Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област русе о б л а с т н а с т р а т е г и я



страница1/13
Дата14.01.2018
Размер2.49 Mb.
Размер2.49 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я

ОБЛАСТEН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ РУСЕ

О Б Л А С Т Н А С Т Р А Т Е Г И Я

ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ РУСЕ

ЗА ПЕРИОДА 2005-2015

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Въведение

4

А. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ

5

1

Географско положение

5

2

Природни условия и ресурси

6

3

Демография

8

4

Икономическо развитие

9




4.1

Отраслови характеристики на икономиката

14




4.2

Фактори, определящи икономическия растеж

17




4.3

Селско стопанство и развитие на селските райони

23




4.4

Туризъм

28

5

Социална сфера

34




5.1

Доходи и жизнен стандарт

34




5.2

Работна заплата

37




5.3

Жилищна политика

38




5.4

Безработица – пазар на труда и политика по заетостта

39




5.5

Образование

44




5.6

Професионално обучение

60




5.7

Здравеопазване

61




5.8

Култура и културно наследство

65

6

Техническа инфраструктура

70




6.1

Водостопанска инфраструктура

70




6.2

Транспортна инфраструктура

70




6.3

Енергийна инфраструктура

72




6.4

Съобщителна инфраструктура

76

7

Състояние на околната среда

79




7.1

Екологично състояние и въздух

79




7.2

Води

82




7.3

Почви

83




7.4

Шум

84




7.5

Отпадъци

84




7.6

Ландшафтно и биологично разнообразие

85

8

SWOT анализ

88

Б. СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ

91

1

Визия за развитието на област Русе

92

2

Стратегически цели

92

3

Специфични цели

92

4

Приоритети и мерки

93

В. ОРГАНИЗАЦИЯ И КООРДИНАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ

105

1

Правна рамка

105

2

Ангажираност на публичните институции и местните организации в областта на регионалното развитие

105

3

Организация и координация на дейностите за постигане на

целите


107

4

Източници за финансиране

107

Г. СИСТЕМА ЗА МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА, ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ

108

1

Наблюдение, контрол и оценка

108

2

Основни индикатори за мониторинг на Областната стратегия за развитие на област Русе

109


ВЪВЕДЕНИЕ

Областната стратегия за периода 2005 – 2015 г. е основен документ, определящ дългосрочните цели и приоритети на регионалната политика за развитие на област Русе. Мястото и ролята на стратегията в системата на стратегическите планови и програмни документи за регионално развитие се определя от Закона за регионално развитие. В този смисъл и въз основа на прилагания принципен подход “отгоре-надолу” и “отдолу-нагоре” при създаването на плановите и стратегическите документи, осигуряващ взаимовръзката между тях, Областната стратегия за развитие на област Русе е ориентир както за общинските планове за развитие на общините от областта, така и за Регионалния план за развитие на Северен Централен планов район.


Областната стратегия за развитие на област Русе формулира:

  • стратегическите цели на регионалното развитие на областта за периода 2005-2015 г.;

  • приоритетните направления, в които ще се прилагат мерките за постигане на стратегическите цели;

  • стратегическата рамка на плановете на общините от област Русе и инвестиционните им проекти;

  • механизмите за съгласуване на политиките за регионално развитие и териториално устройство в област Русе;

  • необходимата институционална рамка и организация за изпълнението за стратегията за развитие на областта;

  • принципите на партньорство и приобщаване на заинтересованите страни към изпълнението на стратегията.

Визията, целите и приоритетите на Областната стратегия за регионално развитие на Област Русе до 2015 г. са формулирани въз основа на социално-икономическия анализ, като отчитат и динамиката на процеса на интеграция на България към ЕС. Те са в съответствие със стратегическите цели на Националната стратегия за регионално развитие, която отчита предвижданията на Националния план за развитие и секторните политики. При изработване на този стратегически документ е спазен принципът приемствеността, като са ползвани и доразвити досегашните добри практики на областната политика за регионално развитие в периода 2000 – 2006 г.

Формулирането на Областната стратегия за развитие на област Русе се базира на кохезионната политика на ЕС, която се стреми да ограничи регионалните различия, да постигне устойчиво и балансирано развитие на регионите - от една страна чрез намаляване на социално-икономическите вътрешнообластни различия от типа “център-периферия”, онаследени от предишни периоди, а от друга – чрез изравняване на стойностите на показателите за растежа на област Русе с водещите области в страната, чрез успешно прилагане на инструментариума на структурната политика на ЕС.

В процеса на подготовка на стратегическия документ бяха привлечени експерти на всички заинтересовани страни: общини, териториални структури на министерства и ведомства, представители на научни и делови среди, социални партньори, граждански организации. Предвидените мерки за осигуряване на прозрачност включват публикуване на Областната стратегия за развитие на област Русе на сайта на Областна администрация-Русе, организирането на форуми, публични обсъждания, периодични информации и обществени дискусии за хода на изпълнението й.

Принципът на партньорство е валиден не само за етапа на подготовката на областната стратегия, но и при прилагане на мониторинга и оценката на нейното изпълнение, защото на практика единствено този принцип може да гарантира широката обществена подкрепа и съгласие за бъдещото развитие на област Русе.

А. АНАЛИЗ

НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ



  1. ГЕОРГАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ

Област Русе се намира в Северна България и заема Североизточната част на Северния Централен район за планиране. Северната й граница на минава по поречието на река Дунав и съвпада с държавната граница с Република Румъния, където област Русе граничи с Префектура Гюргево. На изток областта граничи с община Тутракан (област Силистра) и общините Кубрат и Завет (област Разград). На запад с общините Свищов и Полски Тръмбеш (област Велико Търново), а на юг с община Стражица (област Велико Търново), с общините Попово и Опака (област Търговище) и общините Разград и Цар Калоян (област Разград). В посочения териториален обхват, областта заема 2803.4 кв. км, което е приблизително 2.53 % от територията на страната.



Промените, настъпили в територията на област Русе през периода 2000 – 2004 г. година, са няколко: през 2001 година село Тетово (74 129 кв. м) се отделя от община Кубрат, област Разград и преминава към община Русе; през 2003 година, селата Сваленик (58 100 кв. м) и Церовец (13 985 кв.м) се отделят от община Цар Калоян, област Разград и преминават към община Иваново; през 2003 година селата Каменово (39 946 кв. м), Равно (19 790 кв.м) и Топчии (36 498 кв.м) се отделят от община Ветово и преминават към община Кубрат, област Разград; през 2003 година село Просторно се отделя от община Ветово и преминава към община Разград, област Разград; през 2004 година село Черешово се отделя от община Кубрат, област Разград и преминава към община Сливо поле.

Стратегическото географско положение на област Русе и определянето на Русе като административен център на Северен Централен планов район са условия за развитие на междуобластното и трансграничното сътрудничество с Република Румъния. Широкият излаз на областта към река Дунав стимулира развитието й чрез транспортната функция на реката и потенциала, който тя има за развитието на индустрията, земеделието, транспорта и транснационалното сътрудничество, по-специално в т.нар. Дунавско пространство. Област Русе попада и в обхвата на района на Черноморското сътрудничество.

Транспортно-географското положение е благоприятно и поради пресичането на територията на областта на два от деветте европейските транспортни коридора (№ 7 и № 9), които са връзката между районите на Балтийско и Северно море, и на Средиземно и Черно море. През град Русе се осъществява и връзката на българска територия между река Дунав и Черно море (Русе-Варна). Тук е единственото засега мостово съоръжение през Дунав на територията на България.

Административно-териториалният обхват областта включва 8 общини (Борово, Бяла, Ветово Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле и Ценово) и 64 кметства. Административен център на областта е град Русе.


  1. ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И РЕСУРСИ

Във физикогеографско отношение област Русе се отличава със сравнително еднообразен релеф. Той е преобладаващо низинен и равнинно-хълмист с надморска височина до 300 м. Това благоприятства развитието на механизираното земеделие, транспорта и изграждането на техническата инфраструктура.

Северната част на областта заема част от Източната Дунавска равнина. Териториите в близост до реката се характеризират с ниска заливна част, с високи подпочвени води и алувиално-ливадни почви (3-4 м над речното равнище) и с надзаливна част, образувана от кредни скали, покрити с льос, с дълбоки подпочвени води и черноземни почви (над 60 м височина).

Между Русе и Тутракан се намира най-голямата крайдунавска низина, Бръшленската низина с площ от около 320 кв. км.

Разградските височини се простират дъговидно между долините на реките Черни и Бели Лом с обща посока запад – изток и преминават в Лудогорско плато. Изградени са от седиментни скали и се наблюдават карстови подземни води.

Лудогорското плато е обширно, разположено на изток от р. Бели Лом до долината на р. Карамандере. Високо е около 300 м. Силно прорязано от каньоновидните долини на реки и суходолия. Изградено е от варовици и мергели, припокрити с льос. Характерни са карстовите форми.

Териториите, разположени по западната част на Разградските височини и Лудогорското плато, са изградени от седиментни скали, наблюдават се карстови подземни води. Лудогорското плато е изградено от варовици и мергери, покрити с льос. Реките Черни и Бели Лом са разположени в каньоновидни долини и въпреки малката надморска височина, налице са ареали с полупланински облик и пейзажна атрактивност –потенциал за развитие на туризъм (Поломието).

Водните ресурси са представени както от повърхностно течащи, така и от подпочвени водоизточници. Най-значимият хидроресурс в област Русе е река Дунав. Водите й са използваеми за напояване на крайбрежните низини, транспорт, риболов, за технически нужди и др. Реките Русенски Лом (с началните си притоци Бански, Черни, Бели и Малки Лом) и Янтра (в областта влиза само долното й течение) имат ограничено стопанско ползване, поради особеностите на климата и карстовата основа. Режимът им е дъждовно-снежен, с максимум на отока в началото на лятото и минимум в началото на есента. Те са разположени в каньоновидни долини, което не позволява водите им да се използват за напояване на обработваеми земи. Замърсяването им с промишлени и битови отпадъци допълнително ограничава стопанското им значение.

Подпочвените води в област Русе са обилни и дълбоки. При с. Писанец (община Ветово) има карстов извор.

В област Русе са построени общо 10 язовира. От тях три са по-големи – яз.”Баниска”- с 10 500 000 куб. м воден обем, язовир “Лом Черковна” – 4, 960 хил. куб. м., яз. “Николово” – 1 050 хил. куб. м. и яз. “Бели Лом” - общ обем 25.5 хил.м3 (с наличен полезен обем 9.3 млн.м3).

Останалите 6 действуващи малки язовира са: яз. “Образцов чифлик”, яз. “Пейчиново”, яз. “Копривец”, яз. “Босилковци”, яз. “Дряновец” и яз. ”Тетово”.



Климатът в област Русе е умереноконтинентален. Средната годишна температура е около 12о, средната юлска 20 - 22о, а средната януарска – от 0о до - 3о. Средногодишното количество на валежите е 550 - 650 мм. (малко над средната за страната), а в Крайбрежните низини е под 500 мм. Това налага изкуственото напояване на земеделските култури.

Лятото е сухо и горещо. Суховеите през лятото и недостатъчните валежи причиняват ерозия на почвата. Най-силно е проявена ерозионната дейност в селата Червен, Мечка, Пиргово, Иваново, Нисово и Красен (над 50 %).

Широката отвореност на територията на север е причина североизточните ветрове да отвяват снежната покривка и да нанасят поражения на посевите. Снежните бури през зимата създават транспортно-комуникационни и битови проблеми. Преобладават югозападните, западните и източните ветрове, а през летните месеци – и южните. Западните ветрове през лятото причиняват гръмотевични бури и градушки. Често явление са и температурните инверсии, сланите, поледиците. Мъглите по поречието на Дунав са типично сезонно явление.

Климатичните условия в съчетание с релефа на областта до голяма степен определят и стопанската специализация област Русе.

Релефът, климатичните условия, водите и геоложкият строеж предопределят разнообразието на почвите в област Русе. Най - широко разпостранени са черноземните почви, развити върху дебела льосова подложка (от 60 м. до 100 м. по Дунавския бряг) и техните подтипове: типични, карбонатни, хумусно-карбонатни и оподзолени карбонатни. Те се намират югозападно от Русе, а на юг и изток преминават в силно излужени. В югоизточните части преобладават тъмносивите горски почви (те се нуждаят от наторяване поради по-ниското си съдържание на хумус). Подходящи са за отглеждане на зърнени култури, лозя и овощия. В речните долини са разпостранени алувиални, алувиално-ливадни и блатни, подходящи за отглеждане на зеленчуци, технически култури и овощия. Такива почви има и по терасите на реките Русенски Лом и Янтра.

Територията на област Русе геоложки принадлежи към Мизийската платформа. Областта е бедна на полезни изкопаеми. Преобладават само нерудните полезни изкопаеми. Те са база за развитието на добивната, керамичната и порцеланово-фаянсовата промишленост и други обработващи отрасли. Находищата имат лещовиден пластов характер.

Стопанско значение имат находищата на каолин и кварцов пясък при гр. Ветово, гр. Сеново, с. Топчии и с. Кривня (община Ветово), на строителен варовик при селата Пиргово, Красен и Божичен (община Иваново) и с. Басарбово (община Русе), на камък и вар (с. Ценово) и инертните материали от р. Дунав. Сред карстовите форми при гр. Ветово и при с. Писанец (община Ветово) има каолинова суровина. По-голяма част от областта е покрита с льос или льосовидни глини (с най-голяма дебелина при р. Дунав – 20 до 50 м.). Разпостаранени са и алувиалните наслаги предимно по поречията на реките.

В областта няма открити находища на рудни полезни изкопаеми и изкопаеми горива.

По отношение на баланса на териториите със значително по-висок дял от средния за страната са земеделските територии /76% срещу 58.7%/ и на урбанизираните територии /6.2% срещу 5.0%/ за сметка на горските /13.9% срещу 33.6%/ и на териториите за добив на полезни изкопаеми /0.2% срещу 0.3%/.

С най-висок дял на земеделските територии се отличават общините Ценово (85.1%), Иваново (83.3%), Сливо поле (78.8%), Бяла (77.4%) и Борово (76.1%).

По-висок дял на горските територии, макар и много по-нисък от средния за страната, имат общините Ветово (24.5%), Две могили (29.7%), Бяла (15%) и Борово (13.5%).

Най-висок е делът на урбанизираните територии в общините Русе (11%) и Сливо поле (7%), а най-нисък е в общините Две могили (4.4%) и Иваново (4.6%). Около 61% от териториите за добив на полезни изкопаеми в област Русе са на територията на община Ветово.

Природните ресурси на област Русе определят възможните посоки за интензивно развитие на регионалната икономика, чиито потенциал е свързан с пълноценното оползотворяване на р. Дунав и нейното поречие за развитие на воден транспорт; риболов и рибовъдство; поливно земеделие; водни спортове, туризъм; възможности за развитие на трансгранично икономическо и културно сътрудничество.


  1. ДЕМОГРАФИЯ

Общият брой на населението в област Русе към 31.12.2003 г. е 261108 души , което представлява 3,3% от населението на страната.



По брой на населението област Русе е третата по големина в СЦПР след областите Плевен и Велико Търново. През периода 1997 – 2003 г. се наблюдава спад на населението, характерен, както за плановия район, така и за страната.

Графика 1 Динамика на броя на населението по области в СЦПР

* Източник НСИ – Статистическо бюро - Русе,2004


Динамиката на броя на населението в осемте общини на областта за периода 1998-2003г се отличава със следните тенденции:

  • незначително намаление на броя на населението се отчита в общините Борово, Бяла, Две могили, Сливо поле и Ценово;

  • през последните две години населението на община Иваново се е увеличило, което се обяснява с присъединяването на селата Церовец и Сваленик;

  • чувствително е намалението на населението на община Ветово, което основно се дължи на излезлите от територията на общината села – Каменово, Равно, Просторно и Топчии;

  • въпреки присъединяването на с. Тетово през 2001г., община Русе е с най-голям спад в броя на населението през периода (6148 души);


Графика 2 Динамика на броя на населението по общини в област Русе

* Източник НСИ – Статистическо бюро - Русе, 2005

Област Русе е с най-голяма гъстота на населението на кв. км в СЦПР - 93,1 души на кв.км (2003г.). Характерно за областта в този смисъл е, че гъстотата на населението в община Русе е многократно по-висока от тази в останалите 7 общини.
Фиг.1 Гъстота на населението в област Русе към 2003г.

* Източник НСИ – Статистическо бюро- Русе, 2004

Броят на населените места в областта е общо 82, от които 8 града. През 2003 г. делът на градското население от общото население е 72,7%. Преобладаващата част от него (89,4%.) е съсредоточена в община Русе.

По отношение на половата структура на населението се наблюдава превес на жените, които са с 5,7% повече от мъжете през 2003г. Тази тенденция е валидна, както за СЦПР, така и за страната.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница