Пътят към ясно съзнание Раздел 02 – „Мисли” Глава 02 -01 Освобождаване от лъжливи концепции



страница1/4
Дата16.11.2017
Размер0.86 Mb.
Размер0.86 Mb.
  1   2   3   4

Пътят към ясно съзнание
Раздел 02 – „Мисли”
Глава 02 -01

Освобождаване от лъжливи концепции
“Всички ние по много въпроси се осланяме на набитите в главите ни от домашното възпитание авторитети или на “здравия смисъл”; ние се страхуваме да преборим в себе си чувството за увереност. Ако вие отхвърляте това обвинение, то потърпете мъничко и скоро сами ще се уловите, че го правите.”

Ерик Роджерс


Съдържание на главата:

02-01-01) Концепциите и тяхната роля при възникване на НЕ.

02-01-02) Източници на възникване на концепциите.

02-01-03) Явни и неявни концепции.

02-01-04) „Очевидно празни” и „работещи” явни концепции.

02-01-05) Практика на противопоставянето и механичната замяна.

02-01-06) Антиконцепции. Определение и видове. Примери на концепции за „бъдещето”.

02-01-07) Съставяне на списък с концепции.

02-01-08) Класификация на концепциите по тяхното съдържание.

02-01-09) Силни и слаби цели.

02-01-10) Класификация на интерпретациите. Въпросът за роднините. Концепцията „връзки”.

02-01-11) Избор на интерпретации. Примери.

02-01-12) Разглеждане на концепции, аргументи и контра-аргументи.

02-01-13) Метод за пряка проверка на концециите.

02-01-14) Циклична смяна на интерпретациите.

02-01-15) Абстрактната концепция „аз”. Практика на осъзнаване на отсъствието.
02-01-01) Пристъпвайки към отстраняване на НЕ ти забелязваш, че те възникват най-често тогава, когато събитията се развиват не така, както ти се иска на теб. НЕ се съпровождат от мисли като „това е неправилно”, „това е лошо”, „трябва по друг начин”, т.е. твоите представи за това как „трябва” да бъде противоречат на това, което е в действителност и навикът да изпитваш НЕ ясно се проявява в такива моменти. Като усъвършенстваш усилията за отстраняване на НЕ, като укрепваш яснотата в това, че ти не искаш да ги изпитваш, искаш да се отървеш от този досаден навик, като укрепваш радостното желание да изпитваш озарени възприятия (ОзВ), като получаваш удоволствие от яснотата на ръзсъдъка, ти достигаш до появата на устойчив интерес към критичното разглеждане на концепциите.

Думата „концепция” се използва в науката за обозначаване на достатъчно непротиворечива система от хипотези и интерпретации на експериментални данни. Думата „концепция” в контекста на този книга се ицползва в съответствие с това, какво значение е придобила тя в нашия разговорен език – „механично пренесена система от възгледи”.

„Механично” – означава сляпо подражавайки, без мисъл, под влияние на НЕ (например, на чувството за собствена непълноценност, неловкост, страх от негативно отношение към себе си, страх от изолация и пр.), без собствени разсъждения, без собствено търсене на основания във вид на експериментални данни. Т.е. започваме да приемаме и да вярваме в някакво твърдение и по-нататък да живеем така, сякаш то е безусловна истина.

„Система от възгледи” – това е устойчив ред мисли, които по навик възникват при определени обстоятелства.

Например, ако детето се е ударило и плаче, то това поражда следния комплект мисли: „детето плаче – боли го – трябва да го утеша”, което се явява основание да кажа, че съществува концепцията „плачещото дете трябва да бъде утешено”. Но с времето ти можеш да забележиш, че сълзите и изискванията стават все повече и повече, налага ти се да го утешаваш все по-често и по-често и чак тогава ти можеш да подложиш на съмнение тази концепция и да започнеш да ръзсъждаваш. В резултат от разсъжденията, наблюденията, произтичащите от тях предположения и получения нов опит, можеш да стигнеш извода, че да „утешаваш” – значи да приучаваш детето към самосъжаление. Като следствие от това, можеш да промениш поведението си – не само да не утешаваш, но напротив – да лишаваш от внимание детето всеки път, когато то изпитва силни НЕ, а щом в неговия рев се появи пауза, да проявяваш към него внимание и симпатия, ако я има. Накрая детето ще разбере, че истеричните ридания и силното самосъжаление го лишават от твоето внимание и ще получи стимул да прекрати навика да култивира дадената НЕ в дадената ситуация. А в резултат, ти накрая ще отстраниш концепцията, ще изпиташ яснота и ще остане само да постигнеш безупречно отстраняване на НЕ, възникващи по навик, когато детето с плач иска да спечели твоето внимание.
02-01-02) Ти възприемаш концепции от най-разнообразни източници. Например, ако майка ти, по време на обяд види хлебарка – ще се намръщи, ще се развика с грозен глас и с отвращение и страх ще я изхвърли в тоалетната, а ако ти си малолетно дете, което приема и попива всичко, ще приемеш и това отношение към хлебарките, след което лесно ще приемеш концепцията: „хлебарките са гадост”. Това е емоционалният път на предаване на концепциите.

Друг път е „авторитетният”. Ако някой „уважаван” или „по-висшестоящ”, или „умен” с важен вид съобщава, че не бива да се прави това и това, то може на сляпо да се приеме неговото твърдение, защото не може такъв „умен” и „уважаван” човек да говори глупости.

Третият път е мимикрията. Ако попаднеш в дадено общество, то започваш да приемаш неговите концепции, ако искаш да си приятен на хората и да не бъдеш отхвърлен.

Отделно искам да отделя болката и свързания с нея страх като път за предаване на концепции. Ако детето е паднало, ударило се е и се е уплашило, то в този момент под влиянието на състрадателната баба то лесно ще приеме концепцията, че „да бягаш бързо е опасно и лошо, а да седиш спокойно е добре и безопасно”.

Петият път се опира на такава грешка, когато някаква съвкупност от факти се разглежда като пълна и окончателна. Когато казваш, че „на Марс няма живот”, то ти отначало подразбираш, че това предположение се основава на тези факти, които са ни известни днес и че в бъдеще може да бъде открито какво ли не – и най-невероятното и непредсказумото, но с времето възниква твърда увереност, че на Марс няма живот.

Шестият път е чисто логическата грешка или недостиг или погрешност на изходните предпоставки, или тъпота, т.е. тази специфичност инертност на мисленето, която живее благодарение на НЕ.

Седмият се основава на чувството за собствена значимост. За кажеш нещо с важен глас и да звучиш „компетентно” – значи да се издигнеш в очите на жената, приятеля, колегата, а после вече нямаш друг избор освен да отстояваш до край своята гледна точка, колкото и обсурдна да е тя, като прибягваш към прихологически натиск („Ама ти какво? Не разбираш ли?”), към нарочно объркване на въпроса, т.е. към специално култивиране на неяснота.

Осмият – това са други концепции, които пораждат натрапчиви механични желания. Ако твоят баща смята, че дъщеря му е „длъжна” да му казва каде се кани да нощува, с кого прави секс и т.н., то когато ти излизаш и не му казваш нищо, той изпитва изблик на тревожност, агресия, иска да те застави да следваш неговото желание и започва да измисля всякакви страшни истории и колкото по-страшна е глупостта, която той измисля, толкова по-голяма е вероятността, че това ще ти подейства. По този начин, той полага усилия за пораждането в самия себе си на нови концепции и се опитва да ти ги предаде, за да може отново да те управлява, да те държи като в затвор.

Деветият е един от най- разпространените – неискреност в разсъжденията. Ти можеш да избягваш аргументите, да не довеждаш до край разсъденията си, защото предвиждаш, че резултатът ще противоречи на твоите убеждения или теб може да те домързи да разгледаш детайлно тънките места на своята концепция. За такива разсъждения е характерно наличието на елементи от рода на „очевидное, че...”, „на всички е ясно, че...”, „Учените отдавна са открили, че...” (при това, разбира се, няма никакви конкретни цитати на конкретни изказвания на учени, съпоставени с други мнения) и т.н.
02-01-03) Хората много рядко мислят, тъй като под думата „мисля” обикновено разбират не процеса на размишление, съпоставката и анализа на аргументите и т.н., а процеса на жонглиране с концепции.

Концепциите се делят на два големи класа. Първият – това са явните концепции, т.е. такива, които могат да бъдат самостоятелно формулирани от човек, които той сам активно поддържа. Може да прочетеш няколко книги за ползата от зелето, да се вдъхновиш от прочетеното и да започнеш да убеждаваш близките си в това.

Да си представим друга ситуация: да попитаме някой човек – възможно ли е да спрем да изпитваме НЕ и той разбира се ще каже „не”, но това не значи, че той някога е мислил за това, разглеждал е нечии доводи или свидетелства или сам се е опитвал да полага усилия. На него такива мисли не са му минавали през главата и до преди да му зададат въроса, той би могъл и да не знае, че ще отговори по този начин. И ако му бяхя предложили да изброи своите представи за живота, то тази концепция въобще нямаше да се появи в списъка. Такива концепции аз наричам неявни. Независимо от това, че са неявни, те са определят поведението на човека в не по-малка степен от явните. Ако склоним към разсъждения този, който споделя неявната концепция „невъзможно е да спрем да изпитваме НЕ”, то той може да достигне до най-различни изводи – „невъзможно е да спрем”, „може и да е възможно”, „не знам, не съм опитвал”, „трябва да помисля”, „защо не” и т.н. обаче пак ще продължи да се държи така, като че ли напълно и безусловно приема концепцията за невъзможността за тяхното прекратяване.

Ако чавек нарушава закона, защото не го познава, той въпреки всичко ще носи отговорност, както и хората изпитват последствията от своите концепции независимо от това, че могат дори да не се досещат за тяхното съществуване.

Още един пример за неявна концепция: „аз няма да мога до постигна просветление докрая на живота си”. На практика е невъзможно да се опровергае. Едва ли тази концепция ще предизвика видимо безпокойство, тъй като оперира с нещо много далечно – края на живота и с нещо твърде неопределено – „просветлението”. От тази концепция няма дапроизтече никакъв забележим вътрешен диалог – силният вътрешен диалог е зает с нещо по-насъщно. Ако някой изкаже тази мисъл, то ти доже можеш даже и да не се съгласиш с нея (според настроението) или да останеш с неопределено отношение и въпреки това концепцията ще си съществува и ще подтиска устрема ти. Осъзнаването на наличието на тази концепция може да се роди спонтанно – като резултат от усилията по отстраняване на НЕ, по пораждането на озарени възприятия, по контрола над вътрешния диалог, от разговор с практикуващ и т.н. и чак след това ти ще усетиш този товар, с който тази концепция те е притискала и ще можеш да започнеш да полагаш усилия, за да го отхвърлиш.

Явната концепция веднага е достъпна за изследване, докато неявната отначало трябва да бъде открита, което съвсем не е лесно, а след откриването е необходимо да бъде точно и ясно сформулирана, за да стане предмет на анализ.

За да бъде открита неявната концепция, аз предлагам да използваш писмена фиксация и анализ на вътрешния диалог в момента, когато възникват НЕ, усещаш въздействието на НФ или НЕС. Всяка една концепция – явна или не – е част от вътрешния диалог (ВД), т.е. бързо възникваща последователност от мисли. Вътрешният диалог се състои от няколко слоя (за това по-подробно в следващите глави). Силният вътрешен диалог се състои от изговорени наум думи и такава мисъл е с продължителност от част от секундата и повече. Слепият вътрешен диалог се състои от части от думи и образи, които са с подължителност 1/30 от секундата и мисълта, състояща се от такива последователни и откъслечни думи и образи има много малка продължителност – например една трета от секундата, така че разпознаването и фиксацията на подобни мисли изискват много голямо внимание и висока скорост на отстраняване на НЕ.

Тази практика аз наричам „оперативна работа с неявните концепции”.

Друг способ е търсенето на резонансни мисли. Изпитвайки НФ или НЕС, аз не го отстранявам незабавно, а продължавам да го изпитвам и ровя из различни теми, задавам си въпроси: „ какво ме безпокои и угнетява? Изключих ли ютията? Не. Детето гладно ли е? Не... Имам ли неприятности на работата? Не...” Аз търся мисли, при които да възникне явлението резонанс – да избликне интензивен НФ и да възникнат НЕ. Това означава, че е намерена посоката на търсене на неявната концепция. Сега аз разглеждам мислите от тази област, докато отново не открия резонанс, което ще доведе до още по-голямо свиване на областта на търсенето. Колкото по-точно очертавам кръга, толкова е по-голяма вероятността да настъпи спонтанна ясност. Колкото по-често се занимавам с тази практика, толкова по-съвършени стават навиците ми.

Третият начин за откриване на областта, в която да се търсят неявните концепции е „резонансното моделиране”. Променяй във въображението си реалната ситуация и наблюдавай – усилва ли се НФ, отслабва ли или остава непроменен. Например, представи си, че са ти повишили заплатата, а после, че са ти я понижили. След това си представи, четвоето дете е започнало да се справя по-добре в училище, а после – по-лошо. И така нататък. Всеки път ти ще наблюдаваш някакво отслабване или усилване на НФ, но някоя тема ще се отзове с особено силен резонанс – значи именно там трябва да се „копае”.

Често търсенето на концепции ги изкарва на бял свят на цели гроздове. Например: имаш гости, пиете чай, възниква безпокойство. Изследвайки откъси от вътрешния си диалог, ти разбираш, че се опасяваш детето ти да не започне да мляска пед гостите. От тук и първата концепция: „Да се мляска е некултурно и лошо.” Продължаваме разкопките: „но защо именно аз се страхувам, та нали не мляскам аз...защото това е моето дете”. Оттук втората концепция: „аз съм отговорен за поведението на детето”. И така нататък. Става ясно, че концепциите се появават навързани в цели конгломерати и се поддържат една друга. За да постигнем яснота трябва да внимателно да ги разделим и да решим всеки въпрос поотделно.
02-01-04) Да разгледаме два типа явни концепции. Първите при разглеждане от близо се оказват очевидно необосновани. Да ги наречем „очевидно празни”. Разглеждането на вторите, обаче, не ти дава веднага яснота, необходим е анализ, разглеждане на аргументи, контрааргументи, контра-контрааргументи и т.н. Да наречем такива концепции „работни”.

Освобождаването от очевидно празните концепции само изглежда много лесно, но това не е така. Защото независимо от това, че за теб е очевидна нейната неоснователност, тя съществува на това място, защото за това има някаква причина. Причината може да бъде една от гореизброените девет и освен тях: инерция или навик. Отстраняването даже на най-безобидния навик изисква последователни и радостни усилия, особенно ако този навик е подплатен от други – например, навикът да изпитваш НЕ в дадената ситуация. Например, като малка си смятала, че не си красива. Когато си се убедила в погрешността на това мнение и си разбрала, че за един ти си красавица, а на друг си безразлична, то по инерция продължаваш да изпитваш все същите НЕ при запознанство с момчета, а концепцията от явна се е превърнала в неявна и продължава да бъде пусково устройство за възникване на НЕ.


02-01-05) За преодоляването на инерцията на съществуването на очевидно лъжливи (или доведени в резултат на анализ до състояние близко до очевидно лъжливото) концепции аз препоръчвам метода на противопоставянето. Формулирам мисъл, опровергаваща дадената концепция, т.е. формулирам антиконцепция, след което изпълнявам формална практика (вж. по-нататък в съответната глава) – стотици пъти на ден си задавам въпроса – кое смятам за вярно – концепцията или антиконцетцията? Мисълта „аз не съм красива” или мисълта „на някого се харесвам, а на друг - не”? В резултат от тази практика, съпроводена от безупречно отстраняване на възникващите НЕ се достига поставената задача – влиянието на очевидно лъжливата концепция върху моето поведение постепенно отслабва, докато не се прекрати съвсем.

Друг един подход се нарича практика на механичната замяна (МЗ). Той ефективен по отношение на тези очевидно лъжливи концепции, които са били вкарани в теб буквално насила – чрез груб психически натиск. Майка ти се е навеждала над теб и е крещяла: „ЩЕ СЕДИШ ЛИ МИРНО???!!!” или обратно – жално е гледала, почти плачейки: „защо ме излагаш...”. Не теб всичко ти се е свивало на буца и си „разбрала” – да седиш мирно е добре, да се лигавиш е лошо.

Практиката на механичната замяна се състои в изговарянето на глас многократно на антиконцепцията – например, един час непрекъснато, всеки ден по един час. Това води до съществено отслабване на концепцията, и служи като клин, който избива предишния клин.

Тази практика позволява да се доведе до край отстраняването на работните концепции когато те са сведени до нивото на очевидно лъжливите или до ниво, близко до това.

За концепцията „трябва да се помага на хората” антиконцепция ще бъде „аз искам да помагам само на тези, на които искам, на които са ми симпатични”, а често може да се формулира антиконцепция само чрез просто добавяне на отрицание: „ ако той прави секс с друга, това значи, че той не изпитва нежност към мен” – „ако той прави секс с друга, то това НЕ значи, че той не изпитва нежност към мен”.

Такава практика може да бъде съвместявана и с други дейности, от това нейната ефективност няма да намалее.

В течение на своя живот ние сме повтаряли дадената концепция – на глас или на ум – десетки и стотици хиляди пъти, но силата на сляпото въздествие е мнго по-малка от силата на въздействието, избрано в резултат от радостно желание, затова само няколко хиляди повторения на антиконцепцията ще постигнат целта, тя механично ще изтика очевидно лъжливата концепция. Антиконцепцията не заема мястото на концепцията и самата тя не се превръща в препятствие, тъй като ти я използваш не на сляпо, а със съвършено ясна цел – да се изтика чуждия механизъм.

Можеш да изпълняваш тази практика съвместно с други практикуващи – отначало антиконцепцията изрича на глас една от вас, посла друга, при това няма нужда от внимателно вслушване.


02-01-06) Да опрделим термина „антиконцепция”. Антиконцепция – това е такова твърдение, което:

а) противоречи на смисъла на разглежданата концепция;

б) предизвиква резонанс с озарените възприятия (ОзВ);

в) в дадения момент ми се струва по-обосновано и достоверно от концепцията.

Антиконцепциите по отношение на абстрактните концепции (определението вж. по-нататък) могат да не притежават свойството „в)”, тъй като тях по определение не можеш нито да ги обосновеш, нито да ги опровергаеш. Например, аз мога да съставя такава антиконцепция: „Няма бъдеще, има само тук и сега”. Не мога да обоснова това, защото думата „бъдеще” не обозначава никаква конкретна съвкупност от възприятия и следва, че аз не мога да кажа нито че го има, нито че го няма. Ясно е за какво иде реч, но тъй като това твърдение води до изблик на предусещане, проява на радостни желания, освобождаване от товара на различни грижи, свързани с мислите за „бъдещето”, то възниква желание за култивиране на тази антиконцепция.

Не е ли използването на антиконцепцията форма на самоизмама? Аз ще покажа, че това не етака. Изходната концепция, която гласи „има бъдеще” е просто нищо не значещ подбор на думи, тъй като в теб се въртят мисли, включващи думата "бъдеще", имаш емоции, възникващи при думата „бъдеще”, имаш желания, възникващи при мисли с думата „бъдеще”, но няма никакво такова самостоятелно възприятие, което ти да наричаш с думата „бъдеще”. Всяко едно възприятие съществува именно тук и сега. Така ти имаш избор – да поддържаш или тези мисли, които по навик носят със себе си възникването на НЕ, или тези, които опровергават предишните мисли, в резултат на което не възникват НЕ. При това първата и втората мисли се явават абстракти концепции, т.е. нищо не значещи твърдения. Разбира се, появява се желание да поддържаш мисъл-2, а след като тя изчисти негативното действие на мисъл-1, аз лесно ще се откажа и от двете, тъй като ясно си давам сметка, че думата „бъдеще” не обозначава никакво конкретно възприятие. Т.е. аз не започвам да „вярвам” в антиконцепцията, а я използвам като ефективен иструмент. Когато ти пораждаш двойката концепция-антиконцепция, то се освобождаваш от натрапения автоматизъм, а в случая с битовите концепции можеш още и да получиш достоверен опит, след което по-обосновано ще клониш към една или друга гледна точка, или ще отхвърлиш и двете.

Ако от едната страна на кантара е концепцията, положена там от мен в безсъзнателно състояние, то аз искам за начало да я уравновеся с антиконцепция, а след това да я изследвам в състояние на освободеност от предубеждения и НЕ.

Някои фрази, включващи думи, които не обозначават за мен нищо конкретно, резонират с озарените възприятия (т.е. случва се изблик на озарени възприятия), затова от тактически съображения, аз ще ги оставя за известно време в лексикона.

Даже лек порив на вятъра може да счупи гигантско дърво, наклонило се под своята тежест. Концепцията може с години да противоречи на здравия смисъли радостните желания, но в някакъв момент се срутва, като че ли от самосебе си. Ти можеш 30 години да живееш и да общуваш с роднините си, защото „така трябва”и „така се прави”, а не с тези, с които действително радостно ти се иска. 30 години можеш да поздравяваш съседите, да поддържаш разговор за времето и работата, защото ти е „неудобно да откажеш”. И в някакъв момент отравянето от тези лъжи, от вечния страх от негативно отношение ще стане толкова явно, кризата толкова ще назрее, че ще бъде достатъчно само с крайчето на ухото да чуеш антиконцепцията и циреят ще се пукне с пълна яснота: „Може да се живее по друг начин!” Набъбващата лавина се отприщва.

Ще се наложи упорито да се поработи над другите концепции преди те да се отприщят, но тази работа – не е за бъдещи призрачни блага, ти веднага получаваш резултат, в настоящия момент, щом достигнеш относително увеличаване на яснотата. След всяка серия на механична замяна, след всеко претегляне на аргументите „за” и „против” възниква прилив на яснота, с това резонират други озарени възприятия и крачка след крачка ти се движиш към реализация на радостните желания – към освобждаване от НЕ и тъпотата, към култивирането и развитието на озарените възприятия.


02-01-07) Достигнатата яснота в наличието на концепцията само след минута може да изчезне и концепцията отново ще се изплъзне в областта на неявните – ти просто ще забравиш за своето откритие. В това е лесно да се убедиш – опитай точно сега за изброиш всички концепции, които си открила у себе си и в най-добрия случай ще можеш да си спомниш само малка част от тях. Това означава, че всички тези концепции, които ти в дадения момент не си си спомнила се намират извън твоя контрол, извън твоето наблюдение и може би точно сега ти влияят с предишната си сила.

Когато достигаш яснота ти попадаш в непривично за теб състояние, в каквото ти още не си свикнала да се намираш, затова започваш бързо (понякога за няколко секунди) да изпадаш в предишното си състояние, в което няма яснота. Често правиш едно и също откритие многократно, преди яснотата да стане устойчива, затова аз педлагам да съставиш списък на своите концепции и да го допълваш, когато откриваш нови. Това облекчава не само провеждането на анлиз на концепциите, но и процеса на резонансно търсене на концепцията, отговаряща за текущия НФ – взимаш списъка и минаваш всяка точка от него.

В случая на механична разсъдъчна дейност нямаме възникване на ОзВ яснота и ако веднъж ти си достигнала до някакъв извод, то следващия път ти просто ще го повториш, без да изпиташ нищо ново, докато в същото време ОзВ-яснотата винаги се преживява като нещо ново, даже ако то е описано с известна фраза.

Обикновените хора никога не постигат яснота, а само сменят една концепция с друга. Отнтачало вярват в едно, а след това в друго. Да намериш човек, който е постигал яснота, а не просто е правил изводи според правилата на логиката е също толкова сложно, колкото да намериш човек с опит в отстраняването на НЕ, а не изместването й от друга емоция.


02-01-08) Сега да сортираме концепциите според тяхното съдържание. Разните типове концепции имат различна сила, устойчивост, степен и качество на интеграция в общия концептуален конгломерат и често се оказва целесъобразно използването на различни подходи към различните типове, затова задачата за точното разделяне на концепциите, в това число и по смислов признак, се оказва интересна и ефективна.

Две големи групи са „абстрактните” и „смесените” концепции.

Абстрактните концепции са твърдения, състоящи се от думи, които не обозначават никакви конкретни възприятия, т.е. чийто смисъл е абсолютно неясен. Например: „Светът е вечен”. Ти нямаш понятие какво е това „вечен” и какво е това „свят” – ти нямаш никакви конкретни съвкупности от възприятия, които ти би обозначила с тези думи. Или концепцията „Аз съм човек”. Не е ясно нито какво е това „аз”, нито какво е „човек”, но разбира се всички са уверени в това, че е са хора. Още примери: има изменение, има неизмени неща, има начало, има край, има просветление, има помрачение, има субект, има обект, има живо, има мъртво, има едно, има друго, има съществуване, има не-съществуване, има съзнание, има безсъзнателно, има активно, има пасивно, има ме мен, има те теб, има цяло, има част, има минало, има настояще, има бъдеще.

Смесените концепции – това са твърдения, в които безсмислени думи като „вечност”, „поряъчност”, „космически ред”, „справедливост”, „бог” са смесени с термини, които обозначават съвсем конкретни възприятия, забрани и подбуди, например „срам”, „не трябва”, „направи!”, „длъжен си” и т.н. Например, „справедливостта изисква, аз да направя еди какво си”. Какво е това „справедливост” – не е ясно на никого, а какво е да „направиш еди какво си” е ясно. Или: "да си лоша е срамно". Какво е да си "лоша" е низвестно, а какво е да „изпитваш срам” е известно. Хората буквално се саморазболяват насилствено с помощта на огромно количество смесени концепции. Смесените концепции убийствено влияят на способността да изпитваш озарени възприятия (в това число и радостни желания), тъй като твърдо регламентират живота ти, но какъв е смисълът от този регламент не е ясно. Представи си в Наказателния кодекс да има наказание за „лош характер” без всякакви разяснения. Или пък за „неспазване на божествения план”. Какъв хаос би настъпил, ако законодателната власт започне да раздава правосъдие по такива „членове”, а изпълнителната власт започне безпрекословно да изпълнява решенията на съда? В твоя бит така се и случва. Законодателят (концепцията) казва: „срамно е да си гол”, изпълнителят (механичното желание) командва: „веднага се облечи”, надзирателите (чувствата на срам, страх, осъждане и пр.) следят ти безпрекословно да изпълниш командата. Като резултат – страшен хаос, натрупване на НЕ, отсъствие на радостни желания, а, следователно, отсъствие на промени, които да те доведат до желани от теб състояния. По нататъшното подразделяне на концепциите зависи от твоята фантазия. Например, смесените концепции могат да се разделят на:


*) Битови концепции

*) Концепции за практиката

*) Социални концепции

*) Фундаментални концепции

*) Механични предпочитания

*) Грижи


*) Оценки

*) Механични цели

*) Механични оценки

*) Механични интерпретации


Битовите концепции са твърдения, регламинтеращи живота вкъщи. „Дрехите в шкафа трябва да са чисти”, „не бива да се яде на пода”, „трябва да се става рано сутрин, а да не търкаляш до късно”, „задължително трябва да работиш и да заработдаш повече пари”, „по-възрастните трябва да се уважават”, „парите трябва да се икономисват”, „трябва да пазиш вещите си", „трябва да имаш ясна цел в живота и да се стремиш към нея” и т.н. Все битови концепции, които оперират с термините „трябва” или „не трябва”, „добре е”, „лошо е” и т.н. в явен или завоалиран вид. Какво е това „трябва”, „не трябва”, "добре е", „лошо е”, защо може това, а не може онова – не е ясно и никой не се замисля особено за това.

По аналогия с битовите концепции е възможно да се сформират концепции даже на основата на моята практика: „трябва да се отстраняват НЕ”, „лошо е да бъдаш концептуален” и т.н. Практиката на прекия път – това е полагане на усилия за реализацията на РАДОСТНИТЕ желания т.е. съпроводени от ентусиазъм, очакване и други подобни ОзВ, при условие, че тези желания се отнасят към една от двете групи: 1) отстраняване на помраченията (НЕ, концепции, механични,т.е. безрадостни желания, неприятни усещания, механично различаващо съзнание), 2) пораждане на ОзВ (вж. списъка в глава „Стратегия на ефективната практика”). Аз при всички положения те съветвам да следваш радостните си желания, но ако те не се отнасят към тези две групи, то те не са част от практиката на прекия път по определение, на това е целесъобазно да се даде някакво друго название, например „предварителни етапи”.

Социалните концепции регулират поведението на човека в обществото, в неговите взаимоотношения с другите хора или социалните институции – съвети, магазини, полиция, колегите на работата и т.н.

За ефективната работа с концепциите е целесъобразно да се отдели и състави списък на особено тежките концептуални заболявания, които толкова дълбоко са се срастнали с човека, че даже просто споменаването им, да не говорим за тяхното непревзето разглеждане или отстраняване представляват крайно сложна задача във връзка с целия спектър незабавно възникващи ярки НЕ – както разкъсващи, така и потискащи. Тези концепции аз наричам „фундаментални”. Във връзка с огромното количество свързани с тях НЕ, практикуващият може даже и да не успее да открие в себе си такива концепции. Така, че тук е целесъобразно да се обърнем към други практикуващи, за да „изгонят” от теб известните им на тях фундамендални концепции, наблюдавайки твоите реакции. Задачата се облегчава от това, че на всяко време и на всяка култура са присъщи в достатъчна степен типични фундаментални концепции.

Механичните предпочитания са мисли на тема „добре би било, ако беше ето така”. Ти не се замисляш защо би било добре, а действаш по привичната ти схема, не анализираш какво е ставало предишните пъти, когато се е случвало това, което ти считаш за „добро". Немеханичните предпочитания - това са предположения, направени по следната логика: „поради какви обстоятелства и какви известни ми закономерности аз предполагам, че еди какви си събития с по-голяма вероятност ще доведат до желания резултат”.

Оценките представляват описание на дадена група възприятия в съответствие с някаква скала. Механичната оценка възниква тогава, когато избраната от теб скала е или абсурдна, т.е. не е стъпила на анализ на твоя опит, а е приета без мисъл, механично, или такава липсва и оценките се формират просто по навик или с цел да поддържат НЕ. Ако оценката възниква в резултат от радостното желание и на основата на ясно мисловно разсъждение, то тя не става твърда табелка, прикрепена към група възприятия и във всеки един момент можеш да я махнеш, което прави интерпретациите гъвкави и ти оставя свобода за преодоляване на механичното различаващо съзнание.

Механичните цели са мисли на тема „аз трябва да постигна това”, „трябва да постигна онова”. При това ти не анализираш промените, които настъпват след реализацията на предишните ти механични цели. Ако направш такъв анализ лесно можеш да откриеш, че твърде често като резултат ти си изпитвала разочарование, получавала си не това, на което си разчитала. Немеханичните цели са мисли от рода на „аз искам да реализирам това радостно желание”. Не смесвай мислите и желанията! Има желание да се поразходиш, а има и мисъл „искам да се поразходя”. В процеса на рализация на радостното желание (т.е. постигането на немеханична цел) аз следя за наличието на резонанс между тези радостни желания и желанията, обозначени като „средства за реализация на желанията”.

Към тази група цели се отнасят и мислите, които ние наричаме „промеждутъчни цели”, съответстващи на желанията, които ние наричаме „средства”. И ако имаш желание да хапнеш пържени яйца, то има и мисъл-цел „[по силата на определени обстоятелства (към които се отнасят и радостното желание, и наличието на котлон и т.н.) и на известни ми закономерности] е необходимо да включа котлона”. Бърканицата в този процес възниква заради това, че в нашия език думата „цел” се използва както за обозначаване на мисли, така и на желания. Като отстраните това смесване е много лесно да постигнете яснота.

Механичните оценки са мисли на тема "той не трябваше да прави това”, „добър човек”. Немеханичните оценки са мисли от типа на „във връзка с определена негова проява, аз имам основания да предположа, че той е изпитал това и това”, „тъй като той се проявава по определен начин, аз квалифицирам неговите действия като еди какви си”.

Механичните интерпретации се основават на случаен избор или на механичен навик, или са обусловени от НЕ, но те не се опират на разсъждения. Например, ако ти си влезнал и си се развикал, то аз може да се обидя и да подбера интерпретация, която паддържа обидата: „той е просто наглец”. Но ако аз съм трезвомислещ човек, то ще разбирам, че е възможен цял ред интерпретации – ти си правиш експеримент, или това е някаква шега, или ти викаш не на мен, а някой друг и т.н. В зависимост от обстоятелставата и известните ми закономерности, аз в края на краищата ще определя кое от предположенията е по-обосновано. След това аз мога да ти задам въпроси, да видя как ще реагираш и да коригирам интерпретацията си, ако има основания за това.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница