Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще



страница1/19
Дата18.11.2017
Размер2.06 Mb.
Размер2.06 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19



Величието на Великото поръчение


Християнската инициатива в един грешен свят

Кенет Джентри




Съдържание:


Величието на Великото поръчение 1

Съдържание: 2

ПРЕДИСЛОВИЕ 2

ВЪВЕДЕНИЕ 7

ЧАСТ I: ОСНОВИ 9

1 - МАНДАТЪТ НА СЪТВОРЕНИЕТО И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ 9

2 - ЗАВЕТЪТ И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ 14

ЧАСТ II: ОЧЕРТАНИЕ 19

3 - ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ВЪРХОВНА ВЛАСТ 19

4 - УПРАЖНЯВАНЕ НА ВЪРХОВНА ВЛАСТ 27

5 - УСЛОВИЯТА НА ВЪРХОВНАТА ВЛАСТ 41

6 - ПОСВЕЩЕНИЕ КЪМ ВЪРХОВНА ВЛАСТ 50

7 - ВРЕМЕТРАЕНЕТО НА ВЪРХОВНАТА ВЛАСТ 57

ЧАСТ III: ПРИЛОЖЕНИЯ 67

8 - ЦЪРКВАТА И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ 67

9 - СЕМЕЙСТВОТО И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ 72

10 - ДЪРЖАВАТА И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ 77

ЧАСТ IV: СЛЕДСТВИЯ 80

11 - МИЛЕНИАЛНАТА ОРИЕНТАЦИЯ И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ 80

12 - ПЕСИМИЗМЪТ И ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ 86

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 92




ПРЕДИСЛОВИЕ


Гари Норт
И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде: мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята (Битие 1:27-28).
Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. Амин (Матей 28:18-20).
Светът днес има огромна нужда от евангелизиране. С това нямам предвид ограниченото лично свидетелстване и раздаване на брошури. Всъщност вече дори нямаме и брошури. Заменена е с бюлетини и телевизионни интервюта по кабелните канали. Това, което е необходимо, е цялостна програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще.

След като доведе хората в Божието царство чрез покаяние, Бог очаква от тях да започнат да променят света си. Той няма предвид те да прекарват ден и нощ в раздаване на брошури; Той има предвид, че те трябва да реформират своя живот, своите семейства и своето ежедневно поведение пред Него и пред останалите хора. Евангелизирането означава да научим хората да се покоряват на Божия закон чрез силата от Святия Божи Дух. Евангелизирането означава покорство. Това е посланието на Исус: “Ако ме обичате, ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15):


Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си на него (Йоан 14:21).
Това не е етичното послание на съвременния фундаментализъм. Етичното послание на фундаментализма е противоположно: “Никакво верую освен Библията, никакъв закон освен любовта!” Общественото послание на фундаментализма е, че християните няма какво да кажат на умиращия свят, а само на отделни хора да се приготвят да бъдат извадени от него или при грабването, или при смъртта (за предпочитание е първото, разбира се, тъй като фундаменталистите наистина очакват да напуснат живота живи). Те не възнамеряват да оставят нищо след себе си. Те планират да лишат бъдещето от наследство. Добре продаващият се диспенсационалистичен автор Дейв Хънт казва, че грабването преди голямата скръб е много по-добро от това да умреш:
(1) Ако сме в правилни отношения с Христос, можем наистина да очакваме грабването. И никой (дори и Христос в градината) не очаква смъртта. Радостната перспектива на грабването ще привлича нашите мисли, докато отблъскващата перспектива на смъртта е нещо, което можем да се опитваме да забравим, правейки я по този начин по-малко ефективна в ежедневия ни живот.
(2) Докато грабването е подобно на смъртта в това, че и двете приключват земния живот на човека, грабването прави и друго: то дава сигнал за кулминационната точка на историята и отваря завесата за нейното последно действие. Така то приключва, по начин, който смъртта не прави, всяка човешка заинтересованост в продължаващите земни развития, като животът на децата, които са оставени, растежът или разпиляването на натрупаното състояние, защитата на нечия репутация, успехът на земните каузи, които човек е защитавал, и така нататък.1
Аз наричам това евангелизиране на изгорената земя. То предупреждава християните, че голямата скръб ще унищожи наследството на Църквата след грабването. Тя ще лиши благовестието от наследство. Но Бог не казва това. Християните имат възложена задача: да покоряват в Неговото име.
Библейско евангелизиране
Когато Бог казва да се “евангелизира”, той има предвид да кажем добрата вест на света: не лесна новина или евтина новина, но добра новина. Добрата новина е тази: Исус Христос победи света. “Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Този, Който е във вас, от онзи, който е в света” (1 Йоан 4:4). Великото поръчение е велика победа.

Повечето фундаменталисти искат разводнено евангелско послание, подходящо за деца и само за деца. Проблемът е, че децата порасват. Какво ще кажете на един току-що повярвал възрастен човек, когато ви зададе въпроса, “Добре, приех Исус като мой Господ и Спасител. Сега какво да правя?” Съвременният фундаментализъм ще му каже, че всичко, което трябва да направи е да каже на още някой за това, което е станало с него. Тогава този човек ще каже на друг, и така нататък, докато грабването отмени Великото поръчение.

Съвременният фундаментализъм гледа на благовестието като на огромна пирамидална кореспонденция. Нищо не е ценно в Божиите очи освен препращането на писма. Но Благовестието не е пирамидална кореспонденция. Това е добрата вест, че Исус вече е победил този свят и дава на учениците Си власт да разширяват Неговото господство в историята преди Той да се завърне.

Наша работа е да демонстрираме тази победа в живота ни, което означава във всяка страна от живота ни. Трябва да упражняваме господство. Трябва да правим това на първо място като църковни членове, но и във всички други области.


Заветът на господство

Ако в Едем нямаше падение, всеки човек съзнателно щеше да определя себе си на основата на господството под Бога (Битие 1:26-28). Точно това Бог каза на човека за това каква трябва да бъде неговата задача: да служи като Божий посредник на земята. Тази задача е наречена “обществен мандат” от холандските калвинисти в традицията на Абрахам Куйпер. Аз го наричам “завет на господство”.2 Заветът на господство не отмина с падението на Адам; той беше препотвърден при “новото създание” след Потопа:


Тогава Бог благослови Ной и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те, заедно с всички влечуги по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви. Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; както ви дадох растителността, така сега ви давам всичко. Месо обаче с живота му, тоест, с кръвта му, не яжте. А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще я изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да, от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека (Битие 9:1-5).
Великото поръчение е необходимо, за да напомня това, защото човекът в своя бунт срещу Бога e забравил Кой е Този, Който му е възложил задача. Той е забравил пред Кого носи историческа и вечна отговорност. Хората се нуждаят от новорождение, за да придобият отново Божието благоволение. Човек все още е под Божието управление, но отказва да признае този факт. Той се покланя на други богове, или направени от него, или намерени в природата (Римляни 1:18-21). Може да се покланя дори на самата природа (пантеизъм), като я персонифицира в женско същество.

Факт е, че двете поръчения на Бога са свързани чрез своя статут на завети. Бог издаде първо завета на господство (семейство), защото човекът все още не се беше разбунтувал. След това даде Великото поръчение (църква), понеже беше положил юридическата основа за нов, всеобщ завет, който обвързва хора от всички раси и обществено положение под властта на Бога.


Църквата и Великото поръчение

Институционалната Църква е главният изпълнител на Великото поръчение, защото само тя контролира законния достъп до тайнствата. Семейството е основната заветна агенция, чрез която се разширява завета на господство. Семейството в повечето случаи подкрепя финансово местната църква, освен ако няма спешна нужда за някое друго семейство. Църквите не са предназначени като организации с идеална цел да започват проекти под завета на господство. Задачата на местната църква е да проповядва, да дава морално ръководство, да изцелява болните, да храни хората в беда и да отслужва тайнствата. Тя не е определена да прави бизнес и да изпълнява други проекти, ориентирани към господство.

Държавата няма заветна функция в нито една от тези задачи, евангелизирането или господството, макар да подражава и на Църквата, и на семейството, когато стане бунтовна и автономна. Държавата е задължена от Бога да защитава църквата и семейството от физическа атака. Тя не трябва да става предприемаческа агенция. Нейната задача е негативна: да налага негативни мерки срещу злосторниците (Римляни 13:3-7). Социализмът е резултат от държава, която е псевдосемейство; империята е резултат от държава, която е псевдоцърква.

Ние проповядваме централното място на Църквата. Но ние проповядваме също, че целият свят трябва да се доведе под Божието праведно управление.


Бягство от отговорността
Винаги е трудно да предлагаш отговорност. Заветът на господство установява отговорността на човека над творението и под Бога: йерархия. Тази неизбежно йерархична система на отговорност поставя някои хора над други в определени институции и обстоятелства: апелативната съдебна система отдолу-нагоре. Определени хора трябва да упражняват господство над други, в зависимост за коя институция говорим.

Онези, които се наслаждават да упражняват власт, не се колебаят да злоупотребяват с тази неизбежно йерархична страна на всяко общество. Те вярват в религията на силата. Онези, които се страхуват от отговорността, са склонни да търпят насилие в името на сигурността. Те вярват в религията на бягството. Това, което не се проповядва от нито една от тези религии, е свободата под Бога, която означава себевладение под изявените в Библията Божии закони. Богът на Библията нанася в историята предсказуеми отрицателни санкции и изпраща хората във вечни мъки, ако откажат да направят завет с него. Този Бог е посрещан с омраза.

Християнството е алтернативата на религията на властта и на религията на бягството.3 То проповядва цялата Библия, което включва и завета на господство. То проповядва възстановяване с Бога, което означава възстановяване на управляваната от закона човешка власт над целия свят.4 Но без изкупление и без покорство на библейския закон Бог не може да разчита на хората да упражняват законно господство. Затова по благодат той осигури начин за възстановяване. Това е спасяващото, изцеляващо благовестие на Исус Христос. Нищо няма да бъде изключено от изцелението на Христос: нито семейството, нито държавата, нито бизнесът, нито образованието, и със сигурност не и институционалната църква. Спасението е лекарството, което изцелява раните, нанесени от греха: всеки вид рана от всеки вид грях.

Затова беше дадено Великото поръчение: да даде възможност на човечеството да се завърне към вярно служене под Бога и над творението. Божието спасение ни връща към първоначалната задача: да упражняваме господство за Божия слава, според изявения в Библията Божий закон. Благовестието ще успее в историята преди Бог отново да дойде да съди света. Библията ни дава надежда за бъдещето.5


Възстановяването на надеждата
През 1981 пастор Джентри написа превъзходна статия със същото заглавие като на тази книга. Тя се появи в Journal of Christian Reconstruction на Chalcedon Foundation, на което аз бях редактор: “Symposium on Evangelism”. По това време осъзнах, че ако неговият възглед за Великото поръчение се приеме масово от Църквата, ще преобрази не само нея, а и целия християнски възглед за цивилизацията. През 1990 година го помолих да напише тази книга, което той и направи.

Книгата дава много бележки под линия и препратки към Библията, които той трябваше да пропусне в своята първоначална статия. Макар да е във висша степен увлекателна, това е и научна разработка на предмета. Тя е всеобхватна – дотолкова, че не очаквам пиетистките християни да й отговорят. Както написах и през 1990, тази книга ще ги накара да замълчат. И досега това е така.

Тази книга представя на християнските активисти дадените от Бога военни заповеди. В контраст пиетистите от всички есхатологически възгледи ще продължават да определят Божието царство достатъчно тясно, за да направят своето ограничено видение да съответства на резултатите от благовестието, и ще постигнат също толкова успех.

Величието на Великото поръчение е написана като мотивационна книга за хора, които имат нужда да бъдат убеждавани. Ако желаете да погледнете към източниците, изредени в бележките под линия, вероятно ще преосмислите целия въпрос за обхвата и метода на евангелизирането. Д-р Джентри е свършил своята домашна работа.

Нека критиците му да се потрудят и да свършат поне същото количество домашна работа. Те дължат това на Бога, на себе си и на своите последователи. Да продължат да настояват, че Джентри е разбрал погрешно Великото поръчение съвсем не е същото като да го докажат. Да се опровергае тезата му не е като да се напишат две страници преглед на книга в някое домашно списание или научно периодично издание.

Надеждата ми е, че тази книга добре ще послужи на църквата в бъдещата епоха на исторически безпрецедентно съживление. Такова съживление, ако дойде в наши дни, ще бъде международно. Надявам се то да бъде и цялостно. Без теологическа защита на цялостното естество на Божието изкупление в историята не може да има дълготрайно съживление. Тази книга дава библейските доказателства за цялостното естество на Великото поръчение.

Ако Джентри е прав в своя анализ на значението на Великото поръчение, тогава всяка църква, всяка семинария и всяко нецърковно служение трябва да преосмисли какво прави и защо го прави. Такова преосмисляне ще бъде болезнено, но не толкова, колкото надвисналите над историята Божии присъди – друго учение, което съвременната църква удобно е забравила.6

В съвременния християнски свят срещу тезата на Джентри ще има голяма съпротива. Трудно е да се предлага отговорност, а изведнъж се оказва, че има толкова много неща, които трябва да се свършат. Нашата задача днес е пораснала до такива размери, защото дълго време несвършената работа се е трупала. Християните са пренебрегнали задачата, поставена им от Бога. Ние сме изгубили поне три века, повечето от църквите и всеки университет. Можем и трябва да си върнем тези институции, заедно с много други, които християнството никога не е контролирало. Поръчано ни е да направим това. Трябва да се захващаме за работа.

В своите книги Джентри възприема умерена реторика, точни аргументи и цитира много библейски стихове. Тази не е изключение. Неговите книги са красноречиво свидетелство срещу често чуваното твърдение от този или онзи критик: “не мога да приема теономията поради рязката реторика на Норт и теологичната безкомпромисност на Бансен.” Трябва да сме внимателни да разграничаваме извиненията от основанията.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница