Програма за управление на дейностите по управление на



страница7/11
Дата23.02.2017
Размер1.66 Mb.
Размер1.66 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




  1. Морфологичен състав на отпадъците

Отделянето от общия поток битови отпадъци, на опасните вещества и веществата, които могат да бъдат рециклирани и оползотворени, предотвратява замърсяването на околната среда, води до пестене на естествени суровини и в значителна степен намалява количествата на отпадъците постъпващи за обезвреждане, което от своя страна намалява разходите, които се изразходват от общините за обезвреждане на битови отпадъци.

В различните общини количеството и морфологичният състав на образуваните битови отпадъци варира в зависимост от функционалния тип на населените места в общината, социалния статус на населението и други фактори.

За правилното управление на битовия отпадъчен поток, определяне на необходимите съдове за събиране на битови отпадъци, въвеждане на системи за разделно събиране на масово разпространени отпадъци, в това число за опасни отпадъци от домакинствата, изграждане на необходимата инфраструктура, оптимизиране на съществуващите системите за събиране в дългосрочна перспектива и определяне на необходимите разходи, е необходимо добиване на ясна представа за морфологичния състав на битовите отпадъци, генерирани на съответната територия.
За Община Плевен са правени изследвания на състава на генерирания отпадък. Информацията за морфологичния анализ на отпадъците е взета от програмата за управление на дейностите по отпадъци за период от 2008 – 2013г. и резултатите са представени в следващата таблица.
Таблица 19. Морфологичен състав на битовите отпадъци


Състав

кг/ жит.год

%

Органични

91,06

33,52

хартия и картон

26,98

9,93

Пластмаси

23,22

8,55

Стъкло

21,38

7,87

Метали

6,95

2,56

Текстил

9,89

3,64

Инертни

79,62

29,30

Други

12,59

4,64

Общо

271,69

100,00

  • Източник: Програма за управление на дейностите по отпадъци за период от 2008 – 2013г.

От анализа ясно се вижда се вижда, че около 34 % от генерираните отпадъци са с органичен произход, което налага нуждата от въвеждане на система за компостиране на биологични отпадъци, което ще намали количеството на битовите отпадъци за депониране и контейнерите за смесени отпадъци няма да се запълват до максималния обем.




  1. Такси за битови отпадъци, социална поносимост на таксите и предложения за формирането им в бъдеще

Понастоящем таксите за битови отпадъци в България се определят на общинско ниво, като размерът им е свързан с данъчната оценка на имотите на потребителите. Съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) определянето на "такса битови отпадъци" се определя по следния начин:



" Чл. 62. Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Чл. 63. (1) За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

(2Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

Чл. 64. (1) (Таксата се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ.

Чл. 65. - ОТМ.

Чл. 66. (1) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;

2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;

3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;

4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

(3) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.

(4)

(5) Одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.

Чл. 67. (1) (Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.

(2) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

(3) При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

(4) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Чл. 68. Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината.

Чл. 69. (1) Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.

(2) Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане.

Чл. 70.

Чл. 71. Не се събира такса за:

1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;

2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;

3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива."
След 2015 година, възможността "такса битови отпадъци" да се определя в промил върху данъчната оценка няма да бъде възможна и всяка община ще трябва да изработи справедлива методика, която да може да генерира реална такса според количеството на битовите отпадъци и да покрива разходите, които общините ще направят за:

1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;

2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;

3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;

4. Почистване на уличните платна, площади, алеи, паркове, и други територии, предназначени за обществено ползване;
Предложения за формиране на таксите в бъдеще на принципа „замърсителят плаща”

С цел да ограничат образуването на отпадъци, както и да насърчат рециклирането и оползотворяването на образуваните отпадъци, редица развити държави от години прилагат схеми за таксуване обвързани с принципа „замърсителят плаща”. По-долу са изброени някои от най-често прилаганите схеми за таксуване:



  • Схема свързана с обема на използваните контейнери

Съгласно тази схема в началото на всяка година общинските власти отправят запитване към домакинствата какъв размер контейнери за отпадъци биха искали за използват. Събираната впоследствие такса за битови отпадъци зависи от броя и размера на избраните контейнери. Важно при тази схема е да бъдат предложени достатъчен брой различни по размер контейнери. Освен това важен елемент на схемата е колко често потребителите ще имат право да избират броя и големината на контейнерите, които ще използват. Обикновено по логистични причини изборът се прави веднъж в годината. Тази схема за таксуване е популярна в САЩ, а в миналото е била популярна и в редица Европейски държави. Пред последните години обаче повечето Европейски страни преминават към по-гъвкави схеми за таксуване, които предоставят възможност за по-тясно обвързване на таксата с обема на генерираните отпадъци.


Таксуване на база на броя на използваните съдове за изхвърляне на битови отпадъци се прилага и от редица общини в България, но само за нежилищните имоти собственост на промишлени предприятия. В случай, че промишлените предприятия пропуснат да заявят броя и обема на използваните контейнери за битови отпадъци преди крайния срок определен от съответната община (в края на всяка календарна година), те губят правото да бъдат таксувани на база на използваните съдове и трябва да заплащат таксата за битови отпадъци, определена чрез данъчната оценка на имота.


  • Схеми обвързани с честотата на изхвърляне на контейнерите

Заплащането при този тип схеми е свързано с честотата на обслужване на потребителите. Съществуват две възможности:




  • Домакинствата сами избират честотата на обслужване. Тази схема обаче се прилага сравнително рядко.




  • Използват се етикети и електронни чипове, които показват кога се изпразват контейнерите за отпадъци. Чиповете могат да бъдат за еднократен запис, който не може да се изтрие, след като чипът веднъж е програмиран или за многократен запис. Във втория случай по дистанционен път върху чипа се записва кога за последно е бил изпразнен съответният контейнер. Дейността по изпразването на контейнерите може да бъде записана или от самия камион, в който се изпразват контейнерите или от преносими четящи електронни устройства.

Записването по електронен път на честотата на изпразване на контейнерите се използва все по-често. Методът се е наложил в Холандия и Фландрия (част от Белгия), както и в част от Германия (например използването на електронни чипове се е утвърдило в голяма част от провинция Бавария).


Схемите, при които заплащането на таксата за битови отпадъци е свързано с честотата на изпразване на контейнерите, имат най-голямо влияние върху логистиката при събирането на отпадъци, тъй като при тях по-важна е честотата на събиране, а не теглото на отпадъците. В същото време подобни схеми могат да накарат потребителите предварително да пресоват (компактират) отпадъците, с цел да намалят честотата на изпразване.

Тези схеми са обвързани не само с честотата на изпразване на контейнерите, но и с избор на размера на контейнерите. Отново има възможност домакинствата сами да избират честотата на обслужване или тя да бъде определена от оператора на схемата. В този случай потребителите са допълнително стимулирани да генерират по-малко отпадъци чрез размера на контейнерите за отпадъци. Влиянието на този стимул обаче значително намалява, след като потребителите веднъж изберат размера на контейнерите, които ще използват.





  • Схеми, обвързани с използваните чували за отпадъци

Това са схеми, при които таксата за битови отпадъци е обвързана с обема на изхвърляните отпадъци. Тъй като обаче обемът на изхвърляните отпадъци не е фиксиран (както е при схемите обвързани с размера на използваните контейнери), потребителите имат по-силна мотивация да намалят количеството генерирани отпадъци и да рециклират повече. При този тип схеми: а) на домакинствата се продават специални чували за отпадъци или; б) на домакинствата се продават етикети/стикери, които се залепят върху чувалите за отпадъци. Добра идея е на потребителите да се продават няколко различни размера чували.




  • Схеми, обвързани с теглото на отпадъците

При тези схеми на контейнерите за отпадъци са монтирани предаватели, данните от които се записват по електронен път от сметосъбиращия камион при изпразването на съответния контейнер за отпадъци. Контейнерите биват претегляни в момента, в който се качат на сметосъбиращия камион. Схемите, при които таксата за отпадъци е обвързана с тяхното тегло, имат значителен стимулиращ ефект върху потребителите (в посока намаляване на генерираните отпадъци), но не оказват съществено влияние върху логистиката по събирането на отпадъците. Системата за събиране на отпадъците би работила неефективно ако се налага често да се събират сравнително малки количества отпадъци. Схемите обвързани с теглото на отпадъците обаче могат да бъдат полезни там, където пределните ползи от намалените количества генерирани отпадъци са значителни.




  • Схеми обвързани едновременно с теглото на отпадъците, честотата на изхвърляне и обема на използваните контейнери.

Схемите за заплащане за генерираните отпадъци стават все по-сложни с развитието на технологиите. Вече съществуват т.нар. 3-D схеми, при които се отчитат теглото на отпадъците, честотата на изхвърляне и обема на контейнерите. По този начин се постига троен ефект: с избора на контейнер се ограничава обема на изхвърляните отпадъци, с избора на честотата на изхвърляне на контейнерите се намаляват логистичните разходи (разходите за сметосъбиране и извозване), а с измерването на теглото – се увеличават пределните ползи от намаленото количество отпадъци, които иначе би трябвало да бъдат депонирани. Ако обаче на потребителите се разрешава да избират големината на контейнерите за отпадъци и след това да променят избора си, това би могло да доведе до завишаване на разходите за сметосъбиране и извозване. Предимство на схемите, при които отчитането се извършва по честота и тегло, е че отчитането по честота води до намаляване на разходите за сметосъбиране и извозване, а отчитането по тегло – до намаляване количеството на изхвърляните отпадъци.




  • Събиране на биоразградими отпадъци

Налагането на такса за събирането на биоразградими отпадъци има за цел да намали общото количество на събираните отпадъци и да насърчи домашното компостиране. Там, където са въведени такси за биоразградимите отпадъци, те са по-ниски отколкото за другите видове битови отпадъци, тъй като се приема, че разходите за третиране на биоразградимите отпадъци са по-ниски от тези за обработка и депониране на останалите видове битови отпадъци.




  • Събиране на рециклируеми отпадъци

Причината за въвеждане на такса за рециклируеми отпадъци може да бъде както покриването на разходите за събиране и извозване на рециклируемите отпадъци, така и използването й като превантивна мярка срещу генерирането на подобни отпадъци. Някои експерти смятат, че безплатната услуга по събирането и извозването на рециклируеми отпадъци не стимулира превенцията срещу образуването на отпадъци.


Общоприети в континентална Европа са такси за депониране на контролираните от общините депа за отпадъци. Счита се, че ако депата за отпадъци приемат свободно отпадъците от домакинствата, това би стимулирало мнозина граждани да карат отпадъците си до самото депо, като по този начин избягват заплащането на такса за битови отпадъци.


  • Едрогабаритни отпадъци

На много места в Англия има въведена такса за изхвърлянето на едрогабаритни отпадъци. Преди въвеждането на подобна такса обаче би трябвало да се изгради работеща система за събирането на този тип отпадъци.
Целта на въвеждането на такси за различните видове отпадъци би трябвало да е създаването на стройна система от такси за битовите отпадъци, която да насърчава определен тип поведение от страна на потребителите и да предотвратява „изтичането” на отпадъци от една към друга част на системата за управление на отпадъците поради разликите в таксите.
Ефект на системите за таксуване по тегло и обем върху количеството на генерираните отпадъци
Според различни изследвания на ефекта от въвеждането на такси за битовите отпадъци, базирани на принципа „замърсителя плаща” може да се очаква между 12% и 30% намаление на количествата генерирани отпадъци, включващо:
6% – 8% намаление поради разделянето на отпадъците в домакинствата;

3% - 10% намаление дължащо се на непланирани действия на домакинствата свързани с намаляване количествата генерирани отпадъци;



3% – 12 % намаление дължащо се на планирани действия на домакинствата за намаляване количествата генерирани отпадъци.
По отношение на това коя схема за таксуване води до най-голямо намаление на количествата изхвърляни отпадъци, изследванията показват, че схемите при които таксата се определя на база теглото на изхвърляните отпадъци са по-ефективни от схемите, при които таксата се определя според обема на отпадъците. Например, според едно наскоро публикувано проучване за влиянието на различните схеми за таксуване върху количеството изхвърляни отпадъци, най-голямо въздействие в посока намаляване на отпадъците имат схемите за таксуване според теглото на отпадъците (намаление с 39%), следвани от схемите обвързани с обема на чувалите (намаление с 28%) и схемите, обвързани с обема на контейнерите (намаление с 21%). Както схемите, при които се използват чували, така и схемите обвързани с обема на използваните контейнери, са схеми, при които отчитането е базирано на обема на изхвърляните отпадъци. Следователно този тип схеми стимулират потребителите да пресоват отпадъците, за да намалят таксата която заплащат. При схемите обвързани с теглото на изхвърляните отпадъци това не е възможно, поради което се смята че те имат най-силно мотивиращ ефект в посока намаляване количествата генерирани отпадъци. Схемите за таксуване, базирани на теглото или обема на изхвърляните отпадъци, са особено ефективни по отношение на биоразградимите отпадъци. Горепосоченото изследване, проведено в Холандия, показва че количеството на биоразградимите отпадъци е намаляло с 51% в общините въвели схеми обвързани с теглото на изхвърляните отпадъци и с 43% в тези въвели схеми обвързани с обема на контейнерите. Смята се, че въвеждането на таксата е накарало домакинствата да оставят голяма част от биоразградимите отпадъци в градините си, като в същото време е насърчило домашното компостиране на част от градинските и кухненските отпадъци.
Ефект на схемите за таксуване по тегло и обем върху рециклирането на отпадъците
Като цяло проучванията за влиянието на схемите за таксуване според обема и теглото на генерираните отпадъци върху количествата рециклирани отпадъци показват увеличаване на количеството рециклирани отпадъци като процент от общото количество изхвърляни отпадъци. Макар повечето проучвания да показват слабо увеличение на рециклираните отпадъци след въвеждането на такси обвързани с обема и теглото на генерираните отпадъци, тъй като общото количество изхвърляни отпадъци намалява, то процентът на рециклираните отпадъци значително нараства.
Цитираното по-горе проучване за влиянието на таксите обвързани с обема и теглото на отпадъците върху количеството на изхвърляните отпадъци в Холандия показва, че таксите базирани на принципа „замърсителят плаща” имат най-силен положителен ефект върху рециклирането на хартията и стъклото.
Както вече беше посочено, съгласно направените проучвания схемите за таксуване според обема и теглото на генерираните отпадъци водят до значително намаляване на количеството изхвърляни отпадъци. Тъй като обаче количеството на рециклираните отпадъци не се увеличава значително, възниква въпросът какво се случва с останалата част от отпадъците, които не влизат в системата за сметосъбиране и извозване. Според някои критици тези отпадъци се изхвърлят нерегламентирано от потребителите с цел избягване заплащането на такса. Направените проучвания обаче не показват увеличаване на нерегламентирано изхвърлените отпадъци като част от общото количество генерирани отпадъци. Следователно може да се заключи, че схемите за таксуване обвързани с обема и теглото на изхвърляните отпадъци нямат отрицателни странични въздействия, които да компрометират техния положителен икономически ефект.


  1. Обхват на регионалната система за управление на отпадъците

а. Количество

Прогнозата за количеството на генерираните отпадъците на територията на община Плевен за периода до 2020 г е представена в следващата таблица (таблица 19).


Таблица 19. прогнозни количества битови отпадъци генерирани от община Плевен за периода от 2015 – 2020 г.

Община

мярка

2015

2016

2017

2018

2019

2020

Население

Брой

131 844

132 015

133 026

134 037

135 048

136 059

Генерирани отпадъци

Тона

44 553

44 499

44 728

44 955

45 249

45 542

  • Източник: Анализ разходи и ползи – общинска администрация Плевен

Проектът за изграждането на регионално депо Плевен включва следните шест общини: Искър, Пордим, Гулянци, Долни Дъбник, Долна Митрополия и Плевен.

Предвидената за изграждане на регионалното депо площадка е разположена между селата Буковлък и Опанец, в негативна релефна форма, формирана след изчерпване на запасите на кариера за огнеопорни глини (депото е в непосредствена близост до старото депо на община Плевен). Начинът на трайно ползване на земите, изоставена кариера за огнеупорни глини. Общата площ на кариерата е 400 дка (около 130 дка се използват за общинското депо).

Площадката отстои на 6 км. от град Плевен и на 8 км. от град Долна Митрополия. Обособени са два имота, единия в землището на с. Опанец с № 000259 и площ 102,209 дка и втори в землището на с. Буковлък с № 000507 и площ 99,209 дка. И двата имота са с начин на трайно ползване – сметище.

Предвижда се общата площ да бъде на Регионален център за отпадъци, включващ ново регионално депо, съоръжение за компостиране и център за предаване на отпадъци –Регион Плевен да бъде 201,418дка.
Изграждането на Регионалната система за управление на отпадъците – Плевен приключи и след избор на оператор ще стартира експлоатацията. Отпадъците на община Плевен ще бъдат извозвани по следната транспортна схема:



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница