Птг „Цар Симеон Велики Изготвил: Проверил



Дата24.04.2017
Размер75.33 Kb.
Размер75.33 Kb.

ПТГ „Цар Симеон Велики”

Изготвил: Проверил:

/ Д. Пламенова/ /В. Георгиева/





СТР.6

СТР.3

СТР.5

СТР.4#SI

СТР.5


ЗЛАТНИЯТ ВЕК НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Успехите във външната политика на цар Симеон се реализират успоредно с възхода на българската култура. Цар Симеон наследява от баща си княз Борис І идеята за широкомащабна политика за развитие и обновление на българската духовност. Той не само създава всички необходими условия за творчество на първите българските книжовници – ученици и последователи на славянските първоучители Константин-Кирил и Методий, но и сам работи заедно тях. Благодарение на него и на сина му цар Петър наскоро приелите християнството българи се приобщават към най-високите достижения на средновековната християнска култура.
Строителство и материална култура

Новата столица Велики Преслав става витрина на културния разцвет на Симеонова България и на амбицията на българския владетел да я превърне в истински “царски град”. Досега археологическите разкопки в града са разкрили 20 кръстокуполни църкви. Новата столица има външен и вътрешен град, всеки един обграден със стени. Показателен е фактът, че докато площта на външния град на Плиска е 23 кв. kм. , то площта на външния град на Преслав е едва 5 кв. км. За разлика от старата столица, която има всички белези на военен аул, новата е построена, за да бъде княжеска резиденция.




Църквата „Св. Наум” в гр. Охрид.


Над всички сгради в Царския град доминира владетелският дворец, в който най-внушителна по размери и украса е Тронната зала. Величественият облик на дворцовия град се допълвал от дворцовата базилика, известна още като Кръглата или Златната църква. Със своите пропорции, внушаващи монументалност, и с украсата си от цветни мозайки и рисувана керамика тя е един от най-забележителните паметници на средновековната българска архитектура.

Строителството на манастири е друга характеристика на столичната архитектура. Археологическите разкрития показват множество манастири в града и в неговите околности, като местностите Патлейна, Тузлалъка и др. Монументално строителство има и в други важни църковни и административни центрове – Средец, Охрид, Главиница и др.
старобългарското изкуство
В края на IX и началото на Х в. разцветът на старобългарското изкуство се обуславял от засиленото занаятчийско производство на строителни материали, битова и художествена керамика, разноцветно стъкло и др.

Керамична икона на св. Теодор

Стратилат в Патлейна, IX-X в.

Преславската рисувана керамика е едно от новите явления в тогавашното изкуство. Тя е представена от плочки с растителни, животински и човешки изображения в единна композиция. Нейният най-ярък образец е иконата на св. Теодор Стритинит, намерена в Патлейна. /Показаната по горе\

Декоративната скулптура е друга забележителна проява на старобългарското изкуство. Преславската скулптура е повлияна от византийския изток, но наред с това в нея присъстват и оригинални български елементи.
Монументалната и миниатюрната живопис

Появата и развитието на монументалната и миниатюрната живопис са другите две нови явления в старобългарското изкуство от края на IX и началото на Х в. Тематично образите съответстват на репертоара от сюжети в източнохристиянското изкуство от Х в. Откритото през 1978 г. Преславско съкровище със своето богато съдържание от златни и позлатени накити е забележително доказателство за постиженията на българската култура през Симеоновата епоха.
c:\documents and settings\pc\desktop\част от.jpg

Част от колието с изображение на Св. Богородица.

Велики Преслав. 10 в.

Първа книжнина на славянски език

Най-трайни следи от духовния напредък на българското общество и държава по времето на цар Симеон са произведенията на старобългарската литература. Достигналите до ново време образци с основание се определят като “Златен век” на българската книжнина в края на IX и началото на Х в. В духа на своето време старобългарските книжовници разпространяват основните начала на християнската просвета и морал сред новопокръстените българи. В своята дейност те получават покровителството и насърчението на цар Симеон.

В нашата литературна история от Симеоновата епоха са запазени произведенията на такива високообразовани книжовници като Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Черноризец Докс, презвитер Григорий и др.
Едни от

Старобългарските книжовници


Климент Охридски е непосредствен ученик на Кирил и Методий. Той влага всичките си усилия за широкомащабна просветителска дейност. Климент пише жития на Кирил и Методий, с което спомага за трайното налагане на култа към славянските първоучители. Книжовното му дело е представено от значителен брой поучителни и похвални слова. Неговият съратник в просветителското дело Наум също е непосредствен ученик на Кирил и Методий. Той има изключителни заслуги като учител, просветител и проповедник. Наум се смята за основоположник на църковната химнография в старобългарската и в славянската култура.
Епископ Константин Преславски е друга ярка фигура в Преславския книжовен кръг. Той също е непосредствен ученик на Методий. Съставя сборник от 51 беседи, известен днес като “Учително евангелие”. Те са предназначени за четене в неделния ден от седмицата и имат преводен характер. Преди тях са поместени и оригиналните творби на епископ Константин Преславски: “Проглас към евангелието” и “Азбучна молитва”. Важна част на сборника е и съставеното от автора първо историческо съчинение на старобългарски език, известно като “Историки”, което цели да разшири историческата култура на българите в светлината на библейската история. През 906 г. по нареждане на цар Симеон той превежда от гръцки “Четирите слова против арианите” на Атанасий Александрийски. Към превода добавя бележка, в която отбелязва деня на смъртта на княз Борис І – 2 май 907 г.
Черноризец Храбър е друг виден български книжовник от края на ІХ и началото Х в., от чието творчество е оцеляло само съчинението му

“За буквите”. В този труд се дават отговори на всички въпроси, свързани с историята на славянската писменост и нейната защита от поддръжниците на триезичната догма. Информацията, съдържаща се в “За буквите”, допълва познанията ни от житията на Кирил и Методий.


Към Симеоновия кръг писатели принадлежи и Йоан Екзарх, който вероятно заема висок църковен пост и работи в двореца. Негов е първият превод на житието на Йоан Златоуст от Георгий Александрийски. До нас са достигнали и други негови творби като: “Небеса”– превод на „Богословие” на Йоан Дамаскин, който съдържа елементи на природните науки и античната философия, и “Шестоднев”, който представя библейския разказ за произхода на света. Тук в описанието на човешкото тяло личи, че е използван трактатът по анатомия на Аристотел.

Наред с него Йоан Екзарх представя своето разбиране за обществото, като група хора, които в своята работа не могат един без друг и затова са призовани да живеят заедно. В “Шестоднев” са включени няколко проповеди и похвални слова. В творчеството си Йоан Екзарх ползва съчиненията на Василий Велики, Йоан Златоуст, Севериан Гавалски и други раннохристиянски богослови от ІV-V в. , но и на Аристотел.
Представянето на творците от “Златния век” на старобългарската книжнина би имало незавършен характер без отбелязването на участието в книжовната дейност на цар Симеон. Широтата и разнообразието на литературните му интереси се проявяват в книжовните произведения, изпълнени по негова заръка, а може би и от самия него. Той е насърчавал българските книжовници да извършват преводи на онези образци на византийската литература, които в най-голяма степен допринасят за християнската просвета на народа.

С името на цар Симеон са свързани сборниците “3латоструй” от 1075 г. и “Светославов (Симеонов) сборник” от 1073 г., запазени по руски преписи.


  • По време на руските нашествия в България от 968-971 г. Симеоновите сборници са изнесени в Киев. Те, както и други по- късни български по произход ръкописи залягат в основите на руската - християнска култура.

  • Вследствие на широката книжовна дейност много скоро в България се появяват първите български апокрифни съчинения: “Сказание за Железния кръст” и “Българската царкиня Персика”. Интересът към исторически знания се задоволява чрез преводи на византийски монашески хроники и исторически разкази като “Александрия”, “Повест за Троянската война” и др.

Образците на литературата, изкуството и монументалното строителство, създадени от българските творци през Симеоновата епоха, разкриват големия подем на българската -християнска култура в това време. Техният разцвет определя и водещото място на България като център на славянската писменост и култура, от който започва нейното разпространение сред другите славянски народи в европейския свят.

Google.bg


Istoriq.bg

За повече информация:

Сподели с приятели:


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница