Публикуваните доклади са без редакционна намеса. Те са представени на: общо заседание с тема "Държавната политика на библиотечното дело. Роля на професионалните и неправителствените организации"



страница1/22
Дата08.02.2017
Размер1.82 Mb.
Размер1.82 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Съюз на библиотечните и информационните работници (СБИР)

Х Национална научна конференция
7 юни 2000, София
Библиотечната система в България

(Доклади)

София, 2000


Публикуваните доклади са без редакционна намеса.
Те са представени на:


  • общо заседание с тема "Държавната политика на библиотечното дело. Роля на професионалните и неправителствените организации";

  • първа секция с тема "Библиотечното образование и квалификация. Библиотечното управление. Координационни процеси";

  • втора секция с тема "Глобализация, нови информационни технологии, мрежи, Интернет".

Съдържание





Общо заседание 5

Университетските библиотеки и държавната политика в областта 5

на висшето образование 5

Иванка Янкова 5

Държавната политика, гражданите и публичните библиотеки 9

ст.н.с.д-р Искра Арсенова доц.д-р Добринка Стойкова 9

Национални и професионални отговорности при изграждането 14

на библиотечната система 14

Ст.н.с. д-р Ал. Дипчикова 14

Кой и как извърши реформи в библиотечното дело на страната 18

за последните 10 години? 18

Н.с. Анета Дончева 18

Библиотеките между държавната политика и обществения интерес 22



Д-р Ев. Русинова 22

Библиотечната система – координация, стандартизация, 26

кооперация – вчера днес и утре 26

Виолета Людсканова 26

Ролята на техническия комитет по стандартизация № 16 30

“архивна, библиотечна и информационна дейност” 30

Доц. д-р С. Гълъбова 30

Д. Гуленова 30

Библиотеката – университет на новата власт 33



Д-р Милена ЦВЕТКОВА 34

Съюзът на библиотечните и информоционните работници през погледа на 38

библиотечно-информационната колегия 38

Н.с Красимира Папазова 38

Д-р Константина Недкова, 38

Ст.н.с. д-р Мария Аргирова – Герасимова 38

СБИР и непрекъснатата квалификация на библиотекарите. Политика и идеи 43



Доц. д-р Т. Янакиева 43

Първа секция 48

Библиотечно – информационното образование 48

в България – традиции, тенденции, бъдеще 48



Гл. ас. Ю.Савова 48

Можем ли да превърнем образованието по библиография в стока? 55



Гл. ас. Н. Костова 55

Конвергенция на библиотеки, информация и медии и съпътстващите я промени в информационното общество 59



Кр. Ангелова 59

Интеграционните процеси между библиотеки, музеи и архиви 64



Доц. д-р Симеон Недков 64

Координация и централизация на академичните библиотеки 68



Ст.н.с. д-р Мария Аргирова-Герасимова 68

Продължаващо обучение на библиотечния персонал в библиотеката на нбу. 72

Тенденции и бъдещо развитие. 72

Ваня Русева 72

Евгения Петкова 72

Втора секция 76

Щастливо навигиране във виртуална България 76

Ст.н.с. д-р Искра Арсенова 76

Виртуалната среда у нас – първи стъпки, проблеми и перспективи 80



Н.с. Зоя Гаделева 80

Формиране имиджа на библиотеките в интернет 83



Н.с. инж. Елена Койчева 83

Интегриране на интернет ресурси към библиотечните фондове 88



А. Попова 88

Традиционното и авангардното в новата идентичност на библиотеките в информационното общество 94



Н.с. Кристина Върбанова-Денчева 94

Автоматизирана система за каталогизация на периодичните издания в 97

библиотечната мрежа на бан 97

Н.с. Д. Атанасова 97

Н.с. П. Първанов 97

Библиотечният WEB-SITE – начин на употреба 100



Р. Тодорова 100

Д. Милушева 100

Г. Мартинова 100


Общо заседание


Университетските библиотеки и държавната политика в областта

на висшето образование




Иванка Янкова

Университетска библиотека

Една от основните характеристики на съвременното образование е интегрирането на информационните технологии във всички области на университетския живот: обучение, научноизследователска дейност, администриране и управление на висшите училища.

Необходимо условие за европейската интеграция на българските университети е наличието на силно развита информационна инфраструктура с широк набор от мрежови услуги за преподаватели, студенти и външни потребители. Създаването на предпоставки за индивидуална и групова комуникация, невъзпрепятствана от времето и пространството, както и възможността за бързо и лесно разпространение на информация, са условията за широко взаимодействие и обмен на учебни програми, научна и библиотечна информация.

В развитието на съвременния Университет – Университетската библиотека се превръща в приоритетен ресурс за осъществяването на неговите цели, функции и задачи. Традиционното място на Университетската библиотека като обслужващо звено в университетската структура вече отдавна е надраснато. В днешни дни тя е действащ информационен център, който стимулира развитието на научно-изследователския процес, обезпечава преподавателската и образователна дейност и провокира междууниверситетски национални и международни контакти. Университетската библиотека е база за обучение и достъп до съвременните източници на информация, тя е катализатор за формиране на съвременната информационна култура.

Въпреки нарастващата роля на университетските библиотеки в академичната структура и високият им обществен престиж, на всички ни е известна реалната картина в момента. Библиотеките при висшите училища, както и останалите библиотеки в България, развиват своята дейност в условията на липсваща държавна политика в областта на библиотечното дело. Във всекидневната си практика библиотечно-информационните специалисти са силно затруднени, поради невъзможността да се опрат на отговарящи на съвременното състояние нормативни документи и библиотечни закони, както и поради отсъствието на обхватна национална стратегия за бъдещо развитие. Използвам думата “отсъствие” съвсем условно, защото такава всъщност няма. Не се очертава и да има в близко бъдеще. В момента, всяка библиотека сама се справя в този хаос от нови и нови закони, които не се отнасят конкретно за библиотеките, но дори и им пречат в пряката работа. Отделните библиотеки търсят гъвкави решения за справяне с безпаричието на фона на констатации за важността на библиотеките и за това как са те по света, завършващи със заключения, че за библиотеките отново няма да има пари. На политиците за библиотечни закони време все не им остава.

Въпреки всичко това, всеки ден библиотекарите запълват фондовете с нещо ново, правят и усилия за автоматизация на библиотечно-информационните процеси, без да имат конкретно отпуснати средства за тези цели. Как успяват с всичко това?

Понякога и самите библиотечни специалисти не могат конкретно да обяснят извървения път до постигнатите добри резултати. Още по-невъзможно е да се даде рационално обяснение пред чужди специалисти. Налага се риторичният въпрос: Нима всичко това е необходимо само за библиотекарите, а не за всички, за историята, за поколенията, за съхраняването (както сме учили) на паметта на човечеството? И щастливо обстоятелство е, че понякога ще се случи някой добър и образован ректор, за да могат университетските библиотеки без библиотечни закони, без нормативи, без държавна политика все още някак да съществуват.

Докога обаче бихме могли да оцеляваме така?

Ясно е, че нещо трябва да се промени и ние трябва да го направим.

Може би като начало ще започнем с анализ и обсъждане сред университетската библиотечна колегия, а установените резултати и изводи ще се разглеждат с университетските ръководства, със Съвета на Ректорите, с Министерство на образованието и други държавни институции.

Предлагам на вниманието Ви моето виждане за пътя, който трябва да преминат университетските библиотеки, с цел създаването на перспектива в разгръщането дейността на библиотеките при Висшите училища у нас.

Смятам, че е наложително разработването и следването на национална стратегия за развитието на Университетските библиотеки в България. Отправен момент при нейното създаване трябва да бъде описанието на съществуващата информационна политика (правен режим, официални стандарти, правилник и основни направления в развитието на библиотеките при висшите училища, отчет за сегашното им състояние и т.н.). Конкретните стъпки за обхващане и анализ на този информационен поток са: определяне на всички фактори, които влияят върху развитието на библиотеките, в т. ч. министерства, институции в областта на образованието, организации с познавателни функции и влияние върху националната политика ; подобряване координирането и изясняването ролите на институциите, които проявяват интерес към развитието на университетските библиотеки ; определяне на приоритетни направления и стандарти (тяхното съотнасяне към съществуващата и бъдеща ситуация на висшето образование и информационната система и с маркетингова дейност по тяхното рекламиране и разгръщане) ; разработване на стратегическа методология на планиране в сектора на висшето образование.

За разгръщане дейността на Университетските библиотеки в България в съответствие със световното ниво на компютърните телекомуникации и информационно обслужване са необходими сериозни промени не само в действащата информационно-стратегическа политика, не само в съществуващата организация, но и в цялостната програмна дейност на университетите.

Процесът на планиране е свързан с процеса бюджетиране. В условията на пазарна икономика е необходимо изработването на текущ инвестиционен модел на библиотечно инвестиране, отчитащ както държавно, така и недържавно финансиране. Изготвянето му се предхожда от задълбочен анализ на съществуващата до момента практика на финансиране на библиотечните дейности.

Известно е, че държавното финансиране на висшите училища е недостатъчно за покриване нуждите на висшето образование и съответно за обезпечаване функционирането на университетските библиотеки. Търсят се алтернативни източници за намиране на допълнителни средства – студентски такси, читателски такси, собствени доходи, защита на проекти, спонсорство, обмен, международна помощ и др. Това са ключови източници за финансиране на библиотеките. Заключителният анализ на инвестициите трябва да води до увереност, че всички възможни източници на финансиране са обхванати и се използват. Подходящо обобщение са думите на Херълд Ситмур, автор на класическия труд “Планиране на процеса на набиране на средства”. Според него този процес трябва “... да се цели нависоко, да осигурява перспективи, да буди усещането за връзка с историята и за непрекъснатост, да вдъхва чувството за значимост, уместност и спешност и да има някакъв пълнеж, необходим да стопли сърцето и да раздвижи мозъка.”

Процесът на изработване на общ инвестиционен модел за финансиране на университетските библиотеки се затруднява най-вече от факта, че различните висши училища имат различно ниво и форми на финансиране. Това изисква университетските библиотеки да обобщят и конкретизират в точни стойности своите нужди и да докажат тяхната полза за целите на висшето образование. Това ще определи рамките на инвестиране и степента на покриване на дефинираните изисквания. Анализът обхваща няколко групи въпроси:


  • Какво представлява държавната политика при финансирането на библиотеките при висшите училища? Получават ли те редовно бюджетни средства и достатъчно ли са те за покриване на всички аспекти на библиотечното планиране?

  • Какви са възможностите на университетските библиотеки за привличане на допълнителни държавни и институционални средства? Разработени ли са методи за намиране на алтернативни средства за финансиране?

  • Какво е социалното, образователно и финансово състояние на студентите и другите категории читатели, разглеждани като финансова възможност, съотнесена към разходите на библиотеката?

  • Каква е пропорцията между библиотечните нужди и вътрешното спонсориране (собствени средства от платени услуги като консултации, бизнес информация и др.)?

  • Какви са степента и произхода на подпомагане от външни спонсори и доколко стабилно е то? и т.н.

Направеното проучване трябва да доведе до следните конкретни мерки:

1. Изработване на методология, която да определя модела на финансиране на библиотеките при висшите училища. Очертаване на механизмите на текущото и дългосрочно финансиране като се изяснят счетоводните и др. отчетни процедури.

2. Университетските библиотеки подробно да определят своите нужди от ресурси като ги конкретизират в точни стойности и доказват тяхната полза чрез ефекта от информационното осигуряване върху качеството на висшето образование. (Конкретно: в зависимост от бюджетните рамки, различните услуги, които библиотеката е в състояние да предложи, могат да се разпределят на различни нива. Една добре обмислена диференцирана тарифа може да се окаже гъвкаво предложение. Силно притиснените финансово ректорски ръководства могат да бъдат заинтересовани при определяне на минималните стандарти, които се изискват, за да функционират основните дейности в една вузовска библиотека.)

3. Да се определи държавната политика и практика по отношение на библиотеките при висшите училища и информационното обслужване. Да се изучат преимуществата и недостатъците на тази политика и практика и да се очертае, осветли и осигури модела на държавно/институтско финансиране на университетските библиотеки. Подробно да се представят темпоралните зависимости между нуждите и получаваните фондове.

4. Да се определят възможностите на студентите и другите потребители да плащат за библиотечните услуги, така че да се осигури спокоен достъп до литературата и съответните услуги.

5. Да се определи размера на доходите, идващи от библиотечни дейности, както и необходимите законови разпоредби за тяхното осъществяване.

6. Да се създаде благоприятна среда, която да позволява на външни агенства по развитието да работят ефективно в помощ на библиотеките. Да се осигури координиращ механизъм, за да се стимулира най-пълноценно използване на външната помощ. (Трябва да се отчита обаче временната природа на външните помощи, което изисква готовност от страна на университетските библиотеки да я заменят с вътрешни ресурси.)

Съвместните усилия на държавни и обществени институции в сферата на образованието и науката, на висшите училища и научните организации, на други организации и спонсори, както и на съвременния мениджърски подход на управление на самите университетски библиотеки, ще доведат до пълноценното им функциониране и развитие в посока преминаването им във виртуална среда, ще доведе и до постигане на реални и полезни за демократизиращото се общество цели.

Анализът на ролята и мястото на университетските библиотеки в процеса на подпомагане и посрещане нуждите на висшето образование трябва да се представи на вниманието на академичното ръководство. Необходимо е да се достигне до една утвърдена политика на съответния Университет, която да подкрепя ефективността от работата на университетските библиотеки и да се установят минимален брой стандарти за библиотечно осигуряване, заедно с актуализираща се тарифа за ползване.

Концепцията за университетските библиотеки като мощни информационни центрове в рамките на Висшето училище е основен стимул за инвестиране в университетските библиотеки. Това се илюстрира с доказаната връзка от инвестиране в информационното осигуряване и благоприятните подобрения в образователния процес.

Обобщено – за утвърждаването на мястото и ролята на университетските библиотеки в структурата на Университета като основен показател за конкурентноспособността на академичната общност в европейските условия е необходимо:

1. Разработването на национална стратегия, въз основа на точно определена държавна информационно-стратегическа политика.

2. Прилагане на нов инвестиционен модел на библиотечно инвестиране, съчетаващ държавна и недържавна форма на финансиране.

3. Утвърждаване ролята на университетските библиотеки като основен фактор за изграждане на съвременна информационна култура и обезпечаване на свободния достъп до информация в сферата на висшето образование.

4. Издигане мястото на университетските библиотеки като основна база за осигуряване и подпомагане на висшето образование и засилване връзката на университетските библиотеки с процеса на обучение, преподаване и научно изследване.

В съвременното информационно общество университетските библиотеки са призвани да осигуряват лесно и бързо необходимите информационни ресурси, да обезпечават образователните и научно-изследователски цели, да задоволяват и индивидуалните потребности на читателите. Това налага тяхното модернизиране към изграждане на телекомуникационни връзки между библиотеките и на интегрирани библиотечни системи, към създаване на бази данни за междубиблиотечен обмен и редица други. В посока към това съвместно развитие Университетската библиотека при СУ “Св. Климент Охридски” инициира осъществяването на проекта “Национален своден каталог на библиотеките при висшите училища и научните организации“.

Разгледаните амбициозни цели и перспективи пред университетските библиотеки могат да се реализират само чрез обвързването им с подкрепяща държавна политика в областта на висшето образование и информационната осигуреност в България, чрез търсене на форми за коопериране (създаване на сдружения, асоциации и др.) между тях, както и чрез по-активното участие в тези процеси на самите библиотечни специалисти.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница