на нови техники и използване на нови материали. Тогава по-голямата част от художниците продължават да работят основно в традиционните живописни техники, но се забелязват първите наченки на последвалите промени през следващите десетилетия. Живописта придобива нова посока, като самостоятелно съществуване на фактура и колорит и разширяване на жанровете. Това може да бъде открито в общите изложби на младите художници, завършили Художествената академия по това време. Новаторите са: Светлин Русев, Георги Баев, Георги Божилов, Иван Кирков, Ваня Денчева, Виолета Масларова, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и др.

В средата на 70-те г. се утвърждават автори, изключително силни със своите живописни търсения и с индивидуален почерк, това са: Николай Майсторов, Теофан Сокеров, Иван Димов, Михалис Гарудис, Петър Дочев и други.
80-те години – скъсване с традиционното разбиране за живопис при разглежданите автори

През периода на 80-те години се очертават няколко основни тенденции в живописта, които изграждат новите материални търсения: тенденция за пластичното, националните традиции и занаяти, експресивност, абстрактност. Проявява се желанието за скъсване с традиционното разбиране за живопис и необходимост от нов изказ по отношение на композицията, цвета и материята. Художниците се насочват към абстракцията. В този период се извървява един еволюционен път, след който идват редица радикални промени и действия. Появяват се иновативните неоекспресионистични и абстрактни търсения към „интелектуализиране” на живописния слой.

Трябва да се отбележи важността на материала и експериментите с него като основна изходна позиция за изчистване на абстрактната форма. Различният материал е мощен генератор за художествените асоциаци, освобождава художниците от традиционното мислене за образа, за да могат те да достигнат до нефигуралното, непредметното, безсюжетното и без копиране на природата.

Поколението, родено през 40-те и 50-те години, променя изцяло пластическия език в българското изобразително изкуство. Художниците живописци: Свилен Блажев, Станислав Памукчиев, Милко Божков, Захари Каменов, Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Димитър Чолаков, Недко Солаков и други започват творческия си път като изграждат една своя собствена образна живописна позиция.


90-те години – промяна на художествения модел, нови изразни средства в „пластичността” и експерименти с повишена материална повърхност

Събитията, случили се през десетилитието на 90-те провокират големи промени в съвременното българско изкуство и се отразяват на развитието на живописната картина.

Продължава традицията от 80-те години да се търсят нови изразни средства в „пластичността“ и художниците да експериментират с повишена материална повърхност, с големи монохромни картини, провокирани от минимализма. Някои автори продължават да използват различни материали, основи и пълнители /пигменти, пепел, пясък, графити, смоли и други/ за сетивно внушение към информела като начин на изразяване. Това им дава свободата да излязат от натурата и от обвързващи с образността заглавия.

Цялостен преглед на състоянието на българската съвременна живопис се съдържа в проведеното „Междинародно триенале на живописта“, организирано от СБХ през 1996г. То дава възможност първата половина на 90-те години да бъде очертана и анализирана като художествени тенденции, артистични индивидуалности и концепции.


Използвани техники при разглежданите автори

Втората част от изследването разглежда използваните техники в българската живопис през отделните периоди. През 60-те г., характерни с маслена живопис, съществуват експерименти с натрупвания на материалите и това създава нова пластичност на картинното поле. През 70-те г. се работи с акрилна техника, която изисква равна повърхност /фотореализъм/, а през 80-те години, наред с алтернативните материали, навлиза колажът. В България отключването на страстта към нови техники в живописта и използването на нови материали, а заедно с това и нуждата от нови технологии, започва през 70-те и ескалира през 80-те години на 20-ти век. Това е т.нар. “технологичен бум” и повечето художници се опитват да открият нещо ново, което не е правено преди тях, а също така и да защитят своите нови идеи с материали, които не са характерни за живописта.

Художниците, които разглеждам, през 80-те г. обработват живописната картина по нов технологичен начин. До средата на десетилетието те се вълнуват основно от два проблема: създаване на картината като обект и търсене на нова структурна хармония в изграждането на двуизмерното картинно пространство. Търсят нови техники, технологии и материали при работа с повърхността на картината.

Поколението, което учи „Стенопис“ в НХА, се оказва водещо в годините на 80-те и 90-те. Това са едни от най-големите български художници: Димитър Яранов, Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Михалис Гарудис, Станислав Памукчиев, Свилен Блажев и др.

Богатството на стенописните техники, както и на колажа, деколажа, асамблажа, различните маниплации на слоевете и други е главният виновник за „другата” повърхност при „правенето“ на живопис.
Материали

Третата част разглежда използваните материали в процесите на творческа работа. Алтернативните материали съпътстват развитието на съвременното изкуство в световен план. Това изследване е провокирано от новите материали и технологии при изграждане на живописната картина. То е подчинено на идеята за работа с нестандартни материи за създаване на художествени произведения от автори, които използват в своето творчество тези иновативни форми. Именно използваните материали и начините им на употреба са „виновни“ за променената пластичност и семантична стойност на картината.

В българската живопис през 50-те години се наблюдава продължителен период на традиционно изграждане на живописната картина с маслена боя върху платно. През 60-те години тематично-сюжетното новаторство в живописта води до интерес единствено към колорита и фактурата с маслената боя без да излиза от сферата на класическата маслена техника. През 70-те години масово навлизат синтетичните продукти- акрил, темпера, лепила, емулсии. Тези материали в началото се ползват като помощно средство към маслената техника, но постепенно заемат самостоятелно място в живописта. Още в самото начало на 80-те години се забелязва промяна по отношение на иновативните изразни средства при много от българските художници. Материалът става водещ при новите търсения на авторите, породени от желание за експеримент, за скъсане с традиционните тенденции.


Автори, творби и анализи.

Четвъртата част представя автори и техни творби. Художниците Петър Дочев, Станислав Памукчиев, Свилен Блажев, Димитър Грозданов и други изследват в своето творчество зависимостта между изразните средства в живописната картина, за да осъществят връзка между материята и концепцията за художествения език на творбата. Всички тези художници правят задълбочени пластични проучвания в своето изразяване с нови материали и нови техники.

Петър Дочев се явява „водачът“ на българския авангард през 80-те години на 20-ти век. Той създава собствена техника на „изсипване“ на неговите графични смеси върху дадена повърхност като променя коренно технологията на живописната картина. Чрез работите си изразява самото внушение на материата, на нейната структура и повърхност.

Станислав Памукчиев търси нова пластичност чрез технологични процеси с различни материи като пигменти, графити, лепила, лята хартия, сажди и други, осмисляйки идеята за материала, както и неговата семантична, знакова, духовна и концептуална същност.

Димитър Грозданов като теоритик и практик се движи свободно в пространството на „живописната“ картина с препратки към западно- европейската естетика на 80-те и 90-те години на 20-ти век. Използва материали като: епоксидна смола, лак, дърво, камък, тор и други.

Лика Янко променя повърхността на картината, като сменя материалите за живопис с нестандартни такива; въжета, гипс, структури, мрежи, тел.

Един от първите представители в българското изобразително изкуство, който се вълнува от техниката на колажа и асамблажа е Румен Гашаров. Неговите първи опити в тази посока датират от 1969 г. с картината “Моята мила”, повлияна от руските авангардисти.

Живописният подход на Димитър Чолаков е боравене с материята на живописния слой и повърхността, включващи сложен колорит, колажи и различни фактури.

Ивайло Попов е представен с картини от парчета ръждясали ламарини през 2000 г., а в следващи произведения включва различни метални фрагменти от битови предмети.

Кольо Карамфилов експериментира с голямо количество различни материали, като пасти, структури, пясъци, метали, ламарини, гипсове, лепила, както в картината, така и в неговите обекти в пространството.

Спирам се по-обстойно върху творчеството на Свилен Блажев, защото неговите експерименти с живописната картината са характерни за много художници от поколението на родените през 50-те години.

Свилен Блажев работи по теми като: „Бъдници“/обредни хлябове/, „Византия“, фолклорни теми. В първата своя самостоятелна изложба през 1984 г. художникът употребява вече използвани материали, които технологично са устояли на времето и директно ги взаимства, като ги подчинява на своите идеи за повърхност.

В периода на 80-те г. Блажев смята, че маслената боя не му дава пълна свобода да изрази своите идеи в живописен език. Като технология боята е издраскана от повърхността, за да се постигне сложна цветна структура. Според Блажев картините трябва да действат като предмети, като арт-факти.

В цикъла „Византия”, Блажев се сблъсква с много различни материали, които отново не са характерни за живописта в България. Това са индустриални материали,като смоли, метал, различни пълнители, пигменти, пясъци, структури и др.

В цикъла, известен с наименованието „Фолк“ той се обръща отново към българската древна традиция, но в работата си използва нова техника – на шиене, използвайки текстилни материи с чипровски мотиви.

След 1995 г. технологизмът при Блажев взема връх в неговата концепция за живописна повърхност. Новите материали са взети директно от природата.

ВТОРА ГЛАВА

ИНТЕРВЮТА С ХУДОЖНИЦИ, ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ЗА ТЕМАТА
Втората глава от докторантския труд е посветена на срещи, разговори и интервюта с избрани от мен художници, които в своята творческа работа подкрепят основната идея на темата на моето изследване.

На интервюираните автори зададох сходни въпроси, които имаха за цел да изяснят тяхната позиция по повод на използването на иновативни материали и технологии в работата им на художници и доколко тези изразни средства променят творческия им път, както и влиянието им върху развитието на съвременното българско изкуство.

Интервютата, които представям са изключително важни за настоящия дисертационен труд, защото носят духа на времето, в което работят художниците, анализират творческите етапи на тяхната работа, показват художествените процесите в българската живопис през изследваните периоди, иновативните промени на идеи, материали, технологии, художествените жестове и политики в българското съвременно изкуство. Тези интервюта, написани в първо лице, рисуват творческия път на художниците: Свилен Блажев, проф. Станислав Памукчиев, Димитър Грозданов (изкуствовед) и Румен Гашаров. Това са творчески портрети на художници от близки поколения, които защитават идеята за „различния“ материал в своята работа. Тези интервюта са документ на едно интересно и неспокойно време, когато се променя мисленето за изкуство, концепцията за живопис на ново поколение художници, повлияни както от вътрешните арт процеси у нас, така и от западната художествена култура, променила своя език десетилетия преди това.

ТРЕТА ГЛАВА

ПОЗИЦИЯТА НА ДИМИТЪР ХИНКОВ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НОВИТЕ МАТЕРИАЛИ, ТЕХНИКИ И ТЕХНОЛОГИИ В КОНТЕКСТА НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЖИВОПИС (1994-2014 г.)
3.1. Мотив за обръщането към нови материали.

Идеята на тази глава е на основата на случващите се художествени процеси в областта на иновативните материали, техниките и технологиите в съвременната българска живопис да анализирам своето творчество, което градя последователно през годините на базата на експериментите ми с алтернативни материали и техники при създаването на живописни картини. Любопитството ми към различните материали, натрупаните знания за техните специфични характеристики и художествени възможности, както и артистичните жестове на западната художествена култура ме провокираха да посегна към експериментите с нови материали и техники по пътя ми на творец. Трудностите винаги са ме привличали, защото това наистина е един не лек път - да търсиш и да изразяваш своите идеи с различни, нестандартни материали за работа и да следваш процесите на създаване стъпка по стъпка, подчинявайки се на законите на технологията и на законите на естетиката. Материалите, освен като съставни части на една картина, носят в себе си и дълбоко духовно послание, което ме вълнува и ме зарежда с творческа енергия.

През 60-те години на 20-ти век навлизат редица нови материали, използвани в индустрията, които стават интересни за художниците при осъществяване на техните артистични идеи, като епоксидни смоли, силикони, найлони, автомобилни лакове и бои, гуми и др. Наред със традиционните материали като платно, хартия, дърво, текстил, метал и други, те влизат в богатата палитра от изразни средства за създаване на произведения на изкуството.

В тази глава разглеждам използваните в моята творческа работа видове материали, основи, грундове, набор от елементи и техники за изграждане на живописни картини по години.

През 1994-1999 г. започнах цикъл, в който основният ми стремеж беше да извадя картината в пространството, тя да стане триизмерна. Стартирах с експериментите си върху платно, като за първи път имах необходимост да потърся други, нетрадиционни материали, с които да се изразявам. Основните материали, които използвах са лята хартия, смола, полимерна пяна, дърво, асфалт, гипс и други. Те позволяваха да ги моделирам и манипулирам, за да стигна до желаните релефи и обеми. Провокирах себе си за да се сблъскам с различни стойности повърхности и да извадя образа в негатив. Запазих силния и суров колорит, който използвах дотогава. Обединяващо за цикъла са големите обеми, които изглеждаха плоски, както и истинското разнообразие от технологични експерименти с материали, фактури и цвят.

Следващият цикъл (1999-2001 г.) беше едно логично изчистване от всички материали, обеми, структури, релефи, цвят. Това е цикъл, изпълнен върху негрундирано платно с леки вилатури от акрил и изцяло графични композиции (черно и бяло). Отново присъстват натюрморти и фигури. Върху тези рисунки и разливания с вилатури се наблюдават нервни поливания и накапвания с нитроцелулозни лакове. Като материали присъстват единствено акрил и автоемайл лак, а цветовата гама е съставена само от графични нюанси. Тук въздействието, което създадох, е коренно различно от това, към което се стремях в предишния цикъл. Композициите изглеждаха пластични и триизмерни, а всъщност те са изключително прости и изчистени като изпълнение.

Основите въпроси, които ме вълнуват в моята работа през годините са следните: Как започвам? Какви материали и основи използвам? Изразните възможности на тези материали? Какъв е мотивът за обръщане към тези експерименти? Идеята? Убеден съм, че това са въпроси, които всеки художник си задава в своята творческа работа.

Когато започнах експериментите си извън класическата живописна техника, от изключително значение беше факта, че през годините аз натрупах знания и опит за качествата и възможностите на различни материали, основи, техники. Моите „новооткрити” материали дават възможност в работата си да изградя собствено лице и почерк. Единствено експериментите във времето могат да доведат до избистряне на технологията и използваните материали при изграждане на живописната картина. Зад тази работа стои художествено произведение, което провокира мисли, чувства,емоции, разсъждения.


3.2. Видове основи, използвани при моите експерименти.

Основите върху които експериментирам с различни материали са: платно, велпапе, силикон, метална мрежа, стъкло, пластмаси, винил, порцелан, печена глина, азбест, смолисти основи, полиуретан, плаки, камък, намерени предмети, метал и други.

При работата е изключително важно технологичното търсене на най-подходяща основа за идеята, която художникът си е поставил да изпълни като цел.

Важно е да се отбележи, че в моите експерименти основите за живопис стават средство за изразяване, допълване, инспириране на следващата материя и така превръщам основата в изразно средство и материал за живопис. Тя става носител на живописна идея, а не само плоскост, върху която се работи.

През различни години и творчески етапи в моята работа като основа за живопис използвам хартията. Върху нея работя с различни материали, като техния избор определя вида на хартията, която ще бъде най-подходяща- акварел, темпера, масло, туш, молив, сангин, акрил, въглен, лакове и др.

Друг подходящ материал за живопис е дървената дъска. В моята работа съм използвал дъски като основа предимно, за да обработя повърхностния слой чрез отнемане на боята, сместа и повърхността на дъската.

Началото на работата ми върху платно беше цикълът от голямоформатни релефи - 15-20см през 1994-1999г. Следва работата ми с акрил върху негрундирана основа през 1999-2001г. Напластяванията със смоли и автомобилни бои на негрундирано платно са характерни за периода 2002-2005г. Работя отново на негрундирано платно, но с дебел слой хартиена каша, смесена с пигменти през периода 2009-2010г. Напластяванията (негрундирана основа) с лакове, пясъци, латекси, смоли, асфалт, очертават периода на 2007-2011г. Последните ми опити са предимно с платното като основа за живопис, върху която колажирам различни по стойност материали 2011-2014 г.

Аз използвам повърхността на шперплата, като прониквам на различна дълбочина в него, търсейки други повърхностни стойности в картинното поле. Върху фазера ясно личи изтъргването и манипулирането.

Картонът ме провокира да оставям неговия локален цвят и да търся една монохромност в композициите, които изграждах. Използвах колаж и деколаж при работата си с него.

Експериментите, които съм правил с целотекса придобиват значение освен като основа и като част от завършеността на живописната картина.

При работата с метал използвам двете различни основи едновременно. Благородната основа, играе ролята на завършващ готов последен слой на живописната картина. Наслагвам цели метални основи върху картинната равнина, манипулирам повърхността, като я нагъвам, накъсвам, вдълбавам, продупчвам, за да предам на тази основа материално трептене 2011-2014 г.

Разглеждам изчерпателно основите, които използвам при изграждане на живописна картина, за да изясня колко е важна „основата“за крайното завършване на картината. Това е една от главните идеи, която аз разработвам през последните 15 години - основата като последен живописен слой с различен материал и техника.

Подбирам много внимателно материалите и основите с които работя, защото всеки от тях има освен веществено и своето семантично и емоционално излъчване.

3.3. Експерименти с грунд.

Грундът, който използвам при разглежданите основи е много важен за моята техника. Той участва в свързването на основата със следващия материал и от него зависи трайността на живописната картина.

Важно е да се знаят начините за опъване на хартия, картон, шперплат, дъски, платно, за да може следващите експерименти с новите материали и техники да могат да бъдат защитени технологично. Затова темата за техниките и материалите при изграждането на живописната картина е изключително важна за трайността им във времето.

Еспериментите, които съм правил през годините и продължавам да разработвам, разглеждам поетапно като процес - тръгвам от основата, като носител и основно изразно средство, преминавам през грунда и различните материали - акрил, пигмент, масло, гваш, като следващ етап това са смола, стъкло, метал, силикон, структури и други, за да достигна до един качествен художествен продукт.


3.4. Експерименти с техники.

Живописните техники коренно променят своя характер в моята работа. Материалът става водещ за всички експерименти. Моята идея е през годините да разработвам близки по характер композиции (натюрморти, фигури, портрети), но в различен материал и върху различна основа, като променям и техниките на работа, за да мога да извадя богатството на материите и на тази база да открия предимствата и недостатъците на съответния материал, както и на неговите духовни послания. Това ми позволява да имам ясна идея за следващите композиции- какво точно мога да изразя с даден материал, основа, техника.

Използвам техниката сграфито върху фазер, целотекс, картон, метал, на които променям повърхността, а живописните слоеве са смола с пълнители, поставени на няколко пласта върху основата.

Идеята за експеримент с боя и пигменти вътре в самия състав на смолата идва от желанието ми да създам структура с „друга“ плътност, прозрачност или цветност, в които слагам различни видове пълнители, пясък, пигмент, маслена боя, акрил, структури.

Колажът и деколажът неизбежно присъстват в повечето от експерименталните ми търсения на материалност и структурни стойности както и техники на издраскване на повърхността, нагъване, поливане и други манипулации при създаване на дадени композиции.
3.5. Опити с материали в изграждането на живописната картина.

В работата ми използвам “нехарактерните” за живописта материали: метал, дърво, олово, камък, гипс, смола, бронз, керамика, кожа, рециклирана хартия, алуминий, стомана, въжета, стъкло, пигменти, мед, графит, восък, полимери, цинк и други. Голямото предизвикателство е да свържа тези материи една с друга, както и да намеря начини за технологично решение на художествените проблеми.

Моята работа е насочена към изследване на връзката основа- материал. Вълнува ме повърхността, формата, структурата на картината. Опитвам да извадя всички стойности на материалите и да ги съчетая хармонично един с друг. Успявам да покажа чистата, сурова материя, с който изграждам картината.

През 2000 г. започнах сериозни опити със смола, лакове, пигменти, полиуретанова пяна. Използвам ленено масло, когато работя с пигмент или направо с маслена боя, която служи за обединяване на цветната повърхност.

След експериментите си с полимери започнах да създавам собствени пасти на базата на полимери и пълнители, в които наслагвам необходимия цвят. Използвам метал, мед, керамика, картон, дървени парчета, които са захванати върху платно с полимери, туткал, восък, смоли и много други лепилни материали.

В своята работа аз използвам материалите във вид на смеси, основи, пълнители и други, за да предам определен вид пластична стойност, форма и структура на своите творби.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Процесите на развитие на художествените форми в България са показани в дисертационния труд за да се очертае рамката на настоящето изследването, а именно промяна на материалите и техниките, промяна на концепцията за създаване на живаписна картина през 80-те и 90-те г. на 20 век.

В този труд се представя творчеството на известни български художници и начина им на работа. Представените творчески портрети обогатяват изложението на дисертацията и рисуват достоверна картина на развитието на артистичните процеси в България през посочен времеви период.

Фокусът на тази творческа докторантура пада върху моето творчество и работата ми с нетрадиционни за живописта материали и техники. Изследването на моята художествена практика, съпоставима с тенденциите в развитието на съвременното българско изкуство е важен акцент на разработената тема.

В дисертационния труд се акцентира върху пластическите търсения в „друг“ материал. Анализира се творчеството и произведенията на български художници от 80-те и 90-те години на 20-ти век, които експериментират с „нетрадиционни“ материали и технологически идеи по нов начин, провокирани както от богатството на националната култура, така и от световните художествени тенденции. Творческият път на тези художници променя хода на съвременното българско изкуство.
Изводи

Дисертацията е насочена към материалите и техническото им използване в художествените практики при избрани автори, което от своя страна чертае пътя за развитие на българското изобразително изкуство през определен период от време - 80-те, 90-те г. на 20-ти век. Художниците, изследвани в докторантския труд са открили свои материали и изразни средства в процеса на работа, с които експериментират върху картинното пространство. Иновативните търсения на тези автори обогатяват българската художествена сцена с техните живописни и пластически открития и новаторски търсения на идеята за „живописна“ картина.

В дисертацията са направени изводи за водещата роля на материалите като изразно средство при промяната на концепцията за живописно произведение. Художествените идеи на авторите са важна част от тези процеси.

Изследването на новите материали, техники и технологии при изграждане на живописната картина е важен и отговорен процес. Той е необходим, за да се анализира извървяния път от творците, които със своите художествени експерименти променят материалния, технологичния, изобразителния, концептуалния и духовен език на съвременната българска живопис.

Направеният анализ по темата на докторантския труд показва развитието на пластическите и творческите процеси при използването на материали, техники и технологии в българското изобразително изкуство през посочен период от време.

До този момент в българската изкуствоведска практика не са събрани и анализирани текстове, относно еволюционното използването на материални и технологични компоненти, които съпътстват процесите при изграждането на живописна творба през периоди, свързани с определени художествени стилове и направления, анализирани в дисертацията.



Докторантският труд има за цел да нарисува една правилна картина на промяна на художествените процесите в развитието на съвременното българско изкуство за изследвания период, свързани с иновативни поведения по отношение на използваните материали и техники.


СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

  1. В българската критическа литература не е известно цялостно изследване, посветено на проблематиката на новите техники и материали, използвани за създаване на живописна картина в съвременната българска живопис.

  2. Установено е, че една от първите промени в българското изкуство е смяната на материала за създаване на художествени творби и е изтъкната водещата роля на „алтернативните“ материали в творческия процес.

  3. Дисертационният труд изследва и анализира употребата на иновативни материали и технологии в творчеството на известни художници, участници в процесите за промяна на философията за живописна картина на българската арт сцена (80-те, 90-те г.).

  4. Направен е анализ на моите експерименти с нови материали и техники при работата ми за създаване на живописни картини, с период на изследване (1994- 2014 г.).


ПУБЛИКАЦИИ:

  1. Статия „Ролята на основите при изграждането на живописната картина в България в периода 1960-1980г.”, Сборник „Проблеми на приложните и изящните изкуства”, НХА, София 2012

  2. Статия „Новаторството в изобразителното изкуство в България през 60-те години на ХХ век”, Сборник „Проблеми на приложните и изящните изкуства”, НХА, София 2012

  3. Статия „Развитие на техниката и технологията в българската живопис през периода 1960-1980 години”, Сборник „Размисли за изробразителното изкуство”, под печат


Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница