Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница12/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   34

Как става това? Според д-р Дейвид Грег „В организма DMSO създава равновесие е MSM (окислената форма на DMSO). Комбинацията е механизъм за пренасяне на кислород, засилващ аеробния метаболизъм. Това действа само в една точка - дихателната верига (при вътрешната мембрана на митохондриите)” (виж www.krysalis.net).

Haematoxylon Dissolved in Dimethylsulfoxide [DMSO] Used in Recurrent Neoplasms, 1968.

През изминалите четири десетилетия в научната литература са се появили повече от 10 000 статии за биологичните резултати от действието на DMSO. Публикувани са също и 30 000 статии за химическите свойства на DMSO. Тези изследвания силно подкрепят мнението, че DMSO има ново забележително терапевтично въздействие. В своята книга „Ракът и природосъобразната медицина” Джон Боик цитира много публикации, където разтвори на DMSO са причина да се диференцират много форми на рак инвитро*, променяйки ги в нормални клетки чрез възстановяване на аеробния метаболизъм.

Щом аеробният метаболизъм се възстанови, в края на краищата злокачествените клетки ще бъдат отстранени чрез апоптоза. Помните ли, че апоптозата представлява програмирана клетъчна смърт, която на повечето нормални клетки се случва в рамките на две седмици? Възстановяването на аеробния метаболизъм с DMSO няма да поправи генетичната вреда. Обаче задържането на раковите клетки в нормално състояние дава на естествения процес, свързан със здравите клетки (тоест на апоптозата), време, за да могат раковите клетки да бъдат унищожени. Това е малък парадокс, но начинът, по който DMSO убива раковите клетки, е точно защото ги третира като здрави.

Разбира се, при успешно лечение можете да очаквате приятелчета-та на онкоиндустрията да реагират. Според Уебстър Кер „Агенцията за контрол върху храните и лекарствата забелязва ефективността на DMSO за лекуване на болката, затова го обявява за нелегално средство, за да защити доходите на компаниите за аспирин (в онези дни аспиринът бил използван за лечение на артрит). Би трябвало да се продава като разтворител. Малко хора могат да разберат идеята, че правителствените агенции са създадени е единствената цел да бъдат полицейска сила на големите, корумпирани корпорации. Купуването на душите на политиците е толкова лесно, колкото е даването на залъгалка на бебето” (виж www. cancertutor.com/Cancer/DMSO. html).

Макар че DMSO се нарича „най-дискутираното терапевтично постижение на съвремието”, спорът явно се дължи повече на политика и пари, отколкото на наука. Честно казано, иска ми се да живея в свят, където докторите лекуват болните адекватно, вместо да има пациенти, които сами да се лекуват вкъщи. За съжаление, поради влиянието на Биг фарма, лекарите избират и използват терапия, избрана единствено въз основа на нейната доходност, вместо да се има предвид ефективността й. Когато вземете под внимание факта, че DMSO не може да се патентова, евтин е, а също е безопасен и ефективен, и като знаете истината за онкоиндустрията, чудно ли е изобщо, че съществува кампания срещу използването на DMSO?

*    Инвитро - извън живия организъм. - Бел. ред.

Едно от най-важните свойства на DMSO и MSM е, че действат в синхрон с други методи за лечение - с цезиев хлорид например, а той е най-алкалният минерал. Факт е, че в много части на света, където във водата има високи стойности на силно алкални минерали, се наблюдава ниска заболеваемост от рак. Племето хунза в Северен Пакистан има вода с високо съдържание на цезий и никога никой не страда от рак, докато е на родна земя. Там хората редовно ядат и кайсиеви ядки (които съдържат витамин В]7). Ще представя терапията е В17по-нататък в книгата.

Когато се пренесе до клетката, цезият е способен радикално да промени вътреклетъчното й pH. Щом веднъж влезе в нея, цезият започва да извлича калия от кръвта. По този начин блокира приемането на глюкоза от клетката, спира процеса на ферментация и уморява клетката от глад. Цезият неутрализира и млечната киселина, произвеждаща се при анаеробно дишане. Така пречи на клетката да се размножава и спира цикъла на кахексия на клетъчно ниво.

Може би най-известният лекар, използващ цезий за лечение на рак, е д-р X. Е. Сартори. През април 1981 г. той започва своята програма по цезиева антиракова терапия в „Лайф Сайънсис Юнивъръсъл Медикал Клиникс“ в Роквил, Мериленд. Излекувани са петдесет пациента със „смъртоносен” рак. С други думи, това са пациенти, при които ракът е метастазирал и в други органи, и са изпратени вкъщи, за да умрат. Онкоиндустрията е обявила тяхното заболяване за “нелечимо”. От 50 пациента трима били в безсъзнание, а 47 вече били получили максималните дози от „великата тройка” преди да опитат лечение е цезий.

На пациентите бил даден цезиев хлорид заедно с витамин А, витамин С, витамин В)7, цинк и селен. Диетата се състояла предимно от пълнозър-нести продукти, зеленчуци и храни, богати на омега-6 мастни киселини. За да се увеличи ефикасността на лечението и за да се подобри кръвообращението и насищането на клетките е кислород, пациентите получили хелатиращия агент EDTA заедно с DMSO. Изследването включвало десет пациентки с рак на гърдата, деветима с рак на дебелото черво, шестима с рак на простатата, четирима е рак на панкреаса, шестима с рак на белите дробове, трима с рак на черния дроб, трима с лимфом, един е рак на таза и осем с рак с неизвестна локация.

Резултатите били поразителни. Приблизително 50 процента от пациентите е рак на гърдата, дебелото черво, простатата, панкреаса и белите дробове оцелели най-малко три години след лечението въпреки факта, че според лекарите им оставали само няколко седмици живот! Тринадесет пациенти починали през първите две седмици от терапията. Резултатите от аутопсията на всеки от тях показвали намален размер на тумора в резултат на цезиевата терапия. Удивителен е фактът, че при всички пациенти болката изчезнала в рамките на един до три дни след началото на цезиевата терапия. Подробно описание на тези изследвания може да бъде намерено в книгата на д-р Сартори „Ракът - Оруелски или утопичен?11

Предвид факта, че цезиевият хлорид се използва само за пациенти в напреднал стадий на рак, петдесетпроцентният успех на излекувани на д-р Сартори е смайващ. Ето каква е причината. За всички пациенти вече била произнесена „смъртна присъда”. Всички били определени като „неизлечими” и изпратени вкъщи, за да умрат. Вероятно са имали увреждания на някои органи от токсичната химиотерапия или след облъчването. Въпреки това половината от тях били спасени! Това е наистина забележително. Помнете, че процентът на излекуване на пациенти в напреднал стадий на рак от конвенционалната медицина е близо до нула.

През 30-те години на миналия век д-р Кийт Брюър сериозно се интересува от рака. Той открива, че раковите клетки имат афинитет към цезия. Този факт е причината, поради която радиоактивен изотоп на цезия обикновено се използва като „маркер” за проследяване на развитието на тумора след прием на лекарства за химиотерапия. Вкарването на значително количество цезий в организма, разсъждавал Брюър, може да направи така, че раковата клетка да приеме достатъчно от него, за да се променят стойностите на pH-то й. Така ще се наруши анаеробният метаболизъм и процесът на ферментация, от който раковата клетка се нуждае, за да оцелее.

След задълбочени изпитания Брюър решава, че цезият или рубидият могат да повишат стойностите на pH-то на раковите клетки. В края на краищата се насочва към цезия, защото е по-алкален. Въпросът обаче е как в раковата клетка да се вкара достатъчно цезий, за да се промени стойността на нейното pH. Брюър знае, че много витамини и минерали (включително витамин В17) могат да повишат абсорбирането на тези елементи от злокачествените клетки. Чрез едновременното прилагане на тези вещества е цезий нивото на абсорбирания цезий е достатъчно, за да може да унищожава раковите клетки.

Цезият алкализира раковите клетки, като по този начин те възстановяват аеробния метаболизъм и прекратяват възпроизвеждането си. Този елемент е причина също нормалната апоптоза да се възстанови в рамките на няколко дни. През 1981 г. били направени тестове върху 30 болни от рак. При всички тях злокачествените тумори изчезнали и болката престанала в рамките на два дни. Този протокол става основа за това, което днес се нарича „терапия с високи стойности на pH” (виж www. mwt.net/~drbrewer/highpH.htm).

Спомняте ли си историята на Нийл Деул? Той финансира изследване на цезий и алое вера, за да се бори с рак и СПИН. Затова е осъден и името му е критикувано в дълга съдебна битка, подета от онкоиндустрията. По време на съдебната битка Деул е диагностициран с рак и се насочва към един от методите на силна pH терапия. Това в края на краищата го излекува.

Това е голяма новина за алтернативните методи за лечение на рака и ужасна новина за онкоиндустрията. Тъй като съдебната битка започва в края на 90-те години на 20-ти век, Нийл и цялото му семейство са преследвани от същата индустрия. Прочетете още за тяхната история тук: www. cancer-co verup .com.

DMSO се свърза с цезиевия хлорид, за да проникне в раковите клетки. Обаче това, за което всъщност се използва, е да помогне цезиевият хлорид да премине през кожата в кръвния поток. Методът DMCC е особено ефективен при пациенти с рак на мозъка заради бързината, чрез която преминава през кръвно-мозъчната бариера. Но може да се използва е успех при всеки вид рак.

На пациент е рак на мозъка туморът притискал единия от очните му нерви. Когато приложил DMSO е цезиев хлорид, човекът само след броени минути можел буквално да почувства как цезият навлиза в тумора, притискащ очния му нерв.

Според д-р Робърт Р. Беъфут „Цезиевият хлорид е естествена сол и там, където е той, не съществува рак. Това се дължи на факта, че цезият е най-разяждащият съществуващ минерал. Когато навлезе в организма, открива всички киселини и горещи онкологични точки и погасява огъня. Така унищожава рака за броени дни. И още нещо, когато близо до болезненото място се втрие диметилсулфоксид (DMSO), болката изчезва. DMSO прави цезият да проникне в злокачествения тумор много по-бързо. По този начин ракът се унищожава незабавно” (Ро-бър Беъфут. Факторът калций: тайната на здравето и младостта). Обаче, тъй като тази манипулация може също да причини оток, в някои случаи е по-резултатно цезият да не се втрива директно върху тумора.

Много са теориите, които показват защо или как методът DMCC спира рака незабавно. Най-логичното обяснение е, че DMCC пренася достатъчно кислород до клетките, така че да се преодолее състоянието на хипоксия и клетките да възстановят аеробния си метаболизъм.

Според д-р Дейвид Грег цезиевият „блокиращ рака механизъм” е комбинация от следните фактори:

1. Променя се осмотичното налягане в раковата клетка в сравнение с околната среда, вследствие на което тя се раздува и се пръска.

Ето защо туморът се раздува. Това в някои случаи може да бъде опасно.

2.    Получава се противоположен цезиево-калиев концентрационен градиент, който прекратява продължителното действие на натри-ево-калиевата „помпа”, пречейки на общата транспортна система на натрий-глюкоза да захранва раковата клетка с глюкоза. По този начин клетката се обрича на гладна смърт.

3.    Получава се струпване на отрицателни йони вътре в клетката.

Така се анулира потенциалният градиент на клетъчната мембрана, който е необходим за задействане на общата транспортна система на натрий-глюкоза. По този начин клетката се обрича на гладна смърт.

4.    Премахва се защитата на раковата клетка, която заблуждава имунната система. Така раковата клетка става уязвима и се унищожава от имунната система.

Предполагам, че е възможно всичките четири механизма, описани от д-р Грег, да участват в унищожаването на раковите клетки. Във всеки случай, независимо от конкретния механизъм, смисълът на казаното е, че методът DMCC пряко или непряко убива раковите клетки, спира ме-тастазите, смалява тумора за седмици и облекчава болката за дни в зависимост от това, какво я причинява. Моля да бъдете внимателни, защото всяко подуване, възпаление и приток на кръв могат да бъдат опасни. Затова методът DMCC не се препоръчва за всеки.

Ензимно-метаболитна терапия

Най-същественият плюс за ензимно-метаболитната терапия на рака се дължи на факта, според който раковите клетки не се различават от плацентните клетки при бременност. Тази теория е наречена трофоб-ластна и е предложена от шотландския ембриолог д-р Джон Биърд през 1900 г. Той първи наблюдава, че нахлуващите плацентни клетки са удивително сходни с раковите. Други наблюдения го довеждат до убеждението, че съществува връзка между трофобластите и раковите клетки.

В началния етап от развитието на плода трофобластите изграждат за-щитна среда (плацента) и източник за хранене (пъпна връв) за плода почти по същия начин, по който раковите клетки изграждат защитна среда (тумор) и източник на хранене (нови кръвоносни съдове). Друг резултат от наблюдения показва, че плацентните трофобласти сякаш преживяват тенденция към намаляване на активността си към осмата седмица от бременността. За Биърд става ясно, че тази тенденция съвпада със завършването на храносмилателната система на плода и с активирането на панкреаса му.

Съвременните медицински изследвания доказват, че тези трофоб-ластни клетки отде.лят хормона човешки хорионгонадотропин (hCG). Количествата на този хормон се повишават до около осмата седмица от бремеността, а след това започват да намаляват. Точно този хормон обвива трофобластните и раковите клетки и ги прави непроницаеми за имунната система.

Доказано е, че човешкият хорионгонадотропин се намира при всички видове рак. Никоя друга човешка клетка, освен трофобластната и раковата, не го произвежда. Затова, ако вземете един hCG тест на урина и получите положителен резултат, вие или сте бременна, ако сте жена, или, за съжаление, имате рак. Според моите наблюдения най-точен е тестът за урина Navarro Urine Test.

Трофобластите са обградени също и с покритие от гликопротеин, в чиито състав се съдържа молекула, която им дава отрицателен заряд. Същият този вид отрицателно заредено покритие се намира и около раковата клетка. Това е една от главните причини всички ракови клетки да се класифицират като трофобласти. Левкоцитите (белите кръвни клетки) от имунната система също са отрицателно заредени и, както всички знаем, подобните заряди се отблъскват, докато противоположните се привличат. При това положение и трофобластите, и раковите клетки са недостъпни за естествения защитен механизъм на имунната система.

Вече знаете, че плацентните трофобласти произвеждат хормона hCG до осмата седмица на бременността, след което намаляват своята дейност. Това е пряк резултат от факта, че панкреасът на плода започва да произвежда ензими! А когато определени ензими - именно трип-син, химотрипсин и амилаза - срещнат трофобластна клетка, могат да разрушат нейното отрицателно заредено белтъчно покритие. Ето защо „сутрешното гадене” по принцип започва около осмата седмица на бременността - панкреасът на плода все още не е напълно развит и не произвежда амилаза, която отговаря за храносмилането на гликогена. В резултат на това гликопротеините не се разграждат на най-малките си съставни части. Затова бъбреците и панкреасът на майката са принудени да компенсират това и се претоварват. Резултатът е гадене, болки в до-лната част на гърба и слабост. Ако бременната жена добавя към диетата си амилаза, може да намали сутрешното си гадене.

Впечатляваш е фактът, че един от най-рядко срещаните видове рак е ракът на дванадесетопръстника. Това е област от червата с най-високо съдържание на панкреатични ензими. Причината понякога да срещаме случаи на рак на панкреаса се състои във факта, че ензимите не се „активират” в тънките черва. Това е причината и ракът на панкреаса да има такъв висок процент на смъртност - панкреасът губи своята способност да произвежда ензими и затова няма контролен механизъм против рака!

През 1911 г. д-р Биърд публикува разработка с много доказателства за ензимната терапия на рака, в която обобщава своя опит. След смъртта му през 1923 г. ензимната терапия като цяло е забравена, особено след появата на Мария Кюри и нейните открития на радиацията. Пионер в разработването на ензимно-метаболитната терапия е д-р Уилям Донълд Кели (тексаски ортодонт). Около 1960 г., на 35-годишна възраст, здравето му започва да се влошава. През 1964 г. резултати от рентгенови снимки дават индикации за рак на панкреаса в напреднал стадий, включително с поражения в белите дробове, бедрата и черния дроб. Според хирурга Кели е твърде болен, за да се подложи на операция, и казва на съпругата му, която е и майка на четирите му деца, че му остават от четири до осем седмици живот. Кели е готов да се предаде, но майка му - не! Тя изхвърля храните боклуци и месото и го инструктира да яде само пресни и сурови плодове и зеленчуци, ядки, зърнени храни и семена. След няколко месеца Кели вече се чувства по-добре и дори може да се върне на работа.

Обаче след 6-7 месеца развива сериозни храносмилателни проблеми вероятно в резултат от напредващия рак. За да подобри храносмилането си, започва да взема панкреатични ензими. Повишава дозата до 50 капсули дневно. Точно в този момент открива трудовете на д-р Джон Биърд за връзката на панкреатичните ензими с рака. Попада също и на изследванията на д-р Едуард Хауъл, един от първите привърженици на суровоядството. След известно време Кели напълно се възстановява от рака. Имайки предвид факта, че медицинският монопол все още приема рака на панкреаса за нелечим, това е впечатляващо!

Кели излиза с теорията, че възникването на рака може да се припише на излишъка от женски хормони, които отговарят за промяната на стволовата клетка в трофобластна. Казано по друг начин, това означава, че ракът е израстък от нормалната тъкан, но на погрешно място и в неподходящо време. Според него ракът напредва в резултат от липсата на панкреатични ензими, които смилат раковите клетки. В края на краищата Кели лекува над 33 000 пациенти, болни от рак. Той успява да постигне деветдесет и три процента успех в лечението на пациенти, които живеят най-малко 18 месеца след началото на лечението. С други думи, онези, които не са „на ръба”, постигат огромен успех с този лечебен метод, тъй като това не е бързо действащо лечение.

Разбира се, градивните елементи на неговия лечебен метод са панкреатичните ензими. Кели съветва пациентите си да изключват от диетата си пастьоризираното мляко, фъстъците, бялото брашно и рафинираната захар, хлорираната вода и всички обработени храни. Д-р Кели разработва над 50 хранителни режима за различни видове рак и винаги приспособява терапията на пациентите си в съответствие с техния собствен тип метаболизъм. Типичната диета на Кели ограничава белтъците, състои се между 70-80 процента от сурови храни и набляга на пълнозърнестите храни, плодовете, зеленчуците, пресните сокове, кълновете и панкреатичните ензими. Правят се клизми с кафе, за да се улесни изхвърлянето на токсините, отделени от туморите, когато се разпадат.

В своето бомбастично невежество и дяволска алчност медицинската мафия отхвърля терапията на д-р Кели с „евтините ензими”! Затова изпраща младия медицински специализант д-р Никълъс Гонзалес да разследва твърденията на Кели и да го злепостави. През 1981 г. Гонзалес заминава за Далас, за да разпитва и да разследва д-р Кели. И остава удивен от случващото се. Вижда как точно се диагностицира случай след случай, как пациенти с напреднал стадий на рак са живи и здрави 10-15 години след поставянето на диагнозата им. Кели му дава всички свои досиета (над 10 000 пациенти) и го насърчава да се свърже с който от тях иска или с всички. Накрая представителната извадка е ограничена до 50 случая, които представят 25 различни видове рак. Всичките 50 пациента са първоначално диагностицирани с неизлечим рак. Средната продължителност на живот в тази група била 10 години!

Колкото и невероятни да изглеждат резултатите, д-р Гонзалес решава да отиде още по-далече. Иска да се насочи към рака на панкреаса, тъй като петгодишният период на оцеляване с конвенционална терапия е буквално нула процента. Затова търси и открива двадесет и двама пациенти с рак на панкреаса, лекувани от д-р Кели между 1974 и 1982 г.

Двадесет и двамата пациенти попадат в три категории:

1.    Десет пациента се консултират с Кели само веднъж и никога не започвал лечението. Всички умират.

2.    Седем пациента следват метода само частично и от време на време (както се разбира от разговорите с членовете на семейството, лекарите и архивите). И те всички умират.

3.    Обаче петима иациента изпълняват метода последователно и всички постигат дългосрочна ремисия (въпреки че един от тях починал от болестта на Алцхаймер след 11.5 години живот). Средната продължителност на живот на тези петима пациента с рак на панкреаса е девет години!

Разбира се, както и при други медицински аутсайдери, д-р Кели получава своята „награда” - преследване от медицинската мафия и нейните наказателни отряди. Издадена му е ограничителна заповед, която му забранява да лекува всичко, освен болести на зъбите. Когато нарушава тази заповед, го хвърлят в затвора. Съдът в Тексас обявява за нелегално разпространяването на издаваната лично от него брошура „Решение за рака”. Това прави д-р Кели първият (и единствен засега) лекар, на когото със съдебно решение му е забранено да публикува.

Въпреки че обжалва решението пред Върховния съд на Съединените щати с аргумента, че скандално са нарушени правата му според Първата поправка на Конституцията, решението е потвърдено. Накрая се налага да премести клиниката си в Мексико. Не е за учудване, че още през 1971 г. неговата ензимно-метаболитна терапия е включена в черния списък с „недоказани методи” на Американското дружество за борба с рака, където остава и до днес. Обаче „Решение за рака” може да се намери на този интернет адрес:www.drkelley.com/CANLIVER55.html.

Д-р Кели умира през 2005 г., но преди това написва книгата „Ракът: лекуване на нелечимото без операции, химиотерапия и лъчетерапия”. Тази книга е още по-добра от първата и се предлага в електронния магазин Amazon.com. Сега дейността на Кели се продължава от д-р Никълъс Гонзалес, който ръководи клиника в Ню Йорк. Неговият уебсайт е www. drgonzalez.com.

Билкова комбинация „Есиак”

Моята баба Хелън Кейд - мама Хелън както всички я наричахме -повече от 40 години беше служител в Първата баптистка църква в Сан Антонио. Тя и майка ми бяха две от 18-те учредители на църквата през 1952 г. (Сега църквата има над 10 000 члена.) Като служител в църквата на мама Хелън често се налагаше да пътува до болниците и да посещава болни, умиращи и ранени. Спомням си, че съм пътувал с нея. Навсякъде, където отиваше, тя питаше всеки, когото срещнеше: „Познавате ли Исус Христос?” След това му даваше едно от своите любими камъчета, на което е написано: „Исус те обича”. И му разказваше за смъртта и възкресението на Христос. Каква невероятна жена беше тя!

През 1988 г. диагностицираха мама Хелън с неизлечим рак. Не съм сигурен как научи за него, но тя почти веднага започна да си вари от билковата комбинация „Есиак”. Спомням си, че ходех в къщата й в Сан Антонио и й помагах да приготвя чая, да го пълни в кехлибарени шишенца и да го съхранява в хладилника. Тя го пиеше стриктно, почти толкова стриктно, колкото споделяше християнските истини с всеки, когото срещаше. Казвам почти, защото наистина не знам нещо друго, което да е правила така предано, както споделянето на християнството.

Както и да е. Мама Хелън преживя още 10 години с неизлечимия си рак и това според мен стана в резултат на приемането на чай „Есиак”. Не знам защо, но тя спря да го пие около две години преди да умре.

През 1922 г. медицинската сестра на име Рийн Кейс забелязва белег на гърдата на възрастна жена. Жената й споделя, че преди години лека-

рите са я диагностицирали с рак. Обаче не иска да рискува да си прави операция, нито има пари за това.

По волята на Провидението тя среща възрастен индиански лечител от племето оджибава, Канада, който й казва, че може да се излекува с билков чай. Жената продължава да разказва на Кейс за съставките на чая. Около година по-късно Кейс върви с пенсиониран лекар, който й посочва обикновен бурен и й казва: „Сестра Кейс, ако хората използват този бурен, в света няма да съществува рак”. Този „бурен” (кози киселец, Rumex acetosella - лат.) се оказва една от билките във формулата на лечителя. Лекарят наблюдава коня си, който има рак, постоянно да пасе на определено място от пасбището, където расте тази билка. И конят му се излекува.

През 1924 г. Кейс предлага чая на леля си, която е диагностицирана с неизлечим рак на стомаха и й остават по-малко от шест месеца живот. Кейс моли лекаря, д-р Р. О. Фишър, за разрешение да дава от чая на леля си и той се съгласява. Нейната леля пие билковия чай два месеца и се възстановява. Смайващо е, че след това живее още 20 години! Кейс предлага чая и на своята майка, диагностицирана с неизлечим рак на черния дроб. Казали, че й остава по-малко от два месеца живот. Удивително е, че майка й живее още 18 години!

Д-р Фишър и сестра Кейс веднага започват да лекуват болни от рак с вълшебния чай, който наричат „Есиак”. Есиак всъщност е Кейс*, но прочетено наобратно. С есиак тя лекува хиляди неизлечимо болни от рак в своята клиника между 20-те и 30-те години на миналия век. В най-пи-ковите моменти Кейс преглежда до 600 пациенти на седмица.Мнозинството от болните идват при нея с препоръчани писма от лекарите си, удостоверяващи, че имат нелечима или смъртоносна форма на рак и че медицината ги е обявява за неизлечими. Често се случвало сестра Кейс да провежда безплатно лечение с „Есиак”.

След като слухът за нейните впечатляващи резултати се разпространява из Съединените щати, водещ диагностик в Чикаго представя Кейс на д-р Джон Уолфър, директор на клиника в Северозападния медицински университет. През 1937 г. Уолфър урежда Кейс да лекува 30 неизлечимо болни от рак под наблюдението на петима лекари. Тя пътува от Канада, където живее, през границата до Чикаго, носейки бутилките си с прясно приготвена билкова отвара. След като 18 месеца наблюдават терапията с есиак, лекарите от Чикаго обявяват, че тази билкова смес „удължава живота, намалява туморите и облекчава болката”. Толкова успешно е това безплатно лечение, че през 1938 г. нейни съмишленици събират 55 000 подписа за петиция, която да се представи пред законодателите в Онтарио, за да може чай „Есиак” официално да стане метод за лечение на рак. Не достигат три гласа.

Кейс не осъзнавала обширното влияние на Биг фарма и медицинския монопол, които са заинтересовани повече от правенето на пари, отколкото от лекуването на хората. Есиак е евтин и нетоксичен. Той може да съкрати огромните печалби от „великата тройка”. Кейс постоянно си играе на котка и мишка с канадските федерални здравни служители. Те изискват клинични изпитания, но тя упорито отказва да разкрие формулата си, докато не получи официално уверение, че есиак няма да бъде изгубен за хората, които се нуждаят от него. Преди всичко иска да остане коректна към хората, чието здраве зависи от нея. Властите не могат да й дадат уверението, от което се нуждае. Затова тя никога не разкрива формулата.

Дори най-големият в света медицински център за изследване на рака „Мемориъл Слоун Кетъринг” в Ню Йорк не успява да убеди Кейс да разгласи своята формула. Постоянно я посещават лекари в Канада, като проверяват досието на всеки пациент и разговарят с всеки лекуващ се. Притискат я да им продаде формулата. Предлагат и големи суми пари есиак да се използва за търговски цели, но тя отказва всичко, освен ми-нималното заплащане за услугите си. Не е чудно, че Кейс е преследвана и постоянно заплашвана с арест. Накрая, в резултат на многото заплахи, през 1942 г. тя затваря клиниката и заживява в усамотение.

Рийн Кейс умира през 1978 г. на дсветдесетгодишна възраст. Преди да умре дава правата за формулата на есиак на „Респерин корпорейшън” от Торонто, която да я тества, произвежда и разпространява, и на своя доверен приятел д-р Чарлс Браш от Кембридж, Масачузетс, директор на престижната клиника „Браш” и личен лекар на бившия президент Джон Ф. Кенеди. Д-р Браш има рак в долната част на корема, който напълно изчезва след лечение с есиак. Веднъж Браш казва: „Знам, че Есиак има лечебен потенциал. Той може да подобрява състоянието на човека, да го контролира, а може и да го излекува”.

Рийн Кейс никога не публикува своята формула. Единственият човек, на когото се доверява и позволява да й помага в приготвянето на чая, е най-добрата й приятелка Мари Макфърсън, която знае формулата наизуст. Всеки може да провери в интернет точната формула на есиак, която Кейс поверява на Мари Макфърсън. Просто посетете уебсайтаwww.octagonalhouse.com и кликнете върху линка “Essiac”. Там ще видите формулата:

► 6/4 чаши корен от репей (нарязан на парчета с големина на фъстък).

От векове репеят се смята за ефективно средство за пречистване на кръвта. Той неутрализира и изхвърля отровите от организма.

Изследванията доказват антитуморното му действие. Японски учени установяват противомутационното му свойство, което те наричат „фактор В ”.

Меморандум от Световната здравна организация разкрива, че репеят е ефективен и срещу вируса ХИВ.

►    500 г козя брада (кози киселец - Rumex acetosella L.) включително корените.



Кейс определя листата на киселеца като основна съставка на есиак, разрушаваща туморите. Киселецът съдържа алое емодин - на-турално вещество със значително въздействие срещу левкемията. Съдържа още антиоксиданти, има диуретичен ефект и се използва за спиране на кръвоизливи. Задължително се включват и корените на билката.

►    V* чаша кора на прах от слизест бряст (Ulmus fulva).



Слизестият бряст е добре познат със своите успокояващи свойства. Той намалява възпаленията при гърлобол, диария и проблеми с уринирането. Съдържа бетаситостерол, който има антиракови свойства.

►    30 г корен от турски ревен на прах (Rheum palmatum).



Турският ревен има доказано антитуморно, диуретично, противовъзпалително и антибактериато действие.

Приготвянето на чая е също толкова важно, колкото и подходящите съставки. „Есиак” е декокт (отвара), а не запарка. Запарка се получава, когато се постави пакетче чай в чаша гореща вода. Най-общо казано, запарката по-скоро извлича витамините и летливите масла. Декокт се използва за извличане на минералите и други вещества от корените, кората или семената. Това се получава, като билките се варят няколко минути и след това се оставят да киснат няколко часа. Търговците често продават есиак под формата на тинктура или на желатинови капсули. Нито една от тези форми не е есиак, защото билковата комбинация е отвара.

1.    С помощта на неръждаема стоманена тенджера с капак се вари половин чаша от билковата смес в 4 литра чиста, нехлорирана вода в продължение на 10 минути.

2.    Сваля се от котлона и се оставя да кисне 12 часа.

3.    Чаят се загрява до сгорещяване, но без да заври. Билките се оставят за няколко минути да се утаят.

4.    Горещата течност се прецежда в стъклени буркани или бутилки. Останалата каша може да се използва за лечебни лапи.

5.    Чаят се охлажда и се прибира в хладилник. За дълготрайно съхраняване да се стерилизира и съхранява на хладно, тъмно и сухо място.

За профилактика всеки ден се пият по 30-50 мл приготвена билка, разредена с около половин чаша гореща вода. Да се пие много вода -поне около два литра всеки ден, за да се освободят токсините.

Ако сте болни от рак, трябва да вземате есиак ио три пъти на ден. Не яжте и не пийте нищо (освен вода) един час преди и един час след приемането на билковата комбинация.

Чаят е съвместим с другите алтернативни методи за лечение на рака, освен с Cancell. Не приемайте Protocel™ с чай „Есиак”, тъй каго се неутрализират.

Едно от най-добрите места в интернет, посветено на чай „Есиак”, може да се намери на www.healthfrecdom.info/Cancer Essiac.htm. Препоръчвам ви да посетите тази страница. Може би най-добрата книга, писана по темата, се нарича „Книгата Есиак”. Може да се намери на www. EssiacUS.com. Ако ще използвате това лечение, трябва задължително да си вземете тази книга.

Честотни генератори

По-голямата част от този текст е извадка (с разрешение) от сайта на Уебстър Кер www.cancertutor.com.

Терминът „електромедицина” има специфично значение за алтернативните методи за лечение на рака. Това означава за терапия да се използва електрически ток или електромагнитни вълни с нисък ампераж, които преминават през тялото на болния. Много са видовете електромедицински уреди. Честотните генератори са само един от тези видове. Те произвеждат ток с различна честота и могат да превърнат раковата клетка в здрава. Как честотните генератори лекуват рак?

Ракът се причинява от дисбаланс между имунната система и образуването на ракови клетки. Всеки човек има ракови клетки. Когато имунната система е слаба, раковите клетки надделяват над имунната система и за човека се казва, че има рак. Но макар нарушеният баланс между имунната система и броя на раковите клетки, които се образуват, да е причина за рака, това не може да накара здравата клетка да стане злокачествена! Нормалната клетка става ракова, когато в нея успее да влезе някоя плеоморфна бактерия „без клетъчна стена”.

Щом веднъж попадне в клетката, тази бактерия спира образуването на молекулите аденозинтрифосфат вътре в клетката. Тогава в клетката започва процеса ферментация, за да създава молекули АТФ. Тази клетка вече може да се определи като ракова. Обърнете внимание, че не увреждането на ДНК е причина клетката да стане ракова. А по-скоро увреждането на ДНК е в резултат от ДНК на бактерията, което взаимодейства с ДНК на клетката. Това означава, че ако микробът вътре в раковата клетка се унищожи, клетката ще може да възстанови нормалния си метаболизъм и ще стане отново нормална. Всъщност това е идеалният начин ракът да се лекува, защото няма да има мъртви ракови клетки и никакви ракови клетки изобщо (защото те са станали нормални).

Д-р Ройъл Реймънд Райф, микробиолог, който извършва много от изследванията си през 30-те години на миналия век, напълно разбира този факт. Той изработва честотен генератор (така наречената „машина на Райф”), за да манипулира микробите (вътре в раковите клетки) до тяхна-та смърт. Макар че честотните генератори съществуват от 30-те години на миналия век, сега е разработен нов клас честотни генератори, които са равностойни и дори надминават първоначалните постижения на д-р Райф.



Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница