Програма за управление на отпадъците на Община Иваново 2016-2020 г. 6 I участие на Община Иваново в Регионално сдружение за управление на отпадъците 7



страница8/15
Дата05.12.2017
Размер2.36 Mb.
Размер2.36 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15

Сценарий 3: „Регионален подход за управлението на отпадъците“. Този сценарий предвижда:

  • Разделно събиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло, едрогабаритни отпадъци и др. чрез осигуряване на съдове за събирането им, собственост на Регионалното сдружение, в което участва общината;

  • Разделно събиране на опасните отпадъци от домакинствата – осигуряване на един мобилен пункт за територията на всички общини, участващи в Регионалното сдружение;

  • Осигуряване на съдове за разделно събиране на рециклируеми отпадъчни потоци от домакинствата, собственост на Регионалното сдружение, в което участва общината;

  • Осигуряване на площадка и/или съоръжение за рециклиране на строителни отпадъци – една за целия регион Русе;

  • Осигуряване на площадка и/или съоръжение за оползотворяване на биоотпадъците, в т.ч. зелените отпадъци към Регионалната система за управление на отпадъците.

Сценарий 1 има най-ниска икономическа стойност. При него очаквано поставените цели няма да бъдат постигнати и Община Иваново ще продължи да заплаща непрекъснато нарастващите отчисления по чл.64 от ЗУО.

Сценарий 2 е с най-висока икономическа стойност. При него съществува значителен риск поставените цели да не бъдат постигнати поради ограничени финансови възможности и общината да продължи да заплаща непрекъснато нарастващите отчисления по чл.64 от ЗУО.

Сценарий 3 е оптималният сценарий за община Иваново. С прилагането му се осигурява постигане на заложените цели в Общинската програма чрез сътрудничество на всички общини, включени в Регион Русе. Разходите за реализация на сценария се поделят пропорционално между участващите общини в зависимост от големината и икономическия им профил.

С реализацията на този сценарий се осигурява:



  • Рециклиране на битовите отпадъци от хартия, метали, пластмаса и стъкло чрез прилагане на ефективни мерки за разделно събиране на отпадъците от домакинствата при източника, и транспортирането им до регионално съоръжение за сепариране.

  • Строителство и въвеждане в експлоатация на Инсталации за оползотворяване на битови и биоотпадъци – инсталация за сортиране, инсталация за компостиране и инсталация за анаеробно разграждане.

  • Разделно събиране на битовите биоотпадъци и транспортирането им до регионална инсталация за анаеробно разграждане.

  • Разделно събиране на отпадъците от поддържане на зелените площи и транспортирането им до регионална инсталация за анаеробно разграждане.

  • Оползотворяване на биоотпадъците чрез анаеробно разграждане в регионалната инсталация.

  • Събиране и транспортиране на малките количества строителни отпадъци от ремонтни дейности в домакинствата; транспортирането им до регионална инсталация за оползотворяване на строителни отпадъци.

Формулираните сценарии следва да бъдат разглеждани единствено в контекста на вземане на оптимално решение за развитие на техническата инфраструктура за третиране на отпадъците и оценка на разходите за изпълнение на програмата.

  1. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ С ПОДПРОГРАМИ С МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ И ИНДИКАТОРИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА НАПРЕДЪКА

За да се изпълнят оперативните цели и да се достигнат стратегическите цели на програмата е необходимо да се изпълнят определен набор от дейности.

Законът за управление на отпадъците изисква общинските програми за управление на отпадъците да се разработват в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците 2014 – 2020 г. Общинската програма за управление на отпадъците за този период включва следните стратегически цели и програми за достигането им:



Цел

Подпрограма

Цел 1: Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване образуването им и насърчаване на повторното им използване

Подпрограма с мерки за предотвратяване образуването на отпадъци

Цел 2: Увеличаване на количествата на рециклираните и оползотворени отпадъци, чрез създаване на условия за изграждане на мрежа от съоръжения за третиране на цялото количество генерирани отпадъци, което да намали риска за населението и околната среда

Подпрограма с мерки за разделно събиране и изпълнение на целите за биоразградимите отпадъци, в това число за биоотпадъците

Подпрограма с мерки за изпълнение на изискванията и целите за рециклиране и оползотворяване на строителни отпадъци

Подпрограма с мерки за разделно събиране и изпълнение на целите за подготовка за повторна употреба и за рециклиране на битовите отпадъци от хартия и картон, метали, пластмаса и стъкло

Подпрограма с мерки за предотвратяване и намаляване на риска от депониране на отпадъци

Цел 3: Управление на отпадъците, което гарантира чиста и безопасна околна среда

Подпрограма с мерки за информационно осигуряване, запазване и подобряване на административния капацитет на Община Иваново по управление на отпадъците

Цел 4: Превръщане на обществеността в ключов фактор при прилагане йерархията на управление на отпадъците

Подпрограма с мерки за прилагане на разяснителни кампании и информиране на обществеността по въпросите на управление на отпадъците

V.1. ПОДПРОГРАМА С МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОТПАДЪЦИТЕ

Подпрограмата набелязва конкретен план за действие за изпъленение на Специфична цел 1: Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване образуването им и насърчаване на повторното им използване



V.1.1. ВЪВЕДЕНИЕ и основни положения

Източници на информация

В настоящата Подпрограма са използвани като източник на информация:



  • Национална Програма за предотвратяване на образуването на отпадъци 2014 – 2020 г.;

  • Национален план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки за периода 2012 – 2014 г., Агенция за обществени поръчки;

  • Наръчник за екологичен характер на обществените поръчки, Европейска комисия.

Рамковата директива за отпадъците задължава страните членки да разработват програми за предотвратяване образуването на отпадъците. Това изискване е транспонирано в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), в сила от 13.07.2012 г. Съгласно чл.50 на ЗУО министърът на околната среда и водите разработва и внася в Министерски съвет програма за предотвратяване образуването на отпадъци, като неразделна част от Националния план за управление на отпадъците. За първи път в България такава програма е разработена в рамките на Националния план за управление на отпадъците (НПУО) за периода 2014-2020 г. Мотото на националната програма за предотвратяване образуването на отпадъци 2014-2020 г. е „Най-полезния отпадък е този, който въобще не е възникнал”.

Основни положения

Особено важно е да се подчертае, че предотвратяването на отпадъци (ПО) има най-висок приоритет. Най-големите натоварвания на околната среда възникват при производството на един продукт и именно поради това тези натоварвания се намаляват чрез мерки за предотвратяване на отпадъци. Освен това, по този начин се намаляват и вредните влияния при изгаряне, транспортиране и складиране. В крайна сметка предотвратяване на образуването на отпадъци означава да не възникват отпадъци, да не се произвеждат продукти, които после да трябва да бъдат рециклирани или обезвреждани. Различните възможности за третиране на отпадъците винаги са свързани с трудности и натоварвания за околната среда. Отпадъкът не изчезва просто така, а чрез депонирането и изгарянето само се променя като вещество. Например, при изгарянето, дори и чрез най-съвременните технологии, възникват емисии и/или остатъчни вещества, които трябва да се складират. Всяко депониране е намеса в природата, като при това не могат стопроцентово да се изключат вредни въздействия върху околната среда. В най-добрия случай отпадъците се оползотворяват, но дори и в този случай възникват натоварвания поради употребата на енергия и вода. Поради това единственото адекватно противодействие на проблематиката с отпадъците са действията преди образуването на отпадъци, а именно предотвратяването на образуването на отпадъци.



V.1.2. ОПРЕДЕЛЯНЕ на мястото на предотвратяването на образуване на отпадъци в йерархията на управлението на отпадъците

Съгласно §1, т.17 от Допълнителните разпоредби на ЗУО „Отпадък” е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Директива 2008/98/ЕО дефинира предотвратяване образуването на отпадъците като „Мерките, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с което се намалява:



  • Количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на продуктите или удължаването на жизнения им цикъл;

  • Вредното въздействие от образуваните отпадъци върху околната среда или човешкото здраве, или

  • Съдържанието на вредни вещества в материалите или продуктите”.

Под мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци трябва да се разбира всяка мярка, която се предприема преди едно вещество, материал или продукт да се превърне в отпадък и която допринася за това да се намали количеството отпадъци и тяхното вредно въздействие върху човека и природата или съдържанието на вредни вещества в отпадъците.

Определяне на целите на предотвратяване на отпадъците

Изхождайки от Програмата за предотвратяване на отпадъците целите могат да се обобщят в три групи:



Главна цел подпомагана от оперативни цели, чието изпълнение от своя страна се постига чрез пакет от мерки. Както главната, така и оперативните цели са формулирани ясно в Рамковата директива за отпадъците (РДО) и в ЗУО.

Стратегическа цел (чл. 29, т. 2 последно изречение на РДО)

Прекъсване на връзката между икономическия растеж и свързаното с това вредно влияние върху човека и околната среда в резултат на образуването на отпадъци.



Оперативни цели (чл. 3, точка 12 РДО, респективно § 1, точка 28 ЗУО)

  • Намаляване на количеството на отпадъци;

  • Намаляване на вредното въздействие на отпадъците;

  • Намаляване на съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите.

Количествено и качествено предотвратяване

Докато намаляването на количествата отпадъци се нарича количествено предотвратяване на отпадъци, то намаляването на съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите се нарича качествено предотвратяване на отпадъците. Двата аспекта са тясно свързани и не трябва да се разглеждат като независими, а по-скоро като взаимно допълващи се. Неправилно е да се смята, че ако отпадъкът или неговото третиране само по себе си няма вредно въздействие, то този отпадък не трябва да се предотвратява. По време на самото третиране се изразходва енергия, вода, заема се пространство. Само в случай, че даден продукт не бъде произведен, то той не би се превърнал в отпадък, т.е. в случай на 100% количествено предотвратяване няма да има нужда и от качествено предотвратяване. Тъй като обаче такива случаи са нереалистични или твърде малко, е ясно, че за всеки продукт трябва да се прилагат и двата аспекта. Когато няма количествено предотвратяване, това не означава, че не трябва да има качествено и обратно.



Предотвратяване още във фазата на дизайна, тоест преди производството

Предотвратяването е хоризонтална мярка, която обхваща всички фази на потока на материали – добив, производство, разпространение и потребление. Предотвратяването на отпадъка не е само в една от тези фази. Колкото по-рано се реализират мерките по предотвратяване, толкова по-ефективни ще бъдат. В този смисъл мерки, предприети във фазата на дизайна и пред-дизайна, биха имали по-голям положителен ефект. Предотвратяване по време на дизайна означава да се предприемат мерки още във фазата на вземане на техническите решения. Това включва не само еко-дизайн на продуктите, но и стратегическо развитие от гледна точка на икономически показатели, позиция на пазара, планиране на разходи и др., както и използване на технологии, изискващи по-малко материал, влагане на по-малко опасни субстанции, по-малко опаковки, по-рядко преместване и по-малко складиране.

Описаните по-горе цели на предотвратяване на отпадъците са част от общия комплекс политики в областта на устойчивото развитие, като при реализиране на целите и мерките трябва да се имат предвид и социалните и икономически аспекти. Да се измерва количественото предотвратени отпадъци означава да се измерва несъществуващо количество отпадъци, а да се измерва качественото предотвратени отпадъци означава да се измерва вреда, която не се е състояла.

Съгласно чл. 29, точки 3 и 4 на РДО в предотвратяването на отпадъците трябва да се определят „специфични качествени или количествени контролни показатели” (индикатори), чрез които да може да се оценява и наблюдава напредъка на изпълнението на мерките за предотвратяване на отпадъците. Съгласно Директивата на ЕС всяка държава-членка може да изработи собствени индикатори като същевременно се визира и възможността индикаторите да бъдат определени и чрез процедурата по приемане на общоевропейските норми.

Формулираната по този начин задача в РДО показва, че на този етап няма универсални и общовалидни индикатори, от което следва, че в областта на индикаторите, като доказателство за успех на мерките за ПО, са необходими бъдещи изследвания и проверки. Същевременно трябва да се отбележи, че РДО задължава държавите-членки да определят индикатори за оценка на успеха на мерките за ПО. Това задължение е формулирано и в българския закон (чл. 50, ал. 1 и ал. 3, т. 4 ЗУО). Съгласно тези разпоредби министърът на околната среда и водите разработва и внася в МС програма за ПО, която „включва индикатори за оценка на изпълнение на мерките за предотвратяване образуването на отпадъци”.

В законодателството и в политиката за предотвратяване и управление на отпадъците се прилага като приоритетен ред следната йерархия на отпадъците:

а) предотвратяване;

б) подготовка за повторна употреба;

в) рециклиране;

г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия;

д) обезвреждане.

При прилагането на посочената по-горе йерархия на отпадъците, държавите-членки предприемат мерки за насърчаване на вариантите, които обезпечават най-благоприятните за околната среда резултати като цяло.



Участници в дейностите по предотвратяване на образуването на отпадъци

  • Държава;

  • Общини (общински съвети);

  • Икономически и научни субекти, неправителствени организации;

  • Домакинства.

V.1.3. АНАЛИЗ и описание на съществуващи мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци и оценка на възможностите за прилагане на подходящи мерки и предложение за индикатори за мерките

В приложение №4 към чл. 50, ал. 3, т. 2 на ЗУО, точно както и в Приложение IV към чл. 29 на РДО са изброени 16 примерни мерки за предотвратяване на отпадъците. В настоящата Подпрограма са разгледани само онези от тях, за които е преценено, че са приложими за Община Иваново.



Зелени обществени поръчки

Зелените обществени поръчки се дефинират като: “процедура, чрез която публичните органи се стремят да получат продукти, услуги и строителни работи с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл, вместо продукти, услуги и строителни работи със същата основна функция, които иначе биха били предоставяни.”. Зелените поръчки като цяло са доброволен инструмент.

Възложителите преценяват дали и доколко да използват екологичните съображения и на кой етап от процеса на възлагане на обществената поръчка да заложат екологични изисквания. Съгласно ЗОП, екологични изисквания могат да бъдат заложени на следните етапи от процеса на възлагане на обществената поръчка – обявяване, провеждане, подписване и изпълнение на договор. Със Съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. “Обществените поръчки, насочени към една по-добра околна среда” се отправя препоръка поне 50% от всички възложени обществени поръчки през 2010 г. да бъдат зелени. Това означава, че те следва да отговарят на общите “основни” критерии за зелени обществени поръчки, споменати в посочения документ. В съобщението се казва още, че са “необходими стимули за насърчаване на по-широкото използване на екологосъобразни продукти, като в същото време трябва да се избягват изкривявания на вътрешния пазар, каквито биха могли да последват от прилагането на чисто национални стимули за зелени обществени поръчки”. Ползите от възлагането на зелени обществени поръчки включват:


  • спестяване на материали и енергия;

  • намаляване на разходите за придобиване на продукти и услуги, като се отчита целия жизнен цикъл на продуктите;

  • създаване на реални стимули за разработване на екологосъобразни технологии;

  • редуциране на отпадъците и замърсяването;

  • намаляване на емисиите на парникови газове;

  • ефективно управление на околната среда.

Европейските обществени и административни служби изразходват годишно равностойността на 17% от брутния вътрешен продукт на ЕС за закупуване на стоки, преди всичко в сектори със сравнително високо въздействие върху околната среда. Предвид икономическата значимост на обществените поръчки, те могат да се използват като инструмент за ангажираност в национален мащаб за производство на стоки и услуги с по-висока екологична ефективност.

Този вид процедури ще доведе до ограничаване на замърсяванията и увреждането на околната среда, както и до намаляване на разходите, които трябва да направи обществото за отстраняването на тези вредни ефекти и последствията от тях. Възлагането на зелени поръчки ще създаде предпоставки за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове, рециклирането на отпадъци от опаковки, контрола върху употребата на опасни химични вещества, устойчивото управление на горите и земеделските земи и др.



V.1.4. МЕРКИ за предотвравяне образуването на отпадъци

Включване на критерии за защита на околната среда и предотвратяване образуването на отпадъци в обявите за обществените поръчки и в договорите, съгласно Наръчник за екологичните обществени поръчки, публикуван от Комисията на 29 октомври 2004 г.

Същност на мярката

В своето съобщение „Обществени поръчки, за по-добра околна среда” (COM (2008) 400) Европейската комисия определя зелените обществени поръчки като процедура, чрез която публичните органи се стремят да получат продукти, услуги и строителни работи с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл, вместо продукти, услуги и строителни работи със същата основна функция, които иначе биха били предоставяни. В съобщението се препоръчва определяне на общи критерии за „зелените” обществени поръчки, като по този начин се постигне прилагане на единен подход от страните-членки, за да не се нарушава конкуренцията на пазара на Общността. Комисията разработи и критерии за различни стоки и услуги, които тя счита за най-подходящи при възлагане на обществени поръчки за тези стоки и услуги.

Според българското и европейското законодателство за обществените поръчки има две възможности при тяхното възлагане: офертите може да се сравняват или само на база най-ниска цена, или на база „икономически най-изгодна“ оферта, което означава, че ще бъдат взети предвид други критерии за възлагане, включително цената. Тъй като критерият „икономически най-изгодна оферта“ винаги се състои от два или повече подкритерия, то те могат да включват екологични критерии.

Важно да са изпълнени следните условия, на които да отговарят критериите:



  • Да са свързани с предмета на договора;

  • Да бъдат конкретни и обективно количествено измерими;

  • Да са обявени предварително;

  • Да са подчинени на правото на Общността.

При спазване на тези условия критериите ще са правилни. Ако се приеме като база за сравнение „икономически най-изгодна оферта” трябва да се има предвид, че при изчисляването е целесъобразно да се приложи изчисление на база „стойност на жизнения цикъл”. Това означава, че остойностяването включва целия срок на експлоатация и обхваща следните разходи:

  • разходите за закупуване и всички свързани с това разходи (доставка, монтаж, пускане в експлоатация и т.н.);

  • оперативни разходи, включващи енергия, резервни части и поддръжка;

  • разходи в края на жизнения цикъл като спиране от експлоатация и отстраняване.

На етап възлагане за всеки един от тези разходи трябва да се определи коефициент, за да могат да бъдат взети под внимание при определяне на икономически най-изгодната оферта. Това ще помогне да се получи продукт, който е не само „икономически най-изгоден”, но той ще има и по добри екологични показатели, тъй като в процеса на възлагане ще станат ясни и разходите при използване и за изхвърляне, на които, в противен случай, няма да бъде обърнато достатъчно внимание

Насърчаване на надеждни системи за екологично управление, включително ЕMAS и ISO 14001

Същност на мярката

ЕMAS (Eco-Management and Audit Scheme) e доброволен инструмент за екологично управление, приет през 1993 г. от Европейската комисия и изменен през 2001 г. (EMAС II) и през 2010 г. (EMAS III). Организациите които прилагат ЕMAS, автоматично отговарят и на изискванията на ISO 14001. В организациите, прилагащи ЕMAS и ISO 14001, могат по-лесно да се идентифицират причините за възникване на отпадъците, разходите за тяхното третиране и мерките за ПО.

Положителните страни на тази мярка са, че не само води до намаляване на отпадъците, но и гарантира дългосрочно изпълнение и мониторинг на този ефект. Мярката подпомага и икономическия резултат на фирмата чрез по-доброто използване на ресурсите и оттам и по-ниските разходи, тоест тя има и положителен икономически и социален ефект. Доверието на потребителите от ЕС към фирми, сертифицирани по EMAS и ISO 14001, по принцип е по-високо, което може да доведе до по-добри шансове за българските фирми, имащи сертификат, да реализират своята продукция на Европейския пазар.

Досегашно прилагане и бъдещи възможности

България съществува възможност за стимулиране на фирмите да въведат ЕМАS и ISO 14001, например чрез зелени обществени поръчки като критерии за допустимост да се изисква регистриране по ЕМАS или сертифициране по ISO, но тази възможност е използвана в редки случаи.

В Националният план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки за периода 2012-2014 г. е посочено, че „В общинските програми за управление на отпадъците също е препоръчително да се включат мерки за изискване на регистриране по ЕМАS или сертифициране по ISO като критерии за допустимост при обществени поръчки.”.

V.1.5. НАЛИЧИЕ на други дейности и мерки, включени в други Подпрограми на общинската ПУО, които допълват и подпомагат изпълнението на оперативата цел на програмата

В настоящата Подпрограма не са включени „неинвестиционни“ мерки, които имат пряка връзка с постигане на набелязаните цели на настоящата Подпрограма, но тъй като имат хоризонтален характер и допринасят за постигането на няколко цели, са описани в други Подпрограми, както следва:



Подпрограма за прилагане на разяснителни кампании и информиране на обществеността по въпросите на управление на отпадъците, включваща следните мерки:

  • Осъществяване на информационни кампании в областта на управлението на отпадъците сред населението и бизнеса, в т.число разясняване на ползите от предотвратянето на отпадъците.

Подпрограма за информационно осигуряване, запазване и подобряване на административния капацитет на Община Иваново по управление на отпадъците

  • Обучение и подобряване административния капацитет за управление на отпадъците на общинско ниво.

Подпрограма за разделно събиране и постигане на целите за биоразградимите битови отпадъци, в т.число за биоотпадъците

  • Закупуване и инсталиране на компостери за домашно компостиране – в случай, че ПИП докажат такава целесъобразност.

Съгласно чл.8, ал.4 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците дейността по компостиране на място се счита за дейност по предотвратяване на образуването на отпадъците и не се отчита за изпълнение на целите за разделно събиране и оползотворяване на битовите биоотпадъци, а именно:

  1. до 31.12.2016 г. не по-малко от 25% от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

  2. до 31.12.2020 г. не по-малко от 50% от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.;

  3. до 31.12.2025 г. не по-малко от 70% от количеството на битовите биоотпадъци, образувани в региона през 2014 г.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница