Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница14/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   34

1.    премахване на натрупванията на токсични химикали, причиняващи рака;

2.    подобряване на циркулацията, за да могат тъканите едновременно да се подхранват с кислород и да се „измиват” от киселинните отпадъци;

3.    отслабване и дори убиване на раковите клетки, които имат по-ниска поносимост към топлината от здравите клетки.

През май 2009 г. Медицинската корпорация „Би Ес Ди”, основана в Солт Лейк Сити, успява да получи разрешително „Устройство за употреба върху хора” (HUD) на системата за предизвикване на хипертермия BSD-2000. Тя се използва в съчетание с лъчетерапия за лечение на пациенти е карцином на шията. Ако се опитате да се лекувате с хипертермия в американска болница, най-вероятно ще бъдете разочаровани. Ако искате да добавите хипертермия към собствената си програма за лечение на рака, все още ще трябва да пътувате до Германия, Китай или до друга държава, която приветства иновациите.

Моля, обърнете внимание на факта, че хипертермия се прави единствено за унищожаването на раковите клетки в туморите, а не възстановява имунната система. Болният от рак винаги трябва да съчетава хипсртермията с диетична програма. Преди 2 000 години известният гръцки лекар Парменид твърдял:,Дайте ми възможност да предизвикам висока температура и ще излекувам всяка болест”. Тази мъдрост определено е издържала изпитанието на времето.

Витамин С

Витамин С е важен за образуването на колаген - белтъчния „цимент”, който държи клетките заедно. Мислете за клетките като за „тухли в стена”. Здравината на всяка стена всъщност не е само в тухлите, но е резултат и от спойката между тях. Колагенът е „циментът”, който държи клетките заедно.

Ако колагенът съществува в изобилие и е качествен, клетките се държат здраво една за друга. Ако са слепени, туморите трудно ще се разпространяват между тях. Затова силният колаген може да възпрепятства разпространението на рака.

Раковите клетки отделят ензима хиалуронидаза, който им помага да разтварят колагена и да навлизат в останалата част от организма. Това е описано подробно в книгата „Хиалуронидаза и рак” от д-р Евън Каме-рън. За да се попречи на ензимите на хиалуронидазата да разрушават колагена, д-р Матиас Рат съветва да се повиши консумацията на аминокиселините L-лизин и L-пролин и EGCG (полифенол катехин, открит в зеления чай) като съпътстващи хранителни вещества на витамин С. Лабораторните изпитания показват ефективността на комбинацията от тези четири вещества за блокиране на ензимите на хиалуронидазата.

На имунна система витамин С е необходим, за да създава и мобилизира левкоцитите, които се борят с рака. Жизненоважно е да имаме максимално силна имунна функция, ако искаме организмът да се справи с болестта. Както вече споменах, конвенционалното лечение с химиотерапия и облъчване унищожава имунната система. В публикация от 1995 г. няколко лекари представят доказателства, че аскорбиновата киселина е токсична за раковите клетки. С други думи, витамин С убива ракови клетки, без да пречи на нормалните клетки.

Витамин С не само засилва имунната система, но и преференциално убива раковите клетки. Това е поразителен факт! Преференциалната токсичност се осъществява инвитро в различни видове туморни клетки. Специалистите също представят доказателства, подсказващи, че е възможно плазмените концентрации на аскорбат, необходими за унищожаването на тумора, да бъдат достигнати и при хората (Риордан, Менг, Ли, Джаксън. Венозен аскорбат като туморен цитотоксичен хемотерапевти-чен агент. //Медицински хипотези. 1995).

И ако това не е достатъчна причина да се приема витамин С, тогава проверете слсдното: витамин С съдейства за транспортирането на кислород до клетките и е мощен антиоксидант. Според д-р Дейвид Грег кръвта пренася витамин С до белите дробове, където се окислява. След това се пренася до клетките, където се разпространява в митохондриите и доставя своя кислороден потенциал, засилвайки дихателната верига. Така цикълът се повтаря.

Д-р Грег предполага, че големите дози витамин С служат като пренасяща кислорода молекула в кръвта, заместваща хемоглобина, който не осигурява кислород на раковите клетки. Той препоръчва комбинация от витамин С и витамин Е, тъй като витамин С пренася кислород в цитоплазмата, а витамин Е пренася кислород през клетъчните стени.

Според теорията на д-р К. Н. Прасад, за да функционират нормалните клетки, се изисква съвсем малко и точно определено количество анти-оксиданти. Всеки излишък се отхвърля. Освен другите дефекти злокачествените клетки нямат способността да регулират приема на антиок-сиданти като витамин С и витамин Е. Затова антиоксидантите могат да се натрупват в раковата тъкан до такова количество, което да доведе до разпадане и смърт на злокачествените клетки (Прасад, Н. Антиоксиданти в лекуването на рака: кога и как да ги използваме като допълнителен стандарт и експериментални терапии. //Expert Rev Anticancer Therapy. 2003, c. 903-915).

Д-р А. Гот и д-р И. Литмън в своята разработка Съдържание на аскорбинова киселина в човешките ракови тъкани (Онкологични изследвания. т. 8, 1948), описват как ракът най-често възниква в органи със стойности на аскорбинова киселина (витамин С) под 4.5 мг% и рядко се разраства в органи с по-високи стойности. Разбирате ли връзката? Спомняте ли си как водородният пероксид се слага върху рани, за да унищожи микробите? Изследването, публикувано от д-р Марк Ливайн през септември 2005 г., доказва, че високи дози венозно прилагане на витамин С могат да увеличат стойностите на водородния пероксид (Н,0,) вътре в раковите клетки и това да ги унищожи (виж www.pnas.org/cgi/content/abstract/102/3 8/13 604).

Разбирането, че витамин С е полезен за лекуване на рак, се приписва главно на пионерската дейност на д-р Лайнъс Полинг. През 1976 г. той и шотландският хирург д-р Евън Камерън докладват, че пациентите, лекувани с високи дози витамин С, оцеляват три до четири пъти по-дълго в сравнение с пациентите, които не приемат хранителни добавки с витамин С. Изследването е проведено в началото на 70-те години на 20-ти век в болницата „Вей ъв Левен” в Лох Ломонсайд, Шотландия.

Д-р Камерън лекува 100 пациента е напреднал стадии на рак с 10 000 мг витамин С на ден. След това подобрението на тези пациенти е сравнено с това на 1 000 пациента (лекувани от други лекари), които НЕ са приемали витамин С. Анализите са публикувани през 1976 г. в Протоколи на Националната академия на науките с Полинг като съавтор. Докладът от 1976 г. подчертава, че всички пациенти са подложени на конвенционално лечение (тоест на „великата тройка”). Било докладвано, че пациентите, приемащи витамин С, имат средно 300 дни повече време на оцеляване и подобрено качество на живот от другите пациенти. Техните експерименти докладват категорично, че за неизлечимите пациенти витамин С е по-доброто лечение от химиотерапията.

Онкоиндустрията била бясна на Полинг и Камерън. Няма начин тези двама „шарлатани” и тяхната витаминна терапия да унищожат химиоте-рапевничната ,дойна крава”! Толкова много неща са заложени на карта в името на онкоиндустрията. Акционерите искат огромни печалби! Бордовете на директорите искат седемцифрени заплати и златни парашути! Децата им имат нужда от обучение в „Айви Лийг”13! Така че по стандарт-ната оперативна процедура се провежда кампания, която да дискредитира д-р Полинг. Истината за това, което откриват Камерън и Полинг, трябвало да бъде дискредитирана. Но възникнал голям проблем: резултатите от тестовете вече били публикувани в книгата на Камерън и Полинг „Ракът и витамин С”.

Затова сътрудниците на онкоиндустрията бързо запретват ръкави. Те провеждат три мними изследвания е предварително определени резултати и всички противоречат на откритията на Камерън и Полинг. Ето тяхната мръсна тайна. Във всичките три изследвания те пропускат да следват протокола за селективност, протокола за лечение и прилагат няколко фантастични лингвистични и статистически хитрости.

Чудно ли е тогава, че в края на краищата онкоиндустрията гордо оповестява, че Камерън и Полинг са шарлатани и че техните резултати не са достоверни? Обаче четири напълно независими изследвания използват същия протокол на лечение и получават същите резултати като тези на Полинг и Камерън. Трите фалшиви изследвания не използват същия протокол на лечение и не получават същите резултати.

Според Уебстър Кер „проучванията на клиниката „Майо” са извършени с цел да се дискредитира трудът на два пъти нобеловия лауреат Лайнъс Полинг. Той твърдял, че има научни доказателства за витамин С и затова трябвало да бъде спрян. За американското корумпирано правителство е напълно неприемливо (от гледна точка на Биг фарма) да позволикаквито и да са научни доказателства за алтернативни методи за лечение на рака. Тъй като има научни доказателства за витамин С и тъй като те не биха могли да направят така, че двукратен нобелов лауреат да замълчи, трябвало да се направят лъжливи изследвания е цел вниманието на обществото да се отклони от достоверните изследвания. Щом веднъж фалшивите изследвания приключат, медиите могат да прикрият истината и веднага да впишат достоверните изследвания в черния списък” (виж www.cancertutor.com).

На д-р Ейбрахам Хофър обикновено се приписва главната заслуга за основаването на Движението за алтернативно здраве с използване на хранителни (ортомолекулярни) методи за лечение. По време на практиката си повече от 40 години той лекува хиляди пациенти предимно от рак и шизофрения. Автор е на много статии за списания и книги. Като част от усилията си той помага на д-р Лайнъс Полинг за лечението на рак с витамин С (заедно с други хранителни вещества).

Колко витамин С трябва да се приема? Изследванията показват, че за да влезе достатъчно витамин С в раковата клетка, най-добрият начин е да се влива венозно. Разбира се, трябва да се прави под лекарско наблюдение - в никакъв случай не трябва да опитвате сами да си поставяте венозно витамин С! Най-важно е да се приемат големи количества витамин С на няколко приема всеки ден.

Клиника „Риордан” - голяма изследователска клиника в Уичи-та, Канзас - предлага терапия с витамин С. Нейният уебсайт е http:// riordanclinic.org. За видео представяне на терапията с витамин С посетете www.intemetwks.com/cathcart/Cathcart21ow.rm. Целият метод на д-р Камерън може да се намери на www.doctoryourself.com/cameron.html.

Инсулин потенцирана терапия

Въпреки че съм против традиционната „висока доза” химиотерапия, методът инсулин потенциране наистина включва химиотерапия, макар и в изключително ниски дози. С времето дозите на конвенционалната химиотерапия излагат на риск работата на имунната система и функционирането на органите и системите. Това пречи на процеса на лечение и често е причина за фатални увреждания на органите. Обаче инсулин потенцираната терапия изключва избора между „по-малката от двете злини”, пред който се изправят болните от рак, когато им открият болестта. Чрез насочването на химиотерапия с минимална доза (по-малко от 1/10 от стандартната доза) към раковите клетки инсулин потенцирането увеличава токсичността за рака, докато намалява токсичността за пациента. Това е изключително безопасна, ефективна и сравнително евтина терапия, използвана с успех повече от 60 години.

Читателите ще разпознаят инсулина като хормон, използван за лечение на диабета. Отделян от панкреаса при здрави хора, инсулинът е хормон със силно въздействие върху човешкия организъм, като основ-но управлява доставката на глюкоза през клетъчните мембрани в клетката. Инсулинът предава информация на клетките, като се свързва със специфични инсулинови рецептори, разпръснати по външната повърхност на клетъчните мембрани. Всяка клетка в човешкия организъм има между 100 и 100 000 инсулинови рецептори. Инсулинът всъщност отваря клетъчната мембрана или „вратата” към клетката. По този начин позволява на захарта и на други вещества да бъдат внесен и в нея. Ето защо при състоянието на диабет до клетките не се доставя захар поради невъзможността да се произвежда инсулин. Затова болните развиват хи-пергликемия (високи стойности на кръвната захар).

Какво общо има това с рака? Добре известен научен факт е, че раковите клетки имат неутолим апетит за глюкоза. Спомняте ли си, че ракът обича захар? Спомнете си също, че раковите клетки са анаеробни. Затова те произвеждат енергия чрез ферментация (анаеробно разграждане) на глюкоза - изключително неефективен начин за произвеждане на енергия. Това също е една от причините болните да отслабват. Раковите клетки имат нужда от толкова глюкоза, че буквално я крадат от нормалните клети, като по този начин уморяват болния от глад.

При тази терапия инсулинът действа като потенциатор - подлъгва раковите клетки да очакват, че ще бъдат нахранени със захар, а всъщност се унищожават чрез химиотерапията. Тъй като инсулинът действа като потенциатор и увеличава ефективността на химиотерапията, няма нужда от толкова лекарства, колкото се прилагат по време на химиотерапията. Това означава, че се проявяват и далеч по-малко странични ефекти, както и че лечението е но-ефективно.

Интересна връзка между раковите клетки и инсулина откриват нови изследвания, публикувани в медицинската литература. Според тях раковите клетки произвеждат и отделят свой собствен инсулин.

Според д-р Стивън Ейър, един от експертите по инсулин потенцира-на терапия, „раковите клетки получават енергия като отделят собствен инсулин и се стимулират да растат чрез отделянето на собствен инсули-ноподобен растежен фактор. Това са техните злокачествени механизми. Инсулинът и инсулиноподобният растежен фактор се прикрепват към специални рецептори на клетъчната мембрана. Тези рецептори са шестнадесет пъти по-концснтрирани на мембраните на раковите клетки, отколкото на нормалните клетки. Точно тези рецептори са ключът към инсулин потенцирането. Крайният резултат от използването на инсулин в тази терапия е, че ниската доза химиотерапия се канализира точно във вътрешността на раковите клетки, като ги унищожава по-успешно и без странични ефекти. Инсулин потенцираната терапия е находчива. Тя убива раковите клетки, като използва същите механизми, които раковите клетки използват, за да убиват хората” (виж www.contemporarymedicine. net/ipt_main.htm).

Горният цитат е съществен за разбирането на механизма на инсулин потенцираната терапия. Тази терапия убива раковите и само раковите клетки. Те имат собствено и независимо отделяне на инсулин, също както имат и собствено независимо отделяне на инсулиноподобен растежен фактор, за да си осигуряват неограничен стимул за растеж. Раковите клетки имат и 16 пъти повече рецептори за инсулин и инсулиноподобен растежен фактор на своите клетъчни мембрани. Инсулинът може не само да се съединява със своите специфични рецептори на клетъчните мембрани, но и с рецептори за инсулиноподобния растежен фактор и да предава информация за растеж на клетката. Макар да изглежда неприемлив резултат конкретна терапия да подобрява растежа на клетката, в конкретния случай действието на инсулина е ценно.

Винаги можете да разберете кога някой се подлага на химиотерапия. Обикновено на болния косата опада и често много му се гади. Питали ли сте се защо? Причината е проста. Клетките от фоликулите на косата и клетките, които изграждат обвивката на стомаха и червата, имат нещо общо: тези клетки се делят бързо. Такива са и раковите клетки. Лекарствата за химиотерапия атакуват безразборно бързо делящите се клетки. Обаче в тумора не всички ракови клетки са едновременно във фаза на бързото делене. Те се редуват. Затова, когато инсулиноподобният растежен фактор се свърже е рецепторите на раковите клетки, инсулинът стимулира растежа на много от клетките, които не са в такава фаза на растеж. Инсулинът буквално „включва” клетките и ги прави активни. Затова приложената химиотерапия след инжектирането на инсулин всъщност се насочва към активните и по-податливите клетки. Крайният резултат, който е успешен за болния, е в това, че инсулинът прави повече от тези клетки податливи на въздействието на химиотерапията.

Как действа тези терапия? По време на инсулин потенцираната терапия на пациента се дава малка доза инсулин, която отваря клетъчните мембрани и причинява хипогликемия (ниска кръвна захар). От това пациентът е замаян и се чувства слаб. Помнете, както твърди д-р Ейър, че раковите клетки имат 16 пъти повече рецептори за инсулин и ин-сулиноподобния растежен фактор, отколкото имат нормалните клетки. Чрез предизвикване на хипогликемия раковите клетки отварят собствени рецептори в съотношение 16 към 1, като по този начин избирателно се атакуват раковите клетки. По принцип предизвикването на хипогликемия отнема около половин час. След това раковите клетки са готови да получат малко захар и отварят клетъчните си „врати”.

В този момент на раковите клетки се пуска „въдица с примамка” от ниска доза химиотерапия. Раковите клетки поглъщат лакомо химиотерапията, като се заблуждават, че е захар, и умират при много по-ниски дози химиотерапия от обичайните. В статия, излязла в „Европейско списание за рак и клинична онкология” (т. 17, 1981 г.), д-р Оливър Алабастър от Лабораторията за онкологични изследвания при университета ,Джордж Вашингтон” доказва, че инсулинът може да увеличи ефективността на определен агент за химиотерапия (метотрексат) до 10 000 пъти и затова може да има значителен успех срещу рака.

А какво ще се случи, ако добавим DMSO към уравнението на инсулин потенцираната терапия? Според д-р Рос Хаузър „Повечето лекарства не преминават успешно през кръвно-мозъчнага бариера, защото нейна задача е да забавя навлизането на много вещества в мозъка, включително агентите за химиотерапия. Теоретично, ако съществува начин преносът на вещества в централната нервна система да се увеличи през тази бариера, ефикасността на лечението ще бъде силно повишена” (Лечение на рак с инсулин потенцирана терапия, с. 84).

На своя уебсайт www.caringmedical.com д-р Хаузър казва: „За да се подобри ефектът на химиотерапията, освен инсулина могат да се използват и различни вещества - например диметилсулфоксид”. Според д-р Хаузър диметилсулфоксидът помага при някои видове химиотерапия, а след това инсулинът отваря мембраните на раковите клетки за химиотерапията. Диметилсулфоксид и инсулин потенцираната терапия са мощна смъртоносна комбинация на два вида лечение особено за рак на мозъка. Макар съчетаването на диметилсулфоксид с инсулин поте-цирането да не може да се извършва в домашни условия, е възможно да се намери клиника, предлагаща инсулин потенцирана терапия, и там да приложат диметилсулфоксид с инсулин потенциране. В книгата си д-р Хаузър изброява видовете лекарства за химиотерапия, които се свързват с диметилсулфоксид. Това лечение е изключително резултатно и от него не се очакват странични ефекти, тъй като буквално всички химиотера-певтични лекарства ще се озоват директно в раковите клетки.



Инсулин потенцираната терапия няма странични ефекти. Косата не опада, липсва тремор и няма позиви за повръщане. Понякога няколко часа след първите две-три процедури възниква гадене, но то лесно се преодолява.

Действа ли наистина инсулин потенцираната терапия? Определено да. Тази терапия е безпощадна към тумора, докато щади пациента, който по време на лечението продължава да води нормален, енергичен живот. Процедурите са с продължителност малко повече от час. Повечето пациенти могат да работят, докато са ангажирани с тези седмични процедури. Но защо вашият лекар не знае за този ефективен, евтин и малко вреден метод? Отговорът е прост: Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не го одобрява, освен ако не става въпрос за „експериментална процедура”.

Защо вашият онколог не знае за това лечение, макар че то се провежда вече 60 години? Може би защото не е документиран пред медицинския монопол или Биг фарма, въпреки че публикуваните изследвания в професионалните списания са много. Но помнете, че ако някога се питате за нещо и не намирате отговорв крайна сметка прозират финансови интереси. Нека отново да си сложим „математическите шапки” и да изчислим кое лечение е по-доходно - съвременната химиотерапия или инсулин потенцираната терапия? Ами тъй като инсулин потенцирането използва само 1/10 от скъпите лекарства за химиотерапия, предполагам, че отговорът е ясен, нали?

Пациент, подложен на химиотерапия, ще произведе стотици хиляди долари като приход за онкоиндустрията. Такова просто и успешно лечение като инсулин потенцирана терапия не е доходно, нали? За съжаление, както разбираме отново и отново, доходите са по-важни от принципите. В резултат на това инсулин потенцираната терапия все още се отхвърля като ефективен алтернативен метод за лечение на рака в сравнение със съвременната химиотерапия.

Много хора днес наричат това лечение IPTLD™ (насочено потенциране на инсулин с ниски дози), тъй като този термин описва терапията по-точно. Това име се обмисля внимателно и се дефинира през 2007 г. от

Ани Брандт и борда на директорите на Фондация “Най-доброто решение за рака”. Сайтовете на фондацията съдържат важна информация за това лечение. Моля, посететеwww.iptforcancer.com и www.elkabest.org.

Д-р Стивън Ейър практикува инсулин потенцирана терапия. Неговата Клиника за съвременна медицина е в Бър Ридж, Илиноис. Уебсайтът му е www.contemporarymedicine.net. Д-р Ейър изучава и изследва инсулин потенцираната терапия в продължение на повече от 30 години.

Всъщност той дава името „инсулин потенцирана терапия” през 1986 г. Публикувал е много доклади за нея в медицински издания и е излекувал стотици болни. Д-р Ейър използва също и терапия с витамин С.

Друг първокласен лекар, който използва тази терапия, е д-р Ричард Линчиц, управител на „Линчиц Медикъл Уелнес” в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Неговият уебсайт еwww.linchitzwellness.com. Д-р Франк Шаленбъргър предлага терапия с оксидиране и инсулин потенцирана терапия в своята клиника в Невада. Неговият метод е с най-добро качсство. Уебсайтът му е www.antiagingmedicine.com.

Ако обмисляте използването на инсулин потенцирана терапия, тогава първата стъпка е да си купите „Лекуване на рака чрез инсулин потенцирана терапия” от д-р Рос А. Хаузър и Мариън Хаузър. Тя е на разположение в електронната книжарница Amazon.com.

Лайфуан

Д-р Джеймс Хоуенстайн е доктор по медицина с над 30 години опит. Той използва лечение, наречено „Лайфуан” (LifeOne). Според него „Всички болести, предизвикани от имунна недостагьчност, са свързани с риск от появата на злокачествени заболявания, включително лимфом, левкемия и болест на Ходжкин. Пациентите, които имат потисната имунна система вследствие на проведена химиотерапия или облъчване, могат да развият сарком на Капоши, неходжкинов лимфом, рак на шията и лимфом на Ходжкин. Пациенти с автоимунни заболявания страдат по-често от рак поради употребата на потискащи имунната система лекарства. Трябва да се помни, че имунната система е ангажирана с разпознаването и унищожаването на раковите клетки” (виж www.newswithviews. com/Howenstine/james62.htm).

Лайфуан е специална комбинация от билкови съставки, свързани в специално изработена липозомна основа. Тази основа прави активните билкови съставки да останат непокътнати, без да се разграждат в храносмилателния тракт. Липозомният преносител дава възможност на активните съставки да влияят на имунната система, на злокачествените образувания и на вирусите.

Активните съставки в лайфуан включват следните билки и компоненти:

Кризин - флавоноид, извлечен от пасифлора, има антиоксидант-ии свойства и увеличава фактора на туморната некроза*.

•    Кориолус версиколор (Coriolus versicolor) - китайска гъба с анти-вирусно и противораково действие; стимулира имунната система и възпира нахлуването на ракови клетки.

•    Дииндолиметан - фитохимикал, намиращ се в зеленчуците от семейство Кръстоцветни; има антиестрогенен ефект върху раковите клетки.

•    Ресвератрол - антиоксидант в гроздето; предотвратява струпването на тромбоцити и блокира устойчивосгта на инсулин, възпира ненормалното действие на естрогените и блокира възпроизвеждането и растежа на вирусите.

•    Екстракт от турмерик (куркума) - антиоксидант; премахва възпалението, възпира устойчивостта на инсулин, спира метастазите в организма, има благоприятно въздействие върху вирусното възпроизвеждане на вируса ХИВ.

•    Кверцетин - флавоноид; задейства програмирана смърт на ракови клетки (апоптоза);

•    Екстракт от зелен чай - съдържа епигалокатехин; основен агент за борба с рака, антиоксидант.

Селен метионин - органична форма на селена, антиоксидант; има противоракови свойства, стимулира имунната система и помага да се възстановят стойностите на селена, които са ниски при пациенти, болни от рак и СПИН.

Лайфуан осигурява нужните вещества, за да може организмът да се възстанови от рак, СПИН и други болести на имунната недостатъчност. През първия месец от тази терапия е нормално теглото да намалее и кръвното налягане да се понижи. Загубата на тегло се обяснява с подобрената ендокринна функция и е по-ниските нива на производство на естроген (за разлика от обичайния за повечето хора излишен естроген). При по-малко естроген чувствителността към инсулин се възстановява и организмът започва нормално да употребява глюкоза.

Механизмът на действие на лайфуан включва мобилизация на лимфоцитите убийци, които атакуват злокачествените клетки, убиват вредните вируси и възстановяват увредената имунна система. Те постигат това, като стимулират произвеждането на лимфоцити убийци и други лимфоцити, което води до повишение на произвеждането на антитела. „Лайфуан” има два патента в САЩ за продукт, възстановяващ имунитета. Клиничните изпитания върху пациенти с рак и СПИН са провеждани във Венецуела и в Мексико.




Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница