Програма за управление на отпадъците на Община Иваново 2016-2020 г. 6 I участие на Община Иваново в Регионално сдружение за управление на отпадъците 7



страница3/15
Дата05.12.2017
Размер2.36 Mb.
Размер2.36 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

I.3. Участие на Община Иваново в Регионално сдружение за управление на отпадъците


С Национална програма за управление на дейностите по отпадъците 2009-2013 г. (разработена на основание чл.28, ал.4 от отменения ЗУО) са определени регионите, включващи общините, които ползват общо регионално депо.

Съгласно действащия Закон за управление на отпадъците с Националният план за управление на отпадъците за периода 2014-2020 г. са определени регионите, включващи общините, които ползват общо регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци (чл.49, ал.9 ЗУО). Регион Русе включва общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан.

Общините, включени във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9 ЗУО, създават регионална система за управление на отпадъците, състояща се от регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъци.

Битовите отпадъци, генерирани от населените места от регион Русе, е предвидено да се обезвреждат посредством депониране на територията на Регионално депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан. На територията на площадката са изградени три клетки за неопасни отпадъци, две клетки за инертни отпадъци и две клетки за опасни отпадъци. В имоти, разположени в непосредствена близост (северно) от Регионално депо – Русе, е предвидено да се изградят и останалите съоръжения за третиране (оползотворяване) на битови отпадъци за регион Русе.


Регионално сдружение, създадено по реда на Закон за управление на отпадъците

С Решение №391 по Протокол №47/08.07.2010 г. на Общински съвет – Иваново е дадено съгласие за участие на Община Иваново в регионално сдружение за управление на отпадъците между Община Русе, Община Ветово, Община Иваново, Община Сливо поле и Община Тутракан, създадено по реда на ЗУО.

Дата на създаване на Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Русе – 16.08.2010 г.

I.4. Административна характеристика на Община Иваново

Територията на община Иваново обхваща териториите на следните населени места: с. Иваново, с. Щръклево, с. Пиргово, с. Тръстеник, с. Сваленик, с. Красен, с. Мечка, с. Кошов, с.Червен, с.Божичен, с. Нисово, с. Церовец и с. Табачка. С Указ №423/17.09.2003 г. на Президента на Р България в състава на община Иваново се включват населените места с. Сваленик и с. Церовец.

Административният център на общината е село Иваново.

Релефът на общината е преобладаващо низинен и равнинно-хълмист, което благоприятства развитието на земеделието. Общината заема част от Източната Дунавска равнина.



I.5. Географска, топографска и климатична характеристика на Община Иваново

Община Иваново се намира в Североизточна Бългаия, в Дунавската равнина, в административна област Русе (NUTS 3) и в Северен централен район (NUTS 2).

Общината е разположена в Северозападната част на област Русе и заема площ около 495 454 дка (над 17 % от Област Русe). Тя граничи с р. Дунав на север и общините Русе, Ветово, Цар Калоян, Две могили и Борово. Транспортно-географското положение е благоприятно поради пресичането на територията на общината на два от европейските транспортни коридори (№7 и №9), които осигуряват връзката между районите на Балтийско и Северно море, от една страна и Средиземно и Черно море от друга. През територията на общината минават важни артерии – ж.п. линия Русе – Горна Оряховица – София и шосейни пътища Русе – София и Русе – Варна, свързващи централна Европа с Черноморието и Азия.

Фигура 1 Местоположение на Община Иваново спрямо съседни на нея общини


Релеф

Релефът на общината е преобладаващо низинен и равнинно-хълмист, което благоприятства земеделието и не създава проблеми при изграждане на техническата инфраструктура. Община Иваново заема част от Източната Дунавска равнина. Средната надморска височина е 60 м., като варира от 16,4 м. на брега на р. Дунав северно от с. Пиргово до 276,3 м югоизточно от с. Табачка. Около 65 % от територията на общината е с наклон над 3 градуса, което благоприятства развитието на селското стопанство и не е пречка за транспортната дейност. Въпреки малката надморска височина са налице ареали с полупланински облик и висока пейзажна атрактивност (Поломието).


Климат

По отношение на климатичните зони общината попада към умерено-континенталната климатична област, подобласт Севернобългарска. Лятото е сухо и горещо. Средната годишна температура е около 12º, средната юлска 20-22º, а средната януарска – от 0 до –3º. Средногодишното количество на валежите е 550-650 мм. Зимните валежи са предимно от сняг - 70-90% от общото количество на валежите. Снежната покривка е устойчива поради ниските температури и обилните снеговалежи. Пролетта е топла, а лятото изключително горещо поради равнинния характер на територията. Средните температури през най-горещия месец се движат между 30-38ºС. Есенните студени дни настъпват към средата на месец октомври. Преобладаващите ветрове са с посока запад.


I.6. Водни рисурси, почви и полезни изкопаеми на територията на Община Иваново

Водни ресурси

Най-значим хидроресурс за община Иваново са водите на река Дунав. Речната мрежа на територията на общината е сравнително гъста. Реките Русенски Лом, Малки и Черни Лом имат ограничено стопанско ползване, което е силно повлияно от особеностите на климата и карстовата основа. Режимът на реките е снежно-дъждовен, текат в каньоновидни долини, а тяхното всичане е моделирало различни форми, които са атрактивни за развитието на туризма.

Общата дължина на реките е 47 км, а площта на водосборните басейни 16 хил. кв.м.



Почви

Районът на община Иваново се намира в Севернобългарска лесостепна почвена зона. Тук са разпространени почвените типове черноземи и сиви горски почви.



Черноземните почви са с най-широкото разпространение. Привързани са към равнино-хълмистия релеф на равнината и льосовата покривка, и сухия умерено-континентален климат и сухолюбива растителност. Характеризират се с повишена мощност на хумусния хоризонт (60-80 см), но с ниско хумусно съдържание (2-4%). Черноземните почви се поделят на: карбонатни, типични, излужени и деградирали.

Карбонатните черноземи са разпространени непосредствено на юг от р. Дунав в обсега на непрекъсната льосова ивица. Характеризират се с различна мощност и хумусен хоризонт (40-60см).

Типичните черноземи са разпространени на юг от карбонатните черноземи в обсега на високата част на Дунавската равнина. Формирани са върху разкъсана льосова основа, при по-хълмист и по-дълбоко разчленен релеф. В морфологично отношение не се различават съществено от карбонатните черноземи, с тази разлика, че карбонатите се наблюдават във височинния интервал 25-60 см. Мощността на хумусния хоризонт е 50-70 см.

Сивите горски почви са разпространени в малки участъци в каньоните на р. Русенски Лом и притоците й, попадащи в района на Община Иваново. Развити са върху дълбоко разчленен релеф и изграден от кредни и терциерни седименти – варовити пясъчници, мергелни варовици. Формирани са при по-влажен умерено-континентален климат и широколистна растителност. Отличават се с глинесто съдържание във вертикалния почвен профил, по-високо хумусно съдържание (2-5%), и по-малка дебелина на хумусния хоризонт от черноземните почви. Сивите горски почви се поделят на тъмносиви и сиви и светлосиви горски почви.

В малки участъци край р. Русенски Лом и притоците й и основно по първата тераса на р. Дунав са разпространени алувиалните почви. Образувани са върху порьозни алувиални наслаги и при постоянно и достатъчно овлажнение и ливадна растителност. Характеризират се с дебел хумусен хоризонт, като ежегодно се натрупват минерални вещества в почвените хоризонти.



Растителни и животински видове

В община Иваново ясно са обособени райони с различие в състава, произхода и естествеността на растителността. Равнинните ландшафти са заети с обработваеми земи, в които се отглеждат по интензивен или полуинтензивен начин селскостопански култури. Каньоните на р. Русенски Лом и притоците й са съхранили степни местообитания,; тук се намират и по-големите горски масиви в Общината. Край р. Дунав има участъци със запазена естествена водолюбива растителност.

Наличието на изключително красиви пейзажи, интересни скални феномени, разнообразен релеф, комбинация от скали, гора, ливади и вода са основата на изключително богатото биологично разнообразие, както в растителния, така и в животинския свят.

В района на р. Русенски Лом и притоците й са установени над 850 висши растения. Това високо за Дунавската равнина число се дължи на варовиковия характер на каньона и установените различни местообитания в него. В състава на горите участват общо 27 броя дървесни видове. С най-голямо площно участие са представени келяв габър, следван от бяла акация и цер, а с най-малко – червен дъб и полски ясен.

В каньона на Ломовете са установени 30 балкански и 1 български ендемити. Сред балканските ендемити с най-ограничено разпространение в България е Диекиановия лопен (Verbascum dieckianum Borb. & Degen), чиято популация е само във водосбора на Русенски Лом, Община Иваново.

От установените 13 вида орхидеи в района на Ломовете, 8 са намерени в Община Иваново. 244 вида са в списъка на лечебните растения, които могат да се намерят в Общината.

Река Дунав и река Русенски Лом и притоците й са обитавани общо от 32 вида риби. В района на Община Иваново са намерени 9 вида земноводни, 5 от тях са защитени. Влечугите са общо 22 вида; от тях половината са защитени.

От 90-те вида бозайници на територията на България, на територията на община Иваново са установени 70. Някои са свързани повече или по-малко с водата: видра, ондатра, воден плъх, малка водна земеровка. Значението на района е много високо за хищните бозайници (12 вида) и е своеобразен оазис за тях. Установените 26, от общо 29 вида прилепи за България (над 86 %), включват представители и на двете биологични групи по отношение на тяхното размножаване, т.е. видове обитатели на пещерите и видове обитатели на старите гори с хралупати дървета. Установени са 14 вида бозайници, обект на лов. От тях пет вида са с доказани качества – благороден елен, сърна, дива свиня, дива котка и вълк.

Горите са с площ 43 602 дка, заемайки 11 % от общата територия на общината.

Водоснабдителна и канализационна инфраструктура

Във всички 13 селища на общината населението е осигурено с водоснабдяване с питейна вода на 100%, без селищните образувания: Стълпище, Пристанище Пиргово и Помпена станция.

Водоснабдителната мрежа във всички населени места е амортизирана, като загубите в някои от селищата достигат до 50-60%. Водоснабдяването на населените места от Община Иваново се осигурява от експлоатационно дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Русе. Водоснабдяването на населените места се осъществява от 26 броя водоизточници, в т. ч. 6 бр. каптажи, 17 бр. тръбни кладенци и 3 бр. шахтови кладенци.

Общата дължина на водопроводната мрежа е 322,2 км, в т. ч. вътрешна водопроводна мрежа 192,8 км, външна водопроводна мрежа 129,4 км и 5822 бр. водопроводни отклонения. Основната част от водопроводната мрежа е изградена от азбестоциментови тръби.

В Община Иваново няма изградена канализационна мрежа, с изключение на една улица в село Иваново. На територията на населените места от община Иваново не са изградени и пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ). В населените места от общината се използват септични ями и попивни кладенци. Като цяло ВиК системата е морално и физически остаряла, съпроводена с чести аварии, поради което са необходими значителни инвестиции за реконструкция на водопроводната мрежа (цялостна подмяна на водопреносната мрежа), изграждане канализационна мрежа и пречиствателни станции за битово-фекалните отпадъчни води за населените места на територията на общината.

I.7. Защитени територии и защитени зони на територията на Община Иваново

Защитени територии

Защитени територии смисъла на Закона за защитените територии са: резерват, природен парк, национален парк, природна забележителност, защитена местност (ЗМ) и поддържан резерват. На територията на община Иваново са обявени следните защитени територии:



Таблица №1 Защитени територии в Община Иваново

Наименование на ЗМ

Категория

Населени места на територита на община Иваново

Площ, хектара

Документи за обявяване

Документи за промяна:

Цели на обявяване:

Вековна церова гора

Защитена местност

с. Церовец

0.87


Заповед № РД-17 от 08.01.1981 г., бр. 17/1981 на ДВ

Прекатегоризация със Заповед №РД-1196 от 24.09.2003 г.;

Промяна в площта - увеличаване със Заповед №РД-401 от 18.06.2009 г.;

Промяна в режима на дейностите със Заповед №РД-401 от 18.06.2009 г.


Опазване на вековна гора от цер (Quercus cerris L.)

Дикили Таш

Природна забележи-телност

с. Мечка



1.75

Заповед №707 от 09.03.1970 г., бр. 34/1970 на ДВ

Промяна в площта - актуализация със Заповед №РД-952 от 28.12.2007 г.

Опазване на скално образувание


Орлова чука

Природна забележи-телност

с. Табачка

82.23

Заповед № 2810 от 10.10.1962 г., бр. 56/1963 на ДВ

1. Промяна в режима на дейностите със Заповед №РД-663 от 21.08.2007 г.;

2. Промяна в площта - актуализация със Заповед №РД-421 от 24.06.2009 г.

Опазване на пещера


Русенски Лом

Природен парк

с. Иваново,

с. Кошов,

с. Нисово,

с. Сваленик,

с. Табачка,

с. Червен,

с. Щръклево



3408.0

Заповед № РД-567 от 26.02.1970 г., бр. 30/1970 на ДВ


1. Промяна в площта - намаляване със Заповед №РД-586 от 08.06.1983 г.;

2. Промяна в площта - увеличаване със Заповед №580 от 17.06.1986 г.;

3. Прекатегоризация със Заповед №РД-794 от 19.08.2002 г.;

4. Приемане на План за управление с Решение №539 от 06.06.2005 г.

Oпазване на биологичното и ландшафтно разнообразие и културно-историческото наследство


Защитени зони

Част от територията на община Иваново попада в четири защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както следва:



  • Защитена зона „Батин” BG0000232 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна обявена по Директивата за местообитанията (92/43/ЕЕС);

  • Защитена зона „Ломовете” BG0002025 за опазване на дивите птици по Директивата за птиците (79/409/ЕЕС);

  • Защитена зона „Ломовете” BG0000608 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна обявена по Директивата за местообитанията (92/43/ЕЕС);

  • Защитена зона „Рибарници Мечка” BG0002024 за опазване на дивите птици по Директивата за птиците (79/409/ЕЕС).

В таблици №№2 и 3 по-долу е представена информация по отношение на четирите защитени зони, които засягат землищата на населените места от община Иваново.

Таблица №2 Защитени зони за опазване на дивите птици на територията, засягащи землища на населени места от община Иваново

по ред в прил. 1 на решение № 122

Натура 2000 код

Име

Област

Общини

Обща площ

Територия

Акватория,

ха

33.

BG0002024

Рибарници Мечка

Русе

Иваново

Борово

2737.95 ха

2737.95 ха

0.00

34.

BG0002025

Ломовете

Русе

Ветово

Иваново

334 513,219

дка


334 513,219

дка


0.00

Разград

Цар калоян


Таблица №3 Защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, засягащи землища на населените места от община Иваново

по ред в прил. 2 на решение № 122

Натура 2000 код

Име

Област

Общини

Обща площ, ха

Територия, ха

Акватория,

ха

45.

BG0000232

Батин

Русе

Иваново

Борово

2691.05

2691.05

0.00

157.

BG0000608

Ломовете

Разград

разград

цар калоян

32488.93

32488.93

0.00

Русе

Ветово

Иваново

Две могили

Русе

Търговище

иваново

попово

Източник: Информационна система за защитени зони от екологична мрежа НАТУРА 2000 (http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites)

Защитена зона „Ломовете” BG0002025 за опазване на дивите птици

Обявена е със Заповед №РД-562 от 05.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 84 от 2008 г.), а със Заповед №РД-382/19.04.2013 г. на министъра на околната среда и водите (обн., дв, бр.50/2013 г.) площта на зоната е разширена и възлиза на 334 513,219 дка. След разширението на зоната същата обхваща землищата на следните населени места от община Иваново: с. Божичен, с. Иваново, с. Кошов, с. Красен, с. Нисово, с. Сваленик, с.Табачка, с. Церовец, с. Червен, с. Щръклево.



Защитена зона „Рибарници Мечка” BG0002024 за опазване на дивите птици

Обявена е със Заповед №РД-561 от 05.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 84 от 2008 г.) дка. Част от землището на с. Мечка, община Иваново, попада в Защитената зона.



Защитена зона „Ломовете” BG0000608 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

Одобрена е от Националия съвет за биологично разнообразие на 21.11.2006 г., а на 02 март 2007 г. е публикувано Решение на Министерски съвет №122, ДВ бр. 21 от 09 март 2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (включена в Приложение №2 под №157).

Защитена зона „Батин” BG0000232 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

С Решение на Министерски съвет №122 (обн., ДВ бр. 21 от 09.03.2007 г.) е приет списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (включена в Приложение №1 под №33).

I.8. Баланс на територията по предназначение

Законът за устройство на територията регламентира основното предназначение на териториите в страната, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, а именно:



  • урбанизирани територии (населени места и селищни образувания);

  • земеделски територии;

  • горски територии;

  • защитени територии;

  • нарушени територии за възстановяване;

  • територии, заети от води и водни обекти;

  • територии на транспорта.

Територии с предназначение земеделски, горски или урбанизирани територии могат да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон.

С Наредба №7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ. бр.3 от 13 януари 2004 г., изм. ДВ. бр.21 от 1 март 2013 г.) са определени правилата и нормативите за устройството на територията. Предназначението на териториите и на поземлените имоти се определя с одобрените устройствени схеми и планове. За територии и поземлени имоти без одобрени устройствени схеми и планове като тяхно налично предназначение се счита фактическото им ползване, доколкото то не противоречи на забрани, установени със закон или друг нормативен акт.

Балансът на територията на община Иваново по предназначение към 01.01.2016 г. е представен в Таблица №4.



Таблица №4 Баланс на територията на община Иваново по предназначение към 01.01.2016 г.


Територия на община Иваново

Обща площ

Земеделски територии

Горски територии

Населени места и др. урбанизирани територии

Водни течения и водни площи

Територии за добив на полезни изкопаеми

Територии за транспорт и инфраструктура

с. Божичен

15854

13261

1436

571

257

Х

328

с. Иваново

22169

18670

1966

1030

270

Х

233

с. Кошов

29834

22372

6445

529

183

Х

306

с. Красен

30819

26797

2448

907

362

Х

304

с. Мечка

26867

19743

2434

1123

3487

Х

79

с. Нисово

27681

16660

10127

640

152

Х

100

с. Сваленик

58103

40546

15583

1115

459

Х

397

с. Пиргово

54238

46513

4898

1887

370

Х

570

с. Табачка

33966

26081

6745

651

184

Х

325

с. Тръстеник

57326

50084

4227

2528

111

48

329

с. Церовец

13984

9845

3225

802

48

Х

65

с. Червен

38054

31111

5507

1031

224

Х

181

с. Щръклево

86559

69278

10029

2743

419

Х

4090




495545

390960

75070

15557

6526

48

7307

Източник: Общинска администрация Иваново

Земеделските територии заемат общо 390 960 дка (78,91% от площта на общината при средно за страната 57,40%). Горските територии заемат 75 070 дка (15,15% при средно за страна 33,50%). Населените места и другите урбанизирани територии заемат 15 557 дка (31,4% от територията на общината). Водните течения и водни площи са 6526 дка и имат относителен дял 1,3% (като средното за страната е около 1,3%). Териториите за добив на полезни изкопаеми и площите за транспорт и инфраструктура заемат незначителна част от територията на община Иваново.



I.9. Транспортна инфраструктура

Община Иваново е разположена в северозападната част на Русенска област и отстои от областния център на 22 км. На север граничи с р. Дунав от км 507 до км 521, а съседните общини са Русе, Цар Калоян, Ветово, Две могили и Борово.

Физикогеографското разположение на общината предопределя повишената опасност от ПТП, поради снегонавявания и заледяване на пътищата през зимния сезон. Релефът е преобладаващо равнинен и хълмисто-равнинен, като особено опасни от гледна точка на безопасността на движението са пътищата, преминаващи през населените места, намиращи се в района на Поломието източно от път (Табачка, Червен, Сваленик, Нисово, Кошов, Божичен), поради силно пресечения терен и големите наклони. През територията на общината преминават 5 бр. пътища от републиканската пътна мрежа с обща дължина 86,9 км, като най-натоварени и с концентрация на ПТП са първокласните Е-70 и Е-85. Същите се поддържат от Областно пътно управление – Русе.

В структурен аспект дължината на пътната мрежа в Община Иваново е както следва:



  • Пътища от общинската пътна мрежа (бивши четвъртокласни) на територията на община Иваново (обща дължина – 92,4 км или 48,48% от общо пътищата, преминаващи през територията на общината);

  • Местни общински пътища (обща дължина – 11,3 км или 5,93% от общо пътищата, преминаващи през територията на общината);

  • Пътища от републиканската пътна мрежа, преминаващи през територията на Община Иваново (обща дължина – 86,9 км или 45,59% от общо пътищата, преминаващи през територията на общината).

Общата дължина на пътната мрежа в Община Иваново е 190,6 км като тя се разпределя както следва:

  • Първокласни пътища – 28,9 км;

  • Второкласни пътища – 13,1 км;

  • Третокласни пътища – 44,9 км;

  • Четвъртокласни пътища – 92,4 км;

  • Местни общински пътища –11,3 км.

I.10. Демографска характеристика и прогнози

Демографската характеристика на община Иваново е направена въз основа на следните източници на информация:



  • Данни на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГД ГРАО) към министерство на регионалното развитие и благоустройството;

  • Публикуваните доклади „Население и демографски процеси” на Националния статистически институт (НСИ) за периода 2000 г. – 2014 г., които оценяват населението към 31 декември всяка година.

Най-достоверни се считат данните за населението, отчетени при последните официални преброявания през 2001 г. и 2011 г.

Таблица №5 представя данни на НСИ за населението по местоживеене и пол към 31.12.2014 г. за страната, област Русе и община Иваново.



Таблица №5 Население на Област Русе към 31.12.2014 г. по общини, местоживеене и пол

НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2014 Г. ПО ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, МЕСТОЖИВЕЕНЕ И ПОЛ

(Брой)


Области
Общини


Общо

В градовете

В селата

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

Общо за страната

7 202 198

3 502 015

3 700 183

5 267 480

2 541 532

2 725 948

1 934 718

960 483

974 235

Русе (област)

227685

111102

116583

176298

85840

90458

51387

25262

26125

Борово

5674

2753

2921

1916

942

974

3758

1811

1947

Бяла

12677

6269

6408

7959

3924

4035

4718

2345

2373

Ветово

11828

5887

5941

8885

4457

4428

2943

1430

1513

Две могили

8735

4322

4413

4027

1993

2034

4708

2329

2379

Иваново

8832

4362

4470

 

-

-

8832

4362

4470

Русе

164219

79780

84439

150594

73083

77511

13625

6697

6928

Сливо поле

10275

5006

5269

2917

1441

1476

7358

3565

3793

Ценово

5445

2723

2722

-

-

-

5445

2723

2722

17.04.2015 г., Източник: НСИ

Към 31.12.2014 г. относителният дял на лицата на 65 и повече навършени години в област Русе е 22.0% (50 169) от общото й население. В сравнение с 2013 г. този дял нараства с 0.5 процентни пункта, а спрямо 2000 г. увеличението е с 4,8 процентни пункта. Делът на тази възрастова група в общия брой на населението остава значително по-висок от средния за страната (20,0%). Процесът на остаряване е по-силно изразен при жените отколкото при мъжете.



Естествен прираст на населението на област Русе

Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2014 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 41 367 души. През 2014 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

Намалението на населението в Р България, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 5.7‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 3.1‰, а в селата – минус 12.9‰, или намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

Намалението на населението, изразено чрез коефициента на естествен прираст за Област Русе, за 2014 г. е минус 8.5‰ при 8.0‰ за предходната година. Коефициентът на естествен прираст в градовете на област Русе е минус 5.5‰, а в селата достига минус 18.7‰.

През 2014 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Русе намалява с 1 940 лица, или с 87 повече от предходната година.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница