Ракът да оцелееш извън матрицата София, 2013 Преводът е направен по изданието canser



страница15/34
Дата01.02.2017
Размер7.06 Mb.
Размер7.06 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   34

Фактор на туморната некроза - вещество, което убива туморите. - Бел. пр.

205

Стандартната препоръчителна доза на този продукт е да се пият по две супени лъжици три пъти дневно в продължение на 25-30 дни. След това дозата се намалява до една супена лъжица три пъти дневно за 11 месеца. Пациенти с рак, които не са преминали през курс на химиотерапия и облъчване, могат да усетят благоприятното действие на продукта и бързо да възстановят силите си още на четвъртия или петия ден от началото на приемането на лайфуан.

Д-р Хоуенстайн твърди: „Лайфуан има способността да лекува седем различни вида ракови клетки. Тестовете инвитро доказват, че е ефективен при седем от седем вида тествани ракови клетки включително два вида рак на гърдата, рак на дебелото черво, рак на простатата, рак на шията, рак на яйчниците и остра промиелоцитна левкемия” (виж www. newswithviews.com/Howenstine/jamcs62.htm).

За разлика от другите видове лечение лайфуан преминава през детайлни изпитания, включително тестове инвитро върху няколко серии ракови клетки. Тези тестове показват ефективността му срещу различни ракови клетки при различни концентрации. Д-р Валери Бюсон прави такива тестове, докато работи в Националния институт по здравеопазване и Националния институт за онкологични заболявания. Резултатите показват, че лайфуан наистина унищожава всички седем тествани разновидности на ракови модификации. Също толкова важно е и това, че продуктът не уврежда нормалните клетки.

Лайфуан преминава и през тестове върху животни, извършени от д-р Джоу Диймърс. Неговите първи обекти на изследване са два пора, развили злокачествени тумори на надбъбречните жлези. След като животните се възстановяват напълно, изпитанията му продължават с кучета и други животни. Поради успеха си в книгата „Холистичен подход към лечението на рака” докторът препоръчва лайфуан като избор при лечение на рак при животните. Във връзка с успеха на д-р Диймърс при лечение на малки животни д-р Тутс Бенър пробва лайфуан върху коне също с голям успех. Тестовете с животни продължават няколко години и резултатите на тези двама ветеринари доказват, че тази билкова комбинация е най-успешната и безопасна терапия за животни.

Въпреки тестовете инвитро, които доказват, че е успешно средство за лечение на всички седем тествани серии ракови клетки, лайфуан е също толкова ефективен при лечение на пациенти с чернодробен рак, рак на бъбреците, глиобластом мултиформе, инвазивен тръбноклетъчен карци-ном, олигодендроглиом, рак на белите дробове и дребноклетъчен белодробен рак. Дава целебни резултати и при рак на пикочния мехур, дебелото черво, яйчниците, панкреаса, меланом, сарком и мозъчни тумори.

Всички тестове на лайфуан са извършвани независимо и безвъзмездно. Нито един лекар и физик не получава заплащане за положения труд. Целта е активно да се търси по-добър метод за лечение. Можете ли да забележите разликата между този подход и подкупничеството и корупцията при лекарствените тестове на Биг фарма?

Силен защитник на лайфуан е д-р Пол ла Рошел, хирург-ортопед и хирург-онколог. Д-р Ла Рошел използва лайфуан при безброй пациенти, диагностицирани с различни видове рак в четвърти стадий - от рак на гърдата до рак на черния дроб и други. Никога не е имал неуспех в контролирането на рака чрез използване на лайфуан. Той смята, че най-големият проблем при лечението на рака не е самата болест, а липсата на достатъчна информираност на лекуващия доктор. „Откриването на първоначалната причина за дефицита в имунната система изисква обучение, което днес не се предлага в медицинските университети. Това е по-сложен подход, отколкото да предложиш хапче за справяне с определен симптом.”

Преди да започнат приема на лайфуан, пациентите, подложени на химиотерапия или облъчване, често се възстановяват по-бавно. Тази реакция може да бъде ускорена чрез приемането на ензима ароматаза заедно е лайфуан. „Ароматаза” е изключително полезен продукт срещу раковите клетки, които са чувствителни към естроген. Използван за хормонална терапия както при мъже, така и при жени, този продукт подобрява функцията на ендокринната система (хипофиза, хипоталамус, надбъбречни жлези и щитовидна жлеза).

Факторите, възпрепятстващи бързото подобряване от терапията с лайфуан, включват: повишено ниво на кръвна захар, недиагностицирани и нелекувани бактериални и гъбични инфекции, увреждане на функциите на органи след химиотерапия и лъчетерапия, несъобразяване с хипогли-кемичната диета, бъбречна недостатъчност и нарушената хормонална функция - най-често хиперестрогенемия - с недостатъчно количество тестостерон и прогеетерон.

При болни от рак първата фаза от терапията с лайфуан винаги причинява възпалителна реакция, тъй като стимулира лимфоцитите убийци да атакуват раковите клетки. При 80 процента от пациентите това преминава безсимптомно. При хора с мозъчни тумори или с туморна тъкан, притискаща нерви, и в ситуации, при които туморното образувание пречи на преглъщането или на дишането, гази възпалителна реакция трябва да бъде потисната. Това се постига с физиологични дози от хидрокортизон или кортеф. Обикновено такава възпалителна реакция може да започне на третия или четвъртия ден от употребата на продукта.

При хора с по-здрава имунна система това може да продължи от 14 до 18 дни. При пациенти е по-сериозно увредена имунна система тази реакция може да не възникне до 10 или 14 дни след завършването на терапията с билковата комбинация. Забавената възпалителна реакция може да бъде насока по-усилено да се търсят проблеми, свързани с имунитета. Често тези проблеми включват неподозирани или погрешно диагностицирани гъбични, вирусни и бактериални инфекции. Поради възможното смущение в точното действие на лайфуан неговият създател смята, че по принцип е разумно детоксикирането да се отложи, докато не се приключи 12-месечният курс на лечение.

Тази терапия трябва да бъде наблюдавана от компетентен медицински специалист. Вече десет години д-р Хоуенстайн живее в Коста Рика, но не е необходимо да пътувате дотам, за да го посетите, тъй като той би могъл да ви консултира по имейл или по телефона. Можете да се свържете е него на имейл dr.jimhow@gmail.com. Телефонът му е 011-506-2262-7504*. Научете повече за д-р Хоуенстайн на www.mynaturalhealthteam. com. Той е автор и на превъзходната книга „Ръководство от лекар за полезни продукти за здравето”.

Предлагам ви уебадреси на фирми, свързани с продажбата на „Лайфуан”: САЩ и Канада - www.lifeonesales.com, Мексико - www.lifeone-mexico.com, Южна Америка -www.healthpro.com.dm. За да го поръчате по телефона в САЩ, номерът е 1-800-416-2806. Ако искате да го поръчате от Канада или живеете в друга страна, телефонният номер е 1-985-237-9161.

Олеандър

В началото на 60-те години на 20-ти век турският лекар X. Зия Озел открива група от изключително здрави селяни. Когато разследва нещата отблизо, открива, че те взимат народно лекарство, което в Средния изток се използва повече от две хилядолетия. То се приготвя от обикновено растение, което в Библията се нарича „пустинна роза” или, както повечето от нас го знаят, като растението олеандър. Това растение е отровно, когато се приема в суров вид, но е чудесно лекарство, когато се приготви по подходящ начин.

Олеандър се наричат два вида растения: Nerium oleander (обикновен олеандър) и Thevetia peruviana (жълт олеандър). И двата вида съдържат сърдечни гликозиди, които имат действие, подобно на лекарството „Ди-гоксин”, предписвано при сърдечносъдови проблеми. Обаче буквално всяко вещество, което човек приема, може да бъде гоксичио, ако е в достатъчно висока доза. Захарта е токсична, ако консумирате твърде много от нея. Също и обработената сол.

Нека да се върнем към нашия урок по история на олеандъра. След откритието си д-р Озел кандидатства за патент. В своето заявление той споменава няколко примера, както и изследване, което включва 494 пациенти. Ето извадка от заявлението му за патент: „Между януари 1981 г. и декември 1985 г. 494 пациенти със злокачествени заболявания в напреднал стадий, които не могат да се оперират, са тествани с олеандър за инжектиране. Всички злокачествени заболявания преди това са диагностицирани и потвърдени в различни специализирани медицински институции в Турция и чужбина. Резултатите от всички направени анти-туморни терапии в други медицински институции са неефективни. Тези 494 случая включват болни от почти всички видове злокачествени образувания и се намират в различни локации”.

Тези 494 пациенти получават подобрение в качеството на живота и влизат в ремисия без никакви странични ефекти. Най-добри резултати са получени при рак на простатата, на белите дробове и при рак на мозъка. Дори саркомите показват стабилизация. Възможно ли е растението олеандър, приготвено по специален начин и правилно приложено, да епреференциално токсично към раковите клетки? Нали си спомняте, че има много природни вещества, които са токсични за раковите клетки, но безвредни - за нормалните? Всъщност много природни вещества действат по този начин. Лилавото грозде „Конкорд” има повече от дузина такива вещества. Една от целите на изследователите на алтернативните методи за лечение на рака е да намерят вещества, които са достатъчно токсични, за да убиват раковите клетки, но и да не са толкова токсични, чс да убиват здравите клетки.

Точно тук олеандърът влиза в уравнението. Както споменах, той е токсичен. Винаги трябва да се докосва с ръкавици. Има и още много предупреждения за безопасност, когато използвате това растение. Можете да бъдете сигурни, чс олеандърът е много токсичен и за раковите, и за нормалните клетки. Но ако успеем да го разредим в подходящо съотношение, тогава все още ще е токсичен за раковите клетки, но вече ще е безвреден за здравите! Тази степен на разреждане днес е добре известна.

Тони Айзъкс е написал най-добрата книга за олеандъра - „Природният враг на рака”. Ако решите да използвате този метод, моля, посетете www.rose-laurel.com и си купете тази електронна книга. Тя е евтина, а съдържа ценна информация.

В имейл до Уебстър Кер г-н Айзъкс споделя: „Чувал съм само добри отзиви от използващите супа или екстракт от олеандър. Става въпрос за излекуван и изчезнал рак, рак в ремисия, смаляване на тумора и т.н. Докладите от Южна Африка, където правителството е приело комбиниран екстракт от олеандър, златна гъба (агарик блазеи), мравчено дърво и екстракт от котешки нокът (80 процента олеандър), потвърждават, че всеки пациент има подобрения. Екстрактът задържа развитието на вируса, предизвикващ СПИН, състоянието на болните се стабилизира и дори се възстановяват. И няма дори един единствен доклад за сериозен страничен ефект или неблагоприятна реакция към екстракта от олеандър. Усещането да можеш да помогнеш на някого е чудесно”.

В електронната книга има представена изключително ефективна програма за всеки, който иска да победи болестта (в главата „Антираков и оздравителен метод“). В нея е включена информация за очистването и детоксикирането, диетата, храненето, изграждането на силна имунна система и ефективни хранителни добавки.



Ясна и изпитана истина е, че олеандърът има невероятно добро действие. Лекарството може да бъде използвано самостоятелно или с други укрепващи имунната система добавки, както и с предписани лекарства от „великата тройка”. Олеандърът, използван при химиотерапия или лъчетерапия, или ще премахне, или силно ще намали буквално всички странични ефекти, включително и спадането на косата.

Лечението с олеандър може да се извърши по два начина. Препоръчителният е да се приема под формата на готови капсули или екстракт, тъй като така е адаптиран и безопасен за използване. Капсули с екстракт от олеандър могат да се закупят от www.sutherlandiaopc.com. Съпругата ми и аз всеки ден вземаме по две от тези капсули за профилактика.

Другият начин да приложите този метод е като сами си направите супа от олеандър, но трябва да ВНИМАВАТЕ. Въпреки че степента на разреждане е установена, трябва няколко пъти да прочетете „Природният врага на рака”, преди да започнете да обработвате истинското растение олеандър. Дори и приемът на малко количество суров олеандър може да причини смърт.

Protocel™ (Entelev™/Cancell™)



Entelev™ е измислен и разработен от Джим Шеридън от Мичиган

- химик, адвокат и посветен християнин. Той започва да работи върху своята формула през 30-те години на двадесети век и продължава да я усъвършенства до 90-те години. Отначало Шеридън нарича своя продукт с научното име „КС49” Обаче смятал, че основната идея на неговата формула е дар от Бога, и в края на краищата я преименува Entelev, което е взето от гръцката дума „entelechy”, означаваща „тази част от човека, позната само на Бога”. После се преименува на Cancell™, а сега се продава като Protocel™. В тази глава ще използвам Protocel™, за да представя линията продукти, които включват както Entelev™, така и Cancell™.

Като млад човек Джим е посветен християнин и постоянно се моли Бог да му даде способността да използва ума си за доброто на цялото човечество. Дори още от самото начало има стремеж да открие лекарствено средство срещу рак. Той не знае, че молитвите му ще получат отговор и мечтите му ще бъдат осъществени.

Като посветен християнин Шеридън приписва своята формула като резултат отчасти на задълбочени химически изследвания, отчасти на един сън, който смята, че е получил от Бога. Той отказва всякакви финансови компенсации е твърдението, че Entelev™ е „дар от Бога за всички хора”. Г-н Шеридън прекарва целия си живот в изследване и подобряване на формулата и в опити тя да стигне до страдащите хора в света. Когато не получава одобрение, той раздава продукта безплатно. Рядко може да се види такъв алтруизъм.



Какво е Protocel™ и как действа? Това е най-ефективният в света „чистач” на свободни радикали (антиоксидант). Разработен е, за да се насочва конкретно към анаеробните клетки в организма, като взима участие в произвеждането на АТФ във всички клетки. Това, от своя страна, понижава напрежението на всяка клетка между десет и двадесет процента.

Причината, поради която казвам, че Protocel™ се насочва към анаеробните (тоест към раковите) клетки, е проста. Всички клетки от човешкия организъм имат специфично напрежение или електрически заряд. Здравите клетки имат високо напрежение, докато при анаеробните напрежението е ниско, защото произвеждат енергия чрез ферментация. Лекото понижаване на напрежението прави анаеробните клетки да стигат до състояние под минимума, за да останат непокътнати. По този начин клетките се саморазрушават и се разпадат (или лизират) до безвредни белтъци. Обикновено здравите клетки имат толкова високо напрежение, че лекото понижение, причинено от Protocel™, не ги уврежда.

Нека да се върнем малко назад. Процесът, чрез който клетките произвеждат и транспортират енергия, се нарича клетъчно дишане или метаболизъм. Повечето хора мислят за това дишане като за вдишване на въздух. Но всяка жива клетка от организма технически функционира чрез дишане, защото се отнася и за химическите реакции, и за транспортирането на енергия до клетката чрез кислорода. Съществено важен за дихателната система на всяка клетка е процесът „редукция - окисляване”, познат също като системата “редокс”.

Според Джим Шеридън „Тази система може да бъде сравнена със стълба, като на всяко стъпало се извършват различни химични процеси. Най-ниските стъпала на стълбата включват сравнително прости или примитивни дихателни процеси. Примитивните реакции се извършват без наличието на кислород. По-висшите дихателни процеси изискват наличие на кислород. По принцип за редукция се слиза надолу по стълбата, а за окисляване се качва нагоре по стълбата”.

Принципът на действие при Protocel™ е да се постигне дългосрочно „източване” на енергия от раковите клетки. Обикновено клетките понасят краткосрочни „източвания” на енергия през цялото време.

През 90-те години на миналия век бях състезател по културизъм. Вдигането на щанги причинява краткосрочно „източване” на енергия от клетките. След тренировка те имат възможност да се възстановят. Но когато дадена клетка се подложи на дългосрочно „източване” на енергия, дишането ще продължава, въпреки че се претоварва. Но в края на краищата ще бъде засегнато равновесието на дихателната система. Например пушенето на цигари причинява дългосрочно „източване” на енергия от клетките в белите дробове. При това хронично състояние клетките работят постоянно и никога не почиват.

Дългосрочното „източване” на енергия прави клетката бавно да слиза надолу по стъпалата на дихателната стълба. Докато съществува провокация за „източване” на енергия, движението на клетката надолу по стъблата бавно ще продължава. Обаче, когато достигне моментът, при който е слязла около 85 процента надолу от върха на стълбата, клетката не слиза по-надолу, а остава „в равновесие”. Това е най-ниското ниво, до което тя може да слезе, и все пак да има значителни сходства с нормална-та клетка. Това е и най-високата точка на стъблата, на която клетката има сходства с примитивната клетка. Шеридън нарича тази точка „критична точка на дихателната стълба”.

Критичната точка е разделителната линия между диференцираните (нормални) клетки и примитивните клетки. Това е точката, при която клетките стават ракови. Щом веднъж слезе под критичната точка, клетката иска да остане в това ново устойчиво положение. Проблемът да съществува клетка в устойчиво състояние при критична точка е в това, че организмът всъщност не разпознава клетката. Затова не знае как да се справи с нея. Ако е здрава, клетката ще може да се презареди. Ако се намира по-надолу по дихателната стълба, организмът ще може да се освободи от нея по естествен път. Но раковата клетка върви по разделителната линия, стои на границата между нормалните и примитивните клетки.

Катехолът е едно от химическите вещества, които намаляват дишането. Естествсните катехоли имат много различен потенциал за редуциране на окисляването. Protocel™ се възползва от факта, че раковата клетка стои на границата, и действа като катехол, като задържа дишането при критичната точка и успешно върви надолу по дихателната стълба, докато достигне напълно до примитивния стадий. Щом веднъж клетката попадне изцяло в примитивния стадий, организмът я разпознава и ще я атакува и изхвърли по естествен начин. В някои места (като мозъка) около примитивната клетка организмът образува „коричка” като мембрана. Туморът съществува, но той е мъртъв и ограден. На други места (като рак на кожата) тялото успешно я поглъща чрез процес, наречен лизира-не (самопоглъщане).

Дали понижаването на клетъчното дишане уврежда здравите клетки? Отговорът е ясно и просто не. Здравите клетки действат добре в рамките на своя потенциал да произвеждат енергия, тъй като са близо до върха на дихателната стълба. Тъй като нормалните клетки работят на такова високо ниво на системата „редокс”, за тях реално не съществува проблем, ако дихателният им потенциал малко се понижи.

Според Джеймс Шеридън „Няма нужда от специална диета, обаче не вземайте прекалено големи дози от витамин С и Е, докато провеждате терапия с Entelev/Cancell. Химическият състав на тези два витамина премества точката на стълбата окисляване-редукция, където действа Entelev/Cancell. Тъй като е разработен най-силно да атакува критичната точка, всяка промяна ще намали неговата ефективност” (виж http:// altemativecancer.us/how.htm#diet)

Успехът на този метод зависи от изтласкването на раковите клетки надолу по дихателната стълба. Затова не трябва да го използвате заедно с продукти, предназначени да увеличават произвеждането на клетъчна енергия. Продуктите, които трябва да се избягват, включват коензим Q10, селен, алфа липоева киселина, креатин, инсулин потенцирана терапия, спирулина, хлорела и супер алги.



ЗАПОМНЕТЕ: ако решите да използвате това лечение, трябва да следвате насоките кои хранителни добавки, продукти и други алтернативни методи за лечение могат да се съчетават с Protocelгм. Нормално е след три-четири седмици да се очакват положителни резултати. За около два месеца повечето хора виждат резултат а. Protocel™ всъщност неубива раковата клетка. По-скоро позволява на организма да се освободи от раковите клетки по естествен начин. След дълъг разговор е Таня Хартър Пиърс смятам, че Protocel™ всъщност наистина убива раковите клетки. Независимо от точния механизъм на лечение на рака, бъдете търпеливи, тъй като това ще отнеме известно време.

Според Уебстър Кер, „Ако след време лечението с Protocel стане неефективно, възможните причини са няколко. Първо, има нещо, с което се храните (включително хранителни добавки) или което пиете, и то да пречи на лекарството. Проверете това много внимателно. Второ, може да съществува по-сложен проблем. Причината да не бъде ефективен е, ако не успява да унищожава раковите клетки, резистентни към много лекарства (особено ако пациентът е провеждал химиотерапия). Ако смятате, че това е причината, трябва веднага да добавите папая към своето лечение. Папая не само ще унищожи клетките, резистентни към лекарства, но ще повиши и ефективността на РгоЮсеГ.

През 70-те години на миналия век Националният институт за онкологични заболявания финансира д-р Джери Маклафлин от университета „Пардю” да открие ботанически вещества с цитотоксичен (унищожаващ рака) потенциал. Той тества и избира над 3 500 вида растения. Така установява, че ацетогениновите съединения в семейство Annonaceae имат най-голям цитотоксичен потенциал. Открито е, че точно тези ацетогени-ни драстично намаляват произвеждането на АТФ в клетъчните митохон-дрии. Д-р Маклафлин работи с различни видове представители от това семейство, включително обикновена и бразилска папая. Използвайки доста сложни техники за химическо моделиране, той открива и изолира над 50 ацетогенини в папая и 28 - в бразилската папая.

Тези ацетогенини, които представляват дълги вериги от въглеродни атоми, успешно намаляват растежа на кръвоносните съдове, подхранващи раковите клетки. Възпрепятстват също и растежа на клетките, резистентни към лекарства. И обикновената, и бразилската папая могат да бъдат използвани за увеличаване на ефективността на Protocel™. И двата продукта блокират произвеждането на АТФ, като понижават напрежението в клетката, докато тя се разпадне чрез апоптоза.

Обаче според д-р Маклафлин папаята е много по-ефективна от бразилската папая. Под негово ръководство са направени тестове на два водещи продукта, съдържащи бразилска папая. Резултатите показват, че папаята има между 24 и 50 пъти по-голям цитотоксичен потенциал от този на бразилската папая. Съчетаването на обикновената или бразилската папая с Protocel™ е силен коктейл за „борба с рака”. За да се постигне максимална ефективност, този коктейл, трябва да се приема на всеки шест часа, точно навреме, двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата. Както споменах по-рано в тази глава, съществува твърдение, според което папаята (като Protocel™) не е така ефективна, ако не се съчетае с определен вид антиоксиданти. Понастоящем това е все още спорен въпрос.

Сигурно е, че заедно е тези продукти не трябва да се приемат витамин С и витамин Е, тъй като тези два антиоксиданта увеличават АТФ и по този начин обезсилват тяхното действие. През 1997 г. университетът „Пардю” докладва, че ацетогенините на гравиолата „са не само ефективни при унищожаването на туморите, които са доказано устойчиви на антиракови агенти, но имат и специален афинитет към такива устойчиви клетки”.

Важно е да се отбележи, че Protocel™ е основното търговско име на формулите. Protocel 23™ е търговското име на Entelev™, a Protocel 50™ е търговското име на Cancell™. Името Protocel™ е дадено малко преди смъртта на г-н Шеридън.

Трябва да отдам дължимото на Таня Хартър Пиърс за нейното прецизно изследване на Protocel™. Много от информацията в тази част е материал от нейното изследване, от телефонни разговори и имейли помежду ни. Не мога да подбера достатъчно добри думи за нейната книга „Надхитрете своя рак”. Тя е отличен източник на информация за метода на лечение е Protocel™. Ако решите да използвате Protocel™, трябва да си купите тази книга. Тя е задължително четиво и е на разположение в този уебсайт:www.outsmartyourcancer.com.

Натриев бикарбонат

Въпреки факта, че не съм съгласен с основната предпоставка на тази хипотеза (че ракът е вид гъбичка), трябва да го включа в тази глава, тъй като много болни от рак напълно са се излекували чрез този метод. Част от информацията тук е от Виченте Естоке. Благодаря му за изследването.

Д-р Тулио Симончини е италиански лекар с уникален подход към лечението на рака. Той използва натриев бикарбонат - химическо съединение е формула NaHCO,. Разбира се, може би отдавна сте забравили наученото по химия от училище и може да не ви е познат натриевият бикарбонат. Но се обзалагам, че сте чували за сода за хляб!

Сода за хляб обикновено се използва против киселини, за краткосроч-но облекчаване на разстроен стомах, за коригиране на ацидозата при бъбречни нарушения, за „алкализиране” на урината по време на пикочни инфекции и за свеждане до минимум на кристализацията на пикочна киселина по време на лечението срещу подагра. Но според Симончини натриевият бикарбонат е безотказно ефективен, когато става въпрос за ракови тъкани. Лечението със сода за хляб се основава на хипотезата, че „ракът е гъбичка”. Такова е също и заглавието на неговата книга. И макар да не съм съгласен с тази предпоставка, Симончини определено има отлични успехи, прилагайки този метод.

Вероятно успехът се дължи на факта, че содата за хляб залива раковите клетки с ударна вълна от алкалност и кислород. По този начин се справя с хипоксията, която винаги има отношение към раковите тъкани. Или вероятно действа, защото при сравнение на ракова със здрава тъкан злокачествената винаги има по-висока концентрация на токсични вещества и пестициди. А натриевият бикарбонат притежава свойството да абсорбира тежки метали, диоксини и фурани. Може би успехът е комбинация от двете. Или вероятно ракът има общо с гъбичките. Както и да е. Независимо от механизма за убиване на рака, няма съмнение, че хиляди болни от рак спасяват живота си благодарение на лечението на Симончини.

Най-сериозните странични ефекти от това лечение са жажда и слабост за разлика от конвенционалното лечение. Според д-р Симончини „химиотерапията всъщност унищожава всичко. Доказан факт е, че тя изтощава клетките на костния мозък и кръвта, като позволява на инфекцията да се задълбочава. Невъзвратимо се уврежда и черният дроб, като му се пречи да изгражда нови механизми на защита, и безмилостно разрушава нервните клетки. Така реактивните способности на организма отслабват. Това се дължи основно на факта, че при тази интервенция не е ясно как се засягат колониите от гъбички и защо в резултат на силното отслабване на организма нахлуването на мицетите е по-бързо и по-без-пощадно”.

Д-р Симончини смята, че най-добрият начин туморът да се унищожи е да се доведе до възможно най-голямо съприкосновение с натриев бикарбонат. За лечение на храносмилателния тракт се използва през устата, за ректума се вкарва е клизма, за вагината и матката се правят промивки, за белите дробове и мозъка се поставят венозни инжекции, а за горните дихателни пътища се правят инхалации. Гърдите, лимфните възли и подкожните бучки могат да се лекуват с местни перфузии. Вътрешните органи се лекуват чрез поставяне на подходящ катетър в артериите (на черния дроб, панкреаса, простатата и крайниците) или в кухините (на плеврата или перитонеума). Симончини предполага, че натриевият бикарбонат унищожава гъбичните колонии в сърцевината на злокачествените тумори.

Има случаи на тумори в мозъка (както първични, така и метастази), които спират своя растеж след терапия с 5-процентен разтвор на натриев бикарбонат. Симончини докладва за успех при лечението на рак на простатата, червата, стомаха, пикочния мехур, гърдата, далака, черния дроб, белия дроб, орофарингеален рак, перитонеален карцином, рак на панкреаса и още много други видове.

Според д-р Симончини този метод може да се прилага от пациента самостоятелно при определени видове рак (на устата, на хранопровода, на ректума, на червата), ако туморът е ограничен до органа и няма метастази. Обаче препоръчва лекарско наблюдение. При всички останали случаи помощта на лекар е задължителна, за да извършва наблюдение и манипулации.

Много са връзките и сходствата между рака и гъбичните инфекции. Гъбичките са 400 000 вида, от които 400 са болестотворни. През 1990 г.

Елизабет Муър-Ландекър разкрива, че гъбичките и техните микотокси-ни причиняват генетични вариации и мутации. Фактът, че микотокси-ните (токсичност в резултат от действието и предизвикан от гъбичките) могат да причиняват рак, не е торба, от която се вадят късмети. Учебникът по клинична онкология на Американското общество на болни от рак твърди: „Микотоксините са геннотоксични канцерогени. Излагането на тяхното въздействие започва в матката, предава се чрез майчиното мляко и продължава през целия живот. Тези състояния благоприятстват появата на болести”.

Д-р Дъг Кауфман забелязва сходства между рака и гъбичките. Нека да разгледаме някои смайващи факти:

•    И раковите клетки, и гъбичките могат да преработват хранителните вещества анаеробно (без кислород).

И раковите клетки, и гъбичките трябва да имат захар, за да оцелеят.

И раковите клетки, и гъбичките произвеждат млечна киселина.

•    И раковите клетки, и гъбичките могат да се повлияят от противо-гъбични препарати.

В своята книга „Микробът, който причинява рак” Кауфман в съгласие с д-р Симончини предполага, че ракът е дълбоко вкоренена гъбична инфекция, която имунната система не може да разпознае. Той също смята, че антибиотиците, много от които провокират появата на гъбички, могат да допринесат за развитието на рака. Предполага, че вероятно много случаи на рак са всъщност неточно диагностицирани гъбични инфекции или ненормално разрастване на гъбички. Гъбичните инфекции могат да бъдат не само изключително заразни, но „вървят ръка за ръка” е левкемията. Всеки онколог знае това. През 1999 г. д-р Мейнолф Картаус наблюдава как три различни деца е „левкемия” изведнъж навлизат в ремисия, след като приемат троен коктейл от антимикотинчни препарати за вторичните гъбични инфекции.

Д-р Симончини споделя: „По моите методи се лекуват хора от 20 години. Много от пациентите се възстановяват напълно от рака дори в случаи, когато официалната медицина ги е отписала”.

Какъв е процентът на излекуваните? Д-р Симончини дава следната статистика: „Ако гъбичките са чувствителни към разтворите на натриев бикарбонат и размерът на тумора е под 3 см, успехът на излекуване ще бъде около 90 процента. При неизлечимите случаи, когато пациентът е в сравнително добро общо състояние, този процент е 59”.

Д-р Симончини наистина обича хората. Желанието му е да излекува всеки болен от рак. Намеренията му са гвърде благородни - той е почтен

и честен човек. Смятам, че е подходящо да завършим тази част с негови думи:

Моето дълбоко желание е тази терапия да стигне до цялото човечество. Твърдо вярвам, че основната функция на гъбичките при развитието на неопластичните заболявания скоро ще бъде призната. Така че с помощта на всички налични средства на здравеопазването е възможно да се открият онези антимикотични препарати и подходящата терапия, които ще могат бързо, без увреждане и безболезнено да се справят с болестта, която причинява такава трагедия на човечеството

Можете да се свържете с д-р Симончини по имейла: t.simoncini@ alice.it. Неговият уебсайт е www.cancerfungus.com.

Терапия с ултравиолетово лъчение на кръвта

Значителни наблюдения върху използването на ултравиолетова светлина за лечение на различни болести започват още през 70-те години на 19-ти век. Един от първите изследователи, които експериментират с нея, е Нилс Риберг Финсен. През 1903 г. той печели Нобелова награда за физиология за своята светлинна терапия на 300 човека, страдащи от лупус в Дания.

Друг аутсайдер, който експериментира със светлинна терапия, е Курт Насвитис. През 1922 г. той облъчва кръв с ултравиолетова светлина през шънт. След това от началото на 20-те и през 30-те години на 20-ти век д-р Емет Кнот, учен от Сиагъл, се опитва да използва познатите бактерицидни свойства на ултравиолетови лъчи, за да лекува инфекциозни болести на кръвта. Терапията с ултравиолетово лъчение на кръвта (ТУЛК, UVBI - на англ. език) е точно научно име на метода, който преди е бил наричан фотобиологична терапия, фотопореза и фотолуминисценция (това са някои от названията).

ТУЛК се използва от много години за деактивиране на бактерии, вируси, гъбички, токсини и други организми. Тази терапия се извършва чрез облъчване (с ултравиолетова светлина) на точно определено количество (100/125 мл) кръв от пациента в продължение на 10 до 30 минути. След това кръвта се влива обратно в организма. Тази обработена кръв излъчва фотонна енергия към останалата част от кръвта и стимулира серия от благоприятни реакции. Тя създава среда, богата на окислителни процеси. Това, от своя страна, обезсилва токсините, увеличава наличието на кислород, стимулира имунната система, намалява вискозитета на кръвта, възпрепятства образуването на съсиреци в главното кръвообращение и подобрява кръвообращението чрез вазодилатацията (тоест чрез разширяването на кръвоносните съдове). ТУЛК повишава общото количество на тромбоцитите и стимулира единичния атом кислород, който създава окислителната среда, причиняваща саморазрушаването на анормалните клетки чрез апоптоза.

През 1922 г. Александър Гурвич установява, че всички живи клетки редовно излъчват биофотони. Фотонът е една частица светлина. Биофо-тоните са най-малките физични частици на светлината, които се съхраняват и се използват от всички биологични организми, включително и от хората. Даващата живот слънчева енергия достига до клетките чрез храната, която приемаме, под формата на тези биофотони. По причини, обсъждани по-долу, червените кръвни клетки (еритроцитите) са особено чувствителни към светлината и реагират на нея, като излъчват биофотони, които от своя страна ще стимулират други червени кръвни клетки да направят същото. Бактериите и вирусите са по-чувствителни към излъчванията на биофотони, отколкото нормалните клетки.

Първите изследователи забелязват, че ТУЛК има двойно въздействие върху имунната система: нормалните дози стимулират левкоцитите, докато свръхдозите унищожават различни левкоцити. Първото въздействие обяснява имунната реакция и благоприятното влияние на ТУЛК. Докато второто подсказва причината, поради която ТУЛК изглежда успешен метод при автоимунните заболявания. При автоимунни нарушения ме-таболитноактивните Т-клетки и други имунни клетки поглъщат по-голямо количество биофотони от обикновените клетки. Това ги унищожава, като забавя или спира заболяването. По този начин ТУЛК може да бъде едновременно имуностимулираща и имунопотискаща в зависимост от това, за кои клетки става въпрос. По същия начин първоначалната доза ТУЛК може да стимулира клетката, но повтарящите се дози могат да я блокират или дори да я унищожат.

ТУЛК насища кръвта с кислород и подобрява нейните свойства. Това се извършва бързо след обратното вливане на обработената кръв и за няколко минути може да превърне струпани червени кръвни клетки в свободно течаща кръв. Окисляването на кръвта се свързва с факта, че ТУЛК създава малко количество озон в кръвта. Определени специални характеристики на червените кръвни клетки, както и самият им брой (25 билиона у възрастните) ги правят особено ефективни агенти на ТУЛК, която се приема предимно за имунотерапия на червените кръвни клетки. Стимулацията на червените кръвни клетки ги превръща в „трета ръка” на имунната система. Възможно е също частиците от бактерии, вируси и клетки, които се унищожават от ТУЛК, да действат в плазмата като вид „ваксина”, повишавайки имунната реакция. ТУЛК също възстановява детоксификационната функция на черния дроб.

Д-р Емет Кнот, пионер в използването на тази терапия, заедно със своите помощници обяснява как точно лечението ТУЛК постига своя положителен ефект. Той и други изследователи разграничават две възможни въздействия:

1.    Ултравиолетовото лечение на кръвта унищожава или променя вирусите и бактериите, намиращи се в нея, по такъв начин, че при нейното връщане да се предизвика реакция на имунната система.

Това на свой ред унищожава повечето или всички други бактерии или вируси в организма.

2.    След като се върне в организма, лекуваната малка част (5 процента) от кръвта се разпространява из целия обем на кръвта. А предизвиканите вторични излъчвания унищожават вирусите, бактериите и активират белите кръвни клетки (левкоцитите).

В изданието на Сайънс Дейли от 2 ноември 2007 г. е публикувана интересна статия, която насочва вниманието към учените Колин Селф и Стивън Томпсън от университета „Нюкасъл”. Те разработват побеждаваща рака технология, използвайки ултравиолетова светлина за активиране на антитела, които специфично атакуват туморите.

Според професор Колин Селф „Имаме средство, с което можем да осветим дадената проблемна област, за да включим имунната система да действа именно там. Бих описал тази разработка като равностойна на свръхспецифични „магически куршуми”. Това може да означава, че ако пациент се лекува от рак на пикочния мехур, ще получи само инжекция с прикрити антитела. След манипулацията ще остане при нас за един час, а след това ще се извърши светлинната терапия. Само след няколко минути такава терапия, насочена към областта на тумора, ще се активират Т-клетки, помагащи на имунната система да атакува тумора” (виж www. sciencedaily.com/releases/2007/l 0/071030080626.htm).

В медицинския център на „Иейл” д-р Ричард Л. Еделсън разработва успешен метод за побеждаване на кожен лимфом на Т-клетките с помощта на вариация на ТУЛК. Той нарича тази разновидност „трансиму-низационна терапия”. В тази разработка се лекува целият кръвен запас вместо само малък образец от кръвта. Лечението на д-р Еделсън (макар и успешно) е и много скъпо. Той лекува с него само кожен лимфом на Т-клетките. Добрата новина е, че има достатъчно основания да вярваме, че малки образци от кръв, облъчени с ултравиолетова светлина, могат да бъдат ефективни за лечението на целия кръвен запас на организма.

Накратко казано, ТУЛК действа по по-всеобхватен начин, но често с удивително проста специфичност и буквално без никакви странични ефектни. При инфекциозните болести имуностимулиращият ефект и предизвиканите вторични биофотони действат в гандем. При автои-мунните състояния концентрираните вторични биофотони, изглежда, са основният начин, чрез който ТУЛК постига своето въздействие. Това подсказва, че дори при инфекциозните болести тези фотони имат по-важна роля от имуностимулиращия им ефект. Освен това ТУЛК е много по-безопасна от „великата тройка”.

Специални благодарности на Юджийн Барнет със „Съвременни светлинни уреди” за информацията, съдържаща се в тази част от книгата. Г-н Барнет е изобретател на уред за пречистване на вода, наречен The UVenator, който може да бъде поставян под езика за неинвазивно получаване на същия ефект, както този на традиционните ТУЛК уреди. Неговият имейл е photonmanl@gmail.com, а уебсайтът му е www.UVenator. com.

Витамин В17

Когато през 1996 г. татко почина, започнах своето разгадаване на рака. Първият алтернативен метод за лечение, който открих, беше с витамин В|7, познат също и като лаетрил. Гледах видео на шампиона по борба Джейсън Вейл, който е излекуван от рак само чрез консумацията на семена на ябълки и ядки от кайсии (които съдържат витамин В|7). Логиката и науката за това, как и защо витамин В17се справя с раковите клетки, беше вълнуваща за мен. Терапията с лаетрил е основана върху теорията, че ракът е причинен от хранителна недостатъчност, и подкрепя трофоб-ластната теория.

През 40-те години на миналия век д-р Ърнст Т. Кребс, синът му (д-р Ърнст Т. Кребс-младши) и други лекари са включени в изследване на тезата на Биърд за трофобластната теория за рака. Те потвърждават, че е прав. През 1949 г. възрастният Кребс пише материал за токсемии на бременността и ролята на панкреаса и трофобластите при тези патологии. Следващата година д-р Кребс и синът му публикуват доклад „Унитари-стична или трофобластна теория за рака” в Медикьл Рекърд.

През следващите години бащата и синът изследват коензимите и възможността ракът да възниква вследствие на витаминна недостатъчност. В началото на 50-те години те предполагат, че ракът се причинява от липсата на крайно необходимо вещество в храните, неприсъстващо обаче в диетата на съвременния човек. Разпознато е като част от семейство Нитрилозиди, което се намира в над 1 200 ядливи растения. Кребс научава, че членовете на племето хунза в хималайските планини на Северен Пакистан, „не боледуват от рак”.

Докторите Кребс знаят, че тези хора ядат огромни количества кайсии, но не вярват, че плодът съдържа някакви борещи се с рака вещества. Докато не разбират, че хунза ядат също и ядките от костилките на кайсиите, които са едни от най-богатите източници на нитрилозиди!

Нитрилозидите се съдържат в ядките на кайсиите и прасковите и в семената на ябълките, просото, бобовите кълнове, елдата и други плодове и ядки, включително и в горчивите бадеми. Д-р Кребс успява да извлече определени гликозиди от растенията, съдържащи нитрилозиди, и кандидатства за патент за процеса на произвеждане на метаболитна форма от тези гликозиди за клинична употреба. Той го наименува „лаетрил” (LAE -vo-mandeloniTRILE-betaglucuronoside).

Нужни са няколко години и действителни клинични изпитания по целия свят, преди да се предложи модел, обосноваващ използването на лаетрил в профилактиката, както и за лечение на рак. Тогава получава името Витамин В|7.

Важно е да се знае, че витаминът представлява коензим. Това по същество означава, че той трябва да се свърже с ензим, за да може ензимът да функционира оптимално. Знаем, че панкреатичните и другите ензими са зависими от няколко съществено важни кофактора и коензими. Нека да запомним тази информация, докато научим още нещо за хунза.

Хунза приемат от 100 до 200 пъти повече В|7 в диетата си от средния американец. Това се дължи предимно на яденето на ядки от кайсии и на доста просо. Интересно е, че хунза нямат пари. Богатството на даден човек от племето се измерва чрез броя кайсиеви дървета, които притежава. А най-предпочитаната храна е ядката от кайсиевата костилка - един от най-големите източници на В|7. Лекарите, посещаващи хунза, откриват, че те изобщо не боледуват от рак. Един от първите медицински екипи, проучвал хунза, е ръководен от световно известния британски хирург д-р Робърт Макарисън. За списание на Американската медицинска асоциация от 7 януари 1922 г. той докладва: „Сред племето хунза няма нито един случай на рак. Обаче те имат изобилна реколта от кайсии, които се изсушават на слънце и с които се хранят предостатъчно”.

Но защо не сте чували за витамин В|7? Всичко звучи толкова просто! Е, всъщност истината е, че онкоиндустрията крие тази информация и дори е направила незаконна търговията с В,7. Медицинският монопол неведнъж подема успешни „сплашващи” кампании, основани на очевидната лъжа, че този витамин съдържа количества от „смъртоносния” цианид. Това е очевидна лъжа. Изследванията показват, че за здравата тъкан витамин В)7 е безвреден.

Всяка молекула В]7 съдържа един водороден цианид, един бензалде-хид и две глюкози (захар). Всички те са здраво свързани помежду си. За да стане водородният цианид опасен, е необходимо първо да се „отключи” молекулата, за да го освободи - действие, което може да извърши само един ензим, наречен бета-глюкозидаза, а той е наличен в организма само в минимални количества. В големи количества ензимът бета-глю-козидаза съществува само на едно място: в раковите клетки.

По този начин водородният цианид се отключва само на мястото на ензима, и то с драстични последици, напълно разрушителни за раковите клетки, тъй като бензалдехидовата единица се отключва по същото време. Раковите клетки получават двоен смъртоносен удар от цианид и бензалдехид! Сам по себе си бензалдехидът е смъртоносна отрова, но когато се съюзи с цианид, резултатът е отрова, която е 100 пъти по-смър-тоносна, отколкото е всеки от тях поотделно. Раковите клетки са буквално заличени!

Съществува ли опасност за здравите клетки? Ензимът роданаза, винаги наличен в далеч по-големи количества, отколкото е отключващият ензим бета-глюкозидаза в здравите тъкани, има способността напълно да разгражда както цианида, така и бензалдехида до тиоцианат (безвредно вещество) и салицилат (болкоуспокоително подобно на аспирина). Интересно е, че злокачествените клетки изобщо не съдържат роданаза, като остават напълно на „милостта” на двете смъртоносни отрови. Целият този процес е известен като селективна токсичност, тъй като само раковите клетки са специфично търсени и унищожавани. Удивително, нали?

Преди малко споменах витамин В)7 като коензим. Написах, че тази терапия е основана отчасти на трофобластната теория за рака. А тази теория акцентира върху важността на панкреатичните ензими (трипсин, химотрипсин и амилаза) за разграждане на защитната обвивка около раковите клетки. Тук е връзката между тази теория и витамин В]7В присъствието на определени инхибитори в кръвта трипсинът се дезактивира и трябва да попадне под въздействието на въглероден цианид, за да започне отново да действа. Въз основа на това витамин В|7 действа като коензим за трипсина, тъй като доставя водороден цианид - безвредна молекула, която отново активира трипсина, необходим за разрушаване на защитната обвивка на раковите клетки. Удивително, нали?

Стотици клинични изследвания, провеждани от компетентни лекари навсякъде по света, включително и ръководените от д-р Еместо Кон-трерас от болницата „Оазис на надеждата” в Мексико, ни дават пълна увереност, че терапията с В[7 не представлява заплаха за нормалните клетки. Това е лошата новина за онкоиндустрията. Кайсисвите ядки са евтини, наистина евтини - много по-евтини от последния коктейл химиотерапия.

Най-дългите и най-известни тестове на лаетрил се провеждат в продължение на почти пет години в най-престижния Център за изследване на рака в в Ню Йорк „Мемориъл Слоун Кетъринг”. Д-р Канемацу Сигу-ира, бележит изследовател на рака в Америка, оглавява екип от изследователи. В края на изпитанията, на 15 юни 1977 г., екипът излиза с изявление за медиите: „Изясни се, че лаетрилът не притежава профилактично, туморнорегресивно, антиметастазно и лечебно въздействие”.

Вярно ли е това? Не. Когато журналист пита д-р Сугиура: „Държите ли на убеждението си, че лаетрилът спира развитието на рака?”, той отговаря: „Разбира се!”. След това го питат защо „Слоун Кетъринг” е срещу използването на лаетрила за лечението на рака. Сугиура отговаря: „Не знам. Може би медицинската гилдия не го харесва, защото иска да печели много пари”.

Д-р Лойд Шлоен, биохимик в „Слоун Кетъринг”, също извършва тест с лаетрил, но включва и протеолитични ензими. Той докладва 100-нро-центов успех на излекуване сред своите мишки албиноси. „Слоун Кетъринг” предприема мерки тази данни бързо да бъдат унищожени. Те провеждат собствени тестове с цел да опровергаят откритията на д-р Шлоен. След това променят метода на тестовете и количествата на лаетрила, за да бъдат сигурни, че ще се провалят. Не е чудно, че тестовете се провалят и че докладват точно това. Не могат да оставят да се разчуе, че лаетрилът е ефективно природосъобразно лекарство за рака. Това означава икономическо бедствие за онкоиндустрията.

Най-ефективният метод за лечение с В]7 е шест грама венозно приложение веднъж дневно в продължение на три седмици. Към него може да се добави цинк, тъй като той е транспортното средство за В17. Биохими-ците и изследователите откриват, че могат да се приемат огромни дози от В)7, но ако има недостиг на цинк, В|7 няма да бъде усвоен. При терапия с В са важни също и панкреатичните ензими, които образуват първия защитен слой, създаващ се срещу рака. Ако имате малък запас от тези храносмилателни ензими, В]7трудно ще действа. Обикновено се използва емулсия на витамин А като допълнителна добавка към терапията с В)7. А лечението с лаетрил е най-ефикасно при строг хранителен режим и често се съчетава с диета, включваща сурови храни. Ако искате да приемате В|7 профилактично, д-р Кребс предлага всекидневно да се приема минимално количество от 50 милиграма за възрастен човек.

Купувам витамин В)7 от Алтернативна медицина (www.tjsupply.com) или Цитофарма (www.cytopharma.com). През последните години купуваме и от двете компании. Опаковка от сто хапчета (таблетки от по 100 милиграма) струва само около 20 долара.

И в края една подробност: от 1995 г. в Съединените щати е забранено горчивото бадемово дърво - чудесен източник на нитрилозиди.

Глава 7

Токсичност




Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   34


©zdrasti.info 2017
отнасят до администрацията

    Начална страница